Monday, September 11, 2017

Не искам да свършва лятото!

/проповед/



 Септември.
- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -
  о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян...
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!



В поемата "Септември" Гео Милев изразява общочовешкия копнеж за справедливост, свобода, достойнство и светло бъдещеНаивната вяра и младежкия ентусиазъм на поета обаче са скоро попарени. Само 2 десетилетия по-късно Съветите окупираха България, за да стане ясно, че реализирането на комунистическия идеал не само не ни приближава, но ни отдалечава от мечтата за достойно съществуване.

Преди почти 28 години и ние вярвахме, че нещо се променя в България. Отново се оказахме излъганиНадявахме се всичко да стане от самосебе си, но сбъркахме. Мечтата за по-добър живот се отложи за неопределено бъдеще.

Ето че и ние днес сме в края на лятото, в първите дни на септември. Може би си сенадявал това лято да направиш много нещаСтудентите и учениците сигурно са планирали след края на учебната година да овладеят ново умение, да се усъвършенстват в някое изкуство или да получат нова правоспособност. Може би някой е мислил да се спортува. Други са се надявали да започнат служение в църквата. Какво стана с тази дълго отлагана мечта?

Някои мъже сигурно са си казвали, че най-накрая ще имат време да изкоренят плевелите в градината, да окосят тревата и да засадят зеленчуци. Но лятното слънце е прегорило не само градината им, но и тяхната енергия и ето, че сме в края на сезона. Какво стана с градината? Къде бяха „грубите, черни ръце“? Вече е септември, вече е късно.

Вгледай се в живота си. Имаш ли добри намерения, които все още не си реализирал? Амбиции, които не си постигнал? Какво стана с всичките ти мечти за това какъв искаш да станеш и какво искаш да направиш в живота си? Ето те сега, в късен етап от живота, и толкова много неща още не са направени. Вече края на лятото и отложените мечти са твоето тежко бреме.

В едно утро някъде през 609 г.пр.Хр. юдеите се събудиха и научиха ужасна новина. Те имаха големи планове. Смятаха, че ги очаква просперитет и щастие. Имаха добър цар в лицето на Йосия. Той беше обновил храма, беше върнал хората към вярата и беше вдъхнал сили у нацията.

Но в този ужасен ден при Магедон Йосия поведе армията на Юда срещу египетскияфараон Нехао, тръгнал да воюва против Вавилон. В този ужасен ден мечтите на юдеите бяха разбити. На полето при Магедон цар Йосия беше убит, а армията му беше разбита. И не стига това, ами малко по-късно в битка при Кархемишвавилонците сразиха египтяните и установиха контрол над Юда. Победена, Юда с мечтите й за светло бъдеще стана васал на Вавилон.                     

Пророк Еремия описва техния плач и болка:

Еремия 8:20: Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Твърде късно е, казваха те. Ние имахме големи мечти и планове за нас. Но сега е твърде късно. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Чувствал ли си се така в живота си? Ти си преминал част от изпитите в университета, но не си се справил много добре. И ако не вземеш ликвидацията няма да можеш да продължиш да следваш.

Или, ти си родител и изведнъж осъзнаваш, че твоето дете вече е пораснало. Други вече му влияят повече. Ако сега си се сетил, че искаш да формираш характера му и да напъстваш сърцето му, може би е твърде късно. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Ти си в напреднала възраст и осъзнаваш, че не ти остава много време. Сигурно си казваш, исках да направя толкова много неща, но вече няма да мога да ги направя. Сигурно си разочарован, или наранен, или гневен. Знаеш, че си в септември на твоя живот. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Както се казваше още в една песен, „И никой не разбра, отива си лятото, идва есента...“

Какво казва Божието слово за тези от нас, които чувстват че мечтите им не са се реализирали, те са в вече в циганското лято на своя живот и чувстват първия повей на старостта? Божието слово, дадено чрез Еремия ни помага първо да анализираме нашите грешки, а след това ни дава и надежда относно това, което можем да направим.

Първо, Еремия ни казва защо реализирането на мечтите ни се отлага занеопределено бъдеще и защо надеждите ни не се оправдават. Според него проблемът е, че ние очакваме Бог да ни гарантира изпълнението на нашите мечти, но не сме готови ние да платим цената за това. Надяваме се Бог да се намеси и да ни поднесе на тепсия реализирана нашата мечта, без ние да си мръднем пръста.

Един свещеник вървял по улицата, вижда човек да копае в градината си и му казва: „Не е ли чудесно какво може да се случи, когато Провидението и човекът заедно се заловят за работа върху нещо. Градинарят отговорил: „Да беше видял тази градина, когато Провидението само се грижеше за нея.“

Но Провидението или Бог обикновено действа чрез хора. Евреите по времето на Еремия очакваха Бог сам да свърши работата.

Еремия 8:19: Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?

Това е почти като Варна през август. Трудно е да направиш каквото и да е, защото всеки, който ти трябва за нещо, е отишъл на планина или на екскурзия в чужбина. Идете на летище Варна през август и ще видите колко много хора заминават и колко се връщат от чужбина.

Юдеите казват тук, че техните надежди не се оправдават, защото дори Бог е излязал във ваканция. „Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?“ Нещо като нашата поговорка, Бог високо, цар далеко. Когато плановете ни не се получават ние искаме да знаем защо Бог не прави нищо. Къде е Бог?

Но вижте какво отговаря Еремия.

Еремия 8:19б: Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Бог отговаря на въпроса с въпрос. Вместо ние да питаме Бог какво Той прави относно нашите провали, Бог ни пита защо ние гоним погрешни приоритети.

Преди седмица намерих тази реклама на Националната лотария в пощенската ни кутия. Четирилистна детелина, поставена в малък плик с текст: "Тази четирилистна детелина е символ на късмет, надежда, любов и богатство. А ако вярваш в нея е неизчерпаем източник на сила... предпазва от злите сили..." И за да е словоблудството им пълно, завършва така: "Четирите листа на детелината символизират още Отца, Сина, Светия Дух и Божията благословия" (изписани с малки букви).

Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Идолопоклонство, погрешни приоритети. Как можем да викаме към Бог да ни спаси в последния момент, ако не сме му били верниКак можем дори да си помислим, че Бог ще пренебрегне мързела ни, ще се направи, че не вижда липсата на дисциплина у нас и ще оправи нещата, след като каруцата е паднала в реката?

Аз обичам да свиря на пиано. Но проблемът е, че го правя много рядко. Последните25 години почти не свиря. Понякога сядам на синтезатора, за да се упражнявам малко, ако се наложи да свиря в неделя. Моля се Бог да ми помогне да изсвиря правилните ноти на правилното време.

Но истината е, че ако не свиря, ако не се упражнявам редовно, ако не правя упражнения за раздвижване на пръстите, колкото и да се моля, няма да мога да свиря добре. Трябва да се научим да се дисциплинираме, за да постигнем нещо, дори и да сме в напреднала възраст и си мислим, че нямаме време за това.

Нищо ценно не се постига без усилия. Известният цигулар Фритц Крайслерсвидетелства за това, като казва: „Тесен е пътят, който води към живота на цигуларя. Час след час, ден след ден и седмица след седмица, в продължение на години, аз живях с моята цигулка. Имаше толкова много неща, които исках да правя и които оставих недовършени. Имаше толкова много места, където исках да отида, но трябваше да забравя за тях, ако исках да овладея цигулката. Пътят, който извървях беше тесен и труден път.“

Можем да цитираме колкото си искаме един любим на много християни стих, който се намира в същата книга - Еремия 29:11, „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ Но ние няма да видим мир и по-добро бъдеще и надежда, ако не развивамевзаимоотношенията си с Исус и не изграждаме у себе си христоподобен характер.Ако не отделяме време за молитва, за Словото, за общение с християни. Ако не дадем на Бог първо място в живота си.

Бог не е като дух, който викаме от бутилката, за да ни помогне, когато имаме нужда от него. Ние не можем да заповядваме на Бога. Точно обратното – ние сме тези, които трябва да му се покоряваме и да следваме Неговите заповеди.

Вместо това, подобно на израелтяните, ние го разгневихме с нашите идоли и суети. И имаме наглостта да идваме при Него като при някакъв всемогъщ Маг и да се оплакваме: „Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме... Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?“

Не, така няма да стане. Ако мечтите не ти се реализират, ако плановете ти не се осъществяват, не очаквай Бог да свърши твоята работа. Ако не си готов да платиш цената, да положиш дисциплина и да докажеш, че си верен на Бога, Той няма да награди лисата ти на вяра.

Но освен проникновен анализ на нашия проблем, пророк Еремия ни дава и думи на надежда. Еремия не само прави диагноза на състоянието ни и обяснява защо сме стигнали дотам да се оплакваме в края на лятото. Той също така ни предлага изход.

Еремия казва, че нашият Бог е Бог, който изцелява. Бог е Този, който изкупва.Господ Исус е нашият Спасител. Той може да превърне студените въглени в гореща жарава и поражението в победа. Но ние трябва да имаме вяра да устояваме в Него и да бъдем Негови съработници.

Еремия 8:22: Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар?

Какво иска Еремия да каже тук? Какво означават тези странни думи?

Галаад е красива планина на изток от р. Йордан, известна с добива на лечебни билки, от които се произвеждал балсам. Тук Еремия задава ритричен въпрос - "няма ли балсам в Галаад?" С други думи, той казва: колкото и ужасна да е ситуацията, колкото и трудна да е задачата, Господ Бог е способен да превърже раните и да утеши съкрушените. Колкото и късно да е, не е твърде късно за нашия Бог да донесе изцеление.

Не е твърде късно за Бог да предложи нов живот. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Рим. 8:28) Може да оплакваме отиващото си лято, защото не сме постигнали всичко, което можехме да постигнем. Може дори в края на лятото животът ни даизглежда още по-голям провал, отколкото в началото му! Но ела и виж какво Бог може да извършиИма балсам! Има Лекар!

Само преди няколко дни чествахме деня на Съединението. След прелиминарния Санстефански договор и естественото му следствие – договорът подписан в Берлин, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Според мнозина каузата за обединение е загубена. Песимизмът е подклаждан и отзаплахите, интригите и шантажа на нашите т.н. “освободители.”


Но в България има хора, за които каузата не е изгубена. Не се поддават на заплахите членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов, който води силна пропаганда в полза на Съединението. На 25.07.1885 г. той насрочва акция със съвместното действие на войската и народа за 15.09. В последния момент се налага акцията да се издърпа напред за 5 срещу 6 септември. Рано сутринтавъоръжени чети и милицията завземат по-важните правителствени обекти в Пловдив.

Ето какво се казва във Възванието на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението:

"Офицери и солдати!
Синове на България! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава под гордий български лев и пред величието на християнството — Кръстът..."
"Благоговейни духовни пастири!
Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете Кръста спасителен и благословете святото ни дело — Съединението..."
"Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!"

Повдигнете Кръста... Има балсам. Има Лекар!

Не се поддава на шантаж и българският княз Александър Батемберг. Въпреки обявената позиция против съединението на русофилското правителство на П. Каравелов, князът го одобрява. На 8 септември той издава манифест във Велико Търново, с който признава Съединението. Съединението успява.
Има балсам! Има Лекар!

След демократичните промени през 1989 г. България все още обаче не може да изплува от посткомунистическото блато и да заеме достойно място сред европейските народи. И ние плачем, „Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.“ Толкова години не може да свърши прехода!

Защо днес не можем да го направим? Защото, за разлика от нашите предци, чакаме наготово Европа с еврофондове или Бог като с магическа пръчка да ни оправят.

Да, има балсам за болестта на България и той се казва Исус Христос! Бог е единственият Лекар, който може да изцели България, както го е правил в миналото с нашия и с много други народи. Но Той иска да сме му покорни и да работим заедно с Него за националното ни възраждане. Все още не е късно да го направим!

Има много неща за оплакване в края на лятото на 2017 г. Почти всеки ден чуваме за убийства, кражби, корупционни скандали, природни бедствия... Не стига, че имамеотрицателен принос, но и сякаш сами бързаме да се доунищожим като нация.

Но аз знам, че Бог е изпратил Църквата си да се моли и да работи за помирение и за спасението на сънародниците ни. Той изпраща мисионери сред мюсюлманите вРодопите. Църкви от Варна, Шумен, Пловдив, София и много други градове работят сред ромите в тези общини. Помагат със съветничество, обучение в различни умения и надежда за по-добър живот.

Църква Сион от София изпрати помощи за пострадалите в трагедията в Хитрино.Нашата църква изпрати доброволци след наводнението в Аспарухово. Наши мисионери се трудят в Свищов, Плевен, а скоро и в Шумен. Ние като църква работим с Центъра за зависими „Ренесанс“, БАП, ДВГ „Сребърни звънчета“ иМакедонския дом

Да, има балсам в Галаад, има Лекар!

Защото ти и аз знаем това, за което Еремия само бегло можеше да се досеща. Защото ти и аз сме от тази страна на Голгота. Ти и аз знаем, че дори надеждите на Бог са се проваляли. Дори Творецът на вселената е бил разочарован.

Но ти и аз знаем, че в Исус Христос, на кръста на Голгота Бог плати цената за нашето освобождение. И днес прави всичко, за да ни върне към Себе Си.

Защото на третия ден, когато изглеждаше, че всичко е свършило и нищо повече не може да се направи, на този трети ден, когато изглеждаше, че всичко е изгубено, под нажененото слънце, което беше изпарило всяка надежда, в онзи ден Той възкръсна от смъртта, побежди смъртта и Сатанаизцели нашите скърби,даде надежда.

И така, ако жътвата е преминала, ако лятото отминава и ние не сме се избавили... ако има толкова много неща, които сме искали да направим за Царството, но не сме успели...

Не унивайтеПлатете цената на дисциплината и вярността и бъдете насърчени. Защото великият Лекар сега е тук. Исус е тук с нас. Той дава надежда на безнадеждните, привдига падналите, дава зрение на слепите, вдъхва живот на духовно мъртвите. Слава да е на Неговото име!

Все още има време да откликнем. Все още има време да направим нещо. Все още не е късно. Заради празния гроб има балсам в Галаад и има Лекар за грешните души.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна
10.09.2017 г.