По време на междуконфесионална
конференция различни богослови обсъждали има ли някаква доктрина, която е
уникална за християнската вяра.
Разговорите продължили известно време, когато в залата влязал
К.С. Луис и попитал на каква тема са обсъжданията. Казали му, че обсъждат
уникалния принос на християнството сред световните религии. Луис отговорил, „А,
това е лесно! Благодатта.“
Делегатите на конференцията трябвало да се съгласят.
Наистина, идеята за Божията любов, която е безусловна и безплатна, сякаш противоречи
на разума.
Будистката осемкратна пътека, индуистката доктрина за
кармата, еврейският завет, ислямският законов
кодекс
– всички те предлагат начини как да спечелим одобрение.
Само християнството ни показва, че Божията любов е безусловна.
Ние живеем в свят лишен от благодат. Затова за нас е
толкова трудно да разберем Божията благодат. И точно затова Исус говори за
благодатта често.
SLIDE В
книгата си „Изумителна благодат“ Филип Янси казва, „Мислил съм достатъчно върху
историите на Исус за благодатта, за да схвана тяхното значение. И въпреки това,
всеки път когато съм изправен пред тяхното удивително послание разбирам колко
плътно пелената на немилост замъглява погледа ми към Бога.
Домакиня, която подскача от радост, след като е намерила
загубена монета не е това, което ми идва на ум, когато мисля за Бога. Но точно
това е образът, върху който Исус настоява.
Както знаем, историята за блудния син се появява в поредица
от три истории, разказани от Исус – историята за изгубената овца, историята за
изгубената монета и историята за изгубения син. И трите истории имат едно и
също внушение.
Всяка от тях подчертава нечие чувство на загуба, разказва
за радостта от намирането и завършва със сцена на празнуване.
Исус сякаш ни казва: „Искате ли да разберете какво е да си
Бог? Когато някой от тези двукраки човеци започне да внимава на думите Ми, се
чувствам така, сякаш току-що съм получил обратно най-ценното си притежание, за
което вече смятах, че е загубено.“
SLIDE В Лука
15:10, точно преди притчата за блудния син, Исус казва: „Също така, казвам ви,
има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.“
Църквата също трябва да е място на радост. Нека помним
това, докато разглеждаме тази притча.
Лука 15 започва с думите,
SLIDE Лука
15:1-2 „А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А
фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях.“
Това кара Исус да разкаже три притчи, които подчертават радикалната
Божия благодат и радикалната липса на благодат у фарисеите. Сякаш Исус им казва, „Вие мислите, че
познавате Бога, но се лъжете. Бог не играе по вашите правила. Ето какъв е Той!“
SLIDE В
притчата бащата представлява Бог Отец. Този баща има двама сина. Те израстват в
много добър дом – дом в който има всичко, което един човек може да пожелае –
любов, радост, общение, удобства... Но по-малкият син прави нещо странно.
SLIDE Той
решава, че вече не иска да живее в този дом. Мисли, че тревата на съседа,
образно казано, е по-зелена. Иска своя дял от наследството.
Според еврейския закон, баща който има двама сина трябва да
раздели наследството на три части и да даде 2/3 на големия и 1/3 на малкия син.
Но наследството се наследявало едва след смъртта на бащата. Искайки своя дял
докато баща му е жив, все едно малкият син му казва, „За мен ти си мъртъв“.
Бащата със сигурност е бил дълбоко наранен. Но въпреки това
му позволява да упражни своята свободна воля. Той разделя своето наследство и
момчето си тръгва с кесия жълтици, които не той е заработил. Всичко от
наследството си той дължи на своя баща.
Някой ще каже, защо той му е позволил да си тръгне с
наследството? Защо не го е спрял!
SLIDE Много
често хората задават въпроса, защо Бог позволява да ни се случват лоши неща?
Защо не спира пръста на убиеца на спусъка, защо не застава между колата и
детето на улицата, защо позволява на алчни политици да крадат бедния народ...?
Но ако Бог правеше това, тогава ние нямаше да сме свободни
хора, а щяхме да сме марионетки, кукли на конци, които са програмирани да се
подчиняват. И Той нямаше да е Бог, а щеше да е тиранин. Бог е любов, а любовта
предполага свобода.
SLIDE Бащата
дава наследството на малкия син. И момчето се отправя към далечна страна и там
се отдава на разгулен живот. Посещава всички нощни клубове, пръв е на всички
купони. И когато имаш пари, имаш много приятели. Така че, за известно време той
си прекарва чудесно.
Но един ден той бръкна в джоба си и там не откри нищо. Той
не само че беше останал без пукната пара, но и откри, че страната, за която
мислеше, че там тревата е по-зелена, всъщност тревата там изсъхна.
SLIDE Лука
15:14 „настана голям глад в оная страна“.
По-малкият син не знаеше какво да прави. Не трябваше да се
страхува да се прибере у дома, но се боеше. Може би се срамуваше? Или мислеше,
че баща му няма да го приеме? Толкова дълбоко се бе потопил в света, че бе
забравил че благодатта изобщо съществува. Мислеше че няма изходен път.
Но, както вече казахме, Бог не играе по нашите правила.
Може би и ти познаваш или се сещаш за някого, който се
срамува да се върне у дома... да се върне в църквата?
Ние, църквата, сме тялото Христово на тази земя. Ние трябва
да представляваме Бог пред света. Затова трябва да играем по Божиите, не по
нашите правила. По правилата на благодатта.
Църквата трябва да е място, където хората да не се
страхуват да се върнат. Църквата трябва да е място, където хората празнуват
Божието присъствие. Такава църква ли сме ние?
В една църква имало една много възрастна жена, която била
много стабилна и зряла във вярата. Много хора от църквата ѝ се възхищавали и се
опитвали да се учат от нейния пример. Тя познавала Библията и наистина била за
пример. Един млад човек от църквата се разболял от СПИН.
Дълго го криел от другите членове на църквата, но накрая
трябвало да отиде в болница за лечение. В болницата изпаднал в кома. Когато се
събудил, тази жена държала ръката му. Той ѝ казал, „Не мога да се върна в
църквата. Много се срамувам, а и те няма да ме приемат.“
Жената се усмихнала и казала, „Можеш и още как, и когато се
върнеш, ще седнеш до мен.“
Някой беше казал, „Бог има непрекъсната любовна афера с
грешниците. Той вдига купон с много храна и питиета, за да им привлече
вниманието. Той кани тези, които не заслужават. Прегръща смотаняците и поставя
пръстен на техния пръст.“
В нашата притча виждаме, че
SLIDE Лука
15:14 младият човек „изпадна в лишение. И отиде, та се присъедини към един от
гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине.“
А какво стана с неговите приятели? Казали са му
най-вероятно, „Съжалявам. Казваш, че си загубил всичките си пари? Е, тогава, между
нас е свършено. Вече не се интересувам от теб.“
И по-малкият син бързо откри, че няма истински приятели в
тази страна. И докато работи и пасе стадото свине, той
SLIDE Лука
15:16 „...желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не
му даваше.“
И сигурно докато Исус е разказвал това, всеки израелтянин,
както фарисеите и бирниците, които го слушаха, са изпитали погнуса, защото това
за един евреин е достигане до дъното.
Свинете бяха нечисти животни според Мойсеевия закон, затова
евреите не са отглеждали тези животни, камо ли да паднат толкова ниско, че да
живеят с тях, да ядат тяхната храна, и дори да копнеят за ... тяхната храна!
Този младеж наистина бе достигнал дъното.
И тогава настъпва обратът в историята:
SLIDE Лука
15:17-20 „А като дойде на себе си, рече: имат излишък от хляб, а пък аз умирам
от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето
и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един
от наемниците си. И стана, и дойде при баща си.“
Той се опомни и дойде на себе си. Изкушението и грехът ни
карат да виждаме света като в криво огледало. Загубваме чувство за реалност.
Виждаме себе си и другите в грешна перспектива. Просто не можем да виждаме
ясно, когато сме оплетени в греха.
Но синът дойде на себе си! И той се върна у дома, където
беше израсъл, но е толкова заслепен от липсата на благодат в неговия свят, че
не очаква да бъде приет.
SLIDE В ст.
20 виждаме една прекрасна картина на Бога:
Лука 15:20 „И стана, и дойде при баща си. А когато бе още
далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го
целуваше.“
Ст. 24: „защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен
бе, и се намери. И започнаха да се веселят.“
В еврейската култура мъжете носели дълги роби. За да може
мъж да бяга, е трябвало да надигне полите и да ги държи високо, за да не се
спъне в тях. Но по този начин би оголил краката си, което се считало за неприлично.
Мъжете на положение никога не бягали, за да не се излагат.
Но бащата вдига полите и се понася към сина си. Не чака да
дойде, отива сам да го срещне. Прегръща и целува непокорния си син преди той да
може да каже каквото и да е! Синът вони на свине, ти би ли го прегърнал?!
Бащата можеше да каже, „Хубаво, че се върна. Иди се измий, преди да влезеш
вкъщи!“ Но вместо това бащата го прие такъв, какъвто е!
Това е любовта, която Бог има към всеки един от нас.
Какво иска да каже бащата в притчата с думите, „този мой
син бе мъртъв.“ Очевидно той няма предвид физическа смърт.
SLIDE Ефесяни
2:1-2 „И съживи вас, които бяхте мъртви поради вашите престъпления и грехове, в
които сте ходили някога според вървежа на този свят... между които и ние всички
сме живели някога... Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с
която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни
заедно с Христа... Защото по благодат сте спасени.“
Нашият Бог е като болен от любов баща, който не ни натяква
за отминалите грехове, а вдига парти, когато дойдем при Него за спасение и
прошка. И когато сме още далеч от Него, Той се затичва към нас!
„А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да
Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и
яде с тях.“
Исус им разказа тази притча, за да им покаже какъв е Бог.
Но дали фарисеите и законоучителите го разбраха?
А ние? Разбираме ли го?
SLIDE Фарисеите
и книжниците са представени в притчата от по-големия син, който „се разсърди и
не искаше да влезе“ (ст.28).
На тях не им хареса факта, че Бог не играе по техните
правила. Не им хареса, че Бог се радва и приветства грешниците.
В края на притчата виждаме по-големия брат гневен да стои
навън и да не влиза в къщата, където тече празненството. Какво ли щеше направи
след това той?
Останалата част от евангелието на Исус Христос ни дава края
на притчата.
Вместо да се радват на завръщането на изгубените овце на
Израел, които са се събрали около Исус, фарисеите и книжниците направиха заговор,
за да убият Исус. Но, подобно на блудния син, Исус, който беше мъртъв, възкръсна
отново. И тези, които Той дойде, за да спаси, намериха нов живот в любящото
Божие присъствие.
И така, къде сме ние в притчата? Дали сме вътре и дали
участваме в празненството?
Или стоим отвън със скръстени ръце и отказваме да влезем,
защото Бог не играе по нашите правила?
SLIDE Кой е
истинският блуден син в тази притча?
Не е този, който имаше сенчесто минало, а този, който
остава отвън. Този, който не можа да се застави да прости. Мъртвият,
изгубеният, е този който упорито решава да остане навън и да не влезе в
празненството на Отца.
„прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото
този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“
Нека се помолим.
