Какво да подаря на Исус? (Михей 6:6-8)

 /проповед/

Честито Рождество Христово! Това е последната ни служба за годината. Вчера беше Рождество и се надявам всички да сте имали един хубав празник с хората, които обичате. Макар и Рождество да отмина, неговото значение никога няма да отмине. Защото без Рождество нямаше да има Разпети Петък, а без Разпети Петък нямаше да има Възкресение Христово. Без Възкресение е празна нашата вяра!

Рождество Христово е централно събитие в човешката история! Но то е важно и за всеки от нас. Защото Исус дойде не за да разведри нашия декември, а да промени нашия живот! Повечето от нас вече са получили подаръци на Рождество. Но днес искам да се замислим какъв подарък иска Исус от нас?

За целта ще разгледаме един пасаж от Стария завет, който на пръв поглед няма много общо с Рождество Христово. Той е написан от пророк Михей. И макар и да не говори конкретно за Рождествената история, този пасаж има връзка с подаръка, който Исус иска от нас. В него той задава въпроса, „Какво иска Бог от нас? Какво да му предложим?“

Чували ли сте историята за момченцето, което видяло мъдреците да идват да се поклонят на бебето Исус. Той гледал с широко отворени очи, докато те представяли даровете си - злато, ливан и смирна. Колко много искало и то да се поклони на бебето. Но нямал какво да даде, нямал нищо, което да е достойно за малкия цар. Очите му се напълнили със сълзи и той се обърнал и тръгнал към дома си.

Но тогава му се явил ангел и му казал, „Дай това, което е най-скъпо за сърцето ти.“ Момчето помислило за малко и след това по съвета на ангела сложило една избеляла синя торба до даровете на мъдреците.

Вътре в торбата имало една пеперуда, прашка, едно изпокъсано въже, с което момчето се изкачвало на високи дървета, рапан, който като го държиш на ухото си, можеш да чуеш шума на морето. Той дал това, което е най-скъпо на сърцето му и така получил привилегията да остане в присъствието на царя.

Римляни 12:1 „И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Единственият дар, който можеш да дариш на Исус, е себе си.

Сега сме в сезона на подаръците, нали? Това е време, в което сме много щедри. Време, в което често харчим повече, отколкото можем да си позволим.

Но ми се струва, че обичаят да се дават подаръци на Исус, установен от мъдреците, се е променил. Сега не подаряваме подаръци толкова на Исус, колкото на други хора.

Може би това не се отнася толкова за нас, мъжете, колкото за жените. Те започват да мислят за това още от началото на ноември. Измъчват се, докато измислят на кого какво да купят. Готови са да ходят по молове и магазини с дни и седмици, докато купят подходящи подаръци за семейството и близките си.

Чудя се какво би станало, ако на някое Рождество решим да отделим толкова време, енергия и мислене, за да направим подарък на Исус?

Пророк Михей сигурно е бил изправен пред същата дилема. Чуйте думите му, записани в

Михей 6:6-8 „С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? 7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си – за греха на душата си? 8 Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“

Михей пита, „С какво да дойда пред Господа? Какво да Му принеса?“ В началото си мисли за приноси на едногодишни телета, хиляди овни, реки от масло. Но след това Михей разбира, че всъщност Бог не иска нищо от тези неща.

Бог иска три дара. Той иска ние да вършим праведното, да обичаме милост и да ходим смирено със своя Бог.

Чудя се, как ли би изглеждало Рождество, ако всички можехме да можехме да вземем тези три неща, да ги увием като подаръци, да ги сложим под елхата и да ги подарим на Бог? Нека помислим за това за момент.

1.     Върши праведното.

В Новия превод „да вършиш праведното“ е преведено „да се придържаш към справедливостта.“ Смисълът в оригинала на староеврейски е да се отнасяме справедливо към хората.

В света има толкова много несправедливост. Виждаме я навсякъде. Богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Сякаш лошите се измъкват ненаказани, а добрите се провалят. Всичко е обърнато с краката нагоре. Много малко хора днес вярват в правосъдието. Дребните риби отиват в затвора, но големите са недосегаеми за закона.

Най-грандиозното ограбване, и то по време на пандемията, е кредит от 3 милиарда, който правителството е изтеглило, за да построи една тръба, която минава през България и няма никакъв реален икономически ефект за страната. Прокуратурата дори не разследва случая, камо ли да има осъден. Няма кой да върши праведното.

Помните ли Кристиан Николов, който уби тв журналист Милен Цветков? Цветков чака на червен светофар, когато другата кола се забива в задната част на автомобила му. Водачът, предизвикал инцидента - мъж на 22 години, е шофирал под въздействието на три вида наркотици. Пуснат е под домашен арест. Това също не звучи като много справедливо.

Има толкова много несправедливост в този свят.

В този свят на несправедливост, дали Бог не иска да му подарим справедливост? Мисля си, че един от най-добрите подаръци, които можем да му донесем е да увием малко „справедливост“ и да го донесем до яслите на Исус. Да му кажем, „Господи, хората в света вършат много несправедливи неща, но като Христов последовател, аз ще бъда честен с хората. Обещавам да не мамя. Обещавам да си плащам данъците. Да давам кесаревото на кесаря и Божието на Бога. Да бъда коректен към клиентите в бизнеса ми. Да казвам истината.

Да показвам справедливост към всички, включително към хора от малцинствата, чужденците, бедните и маргинализираните. Обещавам да не клюкарствам, да не се оплаквам, да не споря и да не крамолнича с другите.

Как би изглеждал светът, ако църквата даде пример и върши праведното? Как би изглеждала следващата година от нашия живот, ако увием подарък на справедливост и го донесем на Исус?

2.     Обичай милостта.

Бог каза на Михей да върши праведното и да обича милост (в НП, „да обичаш милосърдни дела“). Библията казва, „любовта дълго търпи и е милостива“ (1 Коринтяни 13:4). Днес е трудно да срещнеш любезно отношение. Толкова много хора са груби и невежливи.

Един човек никога не използвал ругатни. Но карал всички около него да ругаят. Всички сме срещали такива хора, нали?

Някога отнасяли ли са се с вас нелюбезно? Имал ли си това чувство, че човекът отсреща не го е грижа за теб?

Помисли си за прокажените в новозаветни времена. Където и да отиваха, те трябваше да викат, „Нечист, нечист“. Живееха в гета за прокажени, бяха изолирани, защото нямаше лек за тази болест.

Как ли са се чувствали, когато хората са поглеждали към тях и след това са се обръщали и са хуквали, страхувайки се да не се докоснат до тях и нежелаейки да са в тяхното присъствие? От тях са се гнусяли даже собствените им семейства, не са били добре дошли никъде!

Днес някои хора искат не просто болните от вируса да се изолират, но дори тези, които не са ваксинирани, без значение дали са преболедували или не... Защо пращаме дори братя и сестри в концентрационния лагер на омразата?

От другата страна отговарят също с обвинения и квалификации, които уронват достойнството на човека. Липсва диалог, липсва изслушване, липсва правилен подход. И много християни припяват в този хор.

Къде остана милостта? Защо пренебрегваме заповедта да се обичаме? Защо забравихме, че ученикът Христов се познава по любовта, не по знанията или експертизата?

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Когато прокажените идваха при Исус, Той не се обръщаше да бяга. Не ги гълчеше, че са нарушили карантината. Просто посягаше, докосваше ги и ги изцеляваше! Показваше милост към тях и в резултат те биваха изцелени.

Какво да кажем за самарянката, която Исус срещна при кладенеца на Яков? Колко съпрузи беше имала тя? Пет! И мъжът, с когото живееше, не беше неин съпруг. Всички я смятаха за неморална и за проститутка.

Когато ходеше по улицата, хората се кикотеха и подхвърляха обидни забележки. Сигурно са били толкова безмилостни в отношението си към нея, че тя дори се страхуваше да ходи за вода сутринта или вечерта, когато жегата се отпускаше и когато всеки друг ходеше за вода.

Вместо това тя отиваше за вода по пладне, в най-голямата жега. И точно тогава тя срещна Исус. Ами ако Исус беше нелюбезен с нея? Ако Исус ѝ беше казал, „Не искам да имам нищо общо с лека жена като теб!“

Но Той не го направи. Вместо това ѝ говори така, че тя изтича обратно в Сихар и каза на хората да дойдат и да срещнат човека, който ѝ беше казал всичко, което някога беше правила. Да се запознаят с този мъж, който ѝ беше показал милост.

Милостта е дар, който е добре да донесем на Исус на Рождество. Готови ли сте да обещаете на Бог днес, когато още празнуваме Рождество Христово, че давате подаръци от милост на тези около вас? Можем ли да обещаем, че ще сме по-мили един към друг? Че ще се обичаме така, че да познаят че сме Негови ученици?

Неотдавна един мой познат почина. Говорих с негов близък и той ми каза, последният път като са говорили, той е бил груб с него. И сега не може да си го прости. Ние трябва да можем да си простим, защото Исус ни прощава, ако изповядаме греха си.

Но нека внимаваме как се отнасяме към нашите ближни, защото не знаем колко време ни остава да сме с тях на тази земя!

Когато показваме милост, това показва Христос в нас и светът разбира, че Той наистина е променил нашия живот.

Мисля, че милостта е чудесен подарък, който можем да донесем на Исус в тези Рождествени дни.

3.     Ходи смирено с твоя Бог.

Господ каза на Михей, че Той иска от него още един подарък – да ходи смирено със своя Бог. Исус дойде в един свят, който не се впечатляваше от смирението. То не само не се считаше за добродетел, но и се смяташе за проява на слабост. Това беше светът, повлиян от философията и културата на древна Гърция.

Хората бяха арогантни и горделиви. Те смятаха, че колкото повече роби и пари имаш, толкова по-висш благородник си. Богатите носеха своите бижута и се перчеха с тях по площадите. Робите нямаха никакви права и бяха третирани като стока.

Когато Исус дойде на света, хората се впечатляваха от силата. Римските войници яздеха силни жребци, с бляскави доспехи, шлемове, мечове и щитове. Техните началници раздаваха заповеди и войниците бързо се подчиняваха.

В такъв свят дойде бебето Исус. Когато порасна, Той не яхна силен жребец, а възседна осле. Той не дойде с големи притежания, богатство или бижута. И светът не го забеляза! Но му се присмя и го разпна!

Почти 2000 години са изминали оттогава. Ние по-различни ли сме от гърците и римляните? Сега се впечатляваме от марки. Искаме да носим хубави дрешки, да следваме модата. Да имаме комфортни жилища, да караме хубави коли и да имаме скъпи телефони.

Но Господ каза на Михей, „Ходи смирено с твоя Бог“.

По думите на Андрю Мъри, „Смирението не е да мислиш, че от тебе не става нищо. Смирение е да не мислиш изобщо за себе си. Истински смиреният човек не знае, че е смирен. Мойсей не знаеше, че лицето му грее.“

Бог каза на Михей, но повтаря и на нас, „Ходи смирено с Господа твоя Бог.“ Чуваме ли Неговия глас? В света днес има много гласове, които се надпреварват да ни съветват.

Апетитът казва: „Бъди чувствен, наслади се на удоволствието.“ Образованието казва: „Бъди изобретателен, разшири хоризонта си.“ Материализмът казва: „Задоволи желанието си, угоди си.“ Психологията казва: „Бъди уверен, търси себереализация.“ Гордостта казва: „Бъди над другите, ти си повече от тях.“ Хуманизмът казва: „Бъди способен, вярвай в себе си.“ Бог казва: „Бъди мъдър, смири себе си.“

Заключение

Днес говорихме за три рождествени подаръка. И най-невероятното е, че не трябва да даваме пари за тях. Не ни е нужен талант, за да ги подарим. Всеки от тук присъстващите може да подари тези подаръци. Можем да ги донесем, красиво опаковани и да ги положим пред нозете на Исус.

Датата на Рождество Христово отмина, но празниците продължават. Все още не е късно да го направим. Ако го направим, ще имаме най-хубавите Рождествени празници и най-добрата година.

_______________________

26.12.2021 г.

БПЦ "Нов живот"

Конституцията на Божието царство

Проповядвана от Божия Син Исус Христос и записана от св. Матей по поръчка и вдъхновение от Святия Божи Дух., 55-65 г.сл. Хр.

ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА

Блаженствата

5 А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

3 Блажени бедните[a] по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

12 радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Сол и светлина за света

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Исус Христос и законът

17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота[b], нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

21 Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“[c], ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

25 Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

27 Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“

28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Още е било казано: „Който напусне жена си, нека даде разводно писмо.“

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

33 Чули сте още, че е било казано на древните: „Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа.“

34 Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

37 Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

45 за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

За милостинята

6 Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.

2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,

4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

За молитвата

5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.

8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!

11 Дай ни днес насъщния хляб;

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.

13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!

14 Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

15 Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.

16 А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

Съкровища на небето

19 Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат.

20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат;

21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22 Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено;

23 но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!

Упование на Бога или грижи за земното

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?

26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?

28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;

29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?

31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?

32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.

Да не осъждаме ближния

7 Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

4 Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?

За молитвата

5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.

6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък

10 или ако поиска риба, ще му даде змия?

11 И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!

12 И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Двата пътя

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.

Предпазване от лъжеучители

15 Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?

17 Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.

20 И така, по плодовете им ще ги познаете.

Опасност от лъжливо изповядване

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса[d] в Твое име?

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.

24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.

25 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.

27 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо.

28 И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му;

29 защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници.

Footnotes

1. 5:3 От гр. които не притежават нищо.
2. 5:18 Най-ситната буква в еврейската азбука.
3. 5:22 Букв. рака – силно обидна дума.
4. 7:22 От гр. мощни дела.

Библия, ревизирано издание (BPB)