Истинската свобода

/проповед/

      1.     Увод

Двама затворници си говорили в килията: - Ти на свобода какъв беше? - Студент. - А за какво лежиш? - Пропуснах упражнение по квантова физика. - Шегуваш се, как така? - Този ден обирах банката.

Лесно можем да загубим свободата си. Затова трябва да я ценим и пазим.

Днес е 3 март. На тази иначе доста противоречива дата ние сме избрали да отбелязваме нашето освобождение. Но, вземайки повод от празника, днес искам да говорим не толкова за самия акт на нашето освобождение, колкото за свободата по принцип.

Всеки човек се ражда с копнеж за свобода. По думите на Виктор Юго, „човек е създаден не да влачи вериги, а да лети над земята, широко разперил криле.” Бог ни е сътворил да живеем свободни, затова когато загубим свободата си, ние страдаме.

В нашата дълга история ние, българите, сме имали моменти, когато сме били свободни и когато сме били под чуждо владичество или окупация. От седми век, когато се ражда Стара Велика България, до днес, са минали 14 века. От тях 7 сме били под чуждо владичество.

Може би точно затова ние ценим свободата толкова много. Обичаме свободата толкова много, че на знамето на Панагюрския революционен окръг по време на Априлското въстание въстаниците написват думите „Свобода или смърт”. Същият девиз приема и създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е използван за печатите и знамената, и дава име на вестника на организацията.

Ние обичаме свободата толкова много, че когато започва терора, политическите репресии и колективизацията след септември 1944 г., над две хиляди горяни сформирват чети в Балкана. Това е първата организирана съпротива срещу комунистически режим в Европа след края на Втората световна война. 

Свободата е силно присъща на българите. Хиляди наши сънародници са умирали за свободата си, защото са били убедени, че живот без свобода не си заслужава да се живее.

Днес ние се радваме на политическа свобода. Имаме и други свободи: лична свобода и неприкосновеност, свобода на словото, религиозна свобода, свобода на съвестта и мисълта, свобода на движение. Но дали имаме най-важната от всички свободи - тази, за която говори Божието слово – духовната свобода?

Представата за свобода днес е много различна. С идването на комунизма в източна Европа и с навлизането на левичарските идеи в Западна Европа след Втората световна война, дефиницията за свобода е променена. Първо, в тази проповед ще разгледам какво не е свобода, след което ще видим какво е истинска свобода и как можем да я постигнем.

      2.     Какво свободата не е.

Първо, свободата не е като свободата от лозунга „свобода, равенство, братство“ на Френската революция от 1789 г.

Този лозунг звучи много привлекателно. Свободата и равенството са свързани с човешките права. Както се пее в химна на революционното движение, написан от Стефан Стамболов, „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини!“

Лозунгът „свобода, равенство, братство“ е реакция на разточителния живот и некадърно управление на френските монарси.  На хората им е омръзнало да се съобразяват с някакъв си монарх или с фалшива религията и искат свобода и равенство, искат да са равни пред закона. Всички да са братя и да живеят в едно хармонично общество. Така че, нека махнем Бог от картинката.

И днес много хора се покланят на несвятата троица „свобода, равенство, братство“.  Преди две седмици председателят на партията на европейските социалисти каза пред симпатизанти в Монтана, че се надява в предстоящата кампания за европейски избори БСП да отстоява „традиционните за социалистическата партия ценности свобода, равенство, братство...“

Но като се обърнем към историята виждаме, че всъщност традиционни за тази атеистична партия са терора, концлагерите, политическите присъди и разграбването на имущество. Виждаме, че зад красивия лозунг се крие една грозна действителност.

Но това е характерно не само за привържениците на тази партия. Погледнете света, включете си телевизията и отворете интернет, и ще видите, че живеем в свят, който е продукт на „свобода, равенство и братство“, но без Христос.

Жан Клод Юнкер се обръща към европейците с думите: „Аз не мога да разбера защо вие обвързвате философията на Маркс с провала на неговите последователи?“ Тези врели-некипели може да ги говори на всеки, но не и на българите, които са минали през ужасите на комунизма.

И днес призракът на комунизма все още броди из Европа. И сега е по-опасен отпреди, защото идва с парите на Европейците. Комунизъм с пари е по-опасен от комунизъм без пари.

Самата Френска революция е довела до 2639 умрели на гилотината, 50000 застреляни или умрели в затворите и 250000 умрели в гражданската война, избухнала след това. Но тя бледнее пред повечето от 100 милиона жертви на комунистическите „революции“ през 20 в.

Псалм 2: „Защо се разяряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им.“

Кои са връзките, които народите искат да разкъсат? Това са връзките на Божието Слово. То пречи на човека да се издигне на Божия престол и да дефинира свободата по друг начин от този, по който Бог дефинира свободата.

Във връзките на Бога има свобода. Псалм 119:1 казва, „Блажени са онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на Господа.“

Но хората не искат да живеят в Божията свобода. Те искат те да дефинират свободата. Да се издигнат и да стъпят на Божия престол. Искат те да диктуват условията. Искат те да определят кой е мъж и кой е жена. Искат те да решат кой да командва в семейството и кой не. Искат те да кажат кой да живее и кой трябва да умре.

Това е свободата, за която плачат и днес наследниците на Френската революция. За да избягат от ограниченията на религията, хората и днес отхвърлят Бога и така издигат себе си като бог. Дали това не е залезът на западната цивилизация?

Християнският автор Малкълм Мъгъридж пише, „Докато други цивилизации са били унищожени от варварски атаки отвън, нашата е уникална с това, че е обучила своите собствени разрушители в своите собствени образователни институции, а след това ги е снабдила със средства за пропагандиране на тяхната разрушителна идеология надлъж и нашир, изцяло на обществени разноски. Така западният човек реши да унищожи себе си, превръщайки благоденствието си в отегчение, силата си в уязвимост, еротоманията си в импотентност, надувайки сам тръбата, която събори стените на собствения му град и след като се е убедил, че се е размножил твърде много, се потруди чрез хапове, скалпел и спринцовка да намали своя прираст. Докато накрая, след като се образова до идиотизъм и се замърси и дрогира до притъпяване, той коленичи – един уморен и пребит стар бронтозавър – и се превърна в изчезнал вид.“

Свободата на егото е псевдосвобода. Резултатът е, че в бунта си срещу Бога, вместо свободни, хората стават роби и унищожават себе си. Изхвърлете рибата на сушата и тя ще умре. Защо? Защото тя е създадена да е свободна само в ограниченията на водата. По същия начин ние сме създадени да живеем само в ограниченията на вярата в Бога. Истинската свобода е в Бога, защото ние сме създадени да живеем в Него.

Второ, свободата не е легализъм. Много хора се опитват да постигнат свобода, като следват легализма и фалшивата религия. Те виждат свободата в следването ритуали и традиции, заповеди и постановления.

По време на поклонническо пътуване, двама монаси стигнали до придошла река. Там видели едно момиче, което се чудело как да прекоси буйните води. Без да се бави единият от монасите я взел на гръб, пренесъл я през реката и я пуснал на другия бряг.

След това монасите продължили по пътя си. Но другият монах започнал да мърмори: „Нали знаеш, че не е правилно да докосваш жена. Как можа да пристъпиш правилата за монашески живот?“ Монахът, който пренесъл момичето, вървял мълчаливо, но най-накрая отговорил: „Аз я пуснах край реката преди един час. Защо ти още я носиш?“

Колосяни 2:20,21,23: „Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо ... се подчинявате на постановления, като: „Не се докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“... Тези неща ... не струват нищо в борбата против угаждането на тялото.“

Тези „постановления“ не идват от Бога, а от човеци. Това е мъртва религия, не спасителна вяра. Легализмът говори от името на Бога, но не Го познава. Крие се зад националната ни идентичност и ни заплашва, че без него няма да сме нация. Легализмът има предписания за това какво да правим и какво да не правим на погребение, при раждане, на сватба, при празници на светии...

Легализмът е привидно благочестие и лъжесмирение, които нямат нищо общо със свободата в Христос.

Както беше казал някой, ако моралното поведение беше просто следване на правила, ние можеше да програмираме един компютър така, че да е морален.

Виждаме, че подобно на свободата на егото, легализмът също няма нищо общо с истинската свобода. Нека сега разгледаме каква е истинската свобода. 

      3.     Истинската свобода в Христос

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”

Тук Исус се обърна към група евреи, които вярваха, че са свободни.

Днес много българи вярват, че са свободни. Издигат лозунга „свобода, равенство, братство“. Казват: „Аз съм свободен. Мога да говоря каквото си искам, мога да пътувам където искам, мога да работя каквото искам, мога да правя каквото си искам. Но Исус каза на евреите, „Всеки, който върши грях, слуга е на греха.“ (Йоан 8:34)

Не е грях да си изкушаван. Грях е, когато се поддадеш на изкушението. И дори когато Бог ти прости, последствията от греха остават. Грехът е робството на Сатана. Той е като облак, който надвисва над теб и засенчва слънцето. Вървиш и не виждаш къде отиваш, докато накрая те поглъща и политаш към пропастта.

Как можем да се освободим от робството на греха?

Йоан 8:31, 32: „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Истинската свобода в Христос е възможна само когато пребъдваме в учението на Христос. Само Божието слово може да разпръсне облаците на греха така, че слънцето на Неговата правда и истина да освети пътя ни и ние да стъпваме уверено на твърдата канара Исус.

Псалми 119:105 „Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми.“

Вземаш ли този светилник всяка сутрин, за да виждаш къде ходиш през деня? Четеш ли Словото и размишляваш ли върху неговите истини?

Когато Неговото слово се вселява в тебе, то ще ти помогне да преодолееш не само греха, но и страха. Защо? Защото истината ще ти даде увереност, която ще те освободи от всеки страх. В книгата си „Представи си живота си без страх” Макс Лукадо пише:

“Страхът прогонва много хубави неща в живота. Може ли човек да е щастлив и да се страхува в същото време? Може ли да мислиш трезво и да се страхуваш? Да си уверен и да се страхуваш? Да си милостив и да се страхуваш? ... Страхът не е написал симфония или стихотворение. Страхът не е преговарял за мир, не е изцелил болест. Страхът никога не е помагал на семейство да преодолее бедността, или на народ да преодолее заблудите си. Страхът не е опазвал брак или бизнес... Вярата е правила това.“

Вярата в Христос, която идва от общуването със Словото Му е тази, която може да помогне на народа ни да преодолее заблудите си и да го направи свободен да живее благочестив живот в праведност и любов.

Иван Вазов казва за Библията: “Аз не зная под небето друга книга по-могъща от Библията… Там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а добродетелите - трайни и постоянни спътници на живота.”

Чели ли сте книгата на Александър Урумов, "Али Безсмъртния"? Tя е написана по истински случай. В нея той разказва за един иранец, съден за убийство, отвличане, въоръжен грабеж и продажба на наркотици, който лежи в български затвор. Един ден Али пита своя съкилийник дали може да му даде да почете нещо. Другият мъж му дава Библия.

Али започва да я чете с насмешка, докато не стига до Деянията на апостолите. Тогава нещо в него се променя. Разбира, че ако се покае и повярва в Христос, може да получи спасение и свобода от живота в греха. Предава се на Исус и това променя завинаги живота му. Вече е вън от затвора, не ползва наркотици, има семейство и проповядва на бежанци от Иран в България за това, че могат да бъдат свободни от греха и страха в Христос.

И накрая искам да завърша с това: истинската свобода не е просто свобода ОТ греха и свобода от страха. Тя е свобода ЗА Христос.  Носителят на Нобелова награда за литература, индиецът Рабиндранат Тагор, казва: „На масата си имам една струна на цигулка. Тя е свободна. Но не е свободна да прави това, което се очаква от една струна на цигулка – да прави музика. Затова я вземам, слагам я на цигулката и я опъвам, докато затрепти при докосване. Едва тогава е свободна да бъде струна на цигулка.“

Истинската свобода е там, където има посвещение. Както струната може да осъществи своето предназначение да прави музика единствено в цигулката; както рибата е създадена да съществува и да дава потомство единствено във водата; така човек може да е истински свободен само когато живее във взаимоотношения с Бога и е посветен да принася слава на Христос.

Искам на днешния празник да ти задам въпроса на кого си посветен ти – на несвятата троица „свобода, равенство, братство“, или на пресвятата Троица?

Отвори сърцето си за Словото. То ще те предпази от опасностите на фалшивата свобода на егото и легализма, ще разпръсне облаците на грях и страх в живота ти и ще ти помогне да станеш опъната струна в Божията цигулка. Тогава фалшивите звуци на твоя живот ще се превърнат в хармонична мелодия под диригентството на Най-великия Музикант. Амин!

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.03.2019 г.

Фалшивата пролет на Цветница (Лука 19:29-44)

/проповед/

Нека прочетем Лука 19:29-44.

9 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал. 33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето? 34 А те отвърнаха: На Господа трябва.

35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. 36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. 37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха: 38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!

39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. 41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред 44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.

Увод

Честита Цветница! Свикнали сме на този празник да е топло и приятно навън, но тази година доскоро не беше така! 

Не, че сме имали дълга зима. Зимата беше доста мека. Но пролетта много се забави! Омръзна ни вече да ходим със зимни обувки и тежки палта. Копнеем за топлината на слънцето, копнеем да видим природата да се пробужда за нов живот, птички да огласят простора, да мирише на люляк, дръвчетата да са цъфнали.

Поради по-мекото време, някои дръвчета се заблудиха и по клоните им напъпиха пъпки. Преди три седмици бях в нашата градина. Имаше вече две дръвчета, които бяха започнали да показват цвят. А кокичета можеше да си купим още януари. Даже щъркелите долетяха от юг. Помислихме, че пролетта е дошла.

Но, оказа се фалшива пролет. Зимата хвана последния влак и дойде със сибирския вятър. Астрономическата пролет дойде преди десетина дни, но се чудихме в кой сезон сме. Щъркелите на Сафед Халид също се объркаха.

Фалшива пролет. Ние си мислим, че можем да познаваме времето, но понякога се лъжем.

Фалшивата пролет

В един привидно пролетен ден Исус тръгна за Ерусалим. Нещо, което се беше случило неотдавна бе насърчило последователите му и те бяха повярвали, че пролетта на Царството е настъпила. Един от групата мъже, придружаващи Исус, беше Лазар, доскоро принадлежаващ към групата на мъртвите. По пътеката хора се тълпяха да видят възкръсналия от мъртвите и славеха Бога за това велико дело. Лазар беше доказателство за силата на Исус!

Те викаха Oсанна, „Благословен Царят, Който иде в Господнето име (Лука 19:38). Техните викове смутиха религиозните водачи в Ерусалим, които се опитваха да убият Исус и възкръсналия му приятел.

Хората полагаха дрехи и палмови клонки под краката на магарето, което бе възседнал Исус. В България няма палми, затова ние, вярващите, отиваме на църква на този ден с върбови клонки и цветя, а празника наричаме Връбница или Цветница. Случилото се на този ден наричаме също „Триумфалното влизане.“ За хората в града това влизане беше пролетен повей.

Сякаш за Израел дългото зимно чакане беше към своя край. Зимата на тяхното недоволство си отиваше. Нощната стража на Царството бе преминала.  Месия бе дошъл! Избавлението от Рим беше съвсем близо. Беше дошъл края на тежките данъци, на многобройните екзекуции, на техния позор.

На хората им се привиждаше новия Давид.

Давид бе основал Израел като нация, бе изградил столицата Ерусалим. Бе покорил съседните народи и спечелил международна слава на младата държава. Израел беше силен и уважаван. Но сега славата на предишния Израел отдавна бе залязла. Беше крайно време да се върне.

И тези прости хорица виждаха онова, което религиозните и политическите водачи не виждаха – родилните болки на Царството. Бог пак щеше да управлява. Израел пак щеше да е първи сред народите. Яхве отново щеше да обитава в храма.

Но това беше една фалшива пролет! Фалшива, защото те мечтаеха за един цар, за един нов Давид, който да отхвърли властта на омразните римляни и да възстанови царството на Израил в неговия предишен блясък. Затова и викаха „Осанна“, което значи „спаси сега“! Те виждаха в Исус новия Давид, политическия водач, който ще поведе народа и ще извоюва в бой тяхната свобода.

Те бяха видели великите дела на този Исус. Как правеше слепите да прогледат, глухите да чуват, сакатите да ходят. Бяха го видели да нахранва хиляди с обяда на едно дете. Чуха, че е възкресил Лазар. Бяха го слушали да поучава с власт. Без съмнение той беше този, който щеше да ги освободи.

Това беше точното време – когато празнуваха Пасхата. По това време преди много години ангелът на смъртта беше преминал над Египет и фараонът освободи Божиите деца. И сега зимата на тяхното недоволство си отиваше. Сега Исус щеше да ги освободи от жестокостите на техните поробители.

Казваха си, 600 години стигат. Време е за промяна. Пролетта идва! Но това беше фалшива пролет!

Тя беше фалшива, защото хората не разбираха кой е Исус. Поради тяхното неразбиране, скоро песните им щяха да заглъхнат в гърлата. Виковете „Осанна!“ щяха да пресекнат в гърдите. Някои от радостното скандиращо множество щяха да се превърнат в разгневена тълпа. Песента на триумф щеше да се превърне в груби крясъци: „Разпни го! Ние нямаме друг цар освен кесаря!“ Надеждите на мнозина щяха да бъдат потъпкани в калта.

Подобно на тези хора в древността, често ние започваме с добри мотиви, големи надежди и твърда решителност. Подобно на тях, ние разгорещено крещим „Осанна!“ Ентусиазмът на тълпата е заразителен. Но идва ден, когато разбираме, че не сме предвидили цената.

Ние сме се надценили. Врагът ни превишава по сила и ни е обградил. Властимащите са ни дали ясно да разберем кой държи хляба и ножа, и коя е реалистичната позиция. Идеалите ни отстъпват на по-практични подходи към живота. И ние трябва да признаем, че онова, което сме смятали за триумфално влизане е било само фалшива пролет.

Когато фараонът освободи евреите да отидат в пустинята, те вече мислеха, че зимата на тяхното недоволство е преминала. Но това също беше фалшива пролет. От тях се искаше само покорство, за да дойде истинската пролет - да влязат в обещаната земя. От нея ги делеше само няколко седмици път. Тяхното непокорство им попречи да влязат в Ханаан. Повечето трябваше да измрат, да се роди ново поколение, което да влезе, но това щеше да стане чак след 40 години. Tрябваше още дълго да чакат истинската пролет.

Когато през 1989 година комунизмът в България падна и бе въведена многопартийна система, ние си помислихме, че вече сме свободни. Пяхме по площадите „45 години стигат“. Бленувахме западния стандарт на живот и просперитет. Решихме, че зимата на нашето недоволство е свършила и пролетта най-накрая е пукнала.

Но не би. Оказа се, че това е била фалшива пролет, с фасадна демокрация и нова стара олигархия. Защо? Защото ние забравихме Бога и се поклонихме на бога на Мамона. Издигнахме си идоли, на които жертваме нашето време, сили и лоялност.

От едно изследване на Тренд, което излезе тези дни, стана ясно, че: 

- 75% от българите вярват, че Ванга има пророчески способности 

- 66% вярват, че изкуствено се предизвикват болести, за да се провокира и улесни продажбата на нови лекарства
- 50% вярват в кемтрейл - конспиративната теория, според която следите, оставяни от самолетите в небето са преднамерено разпръсквани химически агенти, за да се влияе на населението

- 29% вярват в извънземните

- 33% вярват в прераждането 

- 73% чукат на дърво

Идоли, поради които вече 30 години ние обикаляме в пустинята. И се питаме, кога ще настъпи истинската пролет? Когато четем за поредния грабеж на обществени средства и продажната политика, ни идва да плачем.

Когато на Цветница Исус влезе в Ерусалим и видя града, Той също заплака. Заплака, защото  хората не разбираха кой е Той и защо е дошъл. „Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти.“ (Лука 19:42).

Те не разбираха защо беше дошъл Исус, защото се бяха втренчили в обстоятелствата, а не в своето състояние. Те желаеха освобождение от потисничество. Исус дойде, за да им даде освобождение от греха. 

Деяния 13:38,39: "И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон. Павел добавя, „Освободени от греха, станахте слуги на правдата“ (Рим. 6:18).

На кого си слуга – на правдата или на греха?

Може би и ти се чувстваш затрупан под снежната лавина на зимата, вкочанен в ледената ѝ прегръдка. Не помниш откога не е имало радост в дома ти. Бориш се от години да свържеш двата края, но не можеш. Страдаш от коварна болест и си на път да се предадеш.

И точно тогава нещо се случва. Проблясква лъч надежда. Лекарят ти казва за ново лекарство. Предлагат ти да започнеш нова работа с добро заплащане. За първи път от много години сте на път да стопите ледовете вкъщи. Вече се радваш на настъпващата пролет.

Но ... това се оказва фалшива пролет. Защо? Защото си търсил промяна в твоите обстоятелства, вместо да търсиш промяна в състоянието ти. Молил си се Бог да промени съпруга/та и децата ти, да те снабди с финанси, да те изцели, докато за Бог най-важното е твоето сърце.

Исус иска да знаем кой е Той и да Му се покорим. Да ни освободи от робството на греха и на егоизма, за да бъдем свободни въпреки обстоятелствата.

Затова понякога зимата не си тръгва толкова лесно. Затова има фалшива пролет.

Предвкусица за истинската пролет

Но дори фалшивата пролет може да е предвестник и предвкусица за идните неща. Макар и зимата да не е казала последната си дума, пролетта ще дойде отново!

Така че, бъди насърчен! Цветница е предвестник на приближаващото Възкресение. Фалшивата пролет ни напомня, че не можем да се придвижим от Цветница до Великден без да преминем през Голгота и гроба.

Галатяни 2:20: "Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене."

Лука 9:23: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“

Ако трябва да перифразирам философа Уилям Пен, „Без Връбница няма Възкресение. Без тръни няма трон. Без страдание няма слава. Без кръст няма корона.“

Ако си умрял за себе си и за греха, тогава ще настъпи истинската пролет на твоя живот. Нашият Господ ни обеща: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в мене, ако и да умре, ще живее. И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.“ (Йоан 11:25,26)

Ако си преминал от смърт към живот, няма да има значение в кой сезон се намираш. Септември ще бъде май. Важно е да знаеш, че зимата често се връща след фалшивата пролет. Да разпознаваш сезоните и да приемаш Божията воля в живота си. Рано или късно истинската пролет ще настъпи. Защо ли? Защото смъртта е победена:

1 Коринтяни 15:54-57: "А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“

Затова нека не се отчайваме. Днес е само фалшива пролет. Преди 2000 години Христос влезе яхнал магаренце в Святия град. Той яздеше към Своята смърт, за да стигне до Своето възкресение. Той пътуваше към Гетсимания и Голгота, за да стигне до празния гроб и Възкресение. Така Той подпечата бъдещето възкресение на всички, които вярват в Него.

Aрхеолози са открили гробища от първи век в Гърция и Рим с много гробници с надпис на гръцки или латински „Няма надежда“. Представете си да живеете цял живот без надежда! Представете си да приближавате смъртта без надежда! Колко много хора днес умират без надежда! Ако и ти се чувстваш така, погледни към Цветница!

Влизането на Исус в Ерусалим е предвестник на идните неща, на истинските неща, защото тази фалшива пролет ни дава надежда. Тя ни уверява, че Царството ще дойде за тези, които имат очите на вярата. Които не само са познали Исус, но и са Му се поклонили като на техен Господ.

На Цветница Исус влезе триумфално в Ерусалим, но това беше фалшива пролет. Песните щяха да секнат и да се възцари тишината на Голгота.

Но дори и сянката на кръста да беше надвиснала над този парад, нека в този празничен ден да се насърчим да ходим във вяра през градината на агонията и хълма на страданието, уверени че нощта ще премине и третият ден ще настъпи. 

Тази фалшива пролет казва: „Не още. Чакай още малко. Първо трябва да преминеш през кръста и гроба.“

 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко. (1 Петър 5:10)

Нека се помолим.

------

БПЦ "Нов живот" Варна

01.04.2018 г.

Фалшива вяра или истинска вяра (Яков 2:14-26)

/проповед/

Това е петата проповед от поредицата "Действена вяра". След като говорихме за изпитанията и изкушенията, за качествата на благочестивия християнин (изпълнител на Словото, обуздава езика си, грижи се за бедните, пази себе си неопетнен от света и не проявява пристрастие), днес ще говорим за вярата. Как можем да имаме истинска спасителна вяра?

Днес много българи се смятат за християни, а не са. В този пасаж Яков говори за разликата между истински и фалшиви християни.

Пасажът 2:14-26 е най-спорният в книгата Яков. Много култове и секти използват този пасаж, за да внушат че трябва с дела да спечелиш спасението си. Но учението на Библията е, че ние сме спасени по благодат чрез вяра. И сега сякаш Яков идва и казва, не е само чрез вяра, но чрез вяра и дела. Какво иска да каже той? Кой е прав, Павел или Яков? Дори Мартин Лутер не е бил убеден, че Яков трябва да е в канона.

Истината е, че Павел и Яков говорят за две различни неща. Павел се бори срещу легализма и твърдението, че за да сме християни, трябва да спазваме всички ритуали на Мойсеевия закон.

Яков от друга страна критикува не легализма, а либерализма и схващането, че няма значение какво правиш, стига да вярваш.

И двамата използват думата „дела“, но имат предвид две различни неща. Под дела Павел има предвид делата на закона – обрязването, спазването на съботата и т.н. Когато Яков говори за дела, той има предвид начина на живот на християнина – дали той показва любов.

Павел се съсредоточава върху корена на спасението, Яков – върху плодовете от спасението. Павел говори за това, което става вътре в човека, а Яков – за това какво става извън човека. По делата им ще ги познаете.

Павел казва как да си сигурен, че си християнин. Яков казва как да накараш другите да са сигурни, че си християнин. Павел обяснява как можеш да станеш християнин. Яков обяснява как да се държиш като християнин.

Ефесяни 2:8-10: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой. 10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Редът е: по благодат... чрез вяра... за добри дела. Не обратно.

Но как да знам, че съм автентичен вярващ? Яков ни дава 5 признака, по които да разберем дали притежаваме истинска вяра.

1    1. Истинската вяра не се доказва с думи.

Яков 2:14: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси?“

Тук не се говори за човек, който наистина има вяра, а за такъв, който твърди, че има вяра. Той говори за вярата си. Познава християнската терминология и говори убедително. В църквите има много хора, които твърдят, че са християни. Но като погледнеш живота им, отношението им и думите им, се питаш в какво се изразява християнството им.

За да си християнин обаче е нужно нещо повече от думи. “Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:21) Не всеки, който има рибка на колата или татуиран кръст на ръката е вярващ в главата. Рибка на колата и татуировка на ръката не значи промяна в същината.

Известният български футболист Благой Георгиев често се афишира като християнин. Говори с охота в интервюта за вярата си. По тялото си има татуировки на Исус и кръстове. След всеки отбелязан гол показва надпис под фланелката си, „Аз те обичам, Исус.“ В същото време той е известен с леконравното си поведение на плейбой. Изневярата не е проблем за него.

Истинската вяра не се показва с думи.

2.    2. Истинската вяра не се свежда до чувства.

Много хора бъркат емоциите и чувствата с вяра. Но ти можеш емоционално да си докоснат без да направиш нещо в резултат на това. Може дори да чувстваш емпатия. Яков дава следния пример:

Яков 2:15: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“

И най-голямото състрадание не струва нищо, ако можеш да помогнеш, а не го правиш. Нужно е нещо повече от думи и чувства.

Благотворителна организация направила рекламна кампания под мотото „Не дарявай почти.“ Един от клиповете показвал човек с патерици, който се опитва да се качи по стълбите. Разказвачът казва: „Този мъж почти се научи да ходи в рехабилитационния център, който почти беше построен от хора, които почти дадоха средства за това.“ След пауза гласът продължава, „Почти дадоха. Но каква полза от почти даването? Същата, като от почти ходенето.“

Друг клип показва бездомен мъж, свил се на кълбо върху купчина дрипи. Той е завит с мръсно одеяло. Чува се глас, „Това е Йордан Колев. Днес някой почти купи на Йордан нещо за ядене. Някой почти го доведе в приют. Някой почти му даде топло одеяло.“ След пауза гласът добавя: „А Йордан Колев? Е, той почти изкара нощта.“

Истинската вяра не е вяра „почти“. Тя не само съчувства, но и помага. Поема инициативата. Не чака да я молят. Истинската вяра е практична. Тук Яков говори на християни. Когато станеш част от семейството, ти имаш отговорности.

1 Йоан 3:17: „Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

Истинската вяра е щедра. Обръщат ли се към тебе хората в нужда? Колко християни биха ти се обадили през нощта, ако имат нужда от помощ? Ние доказваме вярата си не с думи и чувства, а на дело. По това се познава, че сме християни, ако имаме любов.

Яков 2:17: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков казва, ако искате да имате жива вяра, трябва да правите нещо повече от това да говорите и да чувствате.

3.    3. Истинската вяра е нещо повече от мисловен процес.

Но някой ще каже, за мен вярата е интелектуално занимание. Аз изучавам Библията, участвам в дебати по сложни богословски въпроси.

Яков 2:18: „А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“

Някои хора смятат, че вярата и делата са различни дарби на Духа. Те казват: Бог дава на някой да вярва, а на друг – да действа. За всеки по нещо! Тези хора, казва Яков, са склонни да дебатират. Те казват, „Аз обичам интелектуалните упражнения, но не ме карай да правя нещо за някого.“ Обичам дебатите и разговорите, но оставям работата на другите.

На такива Яков отговаря, „покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“ (ст.18)

Вярата е видима. Ако ти си християнин, хората ще го забележат. Достатъчно е да видят как живееш.

Някой беше казал, вярата е като калориите. Не можеш да ги видиш, но знаеш, че са там по резултатите, които виждаш. По същия начин не можеш да видиш вярата, но виждаш резултатите от нея.

Ние, българите, сме скептични към думите. Прекалено дълго са ни лъгали в историята ни, за да приемаме всичко за чиста монета. Само видимата вяра ще промени отношението към християните и в частност към протестантството. Яков в това отношение прилича на българин. Той казва: „Ако си християнин, докажи го. Да видим, дали има покритие между думи и дела.

След битка военен свещеник видял един ранен войник да лежи на земята без някой да се е погрижил за раните му. Свещеникът го попитал: „Искаш ли да ти прочета нещо от Библията?“ Войникът отговорил ядосано, „Не!“ „Мога ли да сторя нещо друго за теб?“ „Жаден съм“, казал войникът. Свещеникът му дал да пие от манерката си. „Нещо друго?“ „Студено ми е“. Свещеникът съблякъл шинела си и завил войника с него. Отново попитал: „Нещо друго?“ „Нещо ми убива на главата.“ Свещеникът свалил кепето си и го сложил под главата на войника. „Нещо друго?“ Войникът го погледнал с просълзени очи и казал: „Мисля, че сега искам да ми почетеш от Библията.“

Фалшивата вяра си остава теоретична постановка. Истинската вяра е видима за хората. Тя е нещо повече от това, което казваме, чувстваме или мислим. Тя се доказва с делата ни.

2 Коринтяни 5:17: „Ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново.“

Тази промяна не става мигновено, става постепенно.

Ако хванеш оголена жица и те удари ток 220 волта, ще го усетиш! Яката ще те разтърси. Как е възможно тогава Създателят на вселената да влезе в живота ти и да не те промени? Да не те разтърси из основи? Яков казва, че ако Бог не те е променил, най-вероятно Той не присъства в живота ти.

Представи си, че управляващите забранят християнството. Ако не вярваш, че може да се случи, ще ти припомня че в историята ни допреди 28 години имахме такъв период. Може пак да се случи. Представи си, че те арестуват за това, че си християнин. Ще има ли достатъчно улики срещу тебе, за да те осъдят?

Ще има ли хора, които ще свидетелстват в съда, че си им благовествал? Че си вършил добри дела без да очакваш нещо в замяна!? Че не си почитал партийния лидер, а си се покланял само на Бог? Ще съберат ли като улики от фейсбук стената ти поствани Библейски стихове, християнски мисли и клипове?

Ако си християнин, няма как това да остане незабелязано! Вярата ще промени живота ти. Истинската вяра не е само думи, чувства или мисли.

4.    4. Истинската вяра е нещо повече от това да вярваш в нещо.

Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Много хора са убедени, че Бог съществува, че Библията е боговдъхновена и че Христос е Неговият Син. Те могат да цитират стихове и да обсъждат библейски доктрини. Но какво от това, казва Яков! Дори бесовете вярват в това.

Знаете ли, че дяволът е много добър богослов. Той вярва във всичко, написано в Библията. Дяволът вярва в Бога. Той познава Библията много по-добре от мен и теб. И демоните вярват, но треперят, защото разбират колко велик е Бог. И защото тяхната цел е да отклонят хората от истинската вяра.

Ако твоята вяра е фалшива, тогава според Яков и ти трябва да трепериш като бесовете. Но ако ти даже не трепериш, значи не осъзнаваш колко страшно е да имаш фалшива вяра.

Думата за „вярвам“ на гръцки е pisteuo и се превежда най-точно като „доверявам се на, разчитам на, посвещавам се напълно.“ Това е нещо повече от теоретично знание.

Аз вярвам, че Дарвин е съществувал, но не съм дарвинист. Много българи вярват, че има Бог, но не са християни. Ако ги попитате християни ли са, повечето ще отговорят утвърдително. Но ако ги попитате ходят ли на църква редовно, ще кажат „Не“. Четат ли Библията, молят ли се... Не! Важна ли е вярата за живота им? „Не.“

Яков ще каже, това е фалшива вяра. Истинската вяра не е нещо, което казваш, чувстваш, мислиш или дори вярваш. Какво тогава е истинската вяра?

5.    5. Истинската вяра е това, което правиш.

Съпругата на един мъж му казала, че видяла мишка в къщата и че трябва да я хване. Той имал капан за мишки, но нямали сирене и не искал да купи. Затова изрязал снимка на сирене от брошура на Била и го поставил в капана. Казал си, „Ще заблудя мишката.“

Когато отишъл да провери капана на сутринта, намерил една красива мишка в капана. Но имало само един проблем. Това било картинка на мишка. Синът му видял какво бил направил и поставил картинката в капана.

Фалшивата тактика винаги произвежда фалшиви резултати. Фалшивата вяра е безполезна. За да е истинска вяра е нужно действие, не имитация на действие.

В следващите стихове Яков показва, че вярата е действие. Вярата е глагол. Тя не е пасивна, а активна. Вярата е посвещение.

Яков показва това, като използва една илюстрация. Той посочва двама много различни човека – Авраам и Рахав. Авраам е мъж, Рахав е жена. Авраам е евреин, Рахав е езичничка. Авраам е патриарх, Рахав е проститутка. Авраам е известен. Рахав е никому неизвестна.

Какво означава това? Яков ни казва: няма значение кой си ти, стига да имаш най-важното нещо. Единственото, което обединяваше Авраам и Рахав беше вярата им. Тяхната вяра ги накара да действат.

Яков 2:20,21,25. „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? ... блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

Бог поиска от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. Това не беше условие за спасението на Авраам. Той беше повярвал повече от 25 години преди това. Бог не изискваше дела, за да се спаси. Но Авраам трябваше да докаже вярата си на дело. И той се покори на Бога. Взе Исаак, нацепи дървата, построи олтар и беше готов да пожертва сина си.

Преди да се изкачат на хълма в местността Мория, Авраам каза на слугите си, че двамата с Исаак ще се върнат (Битие 22:5). Той знаеше, че някакси Бог щеше да го направи, дори ако трябваше да възкреси сина му от мъртвите. И образно казано, той го възкреси.

Точно преди Авраам да убие сина си, Бог му каза: „Аврааме, това беше тест за вярата ти.“ Постъпката на Авраам доказа вярата му.

След това Яков споменава Рахав. Историята за нея се намира в Исус Навиев 2. Рахав помага на съгледвачите на Израил, когато те идват да огледат Ерихон. С риск за живота си Рахав спасява живота на съгледвачите. В резултат тя става прародител на Исус.

Нашата вяра не зависи от делата ни, тя се доказва чрез делата ни.

Но понякога ни е трудно да постъпваме според вярата си. Страхуваме се, че ще ни се присмиват.

Мисионерът Хъдсън Тейлър пътувал с параход по реката, когато корабът е подхванат от течение и започва да се носи към бряг, обитаван от човекоядци. Капитанът дошъл при Тейлър и го помолил да се моли Бог да им е на помощ. Той отговорил: „Ще се помоля ако опънете платната, за да хванете вятъра.“ Капитанът отказал да стане посмешище, защото нямало никакъв ветрец.

Тейлър казал, „Няма да се моля освен ако не подготвите платната.“ Било сторено.

Докато се молил, се чуло почукване на вратата на каютата. „Кой е?“ Отвън отговорил гласът на капитана: „Молите ли се за вятър?“ „Да“, отговорил Тейлър. „Тогава спрете, защото имаме повече вятър, отколкото можем да овладеем.“

Много често като християни срещаме присмех, отхвърляне, презрение. Но само когато вярата ни е подкрепена от дела, тя е истинска вяра. Вяра без дела е мъртва.

Запитай се, аз наистина ли съм християнин? Какви промени са настъпили в живота ми, след като повярвах? Различава ли се животът ми от живота на невярващите?

Хората казват, няма значение какво правиш, важно е да вярваш. Но Яков ни казва, че това не е вярно. Той не ни казва, че трябва да спечелим място в рая чрез добри дела. Той казва, че добрите дела доказват вярата ни.

Може би се съмняваш дали имаш истинска вяра. Ходиш на църква, четеш си Библията, молиш се... Но сигурен ли си, че ако умреш тази вечер ще отидеш на небето? Ти можеш да си сигурен. Защо? Заради Божията благодат.

Ако вярваш, че Исус е единственият път за спасение, ако вярваш че Той е платил цената за твоите грехове, ти си спасен по благодат чрез вяра. И ако го помолиш, Той ще ти даде благодат да живееш на дело вярата си. Да докажеш, че твоята вяра е истинска, не фалшива.

Нека се помолим. 

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.12.2017 г.