Monday, November 06, 2017

Вяра, доказана в изпитания (Яков 1:1-12)

/проповед/

Прочит Яков 1:1-12.

Молитва за Словото.

Днес започваме поредица от проповеди върху Посланието на ап. Яков, която съм нарекъл „Действена вяра“. В 10 седмици ще видим как Яков ни насърчава да имаме вяра, която се измерва не с думите, а с делата, които вършим. Но кой е Яков?

Авторът на посланието е Яковбрат на Исус и ръководител на Ерусалимската църква. Яков започва писмото, като се представя: „Яков, слуга на Бога и на Господа Исус Христос“. Яков е един от четиримата сина на Йосиф и Мария. Най-вероятно той е най-големият (Мат. 13:54-56), тоест първият след Исус. Сигурно са го сравнявали с брат му. Представяте ли си какво е да те сравняват със съвършения ти брат!

Това ни помага да разберем защо никой от братята или сестрите на Исус не е вярвал в Него като Месия до възкресението. Но Яков не само повярва, но и по-късно бе наречен апостол, защото бе очевидец на възкресението (1 Кор. 15:7) и стана пастор на ерусалимската църква. Беше известен с дълбоката си вяра и молитвен живот. Затова той се представя не само като слуга на Бога, но и като слуга на Господ Исус Христос.

Той пише писмото си около 50 г.сл.Хр. до разпръснатите след гоненията юдеи-християни в цялата Римска империя, и отвъд нея. Писмото не съдържа дълбоки християнски доктрини за спасението, нито е апологетика на християнската вяра. В него Яков предизвиква юдеите да се доверяват на Бога посред трудности и изпитания.

Често, когато преминаваме през страдание, ние се чувстваме безпомощни. На вратата на кабинета на капелан в армията било написано, „Ако имате проблеми, елате и ми разкажете за тях. Ако нямате такива, елате и ми кажете как го правите.“

Яков ни напомня, че дори в християнския живот имаме изпитания и изкушения. Той пише до юдеи, които са презирани от езичниците и мразени от останалите юдеи, задето са християни.

В някои църкви се проповядва, че като станеш християнин, животът ти ще стане песен. Тази мисъл е чужда за Яков. Той казва, че по начина по който откликваме на изпитанията се вижда дали имаме вяра. Както беше казал някой, „християните са като чай във филтър; не знаеш какво има във филтъра, докато не го попариш в гореща вода.

Всеки от нас преминава през изпитания.

Въпросът не е как мога да избягвам трудностите, а как да променя начинапо който реагирам в изпитания. Затова Яков казва:

Яков 1:2: „Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания.“ Забележете, Яков не казва ‚ако‘, а ‚‘когато‘. Изпитанията са неизбежни. Ние не избираме да страдаме. Но можем да изберем как да реагираме на страданието.

Както казва Осуалд Чеймбърс, „Няма логика в това да изберем да страдаме; но да изберем Божията воля посред страдание е най-логичното нещо на света.“

Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания.  Думата „разни“ на гръцки, poikilos, означава ‚многоцветен, шарен, разнообразен‘, а оттам произтича и употребата в смисъл на ‚пъстър, сложен, заплетен.‘

По думите на един проповедник, изпитанията в живота са като многоцветна прежда, от която тъкачката изтъкава красив килим. Както тя подбира и редува цветовете, така Бог подбира и редува и житейските опитности. И в двата случая крайният продукт е нещо прекрасно, за Божия слава.

Ударението в текста е върху най-неочакваните форми, които ще приемат тези изпитания. Това може да е загуба на приятел, смърт на близък, нелечима болест, тежка депресия, наранени взаимоотношения, брачна изневяра, непокорно дете, уволнение.

Яков ни казва, че по това как реагираме в изпитания се познава дали сме християни. Ако вярата ти не ти върши работа в изпитание, такава вяра не ти е необходима. Важно е да разбереш, че

отношението ти към изпитанието ще определи изхода от него.

Много от нас се питат, Господи, защо на мен ми се случва това. 

Един човек пътувал в метрото в София. Имало много пътници и той трябвало да е с лице към вратата. Често му ставало лошо в превозни средства и сега от високата скорост започнало да му се гади. Влакът наближил спирката, вратата се отворила и човекът повърнал. После вратите се затворили и влакът продължил нататък. Там, на спирката, имало друг мъж, който стоял на платформата, за да се качи точно през тази врата. Безкрайно отвратен, той се обърнал към човека зад него и казал, "Господи, защо на мен?"

Сигурно и ти си се питал, "Господи, защо на мен?" Но дали наистина си търсел отговор на този въпрос, или просто искаше да излееш гнева си? Помисли за последния път, когато си преминавал през изпитание. Какви мисли преминаваха през главата ти? Чувстваше ли гняв, разочарование?

Считайте го за пълна радост... Думата „считам“ означава „оценявамсмятам. Тоест, когато преминавате през изпитание, направете интелигентна оценка на ситуацията. С други думи, Яков не очаква от нас да изпитваме някакво мазохистично удоволствие от страданието. Той не ни казва да се радваме на страданието, а да сме радостни в страданието.

Бог иска не просто да понасяме страданията, а да се учим от тяхФилип Янси казва: „Да се радваме в страданията не означава християните да се правят на щастливи поради трагедия или болка, докато им се плаче. Подобно гледище изкривява искреността и правдивото изразяване на чувства... Библията насочва вниманието ни към крайния резултат, как Бог може да използва страданието в живота ни. Но преди Той да произведе този резултат, Той се нуждае от нашето посвещение на Него и процесът на даване на това посвещение може да се опише като радост.“

Дотук казахме, че всеки християнин преминава през изпитания. Второ, нашето отношение определя изхода. Трето, изпитанието ни помага да разберем, че

Бог има цел

Яков 1:3-4: „като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“

Изпитанията имат цел в нашия живот. Каква е тя според Яков?

Първо, когато издържаме на изпитания, те произвеждат твърдост. Твърдостта е преведена и като търпение. Търпението е „действена твърдост по отношение на обстоятелствата, а не пасивно подчинение спрямо тях“.

От своя страна, твърдостта довежда до съвършенство. Съвършенство не означавабезгрешност, а е употребено в смисъл на духовна зрялост. След това, съвършен човек е този, който е цялостен – казва се „за да бъдете съвършени и цели“. Такъв човек притежава всяка част, която е необходима за изграждане на завършено цяло. И накрая, той е без „никакъв недостатък.“

Ние се опитваме да избегнем изпитанията. Но християнин е само този, който е преминал успешно изпитание. Следователно, за Яков изпитанията не са нещо лошо, както повечето от нас си мислим!

Това е едно съвършено различно отношение към изпитанията, различна парадигма на мислене, която да определя и нашето поведение.

Може би това ти изглежда невъзможно. „Аз съвършен и цял? Без никакъв недостатък? Сигурно се шегуваш, Яков!“ Но Яков е напълно сериозен. Той ти казва:Ти можеш да го направиш. Защо той е толкова уверен?

Неговата увереност почива на убеждението му, че

Бог не ни оставя да гоним целта сами.

Яков 1:5-8: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Бог идва в нашите изпитания и ни дава своята мъдрост. Мъдрост, или sophia (гр.)не е някакво философско познание, а духовна мъдрост, до която се достига чрез Словото и молитва. Вярващите трябва да я „искат от Бога“ (ст.4). Тази мъдрост не винаги ще съответства на желанието на вярващия, но тя ще постигне Божията цел у този, който преминава през страдание.

Някой е дал следното определение за мъдрост: „практична прозорливост - способността на вярващия да прилага онова, което знае, при разрешаване на житейските проблеми. Това е знание, приложено в употреба.“

Много от нас знаят принципа, за който говори Яков, че страданието ни усъвършенства. Но как да приложим това знание в конкретната ситуация, в която сме? Какво да направим? Да търсим ли изход или да чакаме Бог да се намеси?

В такава ситуация, Яков казва: питай Бога. Той ще ти каже какво да правиш. Не се осланяй на човешкото мнение, питай Бога.

На 6 август 1945 г., сирените на град Хирошима в Япония започват да вият, предупреждавайки за приближаваща въздушна атака. Но малко след това свирят отбой. Японските оператори на радара, виждайки само три американски самолета, решават че това не е сериозна атака. Няколко секунди по-късно първата атомна бомба е пусната над града. Тя убива десетки хиляди човека. Те са вярвали, че животът им не е застрашен, осланяйки се на човешкото мнение.

Бог иска да питаме него, не хората, които не виждат опасността ясно. Когато го направим, Бог не само ни казва какво да правим, но и „дава щедро на всички“ мъдрост. Наречието „щедро“ (haplos) oзначава „всеотдайно“. С други думи, Яков ни казва, че когато искаме мъдрост от Бога, той ни дава с такава всеобхватна загриженост и изключително внимание, сякаш няма какво друго да прави освен да дава и да дава отново.

Ако Бог толкова много е загрижен да ни даде мъдрост, защо тогава тя е дефицитна стока в живота ни? Проблемът е дали ние сме искрени в желанието си да я получим.

Яков 1:6-8: „Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че е получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Често ние се съмняваме

между две гледни точки или няколко възможности. „Колеблив“ тук означава човек „с раздвоена душа“ – някой, който е изправен пред два пътя и не може да избере нито един от тях. Този човек е седнал на два стола. Той е като вълна, която свежият порив на вятъра обръща от една в друга посока.

Какво става, когато такъв човек седне да се моли? Силата на молитвата е унищожена. Проблемът на такъв човек не е в интелектуалното съмнение, а липсата на нравствено и духовно посвещение. Тази колебливост се отразява в целия му живот – той е „непостоянен във всичките си пътища“.

Сигурен ли си в Бога? Вярваш ли с цялото си сърце, че Исус е Господ и Спасител? Че Той може да ти даде мъдрост и да ти помогне да преминеш през изпитанието, в което си в момента? Можеш ли да застанеш в тайната си молитвена стаичканераздвоен, отдаден изцяло на Бога?

Как можеш да го направиш? Най-доброто средство против тази нравствена колебливост е простотата на духа, при която този, който е в "по-долно състояние" осъзнава, че той има достойнство като Божие дете и наследник на Неговите обещания, а богатият се смири, помнейки че "ще прецъфти като цвета на тревата." (ст.9,10)

Когато го направим, Бог не ни оставя да се справяме сами в изпитанието. Той дава щедро мъдрост, чрез която можем да преминем през изпитанието, стига ние да искаме с вяра и неотклонно в молитва.

Яков 1:12: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.“

Християнският автор Малкълм Мъгъридж е казал, „Всичко, което съм научил за моите 75 години на този свят... е било научено чрез страдание, не в щастие.“

Ст. 12 е декларация за благословение на човек, който е преминал изпитание. Блажен означава „щастлив, удовлетворен, имащ вътрешна радост“. Същото Яков ще каже и в 5 глава на своето послание, ст. 11: „Ето, блажени онези, които са останали твърди.“ Това е щастие, постигнато след победа над изпитание.

Това не е щастие на зрителя, а щастие на участника. Щастлив, удовлетворен, с вътрешна радост е онзи, който издържа изпитание.

Това е истинският християнин. Той ще получи венеца на живота, който Бог е приготвил за тези, които Го любят. Много хора идват на църкваизповядват Христос, някои дори вземат водно кръщение, но когато дойде изпитанието, изчезват. Истинската вяра се доказва в изпитание.

Спърджън е казал: Винаги съм гледал назад към моментите на изпитание с копнеж – не копнеж те да се върнат, но да почувствам силата на Бога както съм я чувствал тогава, да чувствам силата на вярата както съм я чувствал тогава, да се държа за Божията мощна десница както съм я държал тогава, и да видя Бог да работи както съм го виждал тогава.“

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна
05.11.2017 г.