/проповед/
Случавало ли ви се е да стигнете
до кръстопът с колата и да не знаете накъде да продължите. Понякога и в
живота е така. Както се казваше в един виц, тъкмо стигнеш до кръстопътя на
живота си, а там - кръгово!
След раждането на Църквата на
Петдесетница, Святият Дух чрез апостолите разнесе благовестието до Юдея,
Самария, Африка и Мала Азия. И тогава пред църквата възникна един въпрос,
който бе в състояние да спре нейното бурно разрастване. Църквата
бе изправена пред избор. Църквата бе на кръстопът.
Този въпрос изглеждаше незначителен
богословски дебат, но истината беше, че самата блага вест бе поставена
на карта. Добрата вест бе заплашена да стане лоша вест.
След първата мисионерска обиколка
на Павел и Варнава, те се завърнаха в Антиохия и продължиха да работят с
местната църква. Всичко беше страхотно, към църквата се прибавяха нови членове.
Как
се спасява човек?
Но точно тогава от Юдея дойдоха
еврейски вярващи, които започнаха да проповядват едно ново учение. Тези
„юдаисти“ (членове на фарисейската секта) започнаха да поучават, че след
като човек повярва, трябва да се обреже и да спазва
Мойсеевия закон (15:5) и чак тогава може да се спаси.
Те бяха юдеи и за тях вярата
им в Исус беше добавка към добрите дела, изисквани от Закона, и към обрязването.
Така тяхното спасение беше „довършено“.
Макар и традиционното
вероизповедание в България да е източното православие, а не юдеизмът, много
българи днес приличат в отношението си към спасението на юдеите. Те смятат,
че ако постят и се причестяват на Рождество и Възкресение, ако се
молят на икони и подават за умрелите си на задушница, това е
достатъчно, за да получат одобрението на Бога. За много хора е непонятно
защо освен вяра в Исус ние нямаме и икони в църквата – за тях те са
важни за спасението...
За тези от фарисейската
секта, повярвалите езичници имаха Исус, но нямаха делата на Закона и
обрязване, които също според тях бяха нужни за спасението. По този начин те
подкопаваха основите на християнската вяра и предефинираха библейското
разбиране за оправданието.
Но,
както пише богословът Уейн Грудем, оправданието е еднократно действие,
при което Бог вече разглежда нашите грехове като простени и Христовата праведност
като принадлежаща на нас, след като сме изповядали вяра в смъртта и
възкресението на Исус Христос. С други думи, когато ни оправдава, Бог ни
обявява за праведни в Неговите очи.
Следователно, въпросът беше дали
човек трябва да прибави вършенето на дела, за да бъде спасен. Това беше именно
въпросът, който по-късно щеше да предизвика Реформацията. На този
въпрос, как се спасява човек, отговорът на Реформацията беше: sola
fide, само чрез вяра.
Днес хората в мнозинството си
все още не разбират това. Защо? Защото не разбират каква е разликата между
оправданието и освещението.
Божият
отговор: спасението е само чрез вяра
За да разрешат спора, местните
вярващи решиха да изпратят Павел и Варнава с още няколко човека до църквата
в Ерусалим, за да се допитат до апостолите и презвитерите там. С пристигането
им църквата свика т.н. Пръв църковен събор в Ерусалим. Това става в 50
г.сл.Хр.
Деяния
15:6-11: „Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните
дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят
евангелското учение и да повярват. И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като
даде и на тях Святия Дух, както и на нас; и не
направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. И
сега защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който
нито бащите ни, нито ние можехме да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез
благодатта на Господа Исуса, също както и те.“
Когато Павел и Варнава се
явяват на събора в Ерусалим, очевидно разискванията са доста бурни и дебатите
- продължителни. (Деяния 15:6). Най-накрая Петър се изправя и заявява,
че Бог е избрал него, за да може вярващите да чуят и повярват, че няма
нужда да се налага това изискване върху повярвалите езичници и че единственото
изискване за спасението е вяра в Господ Исус (15:8-11).
Разбира се, Петър има
предвид срещата си с Корнилий в Деяния 10, чийто инициатор беше сам Бог.
Петър сякаш им казва: „Бог прие езичниците и демонстрира това, като им даде
Святия Дух. Те бяха необрязани и не спазваха Мойсеевия закон, но Бог ги оправда
и ги обяви за праведни, без да им налага да спазват закона и да се
обрязват!“
Ефесяни
1:13,14: „Чрез Христос вие също бяхте запечатани със Святия Дух, обещан от
Бога, когато чухте посланието на истината, благата вест за вашето спасение, и
повярвахте в Христос.“
Представете си, че човек умира.
Семейството му ме моли да отида да го видя. Сядам на леглото му. Той е живял небогоугоден
начин на живот и умира. Трябва ли да му кажа, че може да се спаси
само чрез добри дела? Няма време за добри дела. Няма възможност
за тях. Той ме поглежда в агонията си и пита, „Какво трябва да направя,
за да се спася?“ Да му прочета ли Десетте Божи заповеди и да му кажа ли,
че трябва да ги спазва всичките? Ако спасението беше чрез дела, какво
повече мога да кажа? Аз бих бил излишен. Няма никаква надежда за
него.
Ако спасението беше чрез дела,
нашият Господ не би казал на злодея на кръста, „Днес ще бъдеш с Мене в
рая“ (Лука 23:43). Този човек не би могъл да изработи спасението си. Ръцете и
нозете му бяха приковани за кръста.
Това е апостолската вяра
– ние сме спасени чрез вяра само в Христос и чрез нищо друго.
Оправданието
и освещението като две различни части на процеса на спасение
И така, как беше посрещнато
изказването на Петър? От ст. 12 научаваме, че „Тогава цялото множество
млъкна...“ Очевидно всички са изпълнени от дълбоко уважение към него и
свидетелството му.
Това дава възможност на Варнава
и Павел да разкажат „какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях
между езичниците.“ В този исторически момент знаменията и чудесата бяха важни
като потвърждение на думите на апостолите, че спасението е единствено чрез
вяра по благодат.
Накрая
Яков, братът на Исус, който очевидно ръководи събора, взема думата и обобщава
свидетелството на Петър така: „Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети
езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.“ (ст.14)
Това твърдение е важно. В
Стария завет думата „люде“ или „хора“ (лаос) и изразът „за Своето име“
постоянно се употребяват за Израил. С други думи Яков казва, че вярващите неюдеи
вече спадат към истинския Израил, призован и избран от Бога за Негов
единствен народ, който да прославя името Му.
Веднага след това ап. Яков
цитира пророчество от Амос 9:11-12, с което показва, че това решение е в
съгласие със старозаветните пророци.
Много
хора смятат, че на църковните събори делегатите са решили кои книги
да влязат в Библията и кои не с оглед на интересите на Църквата и
властимащите. Но тук виждаме, че съборите нямат авторитет и влияние над
Църквата, освен ако решенията им не са в съгласие с Писанията. На
този пръв събор като наш единствен авторитет по въпросите на вярата се
издига Писанието. Това е и първият принцип на Реформацията, sola Scriptura – само Писанието.
Яков посочва, че има
съгласие между това, което Бог е сторил чрез апостолите и онова, което е
казал чрез пророците. А какво именно е казал чрез пророците?
Деяния 15:16-17 „След това ще
се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния и пак ще издигна
развалините ѝ, и ще я изправя; за да потърсят Господа останалите човеци и
всичките народи, които се наричат с името Ми.“
В това пророчество на Амос възстановяването
на падналата Давидовата скиния и издигането на развалините ѝ сочи
към възкресението и възнесението на потомъка на Давид – Христос. Тогава
ще стане възможно „останалите от човеците и всички народи да потърсят Господа
(Деяния 15:16-17). С други думи, езичниците ще бъдат включени в Божията
нова общност.
И след като потвърждава
свидетелствата на Павел, Варнава и Петър, Яков прави конкретно
предложение за решение на събора:
Деяния
15:19-21 „Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду
езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от
оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.“
Според някои това е един на
пръв поглед компромисен вариант: Да не се налага изискването за езичниците
да спазват Мойсеевия закон и да се обрязват (т.е. да стават евреи), но все пак
да им се заръча да се пазят от някои езически практики. Но всъщност, с
това предложение Яков има предвид процеса на освещение, не на спасение.
Какво
е освещение? Според Грудем, „Освещение е продължителен
процес, в който Бог и човек си сътрудничат, за да става човекът все по-свободен
от греха и все по-христоподобен.“ Оправданието е еднократно действие, но освещението
е дълъг процес, който започва с оправданието и продължава цял живот.
Филипяни 2:12-13 „Изработвайте
спасението си със страх и трепет...“
За да живеят такъв живот на
освещение, според Яков е важно вярващите да се откажат от следните неща:
ядене на храна, жертвана на идоли, блудство и ядене на животни в
тяхната кръв. За нас интерес представляват първите две забрани.
Блудство (на гр. „порнея“)
включва всички незаконни сексуални контакти като прелюбодейство,
кръвосмешение и всякакви други форми на разврат. Те били широко
разпространени и безсрамно практикувани сред езическите народи, но считани
за грях от Мойсеевия закон. Това бил грехът, на който християните били
най-силно изложени, затова е специално споменат тука.
Нещата не са се променили
много от древността до наши дни. Днес ние, християните, сме изложени на не
по-слаб натиск да приемем сексуалната разпуснатост, която е норма в
нашето общество. ЛГБТИ общността осъществява натиск еднополовите бракове да
бъдат узаконени. В някои детски градини и училища вече се преподава сексуално
възпитание от техни членове. В интернет порнографията е само на един
клик разстояние. Внимаваш ли какво гледаш в нета и по телевизията? Работиш ли
за твоето освещение?
Тази разпуснатост се отразява
и в облеклото, което носим, особено през лятото. В нашата
църква няма дрес код, защото се очаква всеки да да приема Библейския код! Нека
никой от нас не става повод за съблазън и спънка за другите – както
навън, така и в църквата. Нека облеклото ни сочи не към външната, а към
вътрешната ни красота. Особено внимателни трябва да бъдат жените:
1
Тимотей 2:9,10 „Също така искам жените да се обличат скромно, в прилични
дрехи и да се владеят. Да не си правят сложни прически и да се кичат не със
злато, перли или скъпи дрехи, 10 а с добри дела, както е редно за жени, които
твърдят, че почитат Бога.“
Облеклото ти също показва дали
почиташ Бога!
Освен разврата, яденето на
храна, посветена на идоли и продавана по пазарите тук е забранена с цел
да не се съблазнят юдейските вярващи, за които това било участие в
идолопоклонство. По-късно ап. Павел ще напише в 1 Коринтяни 10 важния принцип
да не ставаме съблазън за другия, като ядем, пием или вършим неща, в които
неговата съвест го упреква. (1 Кор. 10:32)
В светлината на тези стихове всеки
от нас трябва да се замисли дали в поведението ни няма нещо, което да спъва
другите в църквата. Това е част от нашето освещение.
Заключение
В Деяния 15 църквата бе
застанала на кръстопът. След разгорещени дебати първият църковен събор
завършва с написването на писмо с решенията на събора. То е занесено в
Антиохия от Варнава, Павел, Юда и Сила, които устно да предадат същото
послание. То е прието с радост и
успокоение от вярващите езичници.
Днес, 1970 г. по-късно, ние
също трябва да сме благодарни на Бога за това решение. Ръководени от
Святия Дух, апостолите взеха правилното решение. Всеки се спасява чрез вяра по
благодат и не са нужни дела от Закона! Това се нарича оправдание.
Нека гледаме на Исус за
нашето оправдание. Неговият живот, смърт и възкресение са достатъчни за
нашето спасение. Той каза, „Свърши се!“ Делото на спасение е завършено, ние
трябва само да го приемем с вяра. И нека когато свидетелстваме на
невярващите, тази велика истина достигне чрез нас до техните уши и сърца.
Същевременно, освещението е
дълъг процес, в който участваме заедно с Бога.
Един
мъж купил къща с дърво в двора през зимата. Когато настъпила пролетта,
на дървото разцъфнали малки розови пъпки. Колко прекрасни цветове,
казал си човекът. Ще се радвам на красотата му цяло лято. Но не след дълго се
появил силен вятър и отвял цветовете в двора. Ама че мръсотия,
помислил си той. Това дърво май за нищо не става.
Лятото преминало и един ден
мъжът забелязал че дървото е обсипано от зелени плодове с размера на голям
орех. Скъсал един и отхапал, но го захвърлил с отвращение на земята.
„Какъв ужасен вкус! Това дърво е ненужно. Цветовете му са толкова крехки,
че вятърът ги отвява, а плодовете му са ужасни и горчиви. Когато
дойде зимата, ще го отсека. Но дървото не обърнало внимание на мъжа и продължило
да черпи вода от земята и топлина от слънцето, и в късна есен произвело
ярко червени ябълки.
Понякога ние виждаме
християни с техните ранни цветове на щастие и си мислим, че това
ще трае вечно. Или виждаме горчивина в живота им и сме сигурни, че никога
няма да произведат плодове на радост. Не забравяме ли, че някои от най-добрите
плодове узряват късно?
Исус търпеливо работи в нас
и иска все повече да се отдалечаваме от греха и да се приближаваме
към Него. Той работи търпеливо в нас и ни напомня да не спъваме с
поведението си другите във вярата им. Исус иска да се стремим към святост
и да избягваме неморалността и да даваме плодове на освещение в
живота си. Амин!
_______________
БПЦ "Нов живот" Варна
22.07.2018 г.
