/проповед/
Какво стана дотук в нашата поредица „От яслата
до празния гроб“? Говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. После
разгледахме един епизод от детството на Исус, който ни напомни, че ние сме
повярвали в един велик Бог, който не можем да вкарваме в калъпа на нашите
очаквания, но трябва да бъдем винаги готови Той да ни изненадва и предизвиква в
християнския ни живот. Миналият път Ваньо Атанасов говори върху притчата за
блудния син и си припомнихме колко голяма и безусловна е Божията любов към нас.
Днес ще изследваме чудесата на Исус и ще се спрем на образа
на един човек, който беше пример за смирение. Важно е да се учим от такива
хора, защото днес те се срещат много рядко. За което говори и следния виц:
Двама монаси говорили за смирението. Първият казал, „Моля
се, постя, размишлявам и изучавам религията от 20 години. Накрая достигнах
нивото на смирение. Аз наистина съм едно нищо.“ Вторият кимнал и казал, „Аз
също посветих живота си в служение на Бога. Аз също съм едно нищо.“ В този
момент покрай тях преминал чистача с един моп. Дочувайки разговора им и
чувствайки се доста духовен, той казал, „Знаете ли, и аз съм едно нищо.“
Двамата монаси погледнали настрани с отвращение и казали, „Тоя пък за какво се
мисли, че и той да е нищо?“
За разлика от тези хора, човекът в евангелския разказ,
който ще разгледаме днес, е пример за смирение. Освен, че беше много смирен,
това беше и човек с голяма вяра.
Това не беше Илия, който извика огън от небето. Не беше Даниил,
който влезе в рова с лъвовете, не беше Мойсей, който раздели Червеното море.
Това беше един друг човек, който имаше непоклатима вяра. Имаше вяра колкото синапово
зърно, която преместваше планини. И Исус видя в него удивителна вяра. И ако
нещо удивява Исус, то си струва да го изследваме.
Ще разгледаме Лука 7:1-10.
Това е един забележителен момент от земното служение на
Исус. И този разказ на Лука за него е белязан от Божието вдъхновение, власт и
истина. Затова ви призовавам да го приемете като такъв. Нека се молим.
Исус отиде в Капернаум. Това беше малък град на
Галилейското езеро, където беше „щаб квартирата“ на служението на Исус. Много
от учениците, които Исус призова бяха от Капернаум. Toва беше родното място на бирника Матей. Вероятно
и Петър живееше там. Исус често проповядваше в Капернаум и направи много чудеса
там.
Освен търговско средище, тук бе разквартирувана и римска
военна част, начело на която стоеше стотник. Четен в...
Лука 7:2 „А на някой си стотник слугата, който му беше мил,
боледуваше на умиране.“
Стотниците са били римски капитани в армията, които са
отговаряли за 100 (но много често за 60-80) войници. Те са били езичници,
тяхната задача е била да съблюдават за реда и да потушават евентуални бунтове.
Повечето стотници са били доста състоятелни, защото са получавали около 5 пъти
по-голяма заплата от войниците.
Стотниците е трябвало да владеят изкуството на военното
дело, за да могат да обучават войниците. Трябвало да е могат да вдъхновяват
своите мъже, да са поне на 30 години и да са служели като войници, за да бъдат
повишени в стотник. И най-вече те е трябвало да са грамотни, да могат да пишат
и четат, за да могат да четат заповедите, които куриери са им носели. Имали са
висок социален статут в обществото.
Удивителната
вяра е подкрепена от дела
И тук виждаме един стотник, който има слуга, който може би
е бил младо момче, което е било болно. Първото нещо, което виждаме в текста за
него е впечатляваща любов и загриженост, която този влиятелен и богат човек
показа към един слуга, който нямаше никакви права в тогавашния свят.
Според римските закони, господарят имаше право да убие
слугата си и това често е ставало, ако слугата се разболее или нарани толкова,
че повече не може да работи.
Но този стотник беше толкова загрижен за благосъстоянието
на своя слуга, че изпрати послание до Исус, молейки Го да дойде и да изцели
слугата му.
Когато говоря с много хора днес, почти всеки човек се
оплаква от недобро отношение на работодателя към работниците му. Понякога
поради независещи причини работодателят трябва да уволни работници, дори и да
не иска. Много често обаче шефът на работното място се отнася некоректно към
подчинените си. Сигурно и някои от вас са изпитвали подобно отношение.
Ако една фирма уважава себе си, подобни началници трябва да
бъдат отстранявани. Когато вълкът влезе в кошарата, дълг на овчарят е да защити
овцете.
Но този „работодател“ беше много различен. Той беше дълбоко
загрижен за подчинените си, дори за слугата който работеше в къщата му. Затова
се помоли на Исус да му помогне.
По-нататък, четем в
Лука 7:3-4 „И като чу за Исус, изпрати до Него някои
юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата Му. И те дойдоха
при Исус, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш
това.“
Защо казаха това? Евреите не общуваха с езичниците. Не
общуваха и със своите окупатори. И въпреки това, тези юдейски старейшини идват
при Исус от името на стотника и казват, Искаме да отидеш да го видиш, защото се
казва в ст. 5, че „той обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.“
По онова време езичниците не можеха да влизат в храма, но
можеха да влязат в синагогата да слушат Божието слово. Основният начин, който
Бог използваше тогава, за да пръска Своята светлина, беше чрез системата от
синагоги.
И стотникът реши да съдейства на Божието дело, като построи
синагога! Стотникът даде своя дан, за да се построи център, от който да се
проповядва Божието слово. Той имаше невероятна вяра, която бе подкрепена от
дела.
Можем да се поучим от щедростта на този езичник. В ярък контраст с нея, днес една малка част от хората,
които посещават църква, дават своя десятък.
Един ден телефонът на един пастор звъннал и
отсреща казали, „Обаждаме се от НАП. Искаме да попитаме, има ли във вашата
църква човек на име Георги Гочев?“ Пасторът казал, „Да, има такъв човек. Как
мога да ви помогна?“
Ами през последната година той е декларирал, че е направил
голямо дарение за вашата църква. Вярно ли е?“ Пасторът отговорил, „Ами, ще трябва
да проверя с нашата счетоводителка. Колко е декларирал, че е дарил?“ „Десет
хиляди лева. Вярно ли е това?“
Последвала дълга пауза. След това пасторът отговорил, „Вижте, обадете
се утре и съм сигурен, че ще е вярно.“
Стотникът бе заинтригуван от юдейската вяра и реши да направи щедър
жест - дари синагога на своите съграждани. И сега бе изпратил пратеници до Исус
да го помолят да дойде в къщата му.
Когато Матей разказва същата история, той казва, че самият стотник
е отишъл при Исус. Според повечето коментатори Матей има предвид, че стотникът
е комуникирал с Исус чрез пратеници, макар и да не го споменава изрично. Това е
било ясно за еврейската публика, за която той пише евангелието си.
По същия начин Матей казва, че Пилат е бичувал Исус, макар
и самото бичуване да не е извършено лично от Пилат, а от римските войници
(Матей 27:26).
Първо, стотникът имаше удивителна вяра, която бе подкрепена
от дела на любов и загриженост за другите.
Второ,
стотникът демонстрира невероятно смирение.
Той изпраща юдейските водачи при Исус – вероятно не защото
е бил зает, а защото не се счита достоен да срещне Исус. Освен това, възможно е
да е мислил, че Исус няма да иска да се срещне с езичник като него.
И тези еврейски водачи идват, за да се опитат да убедят
Исус да отиде да изцели слугата на този стотник. И Исус тръгва към къщата на
стотника.
Лука 7:6 „А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч
от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави
труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.“
Стотникът първо изпраща юдейските старейшини да поканят
Исус в къщата му, а после изпраща и своите приятели, да кажат на Исус да не си
прави труда да идва, защото той не заслужава Исус да влезе в къщата му.
Стотниците са били горди и арогантни хора, но този стотник беше
много различен. Казва, че не заслужава да приеме Исус.
Лука 7:7 „затова и не счетох себе си достоен да дойда при
Тебе, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек,
поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той
отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави.“
Стотникът е свикнал да казва на другите хора какво да
правят. Какво ще кажеш да имаше такава власт? Да можеш да казваш на хората
какво да правят?
Стотникът беше свикнал да издава заповеди и те да се
изпълняват. По същия начин той самият е изпълнявал заповедите на тези над него.
Получавал е заповедта, прочитал я е и я е предавал на своите подчинени, които
от своя страна също са се подчинявали.
Много хора, когато са болни от нелечима болест, пътуват на големи
разстояния, понякога на стотици километри, за да отидат на място, където
мислят, че ще бъдат изцелени. Когато преди няколко седмици бях на лекар се
заговорих с един друг пациент, който чакаше пред кабинета на доктора и се
оказа, че той е от друго населено място, мисля че беше от Провадия.
Други отиват на поклоннически места, за които считат, че
имат сила да изцеляват, като Кръстова гора например. Всяка година в навечерието
на Кръстовден на 14 септември, хиляди вярващи се стичат там, за да се помолят
за здраве, благополучие и изцеление на близките си. Счита се, че там е заровена
частица от Христовия кръст и че това чудодейно място изцерява с Божия помощ.
Някои пътуват, за да се срещнат с някой изцелител. Но
вярата на този стотник превъзхожда вярата на всички тези хора, защото той казва:
аз няма нужда да ходя при Исус, нито е нужно Той да идва в дома ми. Тези думи
издават голямо смирение.
Той би могъл да има много високо мнение за себе си. В края
на краищата, служеше като стотник в най-голямата сила в света, Римската империя.
Можеше да е горд със себе си и да се счита за достоен да приеме Исус в дома си.
Но той не се смяташе за достоен дори да го приеме.
Всъщност, юдеите го смятаха за достоен, а той смяташе себе
си за недостоен. Какво невероятно смирение е демонстрирал този човек!
Един известен проповедник казал на един приятел, че чувства
че има проблем с гордостта и го попитал какво да направи. Той му казал, напиши
на един плакат няколко стиха от Библията, окачи го на шията си и върви по
улиците и високо рецитирай стиховете така, че всички да чуват. Той го направил
и привлякъл доста презрителни усмивки. Накрая се върнал вкъщи и си казал, „Сигурен
съм, че в града няма нито един друг човек, който би направил това.“
Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите“ (1
Коринтяни 15:9), „най-нищожния от всички светии“ (Ефесяни 3:8), „аз съм главният
грешник“ (1 Тимотей 1:15)
И така, дотук казахме, че стотникът имаше удивителна вяра,
подкрепена от дела и демонстрира невероятно смирение.
Трето,
стотникът позна истинския Исус
Стотникът виждаше в Исус нещо, което имаше и той – той
имаше власт и разбираше, че Исус също разполага като него с власт. Исус има власт
над всичко – над физическите закони, над природните сили, над болестите и над
Сатана и демоните.
Стотникът разбираше също каква сила има в думите. И сега
той срещаше този, който има сила да вдъхва живот в нежива природа и да съживява
мъртъвци. Стотникът също бе поставен под власт и той разбираше какво е власт.
Той разбираше, че в заповедта има сила, в думите има сила.
И той си казваше, както казвам на някого да отиде и да
направи нещо и той го прави, Исусе, ти не трябва да си там, за да стане нещо.
Колко различно е това отношение от отношението на Мария и Марта,
когато брат им Лазар умря. Исус дойде след 4 дни, в скръбта си те казаха,
„Господи, ако беше тука брат ни нямаше да умре.“
Те не разбираха! Не беше нужно Исус да е там, за да спаси
Лазар. Той можеше да го спаси от разстояние. Когато дойде, как възкреси Лазар?
Той застана пред гроба, отвори устата си и заповяда: „Лазаре, излез!“
И този, който беше мъртъв от 4 дни, започна да диша,
сърцето му заби, мозъкът му заработи и той излезе от гроба жив и здрав – чрез
силата на словото на Исус Христос.
Разбираме ли ние силата на словото на Исус? Разбираме ли,
че Той е Творецът на вселената?
Стотникът беше повярвал в Исус и осъзнаваше, че това е
самият Син Божи! Този, който е създал вселената със слово, можеше да изцели и
неговия слуга от разстояние. Само трябваше да изрече слово и чрез това слово
човекът бе изцелен.
До този момент Исус беше присъствал физически във всяко
чудо, което е извършвал. Той е бил там, докосвайки хората, полагайки ръце, дори
плювайки на очите на слепеца. Всеки е знаел, че ако иска да му се случи чудо,
той е трябвало да отиде и да се срещне с Исус.
Дори жената с кръвотечението си каза, само ако мога да
докосна дрехата Му, ще мога да съм изцелена. Никой не е знаел, че може да бъде изцелен
от разстояние. Това никога не беше ставало.
И този аутсайдер, този езичник имаше смелостта, имаше
наивността да излезе с тази шокираща идея, с това революционно за времето си
откритие, че Исус няма нужда да присъства физически на едно място, за да изцели
човек.
Заключение
Един ден бих искал да се запозная с този стотник на небето.
Защото това беше човек с удивителната вяра, която беше подкрепена от дела. Той изпитваше
любов и загриженост към своя слуга в култура, в която слугите нямаха никакви
права. Щедро съдейства на Божието дело, като построи синагога на своите
съграждани.
Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение. Въпреки
материалното си благополучие и високото си социално положение, той не счете че
е достоен да се срещне с Исус лично или да Го покани у дома си.
И накрая, стотникът осъзна, че Исус не е просто обикновен
човек, а Автор на цялата вселена и пръв прозря, че не е нужно физически да
присъства, за да извърши изцеление. Достатъчно беше само Неговото слово.
Известният проповедник и богослов Робърт Спроул разказва
как в университета следвал богословие. Но тъй като трябвало да вземе още един
предмет, избрал
философия. Скоро съжалил за този си избор.
Професорът бил много скучен. Първият ден говорил за Дейвид
Хюм, след това за Емануел Кант. И Спроул бил толкова отегчен, че седял
най-отзад и вместо да слуша тези скучни лекции, четял проповеди на Били Греъм.
Но скоро след това професорът изнесъл лекция върху Св. Августин
и неговата концепция за сътворението на вселената. Това грабнало вниманието на
Спроул и той се заслушал. Професорът говорил, че според Августин Всесилният Бог
е сътворил вселената ex
nihilo,
от нищото. Той не просто оформил предварително съществуваща материя, но от
нищото създал цялата вселена.
Той го направил чрез „божественият фиат“. Спроул помислил,
че професорът говори за италианската кола, но се оказало, че fiat на латински означава „нека да бъде“.
Лекторът казал, че Бог е извикал в съществуване вселената чрез силата на Своя
глас, казвайки „Нека бъде светлина“.
Спроул не вярвал на ушите си. За него това било като
повторно обръщение, като откровение за трансцедентното величие и сила на Бог. И
той излязал от залата, слязал долу при администрацията на колежа и се записал
да следва философия. Защото очите му се отворили за Божията сила, който може да
сътвори целия свят чрез своето слово.
Тази сила отговори на молитвата на стотника. Същата тази
сила подейства на кръста, победи смъртта и възкреси Исус Христос. Днес Той е жив
отдясно на Отца и ходатайства за нас пред Отца. Затова Неговата сила е и на наше
разположение така, както беше на разположението на стотника.
Познаваш ли силата на словото на Исус?
Молитва.
