Хиастична структура на Псалм 12

Псалм 12

Молитва във време на беда

12 (По слав. 11.) За първия певец, на осмострунна арфа. Давидов псалом.

Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив;

защото се губят верните измежду човешките синове.

2 Всеки говори лъжа на ближния си;

с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 Господ ще изтреби всички ласкателни устни,

език, който говори големи неща.

4 На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; 

устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се

сега ще стана, казва Господ;

ще сложа в безопасност онзи, когото презират.

6 Господните думи са чисти думи -

като сребро, претопено в пещ от пръст,

пречистено седем пъти.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш,

ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, 

понеже безчестието се въздига между човешките синове.

Eто структурата, която предлагам:

1а  A не остана благочестив

1б           B верните се губят

2                              C всеки говори лъжа

3                                              D Господ ще изтреби всичките ласкатели

4                                                             E “Кой е господар над нас?”

5                                             D’ Господ ще постави в безопасност презираните

6                             C’ Господ говори чисти думи

7             B’ Ти ще пазиш всеки от тях

8   A’ безчестието се въздига

В този псалм огледалните стихове не са синонимни, а антонимни. На надигането на безчестието се противопоставят все по-малкото благочестиви хора (А). Може да изглежда, че верните изчезват, но Бог ще пази всеки от тях (B). Макар в света да изглежда, че лъжата е станала норма, Бог царува и Неговите думи са чисти (C). Може да ни се струва, че неправдата е възтържествувала, но в края на краищата Бог ще изтреби нечестивите и ще спаси бедните и нуждаещите се (D).

Арогантното „Кой е господар над нас?“ в ст. 4 може да се разглежда и като допълнение към ст. 3, но с оглед отговора на Бог, добре е то да е кулминацията в тази хиастична структура. На злорадството и егоцентричността на „Кой е господар над нас?“ има отговор и той е много различен от очаквания от задалите въпроса. 

Всъщност, това не е реторичен въпрос, а основният въпрос на нашето време. Кой е нашият господар? Кой владее над света? Кой движи човешката история? Кой е в контрол над собствената ни съдба?

Този въпрос има един отговор – вечният Бог, Създателят на вселената, любящият Бог, справедливият Съдия.