Пази се от идоли

/проповед от поредицата "Десетте Божи заповеди"/

В началото искам да проверя нещо. Ще ви изредя няколко имена. Нека тези от вас, които знаят кои са тези хора, да си вдигат ръката, когато кажа съответното име.

Радко Петков, Нина Петрова, Жана Бергендорф (Гласът на България)

Атанас Кателиев, Слави Славчев, Християна Лоизу (X-Factor)

Леброн Джеймс, Ед Шийрън

Първите трима са победители в Гласът на България, а следващите трима - в X Factor. Последните двама са известни в цял свят.

Какво е общото между тях? Те са постигнали една своя мечта и са се превърнали в идол на хиляди, а последните двама - на милиони хора по света.

Миналият път говорихме върху Първата от Десетте заповеди. Коя беше тя? Видяхме, че aко я следваме, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности.

Днес ще разгледаме втората от Десетте Божи заповеди. Тя говори за идолите, които хората си издигат. Нека я прочетем заедно (четем в хор):

Изход 20: 4-6 „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”

Тази заповед казва две неща: 1) да не си правим идоли и 2) да се покланяме само на Бога.

Първо, не си прави кумир или идол.

Какво е идол? В библейския смисъл на думата, идол е всяко нещо, което се използва като обект на поклонение вместо истинския Бог. Идолопоклонството е поставянето на творението на мястото на Твореца.

На какво се покланяш ти? Около какво се върти животът ти? Кумирът не е непременно нещо лошо. Някои хора влагат идола си в банковата си сметка. Други паркират идолите си пред блока. Трети прекарват часове браузвайки в идола си.

Св. Августин е казал, „Идолопоклонството е да се покланяш на нещо, което трябва да бъде използвано и да използваш нещо, на което трябва да се покланяш.“

А Жан Калвин нарича сърцата ни фабрики за идоли. Какви идоли произвежда фабриката на твоето сърце?

От археологията знаем, че във всяка култура е имало идоли. По нашите земи не са намерени каменни фигури, което може би означава, че кумирите на българите в епохата на езичеството са били изработвани от дърво. Смята се, че са ги поставяли в специални езически храмове, наречени кумирници или капичи. Има открити 9 такива предхристиянски кумирници.

В Библията се говори за три основни идоли или езически божества. Ваал – богът на секса, Мамон - богът на парите и Молох – богът на огъня и слънцето, а според други той е също богът на насилието. Секс, пари и насилие. Дали е случайно, че повечето филми, които дават по TV са точно за това? Не мисля.

Други говорят за идолите на секса, стотачката и стомаха – т.н. несвятата троица.

Олтарите на днешните идоли няма да откриете в кумирниците на дунавска България или в капищата на Ханаан. Днес образите не са метални, а ментални. Нашият олтар е плоският екран, който включваме в контакта. На него гледаме и се покланяме на образите на секса, парите и насилието.

Покланяш ли се на този идол? Внимавай, защото и децата ти ще се научат да го се покланят на този олтар.

1 Йоан 5:21 „Дечица, пазете себе си от идоли.“ – казва ап. Йоан.

Нека видим как идолопоклонството се отразява на хората.

1. Първо, идолите са безжизнени и затова - безполезни.

Псалми 135:15-17 „Идолите на народите са сребро и злато, творения на човешки ръце. 16 Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; 17 уши имат, но не чуват; нито има дихание в устата им.“

Един мисионер в Индия веднъж видял група хора да чакат да влязат в езически храм. Щом се отворили вратите и те влезли вътре, той ги последвал и застанал пред идола. Хванал ръката му и помолил за тяхното внимание. После вдигнал пръстите пред очите му и казал, „Има очи, но не вижда, уши, но не може да чува, нос, но не може да мирише, ръце, но не може да пипа и уста, но не може да говори.“ В началото хората се сепнали, но след малко го аплодирали и засрамени от глупостта си, напуснали храма и се разотишли.

Когато бяхме в Япония, нашите мисионери там ни заведоха в шинтуистки храм, пред който на една стена хората бяха закачили листчета с молитви, отправени към духовете на техните предци. Колко тъжно, че японците отдават благословенията в живота си на действието на тези мъртви идоли.

Идолите са безжизнени и безполезни. И не е нужно да отидеш в Индия или Япония, за да откриеш фалшиви богове и идоли. България е пълна с тях.

Носи дадена марка дрехи и ще станеш популярен. Пий еди каква си бира и животът ще е лесен (мъжете знаят защо). Използвай еди каква си паста за зъби и ще имаш сексапил.

Винаги, когато се надяваш на нещо различно от Бога, ще останеш разочарован, защото идолите са безполезни. Те не могат да те направят щастлив. Те не могат да запълнят празнотата в твоето сърце. Само Бог може.

2. Второ, идолите са oбсебващи.

1 Коринтяни 12:2 „Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.“ В един друг превод се казва: Преди да познаете Христос бяхте обсебени от мъртви идоли, които винаги ви заблуждаваха.

Когато разговарям с хора от центъра за зависими, някои казват, че са започнали да вземат дрога, защото са имали приятели, които използват опиати, но се справят добре в училище, работят и дори имат семейства. Виждали са ги да пушат само на партита, иначе са изглеждали напълно здрави. Гледали са по ТV филми и други предавания, където пушенето на трева например се представя в положителна светлина. И са си казали, какво пък, нищо няма да ми стане, ако опитам.

Но постепенно са се пристрастили. Станали са обсебени от наркотика. Наркотикът има разрушаващо въздействие не само върху физиката, но и върху психиката и духовното състояние на човека.

Идолите карат хората да се пристрастяват, да стават зависими от тях. Можеш да си зависим не само от цигарите, алкохола и наркотиците, но и от спорта, секса, работата, домашните любимци и дори от децата си.

Ще попитате, как да разбера дали моето дете не се е превърнало в идол за мен? Ако зависиш от привързаността и одобрението на детето си толкова, че сърце не ти дава да го дисциплинираш; ако се опитваш да контролираш и да предпазваш детето си от всяко възможно нараняване, разочарование, гняв, загуба, само и само то да е щастливо - тогава  твоето дете се е превърнало в твой идол. То те е обсебило.

Разбира се, всеки родител страда, когато детето му страда. Но когато не позволяваме на децата ни да понасят последствията от своите постъпки, ние не им позволяваме да се учат от грешките си.

Много семейства в България са издигнали олтар в дома си на този идол. И най-тъжното е, че дори хора които ходят на църква продължават да кадят и принасят жертви на този олтар.

А какво да кажем за един друг не по-малко опасен идол – идола на държавата?

В книгата си „Идоли за погубление“ Хърбърт Шлосберг пише: „Вместо „Отче наш, който си на небесата... дай ни днес ежедневния хляб, имаме държавата, която действа като мъдър родител, който „не само ще храни своите деца, но и ще ги възпитава, образова, утешава и дисциплинира, снабдява всичко, от което се нуждаят за своята сигурност.“

Така ние ставаме собственост на държавата. Родителите вече нямат думата във възпитанието на децата си. Ако държавата реши, че за тях е по-добре да ги отнеме и настани в приемно семейство, значи за тях това е по-добре!

Бизнесът също зависи от подаянията на държавата. Пенсионерите също уповават на държавата за по-големи пенсии, безплатен транспорт и лекарства. Това превръща държавата от Божи дар в идол.

И тогава, по думите на К.С. Луис, „няма смисъл да казваме на държавните служители да си гледат работата. Защото „Целият ни живот е тяхна работа“. „Държавата всъщност се превръща в този лош родител, който иска децата му да са зависими от него завинаги.“

Освен че са безполезни и правят хората зависими от тях,

3. Идолите влияят на твоята психика и оформят характера ти.

Псалми 115:8 „Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.“

Първо ние правим идола, а после той ни прави. Първо ние го оформяме, после той ни оформя. С какъвто идол се събереш, такъв ставаш.

Помните ли богатия управник, който дойде при Исус и го попита, „Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ Исус му даде един изненадващ отговор: „Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите... ела и Ме следвай!“ (Лука 18:18-23)

Защо му каза това? Защото Исус знаеше, че този човек се покланя на идола на парите. Кой е твоят идол? Може би някой навик, човек...?

Идолът ни влияе и оформя по своя образ и подобие. Идолът е безжизнен и прави нас безжизнени. Идолът е безполезен – отнема желанието ни да работим и да сме полезни за обществото. Идолът ни обсебва – постепенно ние започваме да обсебваме другите.

Идолът всъщност не ни формира, а деформира – психиката, характера, достойнството ни. След като ни е разочаровал и обсебил, идолът ни прави свои жертви. Ние не можем без него. Доскорошните дози вече не ни задоволяват, нуждаем се все повече и повече от него. Така постепенно се превръщаме в една морална развалина.

Идолите изместват твоето поклонение. Те те обсебват, разочароват и в края на краищата, ако продължаваш да им се покланяш, ще те унищожат.

Хиляди идолопоклонци са заровени във варненските гробища. И най-лошото е, че те са умрели без Бога и ще прекарат вечността в ада!

Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.

И така, дотук говорихме за това, че на първо място, втората заповед ни казва да не си издигаме идоли. Нека сега да поговорим за втората част от заповедта – каква беше тя?

Покланяй се само на Бога.

Какво е поклонение? Гръцката дума за „поклонение“ е проскунео и означава „падам пред“ или „покланям се на“. Поклонението е действие или състояние на духа, в което ние отдаваме благоговейна почит и уважение на Бога.

Евреи 12:28-29 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който поглъща.

Но хората не знаят това и пускат в ход фабриката за идоли. И продължават да жертват времето, парите и усилията си на олтара на своя идол.

Някои хора се покланят на творението вместо на Твореца. Такива са например радикалните екоактивисти, които слагат думите в устата на Грета Тунберг. За тях природата е идол и бог.

Други се покланят на традициите и фалшивата религия. На сватба, кръщене или погребение те са решени да извършат всичко „както повелява традицията“, без значение дали тази традиция е добра или не.

Дори символът на християнството – кръстът, може да се превърне в идол. Много хора носят на врата си кръстче. Някои от тях не вярват в Христос, но използват кръста като тотем, който да им носи щастие и късмет. Това е идолопоклонство.

Трети се покланят на иконите, като очакват в живота им да настъпи някаква магическа транформация, изцеление или подобрение. Така също престъпват буквално втората заповед, която ни повелява да не си правим образ на нищо с цел да му се покланяме.

Ние изземваме функцията на Бога. Забравяме, че ние сме създадени по Божие подобие и се опитваме ние да създадем Бога по наше подобие. Защо правим това?

Много по-лесно е да променя моята представа за Бога, отколкото аз самият да се променя така, че да живея според стандартите на Бога.

В час по рисуване учителката попитала едно момиченце какво рисува и то казало: „Бог“. Учителката казала, „Никой не знае как изглежда Бог“. Момиченцето отговорило, „Ще разберат, когато свърша.“

Не правим ли и ние това, не рисуваме ли нашата собствена картина на Бога с начина, по който живеем?

Когато имаме идол, ние го контролираме. Хората искат да си имат бог, който да контролират.

Ние казваме, „Боже, ти ми дължиш това“, или „Аз заслужавам да ми дадеш това.“ Но всъщност така се опитваме да манипулираме Бога. Истината е, че Той е този, който ни контролира, не ние Него.

Защо трябва да се покланяме само на Бога? Защото истинското поклонение на Бога носи радост и удовлетворение.

Псалми 37:4 Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.

Много хора, които предават живота си на Бога в напреднал стадий от живота си, казват: „Единствено съжалявам, че не повярвах в Бога по-рано.“ Те се наслаждават на живота много повече, когато Бог е в него.

Римляни 14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

Второ, ние се покланяме на Бога, защото Той ще ни избави.

Галатяни 5:1 „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“

От какво ни избавя Бог? Той ни избавя от търсенето на одобрението на другите. Не можеш да угодиш на всички. Не се опитвай да се харесаш на цялата публика в твоя живот. Харесай се на публика от един – на Бог!

Бог ни избавя от миналото. Ние сме простени и освободени от товара на нашия грях. Имаме сила да разрушим вредните навици в настоящето.

И най-накрая, Бог ни избавя от страха от смъртта и бъдещето.

Можем ли да кажем като Павел „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка“? (Филипяни 1:21)

Майка обяснявала на малката си дъщеря как е умрял баща ѝ. Майката казала: „Бог дойде да вземе баща ти и ще дойде за нас, но не знам кога.“ Малкото момиченце казало: „Ако не знаем кога Бог ще дойде за нас, не мислиш ли че е по-добре да си приготвим багажа и да сме готови да тръгнем? Бог може да дойде когато не сме готови.“

Пази се от идоли. Те са безполезни, обсебващи и деформиращи характера и психиката на човека. Те водят към погибел. Стой твърдо в Христос и ще имаш радост. Ще бъдеш освободен от търсене на одобрение от другите, от товара на миналото и от страха от бъдещето. Амин!

Божият рестарт (Битие 8:1-9:13)

/проповед/

Прочит - Битие 8:1-9:13

Миналият път видяхме как след сътворението човечеството се разврати. Бог намери само един праведен човек, който не беше без грях, но имаше страх от Бога – Ной. Той му заповяда да построи ковчег и да влезе в него с близките си. Ной изпълни всичко въпреки присмеха, сарказма, дори омразата и гнева на невярващите. Той предупреди хората за приближаващия потоп. Но те не повярваха и умряха. Големият кораб спасява. Той е преобраз на Исус.

Потопът е голяма разделителна линия в човешката история. Той беше акт на от-създаване. Той върна земята в състоянието на предсътворенческия воден хаос от времето преди Бог да каже „Да бъде светлина” (Битие 1:3). Животът беше разрушен. Водата покри всичко, дори върховете на планините, така че планетата изглеждаше така, както когато Бог я създаде.

След това Бог си спомни за Ной. Това не означава, че Бог го беше забравил. „Спомням си” означава изразявам загриженост за някого, действам с любов.

И „Бог изпрати вятър по земята” (8:1). Тук за „вятър” е употребена същата дума като за носещия се над водата Дух в 1:2, руах. Изворите се затвориха, дъждът спря и водите се оттеглиха от земята (8:1-3). Както при сътворението, отново се яви суша (1:9; 8:5).

И започна процеса на новото сътворение. Бог даде рестарт на земята. Светът отново се роди. Тогава Ной, новият родоначалник на човешката раса, излезе от ковчега, и какво беше първото нещо, което направи? Целуна земята? Удари се по гърдите и каза: „Аз успях!” Не!!

Ной издигна олтар и принесе всеизгаряне на Господа. Защо?

Сигурно се е радвал, че най-после може да се разтъпче и да свали натрупаните килограми. Вдишвал е чистия въздух и се е радвал на необятната земна шир наоколо. Но най-вече, Ной разбираше, че Бог беше спасил само него и неговото семейство от ужасна гибел.

Ние сме свикнали да мислим за Ной и ковчега като за детска история. Но това е всъщност един потресаващ момент от човешката история. Френският художник Густав Доре е уловил ужаса на потопа в картината си. На нея е изобразена безкрайната морска шир с една единствена скала подаваща се малко над повърхността. На нея има три ужасени деца, а във водата баща и майка отчаяно се опитват да избутат четвърто дете върху скалата. Там лежи огромен тигър. Във водата се носят тела, а отгоре кръжат изтощени лешояди. Потресаваща трагедия, това е бил потопът. Как няма Ной да бъде благодарен!

Същевременно, Ной съзнаваше, че е напълно сам и зависим от Бога. Той нямаше дом, нямаше посеви, нямаше цивилизация, към която да принадлежи. Идентичността му беше в Бога.

С приноса си Ной казваше на Бога: толкова съм ти благодарен за това, което направи. Сега, пази ме в този враждебен свят. Аз съм твой. Помогни ми не само да оцелея, но и да изпълня Твоя план за моя живот.

Ной имаше толкова много работа. Не знаеше откъде да започне. Но той започна с най-важното – принесе жертва на Бога. Сложи Бог на първо място.

На кое място е Бог в твоя живот? Как започваш деня си? Със сутрешния блок или със Словото и молитва? Ной започна с поклонение на Бога.

Битие 8:21-22: „И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.”

Макар и праведният Ной и семейството му да бяха спасени, те бяха наследници на Адам и не бяха без грях. „Помислите на сърцето му са зли” (ст.21) е почти същият израз като „всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло” в Битие 6:5. Но приносът на Ной – вторият Адам, предпази бъдещето на човешкия род от ужасно повторение на потопа.

Бог беше готов за рестарт на човечеството с новия Адам.

„Тогава Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.” (9:1)

Същите думи Бог каза и на Адам. Но този път началото не е в Едемската градина. Бог рестартира земята, която отново беше „пуста и неустроена”. Новият Адам трябва да се справи с две заплахи срещу него и мисията му да насели земята: заплаха от животните и заплаха от хората.

В милостта си Бог сключи завет с Ной. Първото обещание, което Бог направи, беше да даде на Ной нови права над животните.

Битие 9:2-3: „Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те, заедно с всички влечуги по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; както ви дадох растителността, така сега ви давам всичко.”

Бог постави у животните страх от човека. Затова като вървиш по улицата кучетата почтително ти правят път, а котките се разбягват. Но понякога ние не знаем това и се паникьосваме при срещата с животни.

Двама изследователи били на сафари в джунглата, когато внезапно пред тях изскочил кръвожаден лъв. „Спокойно”, прошепнал първия. „Помниш ли какво четохме в книгата за дивите животни? Ако останеш съвършено неподвижен и гледаш лъва в очите, той ще се обърне и ще избяга.” „Така е,” отговорил неговия спътник. „Ти си чел книгата, и аз съм я чел. Но дали лъвът я е чел?”

Бог каза на Ной, че животните ще се страхуват от човеците. И не само това. Човекът вече имаше право не само да кара животните да се страхуват, но и да ги използва за храна.

До потопа хората бяха вегетарианци. Сега Ной и неговите наследници можеха да ядат месо (9:3,4) с едно условие: да не го ядат с кръвта му, защото животът на животното беше в неговата кръв.

С други думи, Бог казваше: „Аз давам живот на всяко същество и Той ми принадлежи. Затова животът е свещен и ти трябва да го уважаваш. Животът е в кръвта. Не бъди като хищниците, които хващат жертвата си и започват веднага да я ядат. Не яж кръвта.”

Според някои изследователи, след потопа условията за живот се променили толкова много, че протеинът станал нужен за живота. По-скоро Бог искаше да покаже на хората, че поради техния грях, сега те можеха да живеят само чрез смъртта на някой друг – а именно, чрез смъртта на животните.

С това не казвам, че ако си вегетарианец или веган не можеш да живееш. Ако съвестта ти не ти позволява, по-добре не яж месо, защото „всичко, което не става от убеждение, е грях.” (Римляни 14:23)

Но този и други стихове в Новия завет показват, че Библията не защитава вегетарианството и веганството. Oбърнете внимание, всички хора преди потопа бяха вегани и Бог ги унищожи.

В края на краищата, какво ядеш не е най-важното нещо. Исус каза на фарисеите: „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека” (Матей 15:11).

И така, първото обещание на завета, който Бог сключи с Ной, беше да му даде нови права над животните. Второ, Бог промисли за начин за ограничаване на убийствата.

Битие 9:5-6: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; и от човека, да, от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.”

Мисията на човека да насели земята беше застрашена не само от животните, но и от човека. Преди потопа Бог имаше единствен правото да отнема живот. Затова каза, „който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно.” (4:15) Но сега Бог промисли да ограничи убийствата, като наложи смъртно наказание за убийство и даде на човека правото да го прилага.

Човек е създаден по Божи образ. И когато някой убие човек, той убива Божия образ в него. Това е нападение срещу самия Бог. Затова неговата екзекуция става част от Божията цел. Чрез въвеждане на смъртното наказание Бог защитава мисията на човека от самия човек.

Д-р Алън Рос, професор по Стар завет и иврит и преводач на NKJV казва: „В този пасаж се говори за цената на живота. След потопа хората можеха да си помислят, че животът няма стойност пред Бога, но Божиите заповеди към Ной и заветът Му с него показват, че точно обратното е вярно. Английският поет Джон Дън пише:

„Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана;

и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява, тъй както ако нос е бил отнесен или домът на твой приятел, или пък твоят собствен; смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството; така че никога не питай за кого бие камбаната;

тя бие за теб.”

Животът е свещен. Затова когато рестартира системата, Бог се погрижи да съхрани живота и да предпази човека от самоунищожение.

Днес ние трябва да се запитаме: уважаваме ли Божия образ у нашия ближен? Отнасям ли се с необходимата сериозност и респект към другите? Те чувстват ли се оценени от мен?

Тези стихове трябва да променят коренно нашето отношение към другите. Исус прави точно това: „Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят.” (Мат. 5:44) Исус не пита дали знаем заповедта обичай ближния си, а дали ближният ни знае, че го обичаме.

Само църква, която има любов, е църква която може да промени своя град.

Едно момче посещавало неделно училище към църквата. Когато семейството му се преместило в друга част на града, той продължил да посещава същото неделно училище, макар че трябвало да ходи дълго пеша до там. Попитали го защо бие толкова път, като до тях има много други не по-лоши неделни училища. Той отговорил: „Те може да са добри за другите, но не за мен.” „Защо не?” „Защото в моето неделно училище обичат хората”, бил отговорът.

Не е лесно да обичаш ближния. Само Бог може да даде сила и готовност да правим това, защото само Той се радва на своя образ у хората. За да стане този принцип наше ръководно начало е нужна много молитва и размишление над Писанията, както и готовност да приемаме Божията прошка, когато сме се провалили.

Бог дава увереност на Ной и наследниците му, че човешкият живот ще бъде защитен от злото в човешкото сърце. Според изследователите на Стария завет в тези стихове Бог полага основите на създаването на държавата.

Когато започвахме нашата поредица ви казах, че Битие е книга на началата. В първа глава на Битие видяхме началото на планетата земя. Проследихме създаването на живота и на човека. Във втора глава видяхме създаването на първата институция от Бога – брака между един мъж и една жена. Тук виждаме началото на човешкото правителство.

Джеймс Бойс: „Многото провали на човешкото управление не трябва да ни заслепяват за истината, че управлението въпреки това е директно установено от Бога.”

Какво е твоето отношение към правителството? Гледаш ли на него като на институционализирано от Бога? Разбираш ли, че неговата цел е да съхранява мира и да съблюдава за безопасността на хората, за да осъществяват те Божиите цели? Молиш ли се за правителството? Покоряваш ли се на закона?

1 Тимотей 2:1-2: „И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.”

И така, Бог сключи този безусловен завет с Ной, за да му помогне да се справи с две заплахи за мисията му да насели земята – заплахата от животните и заплахата от хората. И накрая Той потвърди завета си със знак:

Битие 9:11-13: „Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка плът от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето знака на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас, и всичко живот, което е с вас: поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завет между Мене и земята.”

Дъгата прилича на лък без тетива и без стрела – символ на Божието обещание да съхрани живота. Лъкът е обърнат нагоре, не надолу към нас, хората. Не е ли това прекрасна метафора за Божията благодат към нас?

Най-голямата изява на Божията благодат беше това, което се случи 2350 г. по-късно. Идването на Господ Исус Христос в плът на планетата земя е централното събитие в историята. Aко потопът беше физическият рестарт на света, то смъртта и възкресението на Исус Христос беше духовният рестарт на човечеството.

Защото събитията в Битие 8 и 9 гл., случили се непосредствено след потопа, сочат към смъртта и възкресението на Исус Христос.

Ной пожертва чисти животни. Бог пожертва Своя единороден Син.

След потопа човекът можеше да живее чрез смъртта на животните. Днес ние можем да живеем чрез смъртта на Божия Син.

Бог каза на Ной, че който пролее кръв, ще носи вина. Исус проля своята кръв и премахна вината ни.

Бог позволи на правителството да налага смъртно наказание, за да съхрани живота. Исус сам понесе смъртно наказание, за да даде живот.

Бог обеща на Ной, че вече няма да има потоп. Исус ни обеща, че който вярва в него няма да види смърт.

Нека да се помолим. 

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

06.11.2016 г. 

I am a Homeschooler/ Аз съм домашен ученик

Поздравления за Ралица Димитрова (сценарист и режисьор) и за целия екип, създал този филм. Филмът е със субтитри на английски. Дано стигне до повече хора, и най-вече до т.н. 'експерти' в МОН. Благодаря на адв. д-р Виктор Костов за публикуването на информацията за него на сайта "Свобода за всеки".

Well done for Ralitsa Dimitrova for her film "I am a Homeschooler". The documentary is with English subtitles.

Протести срещу опита за национализация на децата ни

Приятели ми изпратиха това съобщение до медиите относно протестите срещу "Закона за детето", което да се надяваме, ще бъде публикувано от някои от тях: Заглавие на прессъобщението: Протест– Закон за детето Съдържание на прессъобщението: Съобщение за медиите С настоящето ви уведомяваме, че на 28 април в 12 ч. в София (НДК), Варна (ФК с шествие до съда на пл.Независимост ) и Пазарджик (МГ с шествие до Тортата) ще се проведе граждански протест на родители. Поводът за недоволството им е подготвяният от Министерството на труда и социалната политика нов Закон за детето. Според тях текстът на законопроекта на практика предвижда „национализация на децата” у нас. Така родителите определят текстовете, които предвиждат репресивни санкции - включително отнемане на деца - при липса на подходяща, според едностранната преценка на социалните служби, среда за отглеждането им. Нито действащото законодателство, нито новият законопроект отразяват в пълнота Конвенцията на ООН за правата на детето, като така излагат българските семейства и деца на риск и на практика нарушават правата както на родителите, така и на децата. По думите на организаторите на протеста новият проектозакон не признава отговорността на родителите за децата, като вместо това я замества с административни предписания. Това е по същество антисемейна и пагубна за бъдещето на децата политика, особено във времена на демографска и икономическа криза. Протестиращите искат: 1) Назоваване на имената на авторите на проекта за Закон за детето и отстраняването им от бъдеща работа по заканодателство в областта на семейството и децата. 2) Законопроектът да бъде изцяло отхвърлен 3) С участието на родителите от цялата страна в публично обсъждане да бъде направена цялостна ревизия на действащия Закон за закрила на детето и практиките по него така, че да се съгласуват с Конвенцията на ООН за правата на детето. Организатори на протестите: София Инициативен комитет на граждани координатори Орлин Райков - тел.0898 490 513 Николай Дренчев -тел. 0889 430 416 Варна ГИР-Варна координатор Юлия Радойкова-тел.0894 610 032 Пазарджик ГИР-Пазарджик с подкрепата на Градански съюз Сила, Сдружение "2002 надежди" и Сдружение "Ракурси" координатор Бистра Алексова - тел.0887 480 099