Време за сеене (Матей 13)

 /проповед/

Някой е казал, че една картина струва колкото хиляда думи. Сигурно затова фейсбук и инстаграм са толкова популярни. Затова обичаме да правим снимки и имаме камера в телефоните си. Но по времето на Исус нямаше камери, нямаше фейсбук и инстаграм, aко имаше, щяхме да имаме запазена такава снимка. Затова хората са използвали словесни картини, истории. Разказването на истории е било много популярно.

Равините често използвали аналогии, за да предадат на учениците си важни истини. В 13 глава Исус разказва 7 притчи за царството. Той говори за началото на царството, разширяването на царството, съпротивата срещу царството, поданиците на царството и кулминацията на царството. Една трета от поученията на Исус са чрез използване на притчи.

Думата „притча“ (парабoле, гр.) означава „да поставя до“. С други думи, ако искаш да обясниш една трудна, абстрактна истина, до нея поставяш нещо известно и разбираемо. Правиш аналогия с естествения свят, за да може хората да разберат духовния свят.

Интересно е, че 4 от 7-те притчи в Матей 13 са свързани с ниви и сеене, което ни показва каква голяма част от живота на хората тогава е била свързана със земеделие. Аз лично нямам почти никакъв опит със сеене на култури. Но днес ще разгледаме тези притчи, за да видим как можем да бъдем активни сеячи на духовната нива.

Тринадесета глава започва с притчата за сеяча, на която днес няма да се спираме, тъй като съм проповядвал върху нея и можете да намерите проповедта в youtube канала ни или на блога ми.

Само ще кажа, че тя е и ключ за разбране на останалите. В нея Исус използва четири различни почви, за да опише 4 различни отклика на благата вест. Някои хора чуват благата вест, но не я разбират, защото тя не ги интересува. Други показват интерес, но скоро се отказват, защото нямат дълбок духовен интерес. Трети са прекалено загрижени за живота си. Само малцина откликват с вяра и когато го направят живота им е променен и в резултат те жънат духовна жътва.

Така че, чрез този остатък вярващи, Царството се разширява. Тук Исус ни показва какво е да инвестираме в живота на другите, да сеем Словото, да хвърляме семената, защото Бог може да ни изненада и от най-безперспективното на пръв поглед семе да се роди нов живот.

Царството се разширява. Но това предизвиква опозиция срещу Царството. Така стигаме до втората притча. Тук Исус използва друга аналогия – от семе, което се сее, в това, което семето произвежда – жито. Нека прочетем…

Матей 13:24-28 „Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?“

Думата за плевели на гр. е „зезениан“. Toзи плевел бил много разпространен в Палестина. Първите седмици било трудно да го различат от житото. Слугите често проверявали нивата, за да видят как расте житото и в началото всичко изглеждало добре.

В древността, ако някой иска да си отмъсти на някого за нещо, често той посявал този плевел в нивата му, за да задуши житото. Даже е имало закони, забраняващи това. И вече когато растението оформяло цвета си, тогава вече човек можел да различи плевела от житото.

Затова, когато слугите попитаха господаря дали иска да отидат да оплевят плевелите,

Матей 13:29 „А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.“

И плевелите, и житото растат заедно, затова господарят казва, нека изчакаме до края на сезона, тогава ще можем да ги различим и ще оплевим плевелите.

В църковната история е имало моменти, когато Църквата се е опитвала насила да изтръгне плевелите от нивата. Имало е движения, които са искали да накарат всички християни да вярват по начина, по който те вярват.

Това е грешно. Константин Велики вижда в небето кръстния знак и чува думите, „С този кръст върви и победи“. Той побеждава в битката и издава Миланския едикт, с който забранява преследването на християни. Но по-късно взема на прицел някои християнски групи, които се различават от основната християнска доктрина.

Кръстоносните походи са били насочени срещу мюсюлманите и евреите. Избивали са ги в името на Христос. Също, испанската инквизиция е убила невинни. Това е грешка. Исус казва:

Матей 13:30 „Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“

И Исус разказва още една притча – притчата за синаповото зърно. И той използва някои елементи от първата, за да им обясни и тази притча. Тук много коментатори интерпретират погрешно тази притча, защото не я разглеждат в нейния контекст и връзка с предходните притчи.

Нека я прочетем:

Матей 13:31-32 „Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.“

Тук Исус не казва, че синаповото зърно буквално е най-малкото в света. Той говори за семената, познати в Близкия изток. Обикновено това семе не израства чак като дърво, а израства като храст. Но има един вид синапово семе, което израства в дърво високо до 3 метра и клоните му са достатъчно здрави, за да издръжат птица.

Вероятно Исус тук говори за тази разновидност. Исус иска да подчертае контраста между незабележимото начало и огромния растеж. Обикновено тази притча се интерпретира така: благата вест започва с 12 ученика на Исус, по-късно те са 120 в горницата. Това семе е посято на Петдесятница и то расте и прониква в цялата Римска империя и целия свят и светът може да се подслони в неговите клони. Това дърво е Църквата.

Проблемът е, че Исус не предлага обяснение на тази притча. За да я интерпретираме правилно, трябва да намерим нещо, което Той вече е обяснил и да го приложим към тази притча.

Първо, той казва, имаме птици. Но дали това са хората от света, които идват, за да бъдат спасени и да станат християни?

Помните ли, че в притчата за сеяча птиците дойдоха и изкълваха зърната, паднали край пътя? Там те символизират нечестивия, дявола. В притчите птиците не символизират добрите, а лошите, нечестивите. Чак до Откровение 18, когато великият Вавилон пада и става „свърталище на всякаква нечиста и омразна птица“ (18:2). Птиците са символ на злото в Писанието.

Какво да кажем за дървото? В Даниил 4, Езекиил и други места дървото е символ на светската власт, на империите. Така че, Исус казва, Божието царство е като синапово зърно, то ще расте. Но всички които се подслоняват в неговите клони не са непременно добри. Много зло ще се върши в името на Неговото царство.

Ще се случват чудесни неща, но и ужасни неща в името на Царя.

Това дърво ще бъде достатъчно голямо, за да подслони много хора и много религиозни системи, включително лъжеучения.

И минаваме към следващата притча:

Матей 13:33 „Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“

В предишната притча се говори за външен растеж, а тук за вътрешен, скрит растеж. Когато еврейките правели хляб, след като втасвало тестото, те вземали малко от тестото и го запазвали. Когато пак правели хляб, слагали това втасало тесто в новото тесто и така квасът заквасвал цялото тесто.

Пак вземали малко тесто, оставяли го настрана до следващото приготвяне на хляб.

Популярната интерпретация на тази притча е отново, че тук се говори за църквата. Тя започва като нещо малко и постепенно завладява целия свят. Това е особено застъпено като разбиране в някои християнски деноминации, които вярват, че Църквата ще завладее света и ще установи Божието царство тук и сега. Ще християнизираме света.

Църквата наистина започна с една шепа хора. Исус се роди в периферията на Римската империя, в едно невзрачно градче, наречено Витлеем. Но така изпълни Писанията, защото трябваше да се роди в Давидовия град. Взе 12 мъже, нарече ги апостоли, после те станаха 120. На Петдесятница 3000 се присъединиха към Църквата. След това още 5000.

Коментаторите считат, че след няколко месеца Църквата е наброявала 20000 човека. Разпространила се е в цялата империя, а след това и в целия свят. И един ден, в Милениума Исус Христос ще царува над цялата земя.

Това е вярно. Но както птиците символизират нещо зло, квасът не звучи добре за евреите. Той също е символ на зло. На Пасха евреите трябваше да махнат кваса от домовете си. Жертвите трябваше да са без квас заради това, което той символизира. Той ферментира, прониква както злото.

Исус каза на учениците, „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матей 16:6) Първо учениците си казват, „Какво иска да каже, да не би да е гладен?“ Но авторът продължава и казва, че говори за учението на фарисеите (ст. 12).

Исус казва, малко  квас заквасва цялото тесто. За първи път споменава това в 1 Коринтяни 5:6, когато говори за неморалността в църквата. И казва, ако оставите покварата без да я адресирате, тя ще се разпространи като квас в цялото тесто.

Когато казва това в Галатия (Галатяни 5:9), говори за легализма, който също разрушава вярата.

Така че, квасът тук не е добро нещо. Да, Църквата ще продължава да расте, но това не винаги ще е добър растеж. Нека вземем нашата църковна история, при която виждаме как механично е покръстена цяла нация, барабар с езическите си вярвания, ритуали и обичаи. И до днес жънем горчивите плодове на синкретичната вяра на българина.

В клоните на Църквата има много птици – лъжеучители, еретици, номинални вярващи… И тези учения ще проникват – спасение чрез дела, молитви към светиите, легализъм… Тези хора се наричат християни, те са в клоните, те са в тестото, те са в короната на християнското дърво.

За тях един новороден християнин, един мормон и един дъновист са едно и също нещо. Но идва Съдния ден. Тогава Бог ще прибере житото в житницата си, а плевелите ще върже на снопове за изгаряне. Дотогава обаче ние трябва да имаме търпение и да проповядваме истината.

Матей 13:34-43 „Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. И Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века, а жътварите са ангелите.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши [да слуша], нека слуша.”

Царството бе основано от Исус Христос. Той пося семето в Своите ученици, те посяха в живота на други, докато истината достигна до нас. Но тогава дойде Сатана и той се възпротиви на делото на Христос, като изпрати своите последователи да сеят полуистини и лъжи, за да създаде фалшиви доктрини.

Виждаме Царството да расте, но идва опозицията и лъжеученията. Това е положението сега. В края на времето всичко ще се оправи.

Какво означава това за нас? Днес не е време за съд, а време за благовестие. Днес е време за сеене. Не се притеснявай за съда, притеснявай се за благовестието. Сей семето.

Аз обичам да пътувам с влак, защото той предлага чудесна възможност за благовестие. Както знаем, България е малка, но БДЖ я прави (да изглежда) голяма. Има достатъчно време да кажеш добрата новина на всеки, който влезе в купето ти.

Но понякога имаме само малко време – при среща с познат на улицата, разговор с продавачката в кварталното магазинче… Нека се молим за мъдрост и водителство, за да знаем кога и какво да споделяме с хората.

Ние не знаем кой ще повярва и кой не, затова трябва да сеем навсякъде. Чарлз Спърджън е казал, „Би било хубаво ако Бог беше белязал с жълта черта на гърба всички, които ще повярват, но не е.“ Той може да види чертата, ние не можем.

Затова казва, „Идете в целия свят и проповядвайте благата вест.“

Останалите три притчи ще разгледаме на Библейското изучаване в сряда.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2025 г. 

Пази се от ментета (2 Петър 2) - БПЦ "Нов живот" - Варна

/проповед/

Ние продължаваме с нашата поредица „Автентично християнство” върху 2 Петър. В гл. 1 Петър ни призова да затвърждаваме нашето призвание и избиране, като изявяваме добродетелите на христоподобния живот, като помним предаденото ни поучение на пророците и апостолите. Тук Петър продължава, следвайки целта си да ни укрепи в нашата вяра, но променя подхода си.

Гл. 1 е основно насърчение да се обърнем към Божията сила, за да водим живот на благочестие и любов. Глава 2 е главно предупреждение към онези, които отхвърлят Бога и Неговата сила в своя живот. Можем да опишем гл. 1 като морков, а гл. 2 като камшик, който плющи над главите ни. Тук няма да намерим заповеди и напътствия, единствено ужасяващо описание на това какво ще стане с тези, които следват лъжеучители в църквата. Лъжеучител (гр. псеудодидаскалос) означава „пропагандатор на погрешна християнска доктрина.

Някой ще каже: „Защо въпросът за лъжеучителите е важен?”

Ако ти беше човек с голямо влияние и те помолеха да кажеш коя е най-голямата опастност за света, какво би посочил? Световният тероризъм? Православният фашизъм на Путин? Опасността от трета световна война? Гладът в Африка?

Ако аз трябваше да предупредя хората за нещо, щях да ги предупредя за лъже учителите. Защо ли? Защото лъжеучителите водят човек до смърт по-бързо от всяко друго нещо. Това са най-смъртоносните ментета. Затова този въпрос е толкова важен!

Нека прочетем 2 Пет. 2:1-3.

1. Внимавайте за лъжеучители – пазете се от ментета (2:1-3а).

Ментета е имало винаги. Тук Петър ни казва, че лъжеучители също е имало винаги. Преди имаше лъжепророци, а сега, казва Петър – лъжеучители. Има ги във всяко поколение, на всеки континент, във всяка страна. (2:1). Но това не бива да води до униние. Вместо това трябва да предприемем радикални действия да избегнем последствията от лъжеучението.

Второ, макар и понякога да са лесно разпознаваеми (като онзи проповедник, който твърдял че хората могат да станат безгрешни), повечето от тях действат скрито и подмолно. Хората обикновено не разбират, че са станали жертва на заблуда. Това е така даже посланието им да съдържа само 1% лъжа и 99% истина. Малко квас заквасва тестото.

Нека ви задам още един въпрос: бихте ли отхапали от сладкиш, ако знаете че някой е добавил мъничко кравешка тор в тестото, от което е направен?

Лъжеучителите са трудно разпознаваеми, защото са дегизирани вълци в овча кожа. Трудно е да ги различиш от истинската овца, както е трудно да различиш добре фалшифицирани банкноти от оригинала. Днес се говори за висококачествени доларови банкноти, при които приликата с оригинала е поразителна. Минава и на най-добрия детектор за фалшиви долари. овите 50 долара менте са от категорията на т. нар. суперфалшификати. Те са отпечатани на хартия, близка по състав до истинската, на дълбокопечатна техника, на каквато се печатат истинските пари. Висококачествените фалшификати преодоляват всички защитни елементи на банкнотата - водни знаци, нишки, флуоресценция на ултравиолетова лампа и др. Качеството им е такова, че заблуждават и професионални валутни касиери, които работят в банки. Те проникват на пазара и чак тогава започва тяхното изучаване, разпознаване и изтегляне. Докато това стане, понякога минава повече от година. Така беше и със суперфалшификата на новите 100 долара, който се появи у нас в края на 1999 г. В следващите 2 години излязоха още няколко негови варианта с различна хартия и мастила. Този фалшификат, въпреки че вече е известен на банките, още заблуждава някои касиери.

По най-груби сметки сега в България вероятно са вкарани за разпространение между 1 и 2 милиона висококачествени фалшиви долари в банкноти по 50. Поне такъв извод може да се направи от количеството заловени фалшиви банкноти по банките.

Подобно на фалшивите пари, днес в църквите циркулират много лъжеучители. За да ги разпознаеш, е нужно много добро познаване на Словото и критично наблюдение на всичко, което се говори от амвона. Защото не всяко послание, което използва християнски жаргон е Христово по характер.

През тази седмица ми се наложи да отида в болницата. С един лекар се заговорихме за животоспасяващите операции и той със съжаление каза, че някои хора се отказват от кръвопреливане под влиянието на „протестанти и евангелисти, които чукат на вратите”. Попитах дали не става въпрос за „Свидетели на Йехова” и той кимна. Обясних му, че това е култ, който няма нищо общо с евангелските църкви. Негов основател е Чарлс Ръсел, който е излязал от църква и е основал ново еретично учение. То е доста подмолно, защото като нас използва Библията и говори за спасение. Но подмяната е в това, че не вярва в Божествената природа на Исус Христос и в спасението по благодат чрез вяра. Тази ерес е „тайно въведена”, но същевременно гибелна, защото не води до спасение.

И така, лъжеучители ще има винаги. Второ, те действат подмолно и скрито. И трето, Петър казва, че „мнозина ще последват техните гибелни дела” (2:2).

Мнозина ги следват и това не бива да ни изненадва. Това е характерно за много еретични учения в древността и днес. „Ересите се характеризират с голяма популярност, защото всяка заблуда е приятел на някоя похот” (Александър Нисбет). Това, разбира се, не означава, че всяка голяма църква проповядва еретични учения, а всяка малка е бастион на истината.

Днес има църкви, които проповядват, че няма значение как живееш, Бог ще ти прости. Познавам пастор, който прелюбодействаше с жена от църква, след което се разведе с жена си, но не се покая. След време стана пастор на друга църква. Абсурдно е човек, който трябва да дава пример за смирение и святост да е олицетворение на арогантността и похотта.

Други проповядват, че ако си новороден християнин и си в изправни взаимоотношения с Исус, ти трябва да си здрав и богат. Така нареченото просперитетно учение е изключително опасно, защото при първия проблем много заблудени новоповярвали се разочароват от Бог и напускат църква. Но никъде в Библията не ни е обещан безоблачен живот и щастие. Исус ни предупреди, че в „света ще имаме много страдания, но дерзайте, Аз победих света” (Йоан 16:33).

Трети настояват, че всяко споменаване на проблем е негативна изповед, която след това се реализира в живота. Те казват: „Има сила и живот в изповедите, които правим. Чрез изповедите си ние реализираме това, което желаем.” Чуйте едно такова изказване: „От какво се нуждаеш? Започни да го създаваш. Започни да говориш за него. Говори на портфейла си. Кажи: „Ти, голям, дебел портфейл с пари!”

Това е манипулиране, което няма нищо общо с Божието слово. Само Бог е творец и само Той може да извиква в съществувание неща. Освен това, като забраняват на вярващите да говорят за проблемите си, те не могат да кажат истината. В резултат много християни са насърчавани да се правят, че всичко върви по мед и масло. Вместо ученици църквата произвежда лицемери.

Но нека видим с какви лъжеучения си имаше работа ап. Петър.

2. Характеристики на лъжеучителите (2:10-22).

Петър говори за лъжеучители, които са представители на ранната форма на гностицизъм (една от по-късните форми е богомилството). Лъжеучението е дуалистичен гностицизъм. Според гностиците материята е зла (от дявола), а духът – добър (създаден от Бога). Следователно, това което правим с телата си не е важно. Като вярващи ние сме свободни да правим всичко, което си поискаме. Няма да загубим спасението си. Даже е добре да опитаме от греха, за да го опознаем. Също, те подлагат на съмнение спасителното дело на Христос, като се присмиват на факта, че Той не извършва обещания в СЗ страшен съд. Те поставят акцент върху свободата на християнина, но пренебрегват моралните стандарти на Писанието. Според тях спасението не е чрез вяра, по благодат, а чрез иницииране в езотерично (гр., вътрешно) знание, искрицата гносис, която е достъпна само за малцина.

Следващите белези са общи и характерни за най-различни еретични учения в историята на църквата до наши дни. Ето най-важните:

А. Отхвърлят властта на Бога и на апостолите – „...даже се отричат от Господаря, Който ги е изкупил” (2:1). Сами са си господари.

Б. Презират ангелите (2:10,11)

В. Хулят за неща, които не знаят (Петър използва ирония – те претендират, че притежават специално езотерично познание) (2:12)

Г. Прогласяват впечатляващи нови идеи (2:3)

Д. Следват плътските страсти (2:2,13б -16) – проповядват сексуална неморалност. „Техните похотливи дела” (ст.2) означава „крещяща сексуална неморалност.” Блудството, за което говори Павел в 1 Кор. 5:1 – слушаме, че един от вас има бащината си жена” вероятно е било срещано и при тях. От 2:18 разбираме, че аморалността и арогантността вървят ръка за ръка – „следват плътските страсти и презират властта”.

Е. Те са алчни (2:14). Те се възползват от своите жертви с ‘престорени думи’ (гр. пластос, ‘не напълно автентичен’, откъдето идва нашето ‘пластмасов’).

Ж. Предстои им съд и присъда (като животни без разум, родени да бъдат ловени; като добиче, отглеждано за да бъде заколено... 2:12)

З. Обичат заплатата на неправдата като Валаам (но могат да бъдат спрени от някой, който се опитва да възпре безумието на тяхното беззаконие. – 2:15)

И. Те са пресъхнали (безводни кладенци) и нямат какво ценно да кажат (2:17)

Нашият комшия по вила има кладенец. През лятото, когато не вали много, той пресъхва. Кладенецът стои там, но няма никаква полза от него. Той е безводен. Затова на съседа ни му се налага да взема вода от нашия кладенец, който е дълбок и има достатъчно вода дори в най-голяма суша.

Й. Те са безсилни (мъгли, тласкани от буря) и безпомощни пред греха (ст.17)

3. Божията справедлива присъда (3б – 9). Как ще отговори Бог на всичко това?

А. Божията присъда за тях е вече приготвена. Бог не дреме, Той вижда всичко, но дълготърпи в своята милост и любов към нас. Никой не е освободен от отговорност пред Бога. Съдът може и да се отлага, но е действителен. Щом Бог „не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове” (2:4), щом „не пощади стария свят” (2:5), колко повече ще нанесе унищожение върху нечестивите в края на времената?

Б. Господ е справедлив, но милостив Съдия (4-9). Той има благодат към каещите се грешници. Както Бог показа милост към праведния Ной и Лот, така той ще избере свой остатък, който ще бъде спасен от надвисващото наказание. Следователно, Божият неминуем съд може да бъде избегнат. Ние трябва да оповестяваме това предложение на другите, дори да се присмиват.

В. Плевели и зърно ще има във всяка нива (спасени и непокаяни). Във всяка църква ще има спасени и неспасени. Не е наша работа да се занимаваме с това кой крив и кой прав. Важно е ние да внимаваме на себе си и самите ние да сеем истината.

4. Каква е поуката за нас?

А. Да внимаваме да не станем жертва на ереси.

Б. Ние самите да не разпространяваме такива – да изучаваме Словото.

В. Да се молим за нашите братя и сестри.

Г. По плодовете им ще ги познаете.

Накрая, представете си, че сме във война и някой генерал от Българската армия хвърля в битка срещу врага български войници така, все едно играе компютърна игра и дори не се замисля, че в нея ще умрат или ще бъдат осакатени български синове, съпрузи, бащи... Какво ще си помислите за него? Сигурно ще го наречем безсърдечен. Колко повече трябва да считаме за безсърдечен пастор, свещеник или лидер, който не се замисля, че когато проповядва лъжливи доктрини поставя на карта тяхното спасение?

Така че, една от целите на 2 Петър 2 е да ми напомня да не съм безсърдечен пастор и да не си играя с думите, които изричам от амвона.

Лъжеучители е имало и ще има винаги. Те действат подмолно и са следвани от тълпите. Но те са вече осъдени от Бог, защото са пластмасови, не автентични християни – те са алчни, неморални, отхвърлят Божия авторитет и са като пресъхнали кладенци. Бог ни призовава да внимаваме да не паднем в техния капан, да останем автентични християни и да предпазваме другите.

Нека се помолим.