Защо вярвам в Ноевия потоп

/проповед/

Увод

Потопът често се изобразява в детските християнски книжки с картинки като едно радостно събитие, в което слон, жираф и лъв надничат над едно корабче, което си плува необезпокоявано в морската шир. Toва е доста подвеждащо и няма нищо общо с историческото събитие.

Филмът „Ной“, който излезе преди няколко години, също изкривява историята. Toва всъщност е фантасмагория, която е вдъхновена от Библейската история, но във филма има много неточности и небиблейски внушения. Като например, че причината за потопа е да бъде съден човека за това, което е причинил на земята. 

За повечето хора всемирният потоп е мит. Много вярват в локални потопи, но не и в Библейския разказ (ако изобщо са го чели).

Библията обаче описва глобален потоп, който покрива всички високи планини под небето и всичко, което диша.

Битие 7:18, 22 „Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите… Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря.“

Доказателства за Потопа

Има силни исторически доказателства, подкрепящи потопа. Знаете ли, че археолозите са открили 250 различни легенди за потопа от 250 различни култури?

В поредицата „Някой се опитва да те направи на маймуна“ Дейвид Мур твърди, че са открити 33 древни култури. В 33 от тях има легенда за потопа.

Например, в Хаваите има легенда, че дълго след смъртта на първия човек светът станал нечестиво, ужасно място. Останал само един добър човек, който се казвал Ну-у. Той направил голямо кану с къща върху него и я напълнил с животни. Водите придошли, покрили цялата земя и убили всички хора. Само Ну-у и семейството му били спасени.

С предаване на историята от поколение на поколение някои аспекти се изгубили, други се променили. Но всяка история прилича забележително много на Библейския разказ.

В 31 от тези легенди се твърди, че потопът е бил всемирен и че е разрушил всичко. В 32 се казва, че човекът е бил спасен някак от Бог в потопа. В 30 се твърди, че е помислено и за животните.

В 25 от тези 33 културни традиции се казва, че ковчегът е заседнал на планински връх. В 29 се описва изпращането на птица от ковчега, за да намери земя. В 30 от тях се казва, че дъгата е символ на Божествена благодат.

В 31 се казва, че първото нещо, което хората направили, щом стъпили на земята, било да се поклонят на Бога.

Смята се, че ако изолирани култури имат една и съща устна традиция, най-вероятно става въпрос за действително случило се историческо събитие.

Съществуват силни геологожки доказателства в подкрепа на потопа. Например, учените казват, че за формирането на Гранд Каньон в Щатите са били нужни милиарди години ерозиращо действие на река Колорадо.

Но знаете ли, че най-високата част на Гранд Каньон има по-голяма надморска височина от мястото, където извира река Колорадо? Това означава, че реката е трябвало да тече нагоре в продължение на милиони години, преди да ерозира ждрело, което е достатъчно дълбоко, за да започне да тече надолу.

Всъщност, Гранд Каньон най-вероятно е бил формиран в продължение на дни под огромно хидравлично налягане, причинено от водите в потопа.

Знаете ли, че на връх Арарат, който е висок 5165 м., са намерени морски вкаменелости? На Еверест в Хималаите също са открити морски вкаменелости.

Ако е имало глобален потоп бихме очаквали милиони и милиони тела на мъртви животни да бъдат пометени на различни места от огромния отток от потопа.

Следователно бихме очаквали оттичането да отложи тонове мъртви тела в големи гробове и да открием фосилни легла или гробища, пълни с всякакви видове мъртви животни, които след това бързо са затрупани от тонове кал.

В полупустинните плата Кару в Южна Африка е открито фосилно легло, което съдържа 800 милиарда скелети на гръбначни животни. В друго фосилно легло в Гейнсвил, Флорида, с размери 36 х 18 х 4.5 м са открити вкаменелости на акули, китове, морски крави, алигатори, костенурки, змии, миещи мечки, вълци, саблезъби тигри, слонове, носорози, коне, камили и др.

Въпросът е, как всички тези животни са се озовали във Флорида? Отговорът: те са били отложени там от оттичането на гигантски потоп.

В Аляска са открили стотици замръзнали мамути. Много от тях все още стоят в изправена позиция, с прясна храна в стомасите, а някои дори с тропически растения в устата. Някои от жителите на Аляска твърдят, че са яли месо от мамут. Използвали са трион, за да отрежат големи късове месо от тях.

Няма начин да се обяснят тези феномени освен с последствията от глобален потоп. При такъв катаклизъм въглищни нефтени залежи биха се формирали за много кратко време.

Битие 7:11 „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.“

Авторът Кен Хам пише, че „Ноевият потоп бил много по-унищожителен, отколкото всеки 40-дневен валеж от дъжд може да бъде. Писанието казва, че „всичките извори на голямата бездна“ са изгригнали.

Земната кора се е разтърсвала от земетресения, вулкани и гейзери от разтопена лава и вряла вода, действащи с опустошителна и ескплозивна сила. Тези изригвания престанали едва след 150-тия ден от потопа. Земята буквално е вряла и кипяла под водите почти 5 месеца!“

Тоест, водата е дошла не само от небето, както смятат мнозина, но и от под земята.

Много учени днес смятат, че на земята е имало един огромен континент (вж. Битие 1:9, „Да се събере в едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата.“) Но когато водата е изригнала, този супер континент се е разцепил на гигантски късове. Водата е продължила да изригва и в следващите месеци тези големи късове земя достигнали настоящото си положение и формирали днешните континенти. 

Битие 1:6-7 „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

Според много учени, преди потопа земята била обвита от парна обвивка, или простор. Очевидно над нея също е имало вода, може би под формата на ледени кристали. И когато изворите на бездната се отворили, в атмосферата били изхвърлена гореща вода, лава и пепел от вулканите. Това разтопило тази парна обвивка и от небето валяла кал върху цялата земя в продължение на 40 дни и 40 нощи.

Ако тази теория е вярна, тогава бихме очаквали по цялата земя преди потопа да има субтропичен климат, защото този парен простор създавал „парников ефект“ навсякъде.

Тази теория се подкрепя от фосилните данни. Например, на най-северните части на островите на Ванкувър са открили вкаменелости от палмови дървета. На островите Шпицберген са намерени листа от палмови дървета с дължина 3-4 м.

В Аляска са открили камили, лъвове, коне, мамути, тигри, бизони, овце, носорози и др. Те не живеят там днес, защото е студено. Но някога е било топло. На южния полюс са открили вкаменелости от гъсти гори с дървета, достигащи 3 м. в диаметър.

Освен всичко друго, парната обвивка е отразявала вредната радиация, идваща от слънцето, което е помагало на растенията и животните да живеят по-дълго. И това обяснява защо средната възраст на хората преди потопа била над 900 години.

Но след потопа възрастта започнала да намалява много бързо.

Освен това, преди потопа растенията и животните също живеели по-дълго и били по-големи. Мъхът достигал метър, aспержите достигали повече от 10 м. Хлебарките били над 30 см в диаметър. Представяш ли си да стъпиш върху някоя нощем?

Имало е миди над 60 см в диаметър, свине с размерите на крава, камили високи над 4 метра и т.н. Според някои динозаврите са гущери, които не спирали да растат, докато живеят. Т.е., динозаврите са остарели гущери.

Ноевият ковчег

Но да се върнем на потопа и Ноевия ковчег. Как е изглеждал той и как е могъл да оцелее в този катастрофичен потоп?

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил в състояние да преодолява вълни с височина 30 м. Бил е голям колкото футболен стадион – поне 137 м. дълъг, 23 м. широк и 14 м. висок. Възможно е освен Ной и синовете му, за построяването му да са помагали и други работници. Техните инструменти не са били никак примитивни.

Относно това как е възможно да събере толкова много животни, отговорът е, че те са пристигали при ковчега сами, сякаш водени от инстинкт за връщане у дома и сами са се качвали по рампата. Макар да става въпрос за свърхестествено събитие, можем да го сравним с внушителното миграционно поведение, което наблюдаваме в някои животни днес.

Животните са били млади, за да могат да оставят поколение след потопа. Затова не са представлявали проблем с размера си, нуждаели са се от по-малко храна и са отделяли по-малко отпадъци.

Средният ръст на динозаврите например е бил като на овца. Според ученият креационист Джон Удморап, за запазването на създадените видове, доведени от Бог в ковчега, са били необходими най-много 16000 животни. Освен това, в ковчега е трябвало да влязат само видовете родоначалници на сегашните видове.

Когато бяхме във възстановката на ковчега в Уилямстаун, Кентъки, бяхме удивени колко гениални системи за съхранение и разпределение на водата и храната би могъл да има ковчегът. Възможно е да е имало водопроводна система на водонапорен принцип, вентилационна система, задействана от вятъра или вълните, дозатори за зърното на животните и др.

Защо Бог унищожи земята?

Битие 6:5,8 „И … видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло… А Ной придоби Господното благоволение.“

Всички хора бяха покварени в сърцата си, затова Бог ги осъди на унищожение. Единствено Ной беше пощаден от Божието наказание. Ще кажете, как е възможно Бог да е толкова жесток? Но Божието слово казва, че няма праведен нито един (Римляни 3:23). По скоро въпросът трябва да е, защо Бог не ни унищожи всички?

Бог използва потопа, за да отдели и пречисти онези, които вярват в Него от другите, които не вярват. И за да не повтаряме същите грешки като съвременниците на Ной, Бог ни даде Своето слово.

От него разбираме, че

Матей 18:11 „Исус Христос дойде да спаси погиналото.“

Ноевият ковчег е символ на Исус Христос. Както Ной и семейството му се спасяват с ковчега, избавени от водите на потопа, така всеки, който повярва в Исус Христос като Господ и Спасител, ще бъде пощаден от идващия страшен съд над човечеството. Ще бъде избавен от огъня, който ще унищожи земята след последните дни.

2 Петър 3:7 „Така чрез същото слово и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.“

Исус Христос прилича и по друго на Ноевия ковчег. Ной и семейството му трябваше да влязат през вратата на ковчега, за да се спасят и Господ затвори вратата след тях. Така и ние трябва да минем през Вратата Исус, за да се спасим и да не бъдем вечно отделени от Бога. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира“.

Заключение

В заключение, има безброй исторически и геоложки доказателства в подкрепа на Библейския разказ за потопа. Ако приемем буквално този разказ, той обяснява много иначе необясними феномени, които наблюдаваме на земята.

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил достатъчно голям. Имало е място за всички животни. Бог е изчислил всичко до най-малката подробност и е дал напъствия на Ной как да построи ковчега.

И най-накрая, ковчегът сочи към Исус. Как трябва да отговорим на историята за всемирния потоп и Ноевия ковчег?

Един мъж на име Робърт Фългъм написва есе на тема „Всичко, което трябва да зная, съм научил от Ноевия ковчег.“ Ето го:

1.     Не изпускай ковчега.

2.     Помни, че всички сме в кюпа (в лодката).

3.     Планирай предварително. Ной построи ковчега преди да завали дъжд.

4.     Бъди във форма. Когато си на 600 години някой може да те помоли да направиш нещо голямо.

5.     Не слушай критиците, просто се залови за работата, която трябва да се свърши.

6.     За по-сигурно, пътувай по двойки.

7.     Скоростта не е най-важната. Охлювите са били на борда заедно с леопардите.

8.     Помни, че ковчегът е построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.

9.     Без значение колко силна е бурята, когато си с Бог, винаги те очаква дъга.

Молитва.

_________________

09.03.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Викторина върху Битие (1-21 глава)

В момента в нашата църква разглеждаме книгата Битие в поредица от 26 проповеди под мотото "Евангелието в книгата Битие". Пуснах тази викторина върху първите 21 глави, но реших да я кача и тук, в случай че някой иска да я използва.



© БПЦ "Нов живот" Варна

Божият рестарт (Битие 8:1-9:13)

/проповед/

Прочит - Битие 8:1-9:13

Миналият път видяхме как след сътворението човечеството се разврати. Бог намери само един праведен човек, който не беше без грях, но имаше страх от Бога – Ной. Той му заповяда да построи ковчег и да влезе в него с близките си. Ной изпълни всичко въпреки присмеха, сарказма, дори омразата и гнева на невярващите. Той предупреди хората за приближаващия потоп. Но те не повярваха и умряха. Големият кораб спасява. Той е преобраз на Исус.

Потопът е голяма разделителна линия в човешката история. Той беше акт на от-създаване. Той върна земята в състоянието на предсътворенческия воден хаос от времето преди Бог да каже „Да бъде светлина” (Битие 1:3). Животът беше разрушен. Водата покри всичко, дори върховете на планините, така че планетата изглеждаше така, както когато Бог я създаде.

След това Бог си спомни за Ной. Това не означава, че Бог го беше забравил. „Спомням си” означава изразявам загриженост за някого, действам с любов.

И „Бог изпрати вятър по земята” (8:1). Тук за „вятър” е употребена същата дума като за носещия се над водата Дух в 1:2, руах. Изворите се затвориха, дъждът спря и водите се оттеглиха от земята (8:1-3). Както при сътворението, отново се яви суша (1:9; 8:5).

И започна процеса на новото сътворение. Бог даде рестарт на земята. Светът отново се роди. Тогава Ной, новият родоначалник на човешката раса, излезе от ковчега, и какво беше първото нещо, което направи? Целуна земята? Удари се по гърдите и каза: „Аз успях!” Не!!

Ной издигна олтар и принесе всеизгаряне на Господа. Защо?

Сигурно се е радвал, че най-после може да се разтъпче и да свали натрупаните килограми. Вдишвал е чистия въздух и се е радвал на необятната земна шир наоколо. Но най-вече, Ной разбираше, че Бог беше спасил само него и неговото семейство от ужасна гибел.

Ние сме свикнали да мислим за Ной и ковчега като за детска история. Но това е всъщност един потресаващ момент от човешката история. Френският художник Густав Доре е уловил ужаса на потопа в картината си. На нея е изобразена безкрайната морска шир с една единствена скала подаваща се малко над повърхността. На нея има три ужасени деца, а във водата баща и майка отчаяно се опитват да избутат четвърто дете върху скалата. Там лежи огромен тигър. Във водата се носят тела, а отгоре кръжат изтощени лешояди. Потресаваща трагедия, това е бил потопът. Как няма Ной да бъде благодарен!

Същевременно, Ной съзнаваше, че е напълно сам и зависим от Бога. Той нямаше дом, нямаше посеви, нямаше цивилизация, към която да принадлежи. Идентичността му беше в Бога.

С приноса си Ной казваше на Бога: толкова съм ти благодарен за това, което направи. Сега, пази ме в този враждебен свят. Аз съм твой. Помогни ми не само да оцелея, но и да изпълня Твоя план за моя живот.

Ной имаше толкова много работа. Не знаеше откъде да започне. Но той започна с най-важното – принесе жертва на Бога. Сложи Бог на първо място.

На кое място е Бог в твоя живот? Как започваш деня си? Със сутрешния блок или със Словото и молитва? Ной започна с поклонение на Бога.

Битие 8:21-22: „И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.”

Макар и праведният Ной и семейството му да бяха спасени, те бяха наследници на Адам и не бяха без грях. „Помислите на сърцето му са зли” (ст.21) е почти същият израз като „всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло” в Битие 6:5. Но приносът на Ной – вторият Адам, предпази бъдещето на човешкия род от ужасно повторение на потопа.

Бог беше готов за рестарт на човечеството с новия Адам.

„Тогава Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.” (9:1)

Същите думи Бог каза и на Адам. Но този път началото не е в Едемската градина. Бог рестартира земята, която отново беше „пуста и неустроена”. Новият Адам трябва да се справи с две заплахи срещу него и мисията му да насели земята: заплаха от животните и заплаха от хората.

В милостта си Бог сключи завет с Ной. Първото обещание, което Бог направи, беше да даде на Ной нови права над животните.

Битие 9:2-3: „Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те, заедно с всички влечуги по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; както ви дадох растителността, така сега ви давам всичко.”

Бог постави у животните страх от човека. Затова като вървиш по улицата кучетата почтително ти правят път, а котките се разбягват. Но понякога ние не знаем това и се паникьосваме при срещата с животни.

Двама изследователи били на сафари в джунглата, когато внезапно пред тях изскочил кръвожаден лъв. „Спокойно”, прошепнал първия. „Помниш ли какво четохме в книгата за дивите животни? Ако останеш съвършено неподвижен и гледаш лъва в очите, той ще се обърне и ще избяга.” „Така е,” отговорил неговия спътник. „Ти си чел книгата, и аз съм я чел. Но дали лъвът я е чел?”

Бог каза на Ной, че животните ще се страхуват от човеците. И не само това. Човекът вече имаше право не само да кара животните да се страхуват, но и да ги използва за храна.

До потопа хората бяха вегетарианци. Сега Ной и неговите наследници можеха да ядат месо (9:3,4) с едно условие: да не го ядат с кръвта му, защото животът на животното беше в неговата кръв.

С други думи, Бог казваше: „Аз давам живот на всяко същество и Той ми принадлежи. Затова животът е свещен и ти трябва да го уважаваш. Животът е в кръвта. Не бъди като хищниците, които хващат жертвата си и започват веднага да я ядат. Не яж кръвта.”

Според някои изследователи, след потопа условията за живот се променили толкова много, че протеинът станал нужен за живота. По-скоро Бог искаше да покаже на хората, че поради техния грях, сега те можеха да живеят само чрез смъртта на някой друг – а именно, чрез смъртта на животните.

С това не казвам, че ако си вегетарианец или веган не можеш да живееш. Ако съвестта ти не ти позволява, по-добре не яж месо, защото „всичко, което не става от убеждение, е грях.” (Римляни 14:23)

Но този и други стихове в Новия завет показват, че Библията не защитава вегетарианството и веганството. Oбърнете внимание, всички хора преди потопа бяха вегани и Бог ги унищожи.

В края на краищата, какво ядеш не е най-важното нещо. Исус каза на фарисеите: „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека” (Матей 15:11).

И така, първото обещание на завета, който Бог сключи с Ной, беше да му даде нови права над животните. Второ, Бог промисли за начин за ограничаване на убийствата.

Битие 9:5-6: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; и от човека, да, от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.”

Мисията на човека да насели земята беше застрашена не само от животните, но и от човека. Преди потопа Бог имаше единствен правото да отнема живот. Затова каза, „който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно.” (4:15) Но сега Бог промисли да ограничи убийствата, като наложи смъртно наказание за убийство и даде на човека правото да го прилага.

Човек е създаден по Божи образ. И когато някой убие човек, той убива Божия образ в него. Това е нападение срещу самия Бог. Затова неговата екзекуция става част от Божията цел. Чрез въвеждане на смъртното наказание Бог защитава мисията на човека от самия човек.

Д-р Алън Рос, професор по Стар завет и иврит и преводач на NKJV казва: „В този пасаж се говори за цената на живота. След потопа хората можеха да си помислят, че животът няма стойност пред Бога, но Божиите заповеди към Ной и заветът Му с него показват, че точно обратното е вярно. Английският поет Джон Дън пише:

„Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана;

и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява, тъй както ако нос е бил отнесен или домът на твой приятел, или пък твоят собствен; смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната;

тя бие за теб.”

Животът е свещен. Затова когато рестартира системата, Бог се погрижи да съхрани живота и да предпази човека от самоунищожение.

Днес ние трябва да се запитаме: уважаваме ли Божия образ у нашия ближен? Отнасям ли се с необходимата сериозност и респект към другите? Те чувстват ли се оценени от мен?

Тези стихове трябва да променят коренно нашето отношение към другите. Исус прави точно това: „Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят.” (Мат. 5:44) Исус не пита дали знаем заповедта обичай ближния си, а дали ближният ни знае, че го обичаме.

Само църква, която има любов, е църква която може да промени своя град.

Едно момче посещавало неделно училище към църквата. Когато семейството му се преместило в друга част на града, той продължил да посещава същото неделно училище, макар че трябвало да ходи дълго пеша до там. Попитали го защо бие толкова път, като до тях има много други не по-лоши неделни училища. Той отговорил: „Те може да са добри за другите, но не за мен.” „Защо не?” „Защото в моето неделно училище обичат хората”, бил отговорът.

Не е лесно да обичаш ближния. Само Бог може да даде сила и готовност да правим това, защото само Той се радва на своя образ у хората. За да стане този принцип наше ръководно начало е нужна много молитва и размишление над Писанията, както и готовност да приемаме Божията прошка, когато сме се провалили.

Бог дава увереност на Ной и наследниците му, че човешкият живот ще бъде защитен от злото в човешкото сърце. Според изследователите на Стария завет в тези стихове Бог полага основите на създаването на държавата.

Когато започвахме нашата поредица ви казах, че Битие е книга на началата. В първа глава на Битие видяхме началото на планетата земя. Проследихме създаването на живота и на човека. Във втора глава видяхме създаването на първата институция от Бога – брака между един мъж и една жена. Тук виждаме началото на човешкото правителство.

Джеймс Бойс: „Многото провали на човешкото управление не трябва да ни заслепяват за истината, че управлението въпреки това е директно установено от Бога.”

Какво е твоето отношение към правителството? Гледаш ли на него като на институционализирано от Бога? Разбираш ли, че неговата цел е да съхранява мира и да съблюдава за безопасността на хората, за да осъществяват те Божиите цели? Молиш ли се за правителството? Покоряваш ли се на закона?

1 Тимотей 2:1-2: „И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.”

И така, Бог сключи този безусловен завет с Ной, за да му помогне да се справи с две заплахи за мисията му да насели земята – заплахата от животните и заплахата от хората. И накрая Той потвърди завета си със знак:

Битие 9:11-13: „Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка плът от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето знака на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас, и всичко живот, което е с вас: поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завет между Мене и земята.”

Дъгата прилича на лък без тетива и без стрела – символ на Божието обещание да съхрани живота. Лъкът е обърнат нагоре, не надолу към нас, хората. Не е ли това прекрасна метафора за Божията благодат към нас?

Най-голямата изява на Божията благодат беше това, което се случи 2350 г. по-късно. Идването на Господ Исус Христос в плът на планетата земя е централното събитие в историята. Aко потопът беше физическият рестарт на света, то смъртта и възкресението на Исус Христос беше духовният рестарт на човечеството.

Защото събитията в Битие 8 и 9 гл., случили се непосредствено след потопа, сочат към смъртта и възкресението на Исус Христос.

Ной пожертва чисти животни. Бог пожертва Своя единороден Син.

След потопа човекът можеше да живее чрез смъртта на животните. Днес ние можем да живеем чрез смъртта на Божия Син.

Бог каза на Ной, че който пролее кръв, ще носи вина. Исус проля своята кръв и премахна вината ни.

Бог позволи на правителството да налага смъртно наказание, за да съхрани живота. Исус сам понесе смъртно наказание, за да даде живот.

Бог обеща на Ной, че вече няма да има потоп. Исус ни обеща, че който вярва в него няма да види смърт.

Нека да се помолим. 

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

06.11.2016 г. 

Спасява, големият кораб спасява (Битие 6:5-22)

/проповед/

Прочит: Битие 6:5-22

Човек се учи от най-различни източници. Когато написах фразата "Всичко, което трябва да знам, съм научил от...", гугъл я продължи с няколко предложения:

Всичко, което трябва да знам, съм научил от детската градина. Всичко, което трябва да знам, съм научил от моето куче. Всичко, което трябва да знам, съм научил от дърветата. Всичко, което трябва да знам, съм научил от Междузвездни войни.

Разбира се, човек може да научи много в детската градина. Сигурно може да научи много от кучетата, дърветата и филмите. Но там имаше още едно предложение: Някой беше казал: „Всичко, което трябва да знам, съм научил от Ноевия ковчег:    

•      Ной не чакаше корабът да пристигне, а сам си построи кораб.
•          Планирай предварително. Когато Ной построи ковчега не валеше дъжд.
•         Поддържай форма. Когато си на 500 години някой може да те помоли да направиш нещо голямо.
•         Скоростта не винаги е предимство. Зайците бяха в ковчега, но там бяха и охлювите.
•         Помни, че ковчегът беше построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.
•         Без значение колко мрачно изглеждат нещата, винаги има дъга от другата страна.
•         И преди всичко... не изпускай кораба си.

Много може да научим от историята с Ноевия ковчег, но за да научим, трябва да вярваме на фактите, записани в Библията. А те говорят сами за себе си.

Бог създаде земята и небето, насели земята с живи същества и накрая създаде хората по Божи образ и подобие. Нашите прадядо и прабаба Адам и Ева съгрешиха и бяха прогонени от Едем. После имаха деца, Каин и Авел. Каин уби Авел, но после Ева роди Сит. Битие 5 гл. проследява наследниците на Сит. Хората се женеха и раждаха деца, но всичко ставаше под сянката на първородния грях.

И 6 гл. започва с мрачната констатация, че се е умножила покварата на човека по земята. Хората станаха толкова покварени, че Бог се наскърби и реши да изпрати потоп, за да ги унищожи. Но той намери един човек – Ной, и семейството му, които си струваше да спаси. Бог даде инструкции на Ной как да построи кораб наречен ковчег и доведе при Него животните, които трябваше да бъдат спасени. Водите придойдоха, понесоха ковчега и целият свят бе залят от вода. Ной и семейството му останаха почти година в ковчега. След като излязоха, Бог обеща никога повече да не изпраща всемирен потоп.

Аз вярвам в Библейското свидетелство. Но не само Библията свидетелства за всемирен потоп.Над 270 народи имат във фолклора си истории за велик потоп и повечето от тях описват подобни неща: човеците се развратили, потопът бил повсеместен, 8 човека оцеляли, животни от всички видове били спасени, бил изпратен гълъб, за да намери суша, оцелелите слезли от планина, за да населят отново целия свят. Името на човека, чието семейство оцеляло, е вариант на нашето Ной: Нуу, Нуа, Ноо, Нос, Ноа, Ноах, Ное, Ноак.

Когато преди няколко години посетих Армения, ми показаха планината Арарат. Най-високият връх в нея, Голям Арарат, е висок 5165 м.! Гледката към него от Ереван те кара да затаиш дъх. На изпроводняк ми подариха този сувенир. Какво мислите е това? Ноевият ковчег! Арменците са убедени, че Ноевият ковчег е заседнал на връх Арарат.

Много хора не вярват на историята за Ноевия ковчег, защото се съмняват, че в него е било възможно да се поберат по две от всеки вид животни. Ако и ти се съмняваш, ето някои факти:

Ноевият ковчег е бил голям колкото днешен футболен стадион.

Той e бил с обем 522 вагони, всеки от които може да събере 240 овце.

Всички видове животни, които е трябвало да влязат в ковчега са 8000.

По два от вид, това прави 16000.

Повечето динозаври са били малки. Средната им големина била колкото на коза.

Не е необходимо животните да са били в напреднала възраст. Най-големите вероятно са били бебета - съответно са били по-малки.

Средната големина на животните в ковчега е била колкото на голям плъх.

Всички животни биха се побрали в 14,4 вагона. 12 вагона биха били достатъчни за милион насекоми. Това би оставило място с обем 495 вагона за храната.

Библейските свидетелства се потвърждават не само от фолклора и зоологията, но и от археологията, и други клонове на науката. Божието слово е истинно! Но за нас днес е важно да видим какво Бог иска да ни каже чрез тази история?

Първо, Той ни показва, че човечеството по времето на Ной беше станало ужасно покварено.

Битие 6:5 „И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло...”

И Битие 6:12,13: „И Бог видя света; и ето, бе развратен, защото всяка плът бе извратила земния си път. И рече Бог на Ной: Свършекът на всяка плът се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.”

Тези хора не изпитваха никаква милост и състрадание. Нямаха порядъчни мисли. Изпитваха удоволствие да нараняват, да се възползват от другите, да се смеят на техен гръб или да правят неприлични жестове. Добродетелите като саможертва, доблест, благочестие, достойнство - бяха непознати. Животът не струваше нищо.

Можем да видим подобно падение и в други нации в близката история - в комунистическа Русия, нацистка Германия, Северна Корея, Ислямска държава... Цели общества считаха други или собствените си народи за недостойни за живот.

Дори в България, където отколе хора от различни етноси и религии живеят мирно и в разбирателство, имаме такива срамни страници в историята си, като избиването на стотици при атентата в църквата Св. Неделя през 1925 г., терора срещу интелигенцията след 9 септември, духовните убийства при насилствената промяна на идентичността на българи от Пиринска Македония и на имената на турците по време на т.н. Голяма екскурзия. Да не говоря за милионите убити в утробата деца.

Сега си представете свят, в който се случват само такива неща. Такъв е бил светът на Ной. Ако си свестен човек, си имал избор – или да се поддадеш на натиска и да станеш като останалите, или ... да се простиш с живота си.

Не се толерирали никакви прояви на морал, защото никой не харесва да го изобличават. Или се приспособяваш, или зян ставаш.

Преди няколко дни проведохме дискусия, посветена на Радой Ралин. Ето един човек, който не се е огънал от системата и въпреки това е оцелял. Писателите Георги Марков и Димитър Талев, политическите лидери Г.М. Димитров и Никола Петков и много други обаче, не можаха да избегнат смъртта.

Всяко общество си има своите големи личности.

Но времето между 1000 и 2000-та години след Сътворението нямаше нито една. С едно изключение – Ной. В един зъл свят той беше невероятно праведен.

Битие 6:8,9: „А Ной придоби Господнето благоволение. Тези са сведенията за Ной. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.”

Какво правеше Ной толкова различен? Отговорът виждаме в края на ст. 9: „той ходеше по Бога”.

Какво означава това?

Това означава, че Ной вярваше не само на теория. Той уповаваше на Бога в трудности. Всеки ден той се молеше и прекарваше тихо време с Бога. Не се молеше само когато се чувства безпомощен! Четеше Библията и я изучаваше с жена си и синовете си. И живееше според написаното в нея.

Той пребъдваше в Божието присъствие толкова, че когато Бог му заповяда да построи кораба, изобщо не се замисли:

Битие 6:22: „И Ной направи всичко; както му заповяда Бог, така го направи.” Направи всичко – даже когато това изглежда налудничаво.

Евреи 11:7: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си.”

Ако искаш да следваш Исус, трябва да го следваш навсякъде. За тях може да изглежда налудничаво, но аз няма да участвам в техните пиянски запои. Не ме интересува, че всички преписват на контролно – аз няма да го правя. Може да ми се присмиват, но ще се пазя за моя съпруг/а. Нека говорят зад гърба ми, това няма да ме спре да ходя редовно на църква.

Може би си казваш, „Откъде си сигурен, че са се присмивали на Ной?” Нека да ти напомня, че той започва да строи кораб на място, където няма нито море, нито река, нито езеро. Не е имало дори дъжд. Това сигурно е забавлявало хората.

И не стига това, ами и Ной е пътувал наоколо и е изобличавал всички за тяхната поквара. Корабът бил като паметник, който им напомнял за неговите думи на предупреждение и осъждение. Повтарял е:

Големият кораб спасява. Извън него няма спасение.

Когато вземаме вярата си на сериозно, хората се присмиват, но не спират до там. Идва момент, когато това ги вбесява и започват да злобеят.

Исус ни предупреди: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.” (Матей 5:11,12)

Защо хората преследват вярващите в Исус? Защото ние им напомняме непрекъснато за тяхното осъждение. Павел казва, че за тези които погиват, ние „сме смъртоносно ухание, което докарва смърт.” (2 Коринтяни 2:16)

Един студент се славел като най-големия купонджия в курса. Но негов приятел християнин му благовествал, завел го на църква и той приел Христос за Господ и Спасител. Животът му се променил и вече намирал наслада не в ракията и водката, но в Исус Христос. Но решил да не прекъсва старите си познанства, а да ги използва, за да привежда хора към Бога. Затова продължил да ходи на купони. Веднъж, докато се разхождал и разговарял с хората на един купон, с бутилка Кока Кола в ръце, друг студент му се изрепчил: „К’во става с тебе, пич?! Твърде грешни сме, за да пиеш с нас, а?”

Той не бил казал нищо, с което да ги засегне.

Нашият живот като християни кара невярващите да се обиждат. Следва изключване от приятелския кръг на неудобния християнин. А понякога дори се опитват да ни навредят.

В интернет има снимка на Ноевия ковчег с надпис отгоре: „А, да, вдъхновяващата история, в която Бог убива всяко живо същество на планетата, включително милиони мъже, жени и всяко едно живо дете. Колко очарователно. Защото той ги обича.”

Виждате ли как демагогски се подменя истината? Авторът на тази иронична бележка смята, че хората умрели в потопа, не са заслужавали осъждение. Били са си света вода ненапита.

Те обаче бяха толкова покварени, че Бог не можеше повече да ги търпи.

Какво правиш, ако онзиденшната манджа се е развалила - опитваш цялата, за да разбереш дали е останала добра част? Не! Изхвърляш всичко.

Така изглеждаше земята и по времето на Ной. Развала, извратеност, поквара. И Бог изхвърли всичко.

Битие 6:5 „И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло...”

Всички тези хора бяха предупредени. Ной не само строеше кораб – той използваше всеки момент, за да проповядва, да увещава, да предупреждава. Обясняваше им с подробности какво ще се случи.

Ковчегът сам по себе си си беше туристическа атракция. С размерите си (колкото голям футболен стадион) той привличаше хора от стотици километри. Те идваха да видят кой е този човек, който е тръгнал да строи кораб насред сушата. И Ной казваше на всички: „Покайте се!Времето наближава! Осъждението идва! Ако не се покаете, потопът ще ви погълне! Ако не влезете в кораба, загивате. Големият кораб спасява.”

Какво? Искаш да кажеш, че Бог е можел да пощади всички хора?

Много години по-късно Бог изпрати един друг пророк, Йона, да проповядва на не по-малко нечестиви хора – жителите на Ниневия. Йона беше националист, не искаше да чуе за спасение на най-големия враг на Израел, затова взе билет за кораб, който плаваше в противоположна посока. Но Бог толкова искаше те да се спасят, че предизвика буря, Йона беше изхвърлен в морето, там го погълна голяма риба. Чак там, в туловището на рибата, Йона реши че няма смисъл да бяха от Бога. Отиде в Ниневия и им проповядва да се покаят, иначе след 40 дни Бог ще разруши Ниневия.

И какво стана? Разруши ли Бог града? Не. Хората се уплашиха толкова много, че обявиха национален пост и се покаяха. И Бог ги пощади.

Но в дните на Ной никой не пости. Никой не се покая. Те поглеждаха към небето, там нямаше и следа от облак. Казаха: „Къде е дъждът? Не виждам никакъв дъжд.” Затова отказаха да повярват в Бога.

2 Петър 3:3,4: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.”

Съвременниците на Ной не искаха да променят грешния си начин на живот и да се покаят. Не се качиха на кораба. Затова умряха.

Днес хората също предпочитат да избягват темата за живота след смъртта. Но вижте как продължава пасажа във 2 Петър 3 гл.:

2 Петър 3:5-7: „Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.”

Съдбата на много хора в края на времената ще бъде като съдбата на съвременниците на Ной. Те ще бъдат осъдени да прекарат вечността в ада. И също като Ноевите съвременници, няма да имат извинение.

Спасява, големият кораб спасява.

Бог не иска хората да умират. Затова даде почти 100 години за покаяние, докато Ной построи кораба. Той ни обича толкова много, че и днес дава на хората предостатъчно време, за да се обърнат към Него.

Петър пише: „заради вас (Той) търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите[a] нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.” (2 Петър 3:9,10)

Накрая, нашата поредица се нарича „Евангелието в книгата Битие”. Затова, нека видим как Ноевият ковчег сочи към Исус? В първото си послание ап. Петър казва:

1 Петър 3:20-21: „които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода. Тя в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а настоятелната молба към Бога на една чиста съвест) чрез възкресението на Исус Христос.”

Водата погуби мнозина, но водата може и да избавя „в образа на кръщението”. Как става това? Чрез покаяние и вяра във възкръсението на Господ Исус Христос, символ на което е водното кръщение.

Делото на Ной беше преобраз на делото на Исус Христос на кръста.

Ной построи ковчег, който се превърна в убежище за повярвалите тогава.

Исус основа Църквата, която е убежище за повярвалите днес.

Ковчегът имаше само една врата.

Църквата има само една врата – Исус Христос.

Ной държеше чук в ръката си.

Исус понесе ударите на чука върху ръцете си.

Ной строеше от дърво.

Исус бе разпнат на дърво.

Ной направи врата.

Исус каза: „Аз съм вратата”

Вярваш ли на Библейското свидетелство за Ной? Тогава вярвай и в благата вест на Исус Христос. Покай се и Го приеми за твой Господ и Спасител.

Защото Божието търпение един ден ще се изчерпи. Осъждението наближава. Предупреждението е изпратено. Корабът все още минава. 

Спасява, големият кораб спасява.

Можеш да влезеш в него и да живееш. Или да останеш вън и да бъдеш осъден на вечни мъки. Какъв е твоят избор?

Молитва.

_________________________

23.10.2016, Нов живот Варна