/проповед/
Честито Рождество Христово! Това е последната ни служба за
годината. Вчера беше Рождество и се надявам всички да сте имали един хубав
празник с хората, които обичате. Макар и Рождество да отмина, неговото значение
никога няма да отмине. Защото без Рождество нямаше да има Разпети Петък, а без
Разпети Петък нямаше да има Възкресение Христово. Без Възкресение е празна
нашата вяра!
Рождество Христово е централно събитие в човешката история!
Но то е важно и за всеки от нас. Защото Исус дойде не за да разведри нашия
декември, а да промени нашия живот! Повечето от нас вече са получили подаръци
на Рождество. Но днес искам да се замислим какъв подарък иска Исус от нас?
За целта ще разгледаме един пасаж от Стария завет, който на
пръв поглед няма много общо с Рождество Христово. Той е написан от пророк
Михей. И макар и да не говори конкретно за Рождествената история, този пасаж
има връзка с подаръка, който Исус иска от нас. В него той задава въпроса,
„Какво иска Бог от нас? Какво да му предложим?“
Чували ли сте историята за момченцето, което видяло
мъдреците да идват да се поклонят на бебето Исус. Той гледал с широко отворени
очи, докато те представяли даровете си - злато, ливан и смирна. Колко много
искало и то да се поклони на бебето. Но нямал какво да даде, нямал нищо, което
да е достойно за малкия цар. Очите му се напълнили със сълзи и той се обърнал и
тръгнал към дома си.
Но тогава му се явил ангел и му казал, „Дай това, което е
най-скъпо за сърцето ти.“ Момчето помислило за малко и след това по съвета на
ангела сложило една избеляла синя торба до даровете на мъдреците.
Вътре в торбата имало една пеперуда, прашка, едно
изпокъсано въже, с което момчето се изкачвало на високи дървета, рапан, който
като го държиш на ухото си, можеш да чуеш шума на морето. Той дал това, което е
най-скъпо на сърцето му и така получил привилегията да остане в присъствието на
царя.
Римляни 12:1 „И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости,
да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше
духовно служение.“
Единственият дар, който можеш да дариш на Исус, е себе си.
Сега сме в сезона на подаръците, нали? Това е време, в
което сме много щедри. Време, в което често харчим повече, отколкото можем да
си позволим.
Но ми се струва, че обичаят да се дават подаръци на Исус,
установен от мъдреците, се е променил. Сега не подаряваме подаръци толкова на
Исус, колкото на други хора.
Може би това не се отнася толкова за нас, мъжете, колкото
за жените. Те започват да мислят за това още от началото на ноември. Измъчват
се, докато измислят на кого какво да купят. Готови са да ходят по молове и
магазини с дни и седмици, докато купят подходящи подаръци за семейството и
близките си.
Чудя се какво би станало, ако на някое Рождество решим да
отделим толкова време, енергия и мислене, за да направим подарък на Исус?
Пророк Михей сигурно е бил изправен пред същата дилема.
Чуйте думите му, записани в
Михей 6:6-8 „С какво да дойда пред Господа и да се поклоня
пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета?
7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да
дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си – за греха на
душата си? 8 Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от
тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със
своя Бог?“
Михей пита, „С какво да дойда пред Господа? Какво да Му
принеса?“ В началото си мисли за приноси на едногодишни телета, хиляди овни,
реки от масло. Но след това Михей разбира, че всъщност Бог не иска нищо от тези
неща.
Бог иска три дара. Той иска ние да вършим праведното, да
обичаме милост и да ходим смирено със своя Бог.
Чудя се, как ли би изглеждало Рождество, ако всички можехме
да можехме да вземем тези три неща, да ги увием като подаръци, да ги сложим под
елхата и да ги подарим на Бог? Нека помислим за това за момент.
1.
Върши
праведното.
В Новия превод „да вършиш праведното“ е преведено „да се
придържаш към справедливостта.“ Смисълът в оригинала на староеврейски е да се
отнасяме справедливо към хората.
В света има толкова много несправедливост. Виждаме я
навсякъде. Богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Сякаш лошите се
измъкват ненаказани, а добрите се провалят. Всичко е обърнато с краката нагоре.
Много малко хора днес вярват в правосъдието. Дребните риби отиват в затвора, но
големите са недосегаеми за закона.
Най-грандиозното ограбване, и то по време на пандемията, е
кредит от 3 милиарда, който правителството е изтеглило, за да построи една
тръба, която минава през България и няма никакъв реален икономически ефект за
страната. Прокуратурата дори не разследва случая, камо ли да има осъден. Няма
кой да върши праведното.
Помните ли Кристиан Николов, който уби тв журналист Милен
Цветков? Цветков чака на червен светофар, когато другата кола се забива в
задната част на автомобила му. Водачът, предизвикал инцидента - мъж на 22
години, е шофирал под въздействието на три вида наркотици. Пуснат е под домашен
арест. Това също не звучи като много справедливо.
Има толкова много несправедливост в този свят.
В този свят на несправедливост, дали Бог не иска да му
подарим справедливост? Мисля си, че един от най-добрите подаръци, които можем
да му донесем е да увием малко „справедливост“ и да го донесем до яслите на
Исус. Да му кажем, „Господи, хората в света вършат много несправедливи неща, но
като Христов последовател, аз ще бъда честен с хората. Обещавам да не мамя.
Обещавам да си плащам данъците. Да давам кесаревото на кесаря и Божието на
Бога. Да бъда коректен към клиентите в бизнеса ми. Да казвам истината.
Да показвам справедливост към всички, включително към хора
от малцинствата, чужденците, бедните и маргинализираните. Обещавам да не
клюкарствам, да не се оплаквам, да не споря и да не крамолнича с другите.
Как би изглеждал светът, ако църквата даде пример и върши
праведното? Как би изглеждала следващата година от нашия живот, ако увием
подарък на справедливост и го донесем на Исус?
2.
Обичай
милостта.
Бог каза на Михей да върши праведното и да обича милост (в
НП, „да обичаш милосърдни дела“). Библията казва, „любовта дълго търпи и е
милостива“ (1 Коринтяни 13:4). Днес е трудно да срещнеш любезно отношение.
Толкова много хора са груби и невежливи.
Един човек никога не използвал ругатни. Но карал всички
около него да ругаят. Всички сме срещали такива хора, нали?
Някога отнасяли ли са се с вас нелюбезно? Имал ли си това
чувство, че човекът отсреща не го е грижа за теб?
Помисли си за прокажените в новозаветни времена. Където и
да отиваха, те трябваше да викат, „Нечист, нечист“. Живееха в гета за
прокажени, бяха изолирани, защото нямаше лек за тази болест.
Как ли са се чувствали, когато хората са поглеждали към тях
и след това са се обръщали и са хуквали, страхувайки се да не се докоснат до
тях и нежелаейки да са в тяхното присъствие? От тях са се гнусяли даже
собствените им семейства, не са били добре дошли никъде!
Днес някои хора искат не просто болните от вируса да се
изолират, но дори тези, които не са ваксинирани, без значение дали са
преболедували или не... Защо пращаме дори братя и сестри в концентрационния
лагер на омразата?
От другата страна отговарят също с обвинения и
квалификации, които уронват достойнството на човека. Липсва диалог, липсва
изслушване, липсва правилен подход. И много християни припяват в този хор.
Къде остана милостта? Защо пренебрегваме заповедта да се
обичаме? Защо забравихме, че ученикът Христов се познава по любовта, не по
знанията или експертизата?
Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг;
както Аз ви възлюбих... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако
имате любов помежду си.“
Когато прокажените идваха при Исус, Той не се обръщаше да
бяга. Не ги гълчеше, че са нарушили карантината. Просто посягаше, докосваше ги
и ги изцеляваше! Показваше милост към тях и в резултат те биваха изцелени.
Какво да кажем за самарянката, която Исус срещна при
кладенеца на Яков? Колко съпрузи беше имала тя? Пет! И мъжът, с когото живееше,
не беше неин съпруг. Всички я смятаха за неморална и за проститутка.
Когато ходеше по улицата, хората се кикотеха и подхвърляха
обидни забележки. Сигурно са били толкова безмилостни в отношението си към нея,
че тя дори се страхуваше да ходи за вода сутринта или вечерта, когато жегата се
отпускаше и когато всеки друг ходеше за вода.
Вместо това тя отиваше за вода по пладне, в най-голямата
жега. И точно тогава тя срещна Исус. Ами ако Исус беше нелюбезен с нея? Ако
Исус ѝ беше казал, „Не искам да имам нищо общо с лека жена като теб!“
Но Той не го направи. Вместо това ѝ говори така, че тя
изтича обратно в Сихар и каза на хората да дойдат и да срещнат човека, който ѝ
беше казал всичко, което някога беше правила. Да се запознаят с този мъж, който
ѝ беше показал милост.
Милостта е дар, който е добре да донесем на Исус на
Рождество. Готови ли сте да обещаете на Бог днес, когато още празнуваме
Рождество Христово, че давате подаръци от милост на тези около вас? Можем ли да
обещаем, че ще сме по-мили един към друг? Че ще се обичаме така, че да познаят
че сме Негови ученици?
Неотдавна един мой познат почина. Говорих с негов близък и
той ми каза, последният път като са говорили, той е бил груб с него. И сега не
може да си го прости. Ние трябва да можем да си простим, защото Исус ни
прощава, ако изповядаме греха си.
Но нека внимаваме как се отнасяме към нашите ближни, защото
не знаем колко време ни остава да сме с тях на тази земя!
Когато показваме милост, това показва Христос в нас и
светът разбира, че Той наистина е променил нашия живот.
Мисля, че милостта е чудесен подарък, който можем да
донесем на Исус в тези Рождествени дни.
3.
Ходи
смирено с твоя Бог.
Господ каза на Михей, че Той иска от него още един подарък
– да ходи смирено със своя Бог. Исус дойде в един свят, който не се
впечатляваше от смирението. То не само не се считаше за добродетел, но и се
смяташе за проява на слабост. Това беше светът, повлиян от философията и
културата на древна Гърция.
Хората бяха арогантни и горделиви. Те смятаха, че колкото
повече роби и пари имаш, толкова по-висш благородник си. Богатите носеха своите
бижута и се перчеха с тях по площадите. Робите нямаха никакви права и бяха
третирани като стока.
Когато Исус дойде на света, хората се впечатляваха от
силата. Римските войници яздеха силни жребци, с бляскави доспехи, шлемове,
мечове и щитове. Техните началници раздаваха заповеди и войниците бързо се
подчиняваха.
В такъв свят дойде бебето Исус. Когато порасна, Той не яхна
силен жребец, а възседна осле. Той не дойде с големи притежания, богатство или
бижута. И светът не го забеляза! Но му се присмя и го разпна!
Почти 2000 години са изминали оттогава. Ние по-различни ли
сме от гърците и римляните? Сега се впечатляваме от марки. Искаме да носим
хубави дрешки, да следваме модата. Да имаме комфортни жилища, да караме хубави
коли и да имаме скъпи телефони.
Но Господ каза на Михей, „Ходи смирено с твоя Бог“.
По думите на Андрю Мъри, „Смирението не е да мислиш, че от
тебе не става нищо. Смирение е да не мислиш изобщо за себе си. Истински
смиреният човек не знае, че е смирен. Мойсей не знаеше, че лицето му грее.“
Бог каза на Михей, но повтаря и на нас, „Ходи смирено с
Господа твоя Бог.“ Чуваме ли Неговия глас? В света днес има много гласове,
които се надпреварват да ни съветват.
Апетитът казва: „Бъди чувствен, наслади се на
удоволствието.“ Образованието казва: „Бъди изобретателен, разшири хоризонта
си.“ Материализмът казва: „Задоволи желанието си, угоди си.“ Психологията
казва: „Бъди уверен, търси себереализация.“ Гордостта казва: „Бъди над другите,
ти си повече от тях.“ Хуманизмът казва: „Бъди способен, вярвай в себе си.“ Бог
казва: „Бъди мъдър, смири себе си.“
Заключение
Днес говорихме за три рождествени подаръка. И
най-невероятното е, че не трябва да даваме пари за тях. Не ни е нужен талант,
за да ги подарим. Всеки от тук присъстващите може да подари тези подаръци.
Можем да ги донесем, красиво опаковани и да ги положим пред нозете на Исус.
Датата на Рождество Христово отмина, но празниците
продължават. Все още не е късно да го направим. Ако го направим, ще имаме
най-хубавите Рождествени празници и най-добрата година.
_______________________
26.12.2021 г.
БПЦ "Нов живот"
