Надежда в хаоса (Рут 1)

/проповед/

Четох някъде следната сентенция: Една проповед трябва да има добро начало и добър край, и те трябва да са възможно най-близо един до друг. Последните две не мога да обещая, но ще се опитам да направя поне началото добро.

Пациент отива на психиатър, сяда на дивана и психиатърът казва, „Не знам какъв е вашият проблем, затова може би най-добре е да започнете от началото.“ „Разбира се“, казва пациентът. „В началото аз създадох небето и земята...“

И така, днес поставяме началото на разглеждането на книгата „Рут“. В Библията тя е осмата книга подред, след 5-те книги на Мойсей – Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, и след Исус Навиев и Съдии.

Наречена е „най-великото литературно произведение, писано някога“. Друг автор нарича историята на Рут „Пепеляшка на Библията“. Това е история за една езичничка, която става част от народа на Израел. В 100-те стиха на книгата е разказана една история за любовта, благодатта и надеждата.

Действието в книгата Рут се развива по време на съдиите. Научаваме това още от първия стих.

Рут 1:1а „В дните, когато съдиите съдеха, настана глад в земята.“

Това е периодът от 1380 г.пр.Хр. до към 1050 г.пр.Хр. – от смъртта на Исус Навиев до коронацията на Саул, която е записана в 1 Царе 10 гл. През този период Израел е ръководен от племенни водачи, наречени съдии. Те са спасявали народа от враговете им и са го водели обратно към поклонение на Бога.

Това е време на ужасен социален и религиозен хаос в Израел. Както се изразява един коментатор, „Книгата Съдии бъка от стихийни набези, вероотстъпничество, необуздано беззаконие и междуплеменни войни.“ И това е меко казано.

Тези от вас, които сте чели Съдии знаете, че това описание не е преувеличение. Всъщност, последният стих на Съдии характеризира най-добре този период. „В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.“ (Съдии 21) Това са едни от най-мрачните векове от историята на Израел в Библията.

Случайно ли е тогава, че във време на хаос, беззаконие, морална деградация и потисничество, в земята настава глад? В резултат на тяхното неверие, Бог ги беше предал на техните врагове, които ограбваха посевите им. Четем по-нататък,

Рут 1:1б „И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя – той и жена му, и двамата му сина.“

Град Витлеем, който един ден щеше да стане родното място на Давид и на Исус, градът с име „дом на хляб“, житницата на Юда, страдаше от глад! Все едно днес хората в Добруджа да нямат какво да ядат.

Ноемин губи семейството си

От този стих научаваме, че един човек от Витлеем на име Елимелех, заедно с жена си Ноемин и двамата си сина Маалон и Хелеон, напускат Витлеем и „отиват да престоят“ в Моав.

Имената на синовете им означават съответно „болен“ и „провалящ се“. Представяте ли си, отиват някъде и баща им казва, „Запознай се с моите синове, това е Болен, а това е Загубеняк! И другият казва, „Приятно ми е, Болен. Радвам се да се запознаем, Загубеняк!“

Някои хора обичат да избират библейски имена за децата си – моля ви не избирайте тези имена! Добре, че Рут и Орфа не са знаели иврит, иначе едва ли щяха да се оженят за тях!

Както и да е. Те решават да емигрират. Не е лесно да отидеш в друг град, да не говорим в друга страна. Нов език, нова култура, нови обичаи и порядки. Много българи също изпитват това. За последните 35 години около 3 милиона българи отидоха на запад в търсене на по-добър живот.

Но тук става въпрос за юдеи, които живеят в земята, която им бе дадена от Бог. И сега те си тръгваха от нея, за да отидат в Моавската пустиня. По-рано евреите се скитаха 40 години в пустинята, преди да отидат в Обещаната земя. Сега Елимелех и семейството му напускаха Обещаната земя, за да отидат в пустинята.

Моав беше на изток от Мъртво море. Моавците бяха наследници на сина на Лот, Моав, роден след кръвосмешение. Те бяха много горделив, нечестив и идолопоклоннически народ. Исторически двата народа не се долюбваха.

Но Елимелех помисли, че „тревата е по-зелена от другата страна на оградата“ и реши да напусне Витлеем. Изостави „дома на хляб“, за да търси хляб в пустинята.

Между другото, това семейство бяха „ефратци“, а Ефрат е старото име на Витлеем. Според някои коментатори това означава, че те са били сред най-старите заселници, сред аристокрацията и затова са били известни в града (неслучайно когато Ноемин се завръща „целият град“ се развълнува от този факт).

Следователно, пред тях най-вероятно не е стоял въпросът за прехраната. Елимелех е търсел по-добър живот. Иронията е, че неговото име означава „Моят Бог е цар“. А сега той с лека ръка пренебрегваше своя Цар!

Хората, които търсят по-добро икономическо бъдеще мислят, че като се преселят ще започнат живота си отначало и всичко ще тече по мед и масло. Но забравят, че с преселване не можеш да избягаш от проблемите си. И в чужбина ти си същият човек, какъвто си и в България. Промяната идва отвътре навън, не отвън навътре!

Eлимелех знаеше къде отива, затова планираше да остане там „временно“. Това разбираме от израза „отиде да престои“. С други думи, той мислено се опитваше да оправдае греха си. Това беше сериозна грешка и той щеше да заплати скъпа цена за нея.

Титаник потъва при първото си плаване през април 1912 г. Доскоро се смяташе, че айсберг прави 100-метров прорез в 300-метровия кораб. Останките му са открити през 1985 г. на 4 км дълбочина до брега на Нюфаундленд. През 1995 г. екип от учени и инженери изследват причината за катастрофата. Прорезът на кораба бил погребан под океанското дъно, затова учените са проникнали под калта със звукови вълни. Това, което открили, ги поразило.

Вместо 100-метров прорез, както преди се е смятало, пълната площ на пробива е ... 1,2 кв. м. Шест малки пробива били достатъчни, за да потопят кораба, за който някои казвали, че дори Бог не може да го потопи. Често ние мислим, че като избягваме „големите грехове“ това ще ни държи на повърхността, но на практика, дори най-„малкия“ грях може да ни потопи.

Елимелех също криво си беше направил сметката. Ще отидат само за малко в Моав, после ще се върнат. Но в ст. 2 се казва, „и там останаха“. Той си играеше с греха и мислено се оневиняваше. И скоро след като отидоха в Моав, той умря.

Много хора завършват там, където завърши и той. Започват с малко близване и завършват в изтрезвителното или в центъра за зависими. 

И Ноемин е тази, която трябва да понесе последиците от неговото решение. Тя е останала без съпруг и с двама сина, които трябва да отгледа в чужда страна. Няма кой да ѝ помага, няма кой да я утешава в скръбта ѝ. Няма социални помощи, няма работа за нея.

Когато пораснаха, синовете на Ноемин се ожениха за езичнички моавки – Орфа и Рут. Женитбата с моавки не беше изрично забранена от закона, но на моавските съпруги и децата от смесените бракове беше забранено да влизат в Божието събрание (Второзаконие 23:3,4).

Mинават десет години и семейството е сполетяно от още по-голяма трагедия. Маалон и Хелеон също умират. Ноемин, Орфа и Рут остават три бездетни вдовици. Вдовиците са били най-онеправданата група в древността. Няма кой да се грижи за теб и ти зависиш от подаянията на другите.

Орфа: „Мнозина тръгват и пак се връщат.“

Ситуацията изглежда напълно безнадеждна. И тогава се появява първият лъч надежда – Ноемин чува, че гладът в Юда е преминал. Затова решава да се върне в своята родина. И понеже знае, че нейните снахи ще бъдат считани там за чужденки, макар и да е самотна и да има нужда от помощ, тя проявява благост (hesed) към тях и казва:

Рут 1:8 „Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене... И те пак плакаха с висок глас, и Орфа целуна за сбогом свекърва си, а Рут не се отдели от нея.“

Заедно с Рут, Орфа също предлага да отидат с Ноемин (ст. 10), но по-късно решава да се върне при своя народ. Тя решава да се върне към своя народ и своите богове, след като е била омъжена за евреин и е била запозната с Бога на Израел! Сигурно неслучайно името „Орфа“ означава „врат“ – дали авторът не намеква, че е била коравовратна? Или, по аналогия с въртенето на врата, „нерешителна“?

В случая второто ми изглежда по-подходящо. И днес хората много лесно се връщат към стария си начин на живот, след като са били запознати с Исус Христос.

Аз съм виждал много Орфи в живота си. Те са идвали в църква, докосвали са се до вярата с целувка – изповядвали са вяра в Исус Христос и са започвали да правят първи стъпки от Ханаан към Обещаната земя.

Но после са се отказвали, за да се върнат при старите си богове, старата си религия и старите си приятели. Както се пее в песента, „Мнозина тръгват и пак се връщат...“

Такъв човек е още по-нещастен от невярващия. По думите на епископа на Ливърпул Джон Райл, такъв човек има „наранена съвест, ум отвратен от себе си, памет пълна със самоукоряване, сърце прободено от Господните стрели, дух съкрушен с товар от вътрешни обвинения – всичко това е предвкусица за ада. То е ад на земята.“

Но тук виждаме и една много различна реакция.

Рут: „Аз се реших да следвам Господа“

Рут 1:16 „А Рут каза: Не ме карай да те оставя и да се отделя от тебе; защото където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; където умреш ти, и аз ще умра, и там ще ме погребат; така да ми направи Господ, че и повече да прибави, ако друго освен смъртта, ме разлъчи от тебе.“

Рут беше видяла нещо в живота на Ноемин, което не виждаше в живота на моавските жени. Нейната вяра в нейния Бог беше различна от моавските богове. Рут харесваше това, което виждаше в живота на своята свекърва. Не можеше да забрави онзи блясък в очите на Ноемин, когато тя чу, че гладът в земята ѝ е престанал.

Свидетелството на Ноемин я беше спечелило за нейния Бог. И Рут беше решила да остави езическите богове на своя народ и да следва Бога Творец, на който се покланяше Ноемин.

Вярата не е чувство, тя е решение. Може да си кажеш, „Не ми се става тази сутрин. Не ми се ходи на работа. Не ми се ходи на църква. Не ми се... (вие попълнете многоточието).

Исус винаги даваше на хората избор. Той предложи на хората два пътя, широк и тесен. Павел също каза,

Римляни 10:9 „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“

Бог ни е дал свободна воля и ни дава избор. Вярата е акт на волята, тя е решение.

Колкото и настоятелно Ноемин да я караше да се върне, Рут отказа. Тя демонстрира вяра там, където човешката логика не виждаше смисъл. Оставайки с Ноемин, Рут показа верността си към нейния Бог.

Завръщане в „дома на хляб“

Рут е прекрасен пример за жена, чиято безкористност, смирение, любов и вярност към Ноемин сочат към Исус, който е най-висшият пример за безкористност, смирение, любов и вярност.

Бог иска от нас да бъдем като Рут, не като Орфа. Да не се колебаем, но да вземем решение да следваме Исус и да се посветим на Него. Да тръгнем по пътя към Обещаната земя и да не поглеждаме назад.

Когато се женим, ние се посвещаваме да бъдем верни на съпруга/та си, докато смъртта ни раздели. Същото посвещение очаква и Бог от своята Невяста Христова, от всеки вярващ. Както се пее в песента, всеки последовател на Христос трябва да може да каже: „Аз се реших да следвам Господа. Нивга назад, нивга назад!“ Можеш ли заедно с Рут да изречеш тези думи?

Когато вземем това решение, дори когато всичко изглежда безнадеждно, Той ще се покаже верен и ще работи в живота ни, за да се прославя.

Рут 1:19-20, 22 „И тъй, двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях; и жените питаха: Това ли е Ноемин? А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи... Така се върна Ноемин и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичената жетва.“

Първа глава започва с глад и завършва с пристигането на Ноемин и Рут във Витлеем в началото на жътвата. Започва с хаос и завършва с лъч надежда. Надежда в хаоса. Ноемин е все още огорчена, затова казва на хората да я наричат „Мара“, което значи „горест“. Но последната дума „жътва“ в главата загатва за обрата, който Бог ще направи в живота на двете жени.

В началото казахме, че малките грехове могат да доведат до трагични последици. Но дори в най-големите затруднения Бог дава надежда за спасение. И Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем обратно при старите си богове и грехове. Рут видя свидетелството на Ноемин и се превърна във вдъхновяващ пример за посвещение, смирение и любов. Това беше само началото. Бог подготвяше сцената, за да върши велики дела чрез верността на Рут.

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Свищов и БПЦ "Нов живот" - Плевен

05.11.2023 г.