Исус за развода (Марк 10:1-12)

Прочит на Марк 10:1-12.

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Марк. Дотук видяхме как след своето кръщение в Йордан и изпитването в пустинята Исус започна своето служение, като изцели прокажения, паралитика и прости техните грехове, което само Бог може да върши. Изцели много други хора, подчини природните стихии и нахрани 5000 с 5 хляба и 2 риби.

В гл. 8 Той разкри пред учениците си целта на Своята мисия – да умре и да възкръсне за прощение на греховете, след което призова учениците да се отрекат от себе си, да вдигнат кръста си и да Го следват. След това се преобрази пред Петър, Йоан и Яков и ни показа, че когато сме в долината на изпитания и болка имаме нужда да се изкачим на планината, да гледаме към Исус.

Последният път разбрахме истинското величие за Исус се състои в това да служиш на другите и да приемаш децата, слабите и различните от тебе. Това разтърси тогавашните нрави и подготви пътя за радикална промяна в отношението към децата в следващите векове благодарение на благовестието на Църквата.

Днес ще говоря върху част от Марк 10 гл., за да насоча вашето внимание към една друга революционна промяна, която Исус внесе в света – промяната в отношението към жената в контекста на брака. По-конкретно ще размишляваме върху това какво е отношението на Исус и Библията към развода.

Молитва

Eдин съдия разпитвал жена по дело за развод и попитал, „Какви са основанията за вашия развод?“ Тя отговорила, „Около 4 акра и една хубава малка къщичка по средата с поточе, което минава край нея.“ „Не“, казал съдията, „имам предвид какви са основите за делото за развод.“ „Направена е от бетон, тухли и смола“, отговорила тя. Съдията пак казал, „Искам да кажа, доколко сте близки?“ „Имам леля и свако, които живеят тук в града, както и родителите на моя съпруг.“ Съдията казал, „Имате ли някакъв спор?“ „Не“, отговорила тя, „имаме гараж за две коли, който изобщо не сме използвали.“ Съдията опитал пак, „Моля ви, кажете, има ли някаква изневяра в брака ви?“ „Да, моят син и моята дъщеря имат стерео уредби. Не че ние много обичаме музика, но отговорът на вашия въпрос е “да”. „Госпожо, вашият съпруг някога бие ли ви?“ „Да, около два пъти на седмица става по-рано от мене.“

Накрая, в безсилието си, съдията попитал, „Жено, защо искаш развод?“ „А-а, не искам развод. Никога не съм искала развод. Съпругът ми иска. Казва, че не може да комуникира с мен“!

Фарисеите дойдоха при Исус, за да го поставят натясно и му зададоха един на пръв поглед прост въпрос: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“

Те се радваха, защото смятаха че са намерили печелившия ход за „шах и мат“. От една страна, Исус беше поданик на Ирод Aнтипа. Ирод беше затворил и по-късно обезглавил Йоан Кръстител именно заради критиките за развода му и брака му с братовата му жена Иродиада. Да се ожениш за жената на брат си, докато брат ти все още е жив, беше забранено от Мойсеевия закон.

Но Ирод не се интересуваше от мнението на Бог за неговото прелюбодейство. И сега, ако Исус кажеше, че разводът не е позволен, рискуваше да си навлече гнева на Ирод. От друга страна, ако каже, че е окей да се разведеш, щеше да загуби доверието, на което се радваше като морален учител.

Този въпрос е все още актуален, но и труден и предизвиква дебати в църквата. Той е и болезнен за някои от вас.

За да разберем какво е Библейското гледище към развода е нужно да започнем от самото начало и видим какво точно казва закона на Мойсей за развода?

Второзаконие 24:1 „Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно (нещо „противно“ – Синодален превод), тогава да ѝ напише разводно писмо и като го даде в ръката ѝ, да я изпрати от къщата си.“

До Мойсей разведените жени нямали никакви права. Разводното писмо („гет“, арамейски) им давало някакъв легален статут и възможност да се омъжат повторно.

Но по времето на Исус дебатът бил не дали жените трябва да имат това право, а относно това какво означават думите „не придобие благоволението му“ и „нещо грозно“. Имало две мнения.

Едното било на школата на Шамай, която смятала, че нещо „грозно“ означава прелюбодейство. Школата на Хилел наблягала на израза „не придобие благоволението му“ и смятала, че мъж може да даде развод на жена си, ако нещо не му харесва у нея.

От само себе си се разбира, че човешката природа и мъжката гордост карала повечето мъже да се ръководят от школата на Хилел. Така мъжът е можел да изгони жена си дори само ако загори манджата. Някои мъже и днес правят това!

По времето на Исус жените нямали никакви права при развод. Те можели да се разведат само ако мъжът им е прокажен или престъпник. Но Исус не приема този двоен стандарт. Затова Той ги попита, „Какво ви е заповядал Мойсей?“ (ст.3) С този въпрос той им показва същността на проблема.

Работата е там, че Мойсей не ми заповядва, а позволява развода. Бог прави това, за да регулира и смекчи злото, което хората сами си навличат.

Разрешението беше поради тяхното коравосърдечие и с цел защита на разведената жена. Мъжът вече не можеше просто да изгони жена си, трябваше да купи папирус и мастило, нужни за написване на писмо, което беше трудоемко и скъпо удоволствие. Това е давало възможност на много мъже да размислят и да се откажат от намерението си.

Малахия 2:16а: “Защото, казва Господ, Израилевият Бог, Аз мразя напускане...”

И от темата за развода Исус насочва вниманието ни към значението на брака.

Марк 10:6-9 „обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

Тези стихове се прочитат на всяка сватба от пастора, отслужващ бракосъчетанието. Бракът е свещен съюз на един мъж и една жена. Затова Бог ги направи мъж и жена. Създаде Адам и Ева, не Адам и Иван. И те трябваше да станат една плът.

Когато залепим два листа хартия с лепило и след един ден се опитаме да ги разделим, какво става? Те се късат. Исус ни показва, че Бог е създал брака като траен съюз, в който Бог е лепилото, което свързва заедно съпруга и съпругата.

Божието намерение за брака е той да е свещен съюз на две личности. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

С други думи, според Божията аритметика, 1+1 = 1.

Исус наблегна на брака и с това ни показа кой е правилният подход за нас. Ако бракът ти се разклаща, ако ти се струва, че не можеш да продължаваш да живееш с този човек, тогава двамата насочете вниманието си към значението на брака.

Много хора казват, днес културата е различна, бракът е отживелица, трябва да променим отношението си към брака. Исус обаче ни казва, не слушайте тези гласове. Погледнете как беше от началото на създанието. Аз създадох брака, той е моя институция, така че моите правила, а не вашите са в сила.

Следователно, ако брачната вярност е Божието намерение за брака, разводът е неохотно решение поради коравосърдечието ни и стремежа ни да намираме вратичка за собствения си грях. И за да покаже, че разводът не е част от Божия план, Исус казва,

Марк 10:11,12 „Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.“

В евангелието на Матей виждаме по-пълно отразяване на поучението на Исус: „Който напусне жена си, освен поради прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства, и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.“ (Матей 19:9)

Виждаме, че Исус показва, че разводът, както и повторната женитба са позволени само в случай на прелюбодейство на брачния партньор. Тук за „прелюбодейство“ е използвана думата „порнея“, която означава всякакви видове сексуална неморалност.

Сигурно това изявление на Исус е изненадало неговите ученици. А днес за невярващите хора то е направо шокиращо. За мнозина бракът е отживелица. Около 39% от браковете в България завършват с развод. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.8 години.

Сякаш все повече хора избират съвместното съжителство пред брака. През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9 %. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните – 13 %, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години – 6 %.

Подобна е картината и в световен мащаб. Но има и някои вдъхновяващи примери.

През 2013 г. в Калифорния се провело много необичайно военно погребение. Погребали сержант Джоузеф Гант, който участвал във Втората Световна Война и в Корейската война. Той бил пленен в Корея през 1950 и следващата година умрял. Но тялото му не било върнато много години и смъртта му не била потвърдена от Северна Корея.

Жена му Клара чакала с десетилетия съпругът ѝ да се върне. Редовно посещавала форуми с представители на правителството, за да получи информация за случилото се. Клара даже купила къща с малко езерце, за да може когато се върне Джоузеф да лови риба в него.

Тя била на 94 г., когато останките му най-накрая били донесени у дома и той получил погребение с военни почести. Това не било завръщането, за което мечтаела, но най-накрая знаела какво е станало с него. Тя казала на репортер, който я интервюирал, „Той ми каза, че ако нещо се случи с него, иска да се омъжа отново. А аз му казах, „Не, не.“ И ето ме, все още съм негова съпруга и ще остана негова до деня, в който Господ ме призове у дома.“

Каква невероятна вярност към съпруга, показана от една вярваща жена!

Обратно, невярващият често гледа на брака като на неудобни окови, от които решава да се отърве при първа възможност.

И така, дотук видяхме, че разводът е позволен само при прелюбодейство или изневяра на брачния партньор. Но когато разглеждаме цялостното послание на Писанията върху темата за развода, виждаме още една основателна причина за развод. Тя е добавена от ап. Павел:

1 Коринтяни 7:15: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Но защо в общия случай напускането и повторната женитба са прелюбодейство? Причината е, че съпрузите вече са били една плът с друг човек.

Следователно, разводът не е врата, през която да излезеш да търсиш по-зелена трева. Разводът не е разрешително да загърбиш брака си, защото си срещнал някой друг, който си мислиш че ще те направи щастлив. Не прави тази грешка. Това е (не)чисто и просто прелюбодейство.

Римляни 12:18 „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Направили едно изследване сред хора, които обмисляли сериозно развод. След 5 години отново ги посетили. Някои се били развели, други работели над брака си и го съхранили. Втората група считали себе си за по-щастливи от тези, които се развели.

Огромна част от първата група все още оценявали себе си като нещастни. Обратно, 2/3 от тези които не се развели посочили, че браковете им са щастливи 5 години по-късно.

Но ефектът на развода не се ограничава само до съпрузите. Децата на разведени родители са 25-30% по-уязвими на разболяване. Освен това, продължителността на живота им е по-кратка.

Ако ти си женен или омъжена, Божията съвършена воля за брака ти е той да просъществува докато смъртта ви раздели.

Но какво да направи християнка или християнин, които са женени за невярващ? Как могат двамата да живеят в мир и хармония тогава? Как може жената християнка да живее под авторитета на Христос и на невярващия си съпруг едновременно?

Християните в такава ситуация са склонни да се разведат, мислейки че това ще донесе слава на Бога. Но Божието слово казва точно обратното:

1 Коринтяни 7:12-14 „... Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“

Християни, женени за невярващи, трябва да се молят за спасението на съпрузите си, но и за силата на Святия Дух да променя техните собствени сърца. Те се нуждаят да демонстрират плода на Духа на своя невярващ съпруг или съпруга, за да им показват Неговата любов и във всичко да разчитат на Божията благодат.

Докато бил с весела компания в кръчмата, един пияница се похвалил, че ако заведе своите приятели вкъщи в полунощ и помоли жена му да стане и да сготви вечеря за тях, тя ще го направи без да протестира. Останалите помислили, че това са празни хвалби и го предизвикали да го направи. Така че, пияната тълпа тръгнала след него към дома му и той отправил това неразумно искане към жена си. Тя се подчинила, облякла се и приготвила много хубава вечеря, след което я сервирала толкова радостно, все едно ги е очаквала.

След вечерята един от мъжете я попитал как е могла да бъде толкова мила, когато те са постъпили толкова неразумно и тя не одобрява поведението им. Отговорът ѝ бил: „Господине, когато моят съпруг и аз се оженихме, и двамата бяхме грешници. Бог благоволи да ме изведе от това опасно състояние. Съпругът ми продължава да е невярващ. Треперя, като си помисля какво го очаква. Ако умре както е сега, ще бъде нещастен завинаги. Считам за свой дълг да направя настоящото му същестуване възможно най-комфортно.“ Скоро след това съпругът ѝ бил спасен.

Но някой ще попита, какво да кажем за случаите на насилие? Има ли Библейски основания за развод поради насилие? За да си отговорим на този въпрос, можем да попитаме Господ, защото Той е преживял това.

Еремия 3:8 „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодейства, и Аз по тази именно причина я напуснах и ѝ дадох разводно писмо...“ В какво се състоеше това прелюбодейство на Израил? То се изразяваше в идолопоклонство, но също така в отстъпление от Божията любов, довели до потъпкване на угнетените, финансово заробване, корупция, насилие и покъртително беззаконие и насилие над онеправданите.

Насилието има различни лица. Но кога то се превръща в основателна причина за развод? Когато един брак от взаимоотношение се е превърнал в заробване. Когато бракът вече не отразява взаимоотношенията на Христос с църквата, а започне да прилича повече на отношението на фараона към израелтяните, има сериозен проблем.

Жена, която е систематично бита, сексуално насилвана, вербално и физически малтретирана, изолирана от приятели и външна помощ, вече не е съпруга, а робиня. И това не е вече брак, а робство. Това е извращение на самата същност на брака, който Бог е създал. В същността си това е напускане на брака от страна на насилника.

Затова можем да кажем, че в случаи на насилие важи отново принципа на Павел от 1 Коринтяни 7:15: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Дотук казахме, че бракът е свещен съюз между един мъж и една жена и Божият план за тях е той да съществува до смъртта на единия от съпрузите. Конкретно посочени изключения в Словото са само две – прелюбодейство или напускане на един от съпрузите. Разгледахме и случаите на систематично насилие, и видяхме че тогава на практика насилникът е напуснал брака. Въпросът е,

къде си ти? Какво би казал Исус на тебе в твоята ситуация?

Ако си женен или омъжена, остани такъв. Пази брака си. Не си мисли, че не можеш да паднеш или да се изкушиш. Молете се заедно, разхождайте се заедно, имайте време заедно без децата. Малко неща в живота са толкова ценни, колкото брака, не гледай на него като на даденост. Дори да си женен за невярващ, не го напускай, защото той и децата ви се освещават чрез тебе.

Ако обмисляш развод, говори с някого, не се предавай. Ако имаш библейски основания за развод, помисли каква слава ще принесеш на Бога, ако търпеливо работиш за помирение. А ако нямаш библейски основания, помисли каква обида би било за Бог да нарушиш клетвата, която си произнесъл пред Него. Помисли как това ще се отрази на децата. Не напускай брака.

Ако си разведен и си имал библейско основание за развод, никой няма право да гледа на теб с лошо око. Вината не е твоя. Намери общение и Божията благодат в църквата.

Ако си разведен, но не би трябвало, знай че Бог може да помири теб и брачния ти партньор. Моли се Бог да ви покаже Своята благодат и да ви свърже отново заедно. Ако това не стане, тогава не се жени отново. Не си мисли, че винаги можеш да се покаеш по-късно. Не знаеш дали следващия път, когато хладнокръвно съгрешиш, Господ няма да те предаде на закоравяване в греха и на осъждение.

А ако твоят грях е причинил развод с твоя партньор и сега отново си женен – тичай към кръста. Не е леко провинение да разлъчиш това, което Бог е съчетал. Не е невинно прегрешение да участваш в прелюбодейството на нов брак.

Но разводът не е непростим грях. За теб има милост, но покаянието ти трябва да е искрено и признаването на вината трябва да е пълно. Съкрушено сърце и каещ се дух Бог няма да отхвърли. Иди при Бога, моли се и познай Неговата любов. Опитай Неговата освобождаваща благодат. Окъпи се във фонтана от кръв, капеща от вените на Емануил и тази кръв ще умие твоя грях. Амин!

________________

07.04.2019 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Божият план за брака (Битие 2:18-25)

Имало едно време един съвършен мъж и една съвършена жена и те се срещнали. След период на ухажване, те имали съвършена сватба. Техният живот бил, разбира се, също съвършен.

Една снежна, бурна Бъдни вечер това съвършено семейство карали съвършената си кола по един виещ се път, когато забелязали встрани от пътя човек, който отчаяно махал с ръка. Понеже били съвършената двойка, те спрели, за да помогнат. Там стоял дядо Коледа с огромен чувал играчки. Понеже не искали да разочароват децата на Бъдни вечер, съвършената двойка натоварили дядо Коледа и играчките му в колата. Скоро карали по пътя и спирали на всеки адрес, за да доставят играчките.

За нещастие, пътните условия се влошили и съвършената двойка и дядо Коледа катастрофирали. Само един от тях оцелял.

Как мислите, кой бил оцелелият?

Съвършената жена оцеляла. И без друго тя била единствената, която съществувала. Всеки знае, че няма дядо Коледа и че такова нещо като съвършен мъж не съществува.

Жени: това е краят на вица.

Мъже: продължете да слушате...

И така, щом съвършеният мъж и дядо Коледа не съществуват, съвършената жена трябва да е била тази, която е шофирала. Това обяснява защо е станала катастрофата.

Миналият път, когато разглеждахме Битие 1 гл., видяхме че Бог създаде небето и земята и ги изпълни със своите творения, и всяко Божие творение беше добро.

Най-накрая създаде мъжа и жената по образа на Отца, Сина и Духа и ги покани в кръга на общение заедно с Троицата. Мъжът и жената бяха равни, имаха достойнство, радваха се на взаимен респект, хармония и допълване. Те бяха съвършени.

Бог не създаде така никое друго същество. Нито хамстерът, нито маймуната, нито делфинът, нито кучето – никой друг няма този печат на Божествено одобрение върху себе си. Цялото творение пееше хваление на Бога, но човекът беше венецът на творението и само той беше поканен в интимния кръг на общение с Триединия Бог.

Но Бог не се задоволи само с това. Той беше подготвил още едно благословение за мъжа и жената. Нека прочетем Битие 2:18-25.

И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери. Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

Бог създаде брачната институция в Едем. Първият брак беше сключен в Едемската градина. Но защо създаде Той брака? Какво научаваме от тези стихове за целта му? Как иска Бог да изглежда бракът днес? Какъв е Божият план за брака?

1    1.  Целта на брака.

Битие 2:18: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам...”

В един вестник се появила обява: „Изслушвам без да прекъсвам половин час срещу 10 лв.”

Християнският автор Лий Стробъл пише: „Хората днес си признават всякакъв проблем – наркотици, развод, алкохолизъм, но има едно признание, което мразят да правят без значение дали са телевизионни звезди или телевизионни техници. То ги кара да се чувстват неловко. Прониква дълбоко в тяхната същност. Хората не искат да си признаят, че са самотни. Това е тема табу, болест на несретници и загубеняци.”

Според конференция по въпросите за самотата, противно на вярванията, не старите хора, а тийнейджърите са най-самотните хора. Ние живеем в общество, което произвежда самота. Не е ли интересно – общество, което произвежда самота – където бързите промени и модерните технологии обезсърчават интимността и стимулират самота.

Човек е направен за общение, не за изолация. Представете си Адам в Едем – Той общуваше с Бога, радваше се на компанията на птиците и животните, но беше самотен. И Бог за първи път каза: „това не е добро”. И Бог създаде жената – съвършено решение за растящата самота на Адам.

Любящият Бог създаде друго създание като Адам, от същия материал, но същевременно много различно от него. Ева трябваше да бъде негов подходящ помощник.

Помощник тук не означава нещо подобно на ученик, който помага на учителя в училище да изчисти дъската. На еврейски ‘помощник’ не е обиден термин. Всъщност, това е много важна отговорност. Всесилният Бог също е наречен помощник на Израел (Изход 18:4, Псалми 33:20).

Адам се нуждаеше от Ева, за да може тя да му помогне да свърши работата си. Заедно те можеха да изпълнят задачата да ‘обработват земята’ и да служат на Бога. С други думи, те трябваше да се допълват.

Библейският коментатор Матю Хенри казва: „Ева не е направена от главата му, за да го командва, нито от краката му, за да го тъпче, но от страната му, за да е равна с него; реброто е взето от под мишницата му, за да я защитава и близо до сърцето му, за да я обича.”

Освен, че е средство срещу самотата, бракът беше и за удоволствие. В Битие 1:28 Бог каза: „Плодете се и се размножавайте!”

Ако имаш малко дете и искаш да му обясниш как се раждат децата, не го лъжи с приказки за щъркели, които носят деца, а му прочети този стих. Кажи му, че Бог е автор на секса. Целта му е да можем да се размножаваме. Както всяко друго нещо, което създаде, сексът също е добро нещо.

Но като даде дара на секса на Адам и Ева, Бог го постави в неговия правилен контекст – брака. Някой ще каже: Да, ама това е било преди грехопадението. Отговорът е, Бог не е променил целите на брака. „Не е добре за човека да бъде сам.”

Дотук говорихме за целите на брака. Той беше даден, за да спаси човека от самотата, за да му даде подходящ помощник и да му достави удоволствие. Но какъв трябва да е един брак, за да принася слава на Бога?

2   2. Божият план за брака.

а. Първо, мъжът и жената трябва да сложат интересите на съпруга/та си над тези на другите хора.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си...”

Баща и майка оженили дъщеря си. След медения месец двойката отишла да живее в далечен град. След няколко седмици телефонът звъннал, майката вдигнала – от другата страна била дъщерята. Тя плачела и казала, че току-що със съпруга й са се скарали за първи път. Дъщерята поискала да говори с баща си. Той взел телефона, отишъл в друга стая и говорил „със своето малко момиченце” около 10 мин. Когато се върнал, майката попитала: „Какво каза?” „Скарали са се с мъжа ѝ и тя иска да си дойде у дома.” След миг на мълчание, майката попитала: „Ти какво ѝ каза?” Бащата отговорил: „Казах ѝ, че тя си е у дома.”

Някой беше казал, че „бракът не е свързване на два свята, а изоставяне на два свята, за да може да се роди нов свят.” Младоженците късат пъпната връв от своите родители.

Съпругът вече е напълно посветен на своята съпруга. Той вече не е под авторитета на своите родители, а е глава на новото семейство. Съпругата е напълно посветена на своя съпруг. Тя вече не е под авторитета на своите родители, а под авторитета на своя съпруг.

Феминистите сигурно ще попитат, защо пък съпругът да е глава на семейството? Съпругът е глава на съпругата, защото беше създаден преди нея. Адам нарече Ева жена и избра името ѝ. На него Бог възложи най-голямата отговорност за моралния живот в семейството им и от него поиска пръв морална отговорност.

Затова ще остави човек баща си и майка си...

Разбира се, напускането на родители не означава да ги изоставим, когато се оженим. Връзките на любовта и грижата към родителите остават. Но те не са приоритет номер едно.

Често родителите се месят в живота на младоженците без последните да искат от тях съвет и това води до проблеми в брака на младите. Сега разбирате ли защо? Защото те се опитват отново да възстановят своя авторитет и власт върху децата си. Все едно да се опиташ да вкараш пеперудата в пашкула, от който е излязла.

Затова напускането е толкова важно. То става факт едва след като е сключен брак. Брачната церемония е именно публичното отпразнуване на това напускане. Да спиш с някого не означава, че си женен за него. Съвместното съжителство не означава, че си женен. Годежът не означава, че си женен. Нужен е брак, нужно е напускане.

Забележете, че Бог даде тази заповед в Едемската градина на първите хора. Те нямаха родители. Тази заповед беше отправена към всички останали хора, включително към нас. Несъобразяването с нея е живот в грях и непокорство на Бога.

Виждаме, че напускането е първото изискване, за да има успешен брак. Но това не е всичко.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си...”

Не можеш да се привържеш, ако преди това не си напуснал. Еврейската дума за „привързвам се” е ‘дабак’. Тя означава „прилепвам, придържам, свързвам, залепвам.” В Новия завет тя означава „циментирам, залепвам като с лепило, изливам”.

Взаимоотношенията на мъжа и жената могат да се уподобят на два залепени листа хартия. Ако се опиташ да ги разделиш, ще скъсаш и двата. Ако съпруг и съпруга се разделят, и двамата ще бъдат наранени. Ако имат деца, децата също ще бъдат наранени.

Разводът означава да вземеш трион и да разрежеш всяко дете на две от главата до петите. Потръпваме от ужас при тази мисъл, но тази илюстрация ни помага да разберем колко сериозни са последствията от развода. Затова Исус каза: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Матей 19:6)

В Божиите очи привързването означава пълно посвещение – преди всичко духовно, но също така интелектуално, емоционално и физическо. Ние сме единство на тяло, душа и дух, затова прилепването трябва да бъде във всички тези аспекти. И то трябва да е „докато смъртта ни раздели.”

Можеш да направиш това, ако решиш да обичаш съпруга/та си. Любовта е глагол. Тя е акт на волята, не чувство.

Любовта не е като скъп диамант, който си намерил. Тя е като деликатно цвете, което отглеждаш. Тя трябва да се култивира и защитава. Как култивираш любов към партньора си? Като се отнасяш към него с качествата в 1 Коринтяни 13:4-7. Като работите заедно за своята любов.

Но най-вече, привързването става тогава, когато се приближавате към Исус. Той може да направи лошия брак добър, добрият – страхотен, а страхотния по-добър. Не, че няма да има изпитания, но ще имаш Някой, който да те привежда през тези изпитания.

И накрая, за успешния брак е нужно да е изпълнено и третото условие:

Пълно сливане

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

„Двамата ще бъдат една плът.” Първо, виждаме че Бог създаде само една Ева за Адам, не няколко Еви или още един Адам. Следователно, Бог е против полигамията и хомосексуалните практики. Християнският брак е моногамен и хетеросексуален.

Попитали Хенри Форд на 50-та годишнина от брака му за тайната на неговия дългогодишен брачен живот и щастие. Той отговорил: „Тайната е същата като в автомобилния бизнес – придържай се към един модел.”

Второ, Адам и Ева не се нуждаеха от курс по сексуално образование, за да знаят какво да правят. Те не познаваха греха, срама и страха от отхвърляне. Мога да си представя как Адам гонеше Ева през долини и реки, отмествайки жирафи и пеликани и пеейки първата любовна песен в световната история: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” (Битие 2:23)

Това е мечтата на всяка двойка, която идва пред брачния олтар. Думите „ще бъдат една плът” изразява пълно сливане на духовно, физическо и сексуално ниво. Как се постига то?

Според психолозите, то е трудно. Според реалистите, то е невъзможно. Според религиозните, то е чудо. Всъщност, то е и трите заедно. Ставането една плът е дълъг процес. Но има още нещо.

Адам и Ева бяха една плът и все още не бяха съгрешили. Затова не се срамуваха един от друг. „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

Там, в Едемската градина, нашите прадеди нямаха какво да крият от Бога или един от друг. Следващият път ще видим как те загубиха своята праведност и трябваше да се покриват от очите на другия.

Днес, образно казано, ние се покриваме от очите на Бога или другите. Ние изпитваме страх, срам и вина. Но нашия срам и вина могат да бъдат покрити истински само от Божията благодат. И Божията благодат бе демонстрирана на кръста. Тъй като Исус беше съблечен гол на кръста, ние можем да бъдем облечени в дреха на праведност.

Както казва Исая 61:10, „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невяста, накитена с гиздилата си.”

В заключение, Битие 2 ни показва картината на Божията идея за брака: свещен съюз между един мъж и една жена, който се основава на напускане на родителите, привързване един към друг и ставане на една плът.

Божието намерение е същото за нас и нашия брак дори извън Едемската градина. Може би си един от скептиците и си казваш: такъв брак днес е невъзможнен. Но Битие 2 ни казва, че това е Божието намерение за всички бракове, включително нашите!

Нека не забравяме, че Исус направи първото си чудо на сватба. Исус все още може да направи чудо и в твоя брак.

Един съпруг споделя: „Съпругата ми е бременна от друг мъж. Моите родители са отвратени и искат да се разведа и никога да не се връщам при нея.” Това се случило преди пет години. Днес те още са женени. Те запазиха бебето и той го обича като свое дете. Обича и жена си. С цялото си сърце. Тя го обича. С цялото си сърце. Той не послуша съвета на родителите си и реши да работи за брака си с жена си. Сега се радва, че го е направил. По пътя е имало доста неравности, но успехът е сладък за тримата: съпруг, съпруга и дете.

За Бога всичко е възможно!

Нека се помолим.

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

02.10.2016 г.