/проповед/
Преди две седмици започнахме поредицата „Щом питаш с проповед
от
п-р Джош. В нея той отговори на въпроса „“Щом Бог има план за живота ни, защо
да се молим?“ После п-р Тим говори на тема „Какво означава да съм християнин?“
Днес“
ще разгледаме една друга много интересна тема – темата за сигурността на нашето
спасение. По-скоро, ще се опитаме да отговорим на въпроса, дали щом веднъж сме
спасени, спасението ни е в кърпа вързано.
Така
мислят някои християни, които се придържат към така наречената доктрина „веднъж
спасен – завинаги спасен“. Тази доктрина учи, че спасението не може да се
загуби без значение как живееш и какво правиш. В подкрепа на тази теза се
изтъкват следните стихове:
Римляни 8:29-30, 38-39 „Защото които предузна, тях и
предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той
първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които
призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави ... Защото съм уверен,
че ... нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може
да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. “
Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да
загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“
Знаем
от Словото, че ние се спасяваме не чрез добри дела или заслуги, но по благодат
чрез вяра (Ефесяни 2:8,9). И веднага, след като казва това, Павел добавя, че
макар и да не сме спасени чрез добри дела, ние сме спасени за добри дела:
Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос
Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“
Когато
повярваме, Божието слово и Святият Дух започват да работят в нас и да променят
нашия светоглед, характер и поведение. Новорождението ни води до нов начин на
живот. Затова за име на нашата църква сме избрали „Нов живот“! Но понякога
промяната идва бавно и някои християни започват да се питат, аз спасен ли съм
наистина?
Нашата
увереност в спасението ни трябва да се основава не на това как се чувстваме, а
на Божиите обещания. Ние не трябва да живеем в страх и съмнение относно нашето
спасение.
Бог
иска всички хора да се спасят, но Той ни дава възможност да Го приемем или да
Го отхвърлим. Бог уважава нашата свободна воля. „Защото Бог толкова възлюби
света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в
Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)
Тук се казва „който вярва в Него“. Ние трябва да упражним нашата
свободна воля да повярваме. След като сме повярвали ние не губим свободната си
воля. Затова спасението не е необратимо действие.
Да
предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която
няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не
означава, че бракът ти е гарантиран доживот.
Затова и
новозаветните автори предупреждават срещу тази опасност. Ето какво пише
например авторът на Евреи – послание, написано до еврейските вярващи около 70
г.сл.Хр.
Евреи
6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния
дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово
и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да
се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го
опозоряват.“
Тези вярващи бяха
положили вярата си в Исус Христос като Месия и Спасител. Но когато са подложени
на преследване и са заплашени с изключване от синагогата и юдейската вяра, те
са се отрекли от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение
чрез вяра в Христовата жертва на кръста.
Забележете, че те
вече са били просветени в благата вест. Вкусили са от дара на вечния живот и от
Божието слово. Получили са Святия Дух. И авторът казва, че въпреки това са
отпаднали и е невъзможно да бъдат доведени отново до покаяние.
Някои
интерпретират думата „невъзможно“ като „трудно“. Тоест, може да изглежда
невъзможно, но за Бог няма нищо невъзможно. Винаги има надежда за покаяние. Но
тук за „невъзможно“ е използвана гръцката дума „адинатон“, чийто смисъл е буквално
„невъзможно“. Същата дума е използвана и в Евреи 11:6, където се казва, „А без
вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Очевидно не можем да заменим
думата с „трудно“.
Други смятат, че
в тези стихове се говори за хора, които се държат като християни, но никога не
са се покаяли истински. Но ако не са били християни, от какво са отпаднали
тогава?
За отстъпление на
вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.
1
Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят
от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“
Oтново, не можеш
да отстъпиш от нещо, в което не си встъпвал. Не можеш да отстъпиш от вярата,
ако не си бил във вярата. Днес виждаме този стих да се изпълнява. (пример с брат и сестра, които повярваха в групата на БХСС, но
после отстъпиха под натиск от семейството им)
Исус каза същото
в
Матей
24:9-10, 13 „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени
от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг
ще се предадат, и един друг ще се намразят... Но който устои докрай, той ще
бъде спасен. “
Исус каза, че
когато дойдат гонения много християни ще се отрекат от вярата. Това се случи по
време на комунистическия терор в България. По време на процеса срещу
евангелските вярващи те са обвинени в шпионаж за западните държави. Някои от
подсъдимите се огъват и признават след нечовешки мъчения. Много други престават
да ходят на църква поради страх от репресии.
По време на
репресиите срещу християни в Съветския съюз милицията е предлагала на вярващите
да пощади живота им, ако открито се отрекат от християнството и издадат други
християни на комунистическата партия. Днес в Северна Корея, Китай, Иран, Ирак,
Нигерия и други страни се преследват християни.
Ако един християнин
остане спасен след като се отрече от Исус, защо Той ще ни кара да устояваме?
На много други
места Писанията ни предупреждават да не бъдем „отсечени“ от дървото на вярата
(Римляни 11:22), с други думи да не отстъпим от вярата.
Освен гоненията, закоравяването
в греха също може да доведе до отстъпление:
Евреи
3:12-13 „Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво,
невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но се увещавайте един друг
всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез
измамата на греха.“
Тук авторът на
Евреи говори на вярващи хора, следователно това предупреждение е отправено до
вярващи хора.
Освен от страх от
преследване и чрез закоравяване в грях, Библията ни предупреждава че можем да
отпаднем от вярата чрез отхвърляне на свободата в Христос и връщане към
робското иго на човешките традиции.
Галатяни
5:4 „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от
Христос, отпаднали сте от благодатта.“
Думата „отлъчили“
означава „отделили“ и „отчуждили“. В случая Павел говори на галатяните, които
са се опитвали да се оправдаят чрез Мойсеевия закон и така са били отделени от
Христос и от Неговата благодат.“
Aко следваме
учението веднъж спасен, завинаги спасен, то по думите на Чарлз Уесли,
„никой светилник
не може да угасне“ (но ние знаем че в притчата за десетте девици, Матей 25:8,
“А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите
светилници угасват.” )
„тръните не могат
да заглушат класовете“ (в притчата за сеяча, Матей 13:7, “Други пък паднаха
между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха”.)
“никоя пръчка няма да бъде отрязана, ако не
пребъдва в Христос“ (Йоан 15:6 „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен
навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.“)
„никоя прошка не
може да бъде изгубена“ (спомнете си притчата за господаря и лукавия слуга в
Матей 18)
„никое име не
може да бъде изтрито от книгата на живота“ (Откровение 3:5, Изход 32:33)
„солта не може да
се обезсоли“ (Матей 5:13)
Ако приемем, че
веднъж спасен, ти завинаги си спасен, то:
Ти не можеш да
заровиш своите таланти (Матей 25:18)
Не можеш да
пренебрегнеш едно толкова велико спасение (Евреи 2:3)
Не можеш да
погледнеш назад, след като си сложил ръка на ралото (Лука 9:62)
Никой не може да
стане толкова хладък, че Исус да го изплюе от устата Си (лаодикийската църква,
Откровение 3:16)
За
съжаление, знаем от Словото, че всичко това е ставало, става и ще става.
Често от
поддръжниците на тази доктрина „веднъж спасен, завинаги спасен“, се изтъква...
1
Йоан 2:18-19 „Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва
Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно
време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си
останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.
И поддръжниците
на тази доктрина казват, ето, тези стихове говорят за невярващи, за
„антихристи“, които са се престрували на християни. Това не се отнася за
християни.
Вярно е, че има
фалшиви християни. Не всеки, който се помоли с молитвата на покаяние и изповяда
Исус като Господ е новороден. Но да казваме, че всеки който отпадне от вярата
изобщо не е бил вярващ е твърде пресилено изказване. Много стихове, които вече
разгледахме, посочват обратното.
Логиката на
„веднъж спасен, завинаги спасен“ е погрешна. Библията често използва метафората
за семейството и брака, за да илюстрира духовната реалност на принадлежността
към Бога. Но всеки знае, че човек може да се откаже от семейството си и да се
разведе със съпруга/съпругата си.
Библията никъде
дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след
като си го получил. Вярващият може да отпадне, както една монета може да бъде
загубена, една овца може да се заблуди, а един син може да стане блуден.
Затова, когато
видиш някой да отстъпва от вярата, предизвикай го да се покае, за да не се
превърне неговото отстъпление във вероотстъпничество. Да си спомним какво стана
с Юда Искариотски, който беше част от вътрешния кръг ученици на Исус, но накрая
Го предаде и се самоуби.
Истината
е, че християните не могат да „загубят“ своето спасение. Спасението не е ключ,
че изведнъж да осъзнаеш, че си го загубил някъде. Ох, къде ми е ключа!
Истинските
вярващи имат увереност в своето спасение. Ние не бива да се страхуваме, че ще
изгубим спасението си. То не е портфейл, който можем да изтърсим от задния джоб
без да внимаваме. Писанията ни уверяват, че Бог ще се грижи за нас и ще ни
подкрепя и напътства със Святия Си Дух. Като осъзнаваме, че съществува опасност
от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат
страх да направим немислимото.
Ако летиш със
самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо
лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там,
закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по
време на полет.
Ето още един стих
Йоан
10:27-28 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им
давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от
ръката Ми.“
Това обещание,
което често се изтъква в подкрепа на „вечната сигурност“ е обвързано с условие.
Тези, на които Бог обещава вечен живот са тези, които „слушат гласа Му и Го
следват“. Наистина, никой не може да ги грабне от ръката на Исус, но самите те
могат да се поставят извън Неговата ръка. Докато е в стадото на добрия Пастир,
овцата може да се чувства сигурна. Но ако се отлъчи, тя рискува живота си.
Следователно,
християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но съзнателно
могат да го пропилеят.
Някои християни
са идвали при мен и са ме питали дали наистина са християни, понеже се борят с
греха. Вижте какво казва...
Матей
7:21-23 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното
царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден
мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не
правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви
познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“
Тук Исус говори
за хора, които Той никога не е познавал, а не за хора, които са били спасени и
след това са отпаднали. Той говори за тези, които практикуват грях. За разлика от
тях, християните не практикуват грях, а се борят с греха, защото знаят че са
христови и Святият Дух, който е в тях, ги изобличава за грях.
Заключение:
Бог ни е дал
свободна воля и след като повярваме ние не я губим. Затова спасението не е
необратимо действие. Ние имаме отговорността да устояваме във вярата и Словото
непрекъснато ни увещава в това. Писанията ни предупреждават да не отстъпим от
вярата. Библията дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш
спасението си, след като си го получил.
Най-често
причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения или
закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля
свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.
Същевременно, като
осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава
че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните
не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го
пропилеят.
Затова, нека се
молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се
прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в
лице с нашия Спасител!
Нека се молим!
___________________
20.08.2023 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
