Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден
при него дошъл стар индианец и му казал: - Утре ще вали. И на другия ден
заваляло. След няколко дни старият индианец пак се появил, приближил се до режисьора
и казал: - Утре ще има буря. И на другия ден се разразила страхотна буря, която
временно спряла снимките. Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните
прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След
още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава
режисьорът пратил да го потърсят. - Утре снимам важна сцена и разчитам на теб -
казал му той. Какво ще е времето? Старият индианец свил рамене. - Не знам.
Радио счупено.
Някои бури заплашват живота на хора и когато научим, че
хората са оцелели, въздъхваме с облекчение. Има случаи на хора, които оцеляват
след като престояват с дни под развалините на земетресение, или с лодка в
морето, или при друго трагично бедствие.
Авторът на християнски книги Робърт Мънгър пише за едно
свое преживяване в буря: „Да си нападнат от ветрове и вълни в буйно море е като
да си прегазен от влак в тъмен тунел.
„Наближаваше полунощ. Докато правех последна обиколка на
палубата, всичко навяваше физически страх. Светлините на кораба осветяваха само
на 2-3 метра морето. Всяка вълна се виждаше чак когато се издигаше, за да се
разбие после. На няколко пъти ме споходи мисълта, ами ако вълните ме отнесат
през борда, докато правя моите обиколки? Никой няма да разбере. Ще се изгубя
завинаги в едно буйно, гневно море. Възможността за смърт беше достатъчна, за
да ангажира ума ми. Но почти толкова ужасяващо колкото потъването беше страхът
да падна в тъмнината и смъртта съвсем сам. Без да видя никого другиго. Без да
чуя никого. Без да има към кого да се обърна за помощ. Изтриване на живота.
Хванат. В капан. Точно там, в окото на бурята.“
Но бури има не само във физическия свят. Има и духовни бури,
които ни връхлитат от време на време. Като вярващи ние знаем, че можем да
оцелеем в тях, ако уповаваме на Исус.
Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на света“ върху
евангелието на Лука (показвам книжката Революция и чета от нея). След като беше
кръстен и изпитан в пустинята, Исус започна своето служение. Той проповядва
Божието царство в Галилея, изнесе проповедта в равнината. Върши чудеса и
знамения, включително възкреси сина на вдовицата, за да потвъри, че Той е
Божият Син и в Него можем да имаме живот за вечността.
Последния път говорихме за притчата на сеяча и с помощта на
Вальо видяхме колко важно е за нас като християни да внимаваме как слушаме,
когато Исус говори и да прилагаме Словото в живота си. Днес ще разгледаме един
друг урок, който Исус даде на своите ученици, и който също е нужно да чуем
внимателно. Ще разгледаме Лука 8:22-25 и ще поговорим за това как можем да
оцеляваме в бурите на живота.
Лука 8:22-25 „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с
учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха.
А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните
ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха:
Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и
развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е
вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е
Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?”
Исус влиза в ладията с учениците Си и им казва да минат на
отсрещната страна на езерото. Те още не знаят какво ще се случи и колко жизнено
важно за тях е, че Исус е с тях в лодката.
Когато учениците влязоха в ладията, морето беше спокойно.
Но скоро след това щеше да се разрази буря. Понякога в живота ни се струва, че
всичко е спокойно и нищо не може да ни уплаши. Но често това спокойствие се
оказва измамно. Оказва се затишие пред буря.
Много хора се отправят в открито море със своята лодка с
големи очаквания. Над тях грее ясното слънце, а тихият бриз издува платната на
тяхната лодка. Всичко изглежда под контрол. Затова или забравят, или не смятат
за нужно да вземат Исус в лодката си. Искат сами да я управляват. Не искат да
са подчинени на Капитана на лодката, не желаят да изпълняват заповеди. Искат да държат руля в ръцете си и да
избират своя курс.
През 1875 г. английският поет Уилям Хенли публикува кратко
стихотворение, в което се говори за един начин да се справяме с житейските
обстоятелства. Поемата, наречена „Непобедим“, завършва с тази известна строфа:
„Аз съм господар на съдбата си: Аз съм капитан на душата си.“
Не е ли това викът на хората днес?! Не желаят ли повечето
хора да са си свой собствен бог и да са господар на съдбата си?
Но мнозина са се убедили, че когато сами управляват кораба
на живота си, са претърпявали корабокрушение. Стигали са до задънена улица.
През ноември 1975 г. седемдесет и пет затворници започнали
да копаят таен тунел, който трябвало да ги отведе от другата страна на стената
на затвора Салтило в северно Мексико. На 18 април 1976 г. те минали през тунела
и се озовали в съдебната зала на близкия съд, в която много от тях били
осъдени. Изненаданите съдии върнали всички 75-има в затвора.
Без Исус резултатът е задънена улица.
Повече от година сега живеем в пандемия. Макар и през
лятото ситуацията да изглежда под контрол, специалистите предупреждават за нова
вълна през есента. Как можем да оцелеем в тази нестихваща буря? Как можем да
устоим на изкушението да се откажем от вярата?
Как да устоим посред всекидневните тревоги? Как да оцелеем
в бурите на брака ни? Как да се справим с критиката? Как да понесем лошите
новини, които неминуемо ще чуем през тази година?
Ако се надяваш да преминеш през живота без проблеми, без да
си критикуван, без изкушения, лоши новини и трагични моменти, ти живееш в един
илюзорен свят.
За да оцелеем, трябва да сме сигурни, че Исус е на борда на
нашия кораб.
Поканил ли си Исус да бъде капитан на кораба на твоя живот?
Ако не си, можеш да го направиш още сега, докато слушаш. Можеш да Му се довериш
като на твой Господ и Спасител! Защото...
Деяния 4:12 „... чрез никой друг няма спасение; защото няма
под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Защо? Защото никой друг безгрешен човек не е умрял, за да плати цената за нашия
грях.
Когато изповядаш Исус като Твой Господ и Спасител, ти се
новораждаш и получаваш спасение и вечен живот. Но това не е всичко.
Исус става капитан на твоя кораб. А това ти дава много
други благословения.
Първо, когато Исус е капитан на нашия кораб, Той ни дава
цел и посока в нашия живот.
Исус каза, „Да минем на отвъдната страна...“ (ст.22)
Много хора живеят ден за ден, без цел и посока. Не знаят
защо са се родили на тази земя и къде отиват. Мислят, че са еволюирал планктон.
Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на
тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“
Призовани според Неговото намерение, да вървят в
определената от Него посока. Исус даде на учениците посока. Каза, „Да минем на
отвъдната страна.“ Да
преминем от царството на мрака в царството на светлината. Да сменим Сатаната с
истинския Капитан на душата, Исус!
Когато четем Библията, в нея Бог ни дава целта и посоката
на нашия живот. Като тяло Христово, ние имаме цел тук в този град. Той иска ние
да бъдем сол и светлина в този свят. Да светим за Исус. Да се насърчаваме един
друг. Да си носим товара един друг. Да се назидаваме да вървим в пътя Исус.
Това е нашата цел. В Исус аз знам защо съм тук.
Пеперудите монарх са известен вид пеперуди, които привличат
погледа с изящната си красота. Всяка есен те мигрират от Канада до Ангагуео,
Мексико и с удивителна точност се събират на върха на планина точно на 1
ноември. Учените са опитвали да разберат на какво се дължи способността на
пеперудите монарх да навигират през това огромно разстояние с такава точност.
В изследване, спонсорирано от Американския институт за
здраве, учените боядисали антените на група пеперуди. Някои били боядисани в
черно, a други
с прозрачен слой боя. Това елиминирало чувството за миризма при двете групи.
Открили, че пеперудите с прозрачна боя успели да намерят пътя за мигриране, а
тези чиито антени били недостъпни за светлината
се
дезориентирали и се объркали. Изследователите достигнали до заключението, че
тези красиви създания зависят напълно от слънцето за посоката на летене.
Подобно на GPS, те
се ориентират по слънчевата светлина, за да открият точното си местоположение.
По същия начин и ние сме напълно зависими от Сина, за да
мигрираме в живота си и да насочваме в правилната посока нашия кораб.
Първо, Исус дава цел и посока на нашия живот. Второ, когато
Исус е капитан на кораба на живота ни, ние получаваме увереност за вечен живот.
Без значение какво щеше да се случи, Исус каза на
учениците, че те ще достигнат до отвъдната страна. В Исус имаме увереност, че
ще стигнем до отсрещния бряг. Ние сме спасени за цялата вечност. Исус е не само
Капитан на нашия кораб, който ни задава посоката на движение. Той е и котвата
на кораба. Той е котвата, която ни държи. Той ни дава надежда...
Евреи 6:19-20 „която имаме за душата като здрава и
непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където
Исус като предтеча влезе за нас.“
В новозаветни времена, ако корабът хвърлял котва в
пристанище по време на прилив, след отлива водата се отдръпвала и той се
озовавал на сушата. Тогава вдигали котвата и я хвърляли навътре във водата.
Нямало никакво значение дали ще духа силен насрещен вятър. Хората разбирали, че
когато дойде следващия прилив, корабът ще последва котвата във водата.
Както се пее в една песен, „В окото на бурята Ти си в
контрол. Посред войната ти пазиш моята душа. Само ти си котва, когато платната
са разкъсани. Любовта Ти ме обгражда в окото на бурята.“
На логото на нашата църква има кораб. Той символизира
църквата и всички нейни членове, които се движат в една посока, движени от
Святия Дух. Кръстът е този, който държи платната. А котвата символизира Исус -
нашата надежда за спасение.
Исус е нашата котва. Исус е на небето и ако ти си спасен,
ще отидеш на небето, защото Исус е там. Котвата е гаранцията, че някой ден
корабът ти ще влезе във водата.
2 Tимотей
1:12 „зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи
ден онова, което съм Му поверил.“
Божията сила ни пази до онзи ден, когато ще Го видим лице в
лице.
Когато говорим за бури, нека си спомним за Ной. Каква буря
преживя той само! Ной нямаше защо да се тревожи да не падне от кораба. Защо?
Защото се казва, че „Господ го затвори вътре“. (Битие 7:16)
Сигурно морето е било бурно. Може Ной да е залитал и да е
падал вътре в ковчега. Но не падна от ковчега. Той беше в безопасност там. По
пътя можем да получаваме ожулвания, натъртвания, синини..., но нашето спасение
е сигурно. Исус е нашата котва.
С Исус на борда получаваме цел и посока и имаме увереност в
нашето спасение за вечността.
Трето, с Исус на борда на нашия кораб ние не само имаме цел
и посока и увереност в спасението, но Той ни дава и стабилност в неочакваните
житейски кризи.
Обърнете внимание на ст. 23:
Лука 8:23 „И бурен вятър се устреми върху езерото, и
вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.“
Тук виждаме, че вълните идват внезапно. Макар и
Генисаретското езеро да не е било голямо и обикновено да е било спокойно и
гладко като огледало, очевидци разказват, че са го виждали да се разпенва и да
завира като котел под напора на яростен студен вятър от хълмовете на изток. Издигащият
се под негово влияние горещ въздух се завихря и така се разразява буря.
И в нашия живот бурите се надигат внезапно. Това може да е
загуба на работа и средства за препитание, може да е буря във
взаимоотношенията, внезапно появило се заболяване или дори новини за внезапна
смърт на член на семейството, дошли по телефона.
Когато преди около две седмици футболистът на Дания
Кристиан Ериксен колабира по време на футболен мач от Европейското първенство.
Докато му оказваха първа помощ, за да го стабилизират, жена му е долу при
футболистите и през сълзи казва: „Не искам да умира!“
Внезапна криза, непричинена от нищо. Никой не е
застрахован. Изведнъж целият ти живот се преобръща.
Обърнете внимание, това че Исус е в лодката не означава, че
лодката е застрахована срещу бури. Много християни мислят, че бурите са само за
невярващите. Няма нищо по-далеч от истината.
Можеш да си в центъра на Божията воля и да преминаваш през
ураган от всякакви беди. Непокорството също може да доведе до буря. Вижте какво
се случи с Йона. Но често бурите са Божия начин Той да ни направи по-силни.
Лука 8:24 „И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха;
Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и
развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.“
Исус стана и успокои вятъра, и бурята престана. Но
основната буря, която занимаваше Исус беше бурята от страх, който бе обхванал
учениците. За този вид бури говорим. Няма нужда да гледаме на обстоятелствата,
трябва само да погледнем към Исус. Страхът идва, когато гледаме към бурята.
Вярата се ражда, когато гледаме към Спасителя.
В някои преводи вместо „А Той се събуди и смъмри вятъра“ се
казва, „А Той се изправи...“ Исус не се наведе, а се изправи над бурята. Когато
признаем Исус за Спасител и Господар на нашия кораб, можем да сме сигурни в
едно – няма да е нужно да се навеждаме под бурите, а ще се изправяме над тях.
Ще се издигаме над обстоятелствата на живота и ще преживяваме мир.
И последно, освен че ни дава цел, посока, увереност в
спасението и стабилност, Капитанът на нашия кораб Исус ни дава по-ясно
разбиране за това кой е Той.
Лука 8:25 „Кой ли ще е Този, Който заповядва и на
ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?“
Ние започваме да осъзнаваме колко велика и огромна е силата
на нашия Господ. Псалм 107:24 казва, че ние виждаме Божията сила и мощ да се
проявяват в дълбокото.
Само Бог знае какви бури ще дойдат в живота ни. Но ти и аз
можем да сме уверени, че Той ще ни даде мир.
Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо
с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият
мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в
Христос Исус.“
През 1555 г. епископът на Лондон и Уестминистър, Никълас
Ридли, бил осъден да бъде изгорен на клада поради свидетелството си за Христос.
В нощта преди екзекуцията, брат му му предложил да остане с него в
затворническата килия, за да му дава утеха. Николас Ридли отказал предложението
с думите: „Ако е рекъл Бог, възнамерявам да си легна и да спя спокойно тази
нощ.“ Той имал Божия мир в бурята. Затова можел спокойно да се отпусне във
вечните ръце на своя Господ и да знае, че Той ще се погрижи за нуждите му.
Ние също можем да имаме мир в бурята, защото когато Исус е
в нашия кораб, ние имаме цел и посока, имаме увереност във вечния живот,
стабилност в неочаквани кризи и по-дълбоко разбиране за това Кой наистина е
Той. Нека се помолим.
_______________
БПЦ "Нов живот" - Варна
27.06.2021
