/проповед/
Светът, в който живеем се променя с бързи темпове. Променят
се и нашите градове. Като в този виц:
След 20 години двама полицаи в Берлин спират една кола за
проверка. Взимат документите на шофьора, дръпват се малко настрани и започват
да обсъждат:
- Мохамед, тоя нещо ми изглежда подозрителен.
- Да бе, Али, и на мен. Какво е това име - Юрген?
Урбанизацията, е една от отличителните черти на нашето
време. През 1980 има само 225 града с население над 1 млн души; сега повече от
500. Това е огромно предизвикателство за църквата, защото в големите градове
наблюдаваме разпад на традиционната религия, морална деградация, анонимност,
бедност, безработица, престъпност и насилие.
Ние също живеем в голям град и е нужно да видим какво можем
да научим от Словото, за да бъдем ефективни в служението си. Днес в нашата поредица
„Раждането на църквата“ върху Деяния на апостолите, ще разгледаме един пасаж,
който хвърля светлина върху този въпрос.
Ако проследим служението на ап. Павел в Деяния, ще видим че
той съвсем съзнателно се е местил от град в град. По време на първата
мисионерска обиколка той посещава градовете Саламин и Пафос (Кипър), Антиохия,
Икония, Листра и Дервия в Галатия. През втората мисионерска обиколка – Филипи,
Солун, Берия (Македония), Атина и Коринт (Ахая).
През по-голямата част от третата обиколка насочва
вниманието си към Ефес. С какво тези градове са привлекли вниманието му?
Атина е интелектуалното и религиозно средище на древността
– Сократ, Платон, Аристотел, Епикур и Зенон, там се заражда демокрацията, но
както казахме миналия път, той е и голям център за религиозно поклонение.
Коринт (750000 души) е бил търговски център – през него
преминават търговски пътища във всички посоки. Може би точно затова е град на покварата.
В храма на Афродита (Венера – богинята на любовта) служели хиляди проститутки.
„Коринтиозомай” означава „да бъдеш безнравствен”. Може да се каже, че Коринт е бил
панаирът на суетата в Римската империя.
Ефес (500000 души) е също прочут с търговията си, но е и
политически център на провинция Азия. Преди всичко обаче Ефес е основен
религиозен център в Римския свят.
Ефес е ‘пазач на храма на великата Артемида’ (19:35),
богиня на лова и плодородието. Градът пази някакво нейно гротескно изображение, най-вероятно това е паднал метеорит. До него е
изграден великолепен храм, който е 4 пъти по-голям от Партенона в Атина.
Като посещава тези три града, Павел повещава центровете на
познанието, търговията и религията. Миналият път разгледахме срещата на Павел с
атинските философи. В 18 и 19 глави Лука разказва за посещенията на Павел в Коринт
(18 гл.) и Ефес (18:18 и сл. и 19:1 и сл.). Ще видим каква стратегия за
благовестие имаше той и какви уроци можем да научим от служението на Павел в
тези два града.
Нека прочетем първо Деяния 18:4-11 и Деяния 19:8-10
Първото нещо, което виждаме тук е, че
1.
Бог
възнаграждава труда на благовестителската нива.
Повествованието в двете глави се развива по сходен начин:
Първо по обичая си Павел благовества на юдеите в синагогата.
Тяхната съпротива и неверие карат апостола да отърси праха от себе си и да се обърне
към езичниците. Така той изпълнява поръката на нашия Господ Исус Христос на
учениците, когато ги изпраща по двама:
Лука 9:5 „ И ако някои не ви приемат, когато излизате от
онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.“
Струва ли си да продължаваш да чукаш на една врата, ако тя
е заключена? Повечето от нас ще кажат „не“ и мнозина сигурно биха се разочаровали
и отказали да благовестват изобщо. Случвало ли ти се е след като удариш на
камък с благата вест да си помислиш: „Явно не е Божията воля, щом не виждам
никакъв отклик!“ „Може би благовестието е за други, които са много по-добри
говорители от мене!“
Павел знаеше, че както отхвърлиха неговия Господ, така ще отхвърлят
и него. Същевременно, той съзнаваше, че разполага с ограничено време и се
стремеше да използва благовремието максимално ефективно за Господа. Същото
трябва да правим и ние. Святият Дух тук ни насърчава чрез Павел да чукаме на различни
врати, докато някоя от тях се отвори!
Павел редовно прекарваше време в молитва и Бог му даваше водителство
къде да инвестира усилията си. При един по-ранен случай Святият Дух им забрани
да проповядват Словото в провинция Азия и Витиния, и те бяха насочени към
Македония (Деяния 16:6-10)
Това означава ли да преставаме да се молим за членове на
семействата ни и за приятели, които упорито отхвърлят благата вест? Не, разбира
се. Ние трябва да продължаваме да се молим някой друг да напои семената на
вяра, които ние сме засяли.
Нека представяме тази молитвена нужда за промяна на сърцето
им и да приемат благата вест преди да издъхнат. Божието слово ни заповядва да
се молим един за друг, защото „ Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“
(Яков 5:16)
Преди няколко години ние направихме Операция „Рождествено
дете“ в село Невша. След нея искахме да имаме последваща работа с децата и
говорихме с кметицата, но въпреки обещанията, дали заради пандемията или заради
други страхове, по-късно тя не ни разреши да продължим работата. Бог затвори
тази врата, поне временно и ние съсредоточихме усилията си на други места.
Понякога Бог може да затваря една врата, защото още не е дошло
времето за служение там. Друг път причината може да е неподготвеност на
служителите, Божията протекция за живота ни. Или Бог може да чака да вземем
ключа за дадена врата, като го хвалим, постоянстваме в молитва и добием смелост
за това.
След като Бог затвори една врата пред Павел, отвори други. Бог
възнагради труда и усилията на благовестителската нива на Павел. След като срещна
съпротивата на юдеите, той намери „отворени врати“ сред езичниците. В Коринт той
използва дома на Тит Юст, а в Ефес – училището на някой си Тиран, който
вероятно е бил повярвал учител по реторика или философия (18:6-7; 19:9).
След като взе това „крайно решение“ да пренасочи своите
усилия към езичниците, Бог му даде многократни потвърждения, че е направил
правилното нещо. Първо, и в двата града мнозина чуват благата вест и приемат
вярата (18:8; 19:10).
Второ, и в двата града Исус потвърди словото Си и насърчи
Своя апостол. В Коринт това стана с нощно видение:
Деяния 18:9-10 „Не бой се, но говори и не млъквай, защото
Аз съм с теб и никой няма да те нападне да ти стори зло“
В Ефес – с чудеса и знамения:
Деяния 19:11-12 „При това Бог вършеше особени велики дела
чрез ръцете на Павел; дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или
престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха
от тях.“
Забележете, че успехът на благовестителската нива не
означаваше липса на опозиция. И в Коринт, и в Ефес не се размина без смут и
бунтове. Животът на Павел беше заплашен. Но и в двата града римските власти пренебрегнаха
исканията на противниците на благата вест и я обявиха за законна: в Коринт чрез
управителя Галион, а в Ефес – чрез градския писар (18:12 и сл.; 19:35 и сл.).
Това беше много важно с оглед на по-нататъшната благовестителска активност.
Бог благослови труда на Павел за каузата на благовестието.
Неговата упоритост бе възнаградена с отворени врати и той остана 2 години в
Коринт и малко повече, (може би дори 3 г.) в Ефес. Божието дело в тези градове
напредваше.
2. Важността на правилната доктрина.
И така, първото нещо, което видяхме е, че Бог иска да сме посветени
на споделянето на благата вест и той отговаря, като отваря врати за благовестие.
Второ, за да го правим ние трябва да имаме правилна доктрина и да споделяме пълното
евангелие. Може би за да подчертае това, Лука включва два любопитни епизода в
разказа си.
Първият е за юдеин на име Аполос, който идва в Ефес (18:24)
и поучава прилежно Господния път, но познава само Йоановото кръщение (ст.25б). Но
Йоан е старозаветен пророк. Аполос е бил запознат очевидно с Йоановото
свидетелство и старозаветните пророчества за Исус като Месия, но познанията му
не са пълни. Затова Прискила и Акила му излагат по-точно Божия път (ст. 26). Най-вероятно
Аполос е знаел за кръщението на Йоан, но не и за Великото поръчение и за кръщението
в името на Отца, Сина и Духа. Така той е подготвен за по-мащабно служение.
Другият интересен случай виждаме в началото на 19 глава.
Деяния 19:1-7 „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след
като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.
И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не
сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В
Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние,
като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в
Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел
положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и
пророкуваха. А те всички бяха около дванадесет мъже.“
Отново, тук Павел среща последователи на Йоан Кръстител, не
на Исус.
Тук според някои имаме пример за двустепенно посвещаване –
първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Но според други тук не
можем да търсим образец за такова двуетапно посвещаване.
Ето какво казва известният богослов и автор Майкъл Грийн: „Кристално
ясно е, че тези ученици в никакъв случай не са били християни, защото още не са
повярвали в Исус. Когато ги среща, Павел първо ги смята за вярващи, защото те
му казват, че са ‘ученици’, но после по нищо в поведението им явно не е личало
в тях да пребъдва Духа, затова той им задава тези два важни въпроса: дали са
приели Духа, когато са повярвали и в какво са се кръстили.“
Първият въпрос предполага, че не могат да повярват, ако не
са приели Духа. Това е същото като да си пиян, без да си пил – това просто не е
възможно! Тоест, който е повярвал, вече е получил Духа (Гал. 3:2). Който е
кръстен трябва да е повярвал и да е приел Духа. Няма как да си повярвал и да си
бил кръстен, но да не си приел Духа.
Следователно, този пасаж не казва, че първо идва вярата, а
после приемането на Святия Дух. Двете стават едновременно.
Галатяни 3:2 „Само това желая да науча от вас: Чрез дела,
изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?“
Ние скоро ще направим водно кръщение на Националната
конференция на нашите църкви. Ще се радвам да има хора и от нашата църква,
които да се кръстят. Но нека кажем отново: самото водно кръщение не ни спасява.
То е само външен белег и символ на вече случила се вътрешна реалност – покаяние
и вяра в Господ Исус Христос.
Обратно в пасажа в Деяния 19, тези ученици отговарят: ‘даже
не сме чули да има Св. Дух’. Те имат предвид не, че изобщо не знаят за Духа, а че
не знаят дали Йоановото пророчество се е изпълнило, дали Месия е дошъл. В
неведение са за Петдесятница. Накратко, те все още живеят според Стария завет.
Не разбират, че Исус е поставил началото на нова епоха, епохата на изливането
на Святия Дух.
Днес има много хора, които имат само откъслечни познания за
християнството. Прочели са 2-3 глави от Библията, гледали са 2-3 филма на
Рождество Христово и всичко им е ясно.
По думите на Дейвид Дънинг, "Един невеж ум не е
абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска
опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и
предчувствия, но за съжаление, на него те му изглеждат полезни и точни знания.”
Такива хора са готови да спорят, но всъщност са заблудени.
Защото селективните знания са силно подвеждащи. И защото подсъзнателно бягат от
истината. Не могат да понесат челния сблъсък със святостта на живия Бог!
Приличат на поддръжниците на атеистичния тоталитаризъм,
които защитават капищата на комунизма (т.н. „паметници“), с които е осеяна
нашата родина. Отново, прочели и повтарящи като папагали селективно поднесена
информация, която всъщност е дезинформация. Защо? Защото не искат да се изправят
пред истината. Не могат да понесат челния сблъсък с истината.
Понякога дори високо интелигентни хора могат да станат жертва
на дезинформация или дори да вярват в суеверия.
Един американски учен посетил датският физик Нилс Бор,
носител на Нобелова награда. С удивление видял над бюрото на учения закачена за
стената конска подкова. Американецът подхвърлил, „Нали не вярвате, че подковата
ще ви донесе късмет, професор Бор?“ След което Бор се усмихнал и казал, „Изобщо
не вярвам в това, приятелю. Но ми казаха, че тази подкова ще донесе щастие на
човек независимо от това дали вярва или не вярва.“
С други думи, Нилс Бор казвал, „Не вярвам на тези глупости
за конската подкова, но предполагам, че има някаква вероятност да е така.“
Когато човек не вярва в Божието слово, може да повярва във всичко.
Дори в кемтрейлс и в плоската земя!
За да бъдем добре подготвени и да познаваме Словото е нужно
да практикуваме дисциплината на всекидневно тихо време. Неделните служби не
могат да заменят времето за четене на Словото и молитвата! Понякога дори
християни стават лесни жертви на лъжеучителим, защото не познават Библията.
1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а
изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по
света.“
В заключение виждаме, че стратегията на ап. Павел за
благовестие включваше целенасочени и упорити усилия в опит да се намери отворен
прозорец за благата вест. След като това ставаше, той продължаваше да проповядва
и убеждава. Това пораждаше опозиция, но заедно с това мнозина чуваха и приемаха
вярата. Бог насърчаваше Павел, като потвърждаваше Словото си с видения, чудеса
и знамения.
Бог иска да не се отказваме при първия неуспех, но неуморно
да продължаваме да сеем семената на вяра, докато видим „отворен прозорец“ и
отклик на Словото. Но за да стане това, ние трябва да сме подготвени и добре да
познаваме Божието слово.
Накрая ще завърша с поемата „Наковалнята на Божието слово“
от Джон Клифърд:
„Минавах
снощи край вратата на ковач
И звън
на наковалня ми се счини.
Надникнах
и на пода стари чукове видях
износени
от биене с години.
"Колко
наковални имаш", попитах аз,
че са
чуковете толкоз изхабени?
"Една"
– отвърна и след туй добави,
„Наковалнята
износва чуковете, ясно като ден е.“
Векове
наред те бият върху нея.
Удари
се сипят, но при все това
наковалнята
е невредима...
а чуковете
веч‘ са похабени.“
Марк
13:31 „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“
Молитва.
