/проповед/
Човек се учи от най-различни източници. Когато написах фразата "Всичко, което трябва да знам, съм научил от...", гугъл я продължи с няколко предложения:
Всичко, което трябва да знам, съм научил от детската градина. Всичко, което трябва да знам, съм научил от моето куче. Всичко, което трябва да знам, съм научил от дърветата. Всичко, което трябва да знам, съм научил от Междузвездни войни.
Разбира се, човек може да научи много в детската градина. Сигурно може да научи много от кучетата, дърветата и филмите. Но там имаше още едно предложение: Някой беше казал: „Всичко, което трябва да знам, съм научил от Ноевия ковчег:
- Ной не чакаше корабът да пристигне, а сам си построи кораб.
- Планирай предварително. Когато Ной построи ковчега не валеше дъжд.
- Поддържай форма. Когато си на 500 години някой може да те помоли да направиш нещо голямо.
- Скоростта не винаги е предимство. Зайците бяха в ковчега, но там бяха и охлювите.
- Помни, че ковчегът беше построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.
- Без значение колко мрачно изглеждат нещата, винаги има дъга от другата страна.
- И преди всичко... не изпускай кораба си.
Много може да научим от историята с Ноевия ковчег, но за да научим, трябва да вярваме на фактите, записани в Библията. А те говорят сами за себе си.
Бог създаде земята и небето, насели земята с живи същества и накрая създаде хората по Божи образ и подобие. Нашите прадядо и прабаба Адам и Ева съгрешиха и бяха прогонени от Едем. После имаха деца, Каин и Авел. Каин уби Авел, но после Ева роди Сит. Битие 5 гл. проследява наследниците на Сит. Хората се женеха и раждаха деца, но всичко ставаше под сянката на първородния грях.
И 6 гл. започва с мрачната констатация, че се е умножила покварата на човека по земята. Хората станаха толкова покварени, че Бог се наскърби и реши да изпрати потоп, за да ги унищожи. Но той намери един човек – Ной, и семейството му, които си струваше да спаси. Бог даде инструкции на Ной как да построи кораб наречен ковчег и доведе при Него животните, които трябваше да бъдат спасени. Водите придойдоха, понесоха ковчега и целият свят бе залят от вода. Ной и семейството му останаха почти година в ковчега. След като излязоха, Бог обеща никога повече да не изпраща всемирен потоп.
Аз вярвам в Библейското свидетелство. Но не само Библията свидетелства за всемирен потоп.Над 270 народи имат във фолклора си истории за велик потоп и повечето от тях описват подобни неща: човеците се развратили, потопът бил повсеместен, 8 човека оцеляли, животни от всички видове били спасени, бил изпратен гълъб, за да намери суша, оцелелите слезли от планина, за да населят отново целия свят. Името на човека, чието семейство оцеляло, е вариант на нашето Ной: Нуу, Нуа, Ноо, Нос, Ноа, Ноах, Ное, Ноак.
Когато преди няколко години посетих Армения, ми показаха планината Арарат. Най-високият връх в нея, Голям Арарат, е висок 5165 м.! Гледката към него от Ереван те кара да затаиш дъх. На изпроводняк ми подариха този сувенир. Какво мислите е това? Ноевият ковчег! Арменците са убедени, че Ноевият ковчег е заседнал на връх Арарат.
Много хора не вярват на историята за Ноевия ковчег, защото се съмняват, че в него е било възможно да се поберат по две от всеки вид животни. Ако и ти се съмняваш, ето някои факти:
Ноевият ковчег е бил голям колкото днешен футболен стадион.
Той e бил с обем 522 вагони, всеки от които може да събере 240 овце.
Всички видове животни, които е трябвало да влязат в ковчега са 8000.
По два от вид, това прави 16000.
Повечето динозаври са били малки. Средната им големина била колкото на коза.
Не е необходимо животните да са били в напреднала възраст. Най-големите вероятно са били бебета - съответно са били по-малки.
Средната големина на животните в ковчега е била колкото на голям плъх.
Всички животни биха се побрали в 14,4 вагона. 12 вагона биха били достатъчни за милион насекоми. Това би оставило място с обем 495 вагона за храната.
Библейските свидетелства се потвърждават не само от фолклора и зоологията, но и от археологията, и други клонове на науката. Божието слово е истинно! Но за нас днес е важно да видим какво Бог иска да ни каже чрез тази история?
Първо, Той ни показва, че човечеството по времето на Ной беше станало ужасно покварено.
Битие 6:5 „И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло...”
И Битие 6:12,13: „И Бог видя света; и ето, бе развратен, защото всяка плът бе извратила земния си път. И рече Бог на Ной: Свършекът на всяка плът се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.”
Тези хора не изпитваха никаква милост и състрадание. Нямаха порядъчни мисли. Изпитваха удоволствие да нараняват, да се възползват от другите, да се смеят на техен гръб или да правят неприлични жестове. Добродетелите като саможертва, доблест, благочестие, достойнство - бяха непознати. Животът не струваше нищо.
Можем да видим подобно падение и в други нации в близката история - в комунистическа Русия, нацистка Германия, Северна Корея, Ислямска държава... Цели общества считаха други или собствените си народи за недостойни за живот.
Дори в България, където отколе хора от различни етноси и религии живеят мирно и в разбирателство, имаме такива срамни страници в историята си, като избиването на стотици при атентата в църквата Св. Неделя през 1925 г., терора срещу интелигенцията след 9 септември, духовните убийства при насилствената промяна на идентичността на българи от Пиринска Македония и на имената на турците по време на т.н. Голяма екскурзия. Да не говоря за милионите убити в утробата деца.
Сега си представете свят, в който се случват само такива неща. Такъв е бил светът на Ной. Ако си свестен човек, си имал избор – или да се поддадеш на натиска и да станеш като останалите, или ... да се простиш с живота си.
Не се толерирали никакви прояви на морал, защото никой не харесва да го изобличават. Или се приспособяваш, или зян ставаш.
Преди няколко дни проведохме дискусия, посветена на Радой Ралин. Ето един човек, който не се е огънал от системата и въпреки това е оцелял. Писателите Георги Марков и Димитър Талев, политическите лидери Г.М. Димитров и Никола Петков и много други обаче, не можаха да избегнат смъртта.
Всяко общество си има своите големи личности.
Но времето между 1000 и 2000-та години след Сътворението нямаше нито една. С едно изключение – Ной. В един зъл свят той беше невероятно праведен.
Битие 6:8,9: „А Ной придоби Господнето благоволение. Тези са сведенията за Ной. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.”
Какво правеше Ной толкова различен? Отговорът виждаме в края на ст. 9: „той ходеше по Бога”.
Какво означава това?
Това означава, че Ной вярваше не само на теория. Той уповаваше на Бога в трудности. Всеки ден той се молеше и прекарваше тихо време с Бога. Не се молеше само когато се чувства безпомощен! Четеше Библията и я изучаваше с жена си и синовете си. И живееше според написаното в нея.
Той пребъдваше в Божието присъствие толкова, че когато Бог му заповяда да построи кораба, изобщо не се замисли:
Битие 6:22: „И Ной направи всичко; както му заповяда Бог, така го направи.” Направи всичко – даже когато това изглежда налудничаво.
Евреи 11:7: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си.”
Ако искаш да следваш Исус, трябва да го следваш навсякъде. За тях може да изглежда налудничаво, но аз няма да участвам в техните пиянски запои. Не ме интересува, че всички преписват на контролно – аз няма да го правя. Може да ми се присмиват, но ще се пазя за моя съпруг/а. Нека говорят зад гърба ми, това няма да ме спре да ходя редовно на църква.
Може би си казваш, „Откъде си сигурен, че са се присмивали на Ной?” Нека да ти напомня, че той започва да строи кораб на място, където няма нито море, нито река, нито езеро. Не е имало дори дъжд. Това сигурно е забавлявало хората.
И не стига това, ами и Ной е пътувал наоколо и е изобличавал всички за тяхната поквара. Корабът бил като паметник, който им напомнял за неговите думи на предупреждение и осъждение. Повтарял е:
Големият кораб спасява. Извън него няма спасение.
Когато вземаме вярата си на сериозно, хората се присмиват, но не спират до там. Идва момент, когато това ги вбесява и започват да злобеят.
Исус ни предупреди: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.” (Матей 5:11,12)
Защо хората преследват вярващите в Исус? Защото ние им напомняме непрекъснато за тяхното осъждение. Павел казва, че за тези които погиват, ние „сме смъртоносно ухание, което докарва смърт.” (2 Коринтяни 2:16)
Един студент се славел като най-големия купонджия в курса. Но негов приятел християнин му благовествал, завел го на църква и той приел Христос за Господ и Спасител. Животът му се променил и вече намирал наслада не в ракията и водката, но в Исус Христос. Но решил да не прекъсва старите си познанства, а да ги използва, за да привежда хора към Бога. Затова продължил да ходи на купони. Веднъж, докато се разхождал и разговарял с хората на един купон, с бутилка Кока Кола в ръце, друг студент му се изрепчил: „К’во става с тебе, пич?! Твърде грешни сме, за да пиеш с нас, а?”
Той не бил казал нищо, с което да ги засегне.
Нашият живот като християни кара невярващите да се обиждат. Следва изключване от приятелския кръг на неудобния християнин. А понякога дори се опитват да ни навредят.
В интернет има снимка на Ноевия ковчег с надпис отгоре: „А, да, вдъхновяващата история, в която Бог убива всяко живо същество на планетата, включително милиони мъже, жени и всяко едно живо дете. Колко очарователно. Защото той ги обича.”
Виждате ли как демагогски се подменя истината? Авторът на тази иронична бележка смята, че хората умрели в потопа, не са заслужавали осъждение. Били са си света вода ненапита.
Те обаче бяха толкова покварени, че Бог не можеше повече да ги търпи.
Какво правиш, ако онзиденшната манджа се е развалила - опитваш цялата, за да разбереш дали е останала добра част? Не! Изхвърляш всичко.
Така изглеждаше земята и по времето на Ной. Развала, извратеност, поквара. И Бог изхвърли всичко.
Битие 6:5 „И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло...”
Всички тези хора бяха предупредени. Ной не само строеше кораб – той използваше всеки момент, за да проповядва, да увещава, да предупреждава. Обясняваше им с подробности какво ще се случи.
Ковчегът сам по себе си си беше туристическа атракция. С размерите си (колкото голям футболен стадион) той привличаше хора от стотици километри. Те идваха да видят кой е този човек, който е тръгнал да строи кораб насред сушата. И Ной казваше на всички: „Покайте се!Времето наближава! Осъждението идва! Ако не се покаете, потопът ще ви погълне! Ако не влезете в кораба, загивате. Големият кораб спасява.”
Какво? Искаш да кажеш, че Бог е можел да пощади всички хора?
Много години по-късно Бог изпрати един друг пророк, Йона, да проповядва на не по-малко нечестиви хора – жителите на Ниневия. Йона беше националист, не искаше да чуе за спасение на най-големия враг на Израел, затова взе билет за кораб, който плаваше в противоположна посока. Но Бог толкова искаше те да се спасят, че предизвика буря, Йона беше изхвърлен в морето, там го погълна голяма риба. Чак там, в туловището на рибата, Йона реши че няма смисъл да бяха от Бога. Отиде в Ниневия и им проповядва да се покаят, иначе след 40 дни Бог ще разруши Ниневия.
И какво стана? Разруши ли Бог града? Не. Хората се уплашиха толкова много, че обявиха национален пост и се покаяха. И Бог ги пощади.
Но в дните на Ной никой не пости. Никой не се покая. Те поглеждаха към небето, там нямаше и следа от облак. Казаха: „Къде е дъждът? Не виждам никакъв дъжд.” Затова отказаха да повярват в Бога.
2 Петър 3:3,4: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.”
Съвременниците на Ной не искаха да променят грешния си начин на живот и да се покаят. Не се качиха на кораба. Затова умряха.
Днес хората също предпочитат да избягват темата за живота след смъртта. Но вижте как продължава пасажа във 2 Петър 3 гл.:
2 Петър 3:5-7: „Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.”
Съдбата на много хора в края на времената ще бъде като съдбата на съвременниците на Ной. Те ще бъдат осъдени да прекарат вечността в ада. И също като Ноевите съвременници, няма да имат извинение.
Спасява, големият кораб спасява.
Бог не иска хората да умират. Затова даде почти 100 години за покаяние, докато Ной построи кораба. Той ни обича толкова много, че и днес дава на хората предостатъчно време, за да се обърнат към Него.
Петър пише: „заради вас (Той) търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите[a] нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.” (2 Петър 3:9,10)
Накрая, нашата поредица се нарича „Евангелието в книгата Битие”. Затова, нека видим как Ноевият ковчег сочи към Исус? В първото си послание ап. Петър казва:
1 Петър 3:20-21: „които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода. Тя в образа на кръщението и сега ви спасява (не измиването на плътската нечистота, а настоятелната молба към Бога на една чиста съвест) чрез възкресението на Исус Христос.”
Водата погуби мнозина, но водата може и да избавя „в образа на кръщението”. Как става това? Чрез покаяние и вяра във възкръсението на Господ Исус Христос, символ на което е водното кръщение.
Делото на Ной беше преобраз на делото на Исус Христос на кръста.
Ной построи ковчег, който се превърна в убежище за повярвалите тогава.
Исус основа Църквата, която е убежище за повярвалите днес.
Ковчегът имаше само една врата.
Църквата има само една врата – Исус Христос.
Ной държеше чук в ръката си.
Исус понесе ударите на чука върху ръцете си.
Ной строеше от дърво.
Исус бе разпнат на дърво.
Ной направи врата.
Исус каза: „Аз съм вратата”
Вярваш ли на Библейското свидетелство за Ной? Тогава вярвай и в благата вест на Исус Христос. Покай се и Го приеми за твой Господ и Спасител.
Защото Божието търпение един ден ще се изчерпи. Осъждението наближава. Предупреждението е изпратено. Корабът все още минава.
Спасява, големият кораб спасява.
Можеш да влезеш в него и да живееш. Или да останеш вън и да бъдеш осъден на вечни мъки. Какъв е твоят избор?
Молитва.
_________________________
23.10.2016, Нов живот Варна
