Не осквернявай завета (Малахия 2:10-16)

/проповед/

Вземете си Библиите, насърчавам ви да си ги носите и да не чакате да видите текста на екрана. Визуалните средства са нужни, но е добре всеки от нас да не свиква да не търси сам пасажите. Всеки християнин трябва да се научи да работи със Словото. Аз не разбирам как може някой да ходи на църква от години и да не знаее къде се намира всяка книга на Библията.

И така, миналата седмица казахме, че свещениците по времето на Малахия не са вземали присърце Словото на Господа, отнесли са се с презрение и апатия към Него, отклонили са се от пътя и са накарали хората да се спъват в закона, затова Бог ги е проклел. Видяхме, че за да избегнем съдбата на тези свещеници, Бог иска да откликнем на Неговото слово, да почитаме святото Му Име и да бъдем Негови свещеници навсякъде, където сме – в нашия дом, на работното ни място, навсякъде където отиваме.

Един млад мъж прави предложение на своята приятелка. Държи пръстен в ръка и казва: „Скъпа, обичам те толкова много. Искам да се омъжиш за мен. Аз нямам кола като Иван Гочев. Нямам яхта като него. Нямам и толкова голяма къща като неговата. Нямам парите на Иван Гочев, но те обичам с цялото си сърце.“ Тя го погледнала в очите и казала: „Аз също те обичам, но би ли ми казал нещо повече за Иван Гочев?“

Ние се смеем, но за съжаление този виц показва колко неправилно е отношението към брака в нашето общество. Днес в нашия пасаж в Малахия 2:10-16 ще говорим за брака. Ще видим, че бракът не е просто договор, а завет между съпруга и съпругата, на който Бог е свидетел и пред когото те двамата са отговорни. Ще говорим как да можем да пазим този завет, за да не го оскверним. Нарекъл съм проповедта „Не осквернявай завета“.

И така, в ст. 10 на 2 гл. Малахия въвежда третия си диспут с израилтяните с описание на осквернения завет между Бог и Израил.

Малахия 2:10 „Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се отнасяме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“

В началото Малахия изтъква, че Бог е духовният Баща на Израил, с когото Авраам и Яков са сключили завет на вярност. Виждаме това на много места в Писанието, например в Исая 43:1 „А сега така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти.“

Бог ги създаде като народ и ги избра, за да бъдат негов свят народ и чрез тях благовестието да достигне до другите народи. И тъй като Бог е техният Баща, всички израиляни са братя и сестри. Затова трябва да се отнасят един към друг като към братя.

Но те бяха започнали да се отнасят коварно против братята си и да оскверняват този завет? Как го правеха?

Малахия 2:11 „Юда постъпи коварно и мерзост се извърши в Израил и в Ерусалим; защото Юда оскверни светилището, което Господ люби, като се ожени за дъщеря на чужд бог.“

Какво всъщност беше станало? Когато Юда се върна от вавилонски плен, мъжете видяха местните красавици. Филистимките от Азот, амонките и моавките се обличаха и държаха твърде предизвикателно (Неемия 13:23). И привлечени от тяхната хубост и предизвикателно държане, мъжете бяха тръгнали след тях. В много случаи те се развеждаха с жените си израелянки и се женеха за тези жени, които се покланяха на идоли.

От един друг съвременник на Малахия – Ездра, научаваме че някои свещеници също са се развеждали и женили за езичнички. Тези, които трябваше да служат за пример, се бяха превърнали в клопка и проклятие. Вместо да показват пътя към Господа, те се бяха отклонили и караха мнозина да се спъват. И Бог ги прокълна. Защо?

Защото Божият план за вярващите винаги е бил те да се женят за вярващи.

2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?“

Идеята тук е заимствана от Второзаконие 22:10, където се казва „Да не ореш с вол и осел заедно.“ Волът е чисто животно, а оселът нечисто. Впрегнати заедно те не биха свършили работа, защото са несъвместими – тяхната природа и темперамент са безкрайно различни.

В българската народна приказка „Добрият урок“ се разказва как един орач отишъл да оре с два вола. Станало пладне, той пуснал воловете да починат и полегнал да дремне, но докато спял един вълк нападнал и изял единия вол. Като се събудил орачът видял каква беда го е сполетяла, хванал вълка и го впрегнал заедно с другия вол. Волът си знаел работата, ходел кротко в браздата и теглил ралото. Вълкът обаче се дърпал насам-натам и оръчът го биел с остена. Но като видял, че е безсмислено, пуснал вълка и го проклел, че отсега нататък волът ще го муши с роговете си и той никога няма да напада вол.

Не може да впрегнеш две различни животни в един впряг. По същия начин не може вярващ да се впрегне в брачното рало с невярващ и двамата да вървят в една посока, да служат на Господа като дърпат неговия лек товар в тандем.

„...защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?“

Затова ако ти твърдиш, че обичаш Бога и след това доброволно решиш да се свържеш с нехристиянин в най-интимния съюз на земята, ти оскверняваш Божията святост. Защо Бог казва това? Защото Той те обича! „Аз те възлюбих“

Той не иска никой да заеме мястото, което му се полага на трона на твоя живот. Не иска да вземаш решение, за което да съжаляваш цял живот. И по-нататък показва колко сериозни може да са последствията от това решение:

Малахия 2:12 „Господ ще изтреби от Якововите шатри човека, който прави това, както онзи, който поучава това, така и онзи, който го слуша, и онзи, който донася принос на Господа на силите.“

Тези, които се женят за невярващ, все едно карат Бог да обърне гръб на тях!

Разбира се, аз не казвам, че е невъзможно за невярващ съпруг/а да повярва в Христос. Виждал съм това да става. Освен това, сред вас има хора, които са повярвали след като са се оженили. Ако твоят съпруг/а не вярват в Бога, моли се редовно за него/нея и изпълнявай...

1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“ Следвай този съвет и се моли за съпруга си, а останалото остави на Господа.

И второ, ако си женен за невярващ, не се опитвай да прекратиш брака. Защо?

1 Коринтяни 7:14 „Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“

Но ако още не си женен, не осквернявай завета си с Господа. Ако ти предстои да избереш брачен партньор, вземи решение да не се жениш за човек, който не обича Господ Исус.

Дори да си тийнейджър, не е никак рано да вземеш това решение сега. Най-добре е дори да не излизаш на среща с невярващо момче или момиче. Ако все още се колебаеш дали да последваш този съвет, спомни си Соломон. Той се ожени за езичнички, те отвърнаха сърцето му от Бога и наклониха сърцето му към други богове. (3 Царе 11:1-4)

Това често се случва и днес с младите хора, защото не са напълно посветени на Исус. И когато дойде изкушението, правят компромис, оставят чувствата им да ги ръководят в избора им и дават сърцето си на невярващ.

В крайна сметка това често води до духовно охлаждане. Именно това се беше случило със свещениците и народа на Израил по времето на Малахия. Затова присъдата на Господа беше толкова сериозна.

Ако ти си сключил завет за вярност с Бога, можеш да вземеш решение да не се впрягаш в брачен съюз с невярващ човек.

И след като е предупредил за последствията от оскверняването на завета чрез женитба с невярващ, Малахия продължава с другото престъпление срещу завета на своите сънародници:

Малахия 2:13-16 „Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветна жена. Не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото – казва Господ, Израилевият Бог, - Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие – казва Господ на силите. Затова, внимавайте в похотта си, да не би да постъпвате невярно.“

Бог мрази напускане, но израеляните напускаха своите жени и се женеха за езичнички.

Същото правят днес много българи. Напускат своите съпруги или съпрузи. Днес в България разводът се смята за нещо напълно нормално. Но не винаги е било така.

Въпреки оскъдните сведения, най-вероятно до приемане на християнството за официална религия от цар Борис I в България е практикувана бигамия, т.е. брак на един мъж с две съпруги. Това научаваме от Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“. Свидетелство за бигамия се открива в Чивидалското евангелие, където боляринът Сондоке описва родствениците си и споменава двете си жени. Според други изследователи мъжете са имали една съпруга, но е било позволено да имат наложници.

С навлизане на християнството Библейската проповед сред простолюдието постепенно променя отношението и разкрива на хората Библейската концепция за святостта на брака. Издига се ролята на жената. Многоженството се отменя и се утвърждава женитбата между един мъж и една жена.

Това отношение продължава до комунистическия преврат в България през септември 1944 г. Макар и вече да е имало разводи, като цяло дотогава се е смятало, че бракът е посвещение за цял живот и разводът не е опция.

Но всичко се променя в началото на 50-те години. С поредица закони и с налагането на комунистическата идеология много християнски ценности са отхвърлени като анахронизъм. Сред тях и посвещението в брака и срама, който носи развода.

На развода вече се гледа като на допустим порок, подобно на цигарите и ракията.

Интересно е обаче друго. Тогава, когато браковете са били най-силни, България също е била най-силна. И обратно, когато имаме разпад на християнските бракове, имаме разпад и в обществото ни.

В своята книга „Възход и падение на Римската империя“ Едуард Гибън посочва 5 основни причини за краха на тази велика империя. Две от тях са много интересни. Първата е бързото разпространение на развода и отхвърлянето на святостта на брака като основа за обществото. И второ, израждането на християнството от жива вяра във формална традиция след превръщането му в официална религия.

Един от факторите Рим да бъде разрушен е разрушаването на брака и загубата на вярата. Същата зависимост наблюдаваме и в нашата история. Фултън Шийн казва: Една цивилизация, в която разводът е станал норма, е разрушена цивилизация. Може да са нужни няколко десетилетия, докато пропукванията в семейството доведат до трусове в политическия ред. Но човек не бива да заключава, че щом надгробният камък още не е издигнат, тази цивилизация не е вече мъртва. „Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.“ (Откр. 3:1)

Затова Малахия казва: „Не се развеждай!“ Бог мрази напускане. Но е важно да разберем, че Той мрази развода, не разведените хора. Някои от вас са преживели развод и в момента изпитвате голяма болка. Каквито и да са били обстоятелствата при развода ви, Бог не ви мрази. Той ви обича.

Да, Бог мрази развода, но това не е единственото нещо, което Той мрази.

Притчи 6:16-19 „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата  Му: 17 надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, 18 сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло, 19 неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя.“

Освен това, нужно е да отбележим, че има случаи, когато Бог разрешава развода. Първо, ако невярващият съпруг/а иска да напусне, вярващият може да му даде развод.

1 Коринтяни 7:15 „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

И второто изключение виждаме в

Матей 5:32 „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

Засегната страна може да напусне, казва Исус, но Бог винаги желае помирение и възстановяване на брачния завет.

Но сигурно някой ще си каже, пасторе, ти говориш за женитбата, но аз съм вече на години и не мога да се оженя. Искам да ти кажа, че това че не си женен или омъжена не те прави второ качество човек. Бог те обича такъв, какъвто си. Развивай се като личност, служи на Бога в църква. Макар и женитбата да е в Божия план за човека, тя не е негова върховна цел. Върховна цел за християнина е не да се ожени, а да принася слава на Бога.

Освен това, някои имат дарбата да не се женят. Апостол Павел казва, че такъв човек има предимството да „се грижат за това, което е Господне, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си.“ (1 Коринтяни 7:32,33)

Извън тези изключения, бракът е важен за Бога. Като разтрогваме брака, ние оскверняваме завета си със святия Бог. Затова Той ни предупреждава: „внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.“

Но днес малко хора разбират какво е всъщност бракът, защото са с промито съзнание. Филмите, театралните постановки, телевизионните шоута, интернет ни убеждават, че бракът не е толкова важен. Втълпява се на хората, че съжителството на свободни начала е съвсем в реда на нещата. Дори се разпространява лъжата, че съвместният живот преди брака помагал да не се стига до развод. Да не говорим, че най-висши постове в държавата често се заемат от хора, които живеят в блудство.

Но истината е съвсем друга. Макар и повечето от хората, които съжителстват без брак да планират да се оженят, по-малко от половината го правят. А сред тези от тях, които все пак стигат до женитба, разводите са 50% повече, отколкото при двойки, които не са живели заедно преди брака.

Друг мит е, че 50% от браковете завършват с развод, но и това не е истина. През 2019 г. във Варна са сключени 2060 брака, а разводите са 791. Реално броят на разводите е много по-малък спрямо абсолютния брой бракове в момента.

Доказано е, че сред християните посвещението на техния партньор е много по-силно и удовлетворението в брака е по-голямо. Това е така, защото те имат различна ценностна система. Те вярват, че трябва да се раздават в брака си. Вярват, че ще отговарят пред Бога. Вярват, че бракът е свят, защото Бог е създал брачната институция.

Малахия предупреди своите съвременници, че Бог е свидетел между тях и жената на младостта им. Внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно. Внимавайте да не оскверните завета с Мене.

Исус добави:

Матей 19:4-6 „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал: 5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“? 6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“

Ще кажете, ами какво да правим, ако любовта ни охладнее? Ако нещо се случи и изведнъж осъзнаем, че не се привличаме? Ако другият толкова ни е наранил, че вече не го понасяме?

Но всичко това се променя, когато Бог влезе в картината. Ако съпрузите осъзнаят, че трябва да обичат другия заради Бог, това им дава сили да го правят. Бог има активна роля в запазването на християнските бракове.

А нашата роля е да пазим завета с брачния си партньор. Можем да го направим, като се посветим да развиваме взаимоотношенията си с Бога и да изграждаме христоподобен характер. Можем да го направим, като се посветим на брачния си партньор каквото и да става.

Една възрастна двойка обсъждали какво да правят за 50-та си годишнина в супермаркета. Момичето на касата ги чуло и казало, „Не мога да си представя да съм омъжена за един мъж 50 години.“ На което възрастната жена мъдро отговорила, „Ами, скъпа, омъжи се чак когато можеш да си го представиш.“

Разводът не е опция. Дори не го споменавай на шега, нито пред съпруга/та си, нито пред децата си. Не флиртувай с представители на другия пол, внимавай какво гледаш по телевизията и в интернет, научи се да прощаваш, да споделяш. Насърчавай другия и най-вече, бъди слуга на другия.

На младини един мъж бил много срамежлив. Един ден той видял едно момиче, но бил твърде стеснителен, за да я заговори. Отишъл в цветарския магазин и поръчал да ѝ изпратят една червена роза без картичка с име към нея. Той правил това цяла седмица. Накрая тя отишла в цветарския магазин, за да разбере кой ѝ изпраща рози. Впоследствие се срещнали и започнали да излизат, а тя продължила да получава рози всеки ден. След това се оженили и жената си помислила, че вече розите ще престанат, но те продължили да идват. Когато били на меден месец, розите все още идвали. Тя си мислела, че ще престанат, когато се приберат, но те не престанали.

Всеки ден от съвместния им живот тя получавала по една роза. Но след това съпругът ѝ умрял. На следващия ден дошла още една роза. Мислейки, че цветарката не знае, че мъжът ѝ е умрял, тя се обадила по телефона да ѝ каже, че е починал и че вече може да спре да изпраща рози. Цветарката отговорила: „Вие не разбирате. Преди да почине той се погрижи за всичко. Ще получавате по една роза всеки ден от живота си.“

Приятели, без значение какво сте правили или не сте направили в живота си, без значение дали сте били виновни за развода си, без значение колко болка сте причинили и преживяли, Бог иска да простите, за да може сърцето ви да е отново чисто в Божиите очи.

Това е смисълът на християнството.

Исая 61:3 „Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; 2 да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; 3 да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той.“

Йоан 3:17 „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.“

Божият план за брака е един мъж и една жена да се посветят един на друг до края на живота си да изграждат семейство и да живеят в брак, който им помага да бъдат това, което Бог иска да бъдат. А за тези, които са минали през развод, Исус дойде, за да изцели съкрушените ви сърца и да ви утеши във вашето отчаяние и скръб. И го прави, като ни очиства от нашия грях и ни дава сили да продължим.

Амин.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

14.06.2020 г.

Исус за развода (Марк 10:1-12)

Прочит на Марк 10:1-12.

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Марк. Дотук видяхме как след своето кръщение в Йордан и изпитването в пустинята Исус започна своето служение, като изцели прокажения, паралитика и прости техните грехове, което само Бог може да върши. Изцели много други хора, подчини природните стихии и нахрани 5000 с 5 хляба и 2 риби.

В гл. 8 Той разкри пред учениците си целта на Своята мисия – да умре и да възкръсне за прощение на греховете, след което призова учениците да се отрекат от себе си, да вдигнат кръста си и да Го следват. След това се преобрази пред Петър, Йоан и Яков и ни показа, че когато сме в долината на изпитания и болка имаме нужда да се изкачим на планината, да гледаме към Исус.

Последният път разбрахме истинското величие за Исус се състои в това да служиш на другите и да приемаш децата, слабите и различните от тебе. Това разтърси тогавашните нрави и подготви пътя за радикална промяна в отношението към децата в следващите векове благодарение на благовестието на Църквата.

Днес ще говоря върху част от Марк 10 гл., за да насоча вашето внимание към една друга революционна промяна, която Исус внесе в света – промяната в отношението към жената в контекста на брака. По-конкретно ще размишляваме върху това какво е отношението на Исус и Библията към развода.

Молитва

Eдин съдия разпитвал жена по дело за развод и попитал, „Какви са основанията за вашия развод?“ Тя отговорила, „Около 4 акра и една хубава малка къщичка по средата с поточе, което минава край нея.“ „Не“, казал съдията, „имам предвид какви са основите за делото за развод.“ „Направена е от бетон, тухли и смола“, отговорила тя. Съдията пак казал, „Искам да кажа, доколко сте близки?“ „Имам леля и свако, които живеят тук в града, както и родителите на моя съпруг.“ Съдията казал, „Имате ли някакъв спор?“ „Не“, отговорила тя, „имаме гараж за две коли, който изобщо не сме използвали.“ Съдията опитал пак, „Моля ви, кажете, има ли някаква изневяра в брака ви?“ „Да, моят син и моята дъщеря имат стерео уредби. Не че ние много обичаме музика, но отговорът на вашия въпрос е “да”. „Госпожо, вашият съпруг някога бие ли ви?“ „Да, около два пъти на седмица става по-рано от мене.“

Накрая, в безсилието си, съдията попитал, „Жено, защо искаш развод?“ „А-а, не искам развод. Никога не съм искала развод. Съпругът ми иска. Казва, че не може да комуникира с мен“!

Фарисеите дойдоха при Исус, за да го поставят натясно и му зададоха един на пръв поглед прост въпрос: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“

Те се радваха, защото смятаха че са намерили печелившия ход за „шах и мат“. От една страна, Исус беше поданик на Ирод Aнтипа. Ирод беше затворил и по-късно обезглавил Йоан Кръстител именно заради критиките за развода му и брака му с братовата му жена Иродиада. Да се ожениш за жената на брат си, докато брат ти все още е жив, беше забранено от Мойсеевия закон.

Но Ирод не се интересуваше от мнението на Бог за неговото прелюбодейство. И сега, ако Исус кажеше, че разводът не е позволен, рискуваше да си навлече гнева на Ирод. От друга страна, ако каже, че е окей да се разведеш, щеше да загуби доверието, на което се радваше като морален учител.

Този въпрос е все още актуален, но и труден и предизвиква дебати в църквата. Той е и болезнен за някои от вас.

За да разберем какво е Библейското гледище към развода е нужно да започнем от самото начало и видим какво точно казва закона на Мойсей за развода?

Второзаконие 24:1 „Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно (нещо „противно“ – Синодален превод), тогава да ѝ напише разводно писмо и като го даде в ръката ѝ, да я изпрати от къщата си.“

До Мойсей разведените жени нямали никакви права. Разводното писмо („гет“, арамейски) им давало някакъв легален статут и възможност да се омъжат повторно.

Но по времето на Исус дебатът бил не дали жените трябва да имат това право, а относно това какво означават думите „не придобие благоволението му“ и „нещо грозно“. Имало две мнения.

Едното било на школата на Шамай, която смятала, че нещо „грозно“ означава прелюбодейство. Школата на Хилел наблягала на израза „не придобие благоволението му“ и смятала, че мъж може да даде развод на жена си, ако нещо не му харесва у нея.

От само себе си се разбира, че човешката природа и мъжката гордост карала повечето мъже да се ръководят от школата на Хилел. Така мъжът е можел да изгони жена си дори само ако загори манджата. Някои мъже и днес правят това!

По времето на Исус жените нямали никакви права при развод. Те можели да се разведат само ако мъжът им е прокажен или престъпник. Но Исус не приема този двоен стандарт. Затова Той ги попита, „Какво ви е заповядал Мойсей?“ (ст.3) С този въпрос той им показва същността на проблема.

Работата е там, че Мойсей не ми заповядва, а позволява развода. Бог прави това, за да регулира и смекчи злото, което хората сами си навличат.

Разрешението беше поради тяхното коравосърдечие и с цел защита на разведената жена. Мъжът вече не можеше просто да изгони жена си, трябваше да купи папирус и мастило, нужни за написване на писмо, което беше трудоемко и скъпо удоволствие. Това е давало възможност на много мъже да размислят и да се откажат от намерението си.

Малахия 2:16а: “Защото, казва Господ, Израилевият Бог, Аз мразя напускане...”

И от темата за развода Исус насочва вниманието ни към значението на брака.

Марк 10:6-9 „обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

Тези стихове се прочитат на всяка сватба от пастора, отслужващ бракосъчетанието. Бракът е свещен съюз на един мъж и една жена. Затова Бог ги направи мъж и жена. Създаде Адам и Ева, не Адам и Иван. И те трябваше да станат една плът.

Когато залепим два листа хартия с лепило и след един ден се опитаме да ги разделим, какво става? Те се късат. Исус ни показва, че Бог е създал брака като траен съюз, в който Бог е лепилото, което свързва заедно съпруга и съпругата.

Божието намерение за брака е той да е свещен съюз на две личности. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

С други думи, според Божията аритметика, 1+1 = 1.

Исус наблегна на брака и с това ни показа кой е правилният подход за нас. Ако бракът ти се разклаща, ако ти се струва, че не можеш да продължаваш да живееш с този човек, тогава двамата насочете вниманието си към значението на брака.

Много хора казват, днес културата е различна, бракът е отживелица, трябва да променим отношението си към брака. Исус обаче ни казва, не слушайте тези гласове. Погледнете как беше от началото на създанието. Аз създадох брака, той е моя институция, така че моите правила, а не вашите са в сила.

Следователно, ако брачната вярност е Божието намерение за брака, разводът е неохотно решение поради коравосърдечието ни и стремежа ни да намираме вратичка за собствения си грях. И за да покаже, че разводът не е част от Божия план, Исус казва,

Марк 10:11,12 „Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.“

В евангелието на Матей виждаме по-пълно отразяване на поучението на Исус: „Който напусне жена си, освен поради прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства, и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.“ (Матей 19:9)

Виждаме, че Исус показва, че разводът, както и повторната женитба са позволени само в случай на прелюбодейство на брачния партньор. Тук за „прелюбодейство“ е използвана думата „порнея“, която означава всякакви видове сексуална неморалност.

Сигурно това изявление на Исус е изненадало неговите ученици. А днес за невярващите хора то е направо шокиращо. За мнозина бракът е отживелица. Около 39% от браковете в България завършват с развод. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.8 години.

Сякаш все повече хора избират съвместното съжителство пред брака. През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9 %. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните – 13 %, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години – 6 %.

Подобна е картината и в световен мащаб. Но има и някои вдъхновяващи примери.

През 2013 г. в Калифорния се провело много необичайно военно погребение. Погребали сержант Джоузеф Гант, който участвал във Втората Световна Война и в Корейската война. Той бил пленен в Корея през 1950 и следващата година умрял. Но тялото му не било върнато много години и смъртта му не била потвърдена от Северна Корея.

Жена му Клара чакала с десетилетия съпругът ѝ да се върне. Редовно посещавала форуми с представители на правителството, за да получи информация за случилото се. Клара даже купила къща с малко езерце, за да може когато се върне Джоузеф да лови риба в него.

Тя била на 94 г., когато останките му най-накрая били донесени у дома и той получил погребение с военни почести. Това не било завръщането, за което мечтаела, но най-накрая знаела какво е станало с него. Тя казала на репортер, който я интервюирал, „Той ми каза, че ако нещо се случи с него, иска да се омъжа отново. А аз му казах, „Не, не.“ И ето ме, все още съм негова съпруга и ще остана негова до деня, в който Господ ме призове у дома.“

Каква невероятна вярност към съпруга, показана от една вярваща жена!

Обратно, невярващият често гледа на брака като на неудобни окови, от които решава да се отърве при първа възможност.

И така, дотук видяхме, че разводът е позволен само при прелюбодейство или изневяра на брачния партньор. Но когато разглеждаме цялостното послание на Писанията върху темата за развода, виждаме още една основателна причина за развод. Тя е добавена от ап. Павел:

1 Коринтяни 7:15: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Но защо в общия случай напускането и повторната женитба са прелюбодейство? Причината е, че съпрузите вече са били една плът с друг човек.

Следователно, разводът не е врата, през която да излезеш да търсиш по-зелена трева. Разводът не е разрешително да загърбиш брака си, защото си срещнал някой друг, който си мислиш че ще те направи щастлив. Не прави тази грешка. Това е (не)чисто и просто прелюбодейство.

Римляни 12:18 „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Направили едно изследване сред хора, които обмисляли сериозно развод. След 5 години отново ги посетили. Някои се били развели, други работели над брака си и го съхранили. Втората група считали себе си за по-щастливи от тези, които се развели.

Огромна част от първата група все още оценявали себе си като нещастни. Обратно, 2/3 от тези които не се развели посочили, че браковете им са щастливи 5 години по-късно.

Но ефектът на развода не се ограничава само до съпрузите. Децата на разведени родители са 25-30% по-уязвими на разболяване. Освен това, продължителността на живота им е по-кратка.

Ако ти си женен или омъжена, Божията съвършена воля за брака ти е той да просъществува докато смъртта ви раздели.

Но какво да направи християнка или християнин, които са женени за невярващ? Как могат двамата да живеят в мир и хармония тогава? Как може жената християнка да живее под авторитета на Христос и на невярващия си съпруг едновременно?

Християните в такава ситуация са склонни да се разведат, мислейки че това ще донесе слава на Бога. Но Божието слово казва точно обратното:

1 Коринтяни 7:12-14 „... Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“

Християни, женени за невярващи, трябва да се молят за спасението на съпрузите си, но и за силата на Святия Дух да променя техните собствени сърца. Те се нуждаят да демонстрират плода на Духа на своя невярващ съпруг или съпруга, за да им показват Неговата любов и във всичко да разчитат на Божията благодат.

Докато бил с весела компания в кръчмата, един пияница се похвалил, че ако заведе своите приятели вкъщи в полунощ и помоли жена му да стане и да сготви вечеря за тях, тя ще го направи без да протестира. Останалите помислили, че това са празни хвалби и го предизвикали да го направи. Така че, пияната тълпа тръгнала след него към дома му и той отправил това неразумно искане към жена си. Тя се подчинила, облякла се и приготвила много хубава вечеря, след което я сервирала толкова радостно, все едно ги е очаквала.

След вечерята един от мъжете я попитал как е могла да бъде толкова мила, когато те са постъпили толкова неразумно и тя не одобрява поведението им. Отговорът ѝ бил: „Господине, когато моят съпруг и аз се оженихме, и двамата бяхме грешници. Бог благоволи да ме изведе от това опасно състояние. Съпругът ми продължава да е невярващ. Треперя, като си помисля какво го очаква. Ако умре както е сега, ще бъде нещастен завинаги. Считам за свой дълг да направя настоящото му същестуване възможно най-комфортно.“ Скоро след това съпругът ѝ бил спасен.

Но някой ще попита, какво да кажем за случаите на насилие? Има ли Библейски основания за развод поради насилие? За да си отговорим на този въпрос, можем да попитаме Господ, защото Той е преживял това.

Еремия 3:8 „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодейства, и Аз по тази именно причина я напуснах и ѝ дадох разводно писмо...“ В какво се състоеше това прелюбодейство на Израил? То се изразяваше в идолопоклонство, но също така в отстъпление от Божията любов, довели до потъпкване на угнетените, финансово заробване, корупция, насилие и покъртително беззаконие и насилие над онеправданите.

Насилието има различни лица. Но кога то се превръща в основателна причина за развод? Когато един брак от взаимоотношение се е превърнал в заробване. Когато бракът вече не отразява взаимоотношенията на Христос с църквата, а започне да прилича повече на отношението на фараона към израелтяните, има сериозен проблем.

Жена, която е систематично бита, сексуално насилвана, вербално и физически малтретирана, изолирана от приятели и външна помощ, вече не е съпруга, а робиня. И това не е вече брак, а робство. Това е извращение на самата същност на брака, който Бог е създал. В същността си това е напускане на брака от страна на насилника.

Затова можем да кажем, че в случаи на насилие важи отново принципа на Павел от 1 Коринтяни 7:15: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Дотук казахме, че бракът е свещен съюз между един мъж и една жена и Божият план за тях е той да съществува до смъртта на единия от съпрузите. Конкретно посочени изключения в Словото са само две – прелюбодейство или напускане на един от съпрузите. Разгледахме и случаите на систематично насилие, и видяхме че тогава на практика насилникът е напуснал брака. Въпросът е,

къде си ти? Какво би казал Исус на тебе в твоята ситуация?

Ако си женен или омъжена, остани такъв. Пази брака си. Не си мисли, че не можеш да паднеш или да се изкушиш. Молете се заедно, разхождайте се заедно, имайте време заедно без децата. Малко неща в живота са толкова ценни, колкото брака, не гледай на него като на даденост. Дори да си женен за невярващ, не го напускай, защото той и децата ви се освещават чрез тебе.

Ако обмисляш развод, говори с някого, не се предавай. Ако имаш библейски основания за развод, помисли каква слава ще принесеш на Бога, ако търпеливо работиш за помирение. А ако нямаш библейски основания, помисли каква обида би било за Бог да нарушиш клетвата, която си произнесъл пред Него. Помисли как това ще се отрази на децата. Не напускай брака.

Ако си разведен и си имал библейско основание за развод, никой няма право да гледа на теб с лошо око. Вината не е твоя. Намери общение и Божията благодат в църквата.

Ако си разведен, но не би трябвало, знай че Бог може да помири теб и брачния ти партньор. Моли се Бог да ви покаже Своята благодат и да ви свърже отново заедно. Ако това не стане, тогава не се жени отново. Не си мисли, че винаги можеш да се покаеш по-късно. Не знаеш дали следващия път, когато хладнокръвно съгрешиш, Господ няма да те предаде на закоравяване в греха и на осъждение.

А ако твоят грях е причинил развод с твоя партньор и сега отново си женен – тичай към кръста. Не е леко провинение да разлъчиш това, което Бог е съчетал. Не е невинно прегрешение да участваш в прелюбодейството на нов брак.

Но разводът не е непростим грях. За теб има милост, но покаянието ти трябва да е искрено и признаването на вината трябва да е пълно. Съкрушено сърце и каещ се дух Бог няма да отхвърли. Иди при Бога, моли се и познай Неговата любов. Опитай Неговата освобождаваща благодат. Окъпи се във фонтана от кръв, капеща от вените на Емануил и тази кръв ще умие твоя грях. Амин!

________________

07.04.2019 г.

БПЦ "Нов живот" Варна