Добрият избор (Малахия 3:6-12)

/проповед/

Миналият път в поредицата „Върнете се при Мене“ говорихме за това, че Бог иска да сме нетолерантни към греха и да имаме любов към хората. Исус Христос беше нетърпим към греха и демонстрира това при своето първо идване, когато изгони търговците от храма. Но когато дойде втори път, ще бъде още по-страшно. „И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на  пречиствач и като сапуна на тепавичари.“ (Малахия 3:2)

Казахме също така, че макар и Бог да иска всеки човек да се покае и примири с Него, Той ни обича толкова много, че не може насила да ни накара да Го обичаме. Той ни е създал със свободна воля и винаги ни дава избор.

Понякога изборът е много лесен. Един човек влязал в дюнерджийница и казал на продавача: „Дайте ми един пилешки дюнер.“ Продавачаът попитал, „Ще го ядете или за вкъщи?“ Човекът отговорил: „И двете.“

Всеки ден ние правим много избори. Избираме какво да ядем и какво да облечем, как да прекараме времето си. Бог ни е създал способни да правим избори.

Ти си направил много избори дори тази сутрин и най-вече, взел си решение да дойдеш на църква. Решил си да дойдеш и да Му се поклониш, да се молиш, да слушаш Словото и да имаш общение, защото си искал да Го почетеш.

А ако ти си християнин, ти вече си направил най-важния избор в живота си – да повярваш в Господ Исус Христос. Поклонил си Му се два пъти – като на Спасител и като на Господ. Взел си водно кръщение, за да засвидетелстваш пред другите, че си умрял за греха и си се новородил за нов живот.

И си започнал живот на ученик на Христос. Характерно за ученика на Христос е, че той обича Своя Учител „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Но как мога да знам дали обичам Исус с цялото си сърце?

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Виждаме, че според Библията един от начините, по който можем да разберем дали сме дали цялото си сърце на Исус е да видим къде е съкровището ни.

Предполагам всички сте чували как в Африка ловят маймуни. В стъклена кутия пробиват малък отвор, колкото да влезе ръката на маймуната, а вътре слагат банан или фъстъци. Когато маймуната види банана, пъха ръката си през отвора и грабва банана, след което се опитва да я извади, но не може. Юмрукът ѝ е по-голям от отвора.

Единственият начин да се освободи от капана е като хвърли храната. Дори да я удрят по главата, тя за нищо на света не пуска банана! Защо? Защото за нея бананът е по-голямо съкровище от свободата ѝ и от живота ѝ. Така ловците я хващат.

По същия начин можеш да разбереш каква част от сърцето ти принадлежи на Бога като започнеш с портфейла си.

Според Библията отношението ти към парите е директно свързано с твоето ученичество. Знаем това, тъй като в Библията има повече стихове за парите и материалните притежания, отколкото общо за рая и ада. От 38-те притчи, които Исус разказа, 16 се отнасят до парите. В Библията има по-малко от 300 стиха за молитвата, по-малко от 500 за вярата, но повече от 2000 за богатството и притежанията!

Бог се интересува от твоите пари не защото има нужда от тях, а защото ти имаш нужда от тях. И тъй като ти си важен за Него, твоите пари също са важни за Бог.

Затова в Малахия Бог укори израелтяните за това, че задържат десятъците.

Малахия 3:7,8 „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? 8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

Израелтяните са изоставили Божия закон и са се подиграли с Бог и Словото Му. Въпреки това Бог продължава търпеливо да ги назидава да се върнат при Него. Върнете се при Мене. И след като отново отговарят предизвикателно, Той заявява: „Вие Ме крадете“!

Фактът, че те не даваха приносите си на Бога означаваше, че нещо друго бе станало тяхно съкровище. Затова Бог им каза: „Покажете ми, че сте избрали Мен, като ми давате от притежанията си.“

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите.“ Нека разгледаме 4 причини, поради които е важно да даваме десятък.

1. Бог е най-важен за нас.

Бог иска да му даваме първите плодове от труда си, защото така Му показваме, че Той е най-важен за нас.

Един мисионер чул, че някой чука на вратата му. Отворил и на прага видял момче, което държало голяма риба в ръката си. То казало, „Ти ни научи, че трябва да даваме десятък. Ето, вземи, това е моя десятък.“ Мисионерът благодарил, взел рибата и попитал, „Ако това е твоят десятък, къде са останалите 9 риби?“ Момчето се усмихнало и казало, „А, те са още в реката. Сега отивам да ги хвана.“

Но какво е десятъкът? Както името показва, десятък е даване на първите 10% на Бога. Някой ще каже, това не е ли старозаветна заповед?

Всъщност, десятъкът предхожда даването на закона. В Битие Бог казва, че Аврам е дал на царя на Салим, Мелхиседек, 1/10 от плячката от спечелената битка. А в Евреи научаваме, че Мелхиседек е преобраз на Христос. В известен смисъл можем да кажем, че Аврам е дал десятък на Исус.

А дали Исус одобрява даването на десятък?

Матей 23:23 „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“

Исус каза: хубаво, че давате десятък, но трябваше да правите и другото. Десятъкът не е извинение за неморален живот!

Както казва един проповедник, „Авраам беше първи в даването на десятък. Яков продължи тази практика. Мойсей я заповяда. Малахия я потвърждава. Исус я препоръча. Кой съм аз да я отменям?“

Виждаме, че Бог винаги е почитал и приемал дара на десятъка.

Освен това, Новият завет винаги изисква повече, отколкото стария. Вместо „не убивай“, днес заповедта е „не се гневи без причина“. Вместо „не прелюбодействай“, „не пожелавай.“ (Матей 5). По същия начин Бог иска да даваме много повече от 10 процента. Той иска да му дадем себе си!

За нас днес даването на десятък не трябва да е задължение, а радост. Не принуда, а лично решение. Десетте процента би трябвало да са минимум в нашето даване.

2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“

Ако даването ни не е свободен избор, а по принуждение, тогава ние приличаме на човек, който подарява подарък на приятел и казва: „Всъщност, аз не исках да ти купя това, но ми казаха, че трябва. Затова, ето, вземи.“

Наш основен мотив би трябвало да бъде любовта и благодарността към Бога.

2. Бог е собственик на нашите притежания.

Второ, освен че с десятъка показваме че Бог е най-важен за нас, с това свидетелстваме, че Бог е собственик на нашите притежания.

Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Затова всичко, което имаме, е Негово. Ние не Му даваме от нашите притежания, а Му връщаме 1/10 от тях.

Но за съжаление не всички християни мислят така. Дори сега, тук, в тази зала, има три групи хора. Първата група смята, че всичко което имат е тяхно. „Аз съм го спечелил, затова мога да пусна нещо в дискуса, мога да дам лев-два, но не съм длъжен.“

Втората група казва: „Десятъкът принадлежи на Бога, а останалите 90% са мои. В покорство на заповедта ще дам 10%, а с останалите ще правя каквото си искам“.

Третата група казва: „Всичко принадлежи на Бога – десятъкът и всичко останало. Ще Му върна това, което е заповядал и Той ме прави настойник над останалите пари. Това, че давам десятък не ми дава право да правя каквото си искам с останалите пари. Трябва да се моля за това за какво давам всеки лев и да съм добър настойник на парите, които Бог ми дава. Един ден Бог ще ме съди за начина, по който използвам към парите.

Първата група казва: ще давам на Бога когато си искам. Втората – Ще давам на Бога, защото съм длъжен да давам. Третата – Всичко е Божие и Той дава на мене!

Един баща купува на сина си хамбургер и му го дава. След това посяга да си вземе да опита едно картофче. Със светкавична реакция синът му удря през ръката баща си и казва: „Не ми пипай пържените картофки.“ Но той явно не разбира, че баща му е купил картофките и той е техният собственик. Синът също принадлежи на бащата.

Баща му би могъл да се ядоса и никога повече да не му купува картофки, за да го научи на уважение. Или би могъл също да му купи толкова картофки, че да му приседнат.

Често ние сме като това дете по отношение на нашите притежания. Бог е собственик на всичко, но ние му даваме само едно-две картофчета, само и само да продължи да ни благославя.

3. Даването на десятък показва дали се доверяваме на Бога.

Трето, чрез даването Бог иска да види дали се доверяваме на Него или ... на нашата банкова сметка. Нека прочетем отново

Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

С други думи, почитайте ме с десятъците си и вижте дали няма да почета жертвите ви. Опитайте Ме сега за това. Покажете ми, че наистина ми се доверявате.

Един човек сънувал ужасен сън. Сънувал, че Господ взел дарението му в църква, умножил го по десет и Му казал, че това ще е седмичният му доход. Скоро след това той загубил телевизора си, новата си кола и не можел да плаща вноските за апартамента. В края на краищата, какво може да направи човек с 10 лева на седмица!“

Ако Бог вземе твоето дарение, умножи го по десет и трябва да живееш с тези пари за една седмица, колко лева ще са това?

Сигурно си мислиш, ако дам 10%, няма да останат достатъчно, за да покрия всичките си разходи. Но това е лъжа на дявола, за да не те остави да се довериш напълно на Бога.

Илюстрация с 10 х 1 лев. 1 лев за Бога и 9 за мен. После Бог добавя още 1 и още 1. Не знам как го прави, не разбирам как става, но не е нужно да разбирам. Важното е, че Той го прави и аз имам вече 11 лева! Ако се науча да уповавам на Бога повече с моите финанси, Бог ще ме благослови повече!

След завършване на университета с Ваня се посветихме на пълно служение. Малко след като започнахме работа настана хипер инфлация. Бяха трудни времена. През цялото време сме живяли скромно, но никога не сме били в недоимък. Вярвам, че до голяма степен това се дължи на факта, че винаги първо сме заделяли десятък, а след това сме разпределяли остатъка за нашите нужди.

Когато се доверим на Него, Той се грижи за нас. Това е добрият избор. Ако доверяването ни стане навик, това ще трансформира живота ни.

Наум 1:7 „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“

4. Чрез даването Бог ни променя.

Чрез даването на 10% ние показваме, че Бог е най-важен за нас, че Той е собственик на нашите притежания и че се доверяваме на Него. Има още причини, но ще разгледаме само още една. Бог иска да даваме десятък, защото така Той ни променя.

Даването на десятък ни променя! Различни изследвания на запад показват, че огромната част от дарения за благотворителни организации се дава от християни. Когато даваме на Бога, това ни променя. Прави ни по-милостиви и по-чувствителни за нуждите на другите.

Някой е казал: „Десятъкът не е Божият начин да правим пари. Десятъкът е Божият начин да правим хора.“

Един вярващ казал, че никога повече няма да стъпи в църквата, където ходел, защото там говорили само едно: давайте, давайте, давайте.

Но както отбелязва президентът на Принстънския университет д-р Джеймс Маккорд, „Аз не мога да се сетя за по-добра дефиниция на християнството от тази: давайте, давайте давайте. Убеден съм, че когато се научим да даваме, ние ставаме истински човеци.“

С даването на десятък Бог не ни кара да се откажем от нашите притежания. Той ни кара да се откажем от нашия стремеж да притежаваме. Всеки, който се упражнява в даване на десятък израства във вяра.

Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”

И парадоксът е, че точно когато даваш най-много, Бог също те благославя най-много.

Малахия 3:10-11 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите.

Бог възнаграждава своите люде, когато те Му се доверят и дадат от първите плодове на Него. И Той казва, че ще разкрие небесните отвори, за да излее благословение по-голямо, отколкото можеш да получиш! „Ще взема 90-те % и ги направя повече от предишните 100!“

Знаете ли, че Уилям Колгейт (Колгейт-Палмолив), Джеймс Крафт (Крафт фуудс) и Хенри Хайнц (кетчуп) са били посветени християни? И тримата са започнали с даване на 10% и Бог толкова е благословил техния бизнес, че когато са умрели вече са дарявали почти 100% от приходите си!

„Донесете всички десятъци...“ После Той казва, че ще „смъмри онзи, който поглъща“ (ст.11). Израелтяните имаха много „поглъщачи“ на техните посеви – наводнения, суши, скакалци, вражески набези. И Бог каза, сложи Мен на първо място и Аз ще смъмря тези врагове на твоите финанси.

Сред нас май няма фермери, но повечето от нас имаме други врагове на нашите финанси. Имената им са наем, такси за обучение, ремонт на колата, сметки за лекарства, ток и вода. И сигурно вече някои от вас си казват, „Не мога да прибавя и десятъка към останалите си разходи.“

Но аз не ти казвам това, за да увелича товара ти. Казвам ти го, за да бъдеш освободен. За да си свободен, трябва да приемеш това слово. Никой християнин не може да мине метър относно десятъка. Когато даваш десятък, винаги ще бъдеш благословен и обратно – когато не даваш, винаги ще има проклятие.

Малахия 3:9 „Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.“

Никой не е загубил от това, че е служил с цяло сърце на Бога. Никой не е спечелил от това, че му е служил половинчато.

“Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите…”

Заключение

В едно вярващо семейство бабата дала на внучето си 10 монети по един лев. То си отишло в стаята. Майка му отишла след него да види какво ще направи с парите. Момченцето седнало да брои парите. Тя чула, че казва, че първият лев е на Бога. И като преброило всичките и стигнало до последния лев, казало: „Този лев също е на Бога.“ Мислейки, че момченцето не разбира точно учението за десятъка, майката казала: „Не, момчето ми, твоят десятък за Бога трябва да е само един лев.“ Момчето я погледнало и казало: „Знам... но първият лев дадох на Бог, защото така трябва. А последният му давам, защото искам.“

Бог е Бог, който дава. Той ни е дал живот. И най-големият Му дар е жертвата на Собствения Му Син. Той ни даде Сина Си, защото избра да го направи. Той ни даде Сина Си, защото искаше да го направи. Даде ни Сина Си, защото ни възлюби. И даването на десятък е начина, по който ние Му показваме, че Го почитаме. И че искаме да се научим да даваме като Него. Амин.

 ____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2020 г.

Къде е твоето съкровище?

Текст: Матей 6:19-21 "Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. (Матей 6:19-21)

Един руснак и един българин копаели основите на нов път. След няколко часа усилена работа, българинът ударил лопатата на нещо твърдо в земята. И двамата започнали настървено да копаят около предмета и открили, че е сандък със съкровище. Отворили го и видели скъпоценни камъни, жълтици, злато и т.н., повече от най-смелите им мечти. И двамата полудели от щастие и започнали да танцуват около сандъка. След като се успокоили, руснакът хванал българина за ръка и казал: „Ще поделим това точно както руско-български другари би трябвало да го направят!” Българинът отговорил, „А, не, ще делим 50-50”!

Днес е първото ни богослужение за новата година. В началото на всяка нова година ние се поздравяваме и си пожелаваме тази година да е по-добра от старата. Припомняме си с благодарност благословенията, които Бог е изливал върху нас и дома ни и се молим да ни пази от зло и да продължава да ни води и благославя още повече. Да ни дава здраве, берекет и благоденствие.

Ако погледнем към народното творчество, ще видим че здравето, берекетът, материалното благополучие са поставени най-високо в ценностната система на българина. Не бива да ни изненадва, че след 45 г. атеизъм и 21 г. духовна безпътица българинът е материалист повече от всякога. Материалните притежания са нашето съкровище.

В началото на новата година обаче в този пасаж Исус ни предизвиква да се замислим над нашите приоритети и съкровища. Сякаш с него Исус ни пита: Кое е твоето съкровище?

Един ексцентричен човек от източните щати на САЩ отива в златните мини на запад, за да опита да открие злато. След време се връща у дома и тръгва слух, че е открил голямо съкровище. Но той изчезва яко дим. Оставя само няколко писма, написани на тайнствен код. След като дешифрирали написаното, разбрали приблизително къде е заровил съкровището. В другите писма имало малко по-конкретни насоки. Много хора до ден днешен се опитват напразно да открият това легендарно съкровище. Това им е струвало стотици хиляди долари и много години от живота.

Къде е твоето съкровище? Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Затова аз съм донесъл тази кутия тук. Знаете ли каква е тази кутия? Тя е пълна с моите съкровища. Тук държа „съкровищата” на моя живот. Когато я отворя и прегледам съдържанието й, си спомням някои от най-хубавите неща, които са ми се случили.

Я да видим какво има вътре? Снимка, която ми напомня за турнето на хора ми до Италия; първата ми топка; касета – спомням си как ми подариха първия ми касетофон; първото ми шоколадово яйце; първата видеокасета, първият ми телефон, дипломата ми от ВТУ – много от нас мислят, че това е най-важното, докато са в университета, но после я им я искат, я не; календарче и салфетки (събирах ги) – дори не се сещам за това сега, триола, магнитче от първото ми пътуване до Сан Франциско, ключ за кола за Ладата – тя бе важна за мен, но като я блъснах, видях че е купчина ламарина, счупена чаша от конференция на IFES Europe.

Това си е страхотна колекция, нали? Всички неща в нея са безценни, но само за мене. Повечето вече имат само сантиментална стойност. Аз вече не мога да ги използвам.

В Матей 6:19-21 Исус каза на хората да не се впускат в събиране на земни съкровища. Той ги предизвика да гледат нагоре към небето и да събират небесни съкровища. Той ги предупреди, че трупането на притежания тук на земята ще им попречи да събират небесни съкровища.

Защо им каза това?

Предполагам, причината се крие в тази кутия. Погледнете я – има ли нещо в нея, върху което все още работя? Събирам ли все още салфетки? Използвам ли касетите и телефона? А дипломата си? Колата отдавна е продадена...

Кои са важните неща за теб? Кои са твоите съкровища? За младите жени е много важно да видят себе си булки. Да имат красива бяла булченска рокля. Да имат много красива сватба. Мечтаят си за това от 4 годишни. Така ли е? И след като станат булки и се оженят, сватбената рокля не става вече за нищо, освен да събира прах и молци в гардероба (неотдавна гледах филм, в който една млада жена беше използвала част от сватбената рокля на майка си за своята сватба и това скандализира сестра й, за която тази рокля явно бе семейна реликва). И жените прехвърлят мечтите си върху своите деца – те стават тяхното съкровище.

За мъжете е много важно да съберат пари, за да осигурят стандарт на жена си. Да купят апартамент, после къща на село, да паркират пред къщата БМВ, а къщата да е обзаведена с последна мода мебели. И след като направят всичко това, продължават да искат още и още.

Но ние трябва да внимаваме ума ни да не е обсебен от тези неща. Те да не се превръщат в наши идоли.

Означава ли това, че не бива да имаме притежания или да разполагаме с пари?

Разбира се, това не означава да не се стараем да осигурим прехрана и покрив над главата си. Не означава също, че не можем да имаме хоби, или че не е добре да следваме в университета или да работим. Ние живеем във физическо тяло и имаме нужда да се грижим за него. Ходим на училище, в университета, на работа, участваме в неправителствени организации. Всичко това обаче не трябва да е самоцел, а средство за събиране на небесни съкровища. Това е начинът да служим на Бога и обществото.

Ученето в училище и университета, както и работа за нас трябва да е мисия – мисия да докоснем с благата вест нашите колеги, които иначе не бихме познавали. Хобито ни също може да има благовестителска цел – ходене на фитнес с цел благовестие.

Работата – това е най-доброто място за споделяне на вярата ни. Бог прави така, че някой да плаща на друг да стои 8 часа с вас, за да можете да му благовествате! Устоявате ли на натиска на шефа да лъжете, че го няма? Или да укривате данъци? В плащане на осигуровки? Коректни ли сте в бизнес отношенията си? Неотдавна счетоводителят ми ме пита дали ще си плащаме пълните осигуровки при регистрация на църквата ни? За мен и нашето семейство този въпрос изобщо не стоеше на дневен ред!

Събираш ли небесни съкровища на работното си място? Участието в различни НПО-та също е невероятна възможност за споделяне на вярата ни в общност, с която имаме общи интереси.

Да имаш прехрана и покрив над главата са важни неща. Но да се стремиш към комфорт и лукс, не. Човек може да е щастлив с много малко. Бертранд Ръсел е казал: „Прекаленото вторачване в притежанията повече от всичко друго ни пречи да живеем свободно и достойно.” Няма по-свободен и достоен човек от този, който си е поставил за цел да събира небесни съкровища.

Но какво са ‘небесните съкровища’?

По времето на Исус евреите са били запознати с термина „земни съкровища” и „небесни съкровища”. Те често ги използвали в разговорния език. За тях събирането на небесни съкровища означавало „дела на милост и дела на благост към хора в нужда”.

В Лука 12:33-34 Исус ни дава идея за небесните съкровища, като казва: “Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, и което молец не изяжда. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.”

Тук виждаме, че той приравнява разпродаването на притежанията и раздаването на хората в нужда на небесно съкровище. Един коментатор дефинира събирането на небесни съкровища така: „да живееш с отворено сърце и отворени ръце”. Отворено сърце означава да имаш сърцето на Бог за бедните, слабите и маргинализираните. Имаш ли ти отворено сърце и отворени ръце? Къде е съкровището ти?         

Отворени ръце означава да не се привързваме към земните притежания и да не ги използваме за собствено удоволствие, но да ги използваме, за да влияем за Царството върху тези, които са по-онеправдани от нас.

Самият Исус каза, че той е дошъл да прогласи благата вест на бедните, да прогласи свобода за пленниците и възстановяване зрението на слепите, и освобождаване на потиснатите (Лука 4:18). Ние събираме небесни съкровища, като търсим Божието Царство чрез помагане на другите и така демонстрираме най-голямата жертва, която Бог направи за нас. „Да обичаш Бога означава да го обичаш като Герой, който те е спасил от много неща, а не като дядо Коледа, който само ти дава още неща.” (Крис Джами)

Какви други небесни съкровища можем да събираме?

Прошка, общение с Бога, познание на Словото, силата на молитвата, изграждането на характер и морал, любов към Бога и ближния, надежда.

Означават ли тези стихове, че не трябва да планираме и пестим за в бъдеще? Разбира се, че не. Самият Бог имаше план за спасение на човечеството отпреди създанието на света. На много места в Писанията Бог ни насърчава да мислим за утрешния ден и да бъдем трезви и пестеливи. „Който събира лятно време, той е разумен син; а който спи в жетва, той е син, който докарва срам” (Пр. 10:5). Ден година храни!

Как тогава да събираме небесни съкровища? Как да откликнем на това слово?

Покай се от събиране на земни съкровища

Трябва да започнем от покаянието, ако забележим, че сме живели за нещо друго освен Христос. Целият ти ум е в твоите притежания? Мислиш единствено за това какво предстои да купиш? Чудиш се как да изплатиш кредита си? Обърни се от земните съкровища към Бога и му се покланяй.

Замени земните съкровища

Земните съкровища (и любовта ни към тях) трябва да бъдат заменени от по-дълбока любов към Исус. Има само един начин да направим това и той е да се преориентираме, да се обърнем към истинското съкровище Исус Христос и да започнем да считаме всичко останало за по-маловажно и незначително:

⁷ Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. ⁸ А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия. Фил. 3:7-8.

Пренареди приоритетите си

Следователно, Божието слово ни учи, че вместо да бленуваме за големи заплати, кариера, притежания, къщи, коли, ТВ, ваканции, телефони, айфони, по-добре да започнем да се стремим да постигнем ново ниво на взаимоотношения с Бога, да пребъдваме в молитва, да развиваме христоподобен характер, да си поставим за цел да даваме, да помагаме на бедните; да използваме на парите ни за каузата на благовестието (някой е давал дарения, за да може вие да дойдете)

С други думи, нашите приоритети трябва да са скромен живот за Божието царство, не трупане на богатства за земното ни царство!

Ето някои практични начини за преподреждане на приоритетите ни и как да започнем да живеем за небесните съкровища през новата година:

Þ               Започвай деня си с тихо време за молитва и изучаване на Словото (следвай плана „Библията за една година”)

Þ               Практикувай пребъдване в молитва през деня

Þ               Когато си изправен пред важно решение, прави това, което би правил Исус, търси волята на Отца и споделяй с вярващи, на които имаш доверие

Þ               Заделяй в началото на месеца или след получаване на заплата сума от бюджета си за дарения и започни да даваш на хора в нужда

Þ               Заделяй за десятък и мисии

Даването на десятък не е само за Стария завет. Още преди закона на Мойсей Авраам даде една десета на Мелхиседек, който е преобраз на Исус Христос. Даването на десятък в СЗ беше с цел да се издържат служителите в храма (левитите, които нямаха друг източник на приход), да се ремонтира храма, да се провеждат празниците и за бедните. Общо хората даваха около 23 % от доходите си. Макар и в НЗ да няма конкретна заповед, в „Нов живот” ние насърчаваме всички вярващи да участват с минимум от 10% от доходите. Това не е закон (понякога може да дадеш повече, друг път по-малко). Даването трябва да става с радост, убеждение и под Божието водителство и като акт на поклонение на Бога. Ние даваме, за да признаем пред Бога, че всичко което имаме е Негово, за да не се поддадем на материализъм и за да последваме примера на Христос, който даде живота си, за да може ние да се обогатим чрез него.

Други идеи за събиране на небесни съкровища :

Þ               Организирай разпродажба на непотребните си вещи и дай парите на мисионер или семейство в нужда.

Þ               Купи един стол за новата зала на църква.

Þ               Ако ти предложат повишение в работата, помисли дали не е на цената на ходене на църква и време за семейството.

Þ               Полагай доброволчески труд в християнски и социални организации

Където е съкровището ти, там е и твоето сърце. Когато умрял великият мисионер и естествоизпитател Дейвид Ливингстън, бил погребан в неговата родина Англия. Сърцето му обаче било погребано в любимата му Африка. Под едно високо дърво в малко африканско село местното племе изкопало дупка и поставило в нея сърцето на този мъж, когото те обичали и уважавали много.

Ако твоето сърце трябва да бъде погребано в мястото, което си обичал най-много в този живот, кое ще бъде това място? Твоят портфейл? Твоят офис? Къде е твоето сърце? Какво има в твоята кутия със съкровища?

Нека през новата 2015 г. си поставим за цел да събираме небесни съкровища. Защото няма нищо по-ценно от Исус в живота ни.

Молитва.