Monday, July 30, 2018

Три разговора за благовестието (Деяния 16:13-34)



/проповед/
Преди да се възнесе Исус Христос каза на своите ученици, че благовестието ще достигне до Ерусалим, цяла Юдея, Самария и до края на земята. На Петдесетница Святият Дух се изля върху 70-те ученици и се роди църквата. След проповедите на Петър църквата достигна 5000 човека. Святият Дух използва Филип за пробив в Самария и Африка, а Петър бе изпратен да донесе благовестието на езичниците в лицето на Корнилий. 
Две важни победи бяха обръщението на гонителя на църквата Савел и решението на Ерусалимския събор да не се изисква спазването на Мойсеевия закон от повярвалите езичници. Пътят за благовестието беше разчистен и Павел и Варнава осъществиха първата мисионерска обиколка.
Святият Дух продължи да действа мощно в следващите поколения вярващи, както видяхме във видеото преди малко. Те бяха неудържими.
Според библейски учени до 325 г. половината население на Римската империя са християни. И всичко това започна с дванадесет мъже, които нямаха власт, нямаха пари и не бяха известни. Но те бяха абсолютно убедени, че Исус е възкръснал от смъртта и бяха движени от Неговия Святи Дух.
Ключът за успеха беше, че всеки повярвал, а не само една шепа апостоли, разнасяха евангелието. Разпръснатите от гонението говореха на всички в градовете, където пристигаха, печелеха тяхното благоволение и Господ прибавяше нови души към Царството. Както казва един автор, най-забележителното нещо е анонимността при разпространяването на ранното християнско движение.
Но как точно обикновените християни като теб и мен правеха това? Те следваха примера на тези, чрез които бяха повярвали. Днес ще разгледаме три благовестителски разговора на Павел в Деяния 16 глава. Но преди това малко предистория.
След Ерусалимския събор, Павел, Варнава, Юда и Сила са изпратени да предадат неговите решения на вярващите в Антиохия. След това Павел и Варнава решават да обиколят отново градовете, където са били и да насърчат създадените от тях местни църкви. Варнава иска да вземат със себе си Марк, но Павел не е съгласен, защото Марк ги е изоставил преди. Затова Варнава отплава за Кипър с Марк, а Павел и Сила тръгват към градовете на днешна Мала Азия. Това е второто мисионерско пътуване на ап. Павел. Четем всичко това в края на Деяния 15 гл.
По-нататък в 16-та глава виждаме, че от Листра вземат със себе си ученик на име Тимотей, преминават през градовете на Силиция, Галатия и Фригия. Святият Дух им забранява да отидат в Азия (не континентът, това е само провинция в днешна северозападна Турция). Не им позволява да отидат и на север към Витиния, но изпраща на Павел видение: „Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни.“ (Деяния 16:9)
Виждаме, че Бог затваря едни врати, но отваря други и е добре да следваме Неговите напътствия, ако искаме да имаме успех! Това правят Павел, Сила и Тимотей и стигат до Троада, където към тях се присъединява и авторът на Деяния, Лука. От Троада отплават за Македония. Преминават през остров Самотраки, пренощуват в Неапол (днешна Кавала) и оттам отиват в главния град на тази област, гр. Филипи.
Сега ще разгледаме три важни благовестителски разговора по време на престоя на апостолите във Филипи. Те се намират в Деяния 16:13-34. Ще видим какво можем да научим от тях за нашето лично свидетелство.
Молитва.
Деяния 16:13-14 „A в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше.“
Първи разговор
Коя беше Лидия? Тя е богата бизнесменка от Тиатир, град в Мала Азия, който се слави с багрилата си. Лидия явно доставя от производител в Тиатир и продава тези платове. Научаваме, че тя е богобоязлива, но все още не е последовател на Христос.
Как повярва тя? Павел провежда евангелизационно Библейско изучаване с група жени, една от които е тя и Господ отваря сърцето ѝ.
Ст. 14 казва, Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. С други думи, Господ е събудил вътрешното ѝ зрение, за да прогледне и да повярва в Исус. Павел проповядва, но спасителната първа крачка е направена от Бога!
Деяния 16:15: „И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.“
Втори разговор
Деяния 16:16-18 „И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.“
Това момиче е противоположност на Лидия. Най-вероятно тя е била тийнейджърка. Тя е демонично обладана и е робиня, с други думи тя е под двойно робство – духовно и икономическо робство. Господарите се възползват от нея. Павел не я среща на молитвено събрание. Тя е слугиня и да иска, не може да отиде, но дори да можеше, няма желание да отиде.
Как е спасено това момиче? Павел се моли за освобождение, демонът излиза от нея, тя е освободена, но не всички са щастливи от този факт. Когато прогонва духа, който я е обсебил, Павел прогонва и източника на печалби в нея.
Трети разговор
Деяния 16:19-24: „А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.“
Тук срещаме третия човек, началника на тъмницата. Кой е той? Началниците на затвори обикновено са римски войници, които са се проявили със смелостта си и като награда при пенсиониране получават правото да управляват затвори.
Следователно, този началник е стар, закален в битки и най-вероятно циничен човек, принадлежащ към средната класа. Той затваря Павел и Сила в най-вътрешната тъмница, което обикновено означава в най-ниската и отвратителна част на затвора. Там, където е тъмно, влажно и където се стичат всички фекалии.
Краката им са стегнати в клади, които представляват дъски с дупки за краката така, че като се вкарат вътре да не могат да се извадят. Дупките са пробити на различни разстояния така, че краката да могат да бъдат силно разкрачени, което причинява ужасна болка. Това принуждава затворникът да лежи по гръб на студената земя, след жестоко бичуване. Как би се чувствал ти на мястото на апостолите? Нека видим какво правеха те в това състояние.
Деяния 16:25-27: „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно настана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука.“
Защо Павел е все още там? Той е невинен, не трябва да е затворен. Сега вратите са отворени, оковите са развързани. Когато нещо подобно се случи на Петър в Деяния 12, Бог изпрати ангел, който му каза да излезе. Защо Павел и Сила не бягат? Някои смятат, че това са небивалици.
Но които уповават на милостивия всесилен Бог, виждат тук не небивалици, а възможности, защото Бог прави всичко за добро. В случая целта е началникът на тъмницата да приеме вярата. И ако затворът беше цената, която Павел и Сила трябваше да платят, те бяха готови да го направят!
Това разтърсва тъмничния началник:
Деяния 16:29: „Тогава начаникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?
Да сториш? Нищо не можеш да направиш. Спасението не е нещо, което правиш, а нещо, което е направено за теб. „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.“ Това е най-краткото обяснение на благата вест, което е записано в Библията.
Какво означава да повярваш в Христос?
Илюстрация: Aз седя на моето столче, там си ми е удобно. Аз вярвам на себе си, не на Христос. Хората ми говорят за Бога, аз вярвам, че той съществува, от време на време когато имам проблеми се моля на Бога, оставям проблемите си на него и той ги носи, но този стол не ме носи – защо? Защото не съм седнал в него. Трябва да му се доверя напълно за живота и спасението си. (сядам) Едва когато го направя, той може да поеме товара ми. Спасението е като ръка на бедняк, която се протяга, за да приеме дара на цар. Преди много години аз бях този бедняк. Не заслужавах този дар тогава, не го заслужавам и днес.
Деяния 16:32-34: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забавяне се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.“
В тази глава четем истории за трима човека, които бяха спасени.
Сигурно много хора са повярвали в Христос, докато Павел е бил във Филипи. Но защо точно тези три истории са включени в Библейския разказ за тези събития?
Те са записани, за да ни покажат, че благовестието е за всеки. Това бяха трима напълно различни хора: една богата религиозна жена, една бедна слугиня и един тъмничар.
Много хора казват, че хората ставали християни само когато са в нужда. Че вярата в Бога била емоционална патерица са слабите и жалките хора. Това е мит! Спомням си, че една жена ми каза: „Аз повярвах не защото преминавах през трудности, а напротив – защото разбрах, че само Бог може да оркестрира всички благословения, които се случваха в живота ми.
В Деяния 16 сред повярвалите имаме представители на богатата класа и средната класа.
Истината е, че всички ние – богати и бедни, черни и бели, стари и млади, религиозни и нерелигиозни, бивши комунисти и демократи, русофили и русофоби, всички имаме един проблем – грях. И всички имаме една надежда за спасение – Исус. Църквата е мястото, където най-различни хора идват при Христос и там намират единство, което не могат да имат на друго място.
Евреите са благодаряли всяка сутрин на Бога, че не ги е направил езичник, жена или роб. Това бил най-големият кошмар на мъжете евреи. Но ето, че сега представители на тези три презрени прослойки получават избавление и са обединени в Христос. Всички са вече едно в Христос Исус (Гал. 3:28).
В църквата всички са братя и сестри в Христос. 
Не знам кой си ти, какво си правил и колко далече си бил от Бога. Но знам, че ако повярваш в Господ Исус Христос, ще бъдеш спасен. Защото „няма 'вече' юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:28).
Хората в Деяния 16 глава бяха много различни. Лидия беше религиозна и Павел я привлече, като изследва Библията с нея.
Във Варна има много хора, които са религиозни. Те може да са православни, а може и да се интересуват от източни религии. Познавам човек, който вярва в орфизма. Те са отворени да разговарят върху духовни теми, а някои биха дошли и на църква. Какво можем да направим за тях?
Най-добрият начин да ги привлечем към Бога е да ги запознаем с Библията. Можем да ги поканим на църква, или ако не са готови да дойдат, да ги поканим на Библейското изучаване във вторник. Или да ги поканим на гости и да прочетем нещо от Библията заедно. Да им покажем стихове, които предварително сме подбрали и да ги питаме: какво според теб става тук, какво означава това, което става? Какво означава за теб лично?
Моли се по време на изучаването Господ да отвори сърцето на този човек. Той е този, който има инициативата. Спасението принадлежи на Господа. Но вярата идва от слушане на Божието слово – това е нашата отговорност. Всеки може да направи това!
Но какво да правим с хората, които не биха дошли на църква и на библейско изучаване? Които изобщо не проявяват интерес, както слугинята и надзирателя ? Слугинята не може физически да дойде. Началника на надзирателите е циничен и не се интересува от религия.
В България на църква ходят редовно едва около 5-6 процента от хората. А останалите? Много хора са разочаровани от църквата и не искат да чуват за нея. Тогава какво да правим?
Колкото и да се стремим да сме модерни, колкото и да обновяваме стила на поклонение, колкото и мултимедия да включваме, повечето хора не биха дошли на църква даже когато преминават през изпитания и лични трагедии. Вместо да „усъвършенстваме продукта“, можем да достигаме до хората извън църквата.
Ако аз живея в мюсюлманска страна, за нищо на света не бих отишъл в джамия. Може имамът да е много забавен, може да са ме поканили на някой мюсюлмански празник, може да преминавам през трудности, може да провеждат интересни семинари. Не искам да имам нищо общо с исляма, освен да чета за него и да се уча как да благовествам на мюсюлмани.
Как тогава да достигаме до тези хора? Също както Павел, ние трябва да се сприятелим с тях и да станем част от живота им. Ако хората виждат, че сте различни, те ще бъдат заинтригувани и ще искат да общуват с вас. Джош ми разказа, че в един ден двама различни съседи са поканили цялото им семейство на гости. Те са видели нещо различно в тях!
А какво да правим със скептиците като началника на надзирателите? Павел разбра, че Бог е назначил това страдание, за да може да достигне до началника на надзирателите, затова не избяга, когато земетресението разтвори вратите и счупи веригите. Той продължи да хвали Бога.
Замисли се – какво ще стане, ако посред болката, през която преминаваш, ти се запиташ не „Господи, с какво съм сгрешил, че така ме наказваш?“, а „Господи, в живота на кого се опитваш да ме използваш?“
Йоан 16:33: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“
Един от начините Бог да победи света е чрез нашата болка, защото чрез нея той помага на някой друг да види надеждата, радостта и вътрешната красота, която имаш в Бога. А красотата привлича!
Като перлите. Красотата на перлите е възхитителна. Трудно можеш да отделиш поглед от тях. Но знаеш ли как се образува перлата?
В началото тя е само една песъчинка. Когато песъчинката случайно попадне в тялото на мидата, тя започва да я дразни. Понеже мидата не може да изхвърли чуждото тяло или да облекчи болката, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива. Но това пак не облекчава страданието на мидата. Но един ден някой изважда мидата от водата и я разтваря. Скъпоценният камък вътре е удивително красив и притежава огромна стойност – и всичко това благодарение на голямото страдание на мидата.
Бог използва твоето страдание, за да работи в живота на другите!
Павел и Сила не спряха да хвалят Бога дори в затвора и това спечели тъмничния началник и семейството му за Христос. Днес, ако преминаваш през страдание, не спирай да хвалиш Бога! Продължавай да го хвалиш на улицата, у дома, на работното си място. Показвай благодарност и радост и това ще прави впечатление - не само на религиозните, но и на поробените от греха и на скептиците.
Нека решим в най-голямото зло да се прояви най-голямото добро, за да може нашите познати да видят най-великия Спасител! Амин!

___
БПЦ "Нов живот" Варна
29.07.2018 г.