Уроци за учебната година и не само

/проповед/

Увод

В навечерието на 15 септември сме. Един мъж казал: „Преди много години на тази дата ме излъгаха, че ако уча няма да работя…“ А една жена писала: „Чудя се как съм завършила училище без родителите ми да са ме поздравявали във фейсбук за първия учебен ден…“

Само след няколко дни започва учебната година. Повечето деца не обичат да ходят на училище. Май родителите се вълнуват повече от децата. От вълнения покрай първия учебен ден едни родители взели букета, но забравили да вземат детето.

Деца, вие радвате ли се, че свършва ваканцията и отивате на училище? Може би сега не ви харесва, но след време ще видите и добрите страни на живота в училище.

Снощи бях на среща на класа от гимназията. Догодина ще станат 40 години от завършването ни! Не мога да повярвам, че са минали толкова много години. Макар и да не ми харесваха някои от предметите, които изучавахме, обичах да ходя на училище, най-вече за да се видя със съучениците ми.

Затова организирам и ходя на срещи на класа. И всеки път имаме много хубави разговори за вярата!

Деца, вдругиден вие се връщате в училище (някои отиват за първи път). Може и да не ви харесва, но нямате избор! Затова искам да ви напомня три важни неща, които би трябвало да знаете и които биха ви помогнали да имате едно пълноценно време в училище.

Първо, да почитате родителите си. Второ, да не се водите по акъла на съучениците си и трето, да направите Исус ваш Господ и Спасител.

1.     Почитайте родителите си.

Изход 20:12: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята…“

Колосяни 3:20: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.“

Тук не пише покорявайте се само от време на време, или само когато сте съгласни. Покорявайте се във всичко (стига то да не противоречи на Словото)! Ако не слушате родителите си, може да си имате неприятности.

Едно момче казало на баща си: „Тате, директорката ми каза да те поканя на малка родителска среща в училище“. „Колко малка, сине?“ „Аз, ти и директорката.“

И аз трябваше да науча по трудния начин, че трябва да слушам нашите. Майка ми ми казваше да не бягам вкъщи. Но веднъж, докато се гонехме със сестра ми, съборих и счупих телевизора. После баща ми се върна от работа … и оттогава не съм бягал вкъщи.

1 Петър 2:13 „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт…“ Това означава да се покорявате на всички – на родителите си, на учителите, на учителките в неделното и т.н.

Навремето ни изпращаха при директора за непристойно поведение в клас. Някои учители дори ни стискаха по врата или ни дърпаха ушите, за да ни накажат. Сега, за добро или зло, това е забранено. Но както и да ви наказват сега, няма да е приятно.

1 Петър 2:17 „Почитайте всички хора…“

В училището, където учиш, има най-различни учители. Млади и стари, опитни и неопитни, морални и неморални, строги и либерални. Но всеки от тях е създаден по Божи образ и подобие и като такъв има достойнство, което трябва да уважаваш – без значение дали харесваш човека или не!

Да уважаваш учителите обаче не означава да се съгласяваш с всичко, което ти преподават!

Една учителка по биология казала на учениците: „Деца, вселената е възникнала напълно случайно от хаоса. Няма никакъв Създател.“ Един ученик вдигнал ръка и казал, „Г-жо, когато видим една картина, ние знаем, че тя е нарисувана от художник. Когато видим една сграда, знаем че е проектирана от архитект. Ако картината и сградата не могат да възникнат случайно, как вярваме че е възможно тази сложна вселена и всички комплексни форми на живот на земята да са възникнали случайно?!“

Можем да се отнасяме с уважение дори когато не сме съгласни с някого.

Но ако почитаме родителите, учителите и другите хора, на които Бог е дал власт над нас, това ще ни спести много проблеми. Научете този принцип, той е валиден за целия живот. Ако го спазвате, ще бъдете благословени!

Когато родителите ни казват да учим и да си напишем домашното, когато ни казват да си подредим стаята и да почистим с прахосмукачка, когато ни събуждат рано за църква, покорявайте се.

2.     Не се водете по акъла на съучениците си.

Това означава да не правиш всичко, което правят другите и да не се огъваш под натиска на другите.

Римляни 12:2 „И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си.“

Притчи 1:15 „сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им“.

Когато аз бях ученик се случваше някой учител да не дойде за час. Правилото беше да го изчакаме 15 минути и ако не дойде, тогава часът може да се счита за свободен. Но се случваше някой съученик да каже, „Какво ще чакаме, хайде да се пръждосваме оттука.“

Знаех, че не е правилно, но понякога съм се поддавал на натиска и съм тръгвал с останалите. Какъв срам беше, когато веднъж учителят се върна и чете конско на всички!

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Някой е казал, „Ако си легнеш с кучета, ще се събудиш с бълхи.“ Ако не искаш да имаш бълхи, не си играй с бездомни кучета. Ако не искаш да ругаеш, не се движи със съученици, които ругаят. Ако не искаш да си навличаш бели, не играй с беладжии.

Ако някой ти каже, „Ела да направим еди какво си…“ и знаеш, че това не е редно, не отивай!

Един паяк изплел красива паяжина в една стара къща. Той я поддържал чиста и лъскава, за да влизат мухи в нея. В минутата, в която хванел „клиент“, той го изяждал до шушка, така че останалите мухи да не се усъмнят.

Тогава един ден покрай чистата паяжина прелетяла с бръмчене една сравнително интелигентна муха. Старият паяк излязъл и казал: „Влез и поседни с мен.“ Но сравнително интелигентната муха отговорила: „Не, господине. Не виждам други мухи в къщата ви, а аз няма да влизам сама.“

Малко след това тя видяла долу на пода голяма тълпа от мухи, които танцували върху парче кафява хартия. Тя се зарадвала! Не се уплашила, тъй като там имало много други мухи. ТАКА ЧЕ ТЯ СЕ НАСОЧИЛА ЗА КАЦАНЕ.

Точно преди да кацне, една пчела прелетяла бързо покрай нея и извикала: „Не кацай там, глупачке! Това е лепкава лента за мухи!“ Но сравнително интелигентната муха отвърнала: „Не ставай смешна. Тези мухи танцуват и си прекарват добре. Има голяма тълпа. Толкова много мухи не могат да грешат.“ И сами можете да се сетите за останалата част от историята.

Така че, бъдете умни. Това, че всички правят нещо, не го прави правилно. Не следвайте тълпата.

3.     Направете Христос Господ на вашия живот.

Колосяни 2:6-7 “ И така, както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.“

Деца, ако сте до 12 годишна възраст, насърчавам всички да ходите на неделно училище. Там ще научите кой е Исус, какво е направил за вас и защо трябва да се учите от Него. Неделното училище е голямо благословение за нашата църква. Насърчавам ви да каните в него и други ваши приятели от училище! Ако повече деца ходят на неделно, в България ще има по-малко лентяи, хулигани и престъпници!

Но знаете ли, че не винаги е имало неделно училище?

Движението на неделните училища било основано от един издател на вестник в Англия, Робърт Райкс. През 1780 г. той забелязва, че много бедни деца работят шест дни в седмицата, а в неделя, единствения си свободен ден, скитат по улиците, без образование и без никакво духовно наставление. Това го подтиква да започне да организира занятия в неделя, като наема учители, които да учат децата да четат и да използват Библията като основен учебник.

Но тогава архиепископът на Кентърбъри свикал епископите, за да обсъдят какво може да се направи, за да бъде спряно това. Според него това било нарушение на Изход 20:8 („Помни съботния ден, за да го освещаваш“).

Въпреки тази съпротива движението не само оцеляло, но се разраснало изключително бързо.

Трябва да сме благодарни, че имаме учители, които жертват време, труд и усилия, за да подготвят и провеждат уроците в неделното училище!

Но само неделното училище не е достатъчно. Затова се обръщам към родителите. Не е достатъчно децата ви да чуват за Бог веднъж седмично.

Установете време за семейна дискусия върху Библията и молитва всяка вечер или поне 2-3 пъти седмично. За нас като родители това е било най-пълноценното време, което сме имали с децата си.

Започнете с най-известните истории в Библията, а след това говорете и за други пасажи. Питайте децата какво биха направили те на мястото на библейските герои и какво научават от този пасаж за Бог, за Исус, за греха и т.н.

Моят зет Брентън беше научил Джейми и Руби (на 5 и 3 години съответно) да казват наизуст адаптираната за деца версия на Уестминистърския катехизис! Те знаят повече за Бог от някои възрастни тук!

Изградете навик у децата си да четат Библията и да се молят всеки ден. Когато Исус е техен Господ, те не само ще станат по-добри хора, но когато повярват в Него, ще бъдат спасени за вечността!

Много от децата и тийнейджърите имат любими филмови звезди. Кои са вашите? Моите внуци обичат Пес Патрул. По-големите от вас може би гледате „Отвътре навън 2“?

Или, ако гледате футбол, може би харесвате Меси или Роналдо? Букайо Сака, Марк Геи и Жереми Доку? Когато Доку отбеляза гол в Шампионска лига и журналистите започнаха да го превъзнасят като „новата голяма звезда“, той отговори: „Не гледайте към мен. Гледайте към Исус.“

Към кого гледаш ти? От кого се учиш? Всеки човек рано или късно разочарова. Само Исус никога няма да те разочарова, защото Той е Бог – Божият Син и Спасителят, който умря на кръста за нас!

Затова, скъпи деца и тийнове, направете Исус ваш Господ, Спасител, Цар, Учител и Герой! Вярвайте в Него, доверявайте Му се, покорявайте му се и живейте за Него!

Преди години едно 9-годишно дете обрало банка. Представяте ли си? Дете на 9 години! Това е най-младият банков обирджия в световната история. Но той нямаше да обере банка, ако бе почитал родителите си, ако не се водеше по акъла на приятелите си и ако беше направил Исус Свой Господ и Спасител.

Молитва

___________________

13.09.2026

БПЦ "Нов живот" Варна

Какво ще мотивира нашите учители да си вършат добре работата

В парите ли е проблема? Или е в Автономността, Усъвършенстването и Целта?

Попаднах на много интересно видео (виж линка по-долу) за факторите, които ни мотивират в работата ни. Ето какво пише в бележката под клипа: „Този динамичен и анимиран клип на RSA, адаптиран от лекцията на Дан Пинк пред RSA, разкрива скритата истина относно това какво ни мотивира у дома и на работното място. www.theRSA.org”. Самото видео представя изследване за това какво ни мотивира да работим изобщо.

Няколко дни, след като гледах клипа Министърът на образованието реши да съкрати Коледната ваканция за учениците. Това доведе до хиляди протестиращи деца по улиците в градовете. Но техните протести не бяха само за повече ваканционни дни. Те искаха да бъдат чути от учителите и министърът на образованието.

Този инцидент разкрива една по-дълбока криза в системата на образованието. Немотивирани и неподготвени учители, апатични ученици, скучни часове, нарастваща неграмотност... Проблемите са толкова много, че е трудно да се изредят. Повечето хора мислят, че ако учителите получават по-високо заплащане, ще бъдат стимулирани да се подготвят добре и да преподават по един по-креативен и атрактивен начин. Но тук ми се иска да покажа, че макар и важен, това не е най-важният проблем. Може би основният е, че е сгрешена цялостната философия на учебния процес. И може би тъкмо видеото на RSA дава отговор как можем да поправим тази грешка.

Първо, то показва, че макар и стратегията на награди и наказания да е работеща при изпълнението на прости, трудоемки задачи, при други изискващи концептуално и творческо мислене, това не винаги е вярно. Може някой да оспори това твърдение с тезата, че задачата на образованието е ‘проста и трудоемка’, но нека да ви напомня, че макар и да изглежда така, това не е първоначалната идея на образованието. Когато си имаме работа с хора, и особено с деца, задачата на образованието изисква много мислене и творчески подходи! Така че, макар и парите да са мотивиращо средство, те не са главното. С други думи, дори ако учителите ни получават 1500 лв. базисна заплата, това нема да промени значително ситуацията.

Второ, резултатите от изследването, направено от RSA показват, че когато говорим за умствен труд, има три фактора, водещи до по-качествен труд и лично удовлетворение: Автономността, Усъвършенстването и Целта.

В сферата на образованието Автономността би означавала даване на повече свобода на учителите да избират инструментите, методите и подходите на обучение от една страна, и от друга – даване възможност на учениците да участват в процеса на вземане на решения относно образователните програми, съдържанието на изучаваните предмети и т.н. Това би довело до по-високо АНГАЖИРАНЕ както на учителите, така и на учениците в процеса на обучение. Това предполага и едно ново отношение на учителите към учениците, а именно като към хора, а не като към ‘тухли в стената’, както пеят Пинк Флойд в една известна на всички ни песен.

Усъвършенстването е ‘желанието ни да ставаме по-добри в това, което вършим”. Представете си министърът на въпросното министерство да можеше да събере всички учители на едно място и да се опита да им обясни, че да си учител не е просто ‘работа’, а призвание; че учителите трябва да гледат на учителстването като на мисия, не като на изкарване на насъщния и че това е техния принос към обществото. Може би поне една малка част от тях тогава биха били мотивирани да израстнат в уменията си. И ако учителите биха могли да вдъхновят учениците си да работят по най-разнообразни проекти просто защото това ще им помогне да станат по-добри в съответната област (музика, математика, рисуване, история, езици...), тогава би имало повече ученици, за които ученето ще е приятно занимание.

И накрая, Целта е оня трансцедентен мотиватор, който ни кара да вървим в определена посока. Вероятно най-големият проблем на българската образователна система (и не само на нея) е, че ‘стремежът към печалба е откъснат от каквато и да е висша цел’ (цитат от видеото). Ако трябва да изберем цел, която да мотивира учителското съсловие, каква трябва да е тя? Да направим България по-добро за живеене място? Кое е онова нещо, което ще ги накара да станат сутринта и да бързат към училище? Възможността да влияят на бъдещите лидери на страната? Когато нашите учители започнат да работят с мисълта за някаква висша Цел, а не просто заради самото заплащане, те ще изпълнят задачата си, или по-добре казано, мисията си.

Всичко това може да изглежда като откритие за някого. Но тези истини можем да открием в Библията! В края на краищата, не означава ли автономията всъщност зачитане свободата и достойноството на всяко живо същество (включително на ученика!)? И не се ли мотивираме да се усъвършенстваме именно когато се трудим със съзнанието, че работим не само за ‘шефа’, но и пред очите на Бога, използвайки своите дарби, за да сътворим един малко по-добър и справедлив свят? И не е ли принасянето на слава на Исус Христос най-висшата цел, която ни кара да дишаме, съществуваме и творим на тази планета?