Saturday, February 09, 2019

Имаш ли уши да слушаш? (Марк 4:1-9)


Как да сме плодоносни християни
/проповед/
Един мъж се чудил как да убеди жена си, че има проблем със слуха. Един ден попитал джипито им за съвет как да убеди жена си, че не чува. Докторът му казал, „Като си отидеш, отвори вратата и оттам попитай жена си какво има за вечеря. Ако не чуе, се приближи по-близо и повтори въпроса. Ако пак не чува, приближи се до ухото ѝ и прошепни, „Какво има за вечеря, скъпа?“ По този начин, казал докторът, тя ще трябва да признае, че има проблем.
Мъжът се забързал към дома си с радостно сърце и отворил входната врата. Попитал: „Какво има за вечеря, скъпа?“ Жена му не отговорила, така че той се приближил по-близо до кухнята и попитал отново, „Какво има за вечеря, скъпа?“ Отново тя не казала нищо. Когато погледнал в кухнята, тя била там. Той се приближил на пръсти до нея и прошепнал в ухото ѝ, „Какво има за вечеря, скъпа?“ Тя се обърнала, погледнала го право в очите и казала: „За трети път казвам, ще ядем свинско със зеле!“
Когато разговаряме с Бог, важно е не само да чуваме, но и да слушаме какво ни се казва. Затова Исус каза в ст. 9: „Който има уши да слуша, нека слуша.“
Хората обичат да слушат истории. Затова Исус продължи да поучава Божието царство, като използва истории, наречени притчи. Той не ги разказваше просто за да забавлява слушателите си, а за да променя живота им. За да ги призове да вървят след Него.
Едно определение за притчите на Исус е, че те са „земни истории с небесно значение.“ Те използват неща от живота, за да предадат някаква духовна истина.
В евангелието от Марк са включени 6 от притчите на Исус. Три от тях са в тази глава. Днес ще разгледаме една от тях, притчата за сеяча, която по-скоро би трябвало да се казва „притча за почвите“.
Нека прочетем Марк 4:1-9.
Исус разказа тази притча, за да ни покаже защо много хора, които са чували Божието слово не водят плодоносен християнски живот. Исус сравни живота и сърцата ни с различни видове почви, в които се посажда семе. От тази притча научаваме, че ние трябва така да култивираме нашите сърца, за да са налице подходящи условия Божието слово да произведе жътва в живота ни.
Как можеш да култивираш сърцето си така, че да произведе духовна жътва?
     1.     Трябва да ореш земята (4:3-4,15).
Първият вид почва, описана в притчата е земята около пътя. По времето на Исус около и през нивите минавали пътеки, затова някои семена при сеене падали на пътеката. Тъй като по тях минавали много хора, почвата там била отъпкана и толкова твърда, че хвърленото семе не можело да проникне в нея. Оставало върху земята и било изкълвавано от птиците.
Сърцата на някои хора са толкова твърди, че Божиите истини не могат да проникнат в съзнанието им. Както едно семе трябва първо да проникне в почвата, за да започне да расте, така и Божието слово не може да расте в нас, ако не проникне в сърцето ни.
Как земеделците се справят с този проблем? Като разорават почвата. Плугът разбива твърдата почва и когато се посее, семето ще проникне в почвата. По същия начин ние трябва да разораваме почвата на нашите сърца, за да може Словото да проникне в тях.
С други думи, нужно е да приготвим сърцето си. Как можем да направим това? Всяка сутрин, преди да отидем на училище или на работа, ние трябва да прекарваме време в молитва, четене и изучаване на Словото. В неделя също е нужно да приготвим сърцето си за църква.
За да сме готови за църква, трябва да си легнем навреме предната вечер и да се наспим добре. Ако ти е трудно да държиш очите си отворени на служба, ще ти е трудно да държиш и ушите си отворени за проповедта. Легни си навреме, за да си отпочинал и да можеш да дадеш на Бога най-доброто от себе си.
Ако си легнеш навреме, ще можеш да станеш рано и да прекараш време с Бога преди да дойдеш на църква. Да помолиш Бог да отвори сърцето ти за духовните истини, които Той иска да чуеш и приемеш. Също, ако станеш рано, ще имаш време да дойдеш и за молитвата в 10:30 ч., която прави почвата на сърцата ни още по-рохка за Словото!
Ако се вгледаш в живота си и си даваш сметка, че напоследък не израстваш духовно, може би причината е, че си закоравил сърцето си за това, което Бог иска да ти каже. Божието слово пада, но отскача и Сатана долита и го отнася. Време е да позволиш на Бог да разоре почвата на сърцето ти. Орането не е приятно занимание – може да те заболи тук и там, но резултатът си струва!
     2.     Трябва да пуснеш корени (4:5-6,16-17).
Следващият вид почва, за който говори Исус е каменистата. Когато повърхностният слой почва е плитък, растението не може да развие дълбоки корени. Истинската причина, поради която то загива не е палещото слънце, а липсата на достатъчно дълбоки корени, за да се справи с това изпитание. Същото изпитание, което унищожи едно растение, ще затвърди здравината на друго. Всичко зависи от корените. 
Слънчевата светлина е жизненоважна за растежа на едно растение. Без нея то не може да осъществява процеса фотосинтеза и ще умре. Оказва се, че това което е унищожително изпитание за растение с плитки корени е източник на живот за растение с дълбоки корени. По същия начин и ние трябва да развиваме дълбоки корени, за да устоим в трудности.
Едно десетгодишно момче решило да тренира джудо, въпреки че било загубило лявата си ръка при автомобилна катастрофа. Започнало да тренира при един стар треньор по джудо. Справяло се добре, но не разбирало защо след три месечни тренировки, треньорът го бил научил само на една хватка.
Накрая попитало, „Тренер, не трябва ли да науча и други хватки?“ Той отговорил, „Тази ще ти е напълно достатъчна.“ След няколко месеца треньорът завел детето на първото му състезание. За негова собствена изненада, момчето лесно победило в първите две срещи. Третата се оказала по-трудна, но след известно време противникът му станал нетърпелив и атакувал. Тогава момчето умело използвало своята хватка и победило.
Невярващо на успеха си, момчето стигнало до финалите. Този път противникът бил по-едър, по-силен и по-опитен. В началото той имал надмощие. За да не бъде наранено момчето, съдията обявил таймаут. Искал да прекрати срещата, но треньорът на момчето настоял: „Остави го да продължи!“
Скоро след подновяването на срещата противникът му направил фатална грешкасвалил гарда. Момчето веднага използвало специалитета си, за да го закове на земята. С това спечелило състезанието – станало шампион!
По пътя за дома момчето попитало, „Тренер, как така успях да спечеля състезанието само с една хватка?“ „Ти победи поради две причини“ – казал треньорът. „Първо, ти почти овладя до съвършенство една от най-трудните техники в джудото. И второ, единствената известна защита за тази хватка е противникът да хване лявата ти ръка.“
Най-голямата слабост на момчето се превърнала в негова най-голяма сила, защото като овладял тази техника, той развил дълбоки корени. Причината много християни да увяхват и да се спаружват в изгарящата жега на изпитания и скърби е, че имат плитка коренова система.
Те не са открили „дълбоките и скритите неща“ на вярата (Даниил 2:22) и не са познали „дълбочината на Христовата любов“. Затова ап. Павел се моли за вярващите в Ефес животът им „да бъде вкоренен и основан в любовта.“ (Ефесяни 3:17,18).
Плитките християни не могат да оцелеят във време на изпитания. Но тези, които не се задоволяват с плитчините на мъртвата религия и плуват в дълбочините на Божията благодат, откриват че Божията сила се показва съвършена в нашата немощ (2 Коринтяни 12:9).
Какво е твоето християнство – плитко или дълбоко? Нека ви кажа една тайна: колкото и дълбоки да са твоите корени, колкото и зрял християнин да си, винаги е нужно да израстваш повече в зрялост.  
Как можем да го правим?
Първо, отивай на църква всяка неделя. Това е заповед: нека „не представаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават“ (Евреи 10:25). Ние не можем да растем изолирани от другите. Нуждаем се от тяхната любов, насърчение и подкрепа. От примера на по-зрелите християни. Нуждаем се от поклонение и поучение в общността от вярващи.
Второ, чети Библията и се моли всеки ден. Бог е личност. Ти не можеш да израстваш във взаимоотношенията си с личност без да прекарваш време с нея. Бог ти говори чрез Словото, ти Му говориш в молитва. Общуването е жизненоважно за всяко взаимоотношение.
И като разговаряш с Бог, не забравяй да вършиш това, което ти казва да направиш. Не може да израстваш духовно без да се покоряваш. Непокорство не е само да вършиш нещо лошо. Непокорство е също да не вършиш нещо, което се очаква от тебе. „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему“ (Яков 4:17).
Ако не растеш духовно и Божието слово не произвежда плод в живота ти, е време да разореш почвата си и да пуснеш корени. Но има още едно нещо, което трябва да направиш.
     3.     Трябва да изкорениш плевелите (4:7,18-19).
Третият вид почва, за който Исус спомена, беше обраслата с тръни земя. Тръните израстват бързо и заглушават растенията. Плевелите усвояват влагата и хранителните вещества, нужни за растенията и така те умират.
Един от най-разпространените плевели в България е троскотът. Има много здраво пълзящо коренище, което може да достигне до метър дължина. На нашата вила също има много троскот.
Преди години баща ми беше насадил ягоди. Той ги плевеше от троскота и ги поливаше, и всяко лято ние си хапвахме вкусни ягоди. Но след като той отиде при Господа, няма кой да плеви мястото. Единственото което успявам да правя е да кося троскота и тръните. И знаете ли – десетина години по-късно ние вече не ядем ягоди от вилата ни, а от пазара. Вече нямаме нито една ягода, но троскотът и тръните растат всяка година!
В притчата тези тръни символизират грижите на живота и примамката на богатството, които задушават Божието слово в живота на много хора. Те изразходват енергията си в преследването на богатство, вместо да я използват в преследване на духовно богатство ... и накрая умират духовно.
Попитали един мъдрец, „Кой е по-удовлетворен от живота – баща с три деца или човек с три милиона.“ Той отговорил: „Бащата. Човекът с трите милиона иска още.“
Четирима индийски братя, синове на знатен човек, решили всеки да усвои рядко умение. Минало време и братята се срещнали, за да разкажат какво са научили. Първият казал: „Аз усвоих наука, според която мога да взема кост на животно и да я облека в плът.“ Вторият брат казал, „Аз мога да покрия плътта на животното с кожа и косми.“ „Аз мога да създам крайници, ако животното има плът, кожа и косми“, казал третият. „А аз знам как да вдъхна живот на това създание, ако тялото му е напълно завършено.“
Братята отишли в джунглата, за да намерят кост, върху която да демонстрират уменията си. И те намерили кост от лъв. Първият брат облякъл костта в плът, вторият накарал по нея да порастнат кожа и косми, третият създал крайници към нея, а четвъртият дал на лъва живот. Като разтърсил гривата си, кръвожадният звяр се изправил и скочил върху създателите си. Убил ги до един и изчезнал доволно в джунглата.
Ние също имаме способността да създаваме това, което може да ни погълне. Нашите земни съкровища могат да ни унищожат ако не търсим първо Небесните съкровища.
Както беше казал някой, животът е трагичен за хората, които имат С какво да живеят, но нямат ЗА какво да живеят.
Ако светските грижи и примамката на богатството задушават духовното ти развитие, необходимо е да преструктурираш живота си. Да изкорениш тръните! Направи преследването на духовно богатство твоя най-важна цел.
Исус каза, „Не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? Или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем?... Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:31,33).
Как на практика можем да поставим Бог на първо място в живота ни?
Първо, започни да даваш десятък. Ако Бог не разполага с твоя джоб, не притежава и твоето сърце. Ако не даваш на Бог първата десета част от твоята заплата, няма как Бог да е на първо място в живота ти.
Това означава преди да платиш данъците и сметките си, да дадеш 10 % на Бог и Той обещава, че останалите 90 % ще са достатъчни за посрещането на твоите нужди.
Насърчавам те да започнеш да даваш дори повече от десятъка. Подкрепяй някой мисионер, давай за БХСС и студентското дело, за друго служение.
Трето, започни да служиш на другите. Включи се в служение в църквата и отмести фокуса си от твоите нужди на нуждите на другите. Това ще внесе промени до неузнаваемост твоя живот!
Ако наистина искаш да имаш духовно плодоносен живот, можеш да го постигнеш.
Един ученик на Платон го попитал как може да постигне истинско познание и мъдрост. Учителят казал на ученика да го последва и го завел до една река. Влязал във водата и извикал ученика да го последва. Когато ученикът дошъл до Платон, той му казал да се потопи във водата. Ученикът се учудил, но се подчинил на великия учител. Щом потопил главата си във водата, учителят натиснал главата му надолу и го задържал под водата. Ученикът отчаяно се съпротивлявал, но не успял да се освободи от ръцете на учителя. Той го държал под водата докато ученикът започнал да губи сила.
Тогава го пуснал. Ученикът изскочил на повърхността и отчаяно започнал да вдишва въздух. Учителят му казал, „Когато жадуваш за знанието толкова силно, колкото жадуваше за въздух преди малко, тогава ще го постигнеш.“
Исус каза, „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ (Матей 5:6)
4.     Заключение
Ако наистина искаш да имаш духовно плодоносен живот, разоравай почвата, подготвяй сърцето си да приемаш Божието слово, развивай дълбоки корени, за да устояваш през житейските изпитания. Изкоренявай плевелите на светските богатства и вместо това да преследваш духовните богатства.
Ако правиш тези неща, ще имаш добра почва и семената на Божието слово ще произведат изобилна жътва в живота ти. Исус каза, че всяко зърно ще се умножи и ще роди „тридесет, шестдесет или сто“ други (Марк 4:8). По онова време десеткратна реколта се е смятала за много добра в Палестина. Но в долината на р. Йордан реколтата е била тридесет-, шестдесет- и стократна.
Следователно, стократна реколта не е нещо непостижимо или по силите само на супер християните. Това е нормалната реколта в живота на всеки християнин, който чува и прилага Божието слово.
Чували ли сте за Армията на спасението? Това е мисионерска църква, основана през 1865 г. от ген. Уилям Бут, която си поставя за цел да се бори с бедността и несправедливостта в света и довежда хората до познание на Бога. През 1878 г. тя вече има почти 100 мисионерски станции, а през 1904 г. те са вече повече от 7000! Днес църквата работи в 130 страни в света, а през нея са минали милиони хора.
Американският евангелизатор Дж. Чапман отишъл да се запознае с основателя на „Армията на спасението“, генерал Бут. Попитал го каква е тайната на неговия успех. Генералът се поколебал за секунда, после сълзи потекли от очите му. „Ще ви кажа каква е тайната. Предадох на Бога всичко, което съм. Имало е хора по-умни от мен и хора с по-големи възможности. Но от деня, когато бедняците на Лондон влязоха в сърцето ми и Исус Христос ми даде видение какво мога да направя за тях, взех решение да предам на Бога всичко, което имам.
Ако днес има някаква сила в Армията на спасението, тя е защото съм предал на Бога цялото възхищение на моето сърце, цялата сила на моята воля и цялото влияние на моя живот.“
Д-р Чапман казва, че си е тръгнал от срещата с ген. Бут с убеждението, че величието на човешката сила лежи в мярката на неговото покорство.
Исус иска да вървим след Него и да се предадем на Неговата воля. Тогава Той ще стане номер едно в живота ни и ще ни превърне в добра почва за Божието слово. И само тогава ще станем плодоносни християни. Блажен онзи, който има уши да слуша и има воля да изпълнява.
Амин!