Monday, October 03, 2016

Божият план за брака (Битие 2:18-25)

Имало едно време един съвършен мъж и една съвършена жена и те се срещнали. След период на ухажване, те имали съвършена сватба. Техният живот бил, разбира се, също съвършен.

Една снежна, бурна Бъдни вечер това съвършено семейство карали съвършената си кола по един виещ се път, когато забелязали встрани от пътя човек, който отчаяно махал с ръка. Понеже били съвършената двойка, те спрели, за да помогнат. Там стоял дядо Коледа с огромен чувал играчки. Понеже не искали да разочароват децата на Бъдни вечер, съвършената двойка натоварили дядо Коледа и играчките му в колата. Скоро карали по пътя и спирали на всеки адрес, за да доставят играчките.

За нещастие, пътните условия се влошили и съвършената двойка и дядо Коледа катастрофирали. Само един от тях оцелял.

Как мислите, кой бил оцелелият?

Съвършената жена оцеляла. И без друго тя била единствената, която съществувала. Всеки знае, че няма дядо Коледа и че такова нещо като съвършен мъж не съществува.

Жени: това е краят на вица.
Мъже: продължете да слушате...

И така, щом съвършеният мъж и дядо Коледа не съществуват, съвършената жена трябва да е била тази, която е шофирала. Това обяснява защо е станала катастрофата.

Миналият път, когато разглеждахме Битие 1 гл., видяхме че Бог създаде небето и земята и ги изпълни със своите творения, и всяко Божие творение беше добро.

Най-накрая създаде мъжа и жената по образа на Отца, Сина и Духа и ги покани в кръга на общение заедно с Троицата. Мъжът и жената бяха равни, имаха достойнство, радваха се на взаимен респект, хармония и допълване. Те бяха съвършени.

Бог не създаде така никое друго същество. Нито хамстерът, нито маймуната, нито делфинът, нито кучето – никой друг няма този печат на Божествено одобрение върху себе си. Цялото творение пееше хваление на Бога, но човекът беше венецът на творението и само той беше поканен в интимния кръг на общение с Триединия Бог.

Но Бог не се задоволи само с това. Той беше подготвил още едно благословение за мъжа и жената. Нека прочетем Битие 2:18-25.

И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери. Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

Бог създаде брачната институция в Едем. Първият брак беше сключен в Едемската градина. Но защо създаде Той брака? Какво научаваме от тези стихове за целта му? Как иска Бог да изглежда бракът днес? Какъв е Божият план за брака?

1    1.  Целта на брака.

Битие 2:18: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам...”

В един вестник се появила обява: „Изслушвам без да прекъсвам половин час срещу 10 лв.”

Християнският автор Лий Стробъл пише: „Хората днес си признават всякакъв проблем – наркотици, развод, алкохолизъм, но има едно признание, което мразят да правят без значение дали са телевизионни звезди или телевизионни техници. То ги кара да се чувстват неловко. Прониква дълбоко в тяхната същност. Хората не искат да си признаят, че са самотни. Това е тема табу, болест на несретници и загубеняци.

Според конференция по въпросите за самотата, противно на вярванията, не старите хора, а тийнейджърите са най-самотните хора. Ние живеем в общество, което произвежда самота. Не е ли интересно – общество, което произвежда самота – където бързите промени и модерните технологии обезсърчават интимността и стимулират самота.

Човек е направен за общение, не за изолация. Представете си Адам в Едем – Той общуваше с Бога, радваше се на компанията на птиците и животните, но беше самотен. И Бог за първи път каза: „това не е добро”. И Бог създаде жената – съвършено решение за растящата самота на Адам.

Любящият Бог създаде друго създание като Адам, от същия материал, но същевременно много различно от него. Ева трябваше да бъде негов подходящ помощник.

Помощник тук не означава нещо подобно на ученик, който помага на учителя в училище да изчисти дъската. На еврейски ‘помощник’ не е обиден термин. Всъщност, това е много важна отговорност. Всесилният Бог също е наречен помощник на Израел (Изход 18:4, Псалми 33:20).

Адам се нуждаеше от Ева, за да може тя да му помогне да свърши работата си. Заедно те можеха да изпълнят задачата да ‘обработват земята’ и да служат на Бога. С други думи, те трябваше да се допълват.

Библейският коментатор Матю Хенри казва: „Ева не е направена от главата му, за да го командва, нито от краката му, за да го тъпче, но от страната му, за да е равна с него; реброто е взето от под мишницата му, за да я защитава и близо до сърцето му, за да я обича.”

Освен, че е средство срещу самотата, бракът беше и за удоволствие. В Битие 1:28 Бог каза: „Плодете се и се размножавайте!”

Ако имаш малко дете и искаш да му обясниш как се раждат децата, не го лъжи с приказки за щъркели, които носят деца, а му прочети този стих. Кажи му, че Бог е автор на секса. Целта му е да можем да се размножаваме. Както всяко друго нещо, което създаде, сексът също е добро нещо.

Но като даде дара на секса на Адам и Ева, Бог го постави в неговия правилен контекст – брака. Някой ще каже: Да, ама това е било преди грехопадението. Отговорът е, Бог не е променил целите на брака. „Не е добре за човека да бъде сам.”

Дотук говорихме за целите на брака. Той беше даден, за да спаси човека от самотата, за да му даде подходящ помощник и да му достави удоволствие. Но какъв трябва да е един брак, за да принася слава на Бога?

2   2. Божият план за брака.

а. Първо, мъжът и жената трябва да сложат интересите на съпруга/та си над тези на другите хора.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си...”

Баща и майка оженили дъщеря си. След медения месец двойката отишла да живее в далечен град. След няколко седмици телефонът звъннал, майката вдигнала – от другата страна била дъщерята. Тя плачела и казала, че току-що със съпруга й са се скарали за първи път. Дъщерята поискала да говори с баща си. Той взел телефона, отишъл в друга стая и говорил „със своето малко момиченце” около 10 мин. Когато се върнал, майката попитала: „Какво каза?” „Скарали са се с мъжа ѝ и тя иска да си дойде у дома.” След миг на мълчание, майката попитала: „Ти какво ѝ каза?” Бащата отговорил: „Казах ѝ, че тя си е у дома.”

Някой беше казал, че „бракът не е свързване на два свята, а изоставяне на два свята, за да може да се роди нов свят.” Младоженците късат пъпната връв от своите родители.

Съпругът вече е напълно посветен на своята съпруга. Той вече не е под авторитета на своите родители, а е глава на новото семейство. Съпругата е напълно посветена на своя съпруг. Тя вече не е под авторитета на своите родители, а под авторитета на своя съпруг.

Феминистите сигурно ще попитат, защо пък съпругът да е глава на семейството? Съпругът е глава на съпругата, защото беше създаден преди нея. Адам нарече Ева жена и избра името ѝ. На него Бог възложи най-голямата отговорност за моралния живот в семейството им и от него поиска пръв морална отговорност.

Затова ще остави човек баща си и майка си...

Разбира се, напускането на родители не означава да ги изоставим, когато се оженим. Връзките на любовта и грижата към родителите остават. Но те не са приоритет номер едно.

Често родителите се месят в живота на младоженците без последните да искат от тях съвет и това води до проблеми в брака на младите. Сега разбирате ли защо? Защото те се опитват отново да възстановят своя авторитет и власт върху децата си. Все едно да се опиташ да вкараш пеперудата в пашкула, от който е излязла.

Затова напускането е толкова важно. То става факт едва след като е сключен брак. Брачната церемония е именно публичното отпразнуване на това напускане. Да спиш с някого не означава, че си женен за него. Съвместното съжителство не означава, че си женен. Годежът не означава, че си женен. Нужен е брак, нужно е напускане.

Забележете, че Бог даде тази заповед в Едемската градина на първите хора. Те нямаха родители. Тази заповед беше отправена към всички останали хора, включително към нас. Несъобразяването с нея е живот в грях и непокорство на Бога.

Виждаме, че напускането е първото изискване, за да има успешен брак. Но това не е всичко.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си...”

Не можеш да се привържеш, ако преди това не си напуснал. Еврейската дума за „привързвам се” е ‘дабак’. Тя означава „прилепвам, придържам, свързвам, залепвам.” В Новия завет тя означава „циментирам, залепвам като с лепило, изливам”.

Взаимоотношенията на мъжа и жената могат да се уподобят на два залепени листа хартия. Ако се опиташ да ги разделиш, ще скъсаш и двата. Ако съпруг и съпруга се разделят, и двамата ще бъдат наранени. Ако имат деца, децата също ще бъдат наранени.

Разводът означава да вземеш трион и да разрежеш всяко дете на две от главата до петите. Потръпваме от ужас при тази мисъл, но тази илюстрация ни помага да разберем колко сериозни са последствията от развода. Затова Исус каза: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Матей 19:6)

В Божиите очи привързването означава пълно посвещение – преди всичко духовно, но също така интелектуално, емоционално и физическо. Ние сме единство на тяло, душа и дух, затова прилепването трябва да бъде във всички тези аспекти. И то трябва да е „докато смъртта ни раздели.”

Можеш да направиш това, ако решиш да обичаш съпруга/та си. Любовта е глагол. Тя е акт на волята, не чувство.

Любовта не е като скъп диамант, който си намерил. Тя е като деликатно цвете, което отглеждаш. Тя трябва да се култивира и защитава. Как култивираш любов към партньора си? Като се отнасяш към него с качествата в 1 Коринтяни 13:4-7. Като работите заедно за своята любов.

Но най-вече, привързването става тогава, когато се приближавате към Исус. Той може да направи лошия брак добър, добрият – страхотен, а страхотния по-добър. Не, че няма да има изпитания, но ще имаш Някой, който да те привежда през тези изпитания.

И накрая, за успешния брак е нужно да е изпълнено и третото условие:

Пълно сливане

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

„Двамата ще бъдат една плът.” Първо, виждаме че Бог създаде само една Ева за Адам, не няколко Еви или още един Адам. Следователно, Бог е против полигамията и хомосексуалните практики. Християнският брак е моногамен и хетеросексуален.

Попитали Хенри Форд на 50-та годишнина от брака му за тайната на неговия дългогодишен брачен живот и щастие. Той отговорил: „Тайната е същата като в автомобилния бизнес – придържай се към един модел.”

Второ, Адам и Ева не се нуждаеха от курс по сексуално образование, за да знаят какво да правят. Те не познаваха греха, срама и страха от отхвърляне. Мога да си представя как Адам гонеше Ева през долини и реки, отмествайки жирафи и пеликани и пеейки първата любовна песен в световната история: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” (Битие 2:23)

Това е мечтата на всяка двойка, която идва пред брачния олтар. Думите „ще бъдат една плът” изразява пълно сливане на духовно, физическо и сексуално ниво. Как се постига то?

Според психолозите, то е трудно. Според реалистите, то е невъзможно. Според религиозните, то е чудо. Всъщност, то е и трите заедно. Ставането една плът е дълъг процес. Но има още нещо.

Адам и Ева бяха една плът и все още не бяха съгрешили. Затова не се срамуваха един от друг. „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

Там, в Едемската градина, нашите прадеди нямаха какво да крият от Бога или един от друг. Следващият път ще видим как те загубиха своята праведност и трябваше да се покриват от очите на другия.

Днес, образно казано, ние се покриваме от очите на Бога или другите. Ние изпитваме страх, срам и вина. Но нашия срам и вина могат да бъдат покрити истински само от Божията благодат. И Божията благодат бе демонстрирана на кръста. Тъй като Исус беше съблечен гол на кръста, ние можем да бъдем облечени в дреха на праведност.

Както казва Исая 61:10, „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невяста, накитена с гиздилата си.”

В заключение, Битие 2 ни показва картината на Божията идея за брака: свещен съюз между един мъж и една жена, който се основава на напускане на родителите, привързване един към друг и ставане на една плът.

Божието намерение е същото за нас и нашия брак дори извън Едемската градина. Може би си един от скептиците и си казваш: такъв брак днес е невъзможнен. Но Битие 2 ни казва, че това е Божието намерение за всички бракове, включително нашите!

Нека не забравяме, че Исус направи първото си чудо на сватба. Исус все още може да направи чудо и в твоя брак.

Един съпруг споделя: „Съпругата ми е бременна от друг мъж. Моите родители са отвратени и искат да се разведа и никога да не се връщам при нея.” Това се случило преди пет години. Днес те още са женени. Те запазиха бебето и той го обича като свое дете. Обича и жена си. С цялото си сърце. Тя го обича. С цялото си сърце. Той не послуша съвета на родителите си и реши да работи за брака си с жена си. Сега се радва, че го е направил. По пътя е имало доста неравности, но успехът е сладък за тримата: съпруг, съпруга и дете.

За Бога всичко е възможно!


Нека се помолим.

_________
БПЦ "Нов живот" Варна
02.10.2016 г.