Внимание: СЛЛ в църквата (Галатяни 2:11-21)

/проповед/ 

Продължаваме с втората тема от посланието към Галатяните, което във Варна нарекохме „Няма друг път“. Видяхме, че още в началото Павел упрекна вярващите в Галатия, че са забравили истинското благовестие на благодатта и са преминали към друго благовестие, което е изкривено благовестие – върнали са се към делата на закона.

 

Има само едно евангелие – евангелието на благодатта, което е проповядвано от апостолите и е записано в Новия завет. Има само един път за спасение, Христос. Христос е достатъчен!

 

След това Павел разказва личното си свидетелство на Павел и за това как от терорист се е превърнал в мисионер. По Великден отново излъчиха филм за обръщението на Павел, може би сте го гледали. Бог може радикално да промени живота ни, но често преди да ни използва ни изпраща в пустинята, както изпрати и Павел.

 

Днес продължаваме с Галатяни 2 гл. Нарекох това послание „Внимание: СЛЛ в църква“. След малко ще видим какво точно означава тази абревиатура.

 

Нека преди това ви разкажа една история.

 

Двама мъже от едно село се скарали и дълго не можели да се помирят. Накрая решили да отидат при един мъдрец в близкия град. Първият отишъл при мъдреца и му разказал какво се е случило. Когато завършил, мъдрецът казал: „Ти си абсолютно прав.” 

 

На следващата вечер вторият се отбил при мъдреца и му разказал своята версия за случилото се. Мъдрецът възкликнал: „Ти си абсолютно прав.” След това жената на мъдреца го сгълчала: „Тези мъже ти разказаха две различни версии и ти им каза, че са абсолютно прави. Това е невъзможно – не могат и двамата да са абсолютно прави.” Мъдрецът се обърнал към жена си и казал: „Ти си абсолютно права.”

 

Някои хора гледат да избягват конфликти. Разбирам ги много добре - и на мен не ми харесва да се конфронтирам с хората. Но конфликтите са част от живота. 

 

Всъщност, можем да кажем, че конфликтите в църквата са доказателство за живот в нея. Щом има конфликти, значи на хората не им е безразлично каква е църквата. Избягването на конфликти, от друга страна, е рецепта за по-големи конфликти и болка.

 

Днес ще си говорим за конфликтите – кои са причините за тях и как да се справяме с конфликтите в църквата.

 

Нека прочетем Галатяни 2:11-21.

 

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очите, защото се беше провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с неголицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? 15 Ние, които сме по плът юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание. 17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

 

Този пасаж от Галатяни е описание на един от най-известните конфликти в ранната църква. В него можем да видим модел за справяне с различията сред вярващите. Първо, нека разгледаме причините за конфликта, след което ще се спрем на начините, по които той може да бъде разрешен. И така, кои са причините?

 

Първата причина за възникване на конфликт е Страхът. Първата буква „С” от абревиатурата в заглавието означава именно „страх”. Нека прочетем ст. 12 отново: „Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.”

 

Знаете ли кое е най-невероятното нещо в този конфликт между Павел и Петър? Че именно Петър беше го провокирал. Петър, който беше първият от апостолите, проповядвал на езичници. Петър, който получи специално откровение от Бог във видение, с което Бог ясно му показваше, че е решил да излее благодатта си върху езичниците, за да ги очисти с кръвта на Христос. 

 

Петър, който стоеше пред събора в Ерусалим и защитаваше кръщението на езичниците. Как можа точно Петър да се хване на въдицата на дявола и да причини конфликт поради въпрос, който отдавна би трябвало да е решен за него?

 

Тук можем да видим принцип, който всички ние трябва да чуем добре. Дяволът често ни атакува в области от живота, в които смятаме, че сме силни. Ние се успокояваме, че нищо не може да ни се случи. Писанията обаче ни предупреждават: слушай ти, който мислиш че стоиш, за да не паднеш. (1 Кор. 10:12)

 

Павел ни разкрива, че страхът е причината за провала на Петър. Страх от какво? Може би, че ще загуби репутацията си, че ще загуби влиянието си върху юдеите. Възможно е юдеите да са оказвали натиск върху него, тъй като общуването с езичници би станало повод невярващите в Христос юдеи да отхвърлят благовестието.

 

Може да се е страхувал и от нещо друго, но от каквото и да се е страхувал, това е било страх от човеци, не от Бога.

 

Страхът от това какво ще си помислят другите ръководи много хора и днес, включително в църквата. Плащаш ли „данък обществено мнение”? Съобразяваш ли се е с това, което очакват от теб хората, или се интересуваш първо от мнението на Бог?

 

След като встъпва в дължност, съветският ръководител Никита Хрушчов разобличава политиката и жестокостите на Сталин. Веднъж, докато критикувал методите на Сталин на митинг, един човек от публиката се провикнал: „Вие бяхте един от приближените на Сталин. Защо не го спряхте?” „Кой извика това?” – извикал Хрушчов. В залата настъпила мъчителна тишина. Никой не смеел гък да каже. След това Хрушчов отговорил: „Сега знаете защо.”

 

Съобразяваш ли се с мнението на тълпата поради страх какво ще кажат?

 

Втората причина за конфликти е Лицемерието. Оттук и втората буква в заглавието, Л. Ст. 13: „И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.”

 

В една църква по време на богослужението влезли група въоръжени с автомати хора и казали: „Който се отрича от Исус Христос, може да си тръгне.” Почти всички станали и си излезли. Останала една шепа хора. Тогава „похитителите” сложили автоматите в чантите си, обърнали се към пастора и казали: „Пасторе, това са твоите хора. Може да продължаваш.”

 

Много често ние се преструваме, че служим на Бога, докато служим на собствените си интереси. Това също е лицемерие. Тук обаче Петър не се преструваше, че служи на Бога. Пред юдаистите той се преструваше, че не общува с езичниците, които не спазваха Мойсеевия закон.

 

Представете си как се е отразило това на повярвалите езичници. Вчера те бяха добра компания за Петър, а сега, когато „истинските християни – евреите”, са тук, езичниците са нежелани.

 

Петър беше лицемер, защото се държеше по начин, противоположен на убежденията си. Той може би не беше съгласен с вярванията на юдаистите, но не искаше да го мислят за по-долен от тях. Лицемерието наранява хората и дискредитира каузата на Христос.

 

Има още едно нещо, което поражда конфликти. То е Легализмът. Втората буква Л в заглавието означава „легализъм”. Оттук и абревиатурата СЛЛ – страх, лицемерие и легализъм.

 

Тук спорът беше заради легализма на новодошлите. Легализъм е вяра, която настоява, че за да си истински християнин, ти трябва да се придържаш към една външна форма на обряди и ритуали.

 

Един младеж казал: „Искам да не съм от „този свят” и да следвам Христос. Но се чудя кои светски неща трябва да изоставя?” Отговорили му: „Цветните дрехи на първо време. Отърви се от всичко в гардероба ти, което не е бяло. Престани да спиш на мека възглавница. Продай си музикалните инструменти и не яж повече бял хляб. Ако си искрен в покорството си на Христос, не можеш да се къпеш с топла вода и да си бръснеш брадата. Да се бръснеш е да лъжеш Този, който ни е създал и да се опитваш да подобриш Неговото творение.“

 

Не ти ли звучи този отговор абсурдно? Той е даден от едно от най-известните християнски училища от втори век! Някой беше казал: „Няма ли правилата, възприети от християните през 20 век да звучат толкoва абсурдно на сериозните последователи на Христос след няколко години?”

 

Един богат търговец посетил град, в който живеел известeн шивач, за да си поръча при него костюм. Но когато дошъл да си вземе костюма, клиентът видял, че единият ръкав е изкривен на една страна, а другият – на друга; едната плънка на рамото се издувала, а другата увисвала навътре. Той с мъка го навлякал и някакси успял да влезе в костюма.

 

Когато се връщал у дома в каруцата си, един човек забелязал как изглежда и го попитал дали е бил при oнзи известен шивач. След като получил утвърдителен отговор, той казал: „Удивително! Знаех, че този шивач е добър, да пасва толкова добре на един толкова деформиран човек.

 

В някои църкви правят точно това. Вземат някаква идея за това как трябва да изглежда християнската вяра. След това набутват и натикват хората в най-гротескни форми, докато те започнат да им пасват идеално! И накрая така свикват с тези форми, че ги приемат за нормални!

 

Тези изкривени легалистични стандарти не идват от Божието сърце, а от конформизма на хора, които повтарят като папагал това, което им диктува мнозинството. И ако то казва, че Христос е важен, но не може и без делата на закона, ние вкарваме и делата на закона.

 

В списъка с дела, необходими за спасението, могат да влизат много неща: свещи и подавки (жито) при погребения и панихиди, дарове при сватби, поклонения на икони и светии, 12 постни ястия на Коледната трапеза, светена вода... Ако изпълняваме всичко, можем да сме спокойни – ние сме спасени в очите на хората. Но дали Бог смята същото?

 

Евангелските църкви също не са застраховани от легализъм. Ако не си четеш Библията всеки ден, рискуваш спасението си. Пропуснал си църква два пъти в годината?! Бог всичко вижда. Какво, ти не даваш десятък!? Ще вриш в ада!

 

Какъв костюм шиеш ти на църквата? В какъв костюм влизаш?

 

Това не означава, че вярващите не трябва да се молят, да четат Библията, да ходят на църква и да даряват десятък. Ние трябва да правим това, защото искаме да общуваме с нашия Господ!

 

Но когато гледаме на всички тези неща като на заслуги за нашето спасение пред Бога, а не като на естествен отклик на Неговата любов, ние се превръщаме в легалисти.

 

Подобни изкривени легалистични изисквания, настояването другите да правят определени неща, често се превръща в източник на конфликт. Това е подмолен легализъм, защото ние сме сигурни, че защитаваме истината и справедливостта, че сме на страната на Исус. На практика ние заприличваме на тези, които на времето са настоявали всеки истински християнин да се къпе в студена вода.

 

Страхът, лицемерието и легализмът са източниците на конфликти. Това е триото СЛЛ в църква. Сега да видим как можем да разрешаваме конфликти, предизвикани от него.

 

2. Разрешаване на конфликти.

 

А. Конфронтиране.

 

Галатяни 2:11 “А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил.”

 

Eдин треньор на детски отбор по футбол давал интервю пред репортер след като отборът му спечелил детски турнир по футбол. На въпроса на какво се дължи победата ви, той отговорил: „Никога не оставям грешка без да я конфронтирам. Непоправените грешки се умножават.” Репортерът попитал: „Не е ли по-добре да не се хващаме за всяка малка грешка?”

 

Треньорът отговорил: „Какво означава малка грешка? Да вземем моите деца. Твърде много неща съм оставял, защото съм бил уморен. Или защото не съм искал да се конфронтирам. Но рано или късно, трябва да се изправиш пред грешката.

 

Затова най-добре да я конфронтираш веднага. Така е по-лесно за децата, по-лесно е и за теб. По-добре се отразява на взаимоотношенията. Ако усетиш, че има нещо не както трябва, най-добре е веднага да повдигнеш въпроса.”

 

Много от нас се страхуват от конфронтиране, но без него раните гноясват. Когато в тялото Христово има проблем, наша отговорност е да започнем процеса на изцеление. Това трябва да става само след като сме се уверили, че сме прави. След като сме се молили и сме изследвали Писанията.

 

Убеди се, че самият ти не се проявяваш като легалист. Ако проблемът в човека не е грях, но въпреки това това нещо те дразни, моли се и помоли Бог да промени сърцето ти, за да можеш да покажеш любов на този човек.

 

Винаги конфронтирането трябва да става с любов и истина.

 

Галатяни 2:15-16 „Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.”

 

Галатяни 2:21 „Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.”

 

Павел се справя с проблема, като напомня на Петър истината, която той вече знае. Преди да конфронтираш някого, отдели време да си „напишеш домашното” – изследвай нещата, запознай се с аргументите за и против. Недей веднага да търсиш стих, с който да подкрепиш „своята теза”. Писанията са остри като двуостър нож, но някои използват ножа като хирурзи, а други като касапи.

 

Когато конфронтираме грешка с истината, трябва да го правим според библейското наставление да говорим истината с любов. Иначе може вместо да изпишем веждите да извадим очите. 

 

Ако вършим това, то ще доведе до последната стъпка в разрешаването на конфликта – помиряване.

 

Миротворство.

 

2 Пет. 3:15-16 „И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел.“

 

Накрая Петър гледа на Павел не като на съперник, но като на възлюбен брат. Той признава неговото апостолство и факта, че писмата на Павел са Свещени Писания. Конфронтирането с истина, в дух на смирение, молитва и любов не разделя, а обединява.

 

Страхът, лицемерието и легализмът (СЛЛ) носят смърт за тялото Христово. Това е смъртоносно трио за църквата. Истината, изричана с любов, носи свобода и живот. Готов ли си да говориш истината с любов?

 

Нека се помолим.

 

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Шумен

19.05.2024 г.

Вяра която носи мир (Яков 3:13-4:10)

/проповед/

Прочит Яков 3:13-18; 4:7-10.

Един човек оцелял след буря в морето и се добрал до необитаем остров. След време оттам минал кораб и мъжът бил спасен. След като научил, че човекът живял там 5 години, капитанът забелязал, че на острова има 3 колиби и го попитал: „Какви са тия 3 колиби?“ Човекът посочил първата и казал, че живял там. Посочил втората и казал, че ходил на църква там. „Ами третата?“, попитал капитанът. „А, това е където преди ходих на църква.“

Дотук имахме 6 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Разгледахме 5 принципа за истинска вяра - вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело. Последният път говорихме за това как да изговаряме думи на живот, а не на смърт и колко важно е да обуздаваме езика си. Той е буйно зло, което се запалва от пъкъла. Видяхме, че често сме непоследователни и с един език хвалим Бога и хулим човеците, а съответно и Бога. Насърчих ви да използвате акронима ДУМИ като критерий дали да кажете или не нещо, което сте си намислили. Какво означаваше този акроним? (достоверно ли е, умиротворяващо ли е, милостиво ли е, инспириращо ли е)

Днес продължаваме със следващия пасаж (3:13-4:10). Само след няколко дни ще празнуваме отново Рождество Христово. На Рождество говорим за Исус като княза на Мира, за мир между хората. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“ (Лука 2:14)

Но днес виждаме липса на мир. Нашият свят е раздиран от конфликти и войни. Тъкмо Ирак обяви, че се е справил с Ислямска държава, арабите отново заплашиха, че ще убиват заради обявяването на Ерусалим за столица на Израел от САЩ.

Но мирът липсва не само между нациите. Виждаме все повече разтрогнати бракове, ревност и егоизъм във взаимоотношенията на хората. Подобно на човека на пустинния остров, ние сме много добри в изграждане на стени помежду си, дори когато другите са далеч от нас!

В този пасаж Яков ни казва, че можем да имаме вяра, която да носи мир между нас и Бога и нас и човеците.

Посланието на Яков е наречено „съборно“, защото е изпратено до много църкви. И в този пасаж научаваме, че тези църкви са имали проблеми. Ние често си казваме, „Ех, защо не живея в дните на ранната църква, тогава Духът се е изливал мощно, ставали са чудеса и знамения и всички са се обръщали към вярата!“

Да, имало е чудеса, но е имало и конфликти между членовете. Коринтската църква била разделена на фракции. Във Филипи имало две жени, които не можели да се понасят. Галатяните се хапели и ядели един друг (Галатяни 5:15). Павел и Варнава също имали сериозен сблъсък относно Марк и в резултат пътищата им се разделят (Деян. 15:36).

Яков 3:14: „Но ако в сърцето си имате горчива завист и себичност, не се хвалете и не лъжете против истината.“

Конфликтът в църквите, до които пише Яков бил свързан с това, че някои от учителите горчиво завиждали на други. И вместо да се покаят, те се хвалели със завистта си. Как е възможно това?

Проблемът бил там, че те агресивно нападали други учители и се оправдавали, че правят това от ревност за Господа. Но това била не ревност за Господа, а маскирана завист и себичност. Те смятали, че притежават повече знания от другите учители. И не можели да се примирят, че последните са имали повече последователи от тях. Затова са им завиждали. Как е възможно те, интелигентните, да бъдат пренебрегвани от вярващите!

Но интелигентност и мъдрост са две различни неща.

Един пастор, студент и компютърен гений били единствените пътници в малък самолет. Пилотът дошъл в кабината и казал, че самолетът пада и има само три парашута за 4 човека. После добавил, „Аз трябва да взема единия парашут, защото имам жена и три малки деца.“ Затова взел един парашут и скочил. Компютърният гений казал, „Аз трябва да взема един парашут, защото съм най-умният човек в света и всички се нуждаят от мене.“ Взел парашут и скочил.

Пасторът се обърнал към студента и казал с тъжна усмивка. „Ти си млад, а аз съм живял дълъг живот, затова вземи последния парашут, а аз ще падна със самолета.“ Студентът отговорил, „Споко, пасторе, най-умният човек в света току-що взе моята раница и скочи!

Да си интелигентен не означава да си мъдър!

Затова, както споменахме миналия път, Яков предупреждава мнозина да не стават учители, защото ще приемат по-строга присъда. Но този текст е валиден за всеки вярващ.

Когато ние сме движени от горчива завист и себичност, ние действаме според мъдростта, която е „земна, плътска и дяволска“ (Яков 3:15). Тя неизбежно води до конфликт. В контраст на нея, казва апостолът, стремете се към Божията мъдрост, която води до мир.

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Много от хората твърдят, че притежават мъдрост. На въпроса на Яков „Кой от вас е мъдър и разумен?“ (3:13а), сигурно мнозина биха вдигнали ръка и казали: „Знаех си, че ще забележиш моите качества“. Но веднага след това Яков добавя: „Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.“ (3:13б)

Кротостта.

„Кротост“ е едно от блаженствата в Проповедта на планината (Матей 5:5) и е аспект на плода на Духа (Галатяни 5:23). Гръцката дума не означава мек, слаб човек, а съдържа идеята за контролирана сила. Използвана е за опитомен кон, който е силен, но напълно покорен на господаря си. Мойсей е описан като най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но същевременно той е бил много силен лидер. Исус се описваше като кротък (Матей 11:29), но имаше власт да се изправи срещу религиозните водачи и да прогони търговците от храма.

Ако кротостта е контролирана сила, тогава какво е мъдрост?

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Първо, за Яков мъдростта е чиста в своите мотиви. Тя е противопоставена на егоистичната амбиция, която се ражда в нашите страсти и води до боеве и разпри (4:1,2), до счупване на моралния ни компас (4:2б), неудовлетворение в живота (4:2), неправилни молитви (4:3) и духовно прелюбодейство (4:4).

Чистата мъдрост е лишена от всякаква себичност. Тя се стреми да прославя Бога и да изгражда човека, с когото разговаря.

Понякога, когато влизам в доктринални спорове, усещам как ми се иска да докажа, че съм прав и да спечеля спора. Но не извинявам ли така моята гордост, като си казвам, че го правя в името на истината?

Затова, преди да влезем в спор, нека се запитаме ще допринесе ли този спор за Божията слава и за духовното здраве на този човек?

Чистата Божия мъдрост не завижда. За много хора важи сентенцията, че тревата на съседа е по-зелена. Но когато завиждаме, ние нарушаваме Десетата заповед, „Не пожелавай“, която е в основата на всички останали заповеди, насочени към нашите взаимоотношения с ближните ни. Когато пожелаваш (десета заповед), ти си склонен да излъжеш (девета заповед), да откраднеш (осма), да прелюбодействаш (седма) и дори да убиеш (шеста).

На първо място мъдростта е чиста и веднага след това се казва, че мъдростта е „миролюбива“ (ст.17). Словото ни насърчава на много места да търсим мира и да се стремим към него (1 Петър 3:11). Думата „стремя се“ тук има значение на „преследвам животно по време на лов.“

Доктриналната чистота трябва да се защитава, но не бива да влизаме в престрелки относно второстепенни въпроси, демонстрирайки липса на „мъдрост от горе“. Защото, мъдростта е и „ненатрапчива“. Тя предпочита милостта пред правосъдието, прошката пред съда.

Един съдия се славел като най-принципният и справедлив съдия в града. Един ден в съдебната зала влязъл млад мъж, обвинен за убийство. Това бил неговият син! Той започнал да взема наркотици, тръгнал по лош път и убил, за да вземе парите на жертвата. Съдията обичал силно сина си, но не можел да пренебрегне справедливостта. Тогава той направил единствено възможното нещо. Отсъдил, че синът му заслужава смъртна присъда. След това станал и заел неговото място на подсъдимата скамейка.

Същото направи и нашия небесен Отец. Ние бяхме в нашите грехове и заслужавахме смъртна присъда. Но Исус дойде и зае нашето място на кръста. Милостта тържествува над съда.

Мъдростта е не само чиста, миролюбива и ненатрапчива, но и „отстъпчива“. Буквално това означава, че мъдростта се убеждава лесно. Това обаче не означава, че мъдростта е лековерна. Мъдростта е готова да отстъпи, стига да не се засяга основно доктринално положение или принцип на вярата. Ние трябва да преценим кои битки си заслужава да водим.

Неотдавна ми се наложи да разговарям с невярващ човек. Разговаряхме за Бога и вярата, но в един момент разговорът се насочи към съвременното положение и противопоставянето изток – запад. Той каза нещо, което се различаваше от моите възгледи.

Колкото и да ми се искаше да поправя онова, което считах за грешна позиция, почувствах как Святият Дух ме накара да си замълча. В края на краищата, човек може да се спаси дори и да е заблуден относно други въпроси! Но трябва да призная, че не винаги съм бил чувствителен за Божието водителство в тази област!

Божията мъдрост може да различава между важни и маловажни въпроси и е готова да отстъпи във втория случай.

Божествената мъдрост е и „пълна с милост и добри плодове.“ Да си милостив означава да имаш състрадание не само към някого, който страда за нещо, което не е направил, но и да показваш състрадание към човек, който страда заради собствени грехове или грешки. Това за мен сякаш е най-трудното! Но имам от кого да се уча!

Чели ли сте „Клетниците“? Когато Жан Валжан е хванат със сребърните прибори, които е откраднал от свещеника, разследващият полицай прави очна ставка на свещеника с Валжан. Вместо да се нахвърли с упреци за извършената кражба срещу него, свещеникът казва: „Г-н Валжан, защо не взехте и сребърните свещници, които ви дадох, а сте прибрали само приборите?“

Точно това направи и Бог за нас. Той е милостив към нас, въпреки че обикновено проблемите ни произлизат от нашия грях. Но докато бяхме в нашите грехове, Той изпрати Своя Син да умре за нас (Рим. 5:8). Ние също трябва да показваме такавамилостива мъдрост!

Добрите плодове ни напомнят, че Божествената мъдрост не е теоретична, а практична. Тя запретва ръкави и се хваща на работа.

Мъдростта е и безпристрастна. Това може да означава, че тя не взема страна. Но същата дума може да значи и „неделима, целенасочена, пълна“ в смисъл на пълна лоялност към Бога. Мъдростта е напълно лоялна на Бога.

И накрая, в ст.17 се казва, че мъдростта е „нелицемерна“ или "искрена". Това, което виждаш не е маска. Думата, използвана за „лицемерна“ първоначално означавала „актьор“ – човек, който играе роля на сцената, която е различна от него в живота. С това Яков ни насърчава да не играем роля – да сме последователни, прозрачни и надеждни хора, към които другите да могат да се обърнат за помощ и съвет.

Ако имаме тази „мъдрост от горе“ - мъдрост, която е чиста, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна - и я прилагаме в живота си, ние ще бъдем приятели с Бога. Но някой ще каже, ако сме приятели с Бога, тогава трябва да отхвърлим светските ценности и приоритети. Хората ще ни помислят за полудели! Постепенно ще загубим един по един приятелите си.

Един вид, ще обявим война на света. Но нали казахме, че трябва да живеем в мир с Бога и с хората. Не е ли възможно да сме хем християни, хем да сме приятели със света?

Същите мисли са вълнували християните и по времето на Яков. Затова той ги предупреждава, че който иска да е приятел на света, става враг на Бога (4:4). Бог иска пълната ни лоялност.

От опит знаем, че не можем да седим едновременно на два стола. Защо тогава се опитваме да го правим толкова често?! Истината е, че който копира света, неусетно възприема неговите стандарти за поведение.

Преди години голямата ни дъщеря отиде в Англия да помага в провеждането на детски църковен лагер. Тя стоя само десетина дни там. Когато се върна, беше усвоила до съвършенство британския английски акцент. Следващата година отидохме в Америка и за няколко седмици акцентът й стана досущ като на американка! Другите ни деца, които бяха с нас, също не останаха назад.

Същото е вярно за нашето взаимодействие със света. Поради грешната ни природа, ние възприемаме ценностите, принципите и целите на обществото. Но за Яков духовното копи-пействане от света е недопустимо, затова той не пести силните епитети!

Яков 4:4: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“

Не можем да имаме едновременно мир с Бога и мир със света. Яков ни умолява да изберем мира с Бога чрез прилагане на мъдростта от горе. И тук той добавя още един аспект на небесната мъдрост, смирението.

Яков 4:7-8,10: „И тъй, покорявайте се на Бога. Противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие грешници, и очиствайте сърцата си, вие колебливи... Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.“

Когато гледаме към Исус и към Словото Му, ние обръщаме гръб на дявола и неговите лукави думи. Когато се приближаваме в молитва към Бога, ние се отдалечаваме от злото на света. Когато сме измити в кръвта на Агнето, нашите сърца са изцялопосветени. Когато се смирим пред Бога, Той ще ни прослави в своето небесно царство!

Но, отново някой ще каже: как да успеем да го направим, като нямаме сили да се противопоставим на света и неговите похоти? Отговорът е в 6 ст.

Яков 4:6: „Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“

На смирените дава какво? Благодат!

За всичко имам сила чрез Онзи, който ме укрепява (Филипяни 4:13). Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите (Захария 4:6). Когато се смиря пред Него, когато изпразня живота си от своето его, страсти, пожелания и ревнувания, тогава идва Исус с Неговата благодат.

Предал ли си живота си на Исус? Ако да, тогава знай, че същата благодат, която действаше, когато ти предаде живота си на Бога, действа и сега в твоя живот.

Един човек получил голяма сума пари, която трябвало да даде на беден пастор. Решил, че сумата е прекалено голяма, за да я изпрати наведнъж. Затова изпратил част с бележка „Очаквайте още.“ След няколко дни пасторът получил още един плик със същата сума и същата бележка, „Очаквайте още.“ След време дошъл трети и четвърти плик. Това продължило, докато цялата сума била получена.

Същото е и с благодатта, която получаваме от Бога. Когато Бог ти прощава греховете, очаквай още благодат. Когато те приеме в семейството си, очаквай още. После, когато започне да работи в характера ти, очаквай още. Когато работи в семейството и в църквата ти, очаквай още. Когато ти помага в старостта ти, очаквай още.

С помощта на Божията благодат можеш да направиш следващата крачка по пътя към мира.

Искаш ли да имаш вяра, която носи мир? Тогава се смири пред Него и остави Неговата благодат да действа в живота ти. Тя ще отключи небето за мъдростта, която идва отгоре. Тогава ще получиш чистата, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна мъдрост.

Когато това стане, ще се учудиш до каква промяна ще доведе това в твоя живот. Личните конфликти ще станат изключение, а ти ще се радваш на мир и хармонични взаимоотношения. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“

-----

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.12.2017 г.