Защо Възкресение Христово е важно

/проповед/

На Великден една жена закъснявала за църква. Тъй като искала да отиде навреме за празничната служба, решила да поръча такси. Колата пристигнала, и тя седнала отзад. На средата на пътя попитала шофьора на таксито нещо, но той не отговорил. Затова се навела напред и го потупала по ръката. Шофьорът изкрещял силно, навлязал в насрещното, почти се блъснал в идващата кола, набил спирачките, отбил и спрял в дясната лента.

Жената и таксиджията седяли мълчаливи от шока от току-що случилото се. Накрая тя казала, „Много съжалявам! Нямах представа, че едно потупване по рамото ще ви разтревожи така." „Не, вие не сте направили нищо лошо. Просто това е първият ми ден като таксиджия. През последните 25 години карах катафалка.“

Не знам дали този таксиджия е бил вярващ и дали е вярвал във възкресението от мъртвите. Но днес искам да попитам теб:

Какво е Великден за теб? За много хора това е празник на козунака и боядисаните яйца. За други е възможност да отидат на почивка в страната или чужбина. За трети - повод да се видят със семейството или приятелите.

Но много от тези хора не вярват в историята за Възкресението. А за нас, вярващите в Христос, Великден е наречен „велик“, защото на този ден празнуваме историческото възкръсване на Исус Христос от мъртвите.

Великден означава, че има живот след смъртта, защото Исус победи смъртта!

Както някой е казал, “Гробът не можа да го задържи. Смъртта е силна, но животът е по-силен. По-силна от мрака е светлината. По-силно от злото е доброто. Вярата и надеждата казват победоносно: „Христос възкръсна на този Великден!“

А на друг автор принадлежат следните думи: „Люлката и кръстът нямат голяма стойност без възкресението. Но люлката плюс кръстът, плюс възкресението, е равно на спасение“

 

Наистина, Възкресението на Христос е най-важното събитие не само за Църквата, но и в цялата човешка история. През вековете Възкресение Христово е устояло на всякакви атаки. И днес Възкресението на Господ Исус ни говори.

 

Празният гроб има послание за нас. На науката и философията той казва, „Опитай се да ме обясниш.“ На историята той казва, „Опитай се да ме повториш“. На времето казва, „Опитай се да ме заличиш.“ На вярата той казва, „Вярвай в мене“.

 

Възкресението на Христос остава и ще остава истинно, докато съществува този свят. И ако Възкресение Христово е истинно, то трябва да дава смисъл и да има практично измерение в нашия живот. Днес ще разгледаме три важни послания на Възкресение Христово, които трябва да променят живота ни.

 

Първо, Възкресение означава, че имаме един всесилен Бог. Второ, Възкресение Христово означава, че нямаме основание да се страхуваме. И трето, Възкресение Христово ни задължава да казваме на другите.

1.     Възкресение Христово означава, че ние имаме един всесилен Бог.

Битие 1:3 „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Бог просто изрече слово и сътвори всичко. Сътвори светлината, след това раздели водите и направи простор, направи сушата, направи слънцето и звездите, засели водата, въздуха и сушата с техните обитатели. И накрая създаде венеца на творението, човека.

Aлберт Айнщайн е казал, „Моята религия се състои от смирено възхищение от безсмъртния върховен дух, който се разкрива в най-малкия детайл, който сме способни да забележим с нашия крехък и слаб ум.“

Без значение дали Айнщайн е вярвал в Христос, той е вярвал в един Космически разум и искрено признава, че с нашия малък ум ние сме способни да разгадаем само малка частица от онова, което Бог е създал.

Как мислите, дали една мравка може да разбере какво ние, хората, правим? Разбира се, ние сме създадени по Божи образ, затова можем да разбираме повече от Божиите пътища, отколкото мравката разбира човешките. Но въпреки това, ние сме ограничени в степента на нашето познание.

Ако Бог може да направи цялата вселена от нищото, тогава какво остава да възкреси някого? Божията възкресенска сила също е засвидетелствана в Писанията неколкократно.

Илия се помоли за сина на вдовицата, а Елисей – за друго момче, и те се върнаха към живот.

Исус заповяда на Лазар да излезе от гроба и той го направи, след като беше умрял от четири дни.

Когато Исус възкръсна, някои други вярващи, които бяха умрели и бяха погребани, излязоха от гробовете си и се явиха на много други хора.

Петър се помоли за Тавита и тя оживя. Павел се помоли за Евтих, той също оживя.

За Бог няма нищо невъзможно. Той е всесилен, много по-мощен отколкото можем да си представим. Възкресението на Христос е потвърждение, че ние се покланяме на един всесилен Бог.

Точно затова, второ,

2.     Възкресение Христово означава, че ние нямаме основание да се страхуваме.

Матей 28:4-5 „И от страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.“

Невярващите хора имат защо да се страхуват. Но ние не трябва да се страхуваме от нищо в този живот, защото имаме един възкръснал Спасител. Той е жив и Той е с нас навсякъде, където отиваме.

Една тъмна нощ двама приятели се връщали у дома след купон и решили да минат напряко през гробищата. Когато стигнали до средата на гробищата, изведнъж от сенките на гробовете дочули да долита ужасяващ звук – дочули някакви удари, бам-бам-бам.

Треперейки от страх, се взрели в мрака и забелязали един старец да чука с чук и длето по един от надгробните камъни. Единият казал, „Изкара ми ангелите, бре! Помислихме, че си дух! Какво си размахал този чук тук посред нощ?“

„Тези глупаци!“, измърморил старикът, „Сгрешили са ми името!“

Братя и сестри, приятели, от какво се страхувате най-много в този живот? От смъртта? Може би се боиш, че след смъртта няма нищо?

1 Солунци 4:13-14 „Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.“

Бог ще приведе и нас заедно с Него. Възкресение Христово е потвърдено от историята. Затова, не се страхувай. Исус е жив, затова и ние ще живеем!

Други се страхуват от безпаричие. Може би и ти се чудиш как ще си платиш сметките този месец. Познавам хора, които работят само сезонна работа лятото и през зимата се налага да искат пари от приятели, за да преживеят.

Познавам хора, които нямат никакви доходи, защото войната им е взела всичко и са останали само с дрехите на гърба си. Не могат дори да започнат работа, защото се грижат за болното си дете.

Познавам хора, които са принудени да просят, защото пенсията им не стига, за да си купят лекарствата, необходими за оцеляването им.

Животът не е лесен. Всеки от нас през различна фаза от живота си преминава през най-различни изпитания – семейни проблеми, проблеми с възпитанието на децата, здравословни проблеми, възрастни родители. Понякога тези неща ни изтискват като менгеме.

Едно младо семейство имали момченце на три години и половина. Детето се разболяло и те го завели в болницата в техния град. След няколко дни лекуващият лекар им казал да го заведат в окръжната болница. Те отишли там и на следващия ден детето починало.

Това било ужасно събитие за тях, защото жената не можела да има повече деца. Но по-късно мъжът и жената повярвали в Исус и взели водно кръщение. И днес продължават да служат в своята църква. Бог им помогнал да осиновят едно момченце и да го отгледат. Животът e труден, но ние нямаме основание да се страхуваме. Имаме победа в Исус!

Ние живеем в грешен свят, в който има много страдания и болка. Но ние можем да живеем без страх поради възкресението на Исус Христос! Като знаем, че Исус победи смъртта, ние също можем да имаме сила да живеем с вяра. И знаем, че един ден и ние ще победим смъртта.

Имаме един всесилен Спасител, който ни обича и няма да ни остави.

1 Петър 5:6-7 „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Имаме един всесилен Спасител, нямаме основание да се страхуваме и трето…

3.     Възкресение Христово ни повелява да казваме на другите.

Матем 28:7 „Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха. Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете, кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“

Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. Учениците мислеха, че Исус е мъртъв. Трябваше да им кажат, че е възкръснал от мъртвите.

И Исус даде на всички бъдещи поколения ученици Великото поръчение – „идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Ние трябва да правим същото днес. Хората, които не вярват в Исус трябва да чуят тази добра вест.

Един невярващ е казал, „Ако вярвах, че Исус Христос е Божият Син и моят Спасител, не бих писал и говорил за нищо друго.“

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Правим ли го?

Лятото в голям градски басеин минало без никой да се удави. Това не се било случвало никога преди, затова всичките 100 спасители се събрали да го отпразнуват в къща с басеин. На партито имало още стотина гости. След края му, когато дежурните спасители започнали да чистят басеина, на дъното намерили тялото на един от гостите. Той бил умрял, заобиколен от спасители, празнуващи успешния сезон.

Братя и сестри, колко хора са идвали при вас, надявайки се да чуят нещо за Бог, за вярата, за това как да се спасят, но вие сте ги отпратили – защото не сте имали време, или защото сте се страхували да говорите…?

Един човек отишъл в старчески дом, за да се срещне с един от обитателите му. Но когато влязал, друг човек извикал, „Отивам в ада! Някой може ли да ми обясни какво трябва да направя, за да се спася?“ Човекът бил шокиран, но седнал при този възрастен мъж и му отговорил на въпросите.

Може би не ти се е случвало да ти зададат такъв директен въпрос, но ако го направи някой, как ще реагираш? Дори да не питат директно, всеки има нужда да чуе благата вест. Готов ли си ти да споделяш с хората около тебе за твоята надежда?

Заключение

Великден не се свежда само до ядене на козунак и борба с боядисани яйца. Великден е за надеждата, която имаме във възкресението на Исус Христос. Посланието на Възкресение Христово е, че ние сме повярвали в един всесилен Бог, който ни обича и е винаги с нас. Второ, точно затова нямаме основание да се страхуваме от нищо, дори от смъртта. И трето, Възкресение Христово ни задължава да споделяме за нашата надежда. Да казваме на другите.

Великден е за обещанието за живот отвъд този живот, защото Исус е жив! Нямаме право да задържаме благата вест за себе си. Дори да не ни задават въпроси, можем ние да им зададем въпрос за вярата.

Един адвокат в Сейнт Луис имал среща с християнин и след като обсъдили бизнес делата, християнинът казал, „Винаги съм искал да те питам нещо“. Адвокатът казал, „Какво искаш да знаеш?“ „Чудел съм се защо не си християнин“. Адвокатът казал, „Имам проблем с алкохола, а доколкото знам от Библията, никой пияница не може да влезе в Божието царство.“ Християнинът казал, „Ти не ми отговори на въпроса“.

Адвокатът помислил и казал, „Никой досега не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Тогава вярващият отворил Библията и прочел някои пасажи, които показват, че ние сме под осъждение, но Христос дойде, за да спаси изгубените, като умре на кръста за техните грехове. И като го приемем като наш Изкупител, можем да сме простени. Ако искаш да приемеш Исус, хайде да се помолим заедно.“

Адвокатът се съгласил и в молитва казал, „Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги ми показа как да бъда спасен. Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея този ужасен навик в живота ми.“ Така той повярвал. Този адвокат бил Сайръс Скофийлд, който по-късно станал редактор на Библията с препратки, която носи името му.

Хората погиват поради липса на знание. Затова трябва да се включим в Божията мисия да казваме на изгубените за надеждата, която имаме в Исус Христос. Нека направим това наше посвещение на Великден!

Молитва.

___________________

20.04.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Готово ли е детето ти за училище?

/проповед/

Увод. Децата днес не обичат да ходят на училище.

Отново е септември и децата отново тръгнаха на училище. Датата 15 септември май е по-вълнуваща за майките, бабите и дядовците, отколкото за децата.

Две сестрички си играели заедно, когато осемгодишната Наталия казала, Хайде да играем на училище. На петгодишната Криси не й се играело на училище, но по-голямата сестра не приемала „не“ за отговор. Накрая малката Криси се съгласила и казала: „Добре, ще играя.“ После добавила, „Днес отсъствам.“

1.    Върви към „мощната просвета“?

На времето в един химн се пееше, "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната Просвета...“

За съжаление, този патос и въодушевление отдавна са заглъхнали. Днес в българската образователна система има много проблеми. Много от децата се оплакват, че повечето учители преподават скучно. Но това е най-малкият проблем. По-големият е, че детето днес е просто „още една тухла в стената“, както пееха Пинк Флойд.

Някой беше казал, училището е сграда, между чиито четири стени е утрешният ден. Училището би трябвало да подготвя децата за живота. Нещо повече, училището би трябвало да е самият живот, както животът трябва да е едно училище. Но по-скоро сме свидетели на обратното. Както казва Айнщайн, „Образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.“

В статията „Кризата в нашето училище“, писана от архим. Борис в далечната 1928 г., авторът отбелязва:

„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели... То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак... По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища.“ Тухли в стената...

Ако това е диагнозата на училището отпреди комунистическата диктатура, какво да кажем за нейното влияние върху училището, продължаващо и до днес? Днес в Министерството на образованието се взима за даденост, че душата и духовният свят не съществуват. Образованието е в основата си атеистично и материалистично, отричащо духовната същност на човека и съществуването на Бога.

Някой е казал, „Страхувам се, че училищата ще се превърнат в адови врата, ако неуморно не се трудят да обясняват Свещените Писания, гравирайки ги дълбоко в сърцата на младежите.“

След като училището стъпва на атеистичната философия в своето преподаване,какво да правят християните? Трябва ли те да бойкотират училището и да не пускат децата си там? Да излезем с плакати „Долу атеистичното училище“?

Не. Ние, християните, не трябва да се страхуваме да изпращаме децата си да учат в училище. Защо? Ап. Йоан казва:

1 Йоан 4:4: Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“

Френският философ-атеист Волтер обявил: Сто години след моята смърт християнството няма да съществува. Но точно 100 години след смъртта му, Европейското Библейско Дружество купило къщата му и я превърнало в най-голямата печатница на Библии на континента. 

Който е във вас е по-велик от онзи, който е в света.

Днес отново сме в началото на учебната година. Затова всички ние, които имаме деца и внуци, трябва да си зададем въпроса: как можем да подготвим децата си да са победители в Христос в тази враждебна на Христовото учение среда?

2.     Организирай домашно училище.

Очевидно, след всичко казано, не може да очакваш училището да научи детето ти на християнски ценности. Все едно да накараш сляп човек да те закара с кола до съседния град. Нито пък едно плисване на каничка вода пред твоя ученик на първия учебен ден ще помогне всичко да му върви през годината "като по вода". 

Разбира се, в училище има и учители-християни, но те са твърде малко и вероятността детето ти да бъде обучавано от християни е нищожна. И дори да има такъв учител, преобладаващият брой не са.

Какво да правим тогава? Отговорът е, да отворим „домашно училище“.

Законът разрешава самостоятелна форма на обучение само за деца над 16 г. Но аз не говоря за това, а за качествено време, в което ти да общуваш с детето си като родител и да го обучаваш в закона на Господа:

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

Второзаконие 6:6,7: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Ние правим това вече 20 години с нашите деца. Нищо не може да заменивсекидневното време за общение, четене и разговор върху Библията и молитва с всички членове на семейството.

Бащата, който е глава на семейството, е отговорен за духовната просвета на децата и цялото семейство. Но там, където съпругът е невярващ, тази роля се пада на майката. А когато и двамата родители са нехристияни, но имат вярващидядо или баба, жизнено важно е влиянието на последните.

Дуайт Муди е казал: „Молих се за вяра и мислех, че някой ден тя ще дойде и ще ме удари като светкавица. Но вярата все не идваше. Един ден прочетох в Римляни, че „вярата е от слушане, а слушането от Божието слово.“ (Рим. 10:17) Дотогава бях затворил Библията и се молих за вяра. Сега разтворих Библията и започнах да я изучавам, и оттогава вярата ми непрекъснато расте.“

Затова, колкото и да сте изморени в края на работния ден, четете заедно и изучавайте Библията. Интересувайте се как е минал денят на децата ви в училище, какви разговори са имали, с какви проблеми се сблъскват. Помагайте им да формират християнски светоглед. Насърчавайте ги във всяка ситуация да си задават въпроса „Какво би направил Исус?“ Учете ги, че истината е по-важна от мира. Насърчавайте ги да казват истината дори когато знаят, че може да има последствия.

Преди няколко месеца второкурсникът Кезим Медев написа във фейсбук за злоупотреба в УНСС. Преподавателката Соня Докова писала тройки без да изпитва, а на тези които писали цял час по темата – написала двойки за „разтягане на локуми“. Кезим е разбира се, наказан с последно предупреждение за изключване „за уронване името и авторитета на университета“.

Но важното в случая е, че преподавателката вече е напуснала университета. Дори да отиде да преподава в друг университет, този случай ще е обица на ухото ѝ.

На това трябва да учим и нашите деца у дома - да отстояват истината дори с риск да бъдат изключени, уволнени, отхвърлени или дори наранени. Истината е по-важна от мира. Защото, "каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?" (Марк 8:36)

Домашното училище иска време, усилия, постоянство. Говорете на всякакви теми, включително секс, наркотици, порнография... Учете детето на библейско гледище към историята. Учете го как да споделя естествено вярата си.

Но за успеха на домашното училище това не е достатъчно – нужно е вие самите да имате автентична вяра в Исус Христос и да практикувате това, което проповядвате.

Веднъж 8-годишната Вяра и 6-годишното й братче Петьо пишели домашното си вкъщи. Петьо въздъхнал и казал, „Не мога да го направя!“ Тогава Вяра си спомнила стиха, който били учили в неделното училище и му казала: „За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:13).

 „Тогава ти го направи,“ отговорил Петьо.

Едно е да цитираме Словото, а друго да го практикуваме. Ако нашите думи не се покриват от нашите дела, тогава децата ни няма да ни вярват и слушат.

3.    Бъди авторитет за детето си.

Атеистичното училище не може да възпитава нравствени добродетели, това е отговорност на родителите, на домашното училище. Но ти не можеш да бъдеш учител за детето си, ако не си авторитет за него. Изучавайте с децата си пасажи в Библията, свързани с покоряването на авторитети, като

1 Петър 2:13,17: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратени от него, за да наказват злодейците и да похвалват добротворците... Почитайте всички...“

Един от основните проблеми в нашето общество е липсата на авторитети и на уважение към авторитетите.

Eдин равин седял до атеист в самолета. През няколко минути някое от децата или внуците на равина се обръщало и го питало дали има нужда от нещо за ядене, пиене или нещо друго. Атеистът не издържал и се обадил: „Респектът, който твоите деца и внуци ти оказват е чудесен. Моите не проявяват такова уважение.“ Равинът отговорил: „Помисли малко. За моите деца и внуци аз съм една стъпка по-близо по линията на преданието до времето, когато Бог е говорил на целия еврейски народ на планината Синай. За твоите деца и внуци ти си една стъпка по-близо до маймуната.“

Но да си авторитет не означава да си диктатор. Пасторът на една църква накарал децата да му напишат писмо. Едно дете писало: „Баща ми казва, че трябва да науча Десетте Божи заповеди. Но аз не мисля, че искам, защото вече имаме достатъчно правила вкъщи.“

Друго написало: Баща ми трябва да стане проповедник. Всеки ден ни проповядва за нещо.

Авторитетът се изгражда трудно и лесно се губи. Няма безгрешни родители, затова ние трябва да се научим да искаме прошка от нашите деца, когато сме сбъркали. Това ще насърчи децата ни да споделят с нас и да ни чувстват като приятели.

Но нека да кажа нещо и на децата. Деца, вие трябва да се покорявате на вашите родители, учители и на хората с власт.

Едно момче казало на баща си: „Директорът ми каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко ще е събранието, сине?“ - попитал бащата. „Ти, аз и директорът.“

Ако вие не слушате в училище, може да ви поканят на подобно малко събрание.Но ако слушате родителите си, това ще ви научи да почитате авторитети.

Според психолога Уилям Деймън, уважението към родителя води до уважение към легитимните обществени институции и до респект към закона. В книгата си „Моралното дете“, Деймън пише: „Уважението на детето към родителския авторитет полага основата за цивилизовано участие в обществения ред, когато по-късно детето започне да приема правата и отговорностите на гражданин.“ Деймън нарича уважението „най-важното наследство, което идва от взаимоотношенията на детето с родителя.“

За всяко дете е изключително важно да се научи да уважава авторитета на родителите. „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт.“

4.    Моли се за детето си.

Дотук казахме, че училището дава знания, но не отглежда добродетели. Християните трябва сами да се грижат за духовното изграждане на децата си. Това става, като организират „домашно училище“, изграждат християнски светоглед у децата си и ги учат да уважават авторитети.

Накрая, но не на последно по значение място, ние трябва всекидневно да се молим за нашите деца. Ежеминутно те са подложени на натиск да правят компромис с вярата си. И ако те се покоряват на Исус, тогава несъмнено ще имат врагове в училище. Тъмнината мрази светлината и се опитва да я унищожи.

Даниил беше предпочитан пред останалите князе и сатрапи, защото в него имаше превъзходен дух. Това предизвика сатрапите да го обвинят в неизпълнение на царската заповед и царят го хвърли на лъвовете (Даниил 6). Тогава Бог изпрати ангел да затвори устата на лъвовете и той остана невредим.

Защо Бог спаси Даниил? Божието слово казва, че той се молеше три пъти на дени служеше на Бога непрестанно. (6:10,13,20)

Понякога децата ни могат да страдат дори когато вършат добро. Както се казва, няма ненаказано добро.

1 Петър 2:20,21: „Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото за това сте и призвани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“

Много ученици са агресивни и непочитащи никакви правила и авторитети. В известен смисъл нашите деца също като Данаил влизат в клетка с дузина лъвовевсеки ден. Не е лесно за децата ни, които от 7:30 до 13 ч. пет дни в седмицата трябва да влизат в ролята на звероукротители!

Но ако ти като родител правиш всичко това – ако се молиш за детето си, ако прилежно преподаваш с думи и живот в „домашното училище“, тогава твоето дете ще може като Павел да възкликне: „За всичко имам сили чрез Този, който ме укрепява“!

Вие знаете, че най-голямата ни дъщеря учи в Нашвил, Тенеси. Преди около година в Нашвил беше заснет филма „Не се срамувам“ за живота на Рейчъл Скот, първата ученичка, убита при стрелбата в Колумбайнската гимназия през 1999 г.

Убийците - учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, залагат бомби в столовата, където се предвижда да има най-много хора. Те планират да дочакат взрива в колата си и след това да застрелят всеки, който се опитва да избяга навън от сградата. Бомбите обаче не се взривяват и разярени Харис и Клиболд влизат изапочват да стрелят по всички вътре.

След това излизат вън. Рейчъл е седнала на тревата с приятел и яде сандвич. Рейчъл е простреляна три пъти и убийците й се отдалечават, когато разбират че тя е още жива. Връщайки се до нея, Харис вдига главата й за косата и пита: „Все още ли вярваш в Бог?“ Тя казва: „Знаеш, че вярвам.“ „Тогава отивай при него“, казва той и изстрелва куршум в слепоочието й.

След смъртта й откриват дневника на Рейчъл. В него тя е написала: „Не се срамувам да съм християнка“. На друго място пише:

„Винаги съм била привличана от ръцете. Мисля, че е заради това, че с тях докосваме хората. Ако един човек може да жертва време и усилия, и да покаже състрадание, това може да предизвика верижна реакция.“

Рейчъл е писала, че един ден иска да докосне живота на милиони. Чрез филма „Не се срамувам“ тя постигна своята мечта.

Родителите на Рейчъл са посветени християни. Баща ѝ е пастор. Майка ѝ е домакиня, която е посветила живота си на отглеждането в страх от Бога на четирите си деца. Тя е била тяхната „домашна учителка“.   

Учебната година започна. Готово ли е детето ти за училище? Молиш ли се за детето си? Учиш ли го да уважава авторитети? Ако го обучаваш в домашното училище, то ще устоява вярата си, каквото и да стане.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

17.09.2017 г.

Любовта е... акт на волята (1 Коринтяни 13:1-3)

/проповед/

В една църква за Великден направили театрална постановка за смъртта и възкресението на Христос. На Великден я поставили на градския площад. Когато актьорът, който играел ролята на Христос, понесъл кръста си към Голгота, един от тълпата започнал да му се подиграва и обижда. Накрая актьорът не издържал, захвърлил кръста, отишъл до шегаджията и му забил един юмрук в лицето.\

След края на представлението режисьорът му казал: „Знам, че този човек ти лазеше по нервите, но ще трябва да те уволня. Просто не можем да си позволим да се държиш така, докато играеш ролята на Исус.“ Актьорът казал: „Моля те, дай ми още един шанс. Мога да се справя, ако се случи отново.“ Режисьорът решил да му даде още един шанс.

На следващия ден той отново понесъл кръста нагоре по улицата. И разбира се, зевзекът отново се появил. Aктьорът се опитвал да се владее, но едва се сдържал. Стискал гневно юмруци и аха да се хвърли върху зевзека. Накрая погледнал към него и казал: „Ще ми паднеш ти след възкресението.“

Понякога е трудно за тези, които изповядват, че са християни, да се държат както подобава на християни. Опитваме се да си носим кръста, но ако някой „ни сложи кръста“, често губим търпение и се държим по същия начин, по който и светът.

Но Библията учи, че ние трябва да сме хора, които демонстрират любов във всички наши взаимоотношения с другите.

Ефесяни 4:2 ни съветва да живеем „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов.“

Евреи 12:14 „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“

Не е лесно да обичаме всички, особено някои хора. Но доколкото е възможно, ние трябва да живеем в мир и хармония с другите.

Днес започваме поредица от 4 проповеди върху 1 Коринтяни 13, главата за любовта в Библията, която съм нарекал „Любовта е...“. Моята молитва е те да ни помогнат да видим как да се отнасяме към другите хора. Днес ще разгледаме първите три стиха. В последния стих на предходната 12 глава Павел прави преход към тях с думите: „А сега ще ви покажа един по-превъзходен път.“ С други думи, ще ви говоря за най-добрия начин, по който можете да се справите във всяка ситуация, а именно, когато прилагате любов.

След което посочва, че любовта е по-важна от 4 други неща, които християните считат за важни.

ВАЖНОСTТА НА ЛЮБОВТА

Първо, в ст. 1 Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (1 Коринтяни 13:1)

На Петдесятница, когато Петър проповядва първата благовестителска проповед, Бог даде на апостолите дара да говорят езици, които никога не са учили, за да може хората, които ги чуват, да разберат какво се казва.

Но тук, в 1 Коринтяни, Павел казва, че ако Бог му даде дарбата да говори всеки човешки език и дори небесния език на ангелите, но няма любов, той би бил само звънтяща мед или дрънкащ кимвал. Какво иска да каже с това?

През 1 век пред входа на повечето езически храмове имало голям гонг или чинели. Когато хоратаидвали да се покланят, ги удряли, за да събудят езическите богове и те да чуят техните молитви. Тоест, Павел казва, че дори да може да говори с най-голямото красноречие на всички езици, но ако няма любов, животът му ще е толкова безсмислен, колкото и нелепото удряне по гонг с цел да събудиш несъществуващи богове.

Както виждаме, любовта е по-важна от всяка духовна дарба.

След това в ст. 2 Павел казва, че любовта е по-важна от знанието.

1 Коринтяни 13:2: „И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание... а любов нямам, нищо не съм.“

Павел казва, че дори да знаеш всичко – да си специалист по микробиология, медицина, филология, психология и каква да е друга 'логия', но нямаш любов, ти не си нищо.

Защо? Защото, както казва пак Павел в 8 гл. 1 ст. на същото послание, „знанието възгордява, а любовта назидава.“

Знанието е важно. Днес ние знаем много повече от преди. Но е мит, че образованието ще промени обществото. За да се промени обществото е нужно първо да се променят сърцата на хората. Ние се нуждаем много повече от любов, отколкото от знание.

Трето, Павел казва, че любовта е по-важна от вярата. Той не казва, че вярата не е важна, а че любовта е по-важна. Той каза: „ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ (ст.2)

Каква вяра имаш ти? Вярваш ли, че триединният Бог е творецът на този свят? Че Исус Христос е Неговият единороден Син, че Той дойде на света, за да живее безгрешен живот, че умря, беше погребан и възкръсна на третия ден?

Вярваш ли, че Той сега е отдясно на Отца и приготвя място за нас, царува над нас, застъпва се за нас пред Отца и един ден ще се върне отново?

Ако вярваш във всичко това, радвам се за тебе. Но Библията учи, че ако вярваш във всичките правилни неща, но нямаш любов, ти си нищо. Дори вярата нищо не струва, ако не е подплатена с любов.

Спомняте ли си притчата за добрия самарянин? Свещеникът и левитът имаха вяра. Проблемът беше, че те нямаха любов. Те отминаха без да помогнат на ранения ограбен човек.

Галатяни 5:6: „Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.“

Четвърто, Павел казва, че любовта е по-важна от щедростта.

1 Коринтяни 13:3 „И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?“

Забележете, че Павел не казва, „Ако дам 10 %.“ Той казва: „Ако дам всичките си спестявания, пенсионната си застраховка, апартамента, колата и вилата, ако раздам всичко на бедните и дори жертвам себе си, но нямам любов, тогава няма никаква полза.“

Щедростта сама по себе си е нещо добро, но само щедрост не е достатъчна. Ние непрекъснато срещаме просяци по улицата. Тук, в църква, също са идвали да просят. Дори веднъж ми се обадиха по телефона от Ямбол, за да помогна на някакъв човек. Българската Коледа и други кампании също са добри каузи.

Но защо даваш? Защото пасторът проповядва, че даването е нещо добро? Или защото се чувстваш виновен, че не даваш? Защото искаш да впечатлиш другите? Да впечатлиш Бога?

Ако давам само разчитайки, че ще бъда облагодетелстван и без любов, даването е напразно. То трябва да е мотивирано от любов – любов към Бога и любов към хората.

Следователно, Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби, по-важна от знанието, по-важна от вярата и по-важна от щедростта.

ПРАКТИКУВАНЕ НА ЛЮБОВ

Очевидно любовта е много важна – може би по-важна, отколкото сме мислили. Исус каза:

Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Забележете, че това е заповед, не предложение. Бог никога не ни заповядва да направим нещо, което не можем да направим.

Светът ни казва, че любовта е нещо, което просто се случва. Ти се влюбваш до уши така внезапно, както се спъваш в някоя счупена плочка и се оклепваш в калта до уши. Не си го планирал, то просто се случва.

В една стара песен на Елвис Пресли се казва „Не мога да не се влюбя в теб.“ Друга песен казваше, „Не съм вярвал, че мога да обичам така. Но ето… Случва се сега.“ А в друга се пее: „Обичам те. Как се казваш?“ Текстът е много дълбок…

Днес всеки втори брак у нас завършва с развод. Но статистиката не казва още колко семейства живеят разделени без формално бракът да е разрогнат. Просто единият решава, че повече не обича другия и трябва да се разделят. Това е представата на света за любовта.

Библията обаче поучава, че любовта е нещо, което можем да контролираме. Бог ни заповядва да се обичаме един друг. Това означава, че ние можем да вземем решение да обичаме даден човек. Любовта не е чувство, тя е глагол. Любовта е акт на волята.

Що за любов е това?

Филипяни 2:4: „Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.“ С други думи, това е жертвоготовна любов. Любовта, с която Исус ни възлюби.

Грижи се за другите така, както се грижиш за себе си. Бъди безкористен. Какво означава това?

Първо, започни с твоето семейство. Ти трябва да обичаш съпруга или съпругата си повече от всичко друго след Бога. Да си по-мил, нежен и внимателен с нея или него дори ако той или тя се държи като идиот.

След това започни да се отнасяш по същия начин с децата си, родителите си, свекъра и свекървата и тъста и тъщата.

От семейството тази любов трябва да се насочи към църковното семейство и към света. Исус каза:

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Така светът ще разбере, че посланието на Исус е валидно.

Известният южноафрикански борец за правата на човека и англикански епископ 

Дезмънд Туту е казал, „Божията мечта е ти и аз и всички ние да разберем, че сме семейство, че сме създадени за съобщност, за доброта и състрадание. Алберт Айнщайн добавя: „Нашата задача трябва да бъде да се освободим, като разширим нашия кръг от състрадание да включва всички живи същества, цялата природа и нейната красота.

Ако наистина се обичаме един друг така, както Исус ни възлюби, ние трябва да имаме същото състрадание към хората, което имаше и Исус.

Бил ли си някога толкова въвлечен в нещо, че напълно да се идентифицираш с него? Да състрадаваш означава точно това – да съчувстваш, да участваш в нечий живот. 

Състрадателният човек си задава въпроси като: „Какво ли е да си дълбоко наранен и никой да не знае, и да не се чувстваш спокоен да им кажеш? Какво ли е да си болен и да знаеш, че няма да оздравееш, а толкова много ти се живее? Какво е чувството да си инвалид? А да си малцинство? Какво е мъжът ти да се напива и да те бие? Да не се разбираш със съпруга си?

Загрижени ли сме за товара, който носят хората и помагаме ли да носят товара си? Това има предвид Исус, когато говори за това да обичаме другите така, както Той обича нас.

Състрадание. Практикуване на любов. Акт на волята.

Един мисионер отишъл в Индия, но тъкмо започвал да учи езика и се разболял от туберкулоза и трябвало да отиде в болница. Хигиената в болницата не била на висота, имало много пациенти и било трудно. Но мисионерът решил да направи каквото зависи от него. Взел със себе си християнски книги и брошури и се опитал да свидетелства на пациентите.

Но това било трудно, защото още не знаел добре езика и той се обезсърчил. Никой не вземал от неговите брошури. Поради болестта си щял да бъде там дълго време. Но как щял да бъдемисионер в страна, където никой не го слушал?

Заради туберкулозата си всяка нощ в 2 ч. той се събуждал от хронична кашлица. Когато се събудил една нощ забелязал от другата страна на редицата между леглата старец, който се опитвал да стане от леглото. Той се свивал на топка и се засилвал, но така и не успявал да стъпина крака. Бил твърде слаб.

След няколко опита старецът се отпуснал и се разплакал. На сутринта мисионерът разбрал защо старецът плакал. Той се опитвал да стане, за да отиде до тоалетната, но нямал сили за това. Леглото му било цялото в екскременти и във въздуха се носела миризма.

Другите пациенти се присмивали на стареца. Медсестрите дошли да почистят леглото и също били много груби с него. Една от тях даже го зашлевила през лицето. Старият човек само лежал и хлипал.

През следващата нощ около 2 ч. мисионерът отново се събудил от кашлицата си. Погледнал през пътеката и видял, че старецът пак се опитва да стане от леглото. Макар и неохотно, мисионерът успял да стане, отишъл до леглото на стареца и му помогнал да се изправи.

Но той бил твърде слаб, за да върви, затова мисионерът го вдигнал на ръце и го понесъл като бебе. Той бил толкова лек, че не било много трудно да го носи. Занесъл го до тоалетната, която представлявала една дупка в пода. Застанал зад него и го държал, докато той се погрижи за себе си.

След това го занесъл обратно до леглото му и го сложил да лежи. Докато се обръщал да отиде до своето легло, старецът протегнал ръка, хванал лицето му, дръпнал го по-близо и го целунал по бузата и казал нещо, вероятно „Благодаря.“

Когато се събудил на следващата сутрин до леглото му имало пациенти, които чакали да се събуди и го попитали дали могат да прочетат от книгите и брошурите, които е донесъл. Други задавали въпроси за Бога, на който той се покланя и за Неговия Син, който е дошъл на света, за да умре за техните грехове.

През следващите няколко седмици мисионерът раздал цялата литература, която бил донесъл със себе си. През месеците, докато бил в болницата, много от пациентите, лекарите и медицинските сестри приели Исус за свой Спасител.

Какво направил той? Той не проповядвал проповед. Дори не можел да комуникира добре на езика им. Не можел да ги убеди с красноречието си, нито да им покаже нещо, с което да ги спечели. Той само пренесъл един стар човек до тоалетната. Всеки може да направи това.

Някой е казал: „Хората няма да ги е грижа колко знаеш докато не узнаят колко много те е грижа.“

Има един по-превъзходен път – това е пътят на любовта. Любовта, която е акт на волята, не чувство. Твърдо решение да обичаш, не романтично влюбване.

Тази любов е пътят на Исус Христос. Ако си дошъл тук и не познаваш Исус като Пътя, истината и живота, ако не Го познаваш като Твой Спасител, искам да отправя Неговата покана към теб. И всички ние ще се молим ти да откликнеш, докато се изправяме и пеем тази песен.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

11.06.2017