/проповед/
В рекламата често се използва ефектът
на контраста между времето преди и след ползването на рекламирания продукт. Понякога
ефектът на контраста между преди и сега е заблуждаващ, като когато хората
използват фотошоп и с няколко кликвания на мишката „свалят“ 20 години от лицето
си.
Понякога виждаме този ефект на
снимки със сантиментална стойност, като на тази майка, която е родила. Или тези
трима братя, които позират в същата поза както когато са били малки. Или баща и
син.
Тези образи преди и сега имат мощно
въздействие върху нас. Те ни дават визуална представа за промяната, настъпила
поради нещо, случило се в живота ни. Te ни трогват
и въздействат силно.
По
същия начин Бог използва този контраст между преди и сега в цялата Библия, за
да ни помогне да видим промяната, която е настъпила в живота на хора чрез
Христос.
И точно това виждаме в този
пасаж в Колосяни 1:21-23. Нека го прочетем. В този текст той използва тези думи,
за да покаже каква драматична промяна е настъпила след примирението на Божиите
люде с Бога. И в този пасаж ще разгледаме 3 компонента – нашето минало,
настояще и бъдеще, а накрая ще разгледаме и едно условие.
Ние вече казахме, че Павел
пише до църквата в Колос и започва писмото с благодарности към християните там,
след което преминава в молитва за тях (ст.9-14). А миналият път видяхме с
помощта на п-р Джош как Павел разкрива Христос като върховен Господ и Спасител.
Разгледахме десет неща, които според ап. Павел характеризират Христос. Казахме,
че Той е видимият Бог, Първородният, Причината, Целта, Главата, Началото,
Възкръсналият, Съдът на Божията пълнота, Умилостивение и Жертвата.
И веднага след като казва кой
е Христос, Павел казва „И вас...“ (ст. 21). Фокусът на вниманието се насочва от
Христос към нас. От христологичен погледът става онтологичен, бива насочен към
нашия живот като Негово творение. Пасажът от ст. 21-23 е едно дълго изречение
на гръцки, както е и в българския превод.
В това изречение има един
главен глагол и той е в ст. 22 - примири
сега. Ако махнем всички обяснителни клаузи на изречението, остава следната основна
мисъл: „Вие бяхте примирени, за да ви представи, ако продължите. С това той ни
показва ефектът „преди и сега“ на примирението с Бога в живота ни. За целта
Павел първо насочва вниманието ни към нашето минало.
Нашето
минало
Колосяни 1:21 „И вас, които
бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите
си дела.“
Това описание на нашето минало
не е много приятно за слушане. Думата отстранени
показва пропастта, която е съществувала между нас и Бога. Ние бяхме отстранени
или отчуждени от нашия Творец. Павел използва същата дума „отстранени“ в
Ефесяни
4:18 „помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което
е в тях, и поради закоравяването на сърцето им.“
Някой
може да си каже, Павел говори тук на бивши езичници в Колос. Те може и да са
били такива. Но аз никога не съм бил враждебно настроен срещу Бога. Е, може и
да съм членувал в комсомола и да съм се кълнял във вярност на комунистическата
партия. Може да не съм ходил на църква и да съм вярвал в диалектическия материализъм.
Но тогава не знаех нищо за християнството! Въпреки всичко, нещо вътре в мен ми
казваше, че има някаква сила! Даже исках да отида при баба Ванга!
Доносниците
на държавна сигурност пък биха казали, „Какво да се прави, такива бяха
времената. Всеки на мое място би постъпил така.“
Тук
сред нас има и такива, които са родени в християнски семейства. Те сигурно си
казват, „Родителите ми се християни, приел съм Христос още като дете, никога не
съм бил враг на Бога. Не съм бил атеист. Думите “отстранен“, „враг“ и „зли
дела“ не се отнасят до мене.“
Но
ако ти мислиш, че тези думи са прекалено силни, ти не си познал сърцето си
така, както го вижда Бога. Аз съм християнин вече 27 години и колкото повече
време минава, толкова повече съм ужасен от дълбините на греховната си природа.
Част от греховната природа е гордостта, която ме кара да казвам: „Имам си
кусури, но не съм лош грешник!“
Нашето
отстраняване или отчуждаване от Бога се дължи на две неща. Първо, на Божията святост,
поради която Той е определил ден, в който ще излее гнева си върху всеки непокаян
грешник. От друга страна, аз нося в себе си вродена гордост и себичност, които
ме карат да пренебрегвам Бог и да преследвам собствените си желания.
Така
между нас се получава разрив, отчуждение, тъй като в своята святост Бог не може
да има общение с мен в моя грях. Той не може да направи компромис със Своята
святост, а аз не мога да изкореня греха си.
Текстът
в ст. 21 показва, че злите ни дела ни поставят в позиция на врагове на Бога. Ние
сме врагове в нашите мисли, желания, копнежи, планове и действия. Ние сме „по
разположение Негови врагове поради злите си дела.“
Грехът
се ражда в ума и ни кара да вършим зли дела. Движи се отвътре навън.
Първоначално може и да се скрие, но постепенно оставя отпечатък върху
цялостната личност и я променя до неузнаваемост.
Когато
Леонардо да Винчи рисувал шедьовъра си „Последната вечеря“, избрал за модел за
образа на Христос един млад мъж, Пиетри Бандинели, който пеел в хора на
Миланската катедрала. Минали години, преди великата картина да бъде завършена.
Когато останал да бъде нарисуван само един образ - този на Юда Искариотски,
големият художник забелязал по улиците в Рим един мъж, когото избрал за своя
модел.
Раменете
му били силно превити надолу, a изражението
на лицето му било студено, безчувствено, зло и навъсено. Човекът изглеждал
точно така, както художникът си представял Юда. Когато влязал в студиото, този
клетник се заоглеждал наоколо, сякаш спомняйки си нещо, случило се преди
години. Накрая се обърнал и с изписана на лицето тъга и борба да осъзнае каква
промяна е настъпила у него, казал: „Маестро, преди двадесет и пет години аз бях
в това студио. Тогава ме взехте за модел на Христос.“
Грехът
се ражда в ума. Защо? Защото сме „по разположение Негови врагове“. Думите „по
разположение“ означават, че имаме вътрешна предразположеност и нагласа на ума
да сме отделени от Бога, което води до зли постъпки.
Това е лошата новина. И докато
не разберем лошата новина, не можем да разберем добрата новина, благата вест!
Често в нашето благовестие ние
започваме с думите, Исус те обича и има чудесен план за твоя живот. Това е
истина, но не е мястото, откъдето трябва да започнем. Ние трябва да започнем от
ст. 21. Да кажем, ти си отстранен от Него и по разположение си Негов враг
поради злите си дела. И отделен от Божията благодат в Христос, Неговият гняв
почива на теб. Само когато видим нашето минало, можем да разберем това, което
Бог е направил за нас днес.
Нашето
настояще
Преходът към настоящето ни
виждаме в ст. 22. „Примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да
ви представи пред Себе си святи, непорочни и безупречни.“
На гръцки първите две думи в
стиха са „но сега“, с което Павел показва контраста между миналото и настоящето
ни. Централният глагол в този пасаж е „примири“.
Когато чуваме думата
„примирие“ първата асоциация ни е за сключен договор между две воюващи страни
за спиране на военните действия. Това е значението на тази дума примирявам. В
НЗ има 6 думи, които обобщават нашето спасение – оправдание, изкупление, умилостивение,
опрощение, осиновяване и примирение. Но днес ще спрем вниманието си на
примирението.
Как ни примирява Бог със себе
си? Чрез Неговата смърт в плътското Му тяло. Божият Син, вечният Бог, идва в човешка
плът на земята, живее праведен живот, който никой от нас не може да има и отива
на кръста, поема Божия гняв за нашите грехове, за да може тези от нас, които вярват
в Него, да приемат спасение.
И това е единственото
разрешение на твоя проблем. Ти не можеш сам да компенсираш лошите си дела с
добри.
Да си представим, че някой е
обрал банка, арестували са го и го съдят за обир, може ли да каже на съдията:
„Г-н съдия, съжалявам за постъпката си. Тя беше необмислена. Но искам да
изтъкна, че аз съм вършил и много добри дела в живота си. Уважавал съм
родителите си и се грижа за тях, обичам семейството си, участвам като доброволец
в благотворителни кампании, даже построих параклис с мои средства. Мисля, че моите
добри дела надвишават неколкократно тази лоша моя постъпка. С това се надявам
да съм я компенсирал.“ Какво ще каже съдията? Дали ще го пусне на свобода?
Не, не можеш да компенсираш
лошите дела с добри. Не можеш да поправиш вкуса на омлета от развалени яйца,
като добавиш хубави яйца. Не можеш да отидеш на толкова богослужения или да платиш
такава сума, че да изкупиш Божия гняв. Има само едно разрешение – Исус трябваше
да умре.
В светлината на твоето минало,
какво е твоето настояще? Доверил ли си се на Исус за своето спасение? Или се доверяваш
на себе си, на своята доброта, способности, усилия и заслуги?! Каква е твоята
надежда за примирение?
Един ден ти ще застанеш пред Божия
съден престол и ще трябва да отговаряш за твоята измяна, за факта че си бил
Божи враг. Какво ще Му отговориш? Има само един отговор – мога да бъда примирен
с Бога само чрез смъртта на Христос. Само това ще удовлетвори Божия гняв.
Един съпруг и съпруга, след
години брак, постепенно се отчуждили и накрая се разделили. Всеки напуснал
града и заживяли в различни части на страната. Един ден съпругът бил изпратен в
командировка в родния си град. Отишъл на гробището при гроба на единствения им
син. Стоял при гроба и в главата му нахлули скъпи спомени, когато чул стъпки
зад себе си. Обърнал се и видял съпругата си. И двамата понечили да си отидат.
Но те имали нещо, което ги свързвало в този гроб и вместо да се обърнат, се хванали
за ръце над гроба на сина си и се помирили един с друг. Нищо друго не можело да
ги примири, освен смъртта! Нищо друго не може да ни примири с Бога, освен
смъртта, скъпоценната кръв на Христос.
В миналото ние бяхме отстранени
врагове. Слава на Господа, в настоящето ние сме примирени с Него чрез делото на
Христос на кръста. Какво да кажем за нашето бъдеще?
Нашето
бъдеще
Нека да видим втората част на
ст. 22. Тук Павел ни дава нашата цел на съществуване. Той ни примири, за да ни „представи
святи, непорочни и безупречни пред Себе си.“
Павел използва тук три
прилагателни, всяко от които започва с гръцката буква алфа (agios, amomous, anenkletous). Това
е т.н. прийом „алитерация“, който тук е използван за да се подчертае величието
на това, към което ние трябва да се стремим един ден.
Помислете за миг – ние, които
по природа бяхме грешни, ще застанем пред Бога и ще бъдем представени като
святи. Ние, които по природа бяхме порочни, ще застанем пред Бога непорочни. И
ние, които по природа навличахме упреци върху себе си, ще застанем пред Бога безупречни.
Ние ще застанем пред съвършения
Бог, в когото няма грях, няма тъмнина, който е съвършено свят и праведен и
никой няма да може да отправи обвинение срещу нас. И всичко благодарение на
това, което Христос е направил! Това е удивителна благодат!
До сградата на Централната
поща във Варна има една голяма стена, на която е сложена огромна снимка и името
на един български политик. Но какво щеше да стане, ако отдолу с големи букви се
изписваха в реално време всичките мисли, които му минават наум в момента? Дали
тази реклама би вдигнала рейтинга на този политик?
Сега си представете, че вместо
него там е вашата снимка и вашето име, с вашите мисли. Дали те биха спечелили
одобрението на хората?
Заради всичко това ние би
трябвало да треперим само при мисълта, че ще се изправим пред святия Бог. Но
Бог ни казва тук, че поради това, че Той е унищожил греха чрез кръстната смърт
на Христос, в един момент в бъдещето ние ще бъдем представени пред Бога като безупречни,
като хора срещу които никой няма да може да отправи обвинение.
Това е причина за поклонение и
празнуване! Но всичко това идва с едно условие. Дотук разгледахме нашето минало,
в което бяхме врагове на Бога. Видяхме, че в настоящето ни ние сме примирени с
Бог в Христос и видяхме как в бъдеще ще бъдем представени святи, непорочни и
безупречни пред Бога.
Условието
Но в ст. 23 пасажът завършва с
едно условие: „ако останете твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в
надеждата, открита в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано
на всяко създание под небесата, на което аз, Павел, станах служител.“
С други думи, Павел казва: няма
представяне без устояване.
Как можем да разпознаем кой е истински
християнин? Как да разпознаем човека, в който Бог е извършил делото си на
спасение и обновление в сърцето му? Ако трябва да отговорим с една дума, то тя
трябва да е думата „останем“. Или да устоим.
Истинският християнин, който е
бил примирен в Христос, ще продължи да ходи с вяра твърд и непоклатим в
надеждата. Toй не е
като временните вярващи, които нямат корен (Лука 9:13), или като деца, които се
отвличат от всяка нова доктрина или учение (Ефесяни 4:14).
Така че, когато казва „ако
останете твърди и непоколебими във вярата“, Павел ги предупреждава да не се
поддават на лъжеучението, което се разпространява сред тях. Както той пише във
Фил. 1:6, като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във
вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос.
Но същевременно, тестът за
автентична вяра е, че тя устоява като остава вярна на благовестието. Това е
наша отговорност.
Библията често поставя Божия
суверинитет и нашата отговорност в един стих или контекст. Ние можем да се
доверим на Бог, че Той ще ни въведе в своята слава в края на времето, но Той
прави това чрез нашето покорство и устояване във вярата.
Нашата отговорност е да останем
твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита на вас в
благовестието.
Основите са важни. Mиналата седмица в източна Турция имаше
силно земетресение, има убити, много са ранени. През 1999 г. при
най-разрушителното земетресение в Турция през последния век загинаха 18,000
души. Тогава се устави, че лошото качество на строителството е основна причина
за големите жертви. Въпреки взетите мерки, прилагането им не е стриктно. Това
бе видно от многото жертви при предишното голямо земетресение от 2011 г.
Здравата основа е важна – в строителството и в духовния живот.
Преди време при нас в „Нов
живот“ идваше една германка, която даже предложи да започнем у тях група за
англоговорящи. И ние започнахме, но каква беше изненадата ни, когато открихме,
че тя не вярва в Божествената природа на Исус Христос! Най-интересно беше, че
тя беше искрено учудена, че ние вярваме в това!
Тези хора ще се стремят да ви
отвлекат далеч от Бога и от надеждата на благовестието, която сте чули. Тук
Павел отправя строго предупреждение към колосяните и нас: устоявайте във
вярата! Представянето ви пред Бога като святи, непорочни и безупречни зависи от
това дали ще останете твърди.
Нашата основа е благовестието
на Исус Христос. Познаваш ли благата вест? Ние оставаме основани и твърди във
вярата, като прогласяваме благата вест на всички хора. Ако трябва да я обясниш
на някого за 1 минута, ще го направиш ли? Знаеш ли стихове наизуст, с които да
я илюстрираш?
Освен това, нужно е да разбираш
основните библейски доктрини. Врагът ни винаги атакува основни истини като триединството
на Бога, личността и делото на Христос, непогрешимостта на Писанията, спасение
само по благодат чрез вяра, надеждата за второто идване на Христос, нуждата от
святост и др.
Имаш ли тази основа? Ако не,
ще бъдеш отнасян от всеки вятър на лъжлива доктрина, който дойде (Ефесяни
4:11-16). Ако още не си чел цялата Библия, можеш да се присъединиш към Плана за
четене на Библията за една година, който следваме в църква. Четенето заедно с
други вярващи ще ти помогне да не пренебрегваш ежедневната доза духовен хляб.
Исус каза: Матей 24:13
„Но
който устои докрай, той ще бъде спасен.“Устояването в благовестието е тестът за
автентична вяра.
Устояването, постоянството,
не е лесна работа. Чрез постоянство охлювът е достигнал ковчега на Ной, за да
се спаси. Крайният успех изисква труд и постоянство.
Платон написал първото
изречение на своята „Република“ по девет различни начини, преди да бъде
доволен. Цицерон практикувал да говори пред приятели всеки ден в продължение на
тридесет години, за да усъвършенства дикцията си. Ноа Уебстър се трудил 36
години, за да напише речника си, прекосявайки Атлантическия океан два пъти, за
да събира материал. Джон Милтън ставал в 4 ч. всеки ден, за да има достатъчно
часове за писането на „Изгубеният Рай“. Историкът Едуард Гибън прекарал 26
години в писането на „Залез и упадък на Римската империя.“
Аз благодаря на Бога, че моите
деца са се научили на устояване. Моника е втора година студентка, труди се
здраво в колежа и вече я канят на работа. Стефан става всяка сутрин в 4 ч., за
да има време със Словото и да учи. След това си прави закуска и отива на
училище. Следва фитнес и вокален урок. И двамата служат в църква и помагат
вкъщи. Постоянството им дава резултати. Тази седмица разбрахме, че Стефан спечели
стипендия за отличен успех. Крайният успех идва с постоянство и устояване в
трудностите. Същото е и със спасението. Който устои докрай, той ще бъде спасен.
Заключение
Днес говорихме за три периода
от живота ни – преди да повярваме, момента когато бяхме примирени с Бога и
нашето устояване след това. Накрая, нека всеки си зададе въпроса, къде съм аз?
В коя група попадам?
Първата група са нехристияните.
Може би някой от тук присъстващите си казва, аз знам, че не съм християнин. Не
вярвам в Христос, не съм се покаял за греха си, уповавам на себе си, смятам се
за добър човек. Ако ти си това, този пасаж е сериозно предупреждение за теб и
за състоянието на душата ти. Ти си отстранен от Бог и враг на Него. Божият гняв
е насочен към тебе. Ако останеш така, ще умреш и ще понесеш Божия гняв за
вечността в ада.
Това е лошата новина. Но
добрата вест е, че не е нужно да останеш в това състояние! Има начин да се примириш
с Бога и той е като се покаеш от греховете си и се обърнеш към Христос.
Втората група е групата на псевдо
християните. Тези хора си мислят, че са християни, но всъщност не са. Може да ти
се е случвало да се молиш на Бога в трудни моменти. Може да си се родил в
православна страна, да ходиш на църква на Великден и Рождество (да си от т.н.
ВиК християни), да палиш свещ в църквата и дори да си имаш икона и кандило
вкъщи. Но влизането в църква на празници не те прави християнин, както влизането
във фризьорски салон не те прави фризьор и влизането в конюшна не те прави кон.
Но ако си честен със себе си, твоят живот не се характеризира с живот под
господството на Исус Христос, а под господството на егото ти.
Така че, този пасаж е напомняне
и за теб да се обърнеш към благата вест. Има само една надежда за спасение. Не
се заблуждавай, разбери лошата новина и се обърни към Христос за спасението си
като единствена надежда.
Третата група е групата на
християните, които се борят с различни неща – които се борят с грях или са
привлечени от светски неща или от пожеланията на плътта. И ти се изкушаваш,
дори сега, дори тази сутрин, се изкушаваш да обърнеш гръб на Христос и да се
върнеш към тези грехове.
Този пасаж е напомняне за теб,
че трябва да устояваш. Да не се отделяш от надеждата на благовестието. Това устояване
е доказателство, че Бог работи в живота ти.
Не забравяй кой беше без
Христос. Бъди благодарен за примирението
ти с Бога. Защото Бог ни доведе от мястото, където бяхме преди – отчуждени
врагове към онова място, където един ден ще бъдем – представени пред него като святи,
непорочни и безупречни чрез делото на примирение на Исус Христос на кръста. И
условието, което виждаме за всеки от нас е да се обърнем от греха си към
Христос и да останем твърди, докато умрем.
Едно момиче приело Христос за
Спасител и подало молба за членство в една местна църква. Дяконът я попитал: „Беше
ли грешница преди да приемеш Господ Исус в живота си?“ „Да, господине“,
отговорила тя. „А сега още ли си грешница?“ „Да ви кажа честно, чувствам се по-голяма
грешница от всякога.“ „Тогава каква истинска промяна си преживяла?“ „Не знам
как да го обясня, казала тя, „но когато бях грешница бягах след греха, а сега, когато
съм спасена, съм грешница, която бяга от греха!“ Била приета в църквата и
потвърдила с последователния си живот, че наистина е повярвала.
Нека се молим.
----------------------
БПЦ "Нов живот" - Варна
02.02.2020 г.
