Вяра, доказана в изпитания (Яков 1:1-12)

/проповед/

Прочит Яков 1:1-12.

Молитва за Словото.

Днес започваме поредица от проповеди върху Посланието на ап. Яков, която съм нарекъл „Действена вяра“. В 10 седмици ще видим как Яков ни насърчава да имаме вяра, която се измерва не с думите, а с делата, които вършим. Но кой е Яков?

Авторът на посланието е Яков, брат на Исус и ръководител на Ерусалимската църква. Яков започва писмото, като се представя: „Яков, слуга на Бога и на Господа Исус Христос“. Яков е един от четиримата сина на Йосиф и Мария. Най-вероятно той е най-големият (Мат. 13:54-56), тоест първият след Исус. Сигурно са го сравнявали с брат му. Представяте ли си какво е да те сравняват със съвършения ти брат!

Това ни помага да разберем защо никой от братята или сестрите на Исус не е вярвал в Него като Месия до възкресението. Но Яков не само повярва, но и по-късно бе наречен апостол, защото бе очевидец на възкресението (1 Кор. 15:7) и стана пастор на ерусалимската църква. Беше известен с дълбоката си вяра и молитвен живот. Затова той се представя не само като слуга на Бога, но и като слуга на Господ Исус Христос.

Той пише писмото си около 50 г.сл.Хр. до разпръснатите след гоненията юдеи-християни в цялата Римска империя, и отвъд нея. Писмото не съдържа дълбоки християнски доктрини за спасението, нито е апологетика на християнската вяра. В него Яков предизвиква юдеите да се доверяват на Бога посред трудности и изпитания.

Често, когато преминаваме през страдание, ние се чувстваме безпомощни. На вратата на кабинета на капелан в армията било написано, „Ако имате проблеми, елате и ми разкажете за тях. Ако нямате такива, елате и ми кажете как го правите.“

Яков ни напомня, че дори в християнския живот имаме изпитания и изкушения. Той пише до юдеи, които са презирани от езичниците и мразени от останалите юдеи, задето са християни.

В някои църкви се проповядва, че като станеш християнин, животът ти ще стане песен. Тази мисъл е чужда за Яков. Той казва, че по начина по който откликваме на изпитанията се вижда дали имаме вяра. Както беше казал някой, „християните са като чай във филтър; не знаеш какво има във филтъра, докато не го попариш в гореща вода.

Всеки от нас преминава през изпитания.

Въпросът не е как мога да избягвам трудностите, а как да променя начина, по който реагирам в изпитания. Затова Яков казва:

Яков 1:2: „Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания.“ Забележете, Яков не казва ‚ако‘, а ‚‘когато‘. Изпитанията са неизбежни. Ние не избираме да страдаме. Но можем да изберем как да реагираме на страданието.

Както казва Осуалд Чеймбърс, „Няма логика в това да изберем да страдаме; но да изберем Божията воля посред страдание е най-логичното нещо на света.“

Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания.  Думата „разни“ на гръцки, poikilos, означава ‚многоцветен, шарен, разнообразен‘, а оттам произтича и употребата в смисъл на ‚пъстър, сложен, заплетен.‘

По думите на един проповедник, изпитанията в живота са като многоцветна прежда, от която тъкачката изтъкава красив килим. Както тя подбира и редува цветовете, така Бог подбира и редува и житейските опитности. И в двата случая крайният продукт е нещо прекрасно, за Божия слава.

Ударението в текста е върху най-неочакваните форми, които ще приемат тези изпитания. Това може да е загуба на приятел, смърт на близък, нелечима болест, тежка депресия, наранени взаимоотношения, брачна изневяра, непокорно дете, уволнение.

Яков ни казва, че по това как реагираме в изпитания се познава дали сме християни. Ако вярата ти не ти върши работа в изпитание, такава вяра не ти е необходима. Важно е да разбереш, че

отношението ти към изпитанието ще определи изхода от него.

Много от нас се питат, Господи, защо на мен ми се случва това. 

Един човек пътувал в метрото в София. Имало много пътници и той трябвало да е с лице към вратата. Често му ставало лошо в превозни средства и сега от високата скорост започнало да му се гади. Влакът наближил спирката, вратата се отворила и човекът повърнал. После вратите се затворили и влакът продължил нататък. Там, на спирката, имало друг мъж, който стоял на платформата, за да се качи точно през тази врата. Безкрайно отвратен, той се обърнал към човека зад него и казал, "Господи, защо на мен?"

Сигурно и ти си се питал, "Господи, защо на мен?" Но дали наистина си търсел отговор на този въпрос, или просто искаше да излееш гнева си? Помисли за последния път, когато си преминавал през изпитание. Какви мисли преминаваха през главата ти? Чувстваше ли гняв, разочарование?

Считайте го за пълна радост... Думата „считам“ означава „оценявам, смятам.” Тоест, когато преминавате през изпитание, направете интелигентна оценка на ситуацията. С други думи, Яков не очаква от нас да изпитваме някакво мазохистично удоволствие от страданието. Той не ни казва да се радваме на страданието, а да сме радостни в страданието.

Бог иска не просто да понасяме страданията, а да се учим от тях. Филип Янси казва: „Да се радваме в страданията не означава християните да се правят на щастливи поради трагедия или болка, докато им се плаче. Подобно гледище изкривява искреността и правдивото изразяване на чувства... Библията насочва вниманието ни към крайния резултат, как Бог може да използва страданието в живота ни. Но преди Той да произведе този резултат, Той се нуждае от нашето посвещение на Него и процесът на даване на това посвещение може да се опише като радост.“

Дотук казахме, че всеки християнин преминава през изпитания. Второ, нашето отношение определя изхода. Трето, изпитанието ни помага да разберем, че

Бог има цел

Яков 1:3-4: „като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“

Изпитанията имат цел в нашия живот. Каква е тя според Яков?

Първо, когато издържаме на изпитания, те произвеждат твърдост. Твърдостта е преведена и като търпение. Търпението е „действена твърдост по отношение на обстоятелствата, а не пасивно подчинение спрямо тях“.

От своя страна, твърдостта довежда до съвършенство. Съвършенство не означава безгрешност, а е употребено в смисъл на духовна зрялост. След това, съвършен човек е този, който е цялостен – казва се „за да бъдете съвършени и цели“. Такъв човек притежава всяка част, която е необходима за изграждане на завършено цяло. И накрая, той е без „никакъв недостатък.“

Ние се опитваме да избегнем изпитанията. Но християнин е само този, който е преминал успешно изпитание. Следователно, за Яков изпитанията не са нещо лошо, както повечето от нас си мислим!

Това е едно съвършено различно отношение към изпитанията, различна парадигма на мислене, която да определя и нашето поведение.

Може би това ти изглежда невъзможно. „Аз съвършен и цял? Без никакъв недостатък? Сигурно се шегуваш, Яков!“ Но Яков е напълно сериозен. Той ти казва:Ти можеш да го направиш. Защо той е толкова уверен?

Неговата увереност почива на убеждението му, че

Бог не ни оставя да гоним целта сами.

Яков 1:5-8: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Бог идва в нашите изпитания и ни дава своята мъдрост. Мъдрост, или sophia (гр.), не е някакво философско познание, а духовна мъдрост, до която се достига чрез Словото и молитва. Вярващите трябва да я „искат от Бога“ (ст.4). Тази мъдрост не винаги ще съответства на желанието на вярващия, но тя ще постигне Божията цел у този, който преминава през страдание.

Някой е дал следното определение за мъдрост: „практична прозорливост - способността на вярващия да прилага онова, което знае, при разрешаване на житейските проблеми. Това е знание, приложено в употреба.“

Много от нас знаят принципа, за който говори Яков, че страданието ни усъвършенства. Но как да приложим това знание в конкретната ситуация, в която сме? Какво да направим? Да търсим ли изход или да чакаме Бог да се намеси?

В такава ситуация, Яков казва: питай Бога. Той ще ти каже какво да правиш. Не се осланяй на човешкото мнение, питай Бога.

На 6 август 1945 г., сирените на град Хирошима в Япония започват да вият, предупреждавайки за приближаваща въздушна атака. Но малко след това свирят отбой. Японските оператори на радара, виждайки само три американски самолета, решават че това не е сериозна атака. Няколко секунди по-късно първата атомна бомба е пусната над града. Тя убива десетки хиляди човека. Те са вярвали, че животът им не е застрашен, осланяйки се на човешкото мнение.

Бог иска да питаме него, не хората, които не виждат опасността ясно. Когато го направим, Бог не само ни казва какво да правим, но и „дава щедро на всички“ мъдрост. Наречието „щедро“ (haplos) oзначава „всеотдайно“. С други думи, Яков ни казва, че когато искаме мъдрост от Бога, той ни дава с такава всеобхватна загриженост и изключително внимание, сякаш няма какво друго да прави освен да дава и да дава отново.

Ако Бог толкова много е загрижен да ни даде мъдрост, защо тогава тя е дефицитна стока в живота ни? Проблемът е дали ние сме искрени в желанието си да я получим.

Яков 1:6-8: „Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че е получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Често ние се съмняваме

между две гледни точки или няколко възможности. „Колеблив“ тук означава човек „с раздвоена душа“ – някой, който е изправен пред два пътя и не може да избере нито един от тях. Този човек е седнал на два стола. Той е като вълна, която свежият порив на вятъра обръща от една в друга посока.

Какво става, когато такъв човек седне да се моли? Силата на молитвата е унищожена. Проблемът на такъв човек не е в интелектуалното съмнение, а липсата на нравствено и духовно посвещение. Тази колебливост се отразява в целия му живот – той е „непостоянен във всичките си пътища“.

Сигурен ли си в Бога? Вярваш ли с цялото си сърце, че Исус е Господ и Спасител? Че Той може да ти даде мъдрост и да ти помогне да преминеш през изпитанието, в което си в момента? Можеш ли да застанеш в тайната си молитвена стаичканераздвоен, отдаден изцяло на Бога?

Как можеш да го направиш? Най-доброто средство против тази нравствена колебливост е простотата на духа, при която този, който е в "по-долно състояние" осъзнава, че той има достойнство като Божие дете и наследник на Неговите обещания, а богатият се смири, помнейки че "ще прецъфти като цвета на тревата." (ст.9,10)

Когато го направим, Бог не ни оставя да се справяме сами в изпитанието. Той дава щедро мъдрост, чрез която можем да преминем през изпитанието, стига ние да искаме с вяра и неотклонно в молитва.

Яков 1:12: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.“

Християнският автор Малкълм Мъгъридж е казал, „Всичко, което съм научил за моите 75 години на този свят... е било научено чрез страдание, не в щастие.“

Ст. 12 е декларация за благословение на човек, който е преминал изпитание. Блажен означава „щастлив, удовлетворен, имащ вътрешна радост“. Същото Яков ще каже и в 5 глава на своето послание, ст. 11: „Ето, блажени онези, които са останали твърди.“ Това е щастие, постигнато след победа над изпитание.

Това не е щастие на зрителя, а щастие на участника. Щастлив, удовлетворен, с вътрешна радост е онзи, който издържа изпитание.

Това е истинският християнин. Той ще получи венеца на живота, който Бог е приготвил за тези, които Го любят. Много хора идват на църква, изповядват Христос, някои дори вземат водно кръщение, но когато дойде изпитанието, изчезват. Истинската вяра се доказва в изпитание.

Спърджън е казал: „Винаги съм гледал назад към моментите на изпитание с копнеж – не копнеж те да се върнат, но да почувствам силата на Бога както съм я чувствал тогава, да чувствам силата на вярата както съм я чувствал тогава, да се държа за Божията мощна десница както съм я държал тогава, и да видя Бог да работи както съм го виждал тогава.“

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

05.11.2017 г.

Божият план за брака (Битие 2:18-25)

Имало едно време един съвършен мъж и една съвършена жена и те се срещнали. След период на ухажване, те имали съвършена сватба. Техният живот бил, разбира се, също съвършен.

Една снежна, бурна Бъдни вечер това съвършено семейство карали съвършената си кола по един виещ се път, когато забелязали встрани от пътя човек, който отчаяно махал с ръка. Понеже били съвършената двойка, те спрели, за да помогнат. Там стоял дядо Коледа с огромен чувал играчки. Понеже не искали да разочароват децата на Бъдни вечер, съвършената двойка натоварили дядо Коледа и играчките му в колата. Скоро карали по пътя и спирали на всеки адрес, за да доставят играчките.

За нещастие, пътните условия се влошили и съвършената двойка и дядо Коледа катастрофирали. Само един от тях оцелял.

Как мислите, кой бил оцелелият?

Съвършената жена оцеляла. И без друго тя била единствената, която съществувала. Всеки знае, че няма дядо Коледа и че такова нещо като съвършен мъж не съществува.

Жени: това е краят на вица.

Мъже: продължете да слушате...

И така, щом съвършеният мъж и дядо Коледа не съществуват, съвършената жена трябва да е била тази, която е шофирала. Това обяснява защо е станала катастрофата.

Миналият път, когато разглеждахме Битие 1 гл., видяхме че Бог създаде небето и земята и ги изпълни със своите творения, и всяко Божие творение беше добро.

Най-накрая създаде мъжа и жената по образа на Отца, Сина и Духа и ги покани в кръга на общение заедно с Троицата. Мъжът и жената бяха равни, имаха достойнство, радваха се на взаимен респект, хармония и допълване. Те бяха съвършени.

Бог не създаде така никое друго същество. Нито хамстерът, нито маймуната, нито делфинът, нито кучето – никой друг няма този печат на Божествено одобрение върху себе си. Цялото творение пееше хваление на Бога, но човекът беше венецът на творението и само той беше поканен в интимния кръг на общение с Триединия Бог.

Но Бог не се задоволи само с това. Той беше подготвил още едно благословение за мъжа и жената. Нека прочетем Битие 2:18-25.

И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери. Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

Бог създаде брачната институция в Едем. Първият брак беше сключен в Едемската градина. Но защо създаде Той брака? Какво научаваме от тези стихове за целта му? Как иска Бог да изглежда бракът днес? Какъв е Божият план за брака?

1    1.  Целта на брака.

Битие 2:18: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам...”

В един вестник се появила обява: „Изслушвам без да прекъсвам половин час срещу 10 лв.”

Християнският автор Лий Стробъл пише: „Хората днес си признават всякакъв проблем – наркотици, развод, алкохолизъм, но има едно признание, което мразят да правят без значение дали са телевизионни звезди или телевизионни техници. То ги кара да се чувстват неловко. Прониква дълбоко в тяхната същност. Хората не искат да си признаят, че са самотни. Това е тема табу, болест на несретници и загубеняци.”

Според конференция по въпросите за самотата, противно на вярванията, не старите хора, а тийнейджърите са най-самотните хора. Ние живеем в общество, което произвежда самота. Не е ли интересно – общество, което произвежда самота – където бързите промени и модерните технологии обезсърчават интимността и стимулират самота.

Човек е направен за общение, не за изолация. Представете си Адам в Едем – Той общуваше с Бога, радваше се на компанията на птиците и животните, но беше самотен. И Бог за първи път каза: „това не е добро”. И Бог създаде жената – съвършено решение за растящата самота на Адам.

Любящият Бог създаде друго създание като Адам, от същия материал, но същевременно много различно от него. Ева трябваше да бъде негов подходящ помощник.

Помощник тук не означава нещо подобно на ученик, който помага на учителя в училище да изчисти дъската. На еврейски ‘помощник’ не е обиден термин. Всъщност, това е много важна отговорност. Всесилният Бог също е наречен помощник на Израел (Изход 18:4, Псалми 33:20).

Адам се нуждаеше от Ева, за да може тя да му помогне да свърши работата си. Заедно те можеха да изпълнят задачата да ‘обработват земята’ и да служат на Бога. С други думи, те трябваше да се допълват.

Библейският коментатор Матю Хенри казва: „Ева не е направена от главата му, за да го командва, нито от краката му, за да го тъпче, но от страната му, за да е равна с него; реброто е взето от под мишницата му, за да я защитава и близо до сърцето му, за да я обича.”

Освен, че е средство срещу самотата, бракът беше и за удоволствие. В Битие 1:28 Бог каза: „Плодете се и се размножавайте!”

Ако имаш малко дете и искаш да му обясниш как се раждат децата, не го лъжи с приказки за щъркели, които носят деца, а му прочети този стих. Кажи му, че Бог е автор на секса. Целта му е да можем да се размножаваме. Както всяко друго нещо, което създаде, сексът също е добро нещо.

Но като даде дара на секса на Адам и Ева, Бог го постави в неговия правилен контекст – брака. Някой ще каже: Да, ама това е било преди грехопадението. Отговорът е, Бог не е променил целите на брака. „Не е добре за човека да бъде сам.”

Дотук говорихме за целите на брака. Той беше даден, за да спаси човека от самотата, за да му даде подходящ помощник и да му достави удоволствие. Но какъв трябва да е един брак, за да принася слава на Бога?

2   2. Божият план за брака.

а. Първо, мъжът и жената трябва да сложат интересите на съпруга/та си над тези на другите хора.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си...”

Баща и майка оженили дъщеря си. След медения месец двойката отишла да живее в далечен град. След няколко седмици телефонът звъннал, майката вдигнала – от другата страна била дъщерята. Тя плачела и казала, че току-що със съпруга й са се скарали за първи път. Дъщерята поискала да говори с баща си. Той взел телефона, отишъл в друга стая и говорил „със своето малко момиченце” около 10 мин. Когато се върнал, майката попитала: „Какво каза?” „Скарали са се с мъжа ѝ и тя иска да си дойде у дома.” След миг на мълчание, майката попитала: „Ти какво ѝ каза?” Бащата отговорил: „Казах ѝ, че тя си е у дома.”

Някой беше казал, че „бракът не е свързване на два свята, а изоставяне на два свята, за да може да се роди нов свят.” Младоженците късат пъпната връв от своите родители.

Съпругът вече е напълно посветен на своята съпруга. Той вече не е под авторитета на своите родители, а е глава на новото семейство. Съпругата е напълно посветена на своя съпруг. Тя вече не е под авторитета на своите родители, а под авторитета на своя съпруг.

Феминистите сигурно ще попитат, защо пък съпругът да е глава на семейството? Съпругът е глава на съпругата, защото беше създаден преди нея. Адам нарече Ева жена и избра името ѝ. На него Бог възложи най-голямата отговорност за моралния живот в семейството им и от него поиска пръв морална отговорност.

Затова ще остави човек баща си и майка си...

Разбира се, напускането на родители не означава да ги изоставим, когато се оженим. Връзките на любовта и грижата към родителите остават. Но те не са приоритет номер едно.

Често родителите се месят в живота на младоженците без последните да искат от тях съвет и това води до проблеми в брака на младите. Сега разбирате ли защо? Защото те се опитват отново да възстановят своя авторитет и власт върху децата си. Все едно да се опиташ да вкараш пеперудата в пашкула, от който е излязла.

Затова напускането е толкова важно. То става факт едва след като е сключен брак. Брачната церемония е именно публичното отпразнуване на това напускане. Да спиш с някого не означава, че си женен за него. Съвместното съжителство не означава, че си женен. Годежът не означава, че си женен. Нужен е брак, нужно е напускане.

Забележете, че Бог даде тази заповед в Едемската градина на първите хора. Те нямаха родители. Тази заповед беше отправена към всички останали хора, включително към нас. Несъобразяването с нея е живот в грях и непокорство на Бога.

Виждаме, че напускането е първото изискване, за да има успешен брак. Но това не е всичко.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си...”

Не можеш да се привържеш, ако преди това не си напуснал. Еврейската дума за „привързвам се” е ‘дабак’. Тя означава „прилепвам, придържам, свързвам, залепвам.” В Новия завет тя означава „циментирам, залепвам като с лепило, изливам”.

Взаимоотношенията на мъжа и жената могат да се уподобят на два залепени листа хартия. Ако се опиташ да ги разделиш, ще скъсаш и двата. Ако съпруг и съпруга се разделят, и двамата ще бъдат наранени. Ако имат деца, децата също ще бъдат наранени.

Разводът означава да вземеш трион и да разрежеш всяко дете на две от главата до петите. Потръпваме от ужас при тази мисъл, но тази илюстрация ни помага да разберем колко сериозни са последствията от развода. Затова Исус каза: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Матей 19:6)

В Божиите очи привързването означава пълно посвещение – преди всичко духовно, но също така интелектуално, емоционално и физическо. Ние сме единство на тяло, душа и дух, затова прилепването трябва да бъде във всички тези аспекти. И то трябва да е „докато смъртта ни раздели.”

Можеш да направиш това, ако решиш да обичаш съпруга/та си. Любовта е глагол. Тя е акт на волята, не чувство.

Любовта не е като скъп диамант, който си намерил. Тя е като деликатно цвете, което отглеждаш. Тя трябва да се култивира и защитава. Как култивираш любов към партньора си? Като се отнасяш към него с качествата в 1 Коринтяни 13:4-7. Като работите заедно за своята любов.

Но най-вече, привързването става тогава, когато се приближавате към Исус. Той може да направи лошия брак добър, добрият – страхотен, а страхотния по-добър. Не, че няма да има изпитания, но ще имаш Някой, който да те привежда през тези изпитания.

И накрая, за успешния брак е нужно да е изпълнено и третото условие:

Пълно сливане

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

„Двамата ще бъдат една плът.” Първо, виждаме че Бог създаде само една Ева за Адам, не няколко Еви или още един Адам. Следователно, Бог е против полигамията и хомосексуалните практики. Християнският брак е моногамен и хетеросексуален.

Попитали Хенри Форд на 50-та годишнина от брака му за тайната на неговия дългогодишен брачен живот и щастие. Той отговорил: „Тайната е същата като в автомобилния бизнес – придържай се към един модел.”

Второ, Адам и Ева не се нуждаеха от курс по сексуално образование, за да знаят какво да правят. Те не познаваха греха, срама и страха от отхвърляне. Мога да си представя как Адам гонеше Ева през долини и реки, отмествайки жирафи и пеликани и пеейки първата любовна песен в световната история: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” (Битие 2:23)

Това е мечтата на всяка двойка, която идва пред брачния олтар. Думите „ще бъдат една плът” изразява пълно сливане на духовно, физическо и сексуално ниво. Как се постига то?

Според психолозите, то е трудно. Според реалистите, то е невъзможно. Според религиозните, то е чудо. Всъщност, то е и трите заедно. Ставането една плът е дълъг процес. Но има още нещо.

Адам и Ева бяха една плът и все още не бяха съгрешили. Затова не се срамуваха един от друг. „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

Там, в Едемската градина, нашите прадеди нямаха какво да крият от Бога или един от друг. Следващият път ще видим как те загубиха своята праведност и трябваше да се покриват от очите на другия.

Днес, образно казано, ние се покриваме от очите на Бога или другите. Ние изпитваме страх, срам и вина. Но нашия срам и вина могат да бъдат покрити истински само от Божията благодат. И Божията благодат бе демонстрирана на кръста. Тъй като Исус беше съблечен гол на кръста, ние можем да бъдем облечени в дреха на праведност.

Както казва Исая 61:10, „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невяста, накитена с гиздилата си.”

В заключение, Битие 2 ни показва картината на Божията идея за брака: свещен съюз между един мъж и една жена, който се основава на напускане на родителите, привързване един към друг и ставане на една плът.

Божието намерение е същото за нас и нашия брак дори извън Едемската градина. Може би си един от скептиците и си казваш: такъв брак днес е невъзможнен. Но Битие 2 ни казва, че това е Божието намерение за всички бракове, включително нашите!

Нека не забравяме, че Исус направи първото си чудо на сватба. Исус все още може да направи чудо и в твоя брак.

Един съпруг споделя: „Съпругата ми е бременна от друг мъж. Моите родители са отвратени и искат да се разведа и никога да не се връщам при нея.” Това се случило преди пет години. Днес те още са женени. Те запазиха бебето и той го обича като свое дете. Обича и жена си. С цялото си сърце. Тя го обича. С цялото си сърце. Той не послуша съвета на родителите си и реши да работи за брака си с жена си. Сега се радва, че го е направил. По пътя е имало доста неравности, но успехът е сладък за тримата: съпруг, съпруга и дете.

За Бога всичко е възможно!

Нека се помолим.

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

02.10.2016 г.

Какво ще мотивира нашите учители да си вършат добре работата

В парите ли е проблема? Или е в Автономността, Усъвършенстването и Целта?

Попаднах на много интересно видео (виж линка по-долу) за факторите, които ни мотивират в работата ни. Ето какво пише в бележката под клипа: „Този динамичен и анимиран клип на RSA, адаптиран от лекцията на Дан Пинк пред RSA, разкрива скритата истина относно това какво ни мотивира у дома и на работното място. www.theRSA.org”. Самото видео представя изследване за това какво ни мотивира да работим изобщо.

Няколко дни, след като гледах клипа Министърът на образованието реши да съкрати Коледната ваканция за учениците. Това доведе до хиляди протестиращи деца по улиците в градовете. Но техните протести не бяха само за повече ваканционни дни. Те искаха да бъдат чути от учителите и министърът на образованието.

Този инцидент разкрива една по-дълбока криза в системата на образованието. Немотивирани и неподготвени учители, апатични ученици, скучни часове, нарастваща неграмотност... Проблемите са толкова много, че е трудно да се изредят. Повечето хора мислят, че ако учителите получават по-високо заплащане, ще бъдат стимулирани да се подготвят добре и да преподават по един по-креативен и атрактивен начин. Но тук ми се иска да покажа, че макар и важен, това не е най-важният проблем. Може би основният е, че е сгрешена цялостната философия на учебния процес. И може би тъкмо видеото на RSA дава отговор как можем да поправим тази грешка.

Първо, то показва, че макар и стратегията на награди и наказания да е работеща при изпълнението на прости, трудоемки задачи, при други изискващи концептуално и творческо мислене, това не винаги е вярно. Може някой да оспори това твърдение с тезата, че задачата на образованието е ‘проста и трудоемка’, но нека да ви напомня, че макар и да изглежда така, това не е първоначалната идея на образованието. Когато си имаме работа с хора, и особено с деца, задачата на образованието изисква много мислене и творчески подходи! Така че, макар и парите да са мотивиращо средство, те не са главното. С други думи, дори ако учителите ни получават 1500 лв. базисна заплата, това нема да промени значително ситуацията.

Второ, резултатите от изследването, направено от RSA показват, че когато говорим за умствен труд, има три фактора, водещи до по-качествен труд и лично удовлетворение: Автономността, Усъвършенстването и Целта.

В сферата на образованието Автономността би означавала даване на повече свобода на учителите да избират инструментите, методите и подходите на обучение от една страна, и от друга – даване възможност на учениците да участват в процеса на вземане на решения относно образователните програми, съдържанието на изучаваните предмети и т.н. Това би довело до по-високо АНГАЖИРАНЕ както на учителите, така и на учениците в процеса на обучение. Това предполага и едно ново отношение на учителите към учениците, а именно като към хора, а не като към ‘тухли в стената’, както пеят Пинк Флойд в една известна на всички ни песен.

Усъвършенстването е ‘желанието ни да ставаме по-добри в това, което вършим”. Представете си министърът на въпросното министерство да можеше да събере всички учители на едно място и да се опита да им обясни, че да си учител не е просто ‘работа’, а призвание; че учителите трябва да гледат на учителстването като на мисия, не като на изкарване на насъщния и че това е техния принос към обществото. Може би поне една малка част от тях тогава биха били мотивирани да израстнат в уменията си. И ако учителите биха могли да вдъхновят учениците си да работят по най-разнообразни проекти просто защото това ще им помогне да станат по-добри в съответната област (музика, математика, рисуване, история, езици...), тогава би имало повече ученици, за които ученето ще е приятно занимание.

И накрая, Целта е оня трансцедентен мотиватор, който ни кара да вървим в определена посока. Вероятно най-големият проблем на българската образователна система (и не само на нея) е, че ‘стремежът към печалба е откъснат от каквато и да е висша цел’ (цитат от видеото). Ако трябва да изберем цел, която да мотивира учителското съсловие, каква трябва да е тя? Да направим България по-добро за живеене място? Кое е онова нещо, което ще ги накара да станат сутринта и да бързат към училище? Възможността да влияят на бъдещите лидери на страната? Когато нашите учители започнат да работят с мисълта за някаква висша Цел, а не просто заради самото заплащане, те ще изпълнят задачата си, или по-добре казано, мисията си.

Всичко това може да изглежда като откритие за някого. Но тези истини можем да открием в Библията! В края на краищата, не означава ли автономията всъщност зачитане свободата и достойноството на всяко живо същество (включително на ученика!)? И не се ли мотивираме да се усъвършенстваме именно когато се трудим със съзнанието, че работим не само за ‘шефа’, но и пред очите на Бога, използвайки своите дарби, за да сътворим един малко по-добър и справедлив свят? И не е ли принасянето на слава на Исус Христос най-висшата цел, която ни кара да дишаме, съществуваме и творим на тази планета?