/проповед/
В началото искам да ви попитам, какво става, когато един невярващ влиза във водата? Точно така, от нея излиза един мокър невярващ.
Днес ще говорим за водното кръщение и с това откриваме поредицата „Щом питаш” – отговори на въпроси, които вие задавате.
Кръщението не е необходимо за спасението
Много хора са объркани и не знаят какво означава кръщението и защо се прави. Може би това се дължи и на различния начин, по който се схваща и практикува кръщението в различните християнски клонове и деноминации.
Например, традиционно водното кръщение в православната църква се счита за тайнство, чрез което вярващият получавал Божията благодат, която прощавала неговите грехове.
Ние, както и голяма част от вярващите по света, считаме, че кръщението е действие, при което човек се потапя (‘baptizo’, гр.) във вода, след като вече е изповядал вяра в Господ Исус Христос и е бил спасен. Кръщението следва вярата, не обратно.
Защо е така? Библията казва, че ние сме спасени по благодат чрез вяра, не чрез дела:
Рим. 5:1 „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”.
Ефес. 2:8 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.”
Кръщението е ритуал, чрез който един човек извършва потапяне на друг във водата. Да вярваш, че водното кръщение спасява означава да вярваш в спасението чрез дела, а това противоречи на благовестието на Исус Христос.
Освен това, ако кръщението е необходимо условие за спасение, то всеки който повярва в Господ Исус Христос в болницата на смъртното си легло или почине веднага след това, без да е имал възможност да се кръсти, би отивал в ада.
Това би означавало също, че всички бебета, които умират в утробата при аборт или по време и малко след раждане, отиват в ада, тъй като не са имали възможност да бъдат кръстени.
От тези стихове разбираме също, че бебета и деца на малка възраст не могат да бъдат кръстени просто защото те не могат да вземат осъзнато решение да приемат Господ Исус Христос. Вместо това в нашата, както и в повечето протестантски църкви се практикува представяне на бебе на Господа.
Самият аз съм „кръстен” като бебе, но аз дори не си спомням за това, камо ли да го смятам за автентично кръщение. След като взех решение да следвам Исус изобщо не се колебах и се кръстих при първа възможност, 4-5 месеца след това.
Следователно, първото нещо, което видяхме е, че кръщението не е необходимо за спасението ни. Нека сега разгледаме въпроса:
Защо тогава кръщението е важно?
Кръщението е много важна първа стъпка в християнския живот. В Матей 3:13-17 виждаме Господ Исус Христос да идва при братовчед Си Йоан, за да бъде кръстен, за да „изпълни всичко, което е право” (ст.16). След това Той установи кръщението като вечна заповед за Своята Църква, като призова всеки вярващ да последва примера Му.
Във Великото поръчение Исус казва: „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Мат. 28:19).
Днес ние гледаме на тази Божия заповед доста лековато. Често всичко се свежда до традицията. Но в ранната църква не е било така.
Кръщението е било декларация, с която вярващия се идентифицира с група хора, наречени християни, които са презирани и мразени. Това е означавало доброволно приемане на преследване и вероятно на смърт; отказване на семейството и приятелите ти от тебе.
Близките проявявали някаква търпимост към член на семейството, който се събира с християни, но след като той вземал кръщение, веднага започвали да го преследват. Затова при кръщението вярващият влизал в общение със страданията на Христос и изгарял всички мостове зад себе си.
Днес за много хора в света това действие изисква също огромна смелост. В страни като Сирия, Афганистан, Иран, Судан и Северна Корея, кръстеният е заплашен със смърт или затвор. До преди 30 години водното кръщение в България на практика беше забранено и хората го правеха тайно.
Първо, кръщението не е необходимо условие за спасение. Второ, кръщението е важно. Трето, кръщението е символ.
Днес използваме различни външни белези и символи, за да разкрием нещо за себе си пред другите. Пръстенът на моята ръка ви казва, че аз съм женен. Той е символ на моя свещен съюз с моята съпруга.
Този екип (показвам на пауър поинт футболисти в национална фланелка) показва, че тези хора се състезават за националния отбор на България. А тази униформа (показвам български офицер) показва, този човек е част от определен род български войски.
По същия начин водното кръщение е символ, установен от Бога за идентифициране на човек като ученик на Исус Христос.
Бог използва символи в словото си, за да покаже, че e в заветни отношения със своите последователи. В Мойсеевия закон се изискваше всички мъже да се обрязват като наследници на Авраам. Това беше символ на завета, който Яхве е сключил с него и с Божието семейство. Днес ние не живеем под закона на делата (Стария завет), а по закона на благодатта – Новия завет. Затова обрязването не е задължително, но е заменено от друг символ на принадлежност на Божието семейство – водното кръщение.
Но водното кръщение е не просто символ, то е много повече.
Когато се спасяваме, ние се кръщаваме в Христос: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” (Гал. 3:27) Нашето кръщение показва идентифицирането ни с Христос.
Гръцкият поет и лекар Никандер, живял около 200 г.пр.Хр. пише, че когато правиш кисели краставички, първо трябва да потопиш (използва глагола ‘бапто’) краставичката във вряща вода и след това да я ‘кръстиш’ или потопиш (‘баптизо’) в оцетен разтвор. Първото е временно, второто произвежда трайна промяна.
Същото е и с нашето водно кръщение. Когато се кръщаваме в Христос, ние се идентифицираме с Него. Просто интелектуално съгласие не е достатъчно. Трябва да влезем в единение с Него. Да има трайна промяна в живота ни, както с киселата краставичка. „Вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”
Ние се кръщаваме още в „един Дух да съставляваме едно тяло” (1 Кор. 12:13). Ние ставаме части на Неговото тяло, Църквата.
В Библията водата символизира също духовно новорождение и чистота:
„Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” (Йоан 3:5)
„както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото” Ефес. 5:25,26)
Кръщението е външен белег за тези вътрешни реалности – единение с Христос и с Църквата, чистота и новорождение.
В същността си водното кръщение е погребение. То е акт на вяра, в който ние свидетелстваме пред Бога и човеците, че човекът който сме били преди е мъртъв и погребан, и ние сме възкресени като ново създание в Христос.
Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”
Както един молив в книга не може да се види освен ако се отвори книгата, ние сме облечени в Христос. Всичко, през което книгата преминава, моливът също преминава през него. Когато книгата е погребана, моливът също е погребан. Когато книгата е възкресена, моливът също е възкресен. Ние сме в Христос.
Да се кръщаваме е заповед от Господа, това не е предложение. Всъщност, Бог изисква това от всеки вярващ. В последните думи на Исус на земята, Той каза: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк 16:16). Помисли за миг върху това.
Призивът на Исус да повярваме в Него включва призив да се кръстим. Ако Той поставя кръщението в тази категория, той трябва да го смята за нещо важно, нали?
Никъде в Библията не четем за некръстени вярващи. Тъкмо обратното, кръщението обикновено следваше веднага след спасението на даден човек. Те не гледаха на него като на нещо, което да отлагат.
Деян. 2:38 След като хората откликват на проповедта на Петър в деня на Петдесетница, първото нещо което той ги напъства да направят е „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.”
Тук опрощението не следва кръщението, а покаянието. С други думи, Петър казва: „Покайте се и греховете ви ще бъдат простени, и като направите това, се кръстете в името на Исус Христос.
По-нататък в ст. 41 четем, че те „с радост приеха поучението му и се кръстиха” (KJV).
Деяния 8:26-40 Това е разказът за това как Филип доведе етиопския евнух до Христос. В края на разговора между тях, евнухът ентусиазирано пита: „Какво ми пречи да се кръстя?”, на което Филип отговаря: „Ако вярваш от все сърце, можеш.” Разговорът се провежда в близост до вода и Филип веднага го кръщава.
Деяния 22:16 Първото нещо, което казват на ап. Павел след обърщението му е да се кръсти.
Има още няколко случаи, които бихме могли да разгледаме. Навсякъде виждаме неотложността, с която се извършва кръщаването. Всички тези хора откликнаха с простичка вяра на Исус. Но те не разглеждаха вярата си като завършена, докато не се покориха на заповедта на Бог да бъдат кръстени.
Не забравяйте, че вяра без дела е мъртва (Яков 2:17). Живата вяра произвежда покорно сърце (Матей 7:21; Лука 6:46; 1 Йоан 2:3-4). Водното кръщение трябва да бъде първият ни акт на покорство, след като сме повярвали.
Християни, които не следват повелята на Исус да се кръщават много по-често отпадат от вярата от тези, които го правят. В края на краищата, ако ходенето ни в Духа не започне с най-основния акт на покорство, то се гради на погрешна основа. Това ще направи по-трудно покорното ни ходене в други области от живота.
Кръщението е също начин, по който Бог изявява Своята любов към нас. Когато получим Божията спасителна благодат, не е случайно, че Той ни призовава да се идентифицираме с Него по начин, който прави това идентифициране истинно за нас.
Бориш ли се с вина от миналото? Това може да е така, защото още не си организирал едно прилично погребение за човека, който някога си бил! Водното кръщение напомня много силно за чудната Божия благодат. Човекът, който си бил преди, е мъртъв завинаги и ти си възкресен с Исус като едно съвършено ново създание.
2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” Ако някой е присаден в Месия, той е напълно ново създание. Предишното му морално и духовно състояние е отминало.
Както виждаш, нямаш нищо за губене, но можеш да спечелиш всичко това, като последваш Исус в кръщение. Всичко се свежда до изявлението на Исус в Йоан 14:15: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” Кръщението е прост, но важен акт на покорство, който ще носиш със себе си до края на живота си. Ако още не си направил тази стъпка, насърчавам те да го направиш колкото може по-скоро.
Нека повторя, не можем да вземем кръщение, без първо да прегърнем реалността, която то представлява, а именно – живи взаимоотношения с Исус Христос и променен живот. Без това водното кръщение е просто намокряне във вода.
Затова, кръщение не могат да вземат хора, които живеят в грях. Йоан Кръстител казва: „Принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.” (Лука 3:8)
Например всеки повярвал, който има интимна връзка с партньор без брак трябва първо или да се отдели от него, или да се оженят и чак тогава може да вземе кръщение. Защото кръщението е акт на покорство на Господа, а съвместното съжителство е акт на непокорство срещу Господа.
През 30-те години на миналия век един машинист в компанията Форд в Детройт станал християнин. Не след дълго откликнал на призива и се кръстил. Святият Дух започнал да обновява този човек и той бил изобличен за нуждата да върне някои части и инструменти, които бил откраднал от компанията преди да стане християнин. На следващата сутрин той донесал всички инструменти и части на шефа. Обяснил, че бил кръстен и поискал прошка от началника.
Този човек бил толкова впечатлен, че изпратил телеграма на Хенри Форд, който бил на посещение на завод в Европа по това време, в която обяснявал какво се е случило и искал отговор какво да прави. Форд веднага върнал телеграма с текст: „Закарай целия град на река Детройт и кръсти всички.”
Вярваш ли в Исус Христос? Новороден християнин ли си? Ако още не си дал сърцето си на Исус, защо не го направиш сега?
Нека се помолим.
- край -
БПЦ "Нов живот" Варна
07.08.2016 г.
