Яхве Шалом

/проповед/

Чели ли сте приказката за триглавата ламя? В нея злата магьосница искала да се омъжи за красивия принц, но той отказал и тя го превърнала в триглава ламя. Но принцът се явил насън на сестрата на трима смели братя. После я отвлякъл, братята тръгнали по следите на ламята и обезглавили трите ѝ глави. За радост, така принцът бил свободен от магията и двамата с тяхната красива сестра се оженили.

Ако може да използвам тази асоциация, днес ние също живеем близо до една триглава ламя. Трите ѝ глави са светът, дяволът и плътта. Светът е около нас, дяволът дебне към нас, а плътта е в нас.

Ефесяни 2:1-3 „грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, в съгласие с княза на въздушното владение, на духа, който сега действа в рода на непокорните; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти.“

Още от Адам и Ева ние чувстваме непрекъснат натиск, живеем в стрес, чувстваме страх, вина и срам. Понякога позволяваме на света да влезе в църквата, понякога се предаваме на дявола, а друг път просто се поддаваме на склонността си да грешим.

Книгата Съдии описва подобни тежки времена от историята на Израел.

Съдии 2:18-19 „И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше поради въздишките им… А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си…“

И книгата завършва с думите, „всеки правеше каквото му се виждаше угодно“ (Съдии 21:25). Те се движеха в затворения кръг на бунт срещу Бога, наказание от Него, покаяние и освобождение, и отново бунт и т.н.

Днес ще видим кои са начините да излезем от този порочен кръг, като разгледаме Съдии 6.

В един от тези епизоди Бог призова Гидеон на сцената. След време на благоденствие, Израел отново е обърнал гръб на Бога. Това става и с нас, нали? Бог ни благославя и ние започваме да се отдалечаваме от Него. Разреждаме ходенето на църква, забравяме служението, на което сме се посветили и започваме да трупаме земни съкровища.

Съдии 6:1 „И израелтяните сториха зло пред Господ; и Господ ги предаде в ръката на Мидиам…“

Бог изпраща ламя под формата на мидиамците. Те са силни и тероризират безмилостно израелтяните. Нещата са толкова зле, че Божият народ са изоставили домовете си и живеят в землянки поради страх за живота си. Нямат мир, всичко се разпада. Мидиамците са номади, идват по време на жътва, „многобройни като скакалци“ и опустошават земята (ст. 5).

След 7 години най-накрая се казва, че

Съдии 6:6 „Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните извикаха към Господа“.

Търпели са доста дълго, но накрая, когато положението става нетърпимо, викат за помощ към Господа. Понякога Бог се опитва да ни обърне внимание на нещо, но ние търпим и мислим, че можем сами да се справим. Дори когато се случват лоши неща, отказваме да се покаем и да се върнем при Него. Но братя и сестри, Бог иска да използва бедите в живота ни, за да привлече нашето внимание.

Кога за последен път извика към Господа? Време е да се обърнеш към Този, който единствен може да ти помогне.

Израилтяните извикват, Бог им изпраща пророк, чието име не знаем, за да им напомни как ги е извел от робство, след което им казва:

Съдии 6:10 „Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.“

Бог иска да ни помогне, но от нас се иска да приемем Неговото слово, колкото и болезнено да е това.

Бог използва този пророк, за да им покаже колко ниско са паднали в греха. Те трябваше да осъзнаят това.

След това авторът на Съдии (вероятно Самуил) ни пренася в лина, където Гидеон чука жито, за да го скрие от мадиамците (ст. 11). Този лин представлява каменна преса. Обикновено чукали жито на открито, на гумното, за да може вятърът да отвее плявата. Но понеже се страхува от мидиамците, Гидеон удря с пръчка житото в своя бункер, скрит като плъх под земята.

И тогава се явява Ангелът Господен и му казва:

Съдии 6:12 „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“

След което Гидеон пита Бог защо на неговия народ са се случили толкова големи злини. И в ст. 14 се казва…

Съдии 6:14 „И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?“

Гидеон в отговор казва, че неговата автобиография далеч не е толкова претенциозна – той произлиза от най-малкото племе и той самият е най-малкият в неговото семейство.

Бог отново му казва, „Аз ще бъда с тебе“ (ст. 16). С други думи, Емануил ще е с тебе.

Забелязвате ли, че Бог не отговаря на въпросите на Гидеон. Бог просто очаква от него покорство.

По същия начин Бог очаква от нас покорство дори и да не разбираме защо Той допуска някои неща в живота ни!

И тогава Гидеон има дързостта да поиска знамение, за да е сигурен. Иска Бог да го изчака, докато изпече хляб и приготви яре на скарата. Когато храната е готова, той я слага на камък като принос и Бог прави така, че огън излиза от камъка и пояжда месото и питите.

И Гидеон откликва с поклонение:

Съдии 6:22 “И като видя Гидеон, че това беше Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова (Адонай Яхве)! Защото видях Ангела Господен лице в лице.“

Тук Гидеон използва имената Адонай и Яхве. Най-накрая той се покорява на суверенния Господ. Но същевременно Гидеон осъзнава, че е бил в присъствието на самия Бог и се страхува Бог да не го порази. Може би той си е спомнил думите от Изход 33:20, които Бог каза на Мойсей, „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.“

И тогава в

Съдии 6:23 „А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш.“

Не знам дали можем да осъзнаем какво са означавали тези думи за Гидеон. Може би нашите приятели от Украйна биха разбрали най-добре тези думи. Гидеон и израелтяните не са имали мир 7 години. Всеки ден те са се страхували за живота си. И сега Гидеон си говори с Адонай Яхве и дори се осмелява да Му се оплаква. Бог би могъл да го изпепели, както направи с месото и питите в ст. 21.

Но вместо това Бог носи мир. Мир с Бога, мир в него и мир с другите.

Гидеон е извън себе си от радост и за да не забрави какво се случва, издига олтар:

Съдии 6:24 „И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом.“ Това е първото място, и може би единственото, където виждаме тази комбинация от имена: Яхве Шалом.

Бог е Яхве, Този Който Съм. Бог е Aдонай, Господар над всички. Бог е Елохим, Творецът на всичко. Бог е Ел Рои – Бог, който вижда. И Той е Яхве Шалом, Бог на мира.

Шалом

Вместо да го постави на мястото, Бог каза шалом на Гидеон и Гидеон издигна олтар на Яхве Шалом. Обикновено превеждаме шалом с „мир“, но тази дума означава много повече от липса на конфликт. Думата означава завършеност, здраве, благоденствие, мир, покой, успех … Идеята е за чувство на цялостност и хармония във взаимоотношенията, особено с Бога. Шалом се използва и като поздрав подобно на нашето „здравей“ (което идва от здраве – бъди здрав в дух, душа и тяло!)

Думата шалом се използва и в Аароновото благословение, с което ние завършваме нашите богослужения: „Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!“ (Числа 6:26)

Яхве Шалом убива триглавата ламя

В най-висша степен шалом, мирът на Бога, е персонифициран от Христос, който дойде, за да въдвори шалом между Бога и човеците.

Йоан 14:27 „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“

Шалом, който Князът на мира ни дава е много различен от всичко, което ни дава светът. На друго място Исус каза, „Това ви казах, за да имате в Мене мир.“ (Йоан 16:33).

Mирът, който Исус дава не е липса на беди, а е увереност, че Той е с тебе винаги.

Истинският мир можем да намерим само в Исус. Само Той може да убие триглавата ламя.

В началото казах, че светът, дяволът и плътта са трите глави на триглавата ламя, която се опитва да ни погълне. Сега искам да разгледаме набързо три други глави на триглавата ламя, които бълват огън срещу нас, а именно: непокорство, тревоги и раздори.

Ламята на непокорството

Поради първородния грях, Павел казва, че ние сме „изложени на гнева“ (Ефесяни 2:3). Ние бяхме в състояние на война с Бог, докато Исус не дойде да донесе мир.

Исая 53:5 „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир…“

Той беше наказан, за да ни примири с Яхве Шалом.

Ако още не си повярвал в спасителното дело на Исус на кръста, имам лоша новина: ти няма да можеш да намериш мир.

Исая 57:20-21 „А нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне, и чиито вълни изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.“

Няма да имаш мир, докато не приемеш Изкупителя. Ще бъдеш подхвърлян от вълните, докато не затънеш в тинята на греха.

Но има и добра новина. Когато Исус се роди в плът, ангелският хор прогласи, че Той ще донесе „мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (Лука 2:14)

Когато ние повярваме в Христос, ние сме оправдани и имаме мир с Бога (Римляни 5:1). Гръцката дума за мир означава „да съединя и превържа счупеното“. Исус може да превърже твоето счупено сърце.

Имаш ли мир с Бога?

Преди 2-3 седмици в квалификации за Световното Румъния отбеляза гол в последната минута и победи Австрия. Настъпи луда радост по трибуните. Австрийците сигурно вече са гледали към съблекалните и са си казвали, успяхме с хикса. А зрителите може да са си тръгвали вече от стадиона.

Но докато не прозвучи последния сигнал на съдията, все още има надежда. Същото е и със спасението. Докато си жив, има надежда. Не чакай последния сигнал, покани Яхве Шалом в живота ти, и Той ще ти каже, както каза на Гидеон, „Давам ти мир, няма да умреш!“

Гидеон издигна олтар, за да не забрави за срещата си с Яхве Шалом. Ако си решил да приемеш Господ и Неговия мир, направи нещо, което ще ти помогне да не забравиш за своето решение. Може да дадеш свидетелство в събранието, да кажеш на някого или да го запишеш в дневника си.

Ламята на тревогите

Ако първата ламя е обезглавена в живота ти и ти си новороден, все още е възможно да проявяваш остатъци от непокорство в живота си и това да води до тревоги. Ако подобно на израелтяните си в порочния кръг на повтарящ се грях, направи като Гидеон – извикай към Господа, приеми Словото Му и откликни с поклонение.

Или, може да не живееш в повтарящ се грях, но да се тревожиш за нещо. Може би се страхуваш от бъдещето. Знаете ли, че само 8% от нещата, за които хората се тревожат, са основателни? Останалите 92% са или въображаеми и никога не се случват, или са свързани с неща, върху които нямаме контрол.

Страхът може да ни парализира. Гръцката дума за тревоги означава „да съм разкъсван в различни посоки“.

Как можем да се освободим от страховете и тревогите си?

Първо, идентифицирай кое ограбва твоя мир и се помоли на Яхве Шалом да убие тази ламя.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Когато те обхванат тревоги, отиди при Бога в молитва и Му се поклони за това, което е. Удивително е как размишлението върху величието на Бога ще направи проблемите ти да изглеждат нищожно малки!

И когато изкажем исканията си на Бога с благодарение, ще преживеем този вътрешен мир, за който копнеем.

Второ, когато ни обземат страхове, можем да разтворим Божието слово и да размишляваме над пасажи като Исая 26:3 например: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе се уповава.“

Словосъчетанието „съвършен мир“ в оригиналния текст е всъщност „шалом шалом“. Бог ще ни опази в шалом шалом, когато позволим на Словото Му да работи в нас.“

Ламята на раздорите

Може би имаш мир с Бога и като цяло имаш вътрешен мир, но си във война с някой близък, с някой колега на работа, с някой съсед или приятел. Исус благослови миротворците така:

Матей 5:9 „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“

Искам да те попитам, направил ли си всичко, което можеш, за да си в мир с другите? Както казва апостола, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“

В петък отбелязахме Деня на Реформацията. Един от английските реформатори, Николас Ридли, е изгорен на клада през 1555 година за свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията брат му му предложил да остане с него в килията, за да му дава утеха. Николас отказал предложението и отговорил, че смята да си легне и да спи тъй дълбоко, както никога преди. Тъй като познавал Божия мир и Яхве Шалом, той можел да почива в силата на Своя Господ и способността Му да посрещне наговата нужда. Същото можем и ние!

Нека завърша с

2 Солунци 3:16 „А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.“

Амин!

____________________

02.11.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Храм на Святия Дух

 /проповед/

Преди няколко години имаше конкурс за седемте нови чудеса на света. Резултатът беше оповестен на 7 юли 2007 г. Победителите са Великата китайска стена, статуята на Христос Спасител в Рио де Жайнеро, Колизеумът в Рим, където между другото са хвърляли на лъвовете толкова много християни, индийският мавзолей Тадж Махал – място на много терористични актове,  древният град Петра в югозападната част на Йордания, пирамидата в Чичен Ица в Мексико и светилището Мачу Пикчу в Перу.

Хората се впечатляват от храмове. Когато бяхме в Япония, нашите домакини ни заведоха в един шинтуистки храм. Когато имаме гости във Варна, ние ги водим в „катедралния храм-паметник.“ Когато сме в някой европейски град, ако имаме възможност, посещаваме най-голямата катедрала или църква.

Защо? Може би защото като се запознаваме с мястото на поклонение, ние опознаваме и местната култура. Защото Бог е вложил в нас желание да Го познаваме, да се покланяме и да общуваме с Бога. Той е вложил вечността в нашите сърца (Еклисиат 3:11). И сърцата ни нямат покой, докато не Го намерим.

А посланието на храмовете е именно: „Тук е, където Бог обитава. Тук можете да го срещнете.“ Но дали наистина е така? В сгради ли обитава Бог? Къде е Бог сега? Къде мога да се покланям на Бога?

Днес ще направим едно бързо пътуване из Библията, за да проследим историята на храмовете от древността досега. Ще видим защо можем да кажем, че днес ние, християните, сме храм на Святия Дух.

Някои хора са храм, но на нещо друго. Един пълен човек казал, „Моето тяло е храм. В него складирам шоколади, бисквитки и десерти.“ Други пък казват, че са храм, защото се чувстват така, сякаш са били разрушени преди 2500 години от римляните. Но днес ще говорим за храма на Святия Дух. Ще започнем от първата книга на Библията.

В Битие 12 гл. Бог призова Аврам да напусне дома си и да отиде в земята, която му покаже. И Бог беше с Авраам навсякъде, където той отидеше. Не беше ограничен до едно място.

Той беше с патриарсите и им се откриваше на различни места. И те издигаха я олтар, я стълб на това място. Например, когато Яков в сън видя стълбата, която стига до небето и над нея беше Бог, той каза:

Битие 28:17-18 „Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масо на върха му.“

Патриарсите нямаха храмове, но Бог беше с тях навсякъде, където отиваха.

Превъртаме лентата напред. След като Израел беше освободен от египетско робство, тъй като беше станал вече голям народ, те се нуждаеха от централно място за поклонение, където заедно да се покланят на Бога. И Бог каза на Мойсей да издигне извън стана Шатър за срещане. Всеки, който имаше просба към Бога трябваше да отиде там.

Шатърът за срещане беше едно временно разрешение, докато не беше завършена скинията. Тя беше издигната в центъра на стана на Израел, за да показва, че Бог е в центъра на живота на целия народ. И когато скинията беше изградена,

Изход 40:34-35 „Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.“

Божието присъствие сред Неговия народ беше повече от явно. И скинията остана централно място за поклонение дори след като Израел влезе в Обещаната земя и по време на съдиите.

След като Давид стана цар, той поиска да построи храм – място, където Бог да обитава винаги. Но не той, а неговият син Соломон построи храма. И когато това стана, ковчегът беше внесен в него. Този храм беше великолепно съоръжение и Бог обитаваше в него. И четем в

3 Царе 8:10-11 „А щом излязоха свещениците от светилището, облакът изпълни Господния дом; така че поради облака свещениците не можаха да застанат да служат, защото Господнята слава бе изпълнила Господния дом.“

Соломоновият храм оцеля 370 години, преди да бъде плячкосан и разрушен от цар Навуходоносор през 587 г.пр.Хр. Всички златни и сребърни прибори бяха отнесени във Вавилон. Хората бяха отведени в плен.

Но Бог не беше забравил своя народ. По време на плена Той даде видения на пророк Езекиил за храма. В първото видение той видя как Божията слава напуска храма, което беше символ на плена. След това в Езекиил 40-48 гл. четем за едно дълго видение, което показва, че Божията слава се завръща в храма.

Езекиил 43:4,5 „И Господнята слава влезе в храма през портата, която гледа на изток. И Духът ме вдигна, та ме заведе във вътрешния двор; и ето, храмът бе пълен с Господнята слава.“

И това не беше старият храм, а един нов, още по-славен храм.

В книгата Ездра четем, че при завръщането си от плена около 537 г.пр.Хр. под ръководството на управителя на Юда Зоровавел, евреите се залавят да построят наново храма. Но когато храмът е завършен тези, които са там и които помнят Соломоновия храм, плачат и ридаят, защото той не може да се сравни с величието на храма на Соломон.

И вече не се казва, че Господнята слава се е върнала в храма. Вместо това пророците говорят за това, че когато Господнята слава се завърне, тя ще покрие цялата земя.

Храмът издигнат от Зоровавел оцелява до 19 г.пр.Хр., когато Ирод Велики започва нов градеж на нов храм. Той прави това, за да повиши разклатения си рейтинг сред населението. Това бил един доста грандомански проект. Основната работа отнела 10 години, но целият храм бил завършен едва през 63 г.сл.Хр.

Този храм има най-кратък живот. През 70 г.сл.Хр., той е разрушен от римляните. Това е осъждение за това, че юдеите са отхвърлили Своя Месия.

Междувременно Исус е дошъл на сцената. Йоан ни казва в

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“

Бог обитава земята в личността на Исус. Божията слава идва на земята в Него. С идването на Исус старият храм става ненужен, имаме нещо много по-добро! Исус казва, „Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма.“ (Матей 12:6)

Сега вече хората могат да познаят Бога и да Му се покланят чрез Исус. Вече нямаме нужда от здание, в което да го срещаме. Когато Исус умря, завесата на храма се раздели на две. Достъпът ни до Бога вече не става чрез служения в храма, а чрез Исус и Неговата смърт за нас.

Затова Исус каза на самарянката,

Йоан 4:21-24 „Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.“

Тогава отживелица ли е вече идеята за храм в Новия завет? И да, и не. Ние вече не се нуждаем от физическо здание, в което да се покланяме на Бога. Няма физическа сграда, която да е единствено обиталище на Бога. Но физическото вече е заменено от духовното. Вече има духовен храм – това е Исус и неговият народ.

Когато Исус отиде в Ерусалим за Пасха и изгони от храма търговците и среброменителите, юдеите Го попитаха с каква власт прави това. Той им каза,

Йоан 2:19 „Разрушете тоя храм, и за три дни ще го издигна.“

И понеже юдеите не Го разбраха и помислиха, че говори за храма, попитаха, как така ще го издигнеш за три дни, той е бил граден 46 години! Тогава Йоан обяснява, че „Той (Исус) говореше за храма на тялото Си.“ (ст. 21) С това Исус им насочи вниманието към новия, духовен храм, Христовото тяло.

Тялото на Христос днес е Неговият народ. Ние сме тялото на Христос. Всеки християнин има Святия Дух, Той обитава в нас. Поради това казваме също, че ние сме Божият храм – мястото, където обитава самият Бог.

Исус каза в...

Йоан 14:23 „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го люби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“ Тук Исус говори в мн. ч., защото има предвид Троицата.

Апостолите също потвърдиха, че новият храм не е сграда, направена от камък, а общност от живи камъни, събрание от хора, християни, чиято основа е Исус Христос.

1 Петър 2:4-5 „При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а пред Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“

Ефесяни 2:20-22 „понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, в Когото цялото здание, сглобявано, расте за храм свят на Господа; в Когото и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“

Когато европейците влезли в Перу, открили впечатляващи сгради, които били на около 2000 години. Тези древни структури на инките били изградени от издялани каменни блокове с различни размери и форми. Някои имали три ъгли, други четири, а трети – 7. Те били съединени толкова съвършено, че сградата оцеляла много векове въпреки земетресенията.

Бог изгражда църквата си по същия начин. Църквата на Исус Христос е здание и всеки вярващ е камък в него. Като живи камъни ние се вграждаме в духовен дом. Вграждаме се заедно в Духа за Божие обиталище.

Всички ние имаме различна история, способности, интереси и нужди, затова обединяването ни с обща цел не е лесен процес. Но когато оставим Бог да извърши делото си в нас, да ни оформя и да ни покаже мястото ни в общата структура, ние ставаме част от една солидна сграда – храмът на Святия Дух.

В миналото хората се срещаха с Бога в храма. Но сега възкръсналият Христос обитава чрез Духа си сред общността от вярващи. Затова Църквата е храмът на Святия Дух.

И накрая идваме до Откровение, където разбираме, че храмът на Бога вече е там, където е вечното присъствие на Бога на Неговия престол.

Откровение 21:22 „И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето.“

В Новия Ерусалим няма храм, защото Бог и Агнето са храмът. И вече няма нищо, което да отделя Бог от Неговия народ.

Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“

Какво означава всичко това за нас?

Първо, щом ние сме Божият храм, ние трябва да бъдем святи както Той е свят и както храмът в миналото се считаше за свят.

1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].“

Пазиш ли духовна чистота? Живееш ли така, че да прославяш Бога с тялото и душата си?

В горите на Северна Европа и Азия живее едно малко животно, наречено хермелин или още сибирска белка. Хермелинът инстиктивно пази бялата си козина от всичко, което би я изцапало. Ловците на кожа се възползват от тази необичайна черта на животното. Те не поставят капан, за да го хванат. Вместо това намират къде е домът му – обикновено това е цепнатина в канара или хралупа в старо дърво. Намазват входа и вътрешността с мръсотия. Тогава пускат кучетата да гонят хермелина. Уплашеното животно бяга към дома, но не влиза поради мръсотията. Така той бива заловен от кучетата и ловците, докато пази чистотата си. За хермелина чистотата е по-важна от живота.

А за тебе? Държиш ли на духовната чистота и святостта?

Дуайт Муди казва, „Един живот на святост ще направи най-дълбоко впечатление. Фаровете не надуват рог, те просто светят“.

Шотландският теолог Джон Браун пък се приписва следната мисъл, „Святостта не се състои в мистични размишления, ентусиазирани усилия или незаповядан aскетизъм. Тя се състои в това да мислиш така, както мисли Бог и да искаш това, което иска Бог.“

Второ, освен че трябва да се стремим към живот на святост, ние трябва да търсим единството в тялото Христово. Има само един Бог и едно тяло, затова трябва да издигаме единството и да избягваме разделенията.

1 Коринтяни 3:16 „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.“

Как можем да развалим Божия храм?

Тит 3:9 „А отбягвай глупави разисквания, родословия, препирни и караници относно закона; защото те са безполезни и суетни.“

Както ни обърна внимание п-р Тим миналия път, ние сме различни и затова между нас винаги ще има различни мнения по различни въпроси. Ние трябва да имаме единство в основните неща, но свобода в маловажните неща. И над всичко това трябва да имаме любов. Защо е важно това? Защото от това зависи дали нашето свидетелство ще е ефективно!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Един пастор и жена му били в ресторант. На съседната маса седели четирима мъже и говорили. В разговора един подхвърлил нещо подигравателно за Бога и останалите започнали да се смеят. След това друг захванал темата за възкресението на Христос и изказал мнение колко глупаво било да се вярва на всички тези врели-некипели.

Пасторът станал, отишъл до масата им и казал: „Извинете, без да искам дочух разговора ви и ми се стори много интересен. Ако нямате нищо против, бих искал да платя за вашата вечеря. Искам да направя това, защото възкръсналият Исус Христос промени живота ми. Той живее в мен и иска да казвам на другите колко много обича и тях.

Днес Бог обитава чрез Святия Дух и в личността на Исус Христос на земята. Когато ние приемем Исус за Господ и Спасител Духът Му влиза в нас. Ние сме тяло Христово и Той обитава в нас. И ние, Църквата, сме храмът на Святия Дух. И на този храм подобава да е свят както Той е свят и да търсим единството в любов. Нека се молим.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.05.2022 г.

Кой е Святият Дух?

/проповед/

В една църква, която била много консервативна, не се говорило много за Светия Дух. Една новоповярвала жена, много развълнувана от онова, което била преживяла, по средата на богослужението извикала „Алилуя!” Един от разпоредителите, който стоял отзад, се доближил, потупал я по рамото и й казал: „Госпожо, тук не се говори така!” Тя му отговорила: „Много съм развълнувана! Имах религиозно преживяване!” Той й отвърнал: „Но не и тук при нас, госпожо!”

Кой е Светият Дух? Ние често говорим за Бог Отец и за второто лице на Троицата, Божият Син Исус Христос. Но като че ли по-рядко споменаваме Светият Дух. Поне исторически той е бил пренебрегван, а понякога и разбирането за него не е било правилно. Когато някои хора чуят думата „дух“ имат негативни асоциации, като в този пример. И така, кой е Святият Дух?

1.     Святият Дух е личност.

Повечето хора си представят, че Святият Дух е някаква мистична сила. Други го разглеждат като безличностна сила, която Бог дава на последователите на Христос. Трети смятат, че е някакъв фантом. Библията обаче е категорична, че Святият Дух е Бог. Той е Божествена личност, която има ум, чувства и воля. Той притежава атрибутите на Бог. Например, в Псалм 139 виждаме, че Святият Дух е вездесъщ.

Псалм 139:7-8 „Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.“

Святият Дух е също така всезнаещ, той мисли и знае (1 Коринтяни 2:10-11), може да бъде натъжен (Ефесяни 4:30), застъпва се за нас (Римляни 8:26-27), взема решения според волята Си (1 Коринтяни 12:7-11), Той е Утешител и Съветник (Йоан 15:26). От тези и други стихове заключаваме, че Святият Дух е Бог, третото лице на Троицата.

2.     Святият Дух винаги е съществувал.

А) Святият Дух при сътворението

Точно защото е Бог, Святият Дух не се е родил на Петдесетница. Той присъства още при сътворяването на света.

Битие 1:1 „В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.“

Подобно на птица, която кръжи над гнездото си, Святият Дух се носеше над лицето на земята, за да доведе в съществувание нещо ново. Заедно с Бог Отец, Творецът и Бог Син, Святият Дух прави от хаоса космос, от безредието – ред, от бъркотията – хармония, от безформеното – красиво.

Святият Дух участва при сътворението, но и твори нов живот в хората.

Битие 2:7 „И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Еврейската дума за Святия Дух в Битие 1:1 е „руах”. Това е същата дума, която се използва за „дъх”. Една и съща дума означава и „дъх”, и „Дух”. Когато Бог сътвори човека, Той му вдъхна Своя руах.

Б) Святият Дух в Стария завет.

В Стария Завет Святият Дух слизаше върху конкретни хора с цел да ги подготви за определени задачи. Когато трябваше да се построи скинията, Божият Дух слезе върху един човек, Веселеил, за да му даде творчески способности. И Бог каза на Мойсей да му възложи тази задача (Изход 31:2-5)

Божият Дух дойде и върху старозаветни лидери като Исус Навиев (Числа 27:18), Давид (1 Царе 16:12-13) и дори върху Саул (1 Царе 10:10). В книгата Съдии виждаме Духът да идва върху различни съдии, които Бог издига, за да избави Израел от потисниците му.

Например, виждаме Святият Дух да слиза със сила върху Самсон, той разкъсва въжетата, с които е вързан, грабва челюст на осел и убива 1000 филистимци.

Много хора днес са вързани от навици, натрапчиви мисли или зависимости. Когато Божият Дух дойде върху тях, Той им дава способност да се освободят. Може да е зависимост от алкохол или наркотици, но също и материализъм, гняв, ревност, порнография.

При някои хора това става на часа, при други е дълъг процес на освобождение. Но когато повярваме Господният Дух идва в нас и ни дава сила да живеем според Божия план за нас.

Божият Дух дойде върху съдиите, Той дойде и върху пророците в Стария Завет, за да пророкуват бъдещи събития, но и да напомнят за завета, сключен от израелтяните с Яхве и да връщат народа на Израел към поклонение и покорство на Бога.

След като Бог се яви на Езекиил на Своя престол и в слава, Езекиил падна по лице. Тогава Езекиил чува гласа на Бога, който го изпълва с Духа Си и го повдига да се изправи, преди да чуе какво Бог иска от него.

Езекиил 2:2-3 „И като ми говорѝ, Духът влезе в мен и ме постави на краката ми; и чух онзи, който ми говореше. Той ми каза: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовен народ, който въстана против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до този днешен ден.

В Стария Завет Духът слизаше върху определени хора в определен момент за определена задача. И всеки път, когато го правеше, се случваше нещо. И всичко това не беше случайно – то сочеше към нещо ново. Към едно ново обещание.

Еремия 31:33 „Но ето завета, който ще сключа с Израелевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.“

Под стария завет Божият народ получи закона. Законът бе написан на каменни плочи. Хората гледаха тези закони и казваха: „Страхотни закони – не убивай, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай, не искай онова, което принадлежи на друг.” Казваха: „Страхотни закони. Ако живеем така, ще имаме чудесно общество.”

След това се опитваха да живеят така, но разбираха, че не могат. И така, вместо да стане за благословение, законът бе голям товар за тях. Те отчаяно се опитваха да го спазват, но непрестанно се проваляха.

Затова Бог каза: „Ще направя нещо ново. Ето обещанието Ми. Вместо законът да е отвън – нещо, което се опитвате да спазвате, но не успявате – ще го вложа вътре, за да искате да го изпълнявате, да идва от сърцата ви.”

Когато децата ни бяха малки искахме да ги приучим на труд. Затова един ден решихме да въведем ясни правила. На един лист начертахме таблица с всички дни от седмицата и със задълженията на всеки от тях за всеки ден. При изпълнение имаше поощрителни награди (често само морални), а при неизпълнение – отнемане на привилегии. Това не помогна кой знае колко и по-нататък ученето продължи без таблици, с непрекъснато напомняне от наша страна J.

Но когато нашите момичета се омъжиха, започнаха да се грижат за дома си сами. Вече нямаше нужда някой да им напомня. Правеха го не защото трябва, а защото обичат своите съпрузи. Не защото някой им налага външни правила, а от вътрешно убеждение. 

Бог каза на израелтяните: „Ето как ще стане. Няма да спазвате правилата, защото трябва да ги спазвате, а защото Ме обичате. И понеже ме обичате, ще обичате и моите правила. Те ще идват от сърцата ви. Ще вложа закона Си вътре във вас.”

Езекиил 36:26 „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре у вас и ще ви направя да постъпвате според наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате.“ С това достигаме до изливането на...

В) Святият Дух в Новия завет.

За кого беше това обещание в Езекиил 36:26?

Йоил 2:28 „Ето какво казва Бог: И след това ще излея Духа Си на всяка твар...“

На всяка твар. Бог обеща, че ще излее Духа си на всеки човек, който повярва в Него. Но до изпълнението на това обещание минаха няколко стотин години.

Това стана при въплъщението на Исус Христос. Първо, Ангелът каза на Мария:

Лука 1:35 „Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светият, който ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.“

Елисавета също се изпълни с Духа и младенецът заигра в утробата ѝ при срещата с Исус. Духът изпълни Захария и той пророкува. Когато Йоан кръсти Исус при река Йордан, Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб (Лука 3:22).

На много места в евангелията се казва, че Исус е изпълнен със Святия Дух. Всичко, което Той казваше, всяко чудо, което правеше, всеки демон, който гонеше, всеки пленник, когото освобождаваше – всичко това ставаше със силата на Духа.

Исус не само действаше в силата на Духа, но и предрече изливането на Духа след Неговата смърт и възкресение:

Йоан 7:38,39 „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”

В Израел водата беше много важна. Те живееха до пустинята. Затова всички съзнаваха, че животът на всичко – хора, животни и растения, зависеше от водата! Водата беше символ на живота.

Но тук Исус не говореше за физическа жажда, а за духовна жажда, която не може да се утоли с течности или материални неща. Той каза, че Святият Дух носи живот. Исус искаше слушателите му да разберат, че когато се изпълним с Духа, тогава животът на Духа преминава от нас към тези около нас. И те също са поканени да пият от Духа.

Йоан 7:39 „А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.“

С други думи, още не бе умрял и възкръснал. И след като умря и възкръсна, Исус се яви на учениците си и им каза, „И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.“ (Лука 24:49)

Какво беше това обещание на Отца? Това обещание бе Святият Дух.

Деяния 1:8 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И след като се възнесе, минаха ден, два, три, седмица. Учениците се питаха кога ще дойде обещаното от Исус и през цялото време се молеха. И очакването нарастваше в тях. Като последните дни след раждането на дете – всеки момент може да се случи!

И точно десет дни след Възкресение, на Петдесетница, учениците „се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар... На всеки, който се покае и се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете. (Деяния 2:38,39)

В момента в който човек изповядва Исус Христос като Господ и Спасител, Святият Дух идва върху него. И това е обещание за всички хора, от всички поколения след Петдесетница.

Дотук говорихме за това кой е Святият Дух. Видяхме, че Той е личност, че е Бог, който притежава всички Божии атрибути. Той се даваше само на определени хора в Стария завет, но е достъпен за всички, които призоват името на Христос днес.

Това е изумителното обещание на Отца. То е изумително поради чудното действие на Святият Дух в нас.

3.     Какво прави Святият Дух

Първо, Святият Дух разкрива истината. Той е авторът на Старият и Новият завет. Павел писа на Тимотей:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Боговдъхновено означава, че Бог чрез Святият Дух е вдъхновил авторите, за да напишат тези книги. Като някой, който ни разкрива истината, Святият Дух е този, който отговаря и на нашите молитви за Божие водителство. И това, което Той ни казва винаги е съзвучно с Неговото Слово.

Понякога обаче ние, хората, не искаме да чуваме истината. Тя ни пречи. Но така рискуваме много.

Един гид в американския национален парк Йелоустоун водил група туристи до наблюдателен пункт. Докато вървяли гидът разказвал на туристите за растителния и животинския свят и за да не му пречи пращенето от радиовръзката с пункта, го изключил. Като наближили наблюдателния пункт, го срещнал запъхтян служител, който го попитал защо не отговаря на съобщенията по радиото. Една мечка гризли вървяла по петите на групата и властите се опитвали да ги предупредят за опасността.

Когато изключим връзката със Святия Дух или пренебрегнем предупрежденията на Библията, ние поставяме себе си и другите около нас в опасност.

Изключваш ли своя приемник? Или си винаги на честотите на Духа?

Второ, Той ни новоражда. Както един мъж и една жена се събират и от любовта им се ражда физическо бебе, така става и когато Божият Дух и човешкият дух се слеят - от любовта им става ново духовно рождение. Човек се ражда отново, започва нов духовен живот.

Една неделна учителка обяснявала на децата разликата между физическото и духовното раждане. Говорила им върху Йоан, 3 глава. Искала да наблегне на разликата и попитала децата: „Християни ли се раждаме?” Едно малко момче отговорило: „Не, госпожо, раждаме се нормални.”

Когато Божият Дух дойде в един невярващ човек, Той го изобличава за грях, правда и съд (Йоан 16:8). Той ни призовава към покаяние. Той прави възможна вярата ни и ни новоражда.

Исус каза на Никодим, че за да влезе в Божието царство, той трябва да се роди отново, да се роди от Духа.

Едно дванадесетгодишно момче било спасено на евангелизация. По-късно приятелите му го попитали как е станало. „Получи ли видение?“, попитал един. „Чу ли Бог да ти говори?“, позаинтересувал се друг. Момчето отговорило на всички въпроси с „не.“

„Тогава как беше спасен?“, попитали те. Момчето отговорило. „То е като когато хващаш риба – не можеш да видиш или да чуеш рибата, само я чувстваш да дърпа кордата. Аз просто почувствах Бог да дърпа кордата на моето сърце.“

На трето място, Святият Дух ни дава духовна сила.

Деяния 1:8 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И един стих, който цитирахме много през последните две години:

2 Тимотей 1:7 „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“

Твърде много от нас днес са парализирани от страх. Страх от вируса, страх от смъртта, страх от бъдещето, страх от това какво ще си помислят или ще говорят за нас...

Но за да имаме тази сила, ние трябва да сме изпълнени с Духа. Спърджън е казал: „Без Духа на Бога ние не можем да направим нищо. Ние сме като кораб без платно, като клони без стъбло, като въглища без огън, ние сме безполезни.“

Представете си една ръкавица. Ръкавицата не може да направи нищо сама, но когато пъхнете ръката си в нея, ръкавицата може да прави много неща. Всъщност не ръкавицата, а ръката ви в ръкавицата е тази, която действа. Християнинът е тази ръкавица, а Святият Дух в нас е ръката, която върши работата. Ние трябва да оставим място за ръката, за да може всеки пръст на ръкавицата да е изпълнен.

И като ни дава сила, Той ни води, утешава, насърчава, съветва, застъпва се за нас. Той е наш Водач, Утешител и Адвокат. Всичко това се съдържа в гръцката дума параклетос, употребена от Исус за него:

Йоан 16:7 „Обаче Аз ви казвам истината – за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят (paracletos) няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.“

Имаш ли тази Личност? Новороден ли си? Изпълваш ли се с Духа като четеш Библията и се молиш? Имаш ли Утешител, Съветник и Застъпник в живота? Ако отговорите ти на тези въпроси са „да“, тогава ти ще бъдеш верен на Бога и приятел, на когото може да се разчита.

Някои християни са:

строителни колички – трябва да се тикат

лодки – нуждаят се от гребла

хвърчила – трябва да се държат на въже

футболни топки – не знаеш къде ще отскочат следващия път

балони – пълни с въздух и готови да се пръснат

ремаркета – трябва да ги дърпаш

лампи – светват и изгасват

котета – доволни са, когато ги галиш

Но някои са като полярната звезда – те са там, където се нуждаеш от тях – верни приятели, на които можеш да разчиташ.

Молитва

 __________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.01.2022 г.