Веднъж спасен – завинаги спасен?

/проповед/

Преди две седмици започнахме поредицата „Щом питаш с проповед от п-р Джош. В нея той отговори на въпроса „“Щом Бог има план за живота ни, защо да се молим?“ После п-р Тим говори на тема „Какво означава да съм християнин?“

Днес“ ще разгледаме една друга много интересна тема – темата за сигурността на нашето спасение. По-скоро, ще се опитаме да отговорим на въпроса, дали щом веднъж сме спасени, спасението ни е в кърпа вързано.

Така мислят някои християни, които се придържат към така наречената доктрина „веднъж спасен – завинаги спасен“. Тази доктрина учи, че спасението не може да се загуби без значение как живееш и какво правиш. В подкрепа на тази теза се изтъкват следните стихове:

 Римляни 8:29-30, 38-39 „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави ... Защото съм уверен, че ... нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. “

 Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Знаем от Словото, че ние се спасяваме не чрез добри дела или заслуги, но по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8,9). И веднага, след като казва това, Павел добавя, че макар и да не сме спасени чрез добри дела, ние сме спасени за добри дела:

 Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Когато повярваме, Божието слово и Святият Дух започват да работят в нас и да променят нашия светоглед, характер и поведение. Новорождението ни води до нов начин на живот. Затова за име на нашата църква сме избрали „Нов живот“! Но понякога промяната идва бавно и някои християни започват да се питат, аз спасен ли съм наистина?

Нашата увереност в спасението ни трябва да се основава не на това как се чувстваме, а на Божиите обещания. Ние не трябва да живеем в страх и съмнение относно нашето спасение.

Бог иска всички хора да се спасят, но Той ни дава възможност да Го приемем или да Го отхвърлим. Бог уважава нашата свободна воля. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

 Тук се казва „който вярва в Него“. Ние трябва да упражним нашата свободна воля да повярваме. След като сме повярвали ние не губим свободната си воля. Затова спасението не е необратимо действие.

Да предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.

Затова и новозаветните автори предупреждават срещу тази опасност. Ето какво пише например авторът на Евреи – послание, написано до еврейските вярващи около 70 г.сл.Хр.

 Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Тези вярващи бяха положили вярата си в Исус Христос като Месия и Спасител. Но когато са подложени на преследване и са заплашени с изключване от синагогата и юдейската вяра, те са се отрекли от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата жертва на кръста.

Забележете, че те вече са били просветени в благата вест. Вкусили са от дара на вечния живот и от Божието слово. Получили са Святия Дух. И авторът казва, че въпреки това са отпаднали и е невъзможно да бъдат доведени отново до покаяние.

Някои интерпретират думата „невъзможно“ като „трудно“. Тоест, може да изглежда невъзможно, но за Бог няма нищо невъзможно. Винаги има надежда за покаяние. Но тук за „невъзможно“ е използвана гръцката дума „адинатон“, чийто смисъл е буквално „невъзможно“. Същата дума е използвана и в Евреи 11:6, където се казва, „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Очевидно не можем да заменим думата с „трудно“.

Други смятат, че в тези стихове се говори за хора, които се държат като християни, но никога не са се покаяли истински. Но ако не са били християни, от какво са отпаднали тогава?

За отстъпление на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.

 1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“

Oтново, не можеш да отстъпиш от нещо, в което не си встъпвал. Не можеш да отстъпиш от вярата, ако не си бил във вярата. Днес виждаме този стих да се изпълнява. (пример с брат и сестра, които повярваха в групата на БХСС, но после отстъпиха под натиск от семейството им)

Исус каза същото в

 Матей 24:9-10, 13 „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят... Но който устои докрай, той ще бъде спасен. “

Исус каза, че когато дойдат гонения много християни ще се отрекат от вярата. Това се случи по време на комунистическия терор в България. По време на процеса срещу евангелските вярващи те са обвинени в шпионаж за западните държави. Някои от подсъдимите се огъват и признават след нечовешки мъчения. Много други престават да ходят на църква поради страх от репресии.

По време на репресиите срещу християни в Съветския съюз милицията е предлагала на вярващите да пощади живота им, ако открито се отрекат от християнството и издадат други християни на комунистическата партия. Днес в Северна Корея, Китай, Иран, Ирак, Нигерия и други страни се преследват християни.

Ако един християнин остане спасен след като се отрече от Исус, защо Той ще ни кара да устояваме?

На много други места Писанията ни предупреждават да не бъдем „отсечени“ от дървото на вярата (Римляни 11:22), с други думи да не отстъпим от вярата.

Освен гоненията, закоравяването в греха също може да доведе до отстъпление:

 Евреи 3:12-13 „Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.“

Тук авторът на Евреи говори на вярващи хора, следователно това предупреждение е отправено до вярващи хора.

Освен от страх от преследване и чрез закоравяване в грях, Библията ни предупреждава че можем да отпаднем от вярата чрез отхвърляне на свободата в Христос и връщане към робското иго на човешките традиции.

 Галатяни 5:4 „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.“

Думата „отлъчили“ означава „отделили“ и „отчуждили“. В случая Павел говори на галатяните, които са се опитвали да се оправдаят чрез Мойсеевия закон и така са били отделени от Христос и от Неговата благодат.“

Aко следваме учението веднъж спасен, завинаги спасен, то по думите на Чарлз Уесли,

„никой светилник не може да угасне“ (но ние знаем че в притчата за десетте девици, Матей 25:8, “А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.” )

„тръните не могат да заглушат класовете“ (в притчата за сеяча, Матей 13:7, “Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха”.)

 “никоя пръчка няма да бъде отрязана, ако не пребъдва в Христос“ (Йоан 15:6 „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.“)

„никоя прошка не може да бъде изгубена“ (спомнете си притчата за господаря и лукавия слуга в Матей 18)

„никое име не може да бъде изтрито от книгата на живота“ (Откровение 3:5, Изход 32:33)

„солта не може да се обезсоли“ (Матей 5:13)

Ако приемем, че веднъж спасен, ти завинаги си спасен, то:

Ти не можеш да заровиш своите таланти (Матей 25:18)

Не можеш да пренебрегнеш едно толкова велико спасение (Евреи 2:3)

Не можеш да погледнеш назад, след като си сложил ръка на ралото (Лука 9:62)

Никой не може да стане толкова хладък, че Исус да го изплюе от устата Си (лаодикийската църква, Откровение 3:16)        

 За съжаление, знаем от Словото, че всичко това е ставало, става и ще става.

Често от поддръжниците на тази доктрина „веднъж спасен, завинаги спасен“, се изтъква...

 1 Йоан 2:18-19 „Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

И поддръжниците на тази доктрина казват, ето, тези стихове говорят за невярващи, за „антихристи“, които са се престрували на християни. Това не се отнася за християни.

Вярно е, че има фалшиви християни. Не всеки, който се помоли с молитвата на покаяние и изповяда Исус като Господ е новороден. Но да казваме, че всеки който отпадне от вярата изобщо не е бил вярващ е твърде пресилено изказване. Много стихове, които вече разгледахме, посочват обратното.

Логиката на „веднъж спасен, завинаги спасен“ е погрешна. Библията често използва метафората за семейството и брака, за да илюстрира духовната реалност на принадлежността към Бога. Но всеки знае, че човек може да се откаже от семейството си и да се разведе със съпруга/съпругата си.

Библията никъде дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил. Вярващият може да отпадне, както една монета може да бъде загубена, една овца може да се заблуди, а един син може да стане блуден.

Затова, когато видиш някой да отстъпва от вярата, предизвикай го да се покае, за да не се превърне неговото отстъпление във вероотстъпничество. Да си спомним какво стана с Юда Искариотски, който беше част от вътрешния кръг ученици на Исус, но накрая Го предаде и се самоуби.

 Истината е, че християните не могат да „загубят“ своето спасение. Спасението не е ключ, че изведнъж да осъзнаеш, че си го загубил някъде. Ох, къде ми е ключа!

Истинските вярващи имат увереност в своето спасение. Ние не бива да се страхуваме, че ще изгубим спасението си. То не е портфейл, който можем да изтърсим от задния джоб без да внимаваме. Писанията ни уверяват, че Бог ще се грижи за нас и ще ни подкрепя и напътства със Святия Си Дух. Като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да направим немислимото.

Ако летиш със самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по време на полет.

Ето още един стих

 Йоан 10:27-28 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това обещание, което често се изтъква в подкрепа на „вечната сигурност“ е обвързано с условие. Тези, на които Бог обещава вечен живот са тези, които „слушат гласа Му и Го следват“. Наистина, никой не може да ги грабне от ръката на Исус, но самите те могат да се поставят извън Неговата ръка. Докато е в стадото на добрия Пастир, овцата може да се чувства сигурна. Но ако се отлъчи, тя рискува живота си.

Следователно, християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но съзнателно могат да го пропилеят.

Някои християни са идвали при мен и са ме питали дали наистина са християни, понеже се борят с греха. Вижте какво казва...

 Матей 7:21-23 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“

Тук Исус говори за хора, които Той никога не е познавал, а не за хора, които са били спасени и след това са отпаднали. Той говори за тези, които практикуват грях. За разлика от тях, християните не практикуват грях, а се борят с греха, защото знаят че са христови и Святият Дух, който е в тях, ги изобличава за грях.

 Заключение:

Бог ни е дал свободна воля и след като повярваме ние не я губим. Затова спасението не е необратимо действие. Ние имаме отговорността да устояваме във вярата и Словото непрекъснато ни увещава в това. Писанията ни предупреждават да не отстъпим от вярата. Библията дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил.

Най-често причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения или закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.

Същевременно, като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го пропилеят.

Затова, нека се молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в лице с нашия Спасител!

Нека се молим!

___________________

20.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Може ли християнин да изгуби спасението си?

/проповед/

Днес в „Щом питаш“ ще разгледаме една много интересна и спорна тема в Библията, темата за сигурността на нашето спасение. Някои църкви и християни вярват, че след като си станал християнин, ти си спасен и вече не можеш да изгубиш спасението си. Вярно ли е това? Веднъж спасен – завинаги спасен?

За да разгледаме този въпрос ще се спрем на книгата Евреи 5 и 6 гл.

Евреи 6 е един от най-спорните пасажи в Библията. Тази книга е написана за евреи-християни, вероятно от Аполос или Варнава, около 70 г.сл.Хр. Авторът пише посланието, за да укрепи вярата на християните в Исус като Месия и наш Първосвещеник, чиято проляна кръв на Голгота уми нашите грехове.

Книгата предупреждава вярващите юдеи да израстват във вярата, за да не останат духовни бебета и да изпаднат в греха отстъпничество.

Евреи 5:11-14: „Върху това имаме да кажем много неща, и мъчни за поясняване; защото бавно схващате. Понеже до това време вие трябваше учители да станете, а имате нужда да ви учи някой наново на най-елементарните начала на Божиите словеса, и стигнахте дотам, да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в словото на правдата, понеже е младенец, а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Тези християни са незрели, защото вместо досега да са станали учители, те се нуждаят някой да им напомня елементарните истини на евангелието. Всеки, който не изучава Словото и няма лични взаимоотношения с Христос, рискува да изпадне в духовна стагнация.

Евреи 6:1-3: „Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога, учението за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. И това ще направим, ако Бог позволи.

Разбира се, основните неща са важни. Първо идва покаянието. Покаяние е промяна на 180 градуса, обръщане с гръб към греха и с лице към Христос. След това идвавярата – това е пълно доверие в Бога. Всеки повярвал трябва да се кръсти.Ръкополагането в ранната църква е било благословение, получавано по време на кръщение. Възкресението от мъртвите е важно, защото ако Христос не е възкръснал, тогава напразна е и нашата надежда. И накрая, вечният съд е онази реалност на рая и ада, която трябва да ни мотивира да благовестваме активно на всеки, когото срещнем.

Ние не трябва да забравяме тези основни истини на благовестието. Трябва да научим азбуката, преди да се научим да пишем. Но ако не израстваме в зрялост, ние рискуваме да отпаднем и изгубим вярата. Да станем вероотстъпници. Има една граница, която след като бъде премината, няма връщане обратно.

Eвреи 6:4-6: „Защото онези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дъх, и са вкусили от доброто Божие слово и от великите дела на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Авторът казва, че е невъзможно  (гр., адинатон) тези, които са били просветени и са вкусили от небесния дар, имали са Святия Дух, но са отпаднали, да бъдат доведени отново в покаяние.

Някои смятат, че думата „невъзможно“ тук означава „трудно“. Тоест, макар и трудно, макар и да изглежда невъзможно, за Бог няма нищо невъзможно, така че за тези хора все още има надежда. Макар и за хората да е невъзможно, за Бог е възможно.

Но това обяснение не се връзва с начина, по който е използвана думата „невъзможно“ в ст. 18, където се казва „не е възможно Бог да излъже“. Тук едва ли се има предвид, че за Бог е трудно, но все пак възможно да излъже. Не, категорично се казва, че за Бог е невъзможно да лъже.

По-нататък, в Евреи 11:6 се казва: „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Това не означава, че е наистина трудно да бъдем угодни на Бога.“ Ако имаме истинска, спасителна вяра и Духът на Бога е в нас, за нас не е трудно да се покоряваме на Неговите заповеди и да Му бъдем угодни.

Но нека се върнем отново на Евреи 6:4-6. Други коментатори считат, че тук се говори за хора, които не са християни. Като отпадат от вярата те само показват, че никога не са били християни. В края на краищата, само Бог знае какво става в човешкото сърце.

Но ако никога не са били християни, от какво отпадат тогава? Защо изобщо авторът си прави труда да го пише?

Има и мнение, че това е предупреждение за хипотетична опасност към християните. Тоест, авторът все едно казва: „Макар и да не е възможно, ако беше възможно за християните да отпаднат, тогава ние трябва да внимаваме.“ Но това изглежда несериозно. Какъв е смисълът да предупреждаваш за нещо, което не може да се случи?

Това ми напомня на следната ситуация: майка подканя малкия си син да слезе от катерушката, защото трябва да си тръгват, но той не иска. След половин часови молби и увещания, накрая изнервената майка казва: Ако не слезеш веднага, си тръгвам без теб! Ако няма намерение наистина да изпълни заканата си, няма смисъл да го казва. 

Ако това е предупреждение за хипотетична опасност, то то е безсмислено.

Някои хора тълкуват Писанията така, че да отговарят на техните представи за това какво казва текста. Но аз съм уверен, че ние трябва да се придържаме към най-радикалното разбиране на текста. А то е, че думата „невъзможно“ означава ... „невъзможно“! Невъзможно е християни, които са били просветени и отпаднали някога да бъдат доведени в покаяние.

Това предупреждение е отправено към християни, следователно има смисъл само ако християни са отпадали от вярата.

Следователно, възможно ли е християнин да загуби спасението си? Според книгата Евреи е възможно християнин да обърне гръб на Бога и да излезе от живота, който само Той му предлага.

Затова е важно да израстваме духовно, да развиваме духовна зрялост, да имамелични взаимоотношения с Исус.

Но това не означава мисълта, че можем да загубим спасението си, да ни преследвана всяка крачка и да не ни дава покой! Твоето спасение не е като ключ за апартамента, който можеш да забравиш къде си оставил. Оле, къде оставих спасението си? В чекмеджето ли го пъхнах, на работа ли съм го оставил, или може би в магазина?

Отстъпничеството не се случва изведнъж. Хората, които отпадат от Бога са преживели истинско взаимоотношения с Него. Те са преживели Неговата любов, благодат, милост, прошка и спасение, и след това са Му обърнали гръб. Откъде знаем ли? Стихове 4 и 5 ни го казват. Хора, които са били просветени, вкусили са от небесния дар, станали са причастни на Святия Дух трябва да са християни.

Не е възможно да имаш Святия Дух и да не си християнин. И не е възможно за християни, които са отпаднали от Бога да бъдат възстановени в спасение.

Важно е да разберем какво означава думата „отпаднал“ (гр. - парапесонтас). Единственото място в Писанията, където тя е използвана, е в Евреи 6. Думата се е използвала в областта на морската навигация относно кораби и е означавала изгубен кораб. 

Да си изгубен не е същото като да се отклониш от курса. Както знаете, в древността корабоплаването зависело от звездите. По тях капитанът се е ориентирал за местоположението на кораба. 

Когато един кораб е застигнат от буря в океана и над кораба са надвиснали гъсти облаци, моряците не виждат звездите. Силният вятър отклонява кораба от курса му, така че капитанът няма представа къде се намират.

Представи си, че ти си в този кораб. Как може екипажът да коригира курса, като не знае къде се намирате и накъде трябва да плавате? Няма начин да разбере. Кораб, изгубен в морето е обречен, защото рано или късно ще се разбие в подводни скали. Думата "отпаднал" се използва за кораб, който е изгубен и който не може да коригира курса си, колкото и да се опитва.

Следователно, този текст не описва някакъв временен инцидент, а отстъпление.

Ти не можеш да загубиш спасението си все едно си забравил къде си го сложил. Но можеш съзнателно и целенасочено да се отклониш и да се разбиеш.

Текстът ни предупреждава, че е възможно да стигнем до положение, от което няма връщане назад. Можеш да игнорираш Духа, докато накрая вече не чуваш Неговия глас. Това е реална възможност. Отстъпничеството е възможно. Може толкова да се отдалечиш от Бога, че повече да не можеш да се завърнеш.

Тук авторът не говори за борбата ни с греха. Той не казва, че ако ти е трудно да контролираш емоциите си, или ако обичаш да си похапваш повече, има опасност дазагубиш спасението си. След като повярваме ние не ставаме съвършени, но продължаваме да грешим и да се борим с греха. Понякога ще го побеждаваме, понякога ще се поддаваме на греха. Но това не означава, че ще загубим спасението си. Тази глава не казва това.

Евреи 6 гл. не е и призив да станеш толкова добър, че да спасиш себе си. Тя е предупреждение да не обърнеш гръб на Бога завинаги.

Бог никога няма да спре да ни обича. Нищо, което правим, не може да накара Бог да ни обича повече. Нищо, което направим, не може да накара Бог да ни обича по-малко. Но опасността е да се отдалечим толкова далече от Него, че да не можем повече да го чуваме.

Преди няколко седмици с Ваня и децата бяхме на Калиакра. Там е много красиво и аз намерих едно хубаво местенце, откъдето имаше прекрасна гледка за снимка. Обърнах се и извиках на Ваня да дойде. Но тя беше прекалено далече, за да ме чуе.

Невъзможността да се върнем не е заради Бога, а заради нас. Когато се отдалечим много от Него ние няма да можем да се върнем при Него, защото няма да искаме да се върнем обратно.

Ако се отречем от Исус, Той отново чака да се върнем при Него така, както Петър се върна. Но ако продължаваме да Го отхвърляме и да се отдалечаваме все повече и повече, ние прекрачваме една линия, от която няма връщане назад.

Невъзможно е за някой, който напълно е отхвърлил Бога, след като е вярвал, да се върне към покаяние, защото това би означавало да накара Исус да се разпъне отново на кръста. „Знам, че миналият път не се получи, но ако умреш за мен отново може този път да проработи?“

Ние трябва да полагаме усилия, за да не отстъпим от вярата си и да изгубим вярата си. Както се казва в 

Евреи 6:11-12: „И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.“

Ако си станал духовно ленив и гледаш да отбиеш номера с малко четене, малко молитва и ходене от време на време на църква – тогава има защо да се тревожиш! 

Опасността е не че можеш да бъдеш простен известен брой пъти, преди Бог да каже „Дойде ми до гуша от теб!“ Истинската опасност е, когато се опитваш да танцуваш с дявола и отказваш да потвърдиш на дело вярата си. Да положиш усилие, за да израстваш в зрялост.

Отстъпничеството не идва, когато Бог се отказва от тебе, но когато ти решиш, че не искаш да имаш нищо общо с Бога. Когато се отдалечиш от Него, е невъзможно да се върнеш.    

Когато децата порастват, на определени години ги ваксинират, за да не се разболяват. Ваксините се състоят от антигени, които усилват способността на имунната система да противодейства на определено заболяване. Ваксината стимулира имунната система на тялото да разпознае микроорганизмите, причинили заболяването, като външно тяло. И след като го разпознае, да го унищожи и да го запомни, за да може по-лесно да разпознае и унищожи микроорганизмите, при евентуален по-късен сблъсък с това заболяване.Така ние придобиваме имунитет срещу него.

В духовния живот също е възможно да придобием имунитет. Ако след като сме видели Божията благост и спасение, ние обърнем гръб на Бога, ние развиваме един вид имунитет срещу Божия призив. Можем толкова много да се отдалечим, че слухът ни да се притъпи и да не чуваме Неговия глас.

Ако продължаваме да се стремим да се уподобяваме на Сина Божи, няма за какво да се тревожим. Ако целта ти е да прославяш Бога и да Го следваш в живота си, няма от какво да се боиш. Можеш да имаш увереност в своето спасение. Самият факт, че се тревожиш да не отпаднеш е вече доказателство, че не си отпаднал.

Това послание не е заплаха, а предупреждение. Ако чуваш Божия глас, не го игнорирай. Кажи като Павел,

Филипяни 3:12: “Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христос Исус.“ Стреми се към обещаната от Бога почивка. Не поглеждай назад, не се отклонявай встрани. Гледай на Исус, следвай само Исус. Амин!

--

БПЦ "Нов живот" Варна

03.09.2017