Храм на Святия Дух

 /проповед/

Преди няколко години имаше конкурс за седемте нови чудеса на света. Резултатът беше оповестен на 7 юли 2007 г. Победителите са Великата китайска стена, статуята на Христос Спасител в Рио де Жайнеро, Колизеумът в Рим, където между другото са хвърляли на лъвовете толкова много християни, индийският мавзолей Тадж Махал – място на много терористични актове,  древният град Петра в югозападната част на Йордания, пирамидата в Чичен Ица в Мексико и светилището Мачу Пикчу в Перу.

Хората се впечатляват от храмове. Когато бяхме в Япония, нашите домакини ни заведоха в един шинтуистки храм. Когато имаме гости във Варна, ние ги водим в „катедралния храм-паметник.“ Когато сме в някой европейски град, ако имаме възможност, посещаваме най-голямата катедрала или църква.

Защо? Може би защото като се запознаваме с мястото на поклонение, ние опознаваме и местната култура. Защото Бог е вложил в нас желание да Го познаваме, да се покланяме и да общуваме с Бога. Той е вложил вечността в нашите сърца (Еклисиат 3:11). И сърцата ни нямат покой, докато не Го намерим.

А посланието на храмовете е именно: „Тук е, където Бог обитава. Тук можете да го срещнете.“ Но дали наистина е така? В сгради ли обитава Бог? Къде е Бог сега? Къде мога да се покланям на Бога?

Днес ще направим едно бързо пътуване из Библията, за да проследим историята на храмовете от древността досега. Ще видим защо можем да кажем, че днес ние, християните, сме храм на Святия Дух.

Някои хора са храм, но на нещо друго. Един пълен човек казал, „Моето тяло е храм. В него складирам шоколади, бисквитки и десерти.“ Други пък казват, че са храм, защото се чувстват така, сякаш са били разрушени преди 2500 години от римляните. Но днес ще говорим за храма на Святия Дух. Ще започнем от първата книга на Библията.

В Битие 12 гл. Бог призова Аврам да напусне дома си и да отиде в земята, която му покаже. И Бог беше с Авраам навсякъде, където той отидеше. Не беше ограничен до едно място.

Той беше с патриарсите и им се откриваше на различни места. И те издигаха я олтар, я стълб на това място. Например, когато Яков в сън видя стълбата, която стига до небето и над нея беше Бог, той каза:

Битие 28:17-18 „Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масо на върха му.“

Патриарсите нямаха храмове, но Бог беше с тях навсякъде, където отиваха.

Превъртаме лентата напред. След като Израел беше освободен от египетско робство, тъй като беше станал вече голям народ, те се нуждаеха от централно място за поклонение, където заедно да се покланят на Бога. И Бог каза на Мойсей да издигне извън стана Шатър за срещане. Всеки, който имаше просба към Бога трябваше да отиде там.

Шатърът за срещане беше едно временно разрешение, докато не беше завършена скинията. Тя беше издигната в центъра на стана на Израел, за да показва, че Бог е в центъра на живота на целия народ. И когато скинията беше изградена,

Изход 40:34-35 „Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.“

Божието присъствие сред Неговия народ беше повече от явно. И скинията остана централно място за поклонение дори след като Израел влезе в Обещаната земя и по време на съдиите.

След като Давид стана цар, той поиска да построи храм – място, където Бог да обитава винаги. Но не той, а неговият син Соломон построи храма. И когато това стана, ковчегът беше внесен в него. Този храм беше великолепно съоръжение и Бог обитаваше в него. И четем в

3 Царе 8:10-11 „А щом излязоха свещениците от светилището, облакът изпълни Господния дом; така че поради облака свещениците не можаха да застанат да служат, защото Господнята слава бе изпълнила Господния дом.“

Соломоновият храм оцеля 370 години, преди да бъде плячкосан и разрушен от цар Навуходоносор през 587 г.пр.Хр. Всички златни и сребърни прибори бяха отнесени във Вавилон. Хората бяха отведени в плен.

Но Бог не беше забравил своя народ. По време на плена Той даде видения на пророк Езекиил за храма. В първото видение той видя как Божията слава напуска храма, което беше символ на плена. След това в Езекиил 40-48 гл. четем за едно дълго видение, което показва, че Божията слава се завръща в храма.

Езекиил 43:4,5 „И Господнята слава влезе в храма през портата, която гледа на изток. И Духът ме вдигна, та ме заведе във вътрешния двор; и ето, храмът бе пълен с Господнята слава.“

И това не беше старият храм, а един нов, още по-славен храм.

В книгата Ездра четем, че при завръщането си от плена около 537 г.пр.Хр. под ръководството на управителя на Юда Зоровавел, евреите се залавят да построят наново храма. Но когато храмът е завършен тези, които са там и които помнят Соломоновия храм, плачат и ридаят, защото той не може да се сравни с величието на храма на Соломон.

И вече не се казва, че Господнята слава се е върнала в храма. Вместо това пророците говорят за това, че когато Господнята слава се завърне, тя ще покрие цялата земя.

Храмът издигнат от Зоровавел оцелява до 19 г.пр.Хр., когато Ирод Велики започва нов градеж на нов храм. Той прави това, за да повиши разклатения си рейтинг сред населението. Това бил един доста грандомански проект. Основната работа отнела 10 години, но целият храм бил завършен едва през 63 г.сл.Хр.

Този храм има най-кратък живот. През 70 г.сл.Хр., той е разрушен от римляните. Това е осъждение за това, че юдеите са отхвърлили Своя Месия.

Междувременно Исус е дошъл на сцената. Йоан ни казва в

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“

Бог обитава земята в личността на Исус. Божията слава идва на земята в Него. С идването на Исус старият храм става ненужен, имаме нещо много по-добро! Исус казва, „Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма.“ (Матей 12:6)

Сега вече хората могат да познаят Бога и да Му се покланят чрез Исус. Вече нямаме нужда от здание, в което да го срещаме. Когато Исус умря, завесата на храма се раздели на две. Достъпът ни до Бога вече не става чрез служения в храма, а чрез Исус и Неговата смърт за нас.

Затова Исус каза на самарянката,

Йоан 4:21-24 „Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.“

Тогава отживелица ли е вече идеята за храм в Новия завет? И да, и не. Ние вече не се нуждаем от физическо здание, в което да се покланяме на Бога. Няма физическа сграда, която да е единствено обиталище на Бога. Но физическото вече е заменено от духовното. Вече има духовен храм – това е Исус и неговият народ.

Когато Исус отиде в Ерусалим за Пасха и изгони от храма търговците и среброменителите, юдеите Го попитаха с каква власт прави това. Той им каза,

Йоан 2:19 „Разрушете тоя храм, и за три дни ще го издигна.“

И понеже юдеите не Го разбраха и помислиха, че говори за храма, попитаха, как така ще го издигнеш за три дни, той е бил граден 46 години! Тогава Йоан обяснява, че „Той (Исус) говореше за храма на тялото Си.“ (ст. 21) С това Исус им насочи вниманието към новия, духовен храм, Христовото тяло.

Тялото на Христос днес е Неговият народ. Ние сме тялото на Христос. Всеки християнин има Святия Дух, Той обитава в нас. Поради това казваме също, че ние сме Божият храм – мястото, където обитава самият Бог.

Исус каза в...

Йоан 14:23 „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го люби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“ Тук Исус говори в мн. ч., защото има предвид Троицата.

Апостолите също потвърдиха, че новият храм не е сграда, направена от камък, а общност от живи камъни, събрание от хора, християни, чиято основа е Исус Христос.

1 Петър 2:4-5 „При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а пред Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“

Ефесяни 2:20-22 „понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, в Когото цялото здание, сглобявано, расте за храм свят на Господа; в Когото и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“

Когато европейците влезли в Перу, открили впечатляващи сгради, които били на около 2000 години. Тези древни структури на инките били изградени от издялани каменни блокове с различни размери и форми. Някои имали три ъгли, други четири, а трети – 7. Те били съединени толкова съвършено, че сградата оцеляла много векове въпреки земетресенията.

Бог изгражда църквата си по същия начин. Църквата на Исус Христос е здание и всеки вярващ е камък в него. Като живи камъни ние се вграждаме в духовен дом. Вграждаме се заедно в Духа за Божие обиталище.

Всички ние имаме различна история, способности, интереси и нужди, затова обединяването ни с обща цел не е лесен процес. Но когато оставим Бог да извърши делото си в нас, да ни оформя и да ни покаже мястото ни в общата структура, ние ставаме част от една солидна сграда – храмът на Святия Дух.

В миналото хората се срещаха с Бога в храма. Но сега възкръсналият Христос обитава чрез Духа си сред общността от вярващи. Затова Църквата е храмът на Святия Дух.

И накрая идваме до Откровение, където разбираме, че храмът на Бога вече е там, където е вечното присъствие на Бога на Неговия престол.

Откровение 21:22 „И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето.“

В Новия Ерусалим няма храм, защото Бог и Агнето са храмът. И вече няма нищо, което да отделя Бог от Неговия народ.

Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“

Какво означава всичко това за нас?

Първо, щом ние сме Божият храм, ние трябва да бъдем святи както Той е свят и както храмът в миналото се считаше за свят.

1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].“

Пазиш ли духовна чистота? Живееш ли така, че да прославяш Бога с тялото и душата си?

В горите на Северна Европа и Азия живее едно малко животно, наречено хермелин или още сибирска белка. Хермелинът инстиктивно пази бялата си козина от всичко, което би я изцапало. Ловците на кожа се възползват от тази необичайна черта на животното. Те не поставят капан, за да го хванат. Вместо това намират къде е домът му – обикновено това е цепнатина в канара или хралупа в старо дърво. Намазват входа и вътрешността с мръсотия. Тогава пускат кучетата да гонят хермелина. Уплашеното животно бяга към дома, но не влиза поради мръсотията. Така той бива заловен от кучетата и ловците, докато пази чистотата си. За хермелина чистотата е по-важна от живота.

А за тебе? Държиш ли на духовната чистота и святостта?

Дуайт Муди казва, „Един живот на святост ще направи най-дълбоко впечатление. Фаровете не надуват рог, те просто светят“.

Шотландският теолог Джон Браун пък се приписва следната мисъл, „Святостта не се състои в мистични размишления, ентусиазирани усилия или незаповядан aскетизъм. Тя се състои в това да мислиш така, както мисли Бог и да искаш това, което иска Бог.“

Второ, освен че трябва да се стремим към живот на святост, ние трябва да търсим единството в тялото Христово. Има само един Бог и едно тяло, затова трябва да издигаме единството и да избягваме разделенията.

1 Коринтяни 3:16 „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.“

Как можем да развалим Божия храм?

Тит 3:9 „А отбягвай глупави разисквания, родословия, препирни и караници относно закона; защото те са безполезни и суетни.“

Както ни обърна внимание п-р Тим миналия път, ние сме различни и затова между нас винаги ще има различни мнения по различни въпроси. Ние трябва да имаме единство в основните неща, но свобода в маловажните неща. И над всичко това трябва да имаме любов. Защо е важно това? Защото от това зависи дали нашето свидетелство ще е ефективно!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Един пастор и жена му били в ресторант. На съседната маса седели четирима мъже и говорили. В разговора един подхвърлил нещо подигравателно за Бога и останалите започнали да се смеят. След това друг захванал темата за възкресението на Христос и изказал мнение колко глупаво било да се вярва на всички тези врели-некипели.

Пасторът станал, отишъл до масата им и казал: „Извинете, без да искам дочух разговора ви и ми се стори много интересен. Ако нямате нищо против, бих искал да платя за вашата вечеря. Искам да направя това, защото възкръсналият Исус Христос промени живота ми. Той живее в мен и иска да казвам на другите колко много обича и тях.

Днес Бог обитава чрез Святия Дух и в личността на Исус Христос на земята. Когато ние приемем Исус за Господ и Спасител Духът Му влиза в нас. Ние сме тяло Христово и Той обитава в нас. И ние, Църквата, сме храмът на Святия Дух. И на този храм подобава да е свят както Той е свят и да търсим единството в любов. Нека се молим.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.05.2022 г.

Трябва ли християните да са толерантни (Малахия 2:17-3:5)

/проповед/

Преди време говорихме с един мой познат oт Западна Европа за миналото и стана въпрос за това какви сладки се продаваха в магазините. Спомних си за негърчетата, които се считаха за деликатес и наистина бяха много вкусни. Като му споменах за тях, целият почервеня, смути се и не знаеше как да реагира. Тогава осъзнах, че съм направил грешка, като съм споменал, че „харесвам негърчета“!

Днес живеем във века на политическата коректност. Много се говори за това да сме толерантни едни към други. Но малко хора разбират какво наистина означава толерантност.

До преди 20-тина години дефиницията за толерантност беше да си готов да позволиш да съществува мнение или поведение, с които не си съгласен. Както казва Волтер, не съм съгласен с тoва, което казваш, но ще защитавам с живота си правото ти да го казваш.“

Но парадоксът е, че точно тези които издигат знамето на толерантността, често са най-нетолерантни. Ако някой християнин си позволи да цитира Библията и да напомни за вечните Христови истини, веднага бива сочен с пръст и набеден за нетолерантен, политически некоректен, а напоследък – за фашист и за расист! Защо е така?

Защото в днешния постмодерен свят дефиницията за толерантност е променена. Днес да си толерантен означава, че от теб се очаква да одобряваш всеки начин на живот и всеки светоглед. Нямаш право да казваш, че твоите вярвания са универсално истинни и че са валидни за всички хора. Ако се аргументираш с Библията те обвиняват в реч на омразата.

Или най-малко, в тесногръдие. Но както посочва Били Греъм, животът е немислим без ясни и „тесногръди“ закони. Водата замръзва при 0 градуса и кипва при 100 градуса. Не замръзва на - 5 и не кипва на 80 или 200 например. В математиката 2 + 2 прави 4, не 3 и ½. В геометрията правата линия е най-късото разстояние между две точки. Компасът винаги сочи на север.

Ако летите със самолет, не бихте искали пилотът да е със либерални възгледи и да смята, че не е проблем да приземи самолета на няколко метра извън пистата. В живота има нужда от абсолюти. Но привържениците на „новата толерантност“ не са съгласни.

Тя прокламира, че всички мнения са равни и че истината е относителна. Всяко поведение трябва да се приема като нормално и да се отнасяме към него с уважение. Днес все повече българи също смятат, че толерантността е най-важната ценност. Някои нехристияни обвиняват Бог, че е нетолерантен. Казват, че ние, християните, също сме нетолерантни, когато твърдим, че няма друг път към небето освен Исус.

Какъв е проблемът? Проблемът е, че с думата толерантност се злоупотребява. Трябва ли да сме толерантни към всеки, без значение в какво вярва и какво прави?

Например, да проявяваме ли толерантност към Мартин Стоянов, изнасилил и пребил до смърт 7-годишно момиченце от с. Сотиря. Или към учителя по музика Стоян Владев, изнасилвал цели 3 години дъщеря си?

Нужно ли е управляващите в САЩ да проявяват толерантност към насилието, вандализма и тероризма на културните марксисти от BLM и Антифа? Трябва ли да сме толерантни към такива сатрапи като Хитлер, Сталин или Мао Дзедун? Към садистичните надзиратели в Белене Николай Газдов и Юлияна Ръжгева?

Наистина, ние имаме проблем с човек, който изнасилва или убива деца. Недоумяваме как можем да гледаме спокойно как някой убива, пали и руши обществено и частно имущество. Не можем да сме толерантни към диктатор, убил десетки милиони хора. Не можем да понасяме човек, който убива за удоволствие беззащитни хора.

Нито пък Бог може. Добрата новина е, че Бог не толерира злото. Той никога няма да каже, че злото няма значение. Виждаме това в последната книга на Стария завет, Малахия. Малахия е написана около 450 г.пр.Хр. Израилтяните са се върнали от Вавилонски плен, те са в земята си, но са обхванати от духовна апатия, която е довела до цинизъм и неморалност. Дори оскверняваха завета, сключен с Бога, като се развеждаха с жените си и се женеха за езичнички. И миналият път ние говорихме именно за това как да пазим брачния завет, като се женим за вярващи и като съхраняваме и работим върху брака си.

И в края на 2 глава Малахия продължава своето политически некоректно послание с четвъртия диспут с людете.

Малахия 2:17 „Дотегнахте на Господа с думите си; но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате: Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях; иначе, къде е Бог на правосъдието?“

Всъщност, те казваха, „ОК, ние вършим зло, но тогава защо Бог не ни осъжда? Щом Бог не реагира, значи толерира злото. Следователно, тези които вършат зло, са добри!

Какъв е отговорът на Бога на всичко това?

Малахия 3:1 „Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мен; и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на Силите.“

Ето първото изпълнение на това пророчество. (видео от филма „Исус“, "Исус влиза в храма" 

Храмът бе превърнат в пазар. Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Но всичко се беше обърнало на схема за правене на пари. Там, където трябваше да бъде святото Божие присъствие, властваше злото и несправедливостта. И Исус беше гневен.

„Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде“. Това пророчество се сбъдна с първото идване на Христос. Откъде знаем това? Храмът е разрушен в 70 г.сл.Хр. и до ден днешен не е възстановен. Исус влезе в храма няколко дни преди своята смърт и Възкресение.

Днес много свещенослужители в най-голямото вероизповедание у нас са се превърнали в търговци, а църквата която представляват – в стопанска организация. Продава се почти всичко – от свещи, икони, светена вода, календарчета и сувенири, до молитва, отслужване на кръщене, венчавка, погребение и панихида.

Ако Исус беше влязал в някой православен храм и бе прогонил търговците, какви според вас щяха да бъдат заглавията в новините? „Исус е нетолерантен!“ “Скандално: Исус безчинства в храма”. Или “Исус бесен в храма.“

Но ако си мислите, че Исус е бил нетолерантен при първото си идване, какво остава за второто?!

Малахия 3:2-3 “но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като някой, който топи и пречиства сребро, и ще очисти синовете Левиеви и ще ги претопи като злато и сребро...”

И продължава, като казва че ще накаже грешниците и злотворците:

Малахия 3:5 „И Аз, като се приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците, против прелюбодейците, против тези, които се кълнат лъжливо, против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и  сирачето, и против онези, които онеправдават чужденеца и не се боят от Мене, казва Господ на Силите.“

Ако си мислите, че първият път Исус беше нетолерантен, само вижте какво ще направи втория път.

Затова днес ми се иска да излезем от непосредствения контекст на Малахия и да поговорим за толерантността. Ще видим трябва ли християните да са нетолерантни, след като Исус беше нетолерантен? Накрая ще отговорим на въпроса как Исус иска да живеем. Как би искал да изглежда репортажа в новините за нашия живот.

И така, трябва ли християните да са толерантни? Или, заповядано ли ни е да сме толерантни? Не, на нас като християни ни е заповядано да имаме любов.

1 Йоан 4:7 „Любезни, да любим един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.“

Каква е разликата между толерантността и любовта?

Толерантност е да понасяш хората, въпреки че не си съгласен с тях. Любов е да достигаш до хората с благата вест и да им служиш. Толерантността е пасивна. Любовта е активна. Толерантността не се грижи за другите и не им помага. Любовта достига до другите, за да им помага. Тя казва: Нека бъда сол и светлина. Ще направя всичко, което мога, защото те обичам. И това може да означава, че няма да толерирам злото, което възнамеряваш да направиш.

Като родители ние правим това, нали? Ние не толерираме всичко, което децата ни правят. Ако го правехме, нямаше да ги обичаме. Когато нашите деца бяха малки често им казвахме, че едно от най-отвратителните неща за нас е да ни лъжат. Затова когато сме разбирали, че някой лъже, сме били по-строги в дисциплинирането, отколкото ако просто си признае, че е извършил нещо нередно.

Толерантност в лицето на злото е самото зло. Мълчаливото съгласието със злото те прави съучастник в престъплението, извършвано от злото.

Ние сме призовани да спазваме по-висок стандарт. Да сме нежни с хората, но твърди с греха. Такъв беше Исус – нежен с хората, но твърд с греха.

Както отбелязва Дороти Сейърс, „В света този грях се нарича толерантност, а в ада – отчаяние. Толерантността не вярва в нищо, не я е грижа за нищо, не се стреми да знае нищо, не се интересува от нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира цел в нищо, не живее за нищо и остава жива, защото няма нищо, за което да умре.“

Защото любов означава да търсиш това, което е добро за хората. „Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия“ (1 Кор. 10:24). Исус обичаше хората, затова беше нетолерантен към грешното им поведение.

В пасажа, който разглеждаме, свещениците и израелтяните казаха на Малахия, „Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях...“ Това казват и много българи днес. Те наричат доброто - зло и злото - добро. Нямат морален ориентир, защото не познават Пътя, Истината и Живота. Толерантни са към злото. Но Исая каза:

Исая 5:20 „Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“

Исус наричаше нещата с истинските им имена. Ако искаме да разберем за какво трябва да сме нетолерантни, можем да се учим от Него. Кои са нещата, срещу които Исус проявяваше нетърпимост?

Исус проявяваше нетърпимост към кражбите. В храма свещениците злоупотребяваха с хората. Те контролираха реда за получаване на разрешителни от търговците и не допускаха да се появят алтернативни места за търговия. Държаха монопола за обмяна на валута. В храма беше неприемливо да се плаща с пари с образа на императора, затова техен човек обменяше римските денарии в шекели. Срещу всичко това свещениците получаваха своя дял. Корупцията процъфтяваше.

Малахия 3:5 „Бог е против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против онези, които онеправдават чужденеца.“

Също, Исус прояви нетърпимост към тези, които пречеха на поклонението. Поклонението е първата ни отговорност като християни: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ (Марк 12:30,31)

Покланяш ли се на Бога? Имаш ли тихо време с Него всеки ден? Имаш ли място, където да се оттеглиш в тишина и да го съзерцаваш с радостно преклонение? Проблемът беше, че в храма нямаше тишина. Навсякъде имаше животни. Представете си, че ви кажа, хайде да се молим и изведнъж чувате това (шум от блеене на овца, мучене на крава...)

Исус каза, махнете тези животни оттук. Това е дом на молитва, вие сте го обърнали на пазарище.

Исус беше нетолерантен и към лицемерието. Всички ние понякога казваме едно нещо, а имаме предвид друго. Трябва смирено да признаем това. Но Исус беше особено против себеправедното лицемерие. Той не понасяше, когато някой се преструва, че няма грях и слага маската на себеправедност.

Исус каза на фарисеите, „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие.“ (Матей 23:25)

Има и такива, които казват, не искам да ходя на църква, защото там има толкова много лицемери. Но поне ние, християните, не се преструваме, че сме безгрешни и търсим опрощение от Бог. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“ (1 Йоан 1:8) Всъщност, истинските лицемери са тези, които смятат, че нямат нужда някой да им прощава греховете, защото нямат такива!

Църквата не е за тези, които се мислят за праведни. Църквата е болница за грешници, не музей за светци. Божието слово казва, че вече няма никакво осъждение за тези, които са в Исус Христос. Но въпреки стремежа си към святост ние понякога можем да се спънем и да извършим грях. Затова се нуждаем от Христос.

Исус не понасяше също, когато хората засенчваха Божията слава с преданията и традициите си.

Марк 7:13 „И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.“

По време на службата в стара синагога в Източна Европа, докато рецитирали молитвата-Шема от Второзаконие 6:4-9, „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“... половината от вярващите ставала, а другата оставала седнала.

Седналите започвали да крещят на тези, които са се изправили, а изправените крещели на седящите. Равинът не знаел какво да направи. Тогава хората предложили да попитат един 98 годишен човек, който бил от основателите на синагогата, каква точно била истинската традиция. Равинът отишъл до дома на стареца с представител на всяка фракция на събранието.

Този, който бил от ставащите по времето на молитвата, попитал, „Трябва ли да ставаме по време на молитвата?“ Старецът отговорил, „Не, това не е нашата традиция“. Другият, който бил от седящите, попитал, „Трябва ли да сме седнали по време на молитвата?“ Старецът отговорил, „Не, това не е нашата традиция“. Тогава равинът попитал стареца, „Вярващите всеки път спорят, крещят един на друг и не могат да се разберат дали тярбва да седят или да се изправят. „Старецът го прекъснал, възкликвайки „ТОВА е нашата традиция!“

В някои църкви има само традиции и ритуали, но не и християнска проповед. Ходенето на църква, песните и молитвата също може да се правят не от убеждение и с радост, а да се сведат до една традиция. Исус беше нетолерантен към всичко, което засенчваше Божията слава.

Исус беше нетолерантен и към тези, които заблуждават хората, и особено младите хора. „А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.“ (Марк 9:42)

Много от хората днес смятат, че християнството е архаизъм. Те са възпитани в атеизъм още от детската градина. След това в училище изучават еволюцията като факт (!) и в университета вече са със съвършено манипулирано съзнание. Но те просто не са чули истината.

Спомням си, че когато падна Берлинската стена, сестра ми ми даде едно копие на „Нашият ежедневен хляб“ – християнско издание с кратки размисли и молитви за всеки ден. Това беше първата християнска книжка, която четях в живота си. И докато я четях си мислех колко промит е бил моят мозък от заблудите на атеизма! Чувствах как с всяко изречение от очите ми падат люспите на заблуда!

Днес много хора имат духовни търсения, но са привлечени от източни религии, дъновизъм, от екстрасенси, врачки, магьосници. Но Бог им каза чрез Малахия:

Малахия 3:5 „И Аз, като се приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците.“ Такива хора вече са окачили камък на шията си, но хвърлят въжето, за да повлекат и други след себе си.

Исус не толерираше тези, които заблуждават другите.

Исус не беше толерантен и към сексуалната неморалност (ст.5) Както споменахме и миналия път, всяка сексуална активност извън брака между мъж и жена според Бог е проблем. Секс преди или извън брака е грях. Защо?

Защото, по думите на апологета Франк Турек, сексът е като огън. Огънят в огнището е нещо прекрасно, той те топли. Но ако запалиш огън някъде другаде в къщата, той ще изпепели къщата. Сексът не е просто физическа активност, както се твърди. Сексът има не само физически, но и емоционален и духовен аспект. Той е прекрасен, но извън дадените му от Бога граници той ще изгори къщата ти.

Може би не веднага, но в крайна сметка ще го направи. И Исус дори вдигна летвата в Новия завет и каза, „че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28)

И мъжете тук ще кажат, това е невъзможно! Затова имаме нужда от Исус! Наша отговорност е да сме верни. Да правим това, което е правилно и да оставим резултата на Бога. Да не толерираме греха у приятелите си, но да ги предупреждаваме с твърда любов. Това означава да си „сол и светлина“.

Исус беше нетолерантен изобщо към греха, не само към сексуалния грях. Затова и дойде на земята.

Maтей 20:28 „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ Исус не остана пасивно в небето да толерира нашия грях. Той пое инициативата и направи нещо, за да ни спаси от греха. Стана един от нас. Творецът влезе в творението си. Това означава и името Исус – Бог спасява!

Цялата история на Библията може да се изрази с една дума – изкупление. От изгубения рай в Битие до изкупения рай в Откровение виждаме историята на изкуплението на човечеството. И целият Стар завет проследява родословието на Месия чак до Малахия. И след това, преди 2000 г. идва Исус, за да живее съвършен живот и да плати цената за нашия грях.

Как трябва да живеем?

И така, трябва ли християните да са толерантни? Ние трябва да сме нетолерантни към злото. Защо? Защото любовта ни кара да сме нетолерантни към злото.  Нека сега разгледаме втората точка: как трябва да живеем?

Ако в края на живота си за теб направят репортаж, какво ще е заглавието на репортажа?

1 Коринтяни 6:19 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога?“

Къде е истинският храм? Истинският храм на Бога днес си ти. Ако си истински вярващ, ти си храм на Святия Дух.

Старият храм е разрушен. Днес ти и аз сме храмове на Св. Дух. Въпросът е, ако Бог дойде днес, ще се наложи ли да чисти твоя храм? Какъв храм ще намери? Храм на молитва? Или храм на материализъм? Храм на поклонение или храм на егоизъм? Четеш ли Библията, размишляваш ли върху Словото или не можеш да издържиш повече от минута без да погледнеш телефона си?

На мен ми е трудно, признавам. Ако Бог дойде днес, ще трябва да очисти моя храм. На кого е посветен твоя храм – на Бога или на теб?

Какъв храм виждат хората, която те срещнат?

Малахия 3:2 „но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви?“

Господният ден ще дойде като крадец. Може би някой си казва, Не ми се вярва Бог на любовта да изпрати мен в ада за това, че не съм вярвал в Христос. По-добре реши сега да се поклониш на Бога, защото след това ще е късно. Адът е реалност.

Защото, ако нямаше ад, защо тогава Христос умря с тази брутална смърт? От какво ни спасяваше?

Бог иска всеки да бъде спасен. Но Той ни обича твърде много, за да ни накара насила да влезем в рая. Това би било проява на липса на любов. Защото любовта уважава свободната воля.

Представете си младеж, който преследва едно момиче, защото иска да се ожени за него. Първоначално тя се опитва всячески да му покаже, че не желае компанията му. Но той е настоятелен. Един ден я хваща натясно и я пита ще излезе ли с него. Тя му казва: „Виж, харесвам те, но само като приятел.“ Но това не го спира, този младеж продължава да я преследва и накрая ѝ казва: „Обичам те толкова много, че ще те накарам насила да ме обичаш.“ Ще направи ли момичето това? Не, човек не може да обича насила.

Ако този младеж наистина я обичаше, какво щеше да направи? Да я остави на мира. Точно това Бог прави с нас. Той ни изпраща картички, писма, цветя, за да ни каже, че съществува. Говори ни с творението си, в съвестта ни, дал ни е Библията, изпратил е Исус, изпратил ни е Святия Дух, на някои места изпраща сънища и видения. Но ако не желаем присъствието Му, в края на краищата Той ще каже, нека бъде както искаш.

Както казва К. С. Луис, „Има два вида хора – такива, които казват на Бога, Нека бъде Твоята воля и такива, на които Бог казва: „Нека бъде твоята воля.““

Дори един всесилен Бог не може да накара свободни същества да го заобичат. Насила хубост не става. Какъв човек си ти?

Накрая, ние сме призовани да сме нетолерантни към злото и да обичаме другите. Да бъдем храм на Святия Дух.

Господи, благодаря ти, че можем да проповядваме Твоята истина. Моля се да ни помогнеш да живеем истината, дори когато ни обвиняват в нетолерантност. Защото Ти беше нетолерантен към греха. Ти умря с ужасна смърт, за да можем да те познаем и да се примирим с Тебе. Да имаме Твоята любов, за да виждат хората в нас Твой храм. Амин.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.06.2020 г. 

Готов ли си за идването на Царя? (Марк 11:1-22)

/проповед/

И така, днес е Цветница или Връбница. Честит празник! Днес честваме «Вход Господен» - деня, в който Исус влезе в Ерусалим. Ние продължаваме да разглеждаме евангелието на Марк, в което евангелистът показва Исус като смирен Слуга – Бог, въплътил се в човек, който дойде да освободи от оковите на греха.

Как щеше да го направи? В 8 глава, която е централна за евангелието, Исус пророкува, че ще бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, ще бъде убит и след три дни ще възкръсне.

Но за целта трябваше да отиде в Ерусалим. Затова след срещата с богатия млад човек, за която пастор Джош говори миналия път, Исус и учениците се отправиха към Ерусалим. И по пътя той отново предрече целта на своето идване и конкретно на пътуването към Ерусалим:

Марк 10:33-34 „Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.“

И Марк пише, че докато са още в покрайнините, Исус изпраща двама ученици със специална задача:

Марк 11:1-3 И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

Възможно е това желание да е изненадало учениците, защото Исус навсякъде досега е ходил пеш. От друга страна, те може да са си припомнили пророчеството на пророк Захария, дадено 500 г. по-рано:

„Радвай се много, Сионова дъще! Възклицавай, Ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.” (Зах. 9:9)

В древността, когато царят идвал с цел война, яздел кон. Но когато идвал с мирни намерения, яздел магаре. Идвайки на осле, Исус смирено показва, че е Цар, който идва, за да донесе мир.

Двама от учениците отиват за ослето и всичко се случва така, както Исус казва. Стопаните дават животното. Възможно е Исус предварително да ги е подготвил за това по време на едно кратко отиване в Ерусалим за празника на освещението, описано в Йоан 10 глава. Всичко е предварително решено. Сякаш Исус им казва, „Такава е волята на Отца Ми. Моята мисия е да умра на кръста заради вашите грехове и Аз ще я изпълня.”

Това става в началото на празника Пасха, който се празнува oт евреите, за да си припомнят чудодейното освобождение от египетско робство през 1446 г. пр. Хр. Скоро Исус щеше да се превърне в Пасхалното Агне, което ще пролее кръвта си и да донесе освобождение от греха на тези, които ще повярват в Него.

Смиреният Слуга щеше да влезе като Цар в Ерусалим. Как ли щяха да го посрещнат? Щеше ли да намери вяра?

Една легенда разказва, че преди много време в едно село научили, че царят ще им дойде на посещение. Всички много се развълнували, защото от хиляда години цар не бил стъпвал в тяхното село. Решили да оганизират голямо празненство. Но те били бедно село и нямали много възможности да се представят добре пред царя.

Тогава някой предложил гениална идея. Тъй като много от селяните произвеждали собствено вино, всеки трябвало да донесе голям съд с най-доброто си вино на площада и да го излее в голяма бъчва. Като дойдел царят, щели да му предложат да отпие вино и да утоли жаждата си.

В деня преди да дойде царят, стотици хора се наредили на опашка, за да дадат своя дан за почитаемия гост. Изкачвали се по малка стълба и изливали своето вино през малък отвор отгоре на бъчвата. Накрая бъчвата била пълна! Царят пристигнал, бил ескортиран до площада, дали му сребърна чаша и му казали да отпие вино. Искали да представят възможно най-добре своето село.

Царят сложил чашата под канелката, завъртял я и след това отпил малко, но в чашата имало само вода. Работата била там, че всеки селянин си мислил, „Ще задържа най-доброто си вино за себе си и ще налея вода. С толкова много чаши вино в бъчвата, царят няма да усети водата.“ Проблемът бил, че всеки си помислил същото нещо. Вместо да почетат царя, те го обидили.

Но при идването на Исус в Ерусалим поне на пръв поглед всичко изглеждаше различно.

Марк 11:8-10 „И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата. 9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име! 10 Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!“

Досега обикновено Исус срещаше презрение и отхвърляне. Тълпите Го следваха само за да получат нещо, но не и за да станат Негови ученици. А сега те постилаха дрехи и клони като килим пред Исус, както беше обичая да се показва почит към царски особи.

Преди 18 години един друг цар, Симеон II, се върна в България, за да се включи в парламентарните избори с основаната от него партия. Тогава хората също бурно приветстваха този цар, надявайки се, че той ще завземе политическата власт в страната и ще ги освободи от робството на бедността, корупцията и несправедливостта.

Исус също беше бурно приветстван в Ерусалим. Хората викаха „Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!“ Осанна означаваше „спаси“ и беше възглас, взет от Псалм 118. Но също както при Симеон, те виждаха в Него бъдещия политически цар. Надяваха се Той да ги освободи от робството на Рим.

Досега Исус забраняваше на хората да говорят за Него като за Месия. Но въпреки погрешния смисъл, който хората влагаха в този поздрав, Исус прие това хваление и поклонение. Защо? Защото моментът да разкрие своята Божествена същност пред всички беше дошъл.

И защото искаше да ни покаже, че на Бог е угодно да идваме при Него с хваление и поклонение. Защо? Не защото Исус има проблем със самочувствието си и се нуждае от нашето насърчение. Исус иска да Го хвалим, защото ние имаме нужда да Го хвалим.

Когато хвалим Бога с думи и песни ние се смиряваме пред Него и се фокусираме на Него. Той идва, освежава душата ни, благославя ни и изявява силата си в живота ни.

Хвалиш ли Господа? Казваш ли като псалмопевеца, „И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден“? (Псалм 35:28).

Когато Исус влезе в Ерусалим точно преди Пасха, Той бе посрещнат от ликуващи хора. Днес наричаме това влизане на Исус в Ерусалим триумфално. Но в очите на римските войници то едва ли е изглеждало такова. За тях триумфално влизане е почест, отдавана на римски генерал, който се завръща от победоносно сражение, в което е убил поне 5000 вражески войници.

В процесията първо минавала плячката, взета от врага, след това военнопленниците, римските войници и накрая генералът в позлатена каляска, дърпана от породисти коне. Свещениците горили тамян в негова чест, а тълпите скандирали името му. Процесията завършвала на арената, където някои от военнопленниците били хвърляни на лъвовете за развлечение на тълпата.

Исус обаче влезе в Ерусалим не като римски генерал, нито като политически цар. Той влезе в града като Месия, за да изпълни докрай Своята спасителна мисия за човечеството. Но преди това щеше да направи още нещо. Царят на царете щеше да „инспектира“ Божиите люде. Сърцеведецът искаше да чуе пулса на сърцето на нацията.

Малахия 3:1-2 казва „...Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си ... ето, иде, казва Господ на Силите, 2 но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари.“

Какво видя Исус, когато дойде там?

Марк 11:12-14 „А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.“

Аз имам градина, в която отглеждам смокини. И съм забелязал, че при смокините плодът покарва едновременно с листата. Когато смокинята се разлисти вече можеш да разбереш дали ще има плодове. Но има още нещо.

Лятото в Ерусалим започва през март месец. В началото на април вече има зрели смокини. Изразът „не беше време за смокини“ означава по-скоро „не беше време за бране на смокини“. Брането на смокини започва обикновено след Пасха, а събитията тук се развиват 5 дни преди това. Затова Исус очаква на дървото да има вече зрели смокини и те да не са обрани, но ... не намира никакви.

Ако аз видя на моята смокиня само листа, няма да съм много щастлив. Може листата ѝ да изглеждат чудесно, но не стават за ядене! Затова Исус проклина дървото с думите, „Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека.“

Днес някои левичарски еко организации биха обвинили Исус в липса на загриженост за околната среда. Но това беше символичен акт. Какъв беше всъщност проблемът? Дървото беше прокълнато заради претенцията на листата, не толкова заради липсата на плодове.

Това беше единственото чудо на Исус, свързано с унищожение. Важният урок от него е, че Бог не одобрява показната религиозност. Бог не си пада по обвивка без съдържание или думи без дела.

И на връщане Петър си спомни за инцидента и каза, „Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.“ (ст. 21)

Това дърво беше символ на Израел. За да подчертае това, Марк използва проклинането на смокинята и установяването на нейното изсъхване, за да рамкира посещението на Исус в храма – сърцето на нацията Израел.

Марк 11:15-17 „И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите. 16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма. 17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?“

Защо беше гневен Исус? Кое накара смиреният Слуга да се превърне в Лъва от Юда?

Исус се разгневи, защото храмът се бе превърнал в битак. Вместо поклонници в него вървяха варосани гробници. Вместо вяра видя суеверие. Пулсът на вяра в Бога на Израел бе спрял да бие!

Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Местните чейнчаджии вземаха голяма комисионна. Свещениците и местните политици раздаваха разрешителни за търговия и срещу това получаваха своя дял.

Търговията процъфтяваше, а с това се вихреше и корупцията. Бог искаше това място да е молитвен дом за всички народи, а те го бяха превърнали в разбойнически вертеп. И Исус беше гневен.

Защото видя показност без поклонение, претенция без покритие, празник без Помазаник.

Затова Правдата се разгневи на неправдата. Пътят беше предизвикан от безпътицата. Истината прогони лъжата. Животът натири смъртта. Истинският Бог изхвърли идолите.

Исус посети сърцето на нацията Израел и намери листа, но не намери плодове. Смокинята символизираше празнотата и фалша в религиозния живот на нацията. Когато я прокълна, Исус показа, че отхвърля тази външна показност и фалшива религиозност.

На онази Цветница в Ерусалим имаше два-три милиона поклонници. Те махаха с клонки и викаха Осанна при посрещането на Исус. Храмът, с неговите двойни каменни колонади, 8 порти и огромни дворове издигаше импозантно снага над града. Всички бяха радостно възбудени и пременени за празника.

Но зад целия този външен блясък се криеше един увехнал и безплоден религиозен живот. Листа без плодове. Исус отхвърли тази външна религиозност. Той прокълна смокинята!

Проблемът им беше лицемерие, което бе породено от липсата на вяра. Затова в отговор на учудването на Петър при вида на изсъхналата смокиня, Исус каза: „Имайте вяра в Бога.“ (ст.22)

Той им каза - Това е начинът да имате изобилен и удовлетворяващ живот – да се доверите на живия Бог, да се покорявате на заповедите Му и да отворите сърцата си за Него, за да ви обогати и направи плодоносни личности и плодоносна нация. „Имайте вяра в Бога.“

И това би трябвало да ни накара да се замислим. Защото истинският въпрос пред нас на Цветница е, какво ще види Исус, ако инспектира нашите сърца? Ще види ли искрени сърца, скръб по Бога и покорство на Неговите заповеди? Ще види ли плодове в живота ни? Или ще намери номинална вяра?

В България много църкви имат невероятна архитектура и красиви камбанарии. Те са украсени с уникални стенописи с голяма художествена стойност. Свещениците носят дълги раса и големи кръстове. Набожни хора идват, за да запалят свещ и да се помолят за свой близък. Продават се всякакви свещи, картички, сувенири, кръстчета и други символи на вярата.

На Цветница атмосферата е празнична. Хиляди хора отиват на църква с върбова клонка в ръка. Но зад тази впечатляваща външност, дали Исус ще намери истинска вяра?

Според публициста Явор Дачков словосъчетанието "набожен българин" звучи като виц. "Живеем зле материално заради ...  липсата на вяра в Бога, който не е "нещо", а е "някой" и е персонален избор за всеки от нас", казва Дачков.

Марк 7:6-7 „А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. 7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“

Но има и такива, които са изповядали вяра в Христос и са взели водно кръщение. Идват на църква, дават дарение, пеят хваление, слушат проповедта и викат амин и осанна. Но като излязат от църква оставят Христос там. Следващата неделя, като се върнат, отново са с Него.

Една притеснена жена казала след службата на пастора, „Пасторе, надявам се не сте го приели лично, че съпругът ми излезе по време на вашата проповед.“ Пасторът казал, „Всъщност, не ми стана много приятно.“ „Не е от неуважение към вас, казала жената. „Кольо ходи насън от дете.“

Исус идва. Какво ще намери той в твоето сърце? Ще усети ли пулса на вярата? Е ли Христос в твоето сърце?

В една песен пеем, „Давам ти сърцето си...“ Може би би трябвало да кажем, „Исусе, дай ми Твоето сърце. Нека моето сърце бие с пулса на Твоето сърце. Нека сърцето ми е съкрушено от онова, което съкрушава Твоето сърце.“ Ние се нуждаем от сърдечна трансплантация. Царят на царете иска да ти даде Своето сърце!

Може би днес за първи път чуваш за Царя на царете. Досега си се надявал на псевдо месии за твоето щастие и благоденствие. Ако е така, помоли Бог да ти даде Своето сърце. Покай се за твоите грехове и направи този ден твоя лична Цветница. Чети Словото и остави то да те очиства от всеки грях. Той ще дойде в живота ти с Духа си и ще ти помогне да принасяш плода на Духа. Да имаш любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

Или може би отдавна си предал живота си на Бога, но напоследък си се отдал на духовна летаргия и си допуснал в храма на сърцето ти да се настанят лицемерието, неправдата и материализма? Ходиш на църква, демонстрираш религиозност, но отвътре си „варосана гробница“. Имаш листа без плодове. Ако е така, знай че Исус иска отново да заеме полагащото Му се място в твоя личен храм. Очисти сърцето си и го приготви за Неговото идване, и Той няма да закъснее.

А може би си повярвал в Христос, но ти е трудно да кажеш на твоите невярващи близки и приятели за твоята вяра. Виждаш, че вървят право към пропастта, но се страхуваш да не се засегнат. Тревожиш се от това какво ще си помислят хората, а не от това какво Бог мисли.

Ако се чувстваш така, то кажи заедно с ап. Павел, молете се „и за мене, да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието.“ (Ефесяни 6:19)

Един от най-сладкодумните оратори и проповедници в църковната история е Йоан Златоуст. Той бил изпратен от Антиохия в Константинопол, където проповядвал безстрашно благата вест. В проповедите си заклеймявал екстравагантното богатство на управляващите и това вбесило много хора, в това число императрица Евдоксия, която решила да го изпрати на заточение.

Когато му казали какво го очаква, Йоан Златоуст отговорил: „От какво да се боя? От страх ли? Но вие знаете, че Христос е в моя живот и че смъртта за мен е придобивка. От заточение ли? Но земята и всичко в нея са Господни. От загуба на богатство ли? Но ние не сме внесли нищо в света и нищо не можем да изнесем от него. Всички заплахи на света са достойни за презрение. От бедност не се страхувам. По богатства не въздишам. От смъртта не потръпвам.“

На Цветница Исус дойде в Ерусалим, за да чуе пулса на сърцето на Израел. На тази Цветница Царят на царете идва при теб, за да провери пулса на твоето сърце. Той идва и ти казва, „Имай вяра. Позволи Ми да очистя храма на сърцето ти от всяка нечистота.“ Ако го направиш, твоето сърце ще започне да бие с пулса на Неговото сърце. Сред твоите листа ще се появят първите плодове на вяра.

Готов ли си за идването на Царя?

________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.04.2019 г., Цветница