Адонай

/проповед/

Увод

Животът ти води ли до промяна в тези около теб? С какво ще те запомнят?

Някой беше казал, „Когато си се родил, ти си плакал, а другите около теб са се радвали. Живей така, че когато умреш, другите да плачат, а ти да се радваш.“ Живееш ли така?

Мисля, че отговорът на този въпрос зависи от това кой е на трона на твоя живот. Защото истината е, че никой не е направил нищо велико за Бога, докато не е отговорил на въпроса кой е Господ. Кой управлява?

Ние изучаваме Божиите имена в Библията, как те разкриват Неговия характер и същност и как това се отнася към нас.

Може да си казвате, това беше интересен клип. Но каква връзка има той с Бог и с мен? Има голяма връзка, защото от това какво мислим и как схващаме Бога, зависи какво ще е отношението ни към живота.

Днес ще говорим за името Адонай. Името Адонай е използвано повече от 300 пъти в Стария завет и 747 пъти в Новия завет, под гръцката дума „кириос“, която се превежда Господ.

Адонай означава „Бог е Господ над всичко“. Той е господарят, управителят и собственикът на всичко. Нищо не е извън Неговата власт и нищо не може да Го изненада. Той е всезнаещ, всевиждащ, Той владее над всичко. И така, какво мислиш за Бога? На кого служиш? Кой е на трона на твоя живот?

1.     Адонай е Господар на всичко.

В Битие 12 виждаме Аврам да напуска родината си, за да последва Бога. Той се покорява на Бога до момента, когато отива в Египет, където прибягва до лъжа, за да запази живота на жена си. Той и Лот са толкова благословени, че не могат да си поделят земята и се налага да се разделят.

След това Бог призовава Аврам да спаси Лот от Содом. До 15-та глава нещата се развиват добре. Аврам знае, че Бог владее, но поставя под съмнение Неговото обещание за син.

Битие 15:2 „А Аврам рече: Господи Еова (Aдонай Яхве), какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?“

Обърнете внимание, той го нарича Адонай или Суверен, но в сърцето си се съмнява. И Бог го извежда навън, показва му небето и му казва да изброи звездите.

Едно момче се записало в университета, но в средата на следването бил на крачка да се откаже, защото нямал достатъчно средства. Тогава един приятел му подарил празна рамка с бележка, на която пишело: „това е за твоята диплома“. Този подарък променил всичко. Той повярвал, че Бог ще му помогне и действително завършил университета.

Бог каза на Аврам, „Авраме, аз поставих всички звезди на небето. Мислиш ли, че твоето бездетие ще ми се опре? Аз съм велик, мога да се справя с това.“

Aврам разчиташе единствено на себе си. Покланяше се на религията егоцентризъм. Когато не разбираше нещо или когато играта загрубяваше, той беше готов да се откаже. Затова Бог трябваше да го прекара през процес, в който да го научи, че Той е Адонай – Господ на всички и над всичко.

Бог често трябва да ни прекара през подобен процес, за да ни научи, че Той е Господ на всичко, което притежаваме, всичко което сме и всичко, което правим.

Адонай научи тук Аврам на две истини. Първо, че Адонай контролира и притежава всичко. И второ, ние трябва да се покоряваме на Адонай във всичко.

Тъй като аз принадлежа на Бога, аз трябва да Му се покорявам. Тъй като Той е Господ, аз трябва да следвам Неговото ръководство. Тъй като Той притежава всичко, аз съм само мениджър на ресурсите, които Той ми е поверил. Аз съществувам за Адонай, не Той за мене.

Псалм 24:1 „Господня е земята и всичко, що има в нея, вселената и тези, които живеят в нея.“

Както някой беше казал, „Първото задължение на всяка душа е не да намери своята свобода, а да намери своя Господар.

Бог преведе Авраам във вярата през процес, в който му показа кой е Шефът и Той направи или ще направи същото с теб и с мен.

Ако четеш Стария завет ще видиш, че всеки който е направил нещо велико за Бога, трябваше първо да се научи да се покорява на Адонай. Трябваше да направи Яхве свой Господар. Мойсей, Йосиф, Давид, Гидеон, Даниил, дори Самсон, трябваше да достигнат до убеждението, че Бог притежава всичко. Че Той е велик и Той владее, и че те трябваше да Му се доверят и да Му се покоряват.

Не можеш да Го наричаш Господ, ако не си готов да живееш в покорство на Бога.

2. Aдонай изисква от нас покорство.

Тестът, който всеки от нас трябва да приложи, за да разбере дали следва Адонай е, да се запита: Предал ли съм Му всичко? Готов ли съм да Му се доверя и да Му се покоря във всичко?

Да вярваш в Бога означава да се покоряваш на Неговата власт. Като Творец Той има право да настоява да следвам Неговата воля, дори когато тя противоречи на моята. Ние трябва да се покоряваме на Неговата власт.

Яков 4:7 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.“

С други думи, покорете се на Божия авторитет и се оставете на Неговата грижа.

Псалм 91:1-2 „Който живее под покрива на Всевишния (Ел Елион), той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия (Ел Шадай). Ще казвам за Господа (Адонай): Той е прибежище мое и крепост моя, Бог (Елохим) мой, на Когото се уповавам.“

Истината е, че ние сме програмирани да се покоряваме на нещо. Ние сме създадени да се покланяме. Или трябва да станем роби на греха и егото, или да станем слуги на Христос. Кой управлява твоя живот?

Пастор Макартър казва: „Определящият фактор кога един човек принадлежи на Христос е дали той се покорява на Неговия Божествен авторитет и власт.

Ние трябва да разбираме, че в същността си грехът е бунт срещу Божия авторитет.

Някога виждали ли сте права река? Каналите са прави, но реките се извиват. Естествената тенденция на реката е да следва най-малкото съпротивление. Затова реките криволичат и текат надолу. Повечето хора са като реките. Те са твърде мързеливи и незрели, за да положат усилие да следват Бога. По-лесно е да гледаш ТВ, отколкото да се молиш и да се покоряваш.

Но за разлика от реките, ние християните имаме свободна воля и можем да решим да не минаваме по пътя на най-малко съпротивление. Особено когато това означава да се отдадем на леност, апатия или дори на грях!

Адонай изисква от нас покорство, а покорството обикновено изисква полагане на усилия!

3. Ние принадлежим на Адонай.

Християнинът разбира, че той не притежава нищо, но че той напълно принадлежи и е притежаван от Всемогъщия Бог.

1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени.“

Когато се покая и се предам на Христос, аз подписвам документ за собственост върху живота си. Вече не принадлежа на себе си – принадлежа на Него. Той е мой собственик и мой началник.

Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

Така че, първо, аз съм собственост на Бог.

Второ, аз съм настойник на Божиите притежания.

Настойник е човек, който се грижи за делата на друг човек. Добрият настойник разбира, че Бог притежава всичко и е поверил Своите притежания на грижите на Своите хора за Своя слава.

Братя и сестри, нека запомним това: всичко, което аз и ти имаме, принадлежи на Бога и Той ни го е дал, за да го използваме и да живеем, за да Му принасяме слава. Като настойник моята задача е да се грижа за Неговите притежания.

Нека да не забравяме, че само защото нещо е в момента на наше разположение не означава, че то е наше притежание.

Бог очаква ние да използваме нашето време, таланти и съкровища да Го почитаме с тях. Един ден всички ние ще отговаряме как сме управлявали Неговите благословения.

Един от най-добрите начини да си припомняме, че ние принадлежим на Господа е, като Му дадем право Той да управлява нашите средства. Някои от нас не са напълно посветени ученици на Христос, защото отдаваме повече значение на парите, отколкото на Христос.

Матей 6:24 „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона.“

В Библията има само едно нещо, за което Бог ни насърчава да Го изпитаме:

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

Искам да отправя едно предизвикателство към вас като настойници на Божията благодат. Започни да даваш 10 процента на Бога и управлявай останалите 90 процента според Неговата воля, и ще видиш как Бог ще снабдява всички твои нужди.

Някой може да възрази, че днес не сме под закон, а под благодат. И ще е прав. Но макар и да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Казахме, че аз съм собственост на Бога. Второ, аз съм настойник на Божиите притежания. И трето,

4. Ние служим на Адонай

Да си ученик означава да си последовател. Това означава да служиш на другите както Исус дойде да ни служи, не да Му служат, и да даде живота си откуп за мнозина.

Ти слуга ли си? Кога служиш на другите? Когато е лесно, удобно, или когато е задължително? Време е да дадеш всичко на Адонай, защото Той е дал всичко Свое на тебе. Спомни си думите на Исус Навиев,

Исус Навиев 24:15 „но аз и моят дом ще служим на Господа.“

Ако ти не служиш на Бога в някакво служение, то ти не Го следваш. Следваш някого другиго или нещо друго. Реши къде можеш да бъдеш използван, за да помагаш на другите да познаят Бога и да растат във вярата си. Реши как можеш да им показваш Христос и започни да служиш. Намери своето място в църквата.

Както е казал някой, служението е посрещане на нуждите на другите с ресурсите на Бога.

Бог се отнася сериозно към факта, че Той е наш Господ, а ние сме Негови последователи. Това за него не е игра.

Матей 7:21 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.“

Тук, в края на Проповедта на планината, Исус дава урок по това какво означава да се покланяш на Господ. Малко преди това Той казва, че е трудно човек да влезе в Царството и че трябва да внимаваме да не бъдем заблудени от лъжепророци. А тук говори за лъжливи последователи. Започва с едно доста изненадващо заявление – че не всеки, който казва „Господи, Господи“ (Адонай, Адонай), ще бъде спасен в Съдния ден.

Хората, за които Той говори са следвали религия, която е била смесица от малко от Исус и много други неща. И те са го наричали Господи.

Те са били чували много проповеди за това, че Исус изисква да има първо място в живота им, но никога не са се замисляли как да го приложат в живота си. Те са мислили, че Той едва ли наистина има предвид, че трябва да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да Го следваме всеки ден. Едва ли е очаквал да Му позволим да царува като цар във всяка област от живота ни.

Но Исус се обръща и казва, „Никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“

Какъв е изводът? Само думи не са достатъчни. Бог иска да предадем живота си.

В света има много хора, които мислят, че са добри хора, които знаят достатъчно за Бог и това ще им помогне да отидат в рая.

Дори в църквите, а вероятно и в нашата църква има добри хора, които мислят, че са спасени, но не са.

Да знаеш правилната парола, като например „Господи, Господи“, няма да ти помогне да стигнеш до Бога и до спасение. Изисква се сериозно покорство – да вършим волята на Отца. Исус казва, че при последния съд мнозина ще дойдат при Него и ще кажат, „Господарю, ние проповядвахме Словото, гонихме демони, правихме евангелизации… Но Той ще каже, „Изпуснахте влака. Вие ме използвахте, за да изтъквате себе си. Не можете да ме впечатлите. Идете си оттук!“

Когато направиш Исус Твой Спасител, ти го правиш и твой Господ, т.е. твой Господар. Ако пренебрегваш Неговото управление в живота си, имам лоша новина. Ти си изгубен! Но добрата новина е, че не е прекалено късно да оправиш нещата.

Можеш да приемеш Неговата благодат днес и да Го поставиш на трона на твоя живот.

Заключение

Всичко в този свят принадлежи на Адонай. Той е Господар над всичко. Ние също принадлежим на Бог. Това означава, че всичко наше всъщност е Негово, а ние сме само настойници над Неговите притежания.

И като Негови последователи от нас се очаква да Му служим с всичко, което Той ни е дал – с нашето семейство, с нашите сили, с нашите средства, с нашето време.

Няма и милиметър от живота ти, за който Христос Адонай да не казва, „Той е мой.“

Както казва един проповедник, Бог е готов да приеме пълна отговорност за този живот, който Му е предаден напълно. Удивително е какво Адонай може да направи в живота на човек, който напълно Му се е предал.

При една от войните между Византия и България българите пленили византийския учен Кинам. Кан Омуртаг се опитал да го застави да вземе участие в идоложертвена трапеза. Кинам отказал и бил хвърлен в тъмница, където останал с години. Когато на трона се възкачил най-малкия син на Омуртаг, Маламир, по молба на старшия си брат княз Боян, той освободил Кинам и му го подарил като роб.

Под влияние на Кинам князът тайно приел християнско кръщение. Тогава Маламир се опитал да го застави да се отрече от „чуждия Бог“. Князът категорично заявил, „От езическите идоли аз се гнуся и почитам Христа, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!“

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, Боян казал, „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно вие се надявате да я ограничите с моята смърт.“

Американският лекар и автор Брус Милър е казал, "Много по-лесно е да направиш това, което Бог ти възлага, без значение колко трудно е то, отколкото да се изправиш срещу отговорността да не го направиш."

Искам да завърша тази проповед, като ви помоля да направите нещо. Бог нарича себе си Суверен Собственик на всичко, включително на теб и мен. Ние сме призовани да бъдем ученици. Ако си готов да Му дадеш всичко, искам сега да наведеш глава. Докато правиш това, можеш ли също да стиснеш ръцете си в юмруци? Ако си готов да Му дадеш всичко, би ли отворил бавно ръцете си в знак на това, че се предаваш на Него и че ще Му служиш с всичко, което си?

Молитва

_______________________

05.10.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Добрият избор (Малахия 3:6-12)

/проповед/

Миналият път в поредицата „Върнете се при Мене“ говорихме за това, че Бог иска да сме нетолерантни към греха и да имаме любов към хората. Исус Христос беше нетърпим към греха и демонстрира това при своето първо идване, когато изгони търговците от храма. Но когато дойде втори път, ще бъде още по-страшно. „И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на  пречиствач и като сапуна на тепавичари.“ (Малахия 3:2)

Казахме също така, че макар и Бог да иска всеки човек да се покае и примири с Него, Той ни обича толкова много, че не може насила да ни накара да Го обичаме. Той ни е създал със свободна воля и винаги ни дава избор.

Понякога изборът е много лесен. Един човек влязал в дюнерджийница и казал на продавача: „Дайте ми един пилешки дюнер.“ Продавачаът попитал, „Ще го ядете или за вкъщи?“ Човекът отговорил: „И двете.“

Всеки ден ние правим много избори. Избираме какво да ядем и какво да облечем, как да прекараме времето си. Бог ни е създал способни да правим избори.

Ти си направил много избори дори тази сутрин и най-вече, взел си решение да дойдеш на църква. Решил си да дойдеш и да Му се поклониш, да се молиш, да слушаш Словото и да имаш общение, защото си искал да Го почетеш.

А ако ти си християнин, ти вече си направил най-важния избор в живота си – да повярваш в Господ Исус Христос. Поклонил си Му се два пъти – като на Спасител и като на Господ. Взел си водно кръщение, за да засвидетелстваш пред другите, че си умрял за греха и си се новородил за нов живот.

И си започнал живот на ученик на Христос. Характерно за ученика на Христос е, че той обича Своя Учител „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Но как мога да знам дали обичам Исус с цялото си сърце?

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Виждаме, че според Библията един от начините, по който можем да разберем дали сме дали цялото си сърце на Исус е да видим къде е съкровището ни.

Предполагам всички сте чували как в Африка ловят маймуни. В стъклена кутия пробиват малък отвор, колкото да влезе ръката на маймуната, а вътре слагат банан или фъстъци. Когато маймуната види банана, пъха ръката си през отвора и грабва банана, след което се опитва да я извади, но не може. Юмрукът ѝ е по-голям от отвора.

Единственият начин да се освободи от капана е като хвърли храната. Дори да я удрят по главата, тя за нищо на света не пуска банана! Защо? Защото за нея бананът е по-голямо съкровище от свободата ѝ и от живота ѝ. Така ловците я хващат.

По същия начин можеш да разбереш каква част от сърцето ти принадлежи на Бога като започнеш с портфейла си.

Според Библията отношението ти към парите е директно свързано с твоето ученичество. Знаем това, тъй като в Библията има повече стихове за парите и материалните притежания, отколкото общо за рая и ада. От 38-те притчи, които Исус разказа, 16 се отнасят до парите. В Библията има по-малко от 300 стиха за молитвата, по-малко от 500 за вярата, но повече от 2000 за богатството и притежанията!

Бог се интересува от твоите пари не защото има нужда от тях, а защото ти имаш нужда от тях. И тъй като ти си важен за Него, твоите пари също са важни за Бог.

Затова в Малахия Бог укори израелтяните за това, че задържат десятъците.

Малахия 3:7,8 „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? 8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

Израелтяните са изоставили Божия закон и са се подиграли с Бог и Словото Му. Въпреки това Бог продължава търпеливо да ги назидава да се върнат при Него. Върнете се при Мене. И след като отново отговарят предизвикателно, Той заявява: „Вие Ме крадете“!

Фактът, че те не даваха приносите си на Бога означаваше, че нещо друго бе станало тяхно съкровище. Затова Бог им каза: „Покажете ми, че сте избрали Мен, като ми давате от притежанията си.“

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите.“ Нека разгледаме 4 причини, поради които е важно да даваме десятък.

1. Бог е най-важен за нас.

Бог иска да му даваме първите плодове от труда си, защото така Му показваме, че Той е най-важен за нас.

Един мисионер чул, че някой чука на вратата му. Отворил и на прага видял момче, което държало голяма риба в ръката си. То казало, „Ти ни научи, че трябва да даваме десятък. Ето, вземи, това е моя десятък.“ Мисионерът благодарил, взел рибата и попитал, „Ако това е твоят десятък, къде са останалите 9 риби?“ Момчето се усмихнало и казало, „А, те са още в реката. Сега отивам да ги хвана.“

Но какво е десятъкът? Както името показва, десятък е даване на първите 10% на Бога. Някой ще каже, това не е ли старозаветна заповед?

Всъщност, десятъкът предхожда даването на закона. В Битие Бог казва, че Аврам е дал на царя на Салим, Мелхиседек, 1/10 от плячката от спечелената битка. А в Евреи научаваме, че Мелхиседек е преобраз на Христос. В известен смисъл можем да кажем, че Аврам е дал десятък на Исус.

А дали Исус одобрява даването на десятък?

Матей 23:23 „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“

Исус каза: хубаво, че давате десятък, но трябваше да правите и другото. Десятъкът не е извинение за неморален живот!

Както казва един проповедник, „Авраам беше първи в даването на десятък. Яков продължи тази практика. Мойсей я заповяда. Малахия я потвърждава. Исус я препоръча. Кой съм аз да я отменям?“

Виждаме, че Бог винаги е почитал и приемал дара на десятъка.

Освен това, Новият завет винаги изисква повече, отколкото стария. Вместо „не убивай“, днес заповедта е „не се гневи без причина“. Вместо „не прелюбодействай“, „не пожелавай.“ (Матей 5). По същия начин Бог иска да даваме много повече от 10 процента. Той иска да му дадем себе си!

За нас днес даването на десятък не трябва да е задължение, а радост. Не принуда, а лично решение. Десетте процента би трябвало да са минимум в нашето даване.

2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“

Ако даването ни не е свободен избор, а по принуждение, тогава ние приличаме на човек, който подарява подарък на приятел и казва: „Всъщност, аз не исках да ти купя това, но ми казаха, че трябва. Затова, ето, вземи.“

Наш основен мотив би трябвало да бъде любовта и благодарността към Бога.

2. Бог е собственик на нашите притежания.

Второ, освен че с десятъка показваме че Бог е най-важен за нас, с това свидетелстваме, че Бог е собственик на нашите притежания.

Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Затова всичко, което имаме, е Негово. Ние не Му даваме от нашите притежания, а Му връщаме 1/10 от тях.

Но за съжаление не всички християни мислят така. Дори сега, тук, в тази зала, има три групи хора. Първата група смята, че всичко което имат е тяхно. „Аз съм го спечелил, затова мога да пусна нещо в дискуса, мога да дам лев-два, но не съм длъжен.“

Втората група казва: „Десятъкът принадлежи на Бога, а останалите 90% са мои. В покорство на заповедта ще дам 10%, а с останалите ще правя каквото си искам“.

Третата група казва: „Всичко принадлежи на Бога – десятъкът и всичко останало. Ще Му върна това, което е заповядал и Той ме прави настойник над останалите пари. Това, че давам десятък не ми дава право да правя каквото си искам с останалите пари. Трябва да се моля за това за какво давам всеки лев и да съм добър настойник на парите, които Бог ми дава. Един ден Бог ще ме съди за начина, по който използвам към парите.

Първата група казва: ще давам на Бога когато си искам. Втората – Ще давам на Бога, защото съм длъжен да давам. Третата – Всичко е Божие и Той дава на мене!

Един баща купува на сина си хамбургер и му го дава. След това посяга да си вземе да опита едно картофче. Със светкавична реакция синът му удря през ръката баща си и казва: „Не ми пипай пържените картофки.“ Но той явно не разбира, че баща му е купил картофките и той е техният собственик. Синът също принадлежи на бащата.

Баща му би могъл да се ядоса и никога повече да не му купува картофки, за да го научи на уважение. Или би могъл също да му купи толкова картофки, че да му приседнат.

Често ние сме като това дете по отношение на нашите притежания. Бог е собственик на всичко, но ние му даваме само едно-две картофчета, само и само да продължи да ни благославя.

3. Даването на десятък показва дали се доверяваме на Бога.

Трето, чрез даването Бог иска да види дали се доверяваме на Него или ... на нашата банкова сметка. Нека прочетем отново

Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

С други думи, почитайте ме с десятъците си и вижте дали няма да почета жертвите ви. Опитайте Ме сега за това. Покажете ми, че наистина ми се доверявате.

Един човек сънувал ужасен сън. Сънувал, че Господ взел дарението му в църква, умножил го по десет и Му казал, че това ще е седмичният му доход. Скоро след това той загубил телевизора си, новата си кола и не можел да плаща вноските за апартамента. В края на краищата, какво може да направи човек с 10 лева на седмица!“

Ако Бог вземе твоето дарение, умножи го по десет и трябва да живееш с тези пари за една седмица, колко лева ще са това?

Сигурно си мислиш, ако дам 10%, няма да останат достатъчно, за да покрия всичките си разходи. Но това е лъжа на дявола, за да не те остави да се довериш напълно на Бога.

Илюстрация с 10 х 1 лев. 1 лев за Бога и 9 за мен. После Бог добавя още 1 и още 1. Не знам как го прави, не разбирам как става, но не е нужно да разбирам. Важното е, че Той го прави и аз имам вече 11 лева! Ако се науча да уповавам на Бога повече с моите финанси, Бог ще ме благослови повече!

След завършване на университета с Ваня се посветихме на пълно служение. Малко след като започнахме работа настана хипер инфлация. Бяха трудни времена. През цялото време сме живяли скромно, но никога не сме били в недоимък. Вярвам, че до голяма степен това се дължи на факта, че винаги първо сме заделяли десятък, а след това сме разпределяли остатъка за нашите нужди.

Когато се доверим на Него, Той се грижи за нас. Това е добрият избор. Ако доверяването ни стане навик, това ще трансформира живота ни.

Наум 1:7 „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“

4. Чрез даването Бог ни променя.

Чрез даването на 10% ние показваме, че Бог е най-важен за нас, че Той е собственик на нашите притежания и че се доверяваме на Него. Има още причини, но ще разгледаме само още една. Бог иска да даваме десятък, защото така Той ни променя.

Даването на десятък ни променя! Различни изследвания на запад показват, че огромната част от дарения за благотворителни организации се дава от християни. Когато даваме на Бога, това ни променя. Прави ни по-милостиви и по-чувствителни за нуждите на другите.

Някой е казал: „Десятъкът не е Божият начин да правим пари. Десятъкът е Божият начин да правим хора.“

Един вярващ казал, че никога повече няма да стъпи в църквата, където ходел, защото там говорили само едно: давайте, давайте, давайте.

Но както отбелязва президентът на Принстънския университет д-р Джеймс Маккорд, „Аз не мога да се сетя за по-добра дефиниция на християнството от тази: давайте, давайте давайте. Убеден съм, че когато се научим да даваме, ние ставаме истински човеци.“

С даването на десятък Бог не ни кара да се откажем от нашите притежания. Той ни кара да се откажем от нашия стремеж да притежаваме. Всеки, който се упражнява в даване на десятък израства във вяра.

Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”

И парадоксът е, че точно когато даваш най-много, Бог също те благославя най-много.

Малахия 3:10-11 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите.

Бог възнаграждава своите люде, когато те Му се доверят и дадат от първите плодове на Него. И Той казва, че ще разкрие небесните отвори, за да излее благословение по-голямо, отколкото можеш да получиш! „Ще взема 90-те % и ги направя повече от предишните 100!“

Знаете ли, че Уилям Колгейт (Колгейт-Палмолив), Джеймс Крафт (Крафт фуудс) и Хенри Хайнц (кетчуп) са били посветени християни? И тримата са започнали с даване на 10% и Бог толкова е благословил техния бизнес, че когато са умрели вече са дарявали почти 100% от приходите си!

„Донесете всички десятъци...“ После Той казва, че ще „смъмри онзи, който поглъща“ (ст.11). Израелтяните имаха много „поглъщачи“ на техните посеви – наводнения, суши, скакалци, вражески набези. И Бог каза, сложи Мен на първо място и Аз ще смъмря тези врагове на твоите финанси.

Сред нас май няма фермери, но повечето от нас имаме други врагове на нашите финанси. Имената им са наем, такси за обучение, ремонт на колата, сметки за лекарства, ток и вода. И сигурно вече някои от вас си казват, „Не мога да прибавя и десятъка към останалите си разходи.“

Но аз не ти казвам това, за да увелича товара ти. Казвам ти го, за да бъдеш освободен. За да си свободен, трябва да приемеш това слово. Никой християнин не може да мине метър относно десятъка. Когато даваш десятък, винаги ще бъдеш благословен и обратно – когато не даваш, винаги ще има проклятие.

Малахия 3:9 „Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.“

Никой не е загубил от това, че е служил с цяло сърце на Бога. Никой не е спечелил от това, че му е служил половинчато.

“Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите…”

Заключение

В едно вярващо семейство бабата дала на внучето си 10 монети по един лев. То си отишло в стаята. Майка му отишла след него да види какво ще направи с парите. Момченцето седнало да брои парите. Тя чула, че казва, че първият лев е на Бога. И като преброило всичките и стигнало до последния лев, казало: „Този лев също е на Бога.“ Мислейки, че момченцето не разбира точно учението за десятъка, майката казала: „Не, момчето ми, твоят десятък за Бога трябва да е само един лев.“ Момчето я погледнало и казало: „Знам... но първият лев дадох на Бог, защото така трябва. А последният му давам, защото искам.“

Бог е Бог, който дава. Той ни е дал живот. И най-големият Му дар е жертвата на Собствения Му Син. Той ни даде Сина Си, защото избра да го направи. Той ни даде Сина Си, защото искаше да го направи. Даде ни Сина Си, защото ни възлюби. И даването на десятък е начина, по който ние Му показваме, че Го почитаме. И че искаме да се научим да даваме като Него. Амин.

 ____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2020 г.