Защо Възкресение Христово е важно

/проповед/

На Великден една жена закъснявала за църква. Тъй като искала да отиде навреме за празничната служба, решила да поръча такси. Колата пристигнала, и тя седнала отзад. На средата на пътя попитала шофьора на таксито нещо, но той не отговорил. Затова се навела напред и го потупала по ръката. Шофьорът изкрещял силно, навлязал в насрещното, почти се блъснал в идващата кола, набил спирачките, отбил и спрял в дясната лента.

Жената и таксиджията седяли мълчаливи от шока от току-що случилото се. Накрая тя казала, „Много съжалявам! Нямах представа, че едно потупване по рамото ще ви разтревожи така." „Не, вие не сте направили нищо лошо. Просто това е първият ми ден като таксиджия. През последните 25 години карах катафалка.“

Не знам дали този таксиджия е бил вярващ и дали е вярвал във възкресението от мъртвите. Но днес искам да попитам теб:

Какво е Великден за теб? За много хора това е празник на козунака и боядисаните яйца. За други е възможност да отидат на почивка в страната или чужбина. За трети - повод да се видят със семейството или приятелите.

Но много от тези хора не вярват в историята за Възкресението. А за нас, вярващите в Христос, Великден е наречен „велик“, защото на този ден празнуваме историческото възкръсване на Исус Христос от мъртвите.

Великден означава, че има живот след смъртта, защото Исус победи смъртта!

Както някой е казал, “Гробът не можа да го задържи. Смъртта е силна, но животът е по-силен. По-силна от мрака е светлината. По-силно от злото е доброто. Вярата и надеждата казват победоносно: „Христос възкръсна на този Великден!“

А на друг автор принадлежат следните думи: „Люлката и кръстът нямат голяма стойност без възкресението. Но люлката плюс кръстът, плюс възкресението, е равно на спасение“

 

Наистина, Възкресението на Христос е най-важното събитие не само за Църквата, но и в цялата човешка история. През вековете Възкресение Христово е устояло на всякакви атаки. И днес Възкресението на Господ Исус ни говори.

 

Празният гроб има послание за нас. На науката и философията той казва, „Опитай се да ме обясниш.“ На историята той казва, „Опитай се да ме повториш“. На времето казва, „Опитай се да ме заличиш.“ На вярата той казва, „Вярвай в мене“.

 

Възкресението на Христос остава и ще остава истинно, докато съществува този свят. И ако Възкресение Христово е истинно, то трябва да дава смисъл и да има практично измерение в нашия живот. Днес ще разгледаме три важни послания на Възкресение Христово, които трябва да променят живота ни.

 

Първо, Възкресение означава, че имаме един всесилен Бог. Второ, Възкресение Христово означава, че нямаме основание да се страхуваме. И трето, Възкресение Христово ни задължава да казваме на другите.

1.     Възкресение Христово означава, че ние имаме един всесилен Бог.

Битие 1:3 „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Бог просто изрече слово и сътвори всичко. Сътвори светлината, след това раздели водите и направи простор, направи сушата, направи слънцето и звездите, засели водата, въздуха и сушата с техните обитатели. И накрая създаде венеца на творението, човека.

Aлберт Айнщайн е казал, „Моята религия се състои от смирено възхищение от безсмъртния върховен дух, който се разкрива в най-малкия детайл, който сме способни да забележим с нашия крехък и слаб ум.“

Без значение дали Айнщайн е вярвал в Христос, той е вярвал в един Космически разум и искрено признава, че с нашия малък ум ние сме способни да разгадаем само малка частица от онова, което Бог е създал.

Как мислите, дали една мравка може да разбере какво ние, хората, правим? Разбира се, ние сме създадени по Божи образ, затова можем да разбираме повече от Божиите пътища, отколкото мравката разбира човешките. Но въпреки това, ние сме ограничени в степента на нашето познание.

Ако Бог може да направи цялата вселена от нищото, тогава какво остава да възкреси някого? Божията възкресенска сила също е засвидетелствана в Писанията неколкократно.

Илия се помоли за сина на вдовицата, а Елисей – за друго момче, и те се върнаха към живот.

Исус заповяда на Лазар да излезе от гроба и той го направи, след като беше умрял от четири дни.

Когато Исус възкръсна, някои други вярващи, които бяха умрели и бяха погребани, излязоха от гробовете си и се явиха на много други хора.

Петър се помоли за Тавита и тя оживя. Павел се помоли за Евтих, той също оживя.

За Бог няма нищо невъзможно. Той е всесилен, много по-мощен отколкото можем да си представим. Възкресението на Христос е потвърждение, че ние се покланяме на един всесилен Бог.

Точно затова, второ,

2.     Възкресение Христово означава, че ние нямаме основание да се страхуваме.

Матей 28:4-5 „И от страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.“

Невярващите хора имат защо да се страхуват. Но ние не трябва да се страхуваме от нищо в този живот, защото имаме един възкръснал Спасител. Той е жив и Той е с нас навсякъде, където отиваме.

Една тъмна нощ двама приятели се връщали у дома след купон и решили да минат напряко през гробищата. Когато стигнали до средата на гробищата, изведнъж от сенките на гробовете дочули да долита ужасяващ звук – дочули някакви удари, бам-бам-бам.

Треперейки от страх, се взрели в мрака и забелязали един старец да чука с чук и длето по един от надгробните камъни. Единият казал, „Изкара ми ангелите, бре! Помислихме, че си дух! Какво си размахал този чук тук посред нощ?“

„Тези глупаци!“, измърморил старикът, „Сгрешили са ми името!“

Братя и сестри, приятели, от какво се страхувате най-много в този живот? От смъртта? Може би се боиш, че след смъртта няма нищо?

1 Солунци 4:13-14 „Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.“

Бог ще приведе и нас заедно с Него. Възкресение Христово е потвърдено от историята. Затова, не се страхувай. Исус е жив, затова и ние ще живеем!

Други се страхуват от безпаричие. Може би и ти се чудиш как ще си платиш сметките този месец. Познавам хора, които работят само сезонна работа лятото и през зимата се налага да искат пари от приятели, за да преживеят.

Познавам хора, които нямат никакви доходи, защото войната им е взела всичко и са останали само с дрехите на гърба си. Не могат дори да започнат работа, защото се грижат за болното си дете.

Познавам хора, които са принудени да просят, защото пенсията им не стига, за да си купят лекарствата, необходими за оцеляването им.

Животът не е лесен. Всеки от нас през различна фаза от живота си преминава през най-различни изпитания – семейни проблеми, проблеми с възпитанието на децата, здравословни проблеми, възрастни родители. Понякога тези неща ни изтискват като менгеме.

Едно младо семейство имали момченце на три години и половина. Детето се разболяло и те го завели в болницата в техния град. След няколко дни лекуващият лекар им казал да го заведат в окръжната болница. Те отишли там и на следващия ден детето починало.

Това било ужасно събитие за тях, защото жената не можела да има повече деца. Но по-късно мъжът и жената повярвали в Исус и взели водно кръщение. И днес продължават да служат в своята църква. Бог им помогнал да осиновят едно момченце и да го отгледат. Животът e труден, но ние нямаме основание да се страхуваме. Имаме победа в Исус!

Ние живеем в грешен свят, в който има много страдания и болка. Но ние можем да живеем без страх поради възкресението на Исус Христос! Като знаем, че Исус победи смъртта, ние също можем да имаме сила да живеем с вяра. И знаем, че един ден и ние ще победим смъртта.

Имаме един всесилен Спасител, който ни обича и няма да ни остави.

1 Петър 5:6-7 „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Имаме един всесилен Спасител, нямаме основание да се страхуваме и трето…

3.     Възкресение Христово ни повелява да казваме на другите.

Матем 28:7 „Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха. Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете, кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“

Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. Учениците мислеха, че Исус е мъртъв. Трябваше да им кажат, че е възкръснал от мъртвите.

И Исус даде на всички бъдещи поколения ученици Великото поръчение – „идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Ние трябва да правим същото днес. Хората, които не вярват в Исус трябва да чуят тази добра вест.

Един невярващ е казал, „Ако вярвах, че Исус Христос е Божият Син и моят Спасител, не бих писал и говорил за нищо друго.“

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Правим ли го?

Лятото в голям градски басеин минало без никой да се удави. Това не се било случвало никога преди, затова всичките 100 спасители се събрали да го отпразнуват в къща с басеин. На партито имало още стотина гости. След края му, когато дежурните спасители започнали да чистят басеина, на дъното намерили тялото на един от гостите. Той бил умрял, заобиколен от спасители, празнуващи успешния сезон.

Братя и сестри, колко хора са идвали при вас, надявайки се да чуят нещо за Бог, за вярата, за това как да се спасят, но вие сте ги отпратили – защото не сте имали време, или защото сте се страхували да говорите…?

Един човек отишъл в старчески дом, за да се срещне с един от обитателите му. Но когато влязал, друг човек извикал, „Отивам в ада! Някой може ли да ми обясни какво трябва да направя, за да се спася?“ Човекът бил шокиран, но седнал при този възрастен мъж и му отговорил на въпросите.

Може би не ти се е случвало да ти зададат такъв директен въпрос, но ако го направи някой, как ще реагираш? Дори да не питат директно, всеки има нужда да чуе благата вест. Готов ли си ти да споделяш с хората около тебе за твоята надежда?

Заключение

Великден не се свежда само до ядене на козунак и борба с боядисани яйца. Великден е за надеждата, която имаме във възкресението на Исус Христос. Посланието на Възкресение Христово е, че ние сме повярвали в един всесилен Бог, който ни обича и е винаги с нас. Второ, точно затова нямаме основание да се страхуваме от нищо, дори от смъртта. И трето, Възкресение Христово ни задължава да споделяме за нашата надежда. Да казваме на другите.

Великден е за обещанието за живот отвъд този живот, защото Исус е жив! Нямаме право да задържаме благата вест за себе си. Дори да не ни задават въпроси, можем ние да им зададем въпрос за вярата.

Един адвокат в Сейнт Луис имал среща с християнин и след като обсъдили бизнес делата, християнинът казал, „Винаги съм искал да те питам нещо“. Адвокатът казал, „Какво искаш да знаеш?“ „Чудел съм се защо не си християнин“. Адвокатът казал, „Имам проблем с алкохола, а доколкото знам от Библията, никой пияница не може да влезе в Божието царство.“ Християнинът казал, „Ти не ми отговори на въпроса“.

Адвокатът помислил и казал, „Никой досега не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Тогава вярващият отворил Библията и прочел някои пасажи, които показват, че ние сме под осъждение, но Христос дойде, за да спаси изгубените, като умре на кръста за техните грехове. И като го приемем като наш Изкупител, можем да сме простени. Ако искаш да приемеш Исус, хайде да се помолим заедно.“

Адвокатът се съгласил и в молитва казал, „Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги ми показа как да бъда спасен. Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея този ужасен навик в живота ми.“ Така той повярвал. Този адвокат бил Сайръс Скофийлд, който по-късно станал редактор на Библията с препратки, която носи името му.

Хората погиват поради липса на знание. Затова трябва да се включим в Божията мисия да казваме на изгубените за надеждата, която имаме в Исус Христос. Нека направим това наше посвещение на Великден!

Молитва.

___________________

20.04.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Петък е... Неделя идва!

/проповед/

Днес е Великден - възкресение Христово! Какво промени възкръсението на Христос в човешката история?

В човешката история има много мрачни дни. Беше мрачен ден, когато Адам и Ева ядоха от забранения плод в Едемската градина и грехът навлезе в света. Беше мрачен ден, когато Бог затвори вратата на Ноевия ковчег и така подпечата съдбата на всеки непокаял се грешник на земята да умре във водната стихия.

Беше мрачен ден, когато нечестивият римски император Нерон заповяда да се убият хиляди невинни християни, които той набеди в подпалването на Рим. Беше мрачен ден, когато Сталин обрече на гладна смърт 10 милиона в Украйна (от тях 100 000 бесарабски и таврийски българи), за да унищожи кулаците и да построи „светлото комунистическо бъдеще“. Беше мрачен ден, когато Хитлер заповяда изтребването на повече от 6 милиона евреи, за да създаде една по-висша раса.

Беше мрачен ден, когато Червената армия окупира България и по заповед на Сталин бяха избити 30 000 души – интелектуалния, икономическия и духовния елит на нацията. Беше мрачен ден, когато дадената от Бога земя на българите им бе национализирана, тяхната собственост – отнета и хората изселени от в градовете с цел индустриализация по съветски модел.

Беше мрачен ден, когато в България бяха официално узаконени абортите и до днес са убити по напълно законен начин повече от 6 милиона деца. Като прибавим нелегалните аборти, стават около 8 милиона деца – повече от населението на България днес.

Беше мрачен ден, когато бяха избити 1 милион души по време на геноцида в Руанда. Беше мрачен ден, когато на 11 септември два самолета се врязаха в Двете кули в Ню Йорк.

Има много мрачни дни в световната и българската история. Но без съмнение, най-мрачният ден в историята беше петъкът, когато екзекутираха на кръста Божия Син Исус Христос. 

Петък е. Юда предава Исус с целувка и Исус е арестуван в Гетсиманската градина, където е отишъл да се моли. Но неделя идва!

Петък е. Учениците се изпокриват в миши дупки, а Петър се отрича три пъти от Господа. Но неделя идва!

Петък е. Исус е изправен за разпит пред първосвещеника – мълчалив и воден като агне на заколение. Но неделя идва!

Петък е. Войниците бият Исус, ругаят Го, подиграват се с Него и го заплюват. Но неделя идва!

Петък е. Удрят Господ Исус с кожен камшик, в който са втъкани парчета от кост, стъкло и метал, които откъсват месата му. Но неделя идва!

Петък е. Обличат Човешкия Син в червена мантия и налагат на главата Му трънен венец. Но неделя идва!

Петък е. Ето, повеждат Исус към Голгота. Кръвта се стича по тялото Му. Носи кръста на гръб, спъвайки се под тежкия товар. Петък е, но неделя идва!

Петък е. Римските войници забиват пироните в нозете и ръцете на моя Господ. Чувате ли Неговия вик: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Петък е, но неделя идва!

Петък е. Исус виси на кръста, целият в кръв и умиращ. Тълпата се смее и подиграва на моя Господ! Петък е, но неделя идва!

Петък е. Небето притъмнява, земята започва да се тресе и Този, който не познаваше грях, стана грях за нас. За шест часа Господ Исус понесе целия гняв на Бога, който ние трябваше да понасяме в цялата вечност. Това беше петък, но неделя идваше!

Петък е. В момента, когато Исус издъхна, завесата на храма, която разделяше грешния човек от Святия Бог, бе раздрана на две от горе до долу. Земята се разтресе, гробовете се отвориха и мъртвите излязоха от гробовете. Защото неделя идваше!

Петък е. Целият ад празнува. Сатана и Неговите демони танцуват танца на победата. Те още не знаят, че неделя идва.

Но ето, че е неделя! На разсъмване в първия ден от седмицата става голямо земетресение. Ангел Господен слиза от небето и отмества камъка от гроба.

Неделя е и ангелът е седнал на камъка. Стражата, поставена там, за да не изчезне тялото, си е плюла на петите. Агнето, което мълчеше преди заколението, сега е Лъвът от Юда.

Неделя е. Разпнатият и възкръснал Христос е победил смъртта.

Неделя е и Той е победил ада. Неделя е и Той е победил греха. Неделя е и Той е победил демоните. Неделя е и всичко е променено! Нашето минало, нашето настояще и нашето бъдеще – всичко е променено!

Защото в неделя оковите на греха бяха разчупени от Божията благодат. Исус стана грях, за да може ние да се облечем с дрехата на праведност. В неделя всеки, който изповяда вяра в Неговата смърт и възкресение, получи надежда за вечен живот.

Както казва апостол Петър,

1 Петър 1:3-6: „3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, 4 за наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас, 5 които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време. 6 В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега.

Благодарение на това, което Исус направи в онази неделна сутрин, чрез вяра ние имаме реална надежда за спасение и можем да сме уверени, че Бог пази наследство за нас на небето.

В неделя нашето отчаяние се превърна в надежда. Нашата скръб се обърна на радост. Нашето поражение се превърна в победа. От смърт преминахме към живот.

Въпреки това, докато сме тук, на земята, вероятно ще трябва да минаваме през много разпети петъци, но добрата новина е, че Неделята идва!

Все още сме петък:

* Може би е трябвало да се сбогуваш с най-скъпите и близки хора за теб на земята, но помни – неделя идва!

* Може би в момента се бориш с болест, която може да отнеме дори живота ти, но знай, че неделя идва!

* Може бракът ти отдавна e разрушен, но помни – неделя идва!

* Може би си самотен и се страхуваш, че няма да можеш да се ожениш или омъжиш, но знай, че неделя идва!

* Може да си изгубил работа или очакваш да те съкратят, но помни, неделя идва!

* Може би си стар и едва свързваш двата края, без да има някой, който да се грижи за теб. Така е, още е петък, но неделя идва.

Неделя идва! Това е благата вест!

В този живот има много неща, които ни хвърлят в нокдаун, изваждат от релси, които ни парализират от страх. В човешката история е имало и ще има много мрачни дни. Но тъй като Той е жив, нищо не може да ни сломи! Защото ние сме повече от победители чрез Исус Христос!

В началото на 20-те години на 20 в. болшевишкият революционер и главен редактор на "Правда" Николай Бухарин бил изпратен от Москва в Киев, за да говори на атеистичен митинг. В продължение на един час той се гаврил с християнската вяра и осмивал, докато накрая решил, че я е разбил на пух и прах. Тогава дали думата на хората за въпроси. 

Един свещеник станал и помолил за разрешение да говори. Обърнал се с лице към хората и ги поздравил за Великден с „Христос възкресе!“ Веднага събраното множество станало на крака и силно извикало: „Наистина възкресе!“

Петък е. Но благодарение на онази Възкресенска неделя, ние сме повече от победители чрез Исус Христос!

Едно момиче на 15 г. внезапно легнало болно, напълно парализирано от едната страна и почти ослепяло. Тя чула как семейният лекар казва на родителите й, които стоели изправени до леглото й: „Каквото си е поживяла досега, това ще е. Отсега нататък ще страда, горкичката.“ Тогава тя извикала: „Не, докторе! Моите най-добри дни тепърва предстоят, когато видя Царя в Неговата красота.“ Защото днес е още петък, но неделя идва!

Днес е още петък. Днес все още страдаме. Но днес Бог плаче с нас, за да може един ден ние да се смеем с Него. Защото един ден ще стане неделя!

Днес е петък. Още изпитваме глад, утеснение и болка. Но една неделя преди 2000 г., от едно гробище край Ерусалим до целия свят долетя новината – гробът е празен! И тази новина промени целия свят!

Днес е петък. Но неделя идва! Исус възкръсна, за да можем и ние да възкръснем и да прекараме вечността с Него. Вярваш ли в това?

Може би тук има хора, които не вярват в Исус Христос като Господ и Спасител. Може би сега изобщо не ти е до вечността. Може би точно сега ти се струва, че да се погрижиш за отглеждането на децата ти е най-важното нещо на света. Добре, един ден те ще пораснат. Какво ще правиш тогава?

„Ами, ще работя, докато се пенсионирам.“ Добре, а след това? Какво ще правиш после?

„Ами, ще се радвам на старините си. Ще си почивам, ще ходя на екскурзии, ще се радвам на внуците и на правнуците.“ Добре, а после? Какво ще правиш после?

„Ами, предполагам, че ще остарея и един ден ще умра.“ Добре, какво ще правиш след това? Какво ще правиш след като умреш? (пауза)

Приятелю, вечността е много по-близко, отколкото си мислиш. Разбираш ли, че в този момент си само на един сърдечен удар, на един дъх, на един инфаркт или удар, една катастрофа, едно мигване на очите, от вечността?

Въпросът е: готов ли си? Готов ли си да срещнеш своя Създател, ако трябва да напуснеш света днес?

Ген. Уилям Нелсън, участвал в Гражданската война в САЩ на страната на Севера, бил прострелян по време на свада с куршум в гърдите. Той бил участвал в много битки, но фаталният край дошъл докато почивал, без да очаква и го хванал неподготвен.

Когато дошли да му помогнат, той казал: „Изпратете за свещеник, искам да се изповядам и да взема водно кръщение.“ Никога не му стигнало времето като тийнейджър или младеж. Никога не успял да го направи като редник или дори след като станал генерал. Но когато имал само няколко минути, преди да влезе във вечността, това за което го било грижа единствено, било да се подготви за нея. Той искал да бъде кръстен. След половин час издъхнал.

Евреи 9:27: И тъй, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.

Има само Един, който може да спаси душата ти. Има само Един, който може да превърне безнадеждността в надежда. Има само Един, който може да превърне поражението в победа. Има само един, който може да превърне твоята смърт във вечността във вечен живот, и това е Исус Христос. Този, който те възлюби толкова много, че беше готов да умре за теб преди ти да си бил роден.

Същият този Исус те кани днес да дойдеш при Него с вяра. Само Той може да спаси душата ти. Нужно е само да се покаеш от грешните си пътища и да Го изповядаш като твой Господ и Спасител.

Приятелю, може би днес се чувстваш така, сякаш е петък, но неделя идва!

Няма ли да дойдеш при Исус днес?

Няма ли да дойдеш и да предадеш всичко на Този, който предаде Своето всичко за теб на стария, груб кръст?

Няма ли да дойдеш, докато ние се изправяме и пеем тази песен, за да вземеш на решение? Днес е моментът, утре ще е късно. Днес е петък, неделя идва!

Нека да се помолим.  

---

БПЦ "Нов живот" Варна

16.04.2017 г.

Защо заплака Исус?

/проповед/

В началото искам да ви попитам: Какво може да те накара да се разплачеш?

Едно малко момченце останало вкъщи на Цветница, защото се разболяло. Баща му се върнал от църква с върбово клонче. Момченцето попитало: „Татко, защото носиш това клонче?” „Ами когато Исус дойде в града, всеки размахваше клонче в негова чест, затова днес взехме тези върбови клонки.” Момченцето се разплакало и хлипайки казало: „Точно когато се разболея и Исус ще дойде в града!”

И така, днес е Цветница или Връбница. Днес честваме «Вход Господен» - деня, в който Исус влезе в Ерусалим. Ап. Лука пише, че докато е още в покрайнините, Той изпраща двама ученици със специална задача:

Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. 30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“ (Лука 19:29-31).

Това сигурно ги е изненадало, защото никога досега по време на обиколките им не бяха виждали Исус да язди. Навсякъде той вървеше. Сега изведнъж ги пращаше да му доведат магаренце. Сигурно е било странно за тях. Даже им казва какво да кажат: „На Господа трябва.” (31)

Учениците отиват и всичко се случва така, както Исус пророкува. Стопаните дават животното. Възможно е те да са били подготвени предварително или просто да са решили да услужат на известен равин като Исус - няма как да знаем. Сякаш с тази подготовка за влизането си Исус още веднъж ни казва: всичко е предварително решено. По волята на Отца Ми Аз отивам на кръста заради вашите грехове и нищо не може да ме отклони.”

Това решение обаче не беше лесно за Исус. То беше едно от най-трудните решения, които Исус беше вземал. Още повече, че влизаше в града на осле Той декларираше, че е Цар.

500 г. преди това пророкът Захария беше пророкувал: „Радвай се много, Сионова дъще! Възклицавай, Ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.” (Зах. 9:9)

В древността, когато царят идвал да се бие, яздел кон. Но когато идвал с мирни намерения, яздел магаре. Идвайки на осле, Исус смирено показва, че е Цар, който идва с мир.

Всичко това става в началото на празника Пасха (иврит, песах), което означава изход и се празнува oт евреите, за да си припомнят чудодейното освобождение от египетско робство през 1446 г. пр. Хр. Евреи от цялата Римска империя са се събрали, за да празнуват заедно. В града има 2-3 млн. души!

В града са се събрали и всички височайши особи. Пилат Понтийски, управителят на Юдея, вече се е настанил в крепостта Антония и в Претория с елитните си закоравяли в битките войници. Пилат знаел, че по време на празници евреите стават особено опасни, затова задачата на войниците била да предотвратят всякакви опити за бунт. 

Ирод Антипа, тетрархът на Галилея и Перея, също е пристигнал и се е настанил в двореца на своя баща Ирод Велики. И на фона на това великолепие и блясък, идва Исус: „Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.” (Зах. 9:9)

Как щяха да откликнали хората на неговото идване? Дали щяха да разберат, че Неговото царство не е от този свят? Че Той е Цар на вечността? Едва ли, като имаме предвид, че за 3 г. учениците му не бяха научили този урок.

Някои хора щяха да се зарадват и да го привестват като политически цар и месия, който идва да отхвърли римския гнет и да даде свобода на Израел. Те бяха готови да гласуват за своя бъдещ цар. Сигурно щеше да има такива, които да се присмиват. Щеше да им е забавно да гледат Исус. Та нима не е смешно – някакъв самозван провинциален пророк да се прави на Цар!

Други щяха да се вбесят, за тях Неговото влизане на осле в града беше равносилно на богохулство. Щеше да има и такива, които Той е изцелил, или нахранил, които бяха видели някои от Неговите чудеса и бяха слушали Неговите проповеди. Те бяха слушали и животът им беше променен.

Исус знаеше всичко това. Той знаеше, че отвъд тълпата, там някъде на хълма, Го очаква кръстът. Но въпреки това, Той решително напредваше към Ерусалим.

 

И докато Исус язди към града, тълпата става все по-голяма, хората са с приповдигнато настроение поради този най-голям еврейски празник. Но още преди Исус, в Ерусалим е пристигнала вестта за това как Той е възкресил Лазар. Там са били и свидетели на случилото се, които са разказвали: „Представяте ли си какво направи този Исус?! Лазар беше умрял, беше от 4 дни в гроба и тялото му беше почнало да се разлага и да вони. Но Исус дойде и каза: „Лазаре, излез!” и Лазар се появи! И като развиха плащеницата му, все едно нищо не му се беше случило! Това само един Месия може да направи!”

Мълвата се разпространява светкавично и малко преди Исус да влезе в града от двете страни има плътен кордон от хиляди посрещачи! Те махат с палмови клонки и викат: „Осанна!”, което значи „Спаси сега!”; „Благословен, който иде в Господнето име!” пък е друг възглас, взаимстван от често повтаряния по време на пасха стих от Пс. 118.

Исус се оглежда наоколо. Лицата на хората в тълпата изразяват най-различни чувства. Но Исус разпознава сред тях някои от тези, които обичаше. Вартимей, който беше прогледнал – вече съвсем нов човек, облечен чисто, а не в дрипи. Там е и Закхей, който се е разплатил с тези, които е ограбил и вече живее в мир с Бога и хората. Там са Лазар, Мария и Марта, Мария Магдалина, на чийто лица е изписана любов към Този, който ги е поучавал и помогнал да имат един преобразен живот. Там са и прокажените, с възобновена кожа, напълно изцелени и възобновени за нов живот.

Но в тълпата има и злобни физиономии. Хора, които само чакат да го хванат в крачка. Това са фарисеите и садукеите. Сигурно съжаляващи, че на не са успели да го убият преди да стане толкова популярен. Навсякъде са и римските войници, готови да потушат евентуален бунт още в зародиш.

От всички страни се носи „Осанна”, но Исус знае – скоро този възглас ще бъде изместен от „Разпни го!” на злобните физиономии, както и от одобрително ледено мълчание.

Исус се спуска от пътя от Елеонския хълм покрай потока, към портата, тълпите плътно го следват. Мисля си, как ли са се чувствали апостолите в този момент?

Сигурно Петър е ходил наперено до Исус, с едната ръка махащ на приветстващата ги тълпа, а другата – поставена на меча, и си е мислил: „Май си е струвало, че оставих риболова. Най-после ще получим това, което заслужаваме!”

Вероятно Юда също е вървял гордо до Исус, приемащ поздравите на тълпите и си е представял звъна на сребърни монети в ушите му, след издигането на Исус за цар. Симон Зелот вече е благодарял на Бога за отдавна лелеяното политическо освобождение от Рим, което Исус неминуемо ще донесе.

Представям си как Андрей не е можел да повярва на очите си. Той умееше да води при Исус хората един по един, а сега целият град се беше стекъл да ги посрещне!

Яков и Йоан вече са си представяли как ще седнат от дясно и ляво на Исус, облечени в царска власт. Тома пък най-вероятно е вървял най-отзад, скептичен към всичко случващо се наоколо и се е чудел до какво ще доведе всичко това. 

Всички тези хора бяха там – лица, излъчващи любов, злобни физиономии, дванадесетте неразбиращи ученици... Всички се блъскат, настъпват, вълнуват... когато изведнъж процесията спира.

Представете си, че в най-натоварения за движение час на бул. „Сливница” кола отказва да се движи. След нея всички една по една също спират. Хората от последните коли се питат: „Какво става? Защо не се движат?”

Но хората най-близо до Исус виждат, че Той е този, който е спрял процесията. После виждат как раменете му се поклащат. Може би в началото са си помислили, че Той се смее. Смехът би бил естествен, тъй като всички останали бяха усмихнати и радостни.

Но след това те виждат лицето му – на него няма следи от радост. Вместо това виждат скръб и сълзи. Той не се смее, Той плаче.

Исус реагираше емоционално много пъти, когато се сблъскваше с ефекта от греха – когато срещаше болни хора, когато виждаше други да страдат в глад и недоимък, когато се сблъскваше с демонично обсебени хора. Библията ни казва за такива случаи, че „Исус се смили над тях” (им състрадаваше, др. превод).

Но знаем само за два случая, когато Той е заплакал. Единият е когато е пред гроба на приятеля си Лазар. Сестрите на Лазар, Марта и Мария, плачеха, и Той също бе натъжен – не само поради загубата на своя приятел, но и заради смъртта като ефект от греха за цялото човечество.

Сега Исус плачеше за втори път. „Когато наближи и видя града, Исус заплака за него.” (ст. 41) Той заплака, защото изведнъж пред очите му изплува гледката с всички тези лица от тълпата. Площадът беше изпълнен с хора с живот изпразнен от съдържание. Те не бяха чули благата вест. Те не разбираха целта на Неговото идване.

„Когато наближи и видя града, Исус заплака за него и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“ (Лука 19:41-44)

Те имаха очи, но не виждаха. Те имаха уши, но не чуваха. Те не разбираха изобщо какво означаваше идването на Исус. Викаха „Осанна” (Спаси сега!), но тези викове изразяваха надеждата за национално освобождение от Рим.

Палмовите клонки бяха символ на победа в сражение в Римската империя. Генералът победител носел тогата на мира с орнаменти на палмови клонки. Затова, като размахваха палмови клони, хората показваха, че очакват Исус да ги поведе като генерал в борба за отхвърляне на Рим.

Но Исус не дойде с тази цел. Той беше казал: „Обичайте неприятели си и молете се за тези, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата.” (Мат. 5:44-45).

Неговите слушатели сигурно са си казали: „Това са много красиви думи, но сигурно Исус няма предвид Рим? Не може да очаква да обичаме римляните! Само един луд би ни заповядал да обичаме Рим.”

Но Исус имаше предвид именно Рим. „Обичайте Рим, защото Рим познаваше само силата на меча. Рим не е виждал силата на любовта. Покажете им любов!”

Израелтяните имаха възможност да покажат на римляните нещо ново и различно. Но те не разбраха Исус и неговата мисия. И сега Исус плачеше, защото значеше, че няма да имат друга възможност да Го последват.

Това беше Божият избран народ. Бог беше ги водил много пъти в тяхната история. Но те не разпознаха Месия, когато Той премина посред тях. Поради това Исус заплака.

„Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир...”

Исус казва това, застанал срещу внушителния силует на храма, издигащ се към небето. Но Той вижда отвъд това, в бъдещето, когато армиите на Тит ще обградят Свещения град. Той вижда как те няма да оставят камък върху камък и как целият град ще бъде изравнен със земята.

Той вижда трупове по улиците, кръв стичаща се в канавките и стотици хиляди изнемогващи от глад хора поради обсадата на града. И всичко това, защото те не разпознаха Месия, когато Той ги посети! Колко различни можеха да са техните съдби. Колко различна можеше да е историята на Израел, ако бяха познали Този, който дойде яхнал осле.

Днес, подобно на гражданите на Ерусалим, ние се намираме в присъствието на Исус. И се чудя какво ще види, ако погледне в нашите лица?

Дали вижда хора, загрижени за хиляди неща – за здравето ни, данъците, които трябва да платим, за това дали работното ни място е сигурно... Дали ще види хора, които са толкова заети, че нямат време да помислят върху нещата, които са важни за вечността?

Ще види ли хора, които Го познават като такъв, какъвто е – Месия, Христос, Божият Син?

Чудя се, дали когато се обърне и погледне към нашите лица Той също ще се разплаче поради онова, което ще види? Или ще има радост, която надминава всяка представа, виждайки как откликваме на поканата Му и казвайки: „Хубаво, добри и верни слуго. Влез в радостта на Господаря си.”   

Край

БПЦ "Нов живот" - Варна

4.05.2015 г.