Важни въпроси (Марк 4:35-5:43)

Проповед от п-р Джонатан Постълуейт

Някой, който е бил около деца известно време знае, че те харесват да задават въпроси. Често те задават хубави въпроси, които показват, че те са любопитни и жадни за отговори и за знание. Има време, обаче, когато след като са питали „какво е това?“ или „защо това е така?“ или „как това ще стане?“ и сто други въпроси, ние бихме предпочитали те да престанат да питат или да намерят друга жертва за въпросите си.

Темата на моята проповед днес е въпросите. Няма да говоря за детските въпроси, например „Защо небето е синьо?“ а вместо това ще говорим за по-дълбоките въпроси за живота и вечността. Ще видим причината, поради която тези въпроси са важни и за начина, по който човек може да намери правилен отговор.

Нека да започнем с една история за едно чудо от края на 4-та глава на Марк в която виждаме въпросите, за които ще говорим. Тези три въпроси се отнасят не само до този случай, а до живота и съдбата на всеки човек.

МАРК 4:35-41

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна. 

36 И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра? 

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Ще говорим повече за този кратък пасаж след малко, но първо нека да говорим за трите въпроси:

Те са тези:

Въпросът за нуждите - „Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?“

Въпросът за Христос - „Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“

Най-накрая въпросът за вярата - „Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра?“

И в глава 5, четем за още три случаи, в които хората се сблъскват с тези въпроси по един или друг начин.  Нека сега да прочетем тази глава.

На мен ми трябват трима доброволци да прочетат пасажа. Първият доброволец ще прочете стихове 1 – 20,  вторият ще прочете 21 – 34, и третият ще прочете 35 - 43.

Ще говорим за тези въпроси един по един и като направим това ще скачам между четирите случаи от глави 4 и 5.  

Нека да говорим за първият въпрос – въпросът за нуждите. Когато става дума за нужди, често се говори за Пирамида на потребностите на Маслоу, която е йерархична система на потребностите на човека, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу.

Смисълът е в това, че aко потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от по-висок ранг, например – тази от сигурност. Ето защо хората които живеят ден след ден без храна не се притесняват за самочувствието или личното си развитие, те не са в това ниво.

Има пет нива с различните потребности, които всеки човек има. Най-долното ниво е Физиологични потребности. Тези подробности са неща като храна, вода, и т.н. Последното ниво е потребността на човека от безопасност и обезпеченост.   

Това ниво е там, където учениците се намират в бурята в 4:35-41. Те са изпаднали в паника защото, според тях, имат нужда от безопасност. Те са били с Исус достатъчно време за да знаят, че той е единственият човек в ладията, който може да им помогне и затова те обръщат вниманието си към него.

Също има друга нужда, която можем да видим в техният въпрос към Исус. Не само се чудят дали ще умрат или не, но също така искат да знаят дали някой изобщо го е грижа за тях.  По един или друг начин, всеки човек се е чудил за това, защото хората се нуждаят от това да знаят, че някой се грижи за тях. Мисля, че едно от най-лошите положения, в което човек може да се озовава е да мисли, че отговорът на въпроса дали някой го е грижа за него е „не“. Това ни води до глава 5, където четем първо за един такъв човек.

В стихове 1-20 четем за човек, който е бил обладан от демони.

Това, от което този човек се нуждае първо и най-вече е освобождение.  Можем да разберем от Библията, че хората са опитвали да му „помогнат“ да удовлетвори тази нужда, но не са успели.

Хората от града му са го изгонили. И сега той живее отделно от другите. Бил е осквернен и обезобразен от дявола. Той се е озовал в живот на мърсотия, самота и ужас. Хората се страхуват от него заради силата му като Херкулес, обаче не го уважават.

Също разбираме, че този човек е бил изоставен. Това означава, че той има причина да мисли, че отговорът на въпроса дали някой се грижи за него е „не“.  

Четем в стих 5, че той се изпосича с камъни. Възможно е, че това е неуспешен опит за да сложи край на страданието си чрез самоубийство. Опитва се отново и отново да свърши непоносимо си съществуване чрез смъртта.  

Ще се върнем до този човек, когато говорим върху втория въпрос.

Последния човек, за когото ще говорим е жената, за която четем в стихове 25-34. Тази жена е имала  кръвотечение 12 години. Най-вероятно няма пари, защото е платила всичко, което има на различни лекари, които не могат да ѝ помогнат. Основната ѝ нужда от здраве не е била удовлетворена.

Но нейното положение е по-лошо от това да е в това физическо състояние. Заради това кръвотечение тя е била смятана за нечиста от Юдейското общество и затова няма достъп до храма.

Човекът с демоните и жената с кръвотечението най-вероятно се смятат за живите мъртви. Изгубили са надежда и просто чакат края на живота си. 

Има още един човек в глава 5 на име Яир, който се нуждае от нещо. Четем за него в стихове 22 – 24 и 35 – 43.

В случая на Яир, неговата нужда се отнася до него и до някого друг - именно дъщеря му. Дъщеря му е болна и от отчаяние той моли Исус да ѝ помогне. Нуждае се от това, да знае, че дъщеря му ще оживее. Когато дълбоко обичаме някого друг считаме нуждите им за по-важни от нашите. С други думи, техните нужди стават наши.

В света днес, можем да намерим хора със същите нужди като тези трима души от глава 5. Има хора, които имат нужда от освобождение от нещо, което е по-силно от тях. Хора, които се нуждаят от физическо изцеляване. Хора, които искат да знаят, че нуждите на някой друг ще бъдат удовлетворени.  

Дали или не хората го осъзнават, въпросът за нуждите засяга всеки човек. Разбира се нуждите на един човек могат да се променят през целия му живот. Макар че, може да удовлетворяваме нуждите си по различни начини, има само един човек, който може да удовлетвори всяка нужда и който може да удовлетвори най-дълбоките нужди, които никой друг и никое друго нещо не може да удовлетвори. Този човек е Исус Христос. Той е предмет на втория въпрос.

Учениците задават този въпрос защото те са станали свидетели на чудо, което не очакват. Мисля, че те знаят, че той е изцелител и учител, а не разбират до сега степента за властта му. Вижте това, което казват в стих 31 „Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ От това, което четем тук можем да разберем, че не задават този въпрос от учудване а от страх. Внезапно осъзнават, че бурята не е най-силното нещо, което са преживяли този ден. Забравят това, което се случва извън ладията, сега мислят за това, което е в ладията с тях.

С по-прости думи въпросът е „Кой е Исус?“  За разлика от въпроса за нуждите, всеки човек не се сблъсква с този въпрос. Това не означава, обаче, че той не засяга всеки човек.  

Ще се върнем до човека с демоните от глава 5.  Четем в стих 6 и 7, че след като видя Исус в далечина, човекът направи нещо неочаквано – коленичи пред него. Това, обаче, не е акт на поклонение а вместо това е направено като признание за авторитет. После вика „Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бог, недей ме мъчи.“ От тези стихове е очевидно, че макар че човекът може би не знае отговора на въпроса, „кой е Исус?“ демоните, които са го обладали го знаят. Демоните знаят кой е Исус, и знаят че съществуването им е изложено на риск. Времето им изтича.

Демоните казват, че името им е Легион защото са мнозина. Човекът е обладан не от един демон а от много, които работят заедно. Фактът, че те са много няма значение, обаче, защото са в присъствието на някого, който е по-силен от всички комбинирани сили на ада.

Единственото нещо, което демоните могат да направят е да молят Исус да им позволи да влязат в близкото стадо свине. И просто така, човекът, който преди малко най-вероятно беше се молил за смъртта, е освободен и е получил надежда.

Кой е Исус? Той е този, на когото демоните трябва да се подчиняват. Той е този, който може да освобождава.

Нека да говорим отново за жената с кръвотечението, за да разберем как вторият въпрос се отнася до нея и положението ѝ?

Забележете стихове 27 и 28. „Като чу за Исус дойде между народа изотзад и се до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. “

Чула е за този чудотворец, който се казва Исус. Може би от езическо суеверие вярва, че ако само може да допре него или дрехите му може да бъде изцелена. Ще говорим след малко за нейната вяра, а това което виждаме тук е това как тя намери отговора на въпроса за Исус? Както човека с демоните, тя преживява отговор защото в стих 29 четем, че „начаса пресекна кръвотечението ѝ, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.“

Представете си това чувство. За 12 години си живял в това постоянно състояние, което е съсипало живота ти и те е направило нещастен и ти е струвало всичките ти пари. И всичко изведнъж (snap finger) …го няма. Кой може на направи това? Христос може.

    

Кой е Исус? Той е този, който може да изцелява. Той е великият лекар.

Сблъскването с жената се случва докато Исус отива с Яир до къща му. Нека отново да говорим за него.

Точно както учениците имат ограничено разбиране за Исус, очевидно е от пасажа, че хората, които идват при Яир в стих 35, също не разбират. Дъщерята на Яир е умряла. Хората и може би Яир мислят, че Исус вече не може да ѝ помогне. Всъщност, четем в стих 40, че тези хора и други му се присмиват когато той казва, че момичето ще живее. Може би е възможно човек да изцели някого, но да възкреси някого - стига вече!

Като учениците, човека с демоните и жената, те ще разберат скоро кой е този човек когато направи това, което смятат за невъзможно.

Нека да прочетем отново стих 41 и 42 „И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана, и ходеше, защото беше на дванадесет години. И те се смаяха твърде много.“

Кой е Исус? Той е този, който може да възкресява мъртвите.

Той е този, който може да удовлетворява всяка наша нужда. Той е синът на Бог.

Това ни води до третият въпрос, който е зададен от Исус в 4:40 „Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра?“ 

Исус задава този въпрос на учениците, защото вярата им още е слаба когато трябва да бъде по-силна от това, което преживяват. Мисля, че можем да бъдем доста сигурни, че след случая с бурята, вярата им е по-силна отколкото преди.

Можем да резюмираме въпроса така – „Вярваш ли?“ или „имаш ли вяра?“ Както и с въпроса на Исус, този въпрос засяга всеки човек, без значение дали се сблъсквал с него.

В посланието на Павел до Римляните глава 10 стих 9 -10 четем тези думи:  Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

Хората могат да отговорят правилно на този въпрос след като и само след като отговорят на втория въпрос за Исус. Има хора, които казват „Имам вяра“ но всъщност нямат представа за Исус защото никога не са размисляли върху въпроса кой е Исус. Не е възможно човек да пропусне въпроса за Исус и в същото време наистина да вярва. Без истинско знание за Исус Христос истинска вяра не е възможна и затова всеки човек трябва да си зададе въпроса „Кой е Исус?“, ако иска истинска вяра.

Нека още веднъж да се върнем до хората от глава 5 за да видим как този въпрос се отнася до тях.   

Не четем думата „вяра“ в историята за човека, когото Исус освободи от демони, но със сигурност виждаме резултата от вярата в живота на човека. Четем в стих 18, че той се моли на Исус да бъде заедно с Него. Той е чул със собствените си уши от тези, които преди го бяха мъчили и е видял със собствените си очи отговора на въпроса „Кой е Исус?“ И той вярва без съмнение, че този човек е синът на Бога. За разлика от съгражданите си, той иска да бъде възможно най-близко до Исус. Исус, обаче, има различна идея. Вместо човекът да демонстрира вярата си, като пътува с него, Исус иска този човек да свидетелства за това, което той е направил за него. И четем в стих 20, че той направи точно това.

Когато става дума на вярата, много хора мислят, че вярата си е нещо „лично“ и нищо повече. Истинска вяра в действителност е лична и публична, защото ако наистина вярваме, че Исус Христос е Господ и Спасител трябва също да вярваме, че другите трябва също да знаят за него.

Ще искаме други да намерят правилен отговор на въпроса „Кой е Исус?“ и също да вярват в него.

Нека да свършим с историята за жената с кръвотечението:

В случая на жена, виждаме вярата ѝ и в желанието ѝ да се допре до Исус, но също така в категоричното обявяване от Исус на факта, че има вяра. И още веднъж, вярата ѝ е резултат от това, че се е замислила над въпроса за самоличността на Исус. Не знаем колко знае за Исус. Най-вероятно тя просто знае за него от разкази, които е чула. Това, което е чула е достатъчно.

Виждаме също, че вярата й я кара не само да каже „може би този човек може да ми помогне“ а да действа въз основа на това, което вярва.

Тази жена е хубав пример за истинска вяра. Още веднъж тя се свързва с въпроса за самоличността на Исус. Защото ако човек наистина вярва, че Исус е Господ и Спасител и наистина вярва, че само Исус може да го спаси той ще направи повече от това да каже „Исус може да ме спаси“ Той ще протегне ръката си и ще вика с силен глас „Исусе спаси ме!“

Вижте това, което Исус казва на Яир в стих 36 когато чу, че дъщерята му е умряла „Не Бой се, само вярвай.“ Смисълът, който Исус влага не е в това, че Яир трябва да започне да вярва а, че трябва да продължи да вярва. Наистина да вярваме е да вярваме даже когато считаме нещата за безнадеждни. Истинската вяра ни помага да разберем, че нашият Бог е Богът на невъзможното.

Не обещавам, че всеки път ще видим едно чудо, но мога да обещавам от това което чета в Библията, че Бог е суверен над всичко и затова можем да уповаваме в Него.  

Чели сме днес за хората, чиито нужди са удовлетворени от Исус и чиято вяра се засилва след като преживяват проявяването на самоличността му. Трябва да разберем, обаче, че не винаги е така в Библията. За съжаление и тогава и сега има хора, който не вярват защото никога не отговорят правилно на въпроса „кой е Исус?“  и затова не могат да разберат, че той може да удовлетворява нуждите им.

МАРК 6:1-6

1 И Исус излезе оттам и дойде в Своята Си родина; и учениците Му вървяха след Него.2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?3Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.4А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.5И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.6И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

В този пасаж четем за хора, които си задават въпроса „Кой е Исус?“ За съжаление, фактът че не дават правилния отговор на този въпрос показва, че за тях отговорът на въпроса дали вярват е „не“.

Неотдавна чух някой да казва, че ние трябва да храним вярата си и да лишаваме съмненията си. Тези хора правят обратното. Хората се чудят на Исус, но съмненията им побеждават удивлението им.

Вижте въпросите им:

„Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост? И какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?“

Тези въпроси са в отговор на това, което са видели но всъщност са пренебрежителни. Разбираме отношението им от другите им въпроси: „Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас?“

Отношението на тези хора е съвсем различно от това на другите хора, за които сме говорили днес. Докато другите казват „ Виж това, което този човек направи. Той очевидно е нещо повече от обикновен човек“, хората от Назарет казват „Той очевидно е обикновен човек. Няма значение какво направи.“

Често хората мислят че, само ако Бог направеше повече чудеса в наше време, щяха да се спасят много повече хора. От този стих можем да видим, че това не е задължително вярно. Без вяра в Исус Христос, хората щяха да намерят всички видове извинения да не вярват. Учените биха казали, че тези неща са природни явления. Хората, които са „духовни“ биха казали, че е възможно един човек да използва някаква енергия за да направи такива неща, но това не означава, че има един Бог. Скептиците биха казали, че тези неща наистина не са чудеса, а вместо това някакъв трик. Както виждаме от този пасаж, истинската вяра не просто е резултат от преживяването на чудеса а вместо това е резултат от това, да разберем правилно кой е Исус.

В заключение. Всеки човек се нуждае от нещо и през целия си живот той ще търси удовлетворение на нуждите си. А най-дълбоката нужда, на която всеки човек трябва да намери удовлетворение е нуждата от това да има взаимоотношение с Бог. Кой е Исус? Той е Бог в плът, който е направил възможно всеки да има това взаимоотношение. Само чрез вяра в Него човек може да има това взаимоотношение и да намери удовлетворение за тази нужда.

Надявам се, че всеки от вас, който е тук днес е намерил удовлетворение на нуждата си от това взаимоотношение. Надявам се, че всички вие знаете кой е Исус. Надявам се, че имате вяра.

__________________

БПЦ "Нов живот" Варна

17.02.2019 г.

Викторина върху Битие (1-21 глава)

В момента в нашата църква разглеждаме книгата Битие в поредица от 26 проповеди под мотото "Евангелието в книгата Битие". Пуснах тази викторина върху първите 21 глави, но реших да я кача и тук, в случай че някой иска да я използва.



© БПЦ "Нов живот" Варна

Не е ли лекът по-лош от болестта?

/проповед/

Миналият път започнахме разглеждането на Авакум и поредицата „Силна вяра в трудни времена”. С помощта на п-р Тим Отри разбрахме, че когато преминаваме през трудности, Бог иска да сме искрени с него, да изказваме страховете си и тогава Бог действа в отговор на нашите молитви.

Днес продължаваме с разглеждането на втората част на първа глава. Нека прочетем Авакум 1:12-2:1.

Какво правиш, когато си се молил на Бог, но Той сякаш не чува:

Молил си се за работа, но вече повече от година си безбработен.

Явил си се на интервю за работа, но са намерили по-квалифициран от теб.

Молиш се за партньор в живота, но той или тя все не идва и не идва.

Предложил си на жена да се ожените, но тя е отказала.

Молил си Бог за изцеление от болест, но докторът ти казва, че операцията не е била успешна.

Искаш да влезеш в университета и да учиш определена специалност, но не си успял.

Молиш се за член на семейството, който се бори със зависимостта си оталкохол, но няма промяна.

Молиш се за повече внимание от съпруга си, но той все е зает за тебе.

Вложил си всичките си спестявания в бизнес, но за година си банкрутирал.

Това са реални ситуации, през които много от нас са преминавали. Такъв е животът. Имаш мечти, правиш планове, искрено се стремиш да вършиш Божията воля, молиш се на Господа, и когато дойде отговорът, той не е такъв, какъвто искаш. Какво правиш тогава?

Често на нас не ни харесва начина, по който Бог отговаря на молитвите ни. Същото се случва и с Авакум. Той очаква Бог да премахне веднага нечестивите управници на Юда. Изобщо не предполага, че Бог ще използва Вавилон, за да осъди цяла Юда. И двата пъти греши.

Разбира се, много хора изобщо не се молят, но това не им пречи да сегневят на Бога. Преди години направихме анкета сред студентите и ги питахме: „Ако срещнете Исус в двора на университета и имате възможност му зададате един въпрос, кой ще бъде той?” Повечето студенти отговориха: „Защо има толкова болка и страдание в света?” Нищо чудно. Ние се чудим защо Бог допуска точно на нас да ни се случват ужасни неща.

Клайв Стейпълтън Луис отбелязва, че проблемът със страданието е най-силното оръжие на атеизма срещу християнската вяра.

Защо шефът уволни точно мен?

Защо синът ми стана наркоман?

Защо точно моят съпруг се разболя от рак?

Списъкът с въпроси е безкраен, защото живеем в трудни времена. Имаме нужда от силна вяра в тези трудни времена. И тук на помощ ни идва книгата Авакум. Тя е написана около 605 г.пр.Хр., няколко години преди Юда да бъде завладяна и отведена в плен във Вавилон.Северното царство Израел отдавна не съществува. Малко по-рано Юда е преживяла духовно съживление по времето на цар Йосия, но при последващите царе запада морално и духовно, преди да бъде завладяна от Вавилон.

Книгата на Авакум се състои само от 3 глави. В тях той тръгва от страх и стига до вяра. Преминава от обърканост към хваление, от тревога към поклонение.

Миналият път видяхме как Авакум помоли Бог да накаже нечестивите в Юда за беззаконието, грабителството и насилието, а Бог му отговори, като обеща да изпрати страшните и ужасни вавилонци срещу Юда.

Днес ще разгледаме второто оплакване на Авакум. В него той зададе три въпроса на Бог. Тези три въпроса ще ни помогнат да видим как можем да се доверим на Бог, когато неговия отговор е различен от нашите очаквания.

Първият въпрос, който Авакум зададе, след като чу изненадващия отговор на Бог е „Кой си ти?”

1:12: „Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой! Ние няма да умрем! Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоя съд над нас; и Ти, Могъщи, си ги назначил за наше наказание.”

Когато се сблъскат със страдание и трудности, много християни се отказват от вярата, защото нямат правилна теология. Имат превратна представа за това кой е Бог. Затова ние се нуждаем от една хубава доза теология, за да укрепим вярата си.

Въпросът „Кой си ти?” всъщност беше риторичен. Веднага, след като го задава, Авакум сам си отговаря, като изтъква основни атрибути на Бога. Бог е:

Вечен – т.е., суверен над цялата вселена.  

Господ – това е личното заветно име „Яхве” – личностният Бог на Израел

„Боже мой” – Ти си Творецът и Управителят на този свят, аз съм твое създание

„Святи мой” – Ти си съвършен и отделен от греха.

„Могъщи” – Ти си всесилен Бог.

Първата важна истина, на която Авакум ни обръща внимание е: когато преминаваме през трудности, ние трябва да си припомним важни истини за Бога. Без тях ние ще продължаваме да поставяме под съмнение кой е Той – неговата мъдрост, вярност, сила, справедливост и благост.

Много хора „вярват в Бога”, но не в Бога на Библията. Въпросът често не е „Вярвам ли в Бога?”, а „В какъв Бог вярвам?” Всеки от нас трябва да си отговори на този въпрос. Един познат ми каза: „Вярвах в Бога, бях ревностен и ходих редовно на църква, четох си Библията всеки ден. Но се случиха разни неща в живота ми и загубих вярата си. Не мисля, че има Бог.”

В някои църкви проповядват, че ако вярваме в Бога, всичко в живота ни ще се нарежда по мед и масло. Ще бъдем здрави и богати. Това е благовестие на евтината благодат. То прилича повече на проповед на съвременните ню ейдж шамани, на позитивна изповед, но не и на християнство. Ако вярваме само когато всичко върви по мед и масло, за какво ни е вярата тогава?!

Сравнете това с думите на Павел: „бил съм повече в труд и бичувания прекомерно, в тъмници още повече, много пъти и на смърт.” Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет без един удара; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбини...” (2 Кор. 11:23,25).

Всъщност, фактът че ние страдаме означава, че има Бог. Ако ни беше все едно дали страдаме или не, тогава това би означавало, че няма Бог. Но щом страдаме, че страдаме, това показва, че копнеем по един друг свят. Свят, за който сме създадени, но свят, който сме загубили – Божието присъствие в живота ни.

Кой си ти, Господи? В кой Бог вярваш? В Бога на Библията или в лъжебога на пантеистичния тюрлюгювеч?

Много неща не разбираме. Не знаем защо Бог допуска страдание в живота ни. Точно тогава, когато сме объркани и безпомощни, Авакум ни напомня да се върнем към основните библейски истини:

Бог е добър. Бог е свят. Бог е справедлив. Бог е всезнаещ. Бог е любов. Бог е вечен. Бог не прави грешки. Библията е истинна. Исус Христос е Божият Син. Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта. Той се възнесе на небето. Един ден ще се върне на земята. Святият Дух е третото лице на Троицата. Аз съм запечатан с Духа. Бог е винаги с мен.Всичко съдейства за мое добро и за Божия слава. Бог ще завърши делото си в мен.

Дори само като казвам тези изречения, моята вяра укрепва!

Бог е свят, Той е справедлив. Великият учен Исак Нютон си направил експеримент. Гледал продължително отражението на слънцето в огледало и в резултат загубил временно зрението си. Цели три дни стоял в тъмна стая, но все още продължавал да вижда ярко петно в съзнанието си. Проблемът е, че химичните рецептори, които управляват зрението не могат да понесат силата на директна слънчева светлина. Ние не можем да стоим в присъствието на святия Бог!

След като си припомня пред кого стои, Авакум спонтанно стига довтория си въпрос към Бога: „Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да търпиш беззаконието. Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?” (ст.13)

Когато Бог разкрива своя план да изпрати безмилостните и арогантни вавилонци за осъждение на Юда, Авакум не може да повярва.

„Ти знаеш най-добре какво заслужаваме. Ти си назначил това наказание за нас, то е за наше добро. Но защо халдейците? Не са ли те още по-нечестиви от нас? Те са жестоки варвари, за тях човешкият живот не струва нищо. Пленяват народи и ги разселват, после ги ескплоатират като роби и живеят в разкош (ст. 16). Как можеш да търпиш тяхното беззаконие и да допуснеш тези нечестивци да ни завладеят! Твоят лек е по-лош от болестта ни!”

Понякога ни се струва, че лекът е по-лош от болестта.

Проблемът на Авакум е, че вавилонците са не само безмилостни, но и горди. Те се покланят на идола на собствената си мощ. Това личи от ст 16: „принасят жертва на мрежата си и горят тамян на невода си”. А юдеите поне знаят, че не те, а Бог заслужава поклонение.

Ние често мрънкаме, че Бог не е справедлив към нас. Че други, къде по-грешни от нас, си живеят щастливо, а ние се мъчим. Аз реших данаправя експеримент и написах израза „Не е справедливо” в google. Излязоха 13.1 млн. резултата.

Смятаме, че Бог е несправедлив към нас. Но Божията аритметика не е като нашата аритметика. За нас Бог често действа парадоксално, нокакъв Бог щеше да е Той, ако можехме да отгатнем неговите ходове и да предвидим неговите решения?

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли – от вашите помисли.” (Исая 55:8,9). Както казваме,въпрос на гледни точки J.

За Авакум и най-грешните юдеи са „по-праведни” от „нечестивите халдейци” (ст.13).  За святия Бог всички ние сме грешни. За Авакум има степени на праведност. За святия Бог нашата себеправедност е като мръсна дреха. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” (1 Йоан 1:8)

Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш... (Авакум 1:13б) Твоят лек е по-лош от болестта ни!

Много невярващи днес питат: защо ако Бог е любящ и всесилен, допуска толкова много хора да страдат? Това е труден въпрос, особено ако човекът който го задава преминава през лична трагедия. Боже, защо мълчиш, когато детето ми страда от синдрома на Даун? Защо гледаш безучастно, когато съпругът ми се напива и налита да ме бие? Защо допускаш родителите ми да живеят с мизерна пенсия?

Авакум зададе три въпроса на Бог. Първият въпрос на Авакум беше риторичен въпрос за идентичността на Бога. Той сам отговори на него и беше насърчен от тези богословски истини: „Ние няма да умрем!”.

На втория въпрос „Защо ни се случва всичко това?” той не получава отговор засега. 

Идва време за третия въпрос, и той е „Докога?”

Ст. 17: „Но дали затова ще изпразва мрежата си и непрестанно ще избива безмилостно народите?”

Авакум сравнява Вавилонската армия, предвождана от Навуходоносор с рибар, който лови риба, изпразва мрежата и пак я хвърля в морето. Вавилон завладява град след град, област след област, народ след народ и нищо не може да го спре. За него хората са като рибите, а мрежата е в ръката му. Познай кого ще улови той сега? Юда!

В лицето на това покъртително зло, Авакум се чуди кога ще свърши всичко това? Няма ли някой да спре Вавилон? Завинаги ли ще продължава този терор и насилие?

Често и ние задаваме тези въпроси: Господи, докога ще се боря с толкова трудности в живота си? Ако само знаех кога ще свърши, би било по-лесно. Но ако тревогите и страданието ми нямат край, не виждам как ще живея.

Авакум зададе три въпроса на Бог:

Кой си ти, Боже? На този въпрос Авакум отговаря сам.

Как можеш да направиш това? На този въпрос не е даден отговор.

Колко дълго ще продължава всичко това? На този въпрос не е даден отговор.

Това са искрени въпроси. Авакум е честен с Бога и не се колебае да изрази своите съмнения. Не се крие зад заучена набожност.

Той отговаря на единствения въпрос, на който може да отговори и чака Бог да отговори на другите два. Той вярва в Бога, Той е уверен в своята вяра, но има сериозни въпроси, на които търси отговор.

Тогава идва решението. Какво е то?

„На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата.” (2:1) Авакум очаква Яхве да отговори скоро на неговите въпроси, затова заема позицията на стража, часови, който ще стои на поста си в очакване на Божия отговор.

Ние не знаем колко дълго той е чакал. Знаем само, че накрая Бог е отговорил. Някой беше казал, „Хората казват, че Бог вече не говори на хората както е говорил в миналото. Истината е, че хората днес не слушат така, както са слушали в миналото."

В един момент ще трябва ние да престанем да говорим за проблемите си. Ние искаме да говорим, нуждаем се да говорим, да споделяме, да се оплачем на някого, да изплачем мъката си. Но ако продължаваме само да говорим, положението няма да се подобри.

Авакум беше искрен и сподели с Бог страховете си. Но той е и достатъчно мъдър, за да чака отговор от Бога.

Защото нашите най-големи проблеми не са психологически, емоционални или социални. Със сигурност не са политически. Нашите най-големи проблеми са духовни и теологически.

Можем ли да се довериш на Бог? В какъв Бог вярваш? Отиваш ли в кулата си, образно казано, и чакаш ли Неговия отговор?

Когато го направиш, отговорът ще дойде, рано или късно. Мълчанието (1:13) ще бъде заменено с говорене (2:1).

Всъщност, Бог даде своя голям отговор на човешкото страдание, като преди 2000 г. се намеси в човешката история и изпрати Своя единороден Син на земята.

„...както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име; така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните, земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.” (Фил. 2:6-11)

Авакум гледаше от своята кула напред, не само към времето на избавлението на Израел, но и към това най-велико събитие в човешката история. Днес ние можем да влезем в нашата кула и да погледнем назад към кръста. Там е отговорът на всички въпроси, които Авакум зададе.

Гледаш ли към кръста? Защото кръстът е истинският отговор на нашите въпроси. Той е единствено ефективното лечение за нашата болест. Но това лечение струваше всичко на Христос.

Никой не очакваше Божият Син да се роди в плът. Но Бог го направи. Бог е Бог на парадоксите и непредсказуемите решения. Ние вярваме във велик Бог, Спасител и Изцелител!

Затова, нека не се учудваме, че не го разбираме. Божиите пътища са по-добри. Божиите мисли са по-добри. Божиите планове са по-добри.

Може би си се молил на Бог, но не харесваш отговора Му. Какво правиш тогава? Може да се опиташ да се пазариш с него или да му се ядосаш, но това няма да ти помогне. Вместо това като Авакум можеш да зададеш на Бог някои въпроси. Можеш да се върнеш към основополагащите библейски принципи и да си припомниш кой е Бог. Авакум го направи.

Най-вече, можеш да решиш да чакаш Господа с вяра и надежда, че това, което не ти е ясно сега, ще ти се изясни по-късно.

Група алпинисти започнали изкачването на висок връх. Едно от момичетата било с леща в окото. При движение на спасителното въже то ударило окото и лещата падналата. Дълго търсила по скалата или дрехата си, но не намерила нищо. След като ѝ помогнали да се изкачи, казала на приятелите си за изгубената леща. Била доста нещастна, защото без нея била като сляпа. Когато групата слязла на ниското, срещнали друга група алпинисти. Един попитал: „Някой да е губил леща?”

Само по себе си това било невероятно. Но знаете ли защо алпинистът я забелязал? Една мравка вървяла бавно по скалата, носейки ... лещата!

Бащата на момичето бил художник. Когато то разказало на баща си какво ѝ се е случило, той нарисувал мравка, която носи леща, а под нея сложил надпис: „Господи, не знам защо искаш да нося това нещо. Не става за ядене и е ужасно тежко. Но ако това е което искаш да правя, ще го направя за Теб.”

Когато преминаваме през изпитания и трудности и ни се иска да се освободим от товара, нека и ние кажем: „Господи, не знам защо искаш да нося това нещо. Не разбирам за какво ми е и е ужасно тежко. Но ако това е което искаш да правя, ще го направя за Теб.”

Нека се помолим.

10.04.2016 г.,

БПЦ "Нов живот" Варна