Святост: борбата за освещение

/проповед/

Увод

Когато чуете думата „святост“, какво ви идва наум?

За много хора тя предизвиква асоциации като: дълги часове в молитва, никакъв хумор, никакъв секс в брака (!), строги пости, ходене в Света гора, ставане в 4 сутринта, строг костюм и брада за мъжете, забрадка за жените... Сякаш святостта е живот, изпълнен единствено със забрани, лишения и тежка дисциплина.

Тези представи ни карат да мислим, че святостта може да се постигне само чрез болезнен и мъчителен процес. И макар да има известна истина в това – защото следването на Христос изисква себеотричане – твърде често свеждаме святостта до външен вид или до списък от правила, които трябва да спазваме.

Но дали това наистина е библейската представа за святост? Или сме пропуснали нещо много по-дълбоко?

Какво е освещение?

Първо, нека видим какво е освещение? Ето една добра дефиниция:

Освещението е Божието дело в живота на вярващия, чрез което той бива отделен за Бога и постепенно преобразяван в Христовия образ чрез действието на Светия Дух и послушанието към Божието Слово. Самата дума „свят“ (гр. hagios) означава “отделен, посветен“.

Освещението обхваща цялата ни личност. То променя нашия ум. Както казва Павел,

Римляни 12:2 „преобразявайте се чрез обновяване на ума си“.

То променя и нашите емоции. Християнин който се освещава има все повече и повече любов, радост, мир, дълготърпение и т.н. Освещението се отразява и на нашата воля. Бог работи в нас, за да желаем да изработваме освещението си според Неговото благоволение (Филипяни 2:13).

Освещението е процес

Всеки от нас е заченат в грях и като такъв е враг на Бога и под Божия гняв и осъждение.

Но когато ти си чул благата вест, ти си откликнал на нея – покаял си се за греховете си и си се доверил на Христос за твоето спасение. Бог е вложил Духа Си и нов живот в теб. Ти си се новородил. В момента, в който това е станало, ти си бил оправдан и осиновен от Отец. Ти си станал член на Божието семейство.

В момента на нашето новорождение настъпва промяна  в живота ни, която Павел нарича „окъпване“ и „обновяване на Святия Дух“ (Тит 3:5). Ние не можем да продължаваме да грешим, защото силата на новия живот не ни дава да се предадем на живот в грях.

Тази първоначална промяна е първата фаза на освещаването. Тази първа стъпка в освещаването включва решително скъсване с поробващата сила на греха. Вярващият вече не обича да греши.

Римляни 6:11-12 „Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. ¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.“

Мъртви за греха означава, че чрез силата на Святия Дух и възкресенския живот на Христос в нас, ние можем да преодоляваме греховни постъпки, навици или изкушения. Грехът вече не е наш господар, какъвто е бил преди да станем християни, макар и да не е изцяло изкоренен от живота ни.

Т.е., ние не можем да кажем, „Аз съм напълно свободен от грях“, защото нашето освещение няма да бъде напълно завършено тук на земята.

Представете си човек, който претърпява успешна операция на счупен крак. Хирургът е свършил работата си отлично. Костта вече е наместена. Но на следващия ден човекът още не може да тича.

Следват месеци на рехабилитация. Болезнени упражнения. Понякога има напредък, понякога застой. Понякога дори пада. Но всяка седмица ходи малко по-добре.

Никой не казва: "Операцията не е била успешна, защото още куца." Но никой не казва и: "След като операцията е успешна, няма нужда от упражнения."

Така е и с освещението. Христос вече е победил греха и ни е дал нов живот. Но ние ежедневно се учим да ходим в този нов живот. Още не сме напълно изцелени.

Следователно, ние не можем да кажем, че след като сме повярвали, вече сме свободни от грях. От друга страна, един християнин никога не трябва да казва, „Този грях ме победи. Предавам се. Имал съм избухлив характер 35 години и ще си остана такъв докато умра, затова ще трябва да свикнете с мен такъв, какъвто съм!“

Да кажеш това означава да кажеш, че си под властта на греха и да го оставиш да царува в тялото ти. Това противоречи на Библията, защото както видяхме, тя казва, че трябва да се считаме мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус.

Така че, нашата задача като християни е да израстваме в освещение така, както преди сме израствали в греха.

Римляни 6:19 „както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.“

С други думи, Павел ни назидава да заприличваме повече и повече на Христос. Както казва апостолът,

Филипяни 3:13-14 „ Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, ¹⁴ впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Този процес на освещаване продължава до края на нашето земно съществуване, когато душата ни се освободи от греха и отиде в присъствието на Бога в небесния Ерусалим, където „няма да влезе нищо нечисто“ (Откровение 21:27). Но напълно завършено нашето освещаване ще бъде, когато Господ Исус се завърне и получим възкресенското си тяло.

Можем да онагледим това с тази диаграма. Преди обръщението си ние сме роби на греха. В момента на обръщение започва нашето рязко освещаване, но то продължава на приливи и отливи през християнския ни живот, докато не достигне пълнота при смъртта.

Виждаме, че процесът на освещаване не е винаги възходяща линия, има възходи и спадове. Но понякога, ако вярващият не чете и не се покорява на Словото, ако не се моли, ако пренебрегва събиранията с други вярващи и слуша лошо поучение, може за много години почти да не израства в освещение.

Вече казахме, че тук на тази земя ние не можем да постигнем пълно освещение.  Но тогава как да разбираме стихове, като молитвата на Павел за солунците, „А сам Бог на мира да ви освети напълно“ (1 Солунци 5:23) и заявлението на Йоан, че „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1 Йоан 3:6)? Или Матей 5:48: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ Тези стихове говорят ли, че е възможно някои християни да постигнат перфектен и безгрешен живот?

Когато Исус ни заповядва да сме съвършени, както нашият небесен Отец е съвършен (Матей 5:48), това показва Божия абсолютен морален стандарт за чистота, към който трябва да се стремим. Фактът, че не можем да го постигнем не означава, че Бог ще го понижи.

Относно 1 Йоан 3:6, „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“, тук глаголите в сегашно време показват продължително или обичайно действие. По-добрият превод е „Всеки, който пребъдва в Него, не продължава да греши. Т.е., той трябва да се стреми да не греши. Ако тези стихове доказваха че е възможно да сме съвършени и без грях, тогава всички християни щяха да са съвършени и без грях.

Следователно, няма убедителни стихове, които да учат, че е възможно някой да е напълно освободен от грях в този свят. Както казва Соломон,

Притчи 20:9, „Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?“

Исус също ни заповяда да се молим с молитвата „прости ни дълговете (греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Матей 6:11-12). Всеки вярващ трябва да се моли с подобна молитва всеки ден.

Но фактът, че освещението не може да бъде завършено в този живот не означава, че не трябва да се стремим към святост или израстване в освещение, или да загубим надежда че можем да отбележим някакъв напредък в християнския си живот. Това противоречи на много пасажи, които казват че възкресенската сила на Христос може да ни помага да преодоляваме греха в живота си.

Като израстваме в зрялост в Христос, ние се очистваме от много грехове като грешно говорене или грешни постъпки. Като невярващ уж внимавах за речта си, но все пак бях ходил в казармата и понякога казвах доста цинични неща. Когато повярвах, Бог очисти говоренето ми от профанизми.

Но макар и да се очистваме от грешно говорене и грешни постъпки, в нас все още остават грешни отношения и мотиви на сърцето като гордост, егоизъм, липса на смелост, липса на хъс в любовта на Бога и към ближния, непълно доверие в Бога и т.н.

Когато Йов дойде в присъствието на Бога, можа единствено да каже, „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:5-6)

Колкото по-осветен един човек е, толкова по-съобразен с образа на Исус е той, толкова по-голяма е любовта му към Бог и толкова повече ще мрази греха у себе си и у другите.

Божията и нашата роля в освещението

В процеса на освещение Бог и човек си сътрудничат. Но освещението е най-вече Божие дело:

1 Солунци 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно.“

Как прави това Бог? Важно е да разбираме, че и трите личности на Троицата работят за нашето освещение. Бог Отец ни освещава първо, като ни кара да желаем Неговата воля и като ни дава сила да я вършим.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“ Така че, ролята на Отец е да ни дисциплинира като Негови деца да израстваме в освещение.

Ролята на Божият Син Исус Христос пък е, че първо, Той изработи нашето освещаване за нас.  Затова Павел казва, че Христос „стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

А Святият Дух е този, който работи в нас, за да ни променя и освещава, и да ни дава по-голяма святост. Той произвежда в нас плода на Духа – тези черти на характера, които съдействат за по-голямо освещение. Библията казва, че ако ходим в Духа, ние растем в освещение. Така откликваме все повече на водителството на Святия Дух в живота ни.

А каква е нашата роля в процеса на освещение? Първо, богословите говорят за т.н. пасивна роля в освещението. Виждаме това в текстове, които ни насърчават да се доверяваме на Бога или да се молим и да искаме Той да ни освещава.

Например, Павел казва:

Римляни 6:13 „представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“.

Някои мислят, че това е единственият път за освещение, но такъв начин на мислене може да насърчи християните да са лениви и да пренебрегват своята активна роля.

А какво се разбира под активна роля? Активната роля е описана в стихове като…

Римляни 8:13 „ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.“

Павел подчертава, че ние можем да правим това чрез Духа. Но също той казва, че трябва да го правим! Заповедта не е към Святия Дух, а е отправена към нас!

Тази активна роля има много аспекти. Ние трябва да „търсим … освещение, без което никой няма да види Господа.“ (Евреи 12:14). Ние трябва да се въздържаме от блудство, защото това е Божията воля (1 Солунци 4:3), да се очистваме от всяка плътска и духовна нечистота (2 Коринтяни 7:1) и т.н.

Този стремеж да се покоряваме на Бога и да се освещаваме изисква големи усилия от наша страна, затова Петър казва „положете всяко старание“, за да изработвате чертите на характера, които вървят с освещението. Виждаме, че Новият завет не предлага пряк път към освещение, но ни насърчава да се предаваме на изучаване и размишление върху Библията, молитва, поклонение, свидетелство, общение и самодисциплина.

Важно е да продължаваме да израстваме както в пасивното доверие в Бога да ни освещава, така и в нашия активен стремеж за святост и за по-голямо покорство в живота ни. Защото, ако пренебрегнем активното покорство на Бога, ние сте превръщаме в пасивни и лениви християни. А ако пренебрегнем пасивното доверяване и предаване на Бога, ние ставаме горди и самоуверени.

Вярата и покорство вървят ръка за ръка! Както говорихме преди няколко седмици, имаме нужда не само от вяра, но и от вярност!

Нека не забравяме също, че  освещението е възможно само в контекста на общение, в контекста на църквата. Вижте какво казва авторът на Евреи:

Евреи 10:24-25 „и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“

А Петър казва, че заедно християните се съграждаме в духовен дом, за да станем свято свещенство и заедно ние сме свят народ (1 Петър 2:5, 9).

Според Павел, да живеем „достойно за званието, за което бяхме призвани“ (Ефесяни 4:1), означава да живеем в общност, „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов, и се стараете чрез свръзката на мира да опазите единството на Духа.“

Когато стане това, тялото Христово функционира като едно цяло, в което всяка част действа съразмерно“, за да се освещава цялото тяло. Затова не е случайно, че плодът на Духа включва качества, които изграждат общността, като любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22-23).

Заключение

В заключение, ние трябва да израстваме в освещение, защото това е начинът да показваме любовта си към Бог и да сме угодни на Него. Както казва Исус,

„Йоан 14:15 „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“

Само когато се освещаваме, ние можем да имаме чиста съвест пред Бога и да бъдем съд за почетна употреба. И само тогава нашият живот може да е ефективно свидетелство за невярващите. И не на последно място, освещението ще ни носи огромна радост. Колкото повече израстваме в христоподобие, толкова повече ще преживяваме радостта и мира, които са част от плода на Духа. И толкова повече ще се приближаваме към живота, който ще имаме на небето!

Разказват, че когато Микеланджело видял огромен блок мрамор, хората му казали, че той е безполезен. Но Микеланджело отвърнал: "Аз виждам ангела вътре и ще го освободя."

След това с години удрял с чука и длетото. Всеки удар премахвал нещо, което е излишен материал за статуята.

По подобен начин Бог работи с нас. Всеки път, когато допуска изпитание, изобличение чрез Словото или дисциплина, Той не се опитва да ни нарани. Той отсича всичко, което не прилича на Христос.

Понякога ударите болят. Но Бог никога не удря напразно. Всеки удар има една цел – един ден да бъдем напълно съобразени с образа на Неговия Син.

Затова не се обезсърчавай, ако още не си това, което искаш да бъдеш. Ако принадлежиш на Христос, Великият Скулптор още не е приключил с теб! Със всеки удар ти се приближаваш към небето!

 Молитва.

 _______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

16.08.2026 г.

Притчата на пророка (Еремия 18)

/проповед/

Видяхме, че Бог призова един младеж да пророкува на Юда за предстоящото осъждение - вавилонския плен. Той вложи думи в устата му, каза му да не се бои от хората, и да говори Словото, което му даде. И го увери, че ще го подготви и ще му даде всички ресурси, които са му необходими за това.

След това разгледахме 3-та глава, в която Бог каза на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!“

Днес ще говорим за това как Бог иска да оформи нашия характер и за тази цел ще разгледаме една притча, която Еремия използва в 18-та глава. Ще говорим за грънчарство. Заедно с Еремия ще влезем в къщата на един грънчар и ще видим какво Бог има да ни каже чрез тази притча.

Еремия 18:1-6 „Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. 4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. 5 Тогава Господнето слово дойде към мен и каза: 6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.“

Аз изобщо не съм човек на изкуството. Не умея да рисувам, нито да творя каквото и да е с ръцете си. Затова прочетох малко за занаята грънчарство. И се оказа, че не е никак лесно да се направи глинен съд!

Първо, грънчарят трябва да изкопае глина с добро качество, а такава се намира дълбоко в почвата. След като я извади, я оставя да преседи няколко седмици. След това слага глината в дървени нощви или в каменен съд, пълeн с вода.

Когато буците глина омекнат, те се разбъркват до получаване на мека кал. След това глината престоява още шест месеца, преди да е готова за работа.

С други думи, глината, както е взета от земята, е безполезна. То трябва да бъде преработена, а това отнема много време и енергия на Грънчаря.

Това е перфектен пример за нас като грешници. Ние сме безполезни в нашето естествено състояние, но Бог е способен да види съдовете, в които можем да се превърнем, следователно, Той започва процеса, който ще ни доведе до място на полезност. Той ни изкопава, изсушава ни и ни измива.

След като глината е почистена и обработена, тя се поставя на маса и се удря с дървено чукче, за да се премахнат всякакви въздушни мехурчета, които може да са се образували в глината. Най-накрая, когато глината е гладка и хомогенна, грънчарят я поставя на колелото и я оформя в съд.

И Еремия влиза в къщата на грънчаря и вижда как той прави съдове от глина. И вижда, че ако съдът се развали, грънчарят го прави на друг съд.

И Бог казва, „Това се опитвам да направя и с Юда. Те са с много недостатъци. Искам да направя от тях друг съд, ако ми позволят.“ Това послание вероятно идва преди падането на Израел, може би през 587 г.пр.Хр. Чрез Еремия Бог предупреждава Юда за надвисналото разрушение, но те не Го слушат.

Еремия 18:12 „А те ще кажат: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.“

Хората не искаха да се променят.

Някои от нас може би си казват, „Не искам никой да ме моделира. Аз съм интелигентен човек, мога сам да се оправя.“

Но нека се замислим, ако не искаме Бог да ни моделира, кой или какво ни моделира тогава? Дали сме моделирани от нашите мисловни процеси? Самата мисъл за това ме плаши! Или сме моделирани от хорското мнение? От културата, от модата?

Щом сме станали християни и щом сме днес тук, предполагам че поне повечето от нас искат да сме моделирани от Бога. Днес е доста хладно навън (духа, вали), можехме да си останем вкъщи да спим до късно! Но ние дойдохме на църква! Очевидно искаме да се учим от Божието слово и Бог да ни моделира.

За разлика от глината, която е неодушевен предмет, ние имаме свободна воля. Ние избираме дали да следваме Бога или да следваме нашите пътища, както направиха израелтяните. Но Бог иска ние да сме податливи на обработка, на промяна. Той не ни кара насила, но желае да отворим сърцето си за Него.

И Той не очаква тази промяна да е видна само в извънредни обстоятелства, а в нашето ежедневие. Днес човек може да види грънчар да работи или в Етъра, или в Трявна, или в някое друго малко градче. Но по онова време това е бил много разпространен занаят.

По същия начин Бог присъства и работи в нашето ежедневие. Въпросът е, виждаме ли Го? Когато вървя по тротоара и видя между плочките поникнала трева, си казвам, „Пак не са направили тротоара качествено!“ Някъде дори виждам поникнали цветя!

Но ако погледна с очите на вярата, в това цвете мога да видя символ как Бог може да преодолее на пръв поглед непробиваеми препятствия и да създаде нов живот! Бог може да направи път там, където няма път!

За да ни покаже тази истина, Бог да използва метафората на грънчарството и на други места в Писанията. В

Исая 45:9 „Горко на такъв, който спори със Създателя си. Глинен съд сред глинените съдове по земята! Ще каже ли глината на ваятеля си: ‘Какво правиш?’ И твоето произведение ще каже ли за тебе: ‘Липсва му умение’?“

Исая 64:8 „Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят и; и всички сме дело на Твоята ръка.“

2 Коринтяни 4:7 „А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“

Какво е това съкровище? Съкровището е Божията сила, която работи в нас. Ние сме пръстните съдове, които Бог използва. Ние сме понякога доста крехки, с пукнатини, но въпреки това Бог пак ни използва. В Библията виждаме хора с много слабости, но Бог ги използва.

По същия начин Бог продължава да работи с народа на Израел. Това не е краят на тяхната история. Бог продължава да ги търси и да желае да има взаимоотношения с тях.

Може би точно сега в твоето семейство, твоят съпруг или съпруга, или твоето дете иска да следва своя път. Не следва Божия път. И това разбива сърцето ти. Но добрата новина е, че Бог не се отказва от нас.

Бог продължава да търси всеки, дори той да бяга от Него като Йона. И нашата молитва е, че един ден нашите близки ще осъзнаят това и ще решат да станат пластичната глина, която Той иска те да бъдат.

Някой е казал, „Бъдете търпеливи, Бог не е свършил още с мен!“ Ние сме в процес на изработка. Бог продължава да работи в нас.

В Библията този процес е наречен освещаване. Бог работи в нас, за да ни направи чисти и святи. За да изглади острите ръбове.

Понякога ние се уморяваме и разочароваме, когато този процес отнема твърде дълго време и ние продължаваме да се проваляме. Искаме да кажем нещо любезно на някой, с когото ни е трудно да общуваме, но от устата ни излиза отново нещо грубо. Но Бог отново идва и ни казва: Позволи ми да променя това. С моя помощ ще се справиш!

Бог продължава да работи в твоя живот! Не забравяй, че преди това Той те е изкупил – а това е най-голямото чудо, което вече се е случило в живота ти! Без значение какво си правил в миналото, Бог е взел счупените парченца на живота ти и ги е изкупил обратно. Като повярва в смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос, Той плати цената за твоето спасение.

Един руски офицер задлъжнял много. В отчаянието си написал един списък с всичките си дългове. Отдолу написал, „Кой може да изплати дълг като този?!“ Същата нощ императорът преминал през лагера предрешен и виждайки къс хартия до спящия мъж, го прочел и написал след въпросителния знак една дума: „Николай“.

На сутринта офицерът се учудил като видял написаното, но скоро всичките му съмнения се изпарили, когато в 10 ч. императорът изпратил парите, необходими за изплащане на огромния дълг.

Ако ти още си неспасен, ти си също с дълг. Помисли за греховете си, колко много дължиш на твоя Господар. И когато в отчаянието си попиташ, „Кой може да изплати такъв дълг?“, отговори „Исус. Той може да го плати. И го е платил. Вярвам в това!“

Друго интересно нещо за грънчарството е, че след като се изпече съда, без значение колко изящно е направен, ако искаш да го промениш, трябва да го счупиш. Това означава две неща.

Първо, ако искаш Бог да продължава да работи в живота ти, трябва да си мек в Неговите ръце. Да си чувствителен за Неговия глас. Да четеш и изучаваш Библията и да си готов да се променяш, ако забележиш че грешиш в някоя сфера от твоя живот.

И второ, понякога трябва да бъдем счупени, преди Бог да може да работи в нас.

Псалм 51:17 „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“

Казваме на Бога, „Боже, не мога да се справя сам. Опитвам и не става. Нуждая се от Теб!“

Някои хора се променят, когато видят светлината. Други се променят само когато почувстват горещината.

Виждали ли сте витражите на някоя катедрала? Техните живи цветове и сложен дизайн пленяват окото. Но когато се вгледаш отблизо, ще забележиш пукнатини и несъвършенства, които нарушават повърхността му. И все пак точно тези недостатъци позволяват на светлината да танцува през стъклото, хвърляйки калейдоскоп от цветове върху стените и пода отдолу.

По същия начин животът ни е подобен на витражи, красиви, но крехки, белязани от пукнатини и счупвания на несгоди и болка. И точно както светлината блести през счупеното стъкло, осветявайки неговата скрита красота, така и Божията благодат може да освети нашите счупени животи.

Aко Му предадем съкрушеното си сърце, ние се отваряме за възможността за обновление. Подобно на майстор занаятчия, Той започва да възстановява счупените парчета от стъклопис. Бог работи в живота ни, за да поправи счупеността ни, вливайки във всяка отломка Своята благодат и любов.

Искам да завърша с думите на един християнин от 2 в. Името му е Ириней.

„От Божиите ръце“

Не ти моделираш Бог. Бог моделира теб. Ако ти си Божие творение, очаквай ръката на Скулптора, който върши всичко на неговото време. Предай на Грънчаря сърцето си, меко и послушно, и пази образа, в който Скулпторът те е оформил. Нека твоята глина е влажна, за да не закоравееш и да не изгубиш отпечатъците на пръстите на Грънчаря.

Край

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.11.2024 г.