Добрият избор (Малахия 3:6-12)

/проповед/

Миналият път в поредицата „Върнете се при Мене“ говорихме за това, че Бог иска да сме нетолерантни към греха и да имаме любов към хората. Исус Христос беше нетърпим към греха и демонстрира това при своето първо идване, когато изгони търговците от храма. Но когато дойде втори път, ще бъде още по-страшно. „И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на  пречиствач и като сапуна на тепавичари.“ (Малахия 3:2)

Казахме също така, че макар и Бог да иска всеки човек да се покае и примири с Него, Той ни обича толкова много, че не може насила да ни накара да Го обичаме. Той ни е създал със свободна воля и винаги ни дава избор.

Понякога изборът е много лесен. Един човек влязал в дюнерджийница и казал на продавача: „Дайте ми един пилешки дюнер.“ Продавачаът попитал, „Ще го ядете или за вкъщи?“ Човекът отговорил: „И двете.“

Всеки ден ние правим много избори. Избираме какво да ядем и какво да облечем, как да прекараме времето си. Бог ни е създал способни да правим избори.

Ти си направил много избори дори тази сутрин и най-вече, взел си решение да дойдеш на църква. Решил си да дойдеш и да Му се поклониш, да се молиш, да слушаш Словото и да имаш общение, защото си искал да Го почетеш.

А ако ти си християнин, ти вече си направил най-важния избор в живота си – да повярваш в Господ Исус Христос. Поклонил си Му се два пъти – като на Спасител и като на Господ. Взел си водно кръщение, за да засвидетелстваш пред другите, че си умрял за греха и си се новородил за нов живот.

И си започнал живот на ученик на Христос. Характерно за ученика на Христос е, че той обича Своя Учител „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Но как мога да знам дали обичам Исус с цялото си сърце?

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Виждаме, че според Библията един от начините, по който можем да разберем дали сме дали цялото си сърце на Исус е да видим къде е съкровището ни.

Предполагам всички сте чували как в Африка ловят маймуни. В стъклена кутия пробиват малък отвор, колкото да влезе ръката на маймуната, а вътре слагат банан или фъстъци. Когато маймуната види банана, пъха ръката си през отвора и грабва банана, след което се опитва да я извади, но не може. Юмрукът ѝ е по-голям от отвора.

Единственият начин да се освободи от капана е като хвърли храната. Дори да я удрят по главата, тя за нищо на света не пуска банана! Защо? Защото за нея бананът е по-голямо съкровище от свободата ѝ и от живота ѝ. Така ловците я хващат.

По същия начин можеш да разбереш каква част от сърцето ти принадлежи на Бога като започнеш с портфейла си.

Според Библията отношението ти към парите е директно свързано с твоето ученичество. Знаем това, тъй като в Библията има повече стихове за парите и материалните притежания, отколкото общо за рая и ада. От 38-те притчи, които Исус разказа, 16 се отнасят до парите. В Библията има по-малко от 300 стиха за молитвата, по-малко от 500 за вярата, но повече от 2000 за богатството и притежанията!

Бог се интересува от твоите пари не защото има нужда от тях, а защото ти имаш нужда от тях. И тъй като ти си важен за Него, твоите пари също са важни за Бог.

Затова в Малахия Бог укори израелтяните за това, че задържат десятъците.

Малахия 3:7,8 „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? 8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

Израелтяните са изоставили Божия закон и са се подиграли с Бог и Словото Му. Въпреки това Бог продължава търпеливо да ги назидава да се върнат при Него. Върнете се при Мене. И след като отново отговарят предизвикателно, Той заявява: „Вие Ме крадете“!

Фактът, че те не даваха приносите си на Бога означаваше, че нещо друго бе станало тяхно съкровище. Затова Бог им каза: „Покажете ми, че сте избрали Мен, като ми давате от притежанията си.“

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите.“ Нека разгледаме 4 причини, поради които е важно да даваме десятък.

1. Бог е най-важен за нас.

Бог иска да му даваме първите плодове от труда си, защото така Му показваме, че Той е най-важен за нас.

Един мисионер чул, че някой чука на вратата му. Отворил и на прага видял момче, което държало голяма риба в ръката си. То казало, „Ти ни научи, че трябва да даваме десятък. Ето, вземи, това е моя десятък.“ Мисионерът благодарил, взел рибата и попитал, „Ако това е твоят десятък, къде са останалите 9 риби?“ Момчето се усмихнало и казало, „А, те са още в реката. Сега отивам да ги хвана.“

Но какво е десятъкът? Както името показва, десятък е даване на първите 10% на Бога. Някой ще каже, това не е ли старозаветна заповед?

Всъщност, десятъкът предхожда даването на закона. В Битие Бог казва, че Аврам е дал на царя на Салим, Мелхиседек, 1/10 от плячката от спечелената битка. А в Евреи научаваме, че Мелхиседек е преобраз на Христос. В известен смисъл можем да кажем, че Аврам е дал десятък на Исус.

А дали Исус одобрява даването на десятък?

Матей 23:23 „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“

Исус каза: хубаво, че давате десятък, но трябваше да правите и другото. Десятъкът не е извинение за неморален живот!

Както казва един проповедник, „Авраам беше първи в даването на десятък. Яков продължи тази практика. Мойсей я заповяда. Малахия я потвърждава. Исус я препоръча. Кой съм аз да я отменям?“

Виждаме, че Бог винаги е почитал и приемал дара на десятъка.

Освен това, Новият завет винаги изисква повече, отколкото стария. Вместо „не убивай“, днес заповедта е „не се гневи без причина“. Вместо „не прелюбодействай“, „не пожелавай.“ (Матей 5). По същия начин Бог иска да даваме много повече от 10 процента. Той иска да му дадем себе си!

За нас днес даването на десятък не трябва да е задължение, а радост. Не принуда, а лично решение. Десетте процента би трябвало да са минимум в нашето даване.

2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“

Ако даването ни не е свободен избор, а по принуждение, тогава ние приличаме на човек, който подарява подарък на приятел и казва: „Всъщност, аз не исках да ти купя това, но ми казаха, че трябва. Затова, ето, вземи.“

Наш основен мотив би трябвало да бъде любовта и благодарността към Бога.

2. Бог е собственик на нашите притежания.

Второ, освен че с десятъка показваме че Бог е най-важен за нас, с това свидетелстваме, че Бог е собственик на нашите притежания.

Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Затова всичко, което имаме, е Негово. Ние не Му даваме от нашите притежания, а Му връщаме 1/10 от тях.

Но за съжаление не всички християни мислят така. Дори сега, тук, в тази зала, има три групи хора. Първата група смята, че всичко което имат е тяхно. „Аз съм го спечелил, затова мога да пусна нещо в дискуса, мога да дам лев-два, но не съм длъжен.“

Втората група казва: „Десятъкът принадлежи на Бога, а останалите 90% са мои. В покорство на заповедта ще дам 10%, а с останалите ще правя каквото си искам“.

Третата група казва: „Всичко принадлежи на Бога – десятъкът и всичко останало. Ще Му върна това, което е заповядал и Той ме прави настойник над останалите пари. Това, че давам десятък не ми дава право да правя каквото си искам с останалите пари. Трябва да се моля за това за какво давам всеки лев и да съм добър настойник на парите, които Бог ми дава. Един ден Бог ще ме съди за начина, по който използвам към парите.

Първата група казва: ще давам на Бога когато си искам. Втората – Ще давам на Бога, защото съм длъжен да давам. Третата – Всичко е Божие и Той дава на мене!

Един баща купува на сина си хамбургер и му го дава. След това посяга да си вземе да опита едно картофче. Със светкавична реакция синът му удря през ръката баща си и казва: „Не ми пипай пържените картофки.“ Но той явно не разбира, че баща му е купил картофките и той е техният собственик. Синът също принадлежи на бащата.

Баща му би могъл да се ядоса и никога повече да не му купува картофки, за да го научи на уважение. Или би могъл също да му купи толкова картофки, че да му приседнат.

Често ние сме като това дете по отношение на нашите притежания. Бог е собственик на всичко, но ние му даваме само едно-две картофчета, само и само да продължи да ни благославя.

3. Даването на десятък показва дали се доверяваме на Бога.

Трето, чрез даването Бог иска да види дали се доверяваме на Него или ... на нашата банкова сметка. Нека прочетем отново

Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

С други думи, почитайте ме с десятъците си и вижте дали няма да почета жертвите ви. Опитайте Ме сега за това. Покажете ми, че наистина ми се доверявате.

Един човек сънувал ужасен сън. Сънувал, че Господ взел дарението му в църква, умножил го по десет и Му казал, че това ще е седмичният му доход. Скоро след това той загубил телевизора си, новата си кола и не можел да плаща вноските за апартамента. В края на краищата, какво може да направи човек с 10 лева на седмица!“

Ако Бог вземе твоето дарение, умножи го по десет и трябва да живееш с тези пари за една седмица, колко лева ще са това?

Сигурно си мислиш, ако дам 10%, няма да останат достатъчно, за да покрия всичките си разходи. Но това е лъжа на дявола, за да не те остави да се довериш напълно на Бога.

Илюстрация с 10 х 1 лев. 1 лев за Бога и 9 за мен. После Бог добавя още 1 и още 1. Не знам как го прави, не разбирам как става, но не е нужно да разбирам. Важното е, че Той го прави и аз имам вече 11 лева! Ако се науча да уповавам на Бога повече с моите финанси, Бог ще ме благослови повече!

След завършване на университета с Ваня се посветихме на пълно служение. Малко след като започнахме работа настана хипер инфлация. Бяха трудни времена. През цялото време сме живяли скромно, но никога не сме били в недоимък. Вярвам, че до голяма степен това се дължи на факта, че винаги първо сме заделяли десятък, а след това сме разпределяли остатъка за нашите нужди.

Когато се доверим на Него, Той се грижи за нас. Това е добрият избор. Ако доверяването ни стане навик, това ще трансформира живота ни.

Наум 1:7 „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“

4. Чрез даването Бог ни променя.

Чрез даването на 10% ние показваме, че Бог е най-важен за нас, че Той е собственик на нашите притежания и че се доверяваме на Него. Има още причини, но ще разгледаме само още една. Бог иска да даваме десятък, защото така Той ни променя.

Даването на десятък ни променя! Различни изследвания на запад показват, че огромната част от дарения за благотворителни организации се дава от християни. Когато даваме на Бога, това ни променя. Прави ни по-милостиви и по-чувствителни за нуждите на другите.

Някой е казал: „Десятъкът не е Божият начин да правим пари. Десятъкът е Божият начин да правим хора.“

Един вярващ казал, че никога повече няма да стъпи в църквата, където ходел, защото там говорили само едно: давайте, давайте, давайте.

Но както отбелязва президентът на Принстънския университет д-р Джеймс Маккорд, „Аз не мога да се сетя за по-добра дефиниция на християнството от тази: давайте, давайте давайте. Убеден съм, че когато се научим да даваме, ние ставаме истински човеци.“

С даването на десятък Бог не ни кара да се откажем от нашите притежания. Той ни кара да се откажем от нашия стремеж да притежаваме. Всеки, който се упражнява в даване на десятък израства във вяра.

Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”

И парадоксът е, че точно когато даваш най-много, Бог също те благославя най-много.

Малахия 3:10-11 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите.

Бог възнаграждава своите люде, когато те Му се доверят и дадат от първите плодове на Него. И Той казва, че ще разкрие небесните отвори, за да излее благословение по-голямо, отколкото можеш да получиш! „Ще взема 90-те % и ги направя повече от предишните 100!“

Знаете ли, че Уилям Колгейт (Колгейт-Палмолив), Джеймс Крафт (Крафт фуудс) и Хенри Хайнц (кетчуп) са били посветени християни? И тримата са започнали с даване на 10% и Бог толкова е благословил техния бизнес, че когато са умрели вече са дарявали почти 100% от приходите си!

„Донесете всички десятъци...“ После Той казва, че ще „смъмри онзи, който поглъща“ (ст.11). Израелтяните имаха много „поглъщачи“ на техните посеви – наводнения, суши, скакалци, вражески набези. И Бог каза, сложи Мен на първо място и Аз ще смъмря тези врагове на твоите финанси.

Сред нас май няма фермери, но повечето от нас имаме други врагове на нашите финанси. Имената им са наем, такси за обучение, ремонт на колата, сметки за лекарства, ток и вода. И сигурно вече някои от вас си казват, „Не мога да прибавя и десятъка към останалите си разходи.“

Но аз не ти казвам това, за да увелича товара ти. Казвам ти го, за да бъдеш освободен. За да си свободен, трябва да приемеш това слово. Никой християнин не може да мине метър относно десятъка. Когато даваш десятък, винаги ще бъдеш благословен и обратно – когато не даваш, винаги ще има проклятие.

Малахия 3:9 „Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.“

Никой не е загубил от това, че е служил с цяло сърце на Бога. Никой не е спечелил от това, че му е служил половинчато.

“Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите…”

Заключение

В едно вярващо семейство бабата дала на внучето си 10 монети по един лев. То си отишло в стаята. Майка му отишла след него да види какво ще направи с парите. Момченцето седнало да брои парите. Тя чула, че казва, че първият лев е на Бога. И като преброило всичките и стигнало до последния лев, казало: „Този лев също е на Бога.“ Мислейки, че момченцето не разбира точно учението за десятъка, майката казала: „Не, момчето ми, твоят десятък за Бога трябва да е само един лев.“ Момчето я погледнало и казало: „Знам... но първият лев дадох на Бог, защото така трябва. А последният му давам, защото искам.“

Бог е Бог, който дава. Той ни е дал живот. И най-големият Му дар е жертвата на Собствения Му Син. Той ни даде Сина Си, защото избра да го направи. Той ни даде Сина Си, защото искаше да го направи. Даде ни Сина Си, защото ни възлюби. И даването на десятък е начина, по който ние Му показваме, че Го почитаме. И че искаме да се научим да даваме като Него. Амин.

 ____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2020 г.

8. Не кради

/проповед/

И така, продължаваме с поредицата Десетте Божи заповеди. Защо е важно да говорим за тях? Не защото спазването на закона ще ни спаси. Важно е да говорим за тях, защото те са моралните принципи, от чието спазване зависи автентичността на вярата ни. Десетте заповеди са ръководство за щастлив и пълноценен живот, защото внасят ред в един хаотичен свят.

Дотук говорихме за 7 от Десетте заповеди. Кои бяха те? (Първите 4 са относно вертикалните ни взаимоотношения с Бога и святостта на Бога: да нямаш други богове, не си прави кумири, не споменавай напразно Божието име, помни съботния ден; следващите 6 – относно хоризонталните взаимоотношения с ближния. Дотук говорихме за: почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай).

Днес ще говорим за Осмата заповед, „Не кради“ (Изход 20:15). Toва е най-кратката заповед в Декалога, състояща се само от 7 букви. Но тя обхваща всички останали. Какво искам да кажа?

Убийството е кражба на живота на друг човек. Прелюбодейството е кражба на съпруга или съпругата на друг човек. Пожелаването е желанието да откраднеш това, което принадлежи на друг човек. Лъжесвидетелстването е кражба на правосъдие и т.н.

Днес ще видим какво е кражба, как крадем от Бога и накрая как да печелим притежания по правилен начин.

Нека се помолим.

Обикновено децата изучават Десетте заповеди в неделното училище. Но тъй като повечето от нас не са ходили в неделно училище, затова трябва да преминем този урок сега.

Eдна неделна учителка преподавала на децата урок за разликата между добро и зло. „Деца, нека да разгледаме един пример“, казала тя. „Ако аз бръкна в джоба на един мъж, извадя портфейла му и взема всичките му пари, каква ще съм?“ Малкият Петьо вдигнал ръка. „Аз знам, аз знам“. Учителката казала, „Добре, Петьо, кажи каква ще съм аз“. С уверена усмивка Петьо казал, „Ти ще си жена му.“

Мисля, че няма човек сред нас, който да не е ставал жертва на кражба. Кой тук е бил обиран, на улицата, в автобуса или друго място (покажете с вдигане на ръка)? На кого са му открадвали  колелото? Моето колело беше само на една седмица, когато отидох с приятели в лунапарк. Имаше някакво стрелбище с електронни мишени. Оставихме колелетата и влязохме само за 5 минути. Като излязохме, моето колело липсваше.

На кого се е случвало да откраднат колата? Да са ви открадвали нещо от колата? Преди няколко седмици на един мой фейсбук приятел от Сърбия му откраднаха компютъра от колата. На нас са ни крали дрехи от колата. А от къщи?

Много е болезнено да ти откраднат нещо. Чувстваш се наранен, объркан, гневен. Така че, разбирам човека, който написал на вратата на къщата си, „Кучето не е зло, но има много слаби нерви.“

Всички ние сме ставали жертва на грабеж. Повечето от нас мислят, че сме само жертви, че нямаме проблем с краденето и спазването на осмата заповед. В края на краищата, не сме разбивали къщи и задигали ценни вещи от тях, не сме обирали банка.

Двама крадци влезли с пистолети в магазин. Първият извикал, „Никой да не мърда!“ Партньорът му мръднал. Изненадан, първият го застрелял.

Ние не сме извършвали обири. Но дали само това се има предвид в тази заповед? Има много други начини да крадеш!

Можеш да крадеш, като намериш портмоне с пари на улицата и не го предадеш на полицията. Можеш да крадеш, като ти върнат по-голямо от нужното ресто и мълчаливо си прибереш парите. Крадеш, като пътуваш без билет в автобуса. Ти крадеш, като използваш торенти да сваляш безплатно филми, музика и програми, като използваш канцеларски материали от офиса вкъщи, като не връщаш заета книга...

Кражбите не са ново явление в нашата действителност. Георги Марков разказва, че „кражбите са едно от най-типичните явления, придружаващи строителството на социализма или комунизма в цяла Източна Европа... От средата на 50-те години насам, присвояването на обществени средства или просто краденето от държавата се превърна в масово явление. Всеки гражданин, който по някакъв начин докосваше меда, се опитваше най-малко да си оближе пръстите. Хората задигаха от държавата всичко, което можеше незабелязано да изчезне...“

По времето на комунизма беше популярен следният виц: Един човек работел във фабрика 20 години. Всяка вечер, когато напускал фабриката, бутал пред себе си количка със слама и минавал пред охраната на изхода. Пазачът поглеждал в сламата, не намирал нищо и оставял човека да премине.

В деня на пенсионирането си човекът дошъл при пазача както обикновено, но без количката. Тъй като били станали приятели с годините, пазачът му казал: „Човече, виждал съм те да излизаш оттук всяка вечер в продължение на 20 години. Знам, че крадеш нещо. Сега, когато си вече пенсиониран, кажи ми какво е. Това направо ме подлудява. Онзи се усмихнал и казал, „Колички“.

1.     Какво е кражба?

Когато бяхме студенти, с Ваня ми вече бяхме женени и живеехме в студентското общежитие на етаж за семейства. На етажа имаше малка кухничка с общ хладилник за всички семейства. Но както можеше да се очаква, някои продукти от хладилника на семействата започнаха да изчезват. Когато изчезна кашкавалът на едно семейство, което следваше богословие, мъжът написа на хладилника: „8. Не кради!“

Ако трябва да дефинираме кражбата, това е отнемане на нещо, което принадлежи на някого другиго. При комунизма собственик на почти всичко е държавата. При капитализма – отделният човек. Според Библията, истинският собственик на всичко, което имаме, е Бог:

Псалми 24:1 „Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея.“

Виждаме, че според Библията дори ние не принадлежим на себе си, а на Бога. Ние сме само настойници над Божията собственост. И ние сме отговорни как я стопанисваме. Когато някой отнеме собствеността, която Бог е поверил на другиго, той извършва грях:

Исая 61:8 „Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабителство с неправда.“

Може да се каже, че кражбата е най-често срещаният грях. Хората крадат всичко – от запалки, самобръсначки, козметика, бельо и бебешко мляко, до хора! По данни на организацията Missing Children Europe, само в ЕС всяка година са отвличани 250000 деца!

Защо има толкова много кражби? Защото всички ние обичаме да получаваме безплатни неща. Опашките пред промоциите на напитки в центъра на Варна са доказателство за това.

Един човек сложил обява във в-к „Позвънете“: „Продавам Фолксваген и ремарке за 2000 лв.“, но дълго време никой не се обадил. След това променил обявата на „Продавам Фолксваген за 2000 лв. Получавате безплатно ремарке.“ Продал ги още на следващия ден.

Много хора се оправдават с думите, „Всички крадат, аз да не съм най-големия балама.“ За друго оправдание пише Георги Марков: „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото.“

Днес най-големият собственик не е държавата, а големите корпорации. Смята се, че чрез завишени цени на горивата, като монополист, компанията Лукойл краде от джобовете на българите около 1 милиард лева годишно и това е покровителствано от правителството. Всеизвестен е фактът, че Лукойл не е платил и един лев данъци в държавния бюджет. Всичко това е в нарушение на закона.

Ние с право негодуваме срещу такива несправедливости. Но какво да кажем за себе си? Плащаме ли ние данъците, които дължим? Виждаме ли гредата в собственото си око?

Вече стана дума, че всичко което притежаваме, принадлежи на Бога. Когато някой краде от човек, фирма или от държавата, индиректно той краде от Бога. Но ние, християните, сме виновни и за кражби, насочени директно срещу Бога.

2.     Кога крадем от Бога?

Една от често срещаните кражби срещу Бога е недаването на десятък.

Малахия 3:8,10 „Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите... Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.

Крадеш ли от Бога по този начин?

Друг широко разпространен начин за крадене от Бога е, когато крадем от времето, което ни е дал. Това правим, като го използваме за неща, които не ни изграждат и нямат стойност за Царството.

Ефесяни 5:15,16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Ние крадем от Бога също, като не използваме нашите „таланти“.

В притчата за талантите Исус разказва за един богат човек, който отива на път и оставя бизнеса си на грижата на трима служители. Дава им пари (таланти, един от които е равен на 20-годишна заплата!) според техните способности. Двама от тях работят добре и получават печалба, но третият е мързелив и не прави нищо (Матей 25:14-18). Когато се връща, господарят им е доволен от първите двама и ги награждава, а от третия отнема поверените му пари и го наказва.

Когато повярваме в Бога, Бог ни дава духовни дарби. Всеки християнин притежава поне една духовна дарба. Въпросът е, използваш ли дарбата (дарбите), която Бог ти е дал? Ако не, ти крадеш от Бога.

И така, дотук видяхме, че кражбата е престъпление и грях. Бог ни заповядва да не отнемаме това, което не ни принадлежи – нито от Него, нито от настойниците, на които го е поверил. Кой тогава е правилният начин да придобиваме притежания?

3.     Как да придобиваме притежания по правилния начин.

Бог иска да спрем да крадем и да започнем да придобиваме средства по правилния начин. Бог е дал три основни начини за законово придобиване на притежания.

Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.“

Първият е чрез заплата за положен труд. Ако си изкарваш прехраната с честен труд, ще имаш не само за себе си, но и за хората в нужда.

Много хора, дори християни, смятат че трудът е проклятие. Древните гърци са вярвали, че трудът е само за робите. Но трудът не е проклятие, защото не е резултат от грехопадението. Трудът предхожда грехопадението.

Битие 2:15 „И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.“

При комунизма липсата на адекватно възнаграждение беше силно демотивиращ труда фактор, който превърна традиционно трудолюбивия българин в безскрупулен авантаджия. Спомняте ли си вица, „Ние се правим, че работим, а държавата се прави, че ни плаща“?

Но Бог ни е създал, за да работим и творим. Трудът е дар, не проклятие. Трудът дава смисъл на живота ни. След грехопадението хората започнаха да си изкарват прехраната си с пот на челото. Но Исус освети труда, и промени отношението ни към работата. В писмото си до колосяните апостол Павел ги напътства: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци.“ (Колосяни 3:23)

Освен чрез труд, ние придобиваме притежания като приемаме подаръци.

Лука 6:38 „давайте и ще ви се дава.“ Всички ние получаваме подаръци от приятели и роднини. В това няма нищо лошо. Някои хора се чувстват неудобно и не приемат подаръка, който приятели им дават от сърце. Ако ти се чувстваш така, знай че като отхвърляш подаръка, ти отнемаш благословението на този, който ти го дава. Защото,

Деяния 20:35 „По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.“

Освен това, в същността си неприемането на подарък е фалшиво смирение. Запитай се дали твоята гордост не ти пречи да приемеш услуга или подарък от някого. Трябва да се научим да получаваме, не само да даваме.

Третият начин да получаваме придобивки е в резултат от молитва. Ние се молим с Господнята молитва: „Дай ни днес ежедневния хляб...“

Бог ни насърчава да се молим за посрещане на нашите физически нужди, защото Той е загрижен за доброто на своите деца. И Той обещава:

Йоан 14:14 „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“ Тук ключов израз е „в Мое име.“ Не всичко, което можем да поискаме, е съобразно Божията воля. Но ако се молим за нещо, което ни е нужно и което би прославило Бог в живота ни, Той ни е обещал, че ще ни снабди с него.

Тази седмица с жена ми си говорихме, че сме в служение вече 27 години, децата ни вече са големи и за всичките тези години Бог не ни е оставял без пари за храна или за наем.

Един проповедник разказва, че в годините, когато бензинът бил много скъп, той имал кола, която харчела много бензин. Затова той решил да я продаде и да купи по-малка и икономична кола. Помолил се на Бога. Тогава му се обадили семейство мисионери, които заминавали на мисия и казали, че чувстват че Бог им говори да им дадат тяхната Тойота. Едно друго семейство от църквата им се обадило, че катастрофирали с тяхната кола и питали дали могат да купят неговата кола. Той им продал колата си и дал парите на мисионерското семейство.

Бог не само ни дава увереност в Словото Си, че ще се погрижи да снабди нашите нужди. Ако Го потърсим в молитва, Той често ни изненадва с много повече, отколкото сме поискали от Него.

Ефесяни 3:20 „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“

Хората, които не познават Христос, често се поддават на импулса да вземат нещо, което не им принадлежи. Те са като човек, който събира трохи под масата, без да знае, че е поканен да седи на нея и да участва в пиршеството.

Такъв бях и аз до 20-та си година. Ако виждах нещо дребно, оставено безстопанствено, нямах скрупули да си го присвоя. Веднъж даже откраднах само подлистника от грамофонна плоча на Ерос Рамацоти, защото исках да имам текстовете на песните му. Мислех си, какво пък, не крада плочата, а само един лист хартия. Но през цялото време сърцето ми биеше до пръсване.

Но когато Исус дойде в живота ми, той ме освободи от този грях. Вече не посягам към чуждото, но всеки ден Той ме учудва отново и отново, като ми прави безброй подаръци. Колко съм благодарен, че съм свободен от изкушението да крада!

Ако още не си дошъл при Исус и се изкушаваш да крадеш, иди при Него! Той може да освободи всеки човек от този и всеки друг грях. Защо ли?

Защото Той умря на кръста, за да плати нашия грях. Исус стана беден, за да може ние да се обогатим в Него. Фарисеите отвлякоха Исус от градината, за да може ние да отидем в небесната градина. Пилат се изкуши да открадне свободата Му, за да може ние днес да сме свободни от изкушението да крадем. Войниците откраднаха дрехите Му, за да може Той да ни подари дрехи на праведност. Сатана открадна живота Му, за да може ние днес да имаме вечен живот. Исус победи смъртта и възкръсна, за да може ние да победим всяко изкушение и всеки грях!

Заключение

В заключение, Осмата заповед забранява най-често срещания грях, кражбата. Кражбата е грях, защото отнемането на нещо от друг човек е индиректна кражба от Бога. Тя е престъпление срещу някого, когото Бог е поставил за настойник над откраднатото. Вместо това Божията воля е да си изкарваме прехраната с честен труд, да приемаме подаръци и да се молим за физическите си нужди.

Освен това, ние, християните, сме виновни за кражба директно от Бога, когато не даваме десятък, крадем от времето или не използваме духовните си дарби. Нужно е да се покаем и да инвестираме всичко, което имаме в Неговото царство.

Четох за един художник от 19 в., който бил заловен да пазарува в кварталната зарзаватчийница с направени от него фалшиви банкноти от $20. Заедно с фалшивите банкноти, полицията конфискувала от апартамента му три портрета и ги продала на търг за $16000. Иронията била, че на художника му отнело да нарисува една банкнота толкова, колкото да нарисува един портрет!

Рано или късно, крадецът бива залавян. Затова, нека инвестираме в небето, не в греха. Нека се молим!

_______________
БПЦ "Нов живот" - Варна
17.11.2019 г.