/проповед/
1.
Увод
Двама затворници си
говорили в килията: - Ти на свобода какъв беше? - Студент. - А за какво лежиш?
- Пропуснах упражнение по квантова физика. - Шегуваш се, как така? - Този ден
обирах банката.
Лесно можем да
загубим свободата си. Затова трябва да я ценим и пазим.
Днес е 3 март. На
тази иначе доста противоречива дата ние сме избрали да отбелязваме нашето
освобождение. Но, вземайки повод от празника, днес искам да говорим не толкова
за самия акт на нашето освобождение, колкото за свободата по принцип.
Всеки човек се ражда
с копнеж за свобода. По думите на Виктор Юго, „човек е създаден не да влачи
вериги, а да лети над земята, широко разперил криле.” Бог ни е сътворил да
живеем свободни, затова когато загубим свободата си, ние страдаме.
В нашата дълга
история ние, българите, сме имали моменти, когато сме били свободни и когато
сме били под чуждо владичество или окупация. От седми век, когато се ражда
Стара Велика България, до днес, са минали 14 века. От тях 7 сме били под чуждо
владичество.
Може би точно затова
ние ценим свободата толкова много. Обичаме свободата толкова много, че на знамето
на Панагюрския революционен окръг по време на Априлското въстание въстаниците написват
думите „Свобода или смърт”. Същият девиз приема и създадената през 1893 г.
Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е използван за печатите
и знамената, и дава име на вестника на организацията.
Ние обичаме свободата
толкова много, че когато започва терора, политическите репресии и
колективизацията след септември 1944 г., над две хиляди горяни сформирват чети
в Балкана. Това е първата организирана съпротива срещу комунистически режим в
Европа след края на Втората световна война.
Свободата е силно
присъща на българите. Хиляди наши сънародници са умирали за свободата си, защото
са били убедени, че живот без свобода не си заслужава да се живее.
Днес ние се радваме
на политическа свобода. Имаме и други свободи: лична свобода и
неприкосновеност, свобода на словото, религиозна свобода, свобода на съвестта и
мисълта, свобода на движение. Но дали имаме най-важната от всички свободи -
тази, за която говори Божието слово – духовната свобода?
Представата за свобода
днес е много различна. С идването на комунизма в източна Европа и с навлизането
на левичарските идеи в Западна Европа след Втората световна война, дефиницията
за свобода е променена. Първо, в тази проповед ще разгледам какво не е свобода,
след което ще видим какво е истинска свобода и как можем да я постигнем.
2.
Какво свободата не е.
Първо, свободата не
е като свободата от лозунга „свобода, равенство, братство“ на Френската
революция от 1789 г.
Този лозунг звучи
много привлекателно. Свободата и равенството са свързани с човешките права. Както
се пее в химна на революционното движение, написан от Стефан Стамболов, „Не
щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини!“
Лозунгът „свобода,
равенство, братство“ е реакция на разточителния живот и некадърно управление на
френските монарси. На хората им е омръзнало
да се съобразяват с някакъв си монарх или с фалшива религията и искат свобода и
равенство, искат да са равни пред закона. Всички да са братя и да живеят в едно
хармонично общество. Така че, нека махнем Бог от картинката.
И днес много хора се
покланят на несвятата троица „свобода, равенство, братство“. Преди
две седмици председателят на партията на европейските социалисти каза пред
симпатизанти в Монтана, че се надява в предстоящата кампания за европейски
избори БСП да отстоява „традиционните за социалистическата
партия ценности свобода, равенство, братство...“
Но като се обърнем
към историята виждаме, че всъщност традиционни за тази атеистична партия са
терора, концлагерите, политическите присъди и разграбването на имущество. Виждаме,
че зад красивия лозунг се крие една грозна действителност.
Но това е характерно
не само за привържениците на тази партия. Погледнете света, включете си
телевизията и отворете интернет, и ще видите, че живеем в свят, който е продукт
на „свобода, равенство и братство“, но без Христос.
Жан Клод Юнкер се
обръща към европейците с думите: „Аз не мога да разбера защо вие обвързвате
философията на Маркс с провала на неговите последователи?“ Тези врели-некипели
може да ги говори на всеки, но не и на българите, които са минали през ужасите
на комунизма.
И днес призракът на
комунизма все още броди из Европа. И сега е по-опасен отпреди, защото идва с
парите на Европейците. Комунизъм с пари е по-опасен от комунизъм без пари.
Самата Френска
революция е довела до 2639 умрели на гилотината, 50000 застреляни или умрели в
затворите и 250000 умрели в гражданската война, избухнала след това. Но тя
бледнее пред повечето от 100 милиона жертви на комунистическите „революции“
през 20 в.
Псалм 2: „Защо се
разяряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и
управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като
казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им.“
Кои са връзките,
които народите искат да разкъсат? Това са връзките на Божието Слово. То пречи
на човека да се издигне на Божия престол и да дефинира свободата по друг начин
от този, по който Бог дефинира свободата.
Във връзките на Бога
има свобода. Псалм 119:1 казва, „Блажени са онези, които са непорочни в пътя,
които ходят в закона на Господа.“
Но хората не искат
да живеят в Божията свобода. Те искат те да дефинират свободата. Да се издигнат
и да стъпят на Божия престол. Искат те да диктуват условията. Искат те да определят
кой е мъж и кой е жена. Искат те да решат кой да командва в семейството и кой
не. Искат те да кажат кой да живее и кой трябва да умре.
Това е свободата, за
която плачат и днес наследниците на Френската революция. За да избягат от
ограниченията на религията, хората и днес отхвърлят Бога и така издигат себе си
като бог. Дали това не е залезът на западната цивилизация?
Християнският автор Малкълм
Мъгъридж пише, „Докато други цивилизации са били унищожени от варварски атаки
отвън, нашата е уникална с това, че е обучила своите собствени разрушители в
своите собствени образователни институции, а след това ги е снабдила със
средства за пропагандиране на тяхната разрушителна идеология надлъж и нашир,
изцяло на обществени разноски. Така западният човек реши да унищожи себе си, превръщайки
благоденствието си в отегчение, силата си в уязвимост, еротоманията си в
импотентност, надувайки сам тръбата, която събори стените на собствения му град
и след като се е убедил, че се е размножил твърде много, се потруди чрез
хапове, скалпел и спринцовка да намали своя прираст. Докато накрая, след като
се образова до идиотизъм и се замърси и дрогира до притъпяване, той коленичи –
един уморен и пребит стар бронтозавър – и се превърна в изчезнал вид.“
Свободата на егото е
псевдосвобода. Резултатът е, че в бунта си срещу Бога, вместо свободни, хората стават
роби и унищожават себе си. Изхвърлете рибата на сушата и тя ще умре. Защо? Защото
тя е създадена да е свободна само в ограниченията на водата. По същия начин ние
сме създадени да живеем само в ограниченията на вярата в Бога. Истинската
свобода е в Бога, защото ние сме създадени да живеем в Него.
Второ, свободата не
е легализъм. Много хора се опитват да постигнат свобода, като следват легализма
и фалшивата религия. Те виждат свободата в следването ритуали и традиции,
заповеди и постановления.
По време на поклонническо
пътуване, двама монаси стигнали до придошла река. Там видели едно момиче, което
се чудело как да прекоси буйните води. Без да се бави единият от монасите я
взел на гръб, пренесъл я през реката и я пуснал на другия бряг.
След това монасите
продължили по пътя си. Но другият монах започнал да мърмори: „Нали знаеш, че не
е правилно да докосваш жена. Как можа да пристъпиш правилата за монашески
живот?“ Монахът, който пренесъл момичето, вървял мълчаливо, но най-накрая
отговорил: „Аз я пуснах край реката преди един час. Защо ти още я носиш?“
Колосяни 2:20,21,23:
„Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо ... се
подчинявате на постановления, като: „Не се докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“...
Тези неща ... не струват нищо в борбата против угаждането на тялото.“
Тези „постановления“
не идват от Бога, а от човеци. Това е мъртва религия, не спасителна вяра. Легализмът
говори от името на Бога, но не Го познава. Крие се зад националната ни
идентичност и ни заплашва, че без него няма да сме нация. Легализмът има предписания
за това какво да правим и какво да не правим на погребение, при раждане, на
сватба, при празници на светии...
Легализмът е привидно
благочестие и лъжесмирение, които нямат нищо общо със свободата в Христос.
Както беше казал
някой, ако моралното поведение беше просто следване на правила, ние можеше да програмираме
един компютър така, че да е морален.
Виждаме, че подобно
на свободата на егото, легализмът също няма нищо общо с истинската свобода. Нека
сега разгледаме каква е истинската свобода.
3.
Истинската свобода в Христос
Йоан 8:36
„И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”
Тук Исус се обърна
към група евреи, които вярваха, че са свободни.
Днес много българи вярват,
че са свободни. Издигат лозунга „свобода, равенство, братство“. Казват: „Аз съм
свободен. Мога да говоря каквото си искам, мога да пътувам където искам, мога
да работя каквото искам, мога да правя каквото си искам. Но Исус каза на
евреите, „Всеки, който върши грях, слуга е на греха.“ (Йоан 8:34)
Не е грях да си
изкушаван. Грях е, когато се поддадеш на изкушението. И дори когато Бог ти
прости, последствията от греха остават. Грехът е робството на Сатана. Той е
като облак, който надвисва над теб и засенчва слънцето. Вървиш и не виждаш къде
отиваш, докато накрая те поглъща и политаш към пропастта.
Как можем да се
освободим от робството на греха?
Йоан 8:31, 32: „Тогава
Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина
сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Истинската свобода в
Христос е възможна само когато пребъдваме в учението на Христос. Само Божието
слово може да разпръсне облаците на греха така, че слънцето на Неговата правда
и истина да освети пътя ни и ние да стъпваме уверено на твърдата канара Исус.
Псалми 119:105 „Твоето
слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми.“
Вземаш ли този
светилник всяка сутрин, за да виждаш къде ходиш през деня? Четеш ли Словото и размишляваш
ли върху неговите истини?
Когато Неговото
слово се вселява в тебе, то ще ти помогне да преодолееш не само греха, но и
страха. Защо? Защото истината ще ти даде увереност, която ще те освободи от
всеки страх. В книгата си „Представи си живота си без страх” Макс Лукадо пише:
“Страхът прогонва много хубави неща в живота. Може ли
човек да е щастлив и да се страхува в същото време? Може ли да мислиш трезво и
да се страхуваш? Да си уверен и да се страхуваш? Да си милостив и да се
страхуваш? ... Страхът не е написал симфония или стихотворение. Страхът не е
преговарял за мир, не е изцелил болест. Страхът никога не е помагал на
семейство да преодолее бедността, или на народ да преодолее заблудите си.
Страхът не е опазвал брак или бизнес... Вярата е правила това.“
Вярата в Христос,
която идва от общуването със Словото Му е тази, която може да помогне на народа
ни да преодолее заблудите си и да го направи свободен да живее благочестив
живот в праведност и любов.
Иван Вазов казва за
Библията: “Аз не зная под небето друга книга по-могъща от Библията… Там, където
Библията се знае и се чете, злините са случайни, а добродетелите - трайни и
постоянни спътници на живота.”
Чели ли сте книгата
на Александър Урумов, "Али Безсмъртния"? Tя
е написана по истински случай. В нея той разказва за един иранец, съден за убийство,
отвличане, въоръжен грабеж и продажба на наркотици, който лежи в български
затвор. Един ден Али пита своя съкилийник дали може да му даде да почете нещо.
Другият мъж му дава Библия.
Али започва да я чете
с насмешка, докато не стига до Деянията на апостолите. Тогава нещо в него се
променя. Разбира, че ако се покае и повярва в Христос, може да получи спасение
и свобода от живота в греха. Предава се на Исус и това променя завинаги живота
му. Вече е вън от затвора, не ползва наркотици, има семейство и проповядва на
бежанци от Иран в България за това, че могат да бъдат свободни от греха и
страха в Христос.
И накрая искам да
завърша с това: истинската свобода не е просто свобода ОТ греха и свобода от
страха. Тя е свобода ЗА Христос. Носителят на Нобелова
награда за литература, индиецът Рабиндранат Тагор, казва: „На масата си имам
една струна на цигулка. Тя е свободна. Но не е свободна да прави това, което се
очаква от една струна на цигулка – да прави музика. Затова я вземам, слагам я
на цигулката и я опъвам, докато затрепти при докосване. Едва тогава е свободна
да бъде струна на цигулка.“
Истинската свобода е
там, където има посвещение. Както струната може да осъществи своето
предназначение да прави музика единствено в цигулката; както рибата е създадена
да съществува и да дава потомство единствено във водата; така човек може да е истински
свободен само когато живее във взаимоотношения с Бога и е посветен да принася слава
на Христос.
Искам на днешния
празник да ти задам въпроса на кого си посветен ти – на несвятата троица
„свобода, равенство, братство“, или на пресвятата Троица?
Отвори сърцето си за
Словото. То ще те предпази от опасностите на фалшивата свобода на егото и
легализма, ще разпръсне облаците на грях и страх в живота ти и ще ти помогне да
станеш опъната струна в Божията цигулка. Тогава фалшивите звуци на твоя живот
ще се превърнат в хармонична мелодия под диригентството на Най-великия Музикант.
Амин!
_____________
БПЦ "Нов живот" Варна
03.03.2019 г.
