/проповед/
Един семинарист завършил духовната
семинария и бил назначен за пастор. Веднага след това, заедно със съпругата
си, той отишъл да посети родителите си. Майка му усетила, че снаха ѝ
не е щастлива, но не искала да се намесва и се правила, че не вижда.
Като се
сбогували, тя чула снаха си да казва: „Добре, можем да се отбием в църквата и
ти да практикуваш водно кръщение с мен още само веднъж. Но помни
това – когато трябва да отслужиш първото си погребение, няма да
практикуваш с мен!“
Преди около 4 години направихме първото
водно кръщение в нашата църква. Оттогава не съм проповядвал за водното
кръщение, макар че съм засягал темата в проповеди. Вярвам, че е дошло
време отново да спра вниманието ви на водното кръщение.
Какво е водното
кръщение? Думата “кръщение” е превод на гръцката дума “баптизо”, която означава
„потапям“. Кръщението е действие, при което човек се потапя
(‘baptizo’, гр.) във вода, след като вече е изповядал вяра в Господ Исус.
Днес повечето от бебетата в България се кръщават
в Православната църква. Преди няколко години започна инициатива за
масово кръщение като част от кампания за насърчаване на раждаемостта. Бяха
кръстени няколко стотин деца.
Но колко от техните родители ходят
на църква? Колко от тях ще заведат след това децата си на неделно
училище или ще ги запишат на вероучение? Колко от тези деца ще
хванат в ръцете си Библия? Колко от тях през живота си ще чуят благата
вест? Колко от тях наистина ще бъдат спасени?
Днес ще говорим за това какво представлява водното
кръщение. Ще видим спасява ли ни самият акт на вземане на водно
кръщение. Накрая ще се спрем на въпроса защо водното кръщение е важно и
защо трябва да го правим.
Исус ни
заповяда да кръщаваме
Малко преди да възкръсне, Исус даде на
учениците си Великото поръчение. Той каза:
Матей 28:18-20, „Даде Ми се всяка власт на
небето и на земята. 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички
народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите
да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни
до свършека на света.“
Тук Исус поставя кръщението в
контекста на правене на ученици. Следователно, не можем да изпълняваме
Великото поръчение, ако пренебрегваме водното кръщение.
Водното
кръщение е външен израз на вътрешна вяра
След възкресението и възнесението на Исус,
Той изпрати Святия Дух върху апостолите и така се роди Църквата. В онзи
исторически ден на Петдесятница Петър се изправи и проповядва на събралите се
хора и им каза, че този Исус, когото те са разпнали, Бог е направил Господ и
Помазаник.
В отговор на въпроса им „Какво да
сторим, братя?“, Петър казва:
Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека
се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете
този дар, Святия Дух.“
Тук Петър няма предвид, че водното
кръщение носи прощение на греховете. Това се вижда и от факта, че в
следващата глава Петър проповядва в храма и казва, „Затова покайте се и се
обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена
от лицето на Господа.“ (3:19) Тук изобщо не споменава кръщението.
Когато по-късно Петър проповядва в дома на
Корнилий, казва:
Деяния 10:43 „За Него свидетелстват всички
пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име
прощение на греховете си.“
В тези и в много други стихове виждаме, че
нашите грехове са простени чрез вяра (покаяние), отделно от
водното кръщение. Tова е
причината ние да не кръщаваме малки деца, а да ги представяме
пред Господа, както бяха представени Самуил и Исус. Това е библейската
практика.
Същевременно, идеята за некръстен вярващ
е чужда на Новия завет. За апостолите има тясна връзка между вярата и
кръщението. Каква е връзката? Вярата в Христос носи прощение на
греховете. Водното кръщение е външен израз на вътрешната вяра.
Последователността винаги е първо вяра,
след това кръщение:
Деяния 2:41 „И така, тези, които приеха
поучението му, се кръстиха.“
Деяния 8:12 „Но когато повярваха на Филип,
който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже
и жени.“
В Деяния 16 Павел и Сила казаха на тъмничаря
от Филипи:
Деяния 16:31 „Повярвай в Господ Исус Христос
и ще се спасиш – ти и домът ти.“
И след това се казва:
Деяния 16:32-33 „И говориха Господнето учение
на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през
нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.“
Поддръжниците на кръщението на бебета и
малки деца използват този текст, за да покажат че в Библията има кръщение на
деца. Но тук се казва, че които бяха в дома на тъмничаря са чули
проповедта на Павел. От което заключаваме, че те са били на възраст
достатъчно голяма, за да разберат посланието.
Следователно, водното кръщение е различно
от спасителната вяра.
Как да
съм сигурен, че имам спасителна вяра?
Но какво е спасителна вяра? Как да си
сигурен, че си спасен?
Първо, ти трябва да вярваш в смъртта и
възкресението на Исус Христос:
1 Коринтяни 15:3-4 „...Христос умря за
греховете ни според Писанията; 4 че беше погребан; че беше възкресен на третия
ден според Писанията;“
Христос не умря, за да се чувстваме по-добре,
да имаме по-щастлив брак или успех в бизнеса. Христос умря за нашите грехове.
Защо трябваше да умира за греховете?
Защото поради първородния грях, ние сме
заченати в грях. Ние сме врагове на Бога и ако умрем в греховете си, ще
прекараме вечността във вечни мъки, отделени от Бога.
Но добрата новина е, че Исус Христос, Божият
Син, дойде на света, за да понесе наказанието, което ние
заслужаваме. Той живя съвършен живот и понесе нашия грях:
2 Коринтяни 5:21 „ Който за нас направи
грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред
Бога.“
Но всички ли ще се спасят от праведния
Божи гняв срещу греха? Както видяхме, само тези, които са повярвали в
Неговата смърт и възкресение ще бъдат спасени.
Нужно е да добавим още нещо. Да имаш
спасителна вяра не означава да си теоретично съгласен с фактите на
смъртта и възкресението. Спасителната вяра изисква покаяние, обръщане от
греховете. Тя е да осъзнаеш, че сам не можеш да се спасиш и да повериш
своята съдба за вечността на Исус. Да повярваш, че Той е платил цената, която
ти заслужаваш.
Ти може да вярваш, че един добър доктор
съществува. Може да вярваш, че има голяма практика. Но докато не оставиш
живота си в неговите ръце, ти не вярваш истински в него.
Доверил ли си се напълно на
Исус за спасението си? Ако да, тогава един от първите белези на твоята вяра
трябва да е водното кръщение. Водното кръщение е външна изява на
спасителната вяра.
Водното
кръщение е символ
Вижте тази брачна халка. Тя не ме
прави женен. Можех да се оженя без пръстен, или да нося пръстен без да съм
женен. Моят брак се основава на посвещението, което ние с Ваня сме
направили един на друг.
Но моят сватбен пръстен е символ на
истината, че съм женен за Ваня. Той казва на жените: „Не съм свободен.
Посветен съм на жена ми.“ По същия начин водното кръщение е публична изповед,
която казва: „Не съм свободен. Посветен съм на моя Младоженец, Господ Исус
Христос.“
Следователно,
водното кръщение е символ, установен от Бога, с който един човек се идентифицира
като последовател на Исус Христос.
Бог
използва символи в словото си, за да покаже, че e в заветни
отношения със своите последователи. В Мойсеевия закон се
изискваше всички мъже да се обрязват като наследници на Авраам.
Това беше символ на завета, който Яхве е сключил с него и
с Божието семейство. Днес ние не живеем под закона на делата (Стария
завет), а по закона на благодатта – Новия завет. Затова обрязването
не е задължително, но е заменено от друг символ на
принадлежност на Божието семейство – водното кръщение.
Водното
кръщение е публична изповед на вяра
В някои църкви се прави публична изповед,
при която приемащите Исус се канят да излязат отпред и там да се помолят с
молитва на покаяние. Но новозаветният начин да изповядаш вярата си е като се кръстиш
в покорство на заповедта на Исус.
В Словото виждаме, че тази публична изповед
става скоро след покаянието и приемането на Исус за Господ и Спасител.
Но тъй като много хора изповядват вяра без да имат автентична вяра, в нашата
църква аз се срещам за предварителен разговор с хората, които искат да
вземат водно кръщение. Без живи взаимоотношения с Исус и променен
живот не можем да вземем кръщение.
Една жена искала да вземе водно
кръщение, но живеела с мъж без брак. Били заедно от 12 години и
имали 8 годишна дъщеря. Попитала пастора какво да направи. Това било дилема,
тъй като ако се ожени за мъжа, това би било бракосъчетание с невярващ, което е
забранено. Но ако напуснела, щяла да разруши това което функционирало като
семейство и да лиши дъщеря си от баща.
В края на краищата пасторът я посъветвал
да се ожени за мъжа и да узакони с брак съвместното им съжителство. Но мъжът
не се съгласил. В такъв случай единствената възможност тя да
стане последовател на Исус била да напусне мъжа.
Направила го и
пасторът я кръстил. Вярата ѝ в Христос я довела до трудното решение
да се покори на Христос, вместо да живее в грях.
В случай на дете, което иска да бъде
кръстено, то трябва не само да разбира какво е водното кръщение, но и да
показва с поведението си, че е новородено. Трябва да е достатъчно
голямо, за да разбира значението на кръщението и да си спомня събитието
като момент, в който е предало живота си на Исус.
Понякога децата искат да вземат водно
кръщение, защото техни приятели го правят. Но едно дете трябва да
иска да вземе кръщение в покорство на Христос. Истинската вяра води до
покорство.
Самият Исус Христос се покори на Своя
Отец и се кръсти във водите на р. Йордан. С това той се идентифицира с тези,
които дойде да спаси. И с това даде пример за нашето покорство в
кръщение.
И както видяхме във Великото поръчение, Той заповяда
всички Негови последователи да вземат водно кръщение. „И така, идете и
създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и
Сина, и Святия Дух.“
Някой може да каже, но аз се притеснявам
да се кръстя пред толкова много хора! Можете ли да си представите невястата
да каже на годеника си: „Наистина те обичам, но ми е неудобно да застана
пред всички тези хора и да изповядам, че те обичам?“
Матей 10:32-33, „И така, всеки, който
изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на
небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз
от него пред Моя Отец, Който е на небесата.“
При
водното кръщение ние се идентифицираме с Исус Христос
При своето кръщение Исус се идентифицира с нас.
По същия начин, след като сме повярвали и когато ние се кръщаваме, ние се
идентифицираме с Христос: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в
Христа, с Христа сте се облекли.” (Гал. 3:27)
Просто интелектуално съгласие не е достатъчно. Трябва
да влезем в единение с Него. Да има трайна промяна в живота ни. „Вие,
които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”
Френският писател Анри Барбюс разказва за
разговор, дочут от него в окоп, пълен с ранени войници по време на Първата
световна война. Един от мъжете, на когото оставал само няколко минути
живот, казал на друг: „Слушай, Доминик, ти си водил лош живот. Навсякъде те
търси полицията. Но срещу мен няма обвинения. Името ми е чисто, затова
ето, вземи моя портфейл, моите документи, моята идентичност,
вземи доброто ми име, моят живот и ми дай твоите документи, за да отнеса
всички твои престъпления с мен в смъртта.“
Благата вест е, че чрез Исус Бог ни отправя подобно
предложение. Нещо чудесно се случва, когато се кръщаваме. Ние се идентифицираме
с Исус. Публично декларираме нашето намерение да бъдем като Исус
и да следваме Божията воля за живота ни. Когато се кръщаваме, животът ни се
променя. Гледаме различно на нещата отпреди. Виждаме другите хора по
различен начин. Водното кръщение ни дава сили да вършим нещата,
които Исус иска да вършим тук и сега. Да обичаме, както Той ни възлюби.
Подобно идентифициране е животопроменящо.
Именно защото отразява вече настъпила промяна в
живота, водното кръщение е също символ на духовно новорождение и чистота:
„както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за
нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото” Ефес. 5:25,26)
Водното
кръщение е идентифициране с Тялото Христово
И това не е всичко. С водното кръщение ние се идентифицираме
с Тялото Христово. Ние се кръщаваме в „един Дух да съставляваме едно тяло”
(1 Кор. 12:13). Ние ставаме части на Неговото тяло, Църквата.
Ефесяни 4:4-6 „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте
призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно
кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във
всички.“
Водното кръщение на новоповярвал е и голямо
насърчение за останалите в църквата. То им показва, че Бог продължава да
спасява и да дарява нов живот и днес! Те виждат и се убеждават в трансформиращата
сила на благата вест. Покорството на вземащия кръщение насърчава другите
също да се покоряват на Христос.
Кръщението е външен белег за тези вътрешни
реалности – единение с Христос и с Църквата, чистота и
новорождение.
Водното
кръщение е погребение
И най-накрая, в същността си водното кръщение
е погребение. То е акт на вяра, в който ние свидетелстваме
пред Бога и човеците, че човекът който сме били преди е мъртъв и погребан,
и ние сме възкресени като ново създание в Христос. С
кръщението си ти казваш: „Господи, аз съм готов да изгубя всичко, дори живота
си, за да Те следвам!“
Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние
се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от
мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”
Водното кръщение е погребение. Нашите братя и
сестри в Близкия изток разбират най-добре това. Близките на вярващия може да
проявяват някаква търпимост към вярата му. Но след като той вземе
кръщение, веднага започват да го преследват. Той е заплашен със
смърт или затвор. Иска се огромна смелост и вяра, за да направиш
това.
Поне засега нашият живот не е заплашен, ако
вземем водно кръщение. И въпреки това има християни, които се страхуват
да го направят! Знаете ли, че християни, които не следват повелята на Исус да
се кръщават много по-често отпадат от вярата от тези, които го правят. В
края на краищата, ако ходенето ни в Духа не започне с най-основния акт на
покорство, то се гради на погрешна основа. Това ще направи по-трудно
покорното ни ходене в други области от живота.
Когато дойдем при Христос, Той измива нашия
грях, срам и вина. Но ако ти имаш още вина за постъпки в миналото, може би това
е защото още не си организирал едно прилично погребение за
човека, който си бил някога!
2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако е някой в Христос, той
е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” Ако някой е присаден
в Месия, той е напълно ново създание. Предишното му морално и духовно състояние
е отминало.
Когато кажеш, че ходиш на църква, може твоите
близки и познати да ти се присмеят и да те помислят за сектант или религиозен
фанатик. Затова водното кръщение е онзи лакмус, който показва дали
твоята вяра е автентична.
Следователно, водното кръщение е покорство на
заповедта на Исус Христос, дадена във Великото поръчение. То е външен
символ на вътрешната реалност на спасителната вяра. То е следване примера
на Христос, идентифициране с Него и с Неговото тяло, Църквата
Христова. То е публично погребение на стария човек и доказателство
за автентична вяра.
Амин!
