Monday, November 07, 2016

Божият рестарт (Битие 8:1-9:13)

/проповед/

Прочит - Битие 8:1-9:13

Миналият път видяхме как след сътворението човечеството се разврати. Бог намери само един праведен човек, който не беше без грях, но имаше страх от Бога – Ной. Той му заповяда да построи ковчег и да влезе в него с близките си. Ной изпълни всичко въпреки присмеха, сарказма, дори омразата и гнева на невярващите. Той предупреди хората за приближаващия потоп. Но те не повярваха и умряха. Големият кораб спасява. Той е преобраз на Исус.

Потопът е голяма разделителна линия в човешката история. Той беше акт на от-създаване. Той върна земята в състоянието на предсътворенческия воден хаос от времето преди Бог да каже „Да бъде светлина” (Битие 1:3). Животът беше разрушен. Водата покри всичко, дори върховете на планините, така че планетата изглеждаше така, както когато Бог я създаде.

След това Бог си спомни за Ной. Това не означава, че Бог го беше забравил. „Спомням си” означава изразявам загриженост за някого, действам с любов.

И „Бог изпрати вятър по земята” (8:1). Тук за „вятър” е употребена същата дума като за носещия се над водата Дух в 1:2, руах. Изворите се затвориха, дъждът спря и водите се оттеглиха от земята (8:1-3). Както при сътворението, отново се яви суша (1:9; 8:5).

И започна процеса на новото сътворение. Бог даде рестарт на земята. Светът отново се роди. Тогава Ной, новият родоначалник на човешката раса, излезе от ковчега, и какво беше първото нещо, което направи? Целуна земята? Удари се по гърдите и каза: „Аз успях!” Не!!

Ной издигна олтар и принесе всеизгаряне на Господа. Защо?

Сигурно се е радвал, че най-после може да се разтъпче и да свали натрупаните килограми. Вдишвал е чистия въздух и се е радвал на необятната земна шир наоколо. Но най-вече, Ной разбираше, че Бог беше спасил само него и неговото семейство от ужасна гибел.

Ние сме свикнали да мислим за Ной и ковчега като за детска история. Но това е всъщност един потресаващ момент от човешката история. Френският художник Густав Доре е уловил ужаса на потопа в картината си. На нея е изобразена безкрайната морска шир с една единствена скала подаваща се малко над повърхността. На нея има три ужасени деца, а във водата баща и майка отчаяно се опитват да избутат четвърто дете върху скалата. Там лежи огромен тигър. Във водата се носят тела, а отгоре кръжат изтощени лешояди. Потресаваща трагедия, това е бил потопът. Как няма Ной да бъде благодарен!

Същевременно, Ной съзнаваше, че е напълно сам и зависим от Бога. Той нямаше дом, нямаше посеви, нямаше цивилизация, към която да принадлежи. Идентичността му беше в Бога.

С приноса си Ной казваше на Бога: толкова съм ти благодарен за това, което направи. Сега, пази ме в този враждебен свят. Аз съм твой. Помогни ми не само да оцелея, но и да изпълня Твоя план за моя живот.

Ной имаше толкова много работа. Не знаеше откъде да започне. Но той започна с най-важното – принесе жертва на Бога. Сложи Бог на първо място.

На кое място е Бог в твоя живот? Как започваш деня си? Със сутрешния блок или със Словото и молитва? Ной започна с поклонение на Бога.

Битие 8:21-22: „И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.”

Макар и праведният Ной и семейството му да бяха спасени, те бяха наследници на Адам и не бяха без грях. „Помислите на сърцето му са зли” (ст.21) е почти същият израз като „всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло” в Битие 6:5. Но приносът на Ной – вторият Адам, предпази бъдещето на човешкия род от ужасно повторение на потопа.

Бог беше готов за рестарт на човечеството с новия Адам.

„Тогава Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.” (9:1)

Същите думи Бог каза и на Адам. Но този път началото не е в Едемската градина. Бог рестартира земята, която отново беше „пуста и неустроена”. Новият Адам трябва да се справи с две заплахи срещу него и мисията му да насели земята: заплаха от животните и заплаха от хората.

В милостта си Бог сключи завет с Ной. Първото обещание, което Бог направи, беше да даде на Ной нови права над животните.

Битие 9:2-3: „Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те, заедно с всички влечуги по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; както ви дадох растителността, така сега ви давам всичко.”

Бог постави у животните страх от човека. Затова като вървиш по улицата кучетата почтително ти правят път, а котките се разбягват. Но понякога ние не знаем това и се паникьосваме при срещата с животни.

Двама изследователи били на сафари в джунглата, когато внезапно пред тях изскочил кръвожаден лъв. „Спокойно”, прошепнал първия. „Помниш ли какво четохме в книгата за дивите животни? Ако останеш съвършено неподвижен и гледаш лъва в очите, той ще се обърне и ще избяга.” „Така е,” отговорил неговия спътник. „Ти си чел книгата, и аз съм я чел. Но дали лъвът я е чел?”

Бог каза на Ной, че животните ще се страхуват от човеците. И не само това. Човекът вече имаше право не само да кара животните да се страхуват, но и да ги използва за храна.

До потопа хората бяха вегетарианци. Сега Ной и неговите наследници можеха да ядат месо (9:3,4) с едно условие: да не го ядат с кръвта му, защото животът на животното беше в неговата кръв.

С други думи, Бог казваше: „Аз давам живот на всяко същество и Той ми принадлежи. Затова животът е свещен и ти трябва да го уважаваш. Животът е в кръвта. Не бъди като хищниците, които хващат жертвата си и започват веднага да я ядат. Не яж кръвта.”

Според някои изследователи, след потопа условията за живот се променили толкова много, че протеинът станал нужен за живота. По-скоро Бог искаше да покаже на хората, че поради техния грях, сега те можеха да живеят само чрез смъртта на някой друг – а именно, чрез смъртта на животните.

С това не казвам, че ако си вегетарианец или веган не можеш да живееш. Ако съвестта ти не ти позволява, по-добре не яж месо, защото „всичко, което не става от убеждение, е грях.” (Римляни 14:23)

Но този и други стихове в Новия завет показват, че Библията не защитава вегетарианството и веганството. Oбърнете внимание, всички хора преди потопа бяха вегани и Бог ги унищожи.

В края на краищата, какво ядеш не е най-важното нещо. Исус каза на фарисеите: „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека” (Матей 15:11).

И така, първото обещание на завета, който Бог сключи с Ной, беше да му даде нови права над животните. Второ, Бог промисли за начин за ограничаване на убийствата.

Битие 9:5-6: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; и от човека, да, от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.”

Мисията на човека да насели земята беше застрашена не само от животните, но и от човека. Преди потопа Бог имаше единствен правото да отнема живот. Затова каза, „който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно.” (4:15) Но сега Бог промисли да ограничи убийствата, като наложи смъртно наказание за убийство и даде на човека правото да го прилага.

Човек е създаден по Божи образ. И когато някой убие човек, той убива Божия образ в него. Това е нападение срещу самия Бог. Затова неговата екзекуция става част от Божията цел. Чрез въвеждане на смъртното наказание Бог защитава мисията на човека от самия човек.

Д-р Алън Рос, професор по Стар завет и иврит и преводач на NKJV казва: „В този пасаж се говори за цената на живота. След потопа хората можеха да си помислят, че животът няма стойност пред Бога, но Божиите заповеди към Ной и заветът Му с него показват, че точно обратното е вярно. Английският поет Джон Дън пише:

„Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява, тъй както ако нос е бил отнесен или домът на твой приятел, или пък твоят собствен; смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.”

Животът е свещен. Затова когато рестартира системата, Бог се погрижи да съхрани живота и да предпази човека от самоунищожение.

Днес ние трябва да се запитаме: уважаваме ли Божия образ у нашия ближен? Отнасям ли се с необходимата сериозност и респект към другите? Те чувстват ли се оценени от мен?

Тези стихове трябва да променят коренно нашето отношение към другите. Исус прави точно това: „Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят.” (Мат. 5:44) Исус не пита дали знаем заповедта обичай ближния си, а дали ближният ни знае, че го обичаме.

Само църква, която има любов, е църква която може да промени своя град.

Едно момче посещавало неделно училище към църквата. Когато семейството му се преместило в друга част на града, той продължил да посещава същото неделно училище, макар че трябвало да ходи дълго пеша до там. Попитали го защо бие толкова път, като до тях има много други не по-лоши неделни училища. Той отговорил: „Те може да са добри за другите, но не за мен.” „Защо не?” „Защото в моето неделно училище обичат хората”, бил отговорът.

Не е лесно да обичаш ближния. Само Бог може да даде сила и готовност да правим това, защото само Той се радва на своя образ у хората. За да стане този принцип наше ръководно начало е нужна много молитва и размишление над Писанията, както и готовност да приемаме Божията прошка, когато сме се провалили.

Бог дава увереност на Ной и наследниците му, че човешкият живот ще бъде защитен от злото в човешкото сърце. Според изследователите на Стария завет в тези стихове Бог полага основите на създаването на държавата.

Когато започвахме нашата поредица ви казах, че Битие е книга на началата. В първа глава на Битие видяхме началото на планетата земя. Проследихме създаването на живота и на човека. Във втора глава видяхме създаването на първата институция от Бога – брака между един мъж и една жена. Тук виждаме началото на човешкото правителство.

Джеймс Бойс: „Многото провали на човешкото управление не трябва да ни заслепяват за истината, че управлението въпреки това е директно установено от Бога.”

Какво е твоето отношение към правителството? Гледаш ли на него като на институционализирано от Бога? Разбираш ли, че неговата цел е да съхранява мира и да съблюдава за безопасността на хората, за да осъществяват те Божиите цели? Молиш ли се за правителството? Покоряваш ли се на закона?

1 Тимотей 2:1-2: „И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.”

И така, Бог сключи този безусловен завет с Ной, за да му помогне да се справи с две заплахи за мисията му да насели земята – заплахата от животните и заплахата от хората. И накрая Той потвърди завета си със знак:

Битие 9:11-13: „Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка плът от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето знака на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас, и всичко живот, което е с вас: поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завет между Мене и земята.”

Дъгата прилича на лък без тетива и без стрела – символ на Божието обещание да съхрани живота. Лъкът е обърнат нагоре, не надолу към нас, хората. Не е ли това прекрасна метафора за Божията благодат към нас?

Най-голямата изява на Божията благодат беше това, което се случи 2350 г. по-късно. Идването на Господ Исус Христос в плът на планетата земя е централното събитие в историята. Aко потопът беше физическият рестарт на света, то смъртта и възкресението на Исус Христос беше духовният рестарт на човечеството.

Защото събитията в Битие 8 и 9 гл., случили се непосредствено след потопа, сочат към смъртта и възкресението на Исус Христос.

Ной пожертва чисти животни. Бог пожертва Своя единороден Син.
След потопа човекът можеше да живее чрез смъртта на животните. Днес ние можем да живеем чрез смъртта на Божия Син.
Бог каза на Ной, че който пролее кръв, ще носи вина. Исус проля своята кръв и премахна вината ни.
Бог позволи на правителството да налага смъртно наказание, за да съхрани живота. Исус сам понесе смъртно наказание, за да даде живот.
Бог обеща на Ной, че вече няма да има потоп. Исус ни обеща, че който вярва в него няма да види смърт.

Нека да се помолим. 

_____________
БПЦ "Нов живот" Варна
06.11.2016 г.