/проповед/
Увод. Децата днес не обичат да ходят на училище.
Отново е септември и децата отново тръгнаха на училище. Датата 15 септември май е по-вълнуваща за майките, бабите и дядовците, отколкото за децата.
Две сестрички си играели заедно, когато осемгодишната Наталия казала, Хайде да играем на училище. На петгодишната Криси не й се играело на училище, но по-голямата сестра не приемала „не“ за отговор. Накрая малката Криси се съгласила и казала: „Добре, ще играя.“ После добавила, „Днес отсъствам.“
1. Върви към „мощната просвета“?
На времето в един химн се пееше, "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната Просвета...“
За съжаление, този патос и въодушевление отдавна са заглъхнали. Днес в българската образователна система има много проблеми. Много от децата се оплакват, че повечето учители преподават скучно. Но това е най-малкият проблем. По-големият е, че детето днес е просто „още една тухла в стената“, както пееха Пинк Флойд.
Някой беше казал, училището е сграда, между чиито четири стени е утрешният ден. Училището би трябвало да подготвя децата за живота. Нещо повече, училището би трябвало да е самият живот, както животът трябва да е едно училище. Но по-скоро сме свидетели на обратното. Както казва Айнщайн, „Образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.“
В статията „Кризата в нашето училище“, писана от архим. Борис в далечната 1928 г., авторът отбелязва:
„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели... То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак... По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища.“ Тухли в стената...
Ако това е диагнозата на училището отпреди комунистическата диктатура, какво да кажем за нейното влияние върху училището, продължаващо и до днес? Днес в Министерството на образованието се взима за даденост, че душата и духовният свят не съществуват. Образованието е в основата си атеистично и материалистично, отричащо духовната същност на човека и съществуването на Бога.
Някой е казал, „Страхувам се, че училищата ще се превърнат в адови врата, ако неуморно не се трудят да обясняват Свещените Писания, гравирайки ги дълбоко в сърцата на младежите.“
След като училището стъпва на атеистичната философия в своето преподаване,какво да правят християните? Трябва ли те да бойкотират училището и да не пускат децата си там? Да излезем с плакати „Долу атеистичното училище“?
Не. Ние, християните, не трябва да се страхуваме да изпращаме децата си да учат в училище. Защо? Ап. Йоан казва:
1 Йоан 4:4: Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“
Френският философ-атеист Волтер обявил: Сто години след моята смърт християнството няма да съществува. Но точно 100 години след смъртта му, Европейското Библейско Дружество купило къщата му и я превърнало в най-голямата печатница на Библии на континента.
Който е във вас е по-велик от онзи, който е в света.
Днес отново сме в началото на учебната година. Затова всички ние, които имаме деца и внуци, трябва да си зададем въпроса: как можем да подготвим децата си да са победители в Христос в тази враждебна на Христовото учение среда?
2. Организирай домашно училище.
Очевидно, след всичко казано, не може да очакваш училището да научи детето ти на християнски ценности. Все едно да накараш сляп човек да те закара с кола до съседния град. Нито пък едно плисване на каничка вода пред твоя ученик на първия учебен ден ще помогне всичко да му върви през годината "като по вода".
Разбира се, в училище има и учители-християни, но те са твърде малко и вероятността детето ти да бъде обучавано от християни е нищожна. И дори да има такъв учител, преобладаващият брой не са.
Какво да правим тогава? Отговорът е, да отворим „домашно училище“.
Законът разрешава самостоятелна форма на обучение само за деца над 16 г. Но аз не говоря за това, а за качествено време, в което ти да общуваш с детето си като родител и да го обучаваш в закона на Господа:
Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“
Второзаконие 6:6,7: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“
Ние правим това вече 20 години с нашите деца. Нищо не може да заменивсекидневното време за общение, четене и разговор върху Библията и молитва с всички членове на семейството.
Бащата, който е глава на семейството, е отговорен за духовната просвета на децата и цялото семейство. Но там, където съпругът е невярващ, тази роля се пада на майката. А когато и двамата родители са нехристияни, но имат вярващидядо или баба, жизнено важно е влиянието на последните.
Дуайт Муди е казал: „Молих се за вяра и мислех, че някой ден тя ще дойде и ще ме удари като светкавица. Но вярата все не идваше. Един ден прочетох в Римляни, че „вярата е от слушане, а слушането от Божието слово.“ (Рим. 10:17) Дотогава бях затворил Библията и се молих за вяра. Сега разтворих Библията и започнах да я изучавам, и оттогава вярата ми непрекъснато расте.“
Затова, колкото и да сте изморени в края на работния ден, четете заедно и изучавайте Библията. Интересувайте се как е минал денят на децата ви в училище, какви разговори са имали, с какви проблеми се сблъскват. Помагайте им да формират християнски светоглед. Насърчавайте ги във всяка ситуация да си задават въпроса „Какво би направил Исус?“ Учете ги, че истината е по-важна от мира. Насърчавайте ги да казват истината дори когато знаят, че може да има последствия.
Преди няколко месеца второкурсникът Кезим Медев написа във фейсбук за злоупотреба в УНСС. Преподавателката Соня Докова писала тройки без да изпитва, а на тези които писали цял час по темата – написала двойки за „разтягане на локуми“. Кезим е разбира се, наказан с последно предупреждение за изключване „за уронване името и авторитета на университета“.
Но важното в случая е, че преподавателката вече е напуснала университета. Дори да отиде да преподава в друг университет, този случай ще е обица на ухото ѝ.
На това трябва да учим и нашите деца у дома - да отстояват истината дори с риск да бъдат изключени, уволнени, отхвърлени или дори наранени. Истината е по-важна от мира. Защото, "каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?" (Марк 8:36)
Домашното училище иска време, усилия, постоянство. Говорете на всякакви теми, включително секс, наркотици, порнография... Учете детето на библейско гледище към историята. Учете го как да споделя естествено вярата си.
Но за успеха на домашното училище това не е достатъчно – нужно е вие самите да имате автентична вяра в Исус Христос и да практикувате това, което проповядвате.
Веднъж 8-годишната Вяра и 6-годишното й братче Петьо пишели домашното си вкъщи. Петьо въздъхнал и казал, „Не мога да го направя!“ Тогава Вяра си спомнила стиха, който били учили в неделното училище и му казала: „За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:13).
„Тогава ти го направи,“ отговорил Петьо.
Едно е да цитираме Словото, а друго да го практикуваме. Ако нашите думи не се покриват от нашите дела, тогава децата ни няма да ни вярват и слушат.
3. Бъди авторитет за детето си.
Атеистичното училище не може да възпитава нравствени добродетели, това е отговорност на родителите, на домашното училище. Но ти не можеш да бъдеш учител за детето си, ако не си авторитет за него. Изучавайте с децата си пасажи в Библията, свързани с покоряването на авторитети, като
1 Петър 2:13,17: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратени от него, за да наказват злодейците и да похвалват добротворците... Почитайте всички...“
Един от основните проблеми в нашето общество е липсата на авторитети и на уважение към авторитетите.
Eдин равин седял до атеист в самолета. През няколко минути някое от децата или внуците на равина се обръщало и го питало дали има нужда от нещо за ядене, пиене или нещо друго. Атеистът не издържал и се обадил: „Респектът, който твоите деца и внуци ти оказват е чудесен. Моите не проявяват такова уважение.“ Равинът отговорил: „Помисли малко. За моите деца и внуци аз съм една стъпка по-близо по линията на преданието до времето, когато Бог е говорил на целия еврейски народ на планината Синай. За твоите деца и внуци ти си една стъпка по-близо до маймуната.“
Но да си авторитет не означава да си диктатор. Пасторът на една църква накарал децата да му напишат писмо. Едно дете писало: „Баща ми казва, че трябва да науча Десетте Божи заповеди. Но аз не мисля, че искам, защото вече имаме достатъчно правила вкъщи.“
Друго написало: Баща ми трябва да стане проповедник. Всеки ден ни проповядва за нещо.
Авторитетът се изгражда трудно и лесно се губи. Няма безгрешни родители, затова ние трябва да се научим да искаме прошка от нашите деца, когато сме сбъркали. Това ще насърчи децата ни да споделят с нас и да ни чувстват като приятели.
Но нека да кажа нещо и на децата. Деца, вие трябва да се покорявате на вашите родители, учители и на хората с власт.
Едно момче казало на баща си: „Директорът ми каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко ще е събранието, сине?“ - попитал бащата. „Ти, аз и директорът.“
Ако вие не слушате в училище, може да ви поканят на подобно малко събрание.Но ако слушате родителите си, това ще ви научи да почитате авторитети.
Според психолога Уилям Деймън, уважението към родителя води до уважение към легитимните обществени институции и до респект към закона. В книгата си „Моралното дете“, Деймън пише: „Уважението на детето към родителския авторитет полага основата за цивилизовано участие в обществения ред, когато по-късно детето започне да приема правата и отговорностите на гражданин.“ Деймън нарича уважението „най-важното наследство, което идва от взаимоотношенията на детето с родителя.“
За всяко дете е изключително важно да се научи да уважава авторитета на родителите. „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт.“
4. Моли се за детето си.
Дотук казахме, че училището дава знания, но не отглежда добродетели. Християните трябва сами да се грижат за духовното изграждане на децата си. Това става, като организират „домашно училище“, изграждат християнски светоглед у децата си и ги учат да уважават авторитети.
Накрая, но не на последно по значение място, ние трябва всекидневно да се молим за нашите деца. Ежеминутно те са подложени на натиск да правят компромис с вярата си. И ако те се покоряват на Исус, тогава несъмнено ще имат врагове в училище. Тъмнината мрази светлината и се опитва да я унищожи.
Даниил беше предпочитан пред останалите князе и сатрапи, защото в него имаше превъзходен дух. Това предизвика сатрапите да го обвинят в неизпълнение на царската заповед и царят го хвърли на лъвовете (Даниил 6). Тогава Бог изпрати ангел да затвори устата на лъвовете и той остана невредим.
Защо Бог спаси Даниил? Божието слово казва, че той се молеше три пъти на дени служеше на Бога непрестанно. (6:10,13,20)
Понякога децата ни могат да страдат дори когато вършат добро. Както се казва, няма ненаказано добро.
1 Петър 2:20,21: „Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото за това сте и призвани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“
Много ученици са агресивни и непочитащи никакви правила и авторитети. В известен смисъл нашите деца също като Данаил влизат в клетка с дузина лъвовевсеки ден. Не е лесно за децата ни, които от 7:30 до 13 ч. пет дни в седмицата трябва да влизат в ролята на звероукротители!
Но ако ти като родител правиш всичко това – ако се молиш за детето си, ако прилежно преподаваш с думи и живот в „домашното училище“, тогава твоето дете ще може като Павел да възкликне: „За всичко имам сили чрез Този, който ме укрепява“!
Вие знаете, че най-голямата ни дъщеря учи в Нашвил, Тенеси. Преди около година в Нашвил беше заснет филма „Не се срамувам“ за живота на Рейчъл Скот, първата ученичка, убита при стрелбата в Колумбайнската гимназия през 1999 г.
Убийците - учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, залагат бомби в столовата, където се предвижда да има най-много хора. Те планират да дочакат взрива в колата си и след това да застрелят всеки, който се опитва да избяга навън от сградата. Бомбите обаче не се взривяват и разярени Харис и Клиболд влизат изапочват да стрелят по всички вътре.
След това излизат вън. Рейчъл е седнала на тревата с приятел и яде сандвич. Рейчъл е простреляна три пъти и убийците й се отдалечават, когато разбират че тя е още жива. Връщайки се до нея, Харис вдига главата й за косата и пита: „Все още ли вярваш в Бог?“ Тя казва: „Знаеш, че вярвам.“ „Тогава отивай при него“, казва той и изстрелва куршум в слепоочието й.
След смъртта й откриват дневника на Рейчъл. В него тя е написала: „Не се срамувам да съм християнка“. На друго място пише:
„Винаги съм била привличана от ръцете. Мисля, че е заради това, че с тях докосваме хората. Ако един човек може да жертва време и усилия, и да покаже състрадание, това може да предизвика верижна реакция.“
Рейчъл е писала, че един ден иска да докосне живота на милиони. Чрез филма „Не се срамувам“ тя постигна своята мечта.
Родителите на Рейчъл са посветени християни. Баща ѝ е пастор. Майка ѝ е домакиня, която е посветила живота си на отглеждането в страх от Бога на четирите си деца. Тя е била тяхната „домашна учителка“.
Учебната година започна. Готово ли е детето ти за училище? Молиш ли се за детето си? Учиш ли го да уважава авторитети? Ако го обучаваш в домашното училище, то ще устоява вярата си, каквото и да стане.
Нека се помолим.
____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
17.09.2017 г.
