Една ирландка отишла в Москва
по времето на Съветския съюз и там срещнала един комунист, който ѝ помогнал да
се качи в трамвая. Тя била доста изненадана. Обърнала се към него и казала:
„Нека добрият Господ да намери добро прохладно място за вас в ада.“
Продължаваме с разглеждането
на неудобни и трудни въпроси, които хората задават относно християнството. Днес
ще разгледаме един от най-неудобните: Как може един любящ Бог да изпрати някого
в ада? Това е много добър въпрос, който си задават дори християните. Защото
дори за тях е трудно да повярват, че има ад.
Стенописите в църквите,
изобразяващи седящия на съдния престол Христос, който хвърля хора в огнения ад
ни карат да изтръпваме от ужас. Най-известният християнски автор на 20 в., К.С.
Луис, казва: „Няма друга доктрина, която бих премахнал с толкова голяма готовност,
ако можех да го направя.“
Тази тема, как един любящ Бог
може да изпрати някого в ада предизвиква доста емоции и е трудна за много хора.
Но като християни ние трябва да отговаряме искрено на всички въпроси,
включително на неудобните и трудните.
Затова, днес ще говорим по
същество за този проблем. Първо, ще видим че Библията поучава, че адът е реално
място. Второ, ще установим, че Библията дава отговори на всички наши
интелектуални предизвикателства относно ада. И накрая, Библията ни предизвиква
да откликнем на ясното ѝ поучение относно ада.
1.
Адът е
реално място.
В една своя книга за ада, Франсис
Чан казва: „Част от мен не иска да повярва в ада. Признавам, че съм склонен да
чета в Писанията само това, което ми харесва. Знаейки това, съм прекарал много
часове в пост и молитва Бог да попречи на желанието ми да изкривявам Писанията
така, че да задоволявам личните си предпочитания. И ви насърчавам да направите
същото. Не вярвай в нещо само защото искаш да вярваш и не прегръщай една идея
само защото винаги си вярвал в нея. Вярвай в това, което е библейско. Изпитай
всичките си предположения чрез скъпоценните думи, които Бог ни е дал в
Библията.“
Добър съвет, нали? Ние не
харесваме да ни се говори за ада. Хората предпочитат или да не говорят за ада,
или да вярват, че той не съществува. Някои вярват в прераждането. Ще ги
разочаровам. Библията казва, „И така, както е определено на човеците веднъж да
умрат, а след това настава съд.“ (Евреи 9:27)
Според Библията адът е толкова
реален, колкото и раят. Исус също потвърждава, че адът съществува. Toй говори за ада повече от всеки друг в
Библията. В историята за богаташа и Лазар в Лука 16 Исус описва голямата
бездна, заради която „онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не
могат, нито пък оттам да преминат към нас.“ (ст.26).
На друго място каза: „И ви
казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на
съда.“ (Матей 12:36)
В Матей 25 Исус ни предупреди,
че ще дойде времето, когато хората ще бъдат разделени на две групи, тези които
влизат в Неговото присъствие и другите, които ще бъдат изпъдени във „вечния
огън“.
Матей 25:31,32 „А когато
до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне
на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги
отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите.“
Исус говори повече за ада,
отколкото за рая, като при това го описва с по-ярки метафори и с големи подробности.
Той казва, че адът е място на вечни мъки (Лука 16:23), на неугасим огън (Марк
9:43), където червеят не умира (Марк 9:48), където ще има плач и скърцане със
зъби (Матей 13:42), откъдето няма връщане, дори за да предупредим близките си
(Лука 16:19-31). Той нарича ада място на „тъмнината отвън“ (Матей 25:30), като го
сравнява с геенна – мястото, където са изхвърляли боклука извън стените на
Ерусалим, за да го изгорят.
Няма съмнение, че Исус знае за
ада, вярва в ада и предупреждава за неговата абсолютна реалност.
И не само Исус. Павел, Петър,
Юда, Йоан и авторът на Евреи говорят за това, че нечестивите ще загинат, когато
се изправят пред Божия гняв.
2 Солунци 1:6-9 „Понеже е
справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас,
оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от
небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на ония,
които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на
нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието
на Господа и от славното явление на Неговата сила.“
Новозаветните автори не
изпадат в сантименталност, когато става въпрос за ада. Може би, защото те
осъзнават много повече от нас Божието величие. Не се опитват да го гледат през
очилата на човешката емоционалност и вярват на всяка дума от Словото Му.
А представата на повечето хора
за ада е повлияна от Холивуд и поп културата. Има и гротескни образи, като
дяволчета, които поддърат огъня на казаните, в които се варят грешниците. Но
ужасът на ада не е физическа болка. Библията ни казва, че адът е „приготвен за
дявола и за неговите ангели“ (Матей 25:41), а ангелите не са физически същества.
По-скоро огънят, тъмнината и жаждата символизират духовното отделяне от Бога,
моралното разкаяние и съзнанието, че човек заслужава това, което получава.
Адът е разпад и смърт на личността за вечността. В ада математикът,
който е живял за своята наука не може да сметне колко прави две плюс две. Концертният
пианист, който се е покланял на себе си чрез своето изкуство, не може да
изсвири една проста октава. Мъжът, който е живял за секс изпитва вечна похот,
без да има кого да експлоатира. Жената, която е превърнала модата в бог има
хиляда рокли, но няма огледало! Адът е вечно желание, което е вечно
незадоволено.
Но адът има и друга страна. Честъртън отбелязва: „Адът е големият
Божи комплимент за реалността на човешката свобода и достойнството на човешката
личност.“ Адът – комплимент? Да, защото Бог ни казва: „Ти имаш стойност. Гледам
на теб сериозно. Ако избираш ада, ще го получиш.“
2.
Как
може един любящ Бог да изпраща хора в ада?
Някой би възкликнал, как може Бог
нарочно да създаде такова място и да изпраща хора там. Това не прави ли Бог
зъл, отмъстителен и несправедлив?
Първо, нужно е да подчертаем,
че адът беше създаден не за хората, а за Сатана и неговите демони.
Матей 25:41 „Тогава ще рече и
на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във
вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.“
Логично е тези, чийто баща е
дявола, да прекарат вечността заедно с баща си!
Второ, Библията ни показва, че
макар и адът да е реален, той не противоречи на Божията любов. Напротив, именно
защото Бог е добър, любящ и справедлив, има ад.
По-възрастните от нас помнят
забележителното класиране на нашите национали на Световното първенство по
футбол в САЩ през 1994 г. След победа над Германия с 2:1, на полуфинала
България се изправи срещу Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата
минута италиянският защитник Костакурта игра с ръка в наказателното поле.
Френският съдия Киню не отсъди дузпа. Така България беше елиминирана и не
достигна финала.
Цяла България бе гневна на
съдията. И то само заради една неотсъдена дузпа на футболен мач. Какво да
кажем, когато на карта е поставен човешки живот. Получиха ли заслуженото справедливо
наказание участвалите в масовите убийства на 30000 българи след 9 септември
1944 г.? Получиха ли възмездие виновните за огромните кражби на национално
богатство през последните 75 години?
Заради усещането за липса на
справедливост и огромната корупция, днес българите са гневни на управлението и
техният гняв ги изкара на улицата. Протестите продължават вече няколко седмици.
Ние се гневим, когато виждаме липса
на справедливост, защото копнеем за нея. Имаме нужда да видим злото наказано.
Добрата новина е, че Бог е съвършено праведен и справедлив и ще направи така,
че справедливостта да възтържествува.
Всички ние обичаме много
израза „Бог е любов“, но забравяме, че обратната страна на Божията любов е
Божият гняв. Божият гняв не е като нашия. Това не е внезапно избухване, а
овладяна реакция на всичко, което е зло. И този гняв ще бъде проявен в деня на
Страшния съд.
Римляни 2:5 „Но с упорството
си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се
открие праведният съд на Бога.“
Беки Пипърт казва: „Помислете
как се чувствате, когато някой когото обичате е измъчван от неразумни постъпки
и взаимоотношения. Нима откликваме с блага търпимост, както бихме се отнесли
към непознати? Да не бъде... Гневът не е обратното на любовта. Oбратното на любовта е омразата и крайната
форма на омразата е безразличието... Божият гняв не е избухване на опак човек,
а Неговото решително противопоставяне на рака... който изяжда отвътре човешката
раса, която Той обича с цялото си същество.“
Фактът, че Бог се гневи на
греха и е назначил ден за съд не е проявява на слабост в характера Му.
Напротив, това е израз на неговата доброта. Защото Бог би бил несправедлив и
зъл именно ако си затваряше очите пред злото.
Как би реагирал ти, ако Бог се
обърнеше към Хитлер и кажеше: „Адолф, няма значение какво си правел“? Библията
казва, че Бог е добър и именно затова ще въздаде правосъдие.
Добре, би казал някой друг,
разбирам, че Бог е любящ и справедлив и не може да остави злото ненаказано. Но
не е ли адът прекалено голямо наказание? Как може за нещо, което е извършвано
за кратък период тук на земята, да бъдем наказани за цялата вечност?
Проблемът с това гледище е, че
то подценява сериозността на греха и не разбира святостта на Бога. Грехът е
бунт срещу Бога. Наказанието за него изглежда прекомерно за тези, които не
разбират колко безкрайно свят е Бог, колко изцяло съвършен е Той, колко всеобхватно
истинен е, колко необяснимо добър и извънредно красив е Той.
Богословът Уейн Грудем казва:
„Грехът не е просто болезнен и разрушителен – той е също грешен в най-дълбокия
смисъл на думата. Във вселена, създадена от Бога, грехът не трябва да
съществува. Той е точно обратното на всичко, което е добро в Божия характер...“
Един учител по религия
обяснява това така на своите ученици: Представете си, че един ученик удари с
юмрук друг ученик в час. Какво ще стане? Ученикът ще бъде задържан да остане
след часовете. Но представете си, че докато е задържан, този ученик удари с юмрук
учителя. Какво ще се случи? Ученикът ще бъде изключен от училище.
Представете си, че по пътя до
дома същият този ученик удари с юмрук в носа полицай. Какво ще стане? Ще попадне
в затвора. Представете си, че години по-късно същият този човек е в тълпа,
събрала се да посрещне президента. И докато президентът преминава, той излиза
напред, за да го удари с юмрук. Какво ще стане? Ще бъде застрелян на място от
охраната на президента.
Във всеки от тези случаи
престъплението е едно и също, но сериозността на престъплението се измерва от
този, срещу когото е извършено. Какво става, когато съгрешаваме срещу Бога?
Отговор: вечно разрушение. Адът не е прекомерно голямо наказание. Адът става съвършено
разбираем, когато осъзнаем колко ужасно сериозно е да се бунтуваме срещу един
съвършено свят Бог.
2
Солунци
1:9 „Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и
от славното явление на Неговата сила.“
Добре, но някой може пак да
каже: разбирам, че Бог мрази греха и вечното осъждение в ада е справедливо
наказание, защото представлява бунт против святия Бог. Но в света има много
добри хора, които не правят никому нищо лошо. И те ли ще отидат в ада, ако не
вярват в Бога?
Днес, по време на протестите,
ние предпочитаме да демонизираме определени хора като Борисов, Доган и Пеевски.
Не казвам, че те са невинни. Но както отбелязва шотландският автор Иън Ръскин,
когато слагаме злото в свят на чудовища, то ни пречи да се изправим пред факта,
че тези хора са точно като нас.
А евангелизаторът Майкъл Отс
допълва: „Плашещо е да осъзнаем, че всяко човешко сърце е способно на зло и че
поставени в същите обстоятелства, ние бихме могли да направим точно същото като
тези, които толкова често презираме.“
Библията потвърждава, че злото
не е присъщо само на олигарсите, политиците, убийците и изнасилвачите.
Исус казва:
Марк 7:20-23 „Което излиза от
човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат
зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие,
нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички
тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“
Забележете, че този списък съдържа
неща, които никога не бихме си и помислили да направим, но и такива, които правим
с лека ръка!
Александър Солженицин казва:
„Де да можехме да отделим от останалите от нас злите хора, които коварно вършат
зло и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото преминава през
сърцето на всеки човек. И кой е готов да унищожи парче от собственото си
сърце?“
Апостол Павел казва:
Римляни 3:23; 6:23: „Няма
праведен нито един; всички съгрешиха и никой не заслужава да бъде прославен от
Бога... Заплатата на греха е смърт...“
Накрая, някой може да
възкликне, че дори адът да не е прекалено голямо наказание, дори и той да е изява
на Божията любов и справедливост и да няма праведни хора, не е ли нечестно хора
да страдат вечно за зло, което са направили?
Много хора си представят ада
като място, където хората са затворени за вечността и колкото и да умоляват
Бога, Той игнорира виковете им. Но, както казва богословът Карсън, в Библията няма
намек, че в ада хората искрено съжаляват и се покайват. Богаташът в Лука 16
глава не протестира за това, че е в ада, само поиска Лазар да накваси пръста си
и да разхлади устните му. С други думи, той не мислеше, че несправедливо е
затворен там.
Тимоти Келър казва: „Aдът е просто свободно избраната
идентичност на човек отделно от Бог по траекторията към вечността.“
Виждаме, че всички възражения
срещу реалността на ада се основават не толкова на интелектуални противоречия,
колкото на нежелание да се приеме тази реалност. Нежеланието ни да приемем нещо
обаче не означава, че то не съществува. Малкият пакостник може да не иска да
приеме, че ще бъде наказан от баща си за дадено провинение, но това няма да
отмени наказанието. Адът може да е труден за приемане, но не е предозиране.
Адът не е и проява на липса на любов от Бога. Не е несправедлив.
Дотук видяхме, че Библията поучава
реалността на ада и разгледахме отговорите, които тя дава на възраженията срещу
него. Нека накрая да видим най-важното –
3.
Библията
ни предизвиква да откликнем на библейското учение за ада.
Адът не е абстракция, а
реалност, за която Библията ни предупреждава. Сатана иска хората да вярват на лъжата
му, че няма живот след смъртта. Исус говори на много места за ада, защото ни
обича и иска да разберем за опасността и да откликнем на думите Му.
Как можем да го направим? Като
приемем Неговата смърт и възкресение и Му се поклоним като на Божи Син.
Римляни 6:23 „Защото заплатата
на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“
Много хора мислят, че не са
толкова лоши, че да заслужават ада. Те приличат на изненадващо спрян за проверка
пиян шофьор, който си е мислил, че ще мине между капките.
Всички ние сме грешници, които
се бунтуват срещу Бога. Но Бог не ни е оставил да се препъваме с добри
намерения по пътя към ада. Той изпрати на планетата земя Своя Син Исус Христос.
Той живя безгрешен живот и
предаде съвършения си живот вместо нас на кръста. Ако изповядаме греховете си и
повярваме в Него, Той ни дава своята праведност.
2 Коринтяни 5:21 „Който за нас
направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни
пред Бога.“
С други думи, Исус отиде в ада,
за да не ходим ние там!
Ще откликнеш ли на тази
покана? Това е най-важното решение, което можеш да вземеш.
В началото цитирах К.С. Луис
да казва: „Няма друга доктрина, която бих премахнал с толкова голяма готовност,
ако можех да го направя.“ Но цитатът не свършва дотам. Той продължава така: „Но
тя [доктрината за ада] има
пълната подкрепа на Писанията и на собствените думи на нашия Господ. Винаги е
била поддържана от Църквата и се поддържа от разума.“
Адът е реалност, но Исус иска
да я избегнеш, като положиш вярата си в Него. Ако го направиш, ти ще се спасиш,
ще станеш Божие дете и ще прекараш вечността в присъствието на Исус и твоя Отец
– в новото небе и новата земя.
Ако вече си повярвал, тогава
Библията те призовава да направиш още две неща. Първо, да предадеш на Бога желанието
си да отмъщаваш. Единственият начин да го направиш е да се довериш, че един ден
Бог ще въздаде справедливост на всеки.
Римляни 12:19 „Не си
отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене
принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
Второ, ако ти си Христов и
вярваш в реалността на ада, Бог иска да се стремиш към святост. Нашият живот
трябва не да е поробен от греха, а да изобразява любов към ближните и най-вече
към отхвърлените, бедните и слабите. А най-добрият начин да покажем Божията
любов е като споделяме благата вест на Исус Христос.
И обратно, ако вярваш, че има
рай и ад и хората, които не вярват ще отидат за вечността в ада, и въпреки това
не свидетелстваш, не е ли това липса на любов и дори омраза?!
Eдин известен
престъпник трябвало да бъде екзекутиран. Преди екзекуцията свещеникът му казал:
„Тези, които умират без Христос ще отидат в ада, който е болката на безкрайно
умиране без смърт, която да му сложи край.“ На това място престъпникът го
прекъснал и казал: „Отче, ако вярвах на това, което ти и църквата казвате, че
вярвате, дори цялата страна да беше покрита със счупени стъкла, щях да я
премина на ръце и крака и да мисля, че си струва, само и само да спася една
душа от този вечен ад.“ Нека се помолим.
