понеделник, юни 12, 2017

Любовта е... акт на волята (1 Коринтяни 13:1-3)


/проповед/


В една църква за Великден направили театрална постановка за смъртта и възкресението на Христос. На Великден я поставили на градския площад. Когато актьорът, който играел ролята на Христос, понесъл кръста си към Голгота, един от тълпата започнал да му се подиграва и обижда. Накрая актьорът не издържал, захвърлил кръста, отишъл до шегаджията и му забил един юмрук в лицето.\

След края на представлението режисьорът му казал: „Знам, че този човек ти лазеше по нервите, но ще трябва да те уволня. Просто не можем да си позволим да се държиш така, докато играеш ролята на Исус.“ Актьорът казал: „Моля те, дай ми още един шанс. Мога да се справя, ако се случи отново.“ Режисьорът решил да му даде още един шанс.

На следващия ден той отново понесъл кръста нагоре по улицата. И разбира се, зевзекът отново се появил. Aктьорът се опитвал да се владее, но едва се сдържал. Стискал гневно юмруци и аха да се хвърли върху зевзека. Накрая погледнал към него и казал: „Ще ми паднеш ти след възкресението.“

Понякога е трудно за тези, които изповядват, че са християни, да се държат както подобава на християни. Опитваме се да си носим кръста, но ако някой „ни сложи кръста“, често губим търпение и се държим по същия начин, по който и светът.
Но Библията учи, че ние трябва да сме хора, които демонстрират любов във всички наши взаимоотношения с другите.

Ефесяни 4:2 ни съветва да живеем „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов.“

Евреи 12:14 „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“

Не е лесно да обичаме всички, особено някои хора. Но доколкото е възможно, ние трябва да живеем в мир и хармония с другите.

Днес започваме поредица от 4 проповеди върху 1 Коринтяни 13, главата за любовта в Библията, която съм нарекал „Любовта е...“. Моята молитва е те да ни помогнат да видим как да се отнасяме към другите хора. Днес ще разгледаме първите три стиха. В последния стих на предходната 12 глава Павел прави преход към тях с думите: „А сега ще ви покажа един по-превъзходен път.“ С други думи, ще ви говоря за най-добрия начин, по който можете да се справите във всяка ситуация, а именно, когато прилагате любов.

След което посочва, че любовта е по-важна от 4 други неща, които християните считат за важни.

ВАЖНОСTТА НА ЛЮБОВТА

Първо, в ст. 1 Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (1 Коринтяни 13:1)

На Петдесятница, когато Петър проповядва първата благовестителска проповед, Бог даде на апостолите дара да говорят езици, които никога не са учили, за да може хората, които ги чуват, да разберат какво се казва.

Но тук, в 1 Коринтяни, Павел казва, че ако Бог му даде дарбата да говори всеки човешки език и дори небесния език на ангелите, но няма любов, той би бил само звънтяща мед или дрънкащ кимвал. Какво иска да каже с това?

През 1 век пред входа на повечето езически храмове имало голям гонг или чинели. Когато хоратаидвали да се покланят, ги удряли, за да събудят езическите богове и те да чуят техните молитви. Тоест, Павел казва, че дори да може да говори с най-голямото красноречие на всички езици, но ако няма любов, животът му ще е толкова безсмислен, колкото и нелепото удряне по гонг с цел да събудиш несъществуващи богове.

Както виждаме, любовта е по-важна от всяка духовна дарба.

След това в ст. 2 Павел казва, че любовта е по-важна от знанието.
1 Коринтяни 13:2: „И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание... а любов нямам, нищо не съм.“

Павел казва, че дори да знаеш всичко – да си специалист по микробиология, медицина, филологияпсихология и каква да е друга 'логия', но нямаш любов, ти не си нищо.

Защо? Защото, както казва пак Павел в 8 гл. 1 ст. на същото послание, „знанието възгордява, а любовта назидава.“

Знанието е важно. Днес ние знаем много повече от преди. Но е мит, че образованието ще промени обществото. За да се промени обществото е нужно първо да се променят сърцата на хората. Ние се нуждаем много повече от любов, отколкото от знание.
Трето, Павел казва, че любовта е по-важна от вярата. Той не казва, че вярата не е важна, а че любовта е по-важна. Той каза: „ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ (ст.2)

Каква вяра имаш ти? Вярваш ли, че триединният Бог е творецът на този свят? Че Исус Христос е Неговият единороден Син, че Той дойде на света, за да живее безгрешен живот, че умря, беше погребан и възкръсна на третия ден?

Вярваш ли, че Той сега е отдясно на Отца и приготвя място за нас, царува над нас, застъпва се за нас пред Отца и един ден ще се върне отново?

Ако вярваш във всичко това, радвам се за тебе. Но Библията учи, че ако вярваш във всичките правилни неща, но нямаш любов, ти си нищо. Дори вярата нищо не струва, ако не е подплатена с любов.

Спомняте ли си притчата за добрия самарянинСвещеникът и левитът имаха вяра. Проблемът беше, че те нямаха любов. Те отминаха без да помогнат на ранения ограбен човек.

Галатяни 5:6: „Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.“

Четвърто, Павел казва, че любовта е по-важна от щедростта.

1 Коринтяни 13:3 „И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?“

Забележете, че Павел не казва, „Ако дам 10 %.“ Той казва: „Ако дам всичките си спестявания, пенсионната си застраховка, апартамента, колата и вилата, ако раздам всичко на бедните и дори жертвам себе си, но нямам любов, тогава няма никаква полза.“

Щедростта сама по себе си е нещо добро, но само щедрост не е достатъчна. Ние непрекъснато срещаме просяци по улицата. Тук, в църква, също са идвали да просят. Дори веднъж ми се обадиха по телефона от Ямбол, за да помогна на някакъв човек. Българската Коледа и други кампании също са добри каузи.

Но защо даваш? Защото пасторът проповядва, че даването е нещо добро? Или защото се чувстваш виновен, че не даваш? Защото искаш да впечатлиш другите? Да впечатлиш Бога?

Ако давам само разчитайки, че ще бъда облагодетелстван и без любов, даването е напразно. То трябва да е мотивирано от любов – любов към Бога и любов към хората.
Следователно, Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби, по-важна от знанието, по-важна от вярата и по-важна от щедростта.

ПРАКТИКУВАНЕ НА ЛЮБОВ

Очевидно любовта е много важна – може би по-важна, отколкото сме мислили. Исус каза:

Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Забележете, че това е заповед, не предложение. Бог никога не ни заповядва да направим нещо, което не можем да направим.

Светът ни казва, че любовта е нещо, което просто се случва. Ти се влюбваш до уши така внезапно, както се спъваш в някоя счупена плочка и се оклепваш в калта до уши. Не си го планирал, то просто се случва.

В една стара песен на Елвис Пресли се казва „Не мога да не се влюбя в теб.“ Друга песен казваше, „Не съм вярвал, че мога да обичам така. Но ето… Случва се сега.“ А в друга се пее: „Обичам те. Как се казваш?“ Текстът е много дълбок…

Днес всеки втори брак у нас завършва с развод. Но статистиката не казва още колко семейства живеят разделени без формално бракът да е разрогнат. Просто единият решава, че повече не обича другия и трябва да се разделят. Това е представата на света за любовта.

Библията обаче поучава, че любовта е нещо, което можем да контролираме. Бог ни заповядва да се обичаме един друг. Това означава, че ние можем да вземем решение да обичаме даден човек. Любовта не е чувство, тя е глагол. Любовта е акт на волята.

Що за любов е това?

Филипяни 2:4: „Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.“ С други думи, това е жертвоготовна любов. Любовта, с която Исус ни възлюби.

Грижи се за другите така, както се грижиш за себе си. Бъди безкористен. Какво означава това?

Първо, започни с твоето семейство. Ти трябва да обичаш съпруга или съпругата си повече от всичко друго след Бога. Да си по-мил, нежен и внимателен с нея или него дори ако той или тя се държи като идиот.

След това започни да се отнасяш по същия начин с децата си, родителите си, свекъра и свекървата и тъста и тъщата.

От семейството тази любов трябва да се насочи към църковното семейство и към света. Исус каза:

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Така светът ще разбере, че посланието на Исус е валидно.

Известният южноафрикански борец за правата на човека и англикански епископ 
Дезмънд Туту е казал, „Божията мечта е ти и аз и всички ние да разберем, че сме семейство, че сме създадени за съобщност, за доброта и състрадание. Алберт Айнщайн добавя: „Нашата задача трябва да бъде да се освободим, като разширим нашия кръг от състрадание да включва всички живи същества, цялата природа и нейната красота.

Ако наистина се обичаме един друг така, както Исус ни възлюби, ние трябва да имаме същото състрадание към хората, което имаше и Исус.

Бил ли си някога толкова въвлечен в нещо, че напълно да се идентифицираш с него? Да състрадаваш означава точно това – да съчувстваш, да участваш в нечий живот. 

Състрадателният човек си задава въпроси като: „Какво ли е да си дълбоко наранен и никой да не знае, и да не се чувстваш спокоен да им кажеш? Какво ли е да си болен и да знаеш, че няма да оздравееш, а толкова много ти се живее? Какво е чувството да си инвалид? А да си малцинство? Какво е мъжът ти да се напива и да те бие? Да не се разбираш със съпруга си?

Загрижени ли сме за товара, който носят хората и помагаме ли да носят товара си? Това има предвид Исус, когато говори за това да обичаме другите така, както Той обича нас.

Състрадание. Практикуване на любов. Акт на волята.

Един мисионер отишъл в Индия, но тъкмо започвал да учи езика и се разболял от туберкулоза и трябвало да отиде в болница. Хигиената в болницата не била на висота, имало много пациенти и било трудно. Но мисионерът решил да направи каквото зависи от него. Взел със себе си християнски книги и брошури и се опитал да свидетелства на пациентите.

Но това било трудно, защото още не знаел добре езика и той се обезсърчил. Никой не вземал от неговите брошури. Поради болестта си щял да бъде там дълго време. Но как щял да бъдемисионер в страна, където никой не го слушал?

Заради туберкулозата си всяка нощ в 2 ч. той се събуждал от хронична кашлица. Когато се събудил една нощ забелязал от другата страна на редицата между леглата старец, който се опитвал да стане от леглото. Той се свивал на топка и се засилвал, но така и не успявал да стъпина крака. Бил твърде слаб.

След няколко опита старецът се отпуснал и се разплакал. На сутринта мисионерът разбрал защо старецът плакал. Той се опитвал да стане, за да отиде до тоалетната, но нямал сили за това. Леглото му било цялото в екскременти и във въздуха се носела миризма.

Другите пациенти се присмивали на стареца. Медсестрите дошли да почистят леглото и също били много груби с него. Една от тях даже го зашлевила през лицето. Старият човек само лежал и хлипал.

През следващата нощ около 2 ч. мисионерът отново се събудил от кашлицата си. Погледнал през пътеката и видял, че старецът пак се опитва да стане от леглото. Макар и неохотно, мисионерът успял да стане, отишъл до леглото на стареца и му помогнал да се изправи.

Но той бил твърде слаб, за да върви, затова мисионерът го вдигнал на ръце и го понесъл като бебе. Той бил толкова лек, че не било много трудно да го носи. Занесъл го до тоалетната, която представлявала една дупка в пода. Застанал зад него и го държал, докато той се погрижи за себе си.

След това го занесъл обратно до леглото му и го сложил да лежи. Докато се обръщал да отиде до своето легло, старецът протегнал ръка, хванал лицето му, дръпнал го по-близо и го целунал по бузата и казал нещо, вероятно „Благодаря.“

Когато се събудил на следващата сутрин до леглото му имало пациенти, които чакали да се събуди и го попитали дали могат да прочетат от книгите и брошурите, които е донесъл. Други задавали въпроси за Бога, на който той се покланя и за Неговия Син, който е дошъл на света, за да умре за техните грехове.

През следващите няколко седмици мисионерът раздал цялата литература, която бил донесъл със себе си. През месеците, докато бил в болницата, много от пациентите, лекарите и медицинските сестри приели Исус за свой Спасител.

Какво направил той? Той не проповядвал проповед. Дори не можел да комуникира добре на езика им. Не можел да ги убеди с красноречието си, нито да им покаже нещо, с което да ги спечели. Той само пренесъл един стар човек до тоалетната. Всеки може да направи това.

Някой е казал: „Хората няма да ги е грижа колко знаеш докато не узнаят колко много те е грижа.“

Има един по-превъзходен път – това е пътят на любовта. Любовта, която е акт на волята, не чувство. Твърдо решение да обичаш, не романтично влюбване.

Тази любов е пътят на Исус Христос. Ако си дошъл тук и не познаваш Исус като Пътя, истината и живота, ако не Го познаваш като Твой Спасителискам да отправя Неговата покана към теб. И всички ние ще се молим ти да откликнеш, докато се изправяме и пеем тази песен.

Нека се помолим.

--
БПЦ "Нов живот" Варна
11.06.2017