Време за сеене (Матей 13)

 /проповед/

Някой е казал, че една картина струва колкото хиляда думи. Сигурно затова фейсбук и инстаграм са толкова популярни. Затова обичаме да правим снимки и имаме камера в телефоните си. Но по времето на Исус нямаше камери, нямаше фейсбук и инстаграм, aко имаше, щяхме да имаме запазена такава снимка. Затова хората са използвали словесни картини, истории. Разказването на истории е било много популярно.

Равините често използвали аналогии, за да предадат на учениците си важни истини. В 13 глава Исус разказва 7 притчи за царството. Той говори за началото на царството, разширяването на царството, съпротивата срещу царството, поданиците на царството и кулминацията на царството. Една трета от поученията на Исус са чрез използване на притчи.

Думата „притча“ (парабoле, гр.) означава „да поставя до“. С други думи, ако искаш да обясниш една трудна, абстрактна истина, до нея поставяш нещо известно и разбираемо. Правиш аналогия с естествения свят, за да може хората да разберат духовния свят.

Интересно е, че 4 от 7-те притчи в Матей 13 са свързани с ниви и сеене, което ни показва каква голяма част от живота на хората тогава е била свързана със земеделие. Аз лично нямам почти никакъв опит със сеене на култури. Но днес ще разгледаме тези притчи, за да видим как можем да бъдем активни сеячи на духовната нива.

Тринадесета глава започва с притчата за сеяча, на която днес няма да се спираме, тъй като съм проповядвал върху нея и можете да намерите проповедта в youtube канала ни или на блога ми.

Само ще кажа, че тя е и ключ за разбране на останалите. В нея Исус използва четири различни почви, за да опише 4 различни отклика на благата вест. Някои хора чуват благата вест, но не я разбират, защото тя не ги интересува. Други показват интерес, но скоро се отказват, защото нямат дълбок духовен интерес. Трети са прекалено загрижени за живота си. Само малцина откликват с вяра и когато го направят живота им е променен и в резултат те жънат духовна жътва.

Така че, чрез този остатък вярващи, Царството се разширява. Тук Исус ни показва какво е да инвестираме в живота на другите, да сеем Словото, да хвърляме семената, защото Бог може да ни изненада и от най-безперспективното на пръв поглед семе да се роди нов живот.

Царството се разширява. Но това предизвиква опозиция срещу Царството. Така стигаме до втората притча. Тук Исус използва друга аналогия – от семе, което се сее, в това, което семето произвежда – жито. Нека прочетем…

Матей 13:24-28 „Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?“

Думата за плевели на гр. е „зезениан“. Toзи плевел бил много разпространен в Палестина. Първите седмици било трудно да го различат от житото. Слугите често проверявали нивата, за да видят как расте житото и в началото всичко изглеждало добре.

В древността, ако някой иска да си отмъсти на някого за нещо, често той посявал този плевел в нивата му, за да задуши житото. Даже е имало закони, забраняващи това. И вече когато растението оформяло цвета си, тогава вече човек можел да различи плевела от житото.

Затова, когато слугите попитаха господаря дали иска да отидат да оплевят плевелите,

Матей 13:29 „А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.“

И плевелите, и житото растат заедно, затова господарят казва, нека изчакаме до края на сезона, тогава ще можем да ги различим и ще оплевим плевелите.

В църковната история е имало моменти, когато Църквата се е опитвала насила да изтръгне плевелите от нивата. Имало е движения, които са искали да накарат всички християни да вярват по начина, по който те вярват.

Това е грешно. Константин Велики вижда в небето кръстния знак и чува думите, „С този кръст върви и победи“. Той побеждава в битката и издава Миланския едикт, с който забранява преследването на християни. Но по-късно взема на прицел някои християнски групи, които се различават от основната християнска доктрина.

Кръстоносните походи са били насочени срещу мюсюлманите и евреите. Избивали са ги в името на Христос. Също, испанската инквизиция е убила невинни. Това е грешка. Исус казва:

Матей 13:30 „Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“

И Исус разказва още една притча – притчата за синаповото зърно. И той използва някои елементи от първата, за да им обясни и тази притча. Тук много коментатори интерпретират погрешно тази притча, защото не я разглеждат в нейния контекст и връзка с предходните притчи.

Нека я прочетем:

Матей 13:31-32 „Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.“

Тук Исус не казва, че синаповото зърно буквално е най-малкото в света. Той говори за семената, познати в Близкия изток. Обикновено това семе не израства чак като дърво, а израства като храст. Но има един вид синапово семе, което израства в дърво високо до 3 метра и клоните му са достатъчно здрави, за да издръжат птица.

Вероятно Исус тук говори за тази разновидност. Исус иска да подчертае контраста между незабележимото начало и огромния растеж. Обикновено тази притча се интерпретира така: благата вест започва с 12 ученика на Исус, по-късно те са 120 в горницата. Това семе е посято на Петдесятница и то расте и прониква в цялата Римска империя и целия свят и светът може да се подслони в неговите клони. Това дърво е Църквата.

Проблемът е, че Исус не предлага обяснение на тази притча. За да я интерпретираме правилно, трябва да намерим нещо, което Той вече е обяснил и да го приложим към тази притча.

Първо, той казва, имаме птици. Но дали това са хората от света, които идват, за да бъдат спасени и да станат християни?

Помните ли, че в притчата за сеяча птиците дойдоха и изкълваха зърната, паднали край пътя? Там те символизират нечестивия, дявола. В притчите птиците не символизират добрите, а лошите, нечестивите. Чак до Откровение 18, когато великият Вавилон пада и става „свърталище на всякаква нечиста и омразна птица“ (18:2). Птиците са символ на злото в Писанието.

Какво да кажем за дървото? В Даниил 4, Езекиил и други места дървото е символ на светската власт, на империите. Така че, Исус казва, Божието царство е като синапово зърно, то ще расте. Но всички които се подслоняват в неговите клони не са непременно добри. Много зло ще се върши в името на Неговото царство.

Ще се случват чудесни неща, но и ужасни неща в името на Царя.

Това дърво ще бъде достатъчно голямо, за да подслони много хора и много религиозни системи, включително лъжеучения.

И минаваме към следващата притча:

Матей 13:33 „Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“

В предишната притча се говори за външен растеж, а тук за вътрешен, скрит растеж. Когато еврейките правели хляб, след като втасвало тестото, те вземали малко от тестото и го запазвали. Когато пак правели хляб, слагали това втасало тесто в новото тесто и така квасът заквасвал цялото тесто.

Пак вземали малко тесто, оставяли го настрана до следващото приготвяне на хляб.

Популярната интерпретация на тази притча е отново, че тук се говори за църквата. Тя започва като нещо малко и постепенно завладява целия свят. Това е особено застъпено като разбиране в някои християнски деноминации, които вярват, че Църквата ще завладее света и ще установи Божието царство тук и сега. Ще християнизираме света.

Църквата наистина започна с една шепа хора. Исус се роди в периферията на Римската империя, в едно невзрачно градче, наречено Витлеем. Но така изпълни Писанията, защото трябваше да се роди в Давидовия град. Взе 12 мъже, нарече ги апостоли, после те станаха 120. На Петдесятница 3000 се присъединиха към Църквата. След това още 5000.

Коментаторите считат, че след няколко месеца Църквата е наброявала 20000 човека. Разпространила се е в цялата империя, а след това и в целия свят. И един ден, в Милениума Исус Христос ще царува над цялата земя.

Това е вярно. Но както птиците символизират нещо зло, квасът не звучи добре за евреите. Той също е символ на зло. На Пасха евреите трябваше да махнат кваса от домовете си. Жертвите трябваше да са без квас заради това, което той символизира. Той ферментира, прониква както злото.

Исус каза на учениците, „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матей 16:6) Първо учениците си казват, „Какво иска да каже, да не би да е гладен?“ Но авторът продължава и казва, че говори за учението на фарисеите (ст. 12).

Исус казва, малко  квас заквасва цялото тесто. За първи път споменава това в 1 Коринтяни 5:6, когато говори за неморалността в църквата. И казва, ако оставите покварата без да я адресирате, тя ще се разпространи като квас в цялото тесто.

Когато казва това в Галатия (Галатяни 5:9), говори за легализма, който също разрушава вярата.

Така че, квасът тук не е добро нещо. Да, Църквата ще продължава да расте, но това не винаги ще е добър растеж. Нека вземем нашата църковна история, при която виждаме как механично е покръстена цяла нация, барабар с езическите си вярвания, ритуали и обичаи. И до днес жънем горчивите плодове на синкретичната вяра на българина.

В клоните на Църквата има много птици – лъжеучители, еретици, номинални вярващи… И тези учения ще проникват – спасение чрез дела, молитви към светиите, легализъм… Тези хора се наричат християни, те са в клоните, те са в тестото, те са в короната на християнското дърво.

За тях един новороден християнин, един мормон и един дъновист са едно и също нещо. Но идва Съдния ден. Тогава Бог ще прибере житото в житницата си, а плевелите ще върже на снопове за изгаряне. Дотогава обаче ние трябва да имаме търпение и да проповядваме истината.

Матей 13:34-43 „Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. И Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века, а жътварите са ангелите.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши [да слуша], нека слуша.”

Царството бе основано от Исус Христос. Той пося семето в Своите ученици, те посяха в живота на други, докато истината достигна до нас. Но тогава дойде Сатана и той се възпротиви на делото на Христос, като изпрати своите последователи да сеят полуистини и лъжи, за да създаде фалшиви доктрини.

Виждаме Царството да расте, но идва опозицията и лъжеученията. Това е положението сега. В края на времето всичко ще се оправи.

Какво означава това за нас? Днес не е време за съд, а време за благовестие. Днес е време за сеене. Не се притеснявай за съда, притеснявай се за благовестието. Сей семето.

Аз обичам да пътувам с влак, защото той предлага чудесна възможност за благовестие. Както знаем, България е малка, но БДЖ я прави (да изглежда) голяма. Има достатъчно време да кажеш добрата новина на всеки, който влезе в купето ти.

Но понякога имаме само малко време – при среща с познат на улицата, разговор с продавачката в кварталното магазинче… Нека се молим за мъдрост и водителство, за да знаем кога и какво да споделяме с хората.

Ние не знаем кой ще повярва и кой не, затова трябва да сеем навсякъде. Чарлз Спърджън е казал, „Би било хубаво ако Бог беше белязал с жълта черта на гърба всички, които ще повярват, но не е.“ Той може да види чертата, ние не можем.

Затова казва, „Идете в целия свят и проповядвайте благата вест.“

Останалите три притчи ще разгледаме на Библейското изучаване в сряда.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2025 г. 

Притчата на пророка (Еремия 18)

/проповед/

Видяхме, че Бог призова един младеж да пророкува на Юда за предстоящото осъждение - вавилонския плен. Той вложи думи в устата му, каза му да не се бои от хората, и да говори Словото, което му даде. И го увери, че ще го подготви и ще му даде всички ресурси, които са му необходими за това.

След това разгледахме 3-та глава, в която Бог каза на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!“

Днес ще говорим за това как Бог иска да оформи нашия характер и за тази цел ще разгледаме една притча, която Еремия използва в 18-та глава. Ще говорим за грънчарство. Заедно с Еремия ще влезем в къщата на един грънчар и ще видим какво Бог има да ни каже чрез тази притча.

Еремия 18:1-6 „Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. 4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. 5 Тогава Господнето слово дойде към мен и каза: 6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.“

Аз изобщо не съм човек на изкуството. Не умея да рисувам, нито да творя каквото и да е с ръцете си. Затова прочетох малко за занаята грънчарство. И се оказа, че не е никак лесно да се направи глинен съд!

Първо, грънчарят трябва да изкопае глина с добро качество, а такава се намира дълбоко в почвата. След като я извади, я оставя да преседи няколко седмици. След това слага глината в дървени нощви или в каменен съд, пълeн с вода.

Когато буците глина омекнат, те се разбъркват до получаване на мека кал. След това глината престоява още шест месеца, преди да е готова за работа.

С други думи, глината, както е взета от земята, е безполезна. То трябва да бъде преработена, а това отнема много време и енергия на Грънчаря.

Това е перфектен пример за нас като грешници. Ние сме безполезни в нашето естествено състояние, но Бог е способен да види съдовете, в които можем да се превърнем, следователно, Той започва процеса, който ще ни доведе до място на полезност. Той ни изкопава, изсушава ни и ни измива.

След като глината е почистена и обработена, тя се поставя на маса и се удря с дървено чукче, за да се премахнат всякакви въздушни мехурчета, които може да са се образували в глината. Най-накрая, когато глината е гладка и хомогенна, грънчарят я поставя на колелото и я оформя в съд.

И Еремия влиза в къщата на грънчаря и вижда как той прави съдове от глина. И вижда, че ако съдът се развали, грънчарят го прави на друг съд.

И Бог казва, „Това се опитвам да направя и с Юда. Те са с много недостатъци. Искам да направя от тях друг съд, ако ми позволят.“ Това послание вероятно идва преди падането на Израел, може би през 587 г.пр.Хр. Чрез Еремия Бог предупреждава Юда за надвисналото разрушение, но те не Го слушат.

Еремия 18:12 „А те ще кажат: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.“

Хората не искаха да се променят.

Някои от нас може би си казват, „Не искам никой да ме моделира. Аз съм интелигентен човек, мога сам да се оправя.“

Но нека се замислим, ако не искаме Бог да ни моделира, кой или какво ни моделира тогава? Дали сме моделирани от нашите мисловни процеси? Самата мисъл за това ме плаши! Или сме моделирани от хорското мнение? От културата, от модата?

Щом сме станали християни и щом сме днес тук, предполагам че поне повечето от нас искат да сме моделирани от Бога. Днес е доста хладно навън (духа, вали), можехме да си останем вкъщи да спим до късно! Но ние дойдохме на църква! Очевидно искаме да се учим от Божието слово и Бог да ни моделира.

За разлика от глината, която е неодушевен предмет, ние имаме свободна воля. Ние избираме дали да следваме Бога или да следваме нашите пътища, както направиха израелтяните. Но Бог иска ние да сме податливи на обработка, на промяна. Той не ни кара насила, но желае да отворим сърцето си за Него.

И Той не очаква тази промяна да е видна само в извънредни обстоятелства, а в нашето ежедневие. Днес човек може да види грънчар да работи или в Етъра, или в Трявна, или в някое друго малко градче. Но по онова време това е бил много разпространен занаят.

По същия начин Бог присъства и работи в нашето ежедневие. Въпросът е, виждаме ли Го? Когато вървя по тротоара и видя между плочките поникнала трева, си казвам, „Пак не са направили тротоара качествено!“ Някъде дори виждам поникнали цветя!

Но ако погледна с очите на вярата, в това цвете мога да видя символ как Бог може да преодолее на пръв поглед непробиваеми препятствия и да създаде нов живот! Бог може да направи път там, където няма път!

За да ни покаже тази истина, Бог да използва метафората на грънчарството и на други места в Писанията. В

Исая 45:9 „Горко на такъв, който спори със Създателя си. Глинен съд сред глинените съдове по земята! Ще каже ли глината на ваятеля си: ‘Какво правиш?’ И твоето произведение ще каже ли за тебе: ‘Липсва му умение’?“

Исая 64:8 „Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят и; и всички сме дело на Твоята ръка.“

2 Коринтяни 4:7 „А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“

Какво е това съкровище? Съкровището е Божията сила, която работи в нас. Ние сме пръстните съдове, които Бог използва. Ние сме понякога доста крехки, с пукнатини, но въпреки това Бог пак ни използва. В Библията виждаме хора с много слабости, но Бог ги използва.

По същия начин Бог продължава да работи с народа на Израел. Това не е краят на тяхната история. Бог продължава да ги търси и да желае да има взаимоотношения с тях.

Може би точно сега в твоето семейство, твоят съпруг или съпруга, или твоето дете иска да следва своя път. Не следва Божия път. И това разбива сърцето ти. Но добрата новина е, че Бог не се отказва от нас.

Бог продължава да търси всеки, дори той да бяга от Него като Йона. И нашата молитва е, че един ден нашите близки ще осъзнаят това и ще решат да станат пластичната глина, която Той иска те да бъдат.

Някой е казал, „Бъдете търпеливи, Бог не е свършил още с мен!“ Ние сме в процес на изработка. Бог продължава да работи в нас.

В Библията този процес е наречен освещаване. Бог работи в нас, за да ни направи чисти и святи. За да изглади острите ръбове.

Понякога ние се уморяваме и разочароваме, когато този процес отнема твърде дълго време и ние продължаваме да се проваляме. Искаме да кажем нещо любезно на някой, с когото ни е трудно да общуваме, но от устата ни излиза отново нещо грубо. Но Бог отново идва и ни казва: Позволи ми да променя това. С моя помощ ще се справиш!

Бог продължава да работи в твоя живот! Не забравяй, че преди това Той те е изкупил – а това е най-голямото чудо, което вече се е случило в живота ти! Без значение какво си правил в миналото, Бог е взел счупените парченца на живота ти и ги е изкупил обратно. Като повярва в смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос, Той плати цената за твоето спасение.

Един руски офицер задлъжнял много. В отчаянието си написал един списък с всичките си дългове. Отдолу написал, „Кой може да изплати дълг като този?!“ Същата нощ императорът преминал през лагера предрешен и виждайки къс хартия до спящия мъж, го прочел и написал след въпросителния знак една дума: „Николай“.

На сутринта офицерът се учудил като видял написаното, но скоро всичките му съмнения се изпарили, когато в 10 ч. императорът изпратил парите, необходими за изплащане на огромния дълг.

Ако ти още си неспасен, ти си също с дълг. Помисли за греховете си, колко много дължиш на твоя Господар. И когато в отчаянието си попиташ, „Кой може да изплати такъв дълг?“, отговори „Исус. Той може да го плати. И го е платил. Вярвам в това!“

Друго интересно нещо за грънчарството е, че след като се изпече съда, без значение колко изящно е направен, ако искаш да го промениш, трябва да го счупиш. Това означава две неща.

Първо, ако искаш Бог да продължава да работи в живота ти, трябва да си мек в Неговите ръце. Да си чувствителен за Неговия глас. Да четеш и изучаваш Библията и да си готов да се променяш, ако забележиш че грешиш в някоя сфера от твоя живот.

И второ, понякога трябва да бъдем счупени, преди Бог да може да работи в нас.

Псалм 51:17 „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“

Казваме на Бога, „Боже, не мога да се справя сам. Опитвам и не става. Нуждая се от Теб!“

Някои хора се променят, когато видят светлината. Други се променят само когато почувстват горещината.

Виждали ли сте витражите на някоя катедрала? Техните живи цветове и сложен дизайн пленяват окото. Но когато се вгледаш отблизо, ще забележиш пукнатини и несъвършенства, които нарушават повърхността му. И все пак точно тези недостатъци позволяват на светлината да танцува през стъклото, хвърляйки калейдоскоп от цветове върху стените и пода отдолу.

По същия начин животът ни е подобен на витражи, красиви, но крехки, белязани от пукнатини и счупвания на несгоди и болка. И точно както светлината блести през счупеното стъкло, осветявайки неговата скрита красота, така и Божията благодат може да освети нашите счупени животи.

Aко Му предадем съкрушеното си сърце, ние се отваряме за възможността за обновление. Подобно на майстор занаятчия, Той започва да възстановява счупените парчета от стъклопис. Бог работи в живота ни, за да поправи счупеността ни, вливайки във всяка отломка Своята благодат и любов.

Искам да завърша с думите на един християнин от 2 в. Името му е Ириней.

„От Божиите ръце“

Не ти моделираш Бог. Бог моделира теб. Ако ти си Божие творение, очаквай ръката на Скулптора, който върши всичко на неговото време. Предай на Грънчаря сърцето си, меко и послушно, и пази образа, в който Скулпторът те е оформил. Нека твоята глина е влажна, за да не закоравееш и да не изгубиш отпечатъците на пръстите на Грънчаря.

Край

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.11.2024 г.

Играеш ли по Божиите правила? (Лука 15)

 

/проповед/

По време на междуконфесионална конференция различни богослови обсъждали има ли някаква доктрина, която е уникална за християнската вяра.

Разговорите продължили известно време, когато в залата влязал К.С. Луис и попитал на каква тема са обсъжданията. Казали му, че обсъждат уникалния принос на християнството сред световните религии. Луис отговорил, „А, това е лесно! Благодатта.“

Делегатите на конференцията трябвало да се съгласят. Наистина, идеята за Божията любов, която е безусловна и безплатна, сякаш противоречи на разума.

Будистката осемкратна пътека, индуистката доктрина за кармата, еврейският завет, ислямският законов кодекс – всички те предлагат начини как да спечелим одобрение.

Само християнството ни показва, че Божията любов е безусловна.

Ние живеем в свят лишен от благодат. Затова за нас е толкова трудно да разберем Божията благодат. И точно затова Исус говори за благодатта често.

SLIDE В книгата си „Изумителна благодат“ Филип Янси казва, „Мислил съм достатъчно върху историите на Исус за благодатта, за да схвана тяхното значение. И въпреки това, всеки път когато съм изправен пред тяхното удивително послание разбирам колко плътно пелената на немилост замъглява погледа ми към Бога.

Домакиня, която подскача от радост, след като е намерила загубена монета не е това, което ми идва на ум, когато мисля за Бога. Но точно това е образът, върху който Исус настоява.

Както знаем, историята за блудния син се появява в поредица от три истории, разказани от Исус – историята за изгубената овца, историята за изгубената монета и историята за изгубения син. И трите истории имат едно и също внушение.

Всяка от тях подчертава нечие чувство на загуба, разказва за радостта от намирането и завършва със сцена на празнуване.

Исус сякаш ни казва: „Искате ли да разберете какво е да си Бог? Когато някой от тези двукраки човеци започне да внимава на думите Ми, се чувствам така, сякаш току-що съм получил обратно най-ценното си притежание, за което вече смятах, че е загубено.“

SLIDE В Лука 15:10, точно преди притчата за блудния син, Исус казва: „Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.“

Църквата също трябва да е място на радост. Нека помним това, докато разглеждаме тази притча.

Лука 15 започва с думите,

SLIDE Лука 15:1-2 „А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях.“

Това кара Исус да разкаже три притчи, които подчертават радикалната Божия благодат и радикалната липса на благодат у фарисеите. Сякаш Исус им казва, „Вие мислите, че познавате Бога, но се лъжете. Бог не играе по вашите правила. Ето какъв е Той!“

SLIDE В притчата бащата представлява Бог Отец. Този баща има двама сина. Те израстват в много добър дом – дом в който има всичко, което един човек може да пожелае – любов, радост, общение, удобства... Но по-малкият син прави нещо странно.

SLIDE Той решава, че вече не иска да живее в този дом. Мисли, че тревата на съседа, образно казано, е по-зелена. Иска своя дял от наследството.

Според еврейския закон, баща който има двама сина трябва да раздели наследството на три части и да даде 2/3 на големия и 1/3 на малкия син. Но наследството се наследявало едва след смъртта на бащата. Искайки своя дял докато баща му е жив, все едно малкият син му казва, „За мен ти си мъртъв“.

Бащата със сигурност е бил дълбоко наранен. Но въпреки това му позволява да упражни своята свободна воля. Той разделя своето наследство и момчето си тръгва с кесия жълтици, които не той е заработил. Всичко от наследството си той дължи на своя баща.

Някой ще каже, защо той му е позволил да си тръгне с наследството? Защо не го е спрял!

SLIDE Много често хората задават въпроса, защо Бог позволява да ни се случват лоши неща? Защо не спира пръста на убиеца на спусъка, защо не застава между колата и детето на улицата, защо позволява на алчни политици да крадат бедния народ...?

Но ако Бог правеше това, тогава ние нямаше да сме свободни хора, а щяхме да сме марионетки, кукли на конци, които са програмирани да се подчиняват. И Той нямаше да е Бог, а щеше да е тиранин. Бог е любов, а любовта предполага свобода.

SLIDE Бащата дава наследството на малкия син. И момчето се отправя към далечна страна и там се отдава на разгулен живот. Посещава всички нощни клубове, пръв е на всички купони. И когато имаш пари, имаш много приятели. Така че, за известно време той си прекарва чудесно.

Но един ден той бръкна в джоба си и там не откри нищо. Той не само че беше останал без пукната пара, но и откри, че страната, за която мислеше, че там тревата е по-зелена, всъщност тревата там изсъхна.

SLIDE Лука 15:14 „настана голям глад в оная страна“.

По-малкият син не знаеше какво да прави. Не трябваше да се страхува да се прибере у дома, но се боеше. Може би се срамуваше? Или мислеше, че баща му няма да го приеме? Толкова дълбоко се бе потопил в света, че бе забравил че благодатта изобщо съществува. Мислеше че няма изходен път.

Но, както вече казахме, Бог не играе по нашите правила.

Може би и ти познаваш или се сещаш за някого, който се срамува да се върне у дома... да се върне в църквата?

Ние, църквата, сме тялото Христово на тази земя. Ние трябва да представляваме Бог пред света. Затова трябва да играем по Божиите, не по нашите правила. По правилата на благодатта.

Църквата трябва да е място, където хората да не се страхуват да се върнат. Църквата трябва да е място, където хората празнуват Божието присъствие. Такава църква ли сме ние?

В една църква имало една много възрастна жена, която била много стабилна и зряла във вярата. Много хора от църквата ѝ се възхищавали и се опитвали да се учат от нейния пример. Тя познавала Библията и наистина била за пример. Един млад човек от църквата се разболял от СПИН.

Дълго го криел от другите членове на църквата, но накрая трябвало да отиде в болница за лечение. В болницата изпаднал в кома. Когато се събудил, тази жена държала ръката му. Той ѝ казал, „Не мога да се върна в църквата. Много се срамувам, а и те няма да ме приемат.“

Жената се усмихнала и казала, „Можеш и още как, и когато се върнеш, ще седнеш до мен.“

Някой беше казал, „Бог има непрекъсната любовна афера с грешниците. Той вдига купон с много храна и питиета, за да им привлече вниманието. Той кани тези, които не заслужават. Прегръща смотаняците и поставя пръстен на техния пръст.“

В нашата притча виждаме, че

SLIDE Лука 15:14 младият човек „изпадна в лишение. И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине.“

А какво стана с неговите приятели? Казали са му най-вероятно, „Съжалявам. Казваш, че си загубил всичките си пари? Е, тогава, между нас е свършено. Вече не се интересувам от теб.“

И по-малкият син бързо откри, че няма истински приятели в тази страна. И докато работи и пасе стадото свине, той

SLIDE Лука 15:16 „...желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.“

И сигурно докато Исус е разказвал това, всеки израелтянин, както фарисеите и бирниците, които го слушаха, са изпитали погнуса, защото това за един евреин е достигане до дъното.

Свинете бяха нечисти животни според Мойсеевия закон, затова евреите не са отглеждали тези животни, камо ли да паднат толкова ниско, че да живеят с тях, да ядат тяхната храна, и дори да копнеят за ... тяхната храна! Този младеж наистина бе достигнал дъното.

И тогава настъпва обратът в историята:

SLIDE Лука 15:17-20 „А като дойде на себе си, рече: имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, и дойде при баща си.“

Той се опомни и дойде на себе си. Изкушението и грехът ни карат да виждаме света като в криво огледало. Загубваме чувство за реалност. Виждаме себе си и другите в грешна перспектива. Просто не можем да виждаме ясно, когато сме оплетени в греха.

Но синът дойде на себе си! И той се върна у дома, където беше израсъл, но е толкова заслепен от липсата на благодат в неговия свят, че не очаква да бъде приет.

SLIDE В ст. 20 виждаме една прекрасна картина на Бога:

Лука 15:20 „И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше.“

Ст. 24: „защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И започнаха да се веселят.“

В еврейската култура мъжете носели дълги роби. За да може мъж да бяга, е трябвало да надигне полите и да ги държи високо, за да не се спъне в тях. Но по този начин би оголил краката си, което се считало за неприлично. Мъжете на положение никога не бягали, за да не се излагат.

Но бащата вдига полите и се понася към сина си. Не чака да дойде, отива сам да го срещне. Прегръща и целува непокорния си син преди той да може да каже каквото и да е! Синът вони на свине, ти би ли го прегърнал?! Бащата можеше да каже, „Хубаво, че се върна. Иди се измий, преди да влезеш вкъщи!“ Но вместо това бащата го прие такъв, какъвто е!

Това е любовта, която Бог има към всеки един от нас.

Какво иска да каже бащата в притчата с думите, „този мой син бе мъртъв.“ Очевидно той няма предвид физическа смърт.

SLIDE Ефесяни 2:1-2 „И съживи вас, които бяхте мъртви поради вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят... между които и ние всички сме живели някога... Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христа... Защото по благодат сте спасени.“

Нашият Бог е като болен от любов баща, който не ни натяква за отминалите грехове, а вдига парти, когато дойдем при Него за спасение и прошка. И когато сме още далеч от Него, Той се затичва към нас!

„А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях.“

Исус им разказа тази притча, за да им покаже какъв е Бог. Но дали фарисеите и законоучителите го разбраха?

А ние? Разбираме ли го?

SLIDE Фарисеите и книжниците са представени в притчата от по-големия син, който „се разсърди и не искаше да влезе“ (ст.28).

На тях не им хареса факта, че Бог не играе по техните правила. Не им хареса, че Бог се радва и приветства грешниците.

В края на притчата виждаме по-големия брат гневен да стои навън и да не влиза в къщата, където тече празненството. Какво ли щеше направи след това той?

Останалата част от евангелието на Исус Христос ни дава края на притчата.

Вместо да се радват на завръщането на изгубените овце на Израел, които са се събрали около Исус, фарисеите и книжниците направиха заговор, за да убият Исус. Но, подобно на блудния син, Исус, който беше мъртъв, възкръсна отново. И тези, които Той дойде, за да спаси, намериха нов живот в любящото Божие присъствие.

И така, къде сме ние в притчата? Дали сме вътре и дали участваме в празненството?

Или стоим отвън със скръстени ръце и отказваме да влезем, защото Бог не играе по нашите правила?

SLIDE Кой е истинският блуден син в тази притча?

Не е този, който имаше сенчесто минало, а този, който остава отвън. Този, който не можа да се застави да прости. Мъртвият, изгубеният, е този който упорито решава да остане навън и да не влезе в празненството на Отца.

„прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Нека се помолим.

 _____________________

25.07.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Имаш ли уши да слушаш? (Марк 4:1-9)

Как да сме плодоносни християни

/проповед/

Един мъж се чудил как да убеди жена си, че има проблем със слуха. Един ден попитал джипито им за съвет как да убеди жена си, че не чува. Докторът му казал, „Като си отидеш, отвори вратата и оттам попитай жена си какво има за вечеря. Ако не чуе, се приближи по-близо и повтори въпроса. Ако пак не чува, приближи се до ухото ѝ и прошепни, „Какво има за вечеря, скъпа?“ По този начин, казал докторът, тя ще трябва да признае, че има проблем.

Мъжът се забързал към дома си с радостно сърце и отворил входната врата. Попитал: „Какво има за вечеря, скъпа?“ Жена му не отговорила, така че той се приближил по-близо до кухнята и попитал отново, „Какво има за вечеря, скъпа?“ Отново тя не казала нищо. Когато погледнал в кухнята, тя била там. Той се приближил на пръсти до нея и прошепнал в ухото ѝ, „Какво има за вечеря, скъпа?“ Тя се обърнала, погледнала го право в очите и казала: „За трети път казвам, ще ядем свинско със зеле!“

Когато разговаряме с Бог, важно е не само да чуваме, но и да слушаме какво ни се казва. Затова Исус каза в ст. 9: „Който има уши да слуша, нека слуша.“

Хората обичат да слушат истории. Затова Исус продължи да поучава Божието царство, като използва истории, наречени притчи. Той не ги разказваше просто за да забавлява слушателите си, а за да променя живота им. За да ги призове да вървят след Него.

Едно определение за притчите на Исус е, че те са „земни истории с небесно значение.“ Те използват неща от живота, за да предадат някаква духовна истина.

В евангелието от Марк са включени 6 от притчите на Исус. Три от тях са в тази глава. Днес ще разгледаме една от тях, притчата за сеяча, която по-скоро би трябвало да се казва „притча за почвите“.

Нека прочетем Марк 4:1-9.

Исус разказа тази притча, за да ни покаже защо много хора, които са чували Божието слово не водят плодоносен християнски живот. Исус сравни живота и сърцата ни с различни видове почви, в които се посажда семе. От тази притча научаваме, че ние трябва така да култивираме нашите сърца, за да са налице подходящи условия Божието слово да произведе жътва в живота ни.

Как можеш да култивираш сърцето си така, че да произведе духовна жътва?

     1.     Трябва да ореш земята (4:3-4,15).

Първият вид почва, описана в притчата е земята около пътя. По времето на Исус около и през нивите минавали пътеки, затова някои семена при сеене падали на пътеката. Тъй като по тях минавали много хора, почвата там била отъпкана и толкова твърда, че хвърленото семе не можело да проникне в нея. Оставало върху земята и било изкълвавано от птиците.

Сърцата на някои хора са толкова твърди, че Божиите истини не могат да проникнат в съзнанието им. Както едно семе трябва първо да проникне в почвата, за да започне да расте, така и Божието слово не може да расте в нас, ако не проникне в сърцето ни.

Как земеделците се справят с този проблем? Като разорават почвата. Плугът разбива твърдата почва и когато се посее, семето ще проникне в почвата. По същия начин ние трябва да разораваме почвата на нашите сърца, за да може Словото да проникне в тях.

С други думи, нужно е да приготвим сърцето си. Как можем да направим това? Всяка сутрин, преди да отидем на училище или на работа, ние трябва да прекарваме време в молитва, четене и изучаване на Словото. В неделя също е нужно да приготвим сърцето си за църква.

За да сме готови за църква, трябва да си легнем навреме предната вечер и да се наспим добре. Ако ти е трудно да държиш очите си отворени на служба, ще ти е трудно да държиш и ушите си отворени за проповедта. Легни си навреме, за да си отпочинал и да можеш да дадеш на Бога най-доброто от себе си.

Ако си легнеш навреме, ще можеш да станеш рано и да прекараш време с Бога преди да дойдеш на църква. Да помолиш Бог да отвори сърцето ти за духовните истини, които Той иска да чуеш и приемеш. Също, ако станеш рано, ще имаш време да дойдеш и за молитвата в 10:30 ч., която прави почвата на сърцата ни още по-рохка за Словото!

Ако се вгледаш в живота си и си даваш сметка, че напоследък не израстваш духовно, може би причината е, че си закоравил сърцето си за това, което Бог иска да ти каже. Божието слово пада, но отскача и Сатана долита и го отнася. Време е да позволиш на Бог да разоре почвата на сърцето ти. Орането не е приятно занимание – може да те заболи тук и там, но резултатът си струва!

     2.     Трябва да пуснеш корени (4:5-6,16-17).

Следващият вид почва, за който говори Исус е каменистата. Когато повърхностният слой почва е плитък, растението не може да развие дълбоки корени. Истинската причина, поради която то загива не е палещото слънце, а липсата на достатъчно дълбоки корени, за да се справи с това изпитание. Същото изпитание, което унищожи едно растение, ще затвърди здравината на друго. Всичко зависи от корените. 

Слънчевата светлина е жизненоважна за растежа на едно растение. Без нея то не може да осъществява процеса фотосинтеза и ще умре. Оказва се, че това което е унищожително изпитание за растение с плитки корени е източник на живот за растение с дълбоки корени. По същия начин и ние трябва да развиваме дълбоки корени, за да устоим в трудности.

Едно десетгодишно момче решило да тренира джудо, въпреки че било загубило лявата си ръка при автомобилна катастрофа. Започнало да тренира при един стар треньор по джудо. Справяло се добре, но не разбирало защо след три месечни тренировки, треньорът го бил научил само на една хватка.

Накрая попитало, „Тренер, не трябва ли да науча и други хватки?“ Той отговорил, „Тази ще ти е напълно достатъчна.“ След няколко месеца треньорът завел детето на първото му състезание. За негова собствена изненада, момчето лесно победило в първите две срещи. Третата се оказала по-трудна, но след известно време противникът му станал нетърпелив и атакувал. Тогава момчето умело използвало своята хватка и победило.

Невярващо на успеха си, момчето стигнало до финалите. Този път противникът бил по-едър, по-силен и по-опитен. В началото той имал надмощие. За да не бъде наранено момчето, съдията обявил таймаут. Искал да прекрати срещата, но треньорът на момчето настоял: „Остави го да продължи!“

Скоро след подновяването на срещата противникът му направил фатална грешка – свалил гарда. Момчето веднага използвало специалитета си, за да го закове на земята. С това спечелило състезанието – станало шампион!

По пътя за дома момчето попитало, „Тренер, как така успях да спечеля състезанието само с една хватка?“ „Ти победи поради две причини“ – казал треньорът. „Първо, ти почти овладя до съвършенство една от най-трудните техники в джудото. И второ, единствената известна защита за тази хватка е противникът да хване лявата ти ръка.“

Най-голямата слабост на момчето се превърнала в негова най-голяма сила, защото като овладял тази техника, той развил дълбоки корени. Причината много християни да увяхват и да се спаружват в изгарящата жега на изпитания и скърби е, че имат плитка коренова система.

Те не са открили „дълбоките и скритите неща“ на вярата (Даниил 2:22) и не са познали „дълбочината на Христовата любов“. Затова ап. Павел се моли за вярващите в Ефес животът им „да бъде вкоренен и основан в любовта.“ (Ефесяни 3:17,18).

Плитките християни не могат да оцелеят във време на изпитания. Но тези, които не се задоволяват с плитчините на мъртвата религия и плуват в дълбочините на Божията благодат, откриват че Божията сила се показва съвършена в нашата немощ (2 Коринтяни 12:9).

Какво е твоето християнство – плитко или дълбоко? Нека ви кажа една тайна: колкото и дълбоки да са твоите корени, колкото и зрял християнин да си, винаги е нужно да израстваш повече в зрялост.  

Как можем да го правим?

Първо, отивай на църква всяка неделя. Това е заповед: нека „не представаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават“ (Евреи 10:25). Ние не можем да растем изолирани от другите. Нуждаем се от тяхната любов, насърчение и подкрепа. От примера на по-зрелите християни. Нуждаем се от поклонение и поучение в общността от вярващи.

Второ, чети Библията и се моли всеки ден. Бог е личност. Ти не можеш да израстваш във взаимоотношенията си с личност без да прекарваш време с нея. Бог ти говори чрез Словото, ти Му говориш в молитва. Общуването е жизненоважно за всяко взаимоотношение.

И като разговаряш с Бог, не забравяй да вършиш това, което ти казва да направиш. Не може да израстваш духовно без да се покоряваш. Непокорство не е само да вършиш нещо лошо. Непокорство е също да не вършиш нещо, което се очаква от тебе. „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему“ (Яков 4:17).

Ако не растеш духовно и Божието слово не произвежда плод в живота ти, е време да разореш почвата си и да пуснеш корени. Но има още едно нещо, което трябва да направиш.

     3.     Трябва да изкорениш плевелите (4:7,18-19).

Третият вид почва, за който Исус спомена, беше обраслата с тръни земя. Тръните израстват бързо и заглушават растенията. Плевелите усвояват влагата и хранителните вещества, нужни за растенията и така те умират.

Един от най-разпространените плевели в България е троскотът. Има много здраво пълзящо коренище, което може да достигне до метър дължина. На нашата вила също има много троскот.

Преди години баща ми беше насадил ягоди. Той ги плевеше от троскота и ги поливаше, и всяко лято ние си хапвахме вкусни ягоди. Но след като той отиде при Господа, няма кой да плеви мястото. Единственото което успявам да правя е да кося троскота и тръните. И знаете ли – десетина години по-късно ние вече не ядем ягоди от вилата ни, а от пазара. Вече нямаме нито една ягода, но троскотът и тръните растат всяка година!

В притчата тези тръни символизират грижите на живота и примамката на богатството, които задушават Божието слово в живота на много хора. Те изразходват енергията си в преследването на богатство, вместо да я използват в преследване на духовно богатство ... и накрая умират духовно.

Попитали един мъдрец, „Кой е по-удовлетворен от живота – баща с три деца или човек с три милиона.“ Той отговорил: „Бащата. Човекът с трите милиона иска още.“

Четирима индийски братя, синове на знатен човек, решили всеки да усвои рядко умение. Минало време и братята се срещнали, за да разкажат какво са научили. Първият казал: „Аз усвоих наука, според която мога да взема кост на животно и да я облека в плът.“ Вторият брат казал, „Аз мога да покрия плътта на животното с кожа и косми.“ „Аз мога да създам крайници, ако животното има плът, кожа и косми“, казал третият. „А аз знам как да вдъхна живот на това създание, ако тялото му е напълно завършено.“

Братята отишли в джунглата, за да намерят кост, върху която да демонстрират уменията си. И те намерили кост от лъв. Първият брат облякъл костта в плът, вторият накарал по нея да порастнат кожа и косми, третият създал крайници към нея, а четвъртият дал на лъва живот. Като разтърсил гривата си, кръвожадният звяр се изправил и скочил върху създателите си. Убил ги до един и изчезнал доволно в джунглата.

Ние също имаме способността да създаваме това, което може да ни погълне. Нашите земни съкровища могат да ни унищожат ако не търсим първо Небесните съкровища.

Както беше казал някой, животът е трагичен за хората, които имат С какво да живеят, но нямат ЗА какво да живеят.

Ако светските грижи и примамката на богатството задушават духовното ти развитие, необходимо е да преструктурираш живота си. Да изкорениш тръните! Направи преследването на духовно богатство твоя най-важна цел.

Исус каза, „Не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? Или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем?... Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:31,33).

Как на практика можем да поставим Бог на първо място в живота ни?

Първо, започни да даваш десятък. Ако Бог не разполага с твоя джоб, не притежава и твоето сърце. Ако не даваш на Бог първата десета част от твоята заплата, няма как Бог да е на първо място в живота ти.

Това означава преди да платиш данъците и сметките си, да дадеш 10 % на Бог и Той обещава, че останалите 90 % ще са достатъчни за посрещането на твоите нужди.

Насърчавам те да започнеш да даваш дори повече от десятъка. Подкрепяй някой мисионер, давай за БХСС и студентското дело, за друго служение.

Трето, започни да служиш на другите. Включи се в служение в църквата и отмести фокуса си от твоите нужди на нуждите на другите. Това ще внесе промени до неузнаваемост твоя живот!

Ако наистина искаш да имаш духовно плодоносен живот, можеш да го постигнеш.

Един ученик на Платон го попитал как може да постигне истинско познание и мъдрост. Учителят казал на ученика да го последва и го завел до една река. Влязал във водата и извикал ученика да го последва. Когато ученикът дошъл до Платон, той му казал да се потопи във водата. Ученикът се учудил, но се подчинил на великия учител. Щом потопил главата си във водата, учителят натиснал главата му надолу и го задържал под водата. Ученикът отчаяно се съпротивлявал, но не успял да се освободи от ръцете на учителя. Той го държал под водата докато ученикът започнал да губи сила.

Тогава го пуснал. Ученикът изскочил на повърхността и отчаяно започнал да вдишва въздух. Учителят му казал, „Когато жадуваш за знанието толкова силно, колкото жадуваше за въздух преди малко, тогава ще го постигнеш.“

Исус каза, „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ (Матей 5:6)

4.     Заключение

Ако наистина искаш да имаш духовно плодоносен живот, разоравай почвата, подготвяй сърцето си да приемаш Божието слово, развивай дълбоки корени, за да устояваш през житейските изпитания. Изкоренявай плевелите на светските богатства и вместо това преследвай духовните богатства.

Ако правиш тези неща, ще имаш добра почва и семената на Божието слово ще произведат изобилна жътва в живота ти. Исус каза, че всяко зърно ще се умножи и ще роди „тридесет, шестдесет или сто“ други (Марк 4:8). По онова време десеткратна реколта се е смятала за много добра в Палестина. Но в долината на р. Йордан реколтата е била тридесет-, шестдесет- и стократна.

Следователно, стократна реколта не е нещо непостижимо или по силите само на супер християните. Това е нормалната реколта в живота на всеки християнин, който чува и прилага Божието слово.

Чували ли сте за Армията на спасението? Това е мисионерска църква, основана през 1865 г. от ген. Уилям Бут, която си поставя за цел да се бори с бедността и несправедливостта в света и довежда хората до познание на Бога. През 1878 г. тя вече има почти 100 мисионерски станции, а през 1904 г. те са вече повече от 7000! Днес църквата работи в 130 страни в света, а през нея са минали милиони хора.

Американският евангелизатор Дж. Чапман отишъл да се запознае с основателя на „Армията на спасението“, генерал Бут. Попитал го каква е тайната на неговия успех. Генералът се поколебал за секунда, после сълзи потекли от очите му. „Ще ви кажа каква е тайната. Предадох на Бога всичко, което съм. Имало е хора по-умни от мен и хора с по-големи възможности. Но от деня, когато бедняците на Лондон влязоха в сърцето ми и Исус Христос ми даде видение какво мога да направя за тях, взех решение да предам на Бога всичко, което имам.

Ако днес има някаква сила в Армията на спасението, тя е защото съм предал на Бога цялото възхищение на моето сърце, цялата сила на моята воля и цялото влияние на моя живот.“

Д-р Чапман казва, че си е тръгнал от срещата с ген. Бут с убеждението, че величието на човешката сила лежи в мярката на неговото покорство.

Исус иска да вървим след Него и да се предадем на Неговата воля. Тогава Той ще стане номер едно в живота ни и ще ни превърне в добра почва за Божието слово. И само тогава ще станем плодоносни християни. Блажен онзи, който има уши да слуша и има воля да изпълнява.

Амин!

Огледалото на Исус

/проповед/

Прочит Лука 15:11-24

Виждал ли си как реагира 2-годишно дете, когато за първи път се вижда в огледалото? В началото не разпознава своето лице, но след малко възкликва с удоволствие: „Това съм аз!“

Докато Исус разказва историята за блудния син, той сякаш държи пред нас огледало. Отначало четем и си мислим: „Колко много такива хора има!“ Но после изведнъж ни просветва: „Ами че това съм аз! И с мен се случи същото!“ Исус разказва история, която всъщност е нашата история. История за удивителна благодат.

В началото (ст.12) научаваме, че малкият син иска дела от имота си. Тоест, той иска наследството си, възлизащо на 1/3 от имота на баща му. За първоначалните слушатели това искане е звучало скандално. „Как така иска своето наследство, нали баща му е още жив!“ Все едно синът му е казал: „Тате, бих искал да си мъртъв, за да получа наследството си.“ Сигурно те са очаквали да чуят как баща му го е наказал за тези думи.

Но бащата прави нещо безпрецедентно за културата на древния Близък изток. В ст. 12 четем: „И той им раздели имота.“ Бащата избира да остане баща на по-младия син, въпреки че синът не желае повече да бъде негов син. Бащата оставя вратата отворена за сина си. Той избира да носи болката на отхвърлянето. Да живее с отворената рана от загубата на сина си.

Бащата в историята е Бог. Бог ни е създал по свой образ, за да общува с нас. Но с навлизането на греха ние решихме, че нямаме нужда повече от Бог. Заедно с Ницше ние обявихме, че Бог е мъртъв. Решихме да вземем това, което той ни е подарил – характер, дарби, сила и да напуснем Неговия дом. Бог ни обича, затова ни дава свобода на волята. Там, където няма свобода, няма любов.

Синът се впуска с всички сили в хедонистично преследване на житейски удоволствия. Негова максима е „живей за мига“. Toва е неосъзнатата житейска философия на много хора днес. Тя обаче е пагубна философия. Затова хората имат нужда да се огледат в огледалото на Исус.

Скоро малкият син губи всичко и за да оцелее се принуждава да пасе свине (ст.15). И там, в калта и сред нечистите за евреите животни, той „идва на себе си“ (ст.17). Днес употребяваме този израз, когато искаме да кажем, че някой се е осъзнал, или свестил след припадък. Но за евреите от 1 век той значеше нещо малко по-различно – „покая се“.

Това е повратната точка в притчата. Синът е готов да тръгне обратно към дома, но все още не разбира, че там го очаква един баща с разбито сърце. Той се връща у дома с егоистични мотиви, а не защото изпитва угризения oт постъпката си. Истинският мотив да си тръгне към дома е посочен в 17 ст.: „аз умирам от глад“. Гладът е перманентен и нетърпим. Болката е тази, която го кара да си тръгне.

Ние, хората, сме интересни същества. Доста дълго можем да издържаме саморазрушителните си навици и начин на живот, докато тези навици станат толкова силни, че е трудно да бъдат преодолени. Както казва Самюъл Джонсън, „Веригите на навика са твърде малки, за да се усетят, докато станат твърде здрави, за да се счупят.“

Чували ли сте химна „Удивителна благодат“? Той е написан от Джон Нютън – англичанин, който като млад е отявлен атеист, развратник и търговец на роби. Превозва роби от Африка до Америка. По време на една буря в морето през 1748 г. извиква към Бога за милост и като по чудо всички се спасяват. Тогава той се обръща към Бога и пише първият куплет на знаменитата песен „Удивителна благодат“. Ръкоположен е за свещеник през 1764 г. и става влиятелна фигура в английското движение за отмяна на робовладелството.

Едва когато започнем да губим почва под краката си и да потъваме, се сещаме за Бога. Когато се откажем сами да държим кормилото на живота си и го предадем в ръцете на Бога, тогава всичко си идва на мястото. Исус винаги ни очаква с разтворени обятия: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28)

Стигнал дъното, гладен, без подкрепа от никъде, синът от притчата признава до известна степен греха си: „Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син“ (ст.18-19). Той се надява баща му да го направи „един от наемниците си“ (ст.19). Той призна, че е недостоен да бъде наречен „син на баща си“.

Огледалото на Исус...

В Близкия изток е имало два вида слуги – домашни слуги, които живеели постоянно в къщата на стопанина, и наемни слуги, които били дневни работници на надница. Често безскрупулни търговци наемали работници за деня и не им плащали надницата. Бащата обаче бил толкова справедлив, че дори най-нископоставените и най-безправни работници имали „хляб в излишък“ (ст.17).

Синът желаеше да бъде най-нисшият сред нисшите, но това може би е хитро пресметнат ход. Може би, ако работеше за баща си, щеше след време да се замогне и да върне взетото от него, да изплати своя дълг и така да си върне синовничеството.

Какво прави бащата? Като глава на семейството, от него се очаква да запази семейната чест, като унижи сина и го остави да си носи срама. Когато синът пристигна вкъщи и слугите го уведомиха за неговото пристигане, бащата можеше да им каже: „Какъв син? Аз нямам син. Той е мъртъв.“

Така правят много бащи на мюсюлмански младежи, които се обръщат към Исус. Така правят и някои българи, когато децата им се обръщат към вярата.

Какво щях да направя аз на мястото на този баща? А ти?

Но да се върнем на притчата. Случва се най-неочакваното. „А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.“ (ст.20) Синът се готви за публично унижение, за удари с камшик и обяснения пред семейството как е прахосал парите. Краткият съюз „а“ изразява обрат, антитеза в историята.

Къде беше бащата? Бащата не си седеше у дома. Той не чакаше сина си зад стените на своя дом, за да не се вдига голям шум, като се върне. Той беше излязал на пътя. Защото всеки ден той чакаше там синът му да се завърне. Бащата искаше да бъде първият, поздравил сина си. Дълго ги беше разделяла пропаст. Сега той беше запълнил пропастта. Беше скъсил дистанцията. Такава е Божията любов – незаслужена благодат. Удивителна благодат.

По същия начин Бог не остана в небесната си обител, но изпрати своя Син да потърси и спаси погиналото (Лука 19:10). Той дойде на земята, за да приеме обратно у дома своите синове и дъщери, които го потърсят и повярват в него. Той дойде, за да запълни пропастта, да скъси дистанцията.

Когато бащата видя своя син, той „се смили“ (ст.20). Думата, използвана на гръцки (еспланхнисте) се свързва с черва или вътрешности и означава „бурна вътрешна реакция, чувство, което ти свива стомаха“. В Близкия изток репликата „разрязваш ми червата“ се използва, ако някой дълбоко е развълнуван от разтърсваща история. Състрадание означава „страдам с някого“. Бащата искаше да се приближи при своя наскърбен син.

„Бащата като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.“ (ст.20) Отново бащата прави нещо парадоксално за културата на Близкия изток. Там мъж на зряла възраст винаги ходи бавно и достолепно. Така той внушава респект у другите и изискване за почит. За „завтече се“ е използвана същата дума, която Павел използва за да опише християнския живот като състезание.

За да може да тича така, той е трябвало да си вдигне туниката, да разкрие долните си дрехи и да спринтира надолу по пътя. Това само по себе си е било срамно, унизително действие. Вместо синът да понесе срама, бащата понася срама вместо него, тичайки към него. Бащата стига до своя син преди децата от селото, слугите или старейшините. Така той застава между своя син и срама, с който биха го обсипали. Бащата понася срама, който щеше да бъде насочен към сина му.

Това направи и Исус за нас, когато понесе срама, хулите и бичуването и застана на кръста вместо нас. Както казва Евреи 12:2, „Като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата му радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“

Праведният, святият, всесилният, любящият Бог понесе срам и болка поради нашия грях. Той взе нашия грях върху себе си и ни даде своята праведност. Удивителна благодат!

Някой беше казал: Милост е да не получиш нещо, което заслужаваш. Благодат е да получиш нещо, което не заслужаваш. Ние не заслужавахме спасение, но го получихме. Готови ли сме да го приемем и оценим?

До този момент бащата не е отронил нито дума. Обсипва сина си с целувки. Едва сега синът разбира какво е истинско покаяние. Той казва: „Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син“ (ст.21). Той забравя за предварително подготвената си реч. Не казва: „Направи ме един от наемниците си.“

И не е нужно. Защото бащата се заема методично да възстановява разбитите взаимоотношения на сина си. Той заповядва на слугите си да му дадат най-хубавата премяна, пазена за най-знатните гости. Сякаш казваше на стареите на селото: „Отнасяйте се към сина ми с уважение.“ Той им заповяда да сложат пръстен на ръката му. Пръстенът е съдържал семейния печат. Така синът отново заемаше позиция на власт в семейството.

„Сложете сандали на краката му“. Робите бяха боси, но на един син подхождаше да носи сандали. „Докарайте угоено теле и го заколете“. Месото беше рядък деликатес при евреите. Това не беше като да отидеш в Лидл и да си купиш луканка на промоция. Угоеното теле беше животно, хранено със зърно и отглеждано, за да се заколи при идването на специален гост. Цялото село можеше да дойде на празненството.

Какво означава тази притча за нас днес?

Разказвайки тази притча, Исус ни предизвиква да осъзнаем, че всички ние сме блудни синове. Всички ние сме грешници, които са се скитали и са блуждаели. Някои вече са намерили пътя към своя Отец, други са на път да го направят. Трети, като сина, не са се покаяли искрено, опитват се да се пазарят с Бога.

Второ, ние можем да си дадем сметка колко велика е жертвата на Божия Син за нас. Тя струваше много на Бог. Той запълни пропастта, понесе нашия срам, натовари се с нашата печал. Никой друг не можеше да направи това. Трябваше Бог да изпрати Божия Син, който да плати цената за всички. Това е удивителна благодат. Но тази благодат има цена. Това не е евтина, а скъпа благодат. Показваш ли с живота си, че цениш високо тази благодат?

И трето - Някои от нас може би са като големия брат, който беше в дома на Отца си, но въпреки това не се зарадва от пристигането на брат си. Това е точно обратното на реакцията на Отца. На небето има голяма радост, когато някой се кае и се връща при своя небесен Отец. Ние също трябва да се радваме, и нещо повече – да увещаваме своите познати и близки да се върнат у дома. Да ги преследваме, за да ги доведем на църква.

Големият евангелизатор Муди веднъж забелязал, че едно от децата липсва от неделното училище. Веднага след това забелязал момиченцето да върви на улицата и тръгнал след него. То побягнало по тротоара, пресякло улицата и по една алея стигнало до къща, покачило се по стълбата на втория етаж, влязло в спалнята и се навряло под леглото. Муди влязал след нея и тъкмо я издърпвал изпод леглото, когато на вратата се появила майката. Задъхан, Муди просто казал: „Аз съм Муди“. Обяснил, че момиченцето му е липсвало и че ще се радва ако цялото семейство идва на службите. След няколко седмици всички деца от семейството били в неделното училище.

Исус даде живота си, плати цената, запълни пропастта, за да може ние да се върнем в дома на Отца и на свой ред да връщаме другите. Това е удивителна благодат!

Молитва.

________________

Проповедта е поднесена под формата на дискусия в БПЦ "Нов живот" - Варна, на 22.11.2015 г.