Добри съвети, лоши съвети (Деяния 21:1-15)

/проповед/

Продължаваме с поредицата „Раждането на Църквата“ върху Деяния на апостолите. Миналият път говорихме за стратегията за благовестване на ап. Павел и научихме някои важни уроци от нея. Че за да е успешно нашето благовестие, са нужни целенасочени и упорити усилия, докато видим отворен прозорец за благата вест, за да продължим с още по-голямо посвещение.

Днес продължаваме с Деяния 21 глава. Ще говорим за добрите и лошите съвети. Ние живеем в общност и често се сблъскваме с трудности. Животът е сложен, затова ни е нужна мъдрост при вземането на решения. Освен Словото, имаме нужда и от приятелски съвет как да постъпим. Но един съвет може да бъде голямо благословение, но и да доведе до пълна катастрофа.

Ако се замислиш сега, най-вероятно ще си спомниш за някой лош съвет, който си получавал или за лош съвет, който самият ти си давал.

Една баба на 80+ години била в доста добро здраве за възрастта си. Всеки ден практикувала бързо ходене или джогинг. Когато разбрал за това, нейният домашен лекар ѝ казал, че макар и да се радва на добро здраве, на нейната възраст не е препоръчително да се уморява. Тя се вслушала в съвета му и спряла всякакви активности. Няколко месеца по-късно го поканили на нейното погребение. След това казал на един приятел: „Бих откъснал езика си за това, че ѝ казах да внимава и да спре да тренира. Съмнявам се, че ще дам отново този съвет... особено на възрастни хора, които се радват на живота толкова, колкото нея.“

Всъщност, така или иначе, хората рядко искат съвет и рядко се вслушват в съвети. Може би защото добрите съвети често объркват нашите планове. Затова и някои хора предпочитат да не съветват приятелите си. Като в онзи виц:

Кой е най-добрия съвет, който можеш да получиш: - Не знам брат, ти си знаеш!

Някой друг пък е казал, че добрият съвет е това, което твоите деца пренебрегват, за да го предадат на своите деца.

В нашия текст апостол Павел получава съвет два пъти от хора, които са имали голямо влияние в живота му. Тези хора бяха силно загрижени за Павел и не искаха той да пострада. Затова го посъветваха да не отива в Ерусалим.

Нека прочетем Деяния 21:1-14.

Тук виждаме, че Павел решава да отиде в Ерусалим въпреки пророческите предупреждения и умоляването на учениците да не го прави. Според някои това е пример за смелост от страна на Павел, но според други – сериозна грешка. Последните смятат, че Павел е пренебрегнал ясното водителство на Святия Дух да не отива в Ерусалим. Разбира се, Павел е човек и е правил грешки, но аз лично не мисля, че това е грешка от негова страна.

Той току-що си беше взел сбогом със църковните презвитери от Ефес. Беше им казал, че те „няма вече да видят лицето му“ (20:38). Святият Дух му беше открил, че занапред го очакват „окови и скърби“ (20:23).

В началото на 21 глава виждаме, че Павел тръгва от Милит, където се е срещнал с презвитерите от Ефес, минава през Кос, Родос и Патара и пристига в Тир. Там Павел и неговите придружители издирват вярващите и остават с тях една седмица. Тук Павел получава първия съвет:

Деяния 21:4 „И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим.“

Какво виждаме тук? Първо, виждаме че

1.     Понякога добри хора могат да ти дадат лош съвет.

Тук думата „чрез“ (диа) в словосъчетанието „чрез Духа“ е със значение „вследствие на“. С други думи, вследствие на това, което Святият Дух е казал.

Святият Дух не беше забранил на Павел да отиде в Ерусалим, напротив, Той го беше „заставил“ да отиде. Той беше открил на Павел, че апостолът ще страда за Христос. Но Святият Дух не беше казал на вярващите да молят Павел да не отива в Ерусалим, а само, че Павел ще пострада. Но поради любовта си към него, те го умоляваха да не отива. Те го правеха от добри чувства, но грешаха.

Днес също можем да получим съвет от християнин, който има добри намерения, но който е погрешен. За съжаление, дори някои християни няма да ни разбират и да одобряват пътя, по който сме поели.

Основателят на Българския християнски студентски съюз, Рик Филингъм, е бил успешен счетоводител в Англия. Има прекрасно семейство с две малки деца, добър бизнес, процъфтяващо финансово състояние. Тогава Бог го призовава да дойде в България и да основе студентско християнско движение там. Мнозина се опитват да го откажат. Някои го насочват към по-добри дестинации – Полша, Унгария... Но слава на Бога, нищо не може да го отклони от Божията воля за неговия живот. Днес хиляди студенти са били докоснати от служението на БХСС. Много от тях служат активно в църквите си в България или чужбина.

Някои родители-християни също ще се противопоставят на решението на техните деца да следват Господа, ако това е съпроводено с много жертви.

Разбира се, много невярващи родители не могат да се примирят, че децата им са тръгнали на църква и се опитват всячески да ги спрат. Но аз говоря за вярващи, чиято ценностна система все още не е променена. Аз съм благодарен за моята майка, която никога не ме е критикувала за това, че съм се посветил на делото на благовестието – напротив, насърчавала ме е и въпреки напредналата си възраст и днес ме подкрепя с присъствието си тук, в църква.

Как ще реагирате вие, родители, ако вашето дете се посвети на мисионерство? Ето какво писмо е написал мисионерът Джим Елиът на своите родители, преди да отиде като мисионер в Южна Америка:

“Не съм учуден, че новината за моето заминаване за Южна Америка ви натъжава. Това е точно това, за което Господ Исус ни предупреди, когато каза на учениците, че те трябва да станат толкова обсебени от царството и от следването на Него, че всички останали неща трябва да са все едно не съществуват. И Той не изключи семейните връзки. Всъщност, любовта към най-близките ни хора според Него трябва да стане омраза в сравнение с нашите желания да издигаме Неговата кауза.

Затова, не тъжете, ако ви се струва че вашите синове ви изоставят, но вместо това се радвайте, че Божията воля се върши с радост. Помните ли как псалмистът описа децата? Той каза, че те са наследство от Господа и че всеки, чийто колчан е пълен с тях, е блажен. А с какво е пълен колчанът, ако не със стрели? И за какво са стрелите, ако не за изстрелване? Затова, със силните ръце на молитвата, опънете лъка и пуснете стрелата да лети – всички тях, право срещу силите на Врага. Тези, които познават състрадателното сърце на Яхве трябва да се отрекат от любовта към своите близки, за да участват в изразяването на Неговата любов.“

Слава на Бога, че Джим Елиът не е послушал съвета на родителите си да не става мисионер. Заедно с още четирима мисионери той е убит от индианците аука, но след това техните съпруги продължават делото им и ауките стават християни.

Очевидно и Павел не е послушал съвета на вярващите, защото той се сбогува с всички и се качва отново на кораба.

Първо, понякога добри хора могат да ни дадат лош съвет. Второ,

2.     Понякога съветите ни се основават на желания, не на Божията воля.

Прочит на Деяния 21:7-11

Един човек на име Агав пророкува какво ще се случи с Павел, като вързва краката и ръцете си с пояса на Павел. Агав не казва нищо повече. Той не интерпретира пророчеството. Не казва на Павел дали да продължи пътя си или не. Но приятелите на Павел, включително Лука, го правят.

Деяния 21:12 „И като чухме това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим.“

Но ако Бог иска Павел да отиде в Ерусалим, защо му изпраща тези предупреждения? Най-вероятно Бог прави това, за да подготви Павел за това, което го очаква в Ерусалим. Вероятно също Бог иска да изпита доколко Павел е решен да се покори на Божията воля.

Тези вярващи с право са се страхували, че ако отиде в Ерусалим, Павел ще бъде арестуван от властите. Но въпреки това, те грешаха като мислеха, че Павел не трябва да отива. Обърнете внимание също, че тези вярващи грешаха, макар и всички да бяха единодушни за това Павел да не отива.

Виждаме, че демокрацията също не е съвършена. Демокрацията се управлява с вота на мнозинството. Но мнозинството също може да греши.

3.     Понякога съветите ни могат да обезсърчават.

Павел сигурно е бил подложен на голям натиск от приятелите му да не отива в Ерусалим.

Деяния 21:13 „Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето?“

„Съкрушаване на сърцето“ е израз, който означава „съкрушаване на волята“, „отслабване на целеустремеността“ и карането на човек да „се разбие на парчета“ така, че да не може да постигне нищо.

С други думи, Павел казва: „Защо правите това? Аз се нуждая от вашето насърчение да следвам водителството на Духа. Вместо това вие ме съсипвате с вашите скърби.“

Но Павел показа, че нищо не може да го спре да следва Божията воля за живота си. Стих 13 продължава така:

Деяния 21:13б „Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господ Исус.“

Той беше готов да страда за Господа и ако е нужно да даде и живота си. Той казва в писмото си към филипяните,

Филипяни 1:21 „Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.“

И по-нататък Павел казва, че има желание да отиде и да бъде с Христос, но да остане в тялото е по-нужно за делото на благовестието.

Павел казва, „Аз съм готов“. В Римляни 1:15 той казва, че е готов да служи. Тук виждаме, че той е готов да страда. Във 2 Тимотей 4:6 той заявява, че е готов да стане „принос“ или „жертва“. Въпросът е, готови ли сме аз и ти?

Веднъж археолози открили римска монета с изображение на вол на нея. Волът бил изправен пред две неща – олтар и рало. Надписът гласял. „Готов и за двете“. Волът трябвало да е готов или за върховния момент на жертва на олтара или за дълъг труд на орене на земята.

Дуайт Муди пътувал с корабче в едно езеро, когато връхлетяла много силна буря. Другите пътници се уплашили не на шега. Дори започнали импровизирана молитва, молейки Бог да ги избави от бурята. Муди не се присъединил към молитвеното събрание. Когато го попитали защо не го е направил, той отговорил: „Аз имам една сестра в Чикаго и една на небето и нямам претенции коя ще видя довечера.“

Как е можел Павел да се изправи пред лицето на смъртта без страх? Той не се страхуваше от смъртта, защото знаеше, че греховете му са простени. Той каза на римските вярващи,

Римляни 10:9, 10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“

Павел беше изповядал, че Исус е Господ и беше повярвал, че Бог Го е възкресил от мъртвите. И той предаде живота си, за да споделя тази блага вест и да увещава хората да я приемат. И сега знаеше, че смъртта е победена на кръста и нейното жило, грехът, е отнето. И той беше убеден, че най-сигурното място за всеки християнин е да бъде в центъра на Божията воля. Да си в Божията воля носи най-голямата радост на земята.

Както гласи една поговорка на индианците чероки, "Когато си се родил, ти си изплакал, а светът се е зарадвал. Живей по такъв начин, че когато умреш светът да плаче, а ти да се радваш."

Павел не спори за Божието водителство с приятелите си. Просто следваше Божията воля за живота си. И едва след като заяви, че е готов да умре в Ерусалим за името на Господ Исус, неговите приятели казаха това, което трябваше да кажат още от самото начало:

Деяния 21:14-15 „И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля. И след тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим.“

Какво научаваме от този епизод за това как ние да даваме и как да приемаме съвети? Видяхме, че приятелите на Павел бяха склонни бързо да казват каква е Божията воля за неговия живот. И второ, макар и да го правеха от добри чувства и любов, те се опитваха да направят Божията воля съобразна с техните желания.

Както казва Осуалд Чеймбърс, „Да избереш да страдаш означава, че в теб има нещо сгрешено. Но да избереш Божията воля дори когато това означава да страдаш е нещо много различно. Никой здравомислещ светия не избира страданието. Той избира Божията воля, както направи Исус, без значение дали това означава да страда или не.“

И накрая, видяхме, че като умоляваха Павел да не отиде в Ерусалим, неговите приятели всъщност го обезсърчаваха и отклоняваха от следването на Господа. Така те бяха използвани от Сатана. За нас не е проблем да следваме Божието водителство, когато то води до благословение и сигурност.

Но не можем да си представим, че Божията воля ще води нас или човека, когото обичаме, през страдания и изпитания. Истината е, че нито наличието на трудности, нито липсата им е индикатор за Божията воля.

Най-доброто място за всеки християнин е да бъде в центъра на Божията воля. Там ли си?

Ще завърша с част от стихотворението на Аида Скрипникова, руска вярваща, преследвана заради вярата. Тя написва стихотворение на пощенски картички и ги раздава на случайни минувачи, знаейки че така рискува свободата и живота си за каузата на благовестието в Русия:

„На Твореца как ще отговориш ти? Какво те чака, друже мой, след гроба? Реши въпроса, дорде е светлина. Защото може би утре ще се явиш пред Бога, за да дадеш отговор. Размисли, ти няма да си вечно тук. Може би утре напълно ще прекъснеш връзката с този свят. Търси Бог, докато можеш да Го намериш!“

Молитва.

 ___________________

01.10.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Заблудата на стръвта (Яков 1:13-18)

/проповед/

Един свещеник паркирал колата си на забранено за паркиране място, защото нямал време и не можел да намери място за паркиране. След това сложил бележка под чистачката: „Обикалях карето 10 пъти. Ако не паркирам тук, ще пропусна срещата си. Прости ни дълговете наши.“

Когато се върнал, намерил фиш от КАТ с бележка: „Аз обикалям карето от 10 години. Ако не ти издам фиш, ще загубя работата си. Не ни въвеждай в изкушение.“

Всички ние сме изкушавани по един или друг начин. Изкушавани сме да не кажем истината, да вземем нещо, което не ни принадлежи, да преядем, когато е сервирано нещо вкусно, да не дадем на Господа това, което му принадлежи.

Едно изследване показва, че хората са склонни да се поддават на изкушение най-вече когато пренебрегват времето си с Бога (81%) и когато са уморени (57%).

Но дори когато имаш тихо време и се чувстваш отпочинал, не си застрахован.

Всеки човек преминава през изкушения. С една дума, светът е голям и изкушение дебне отвсякъде. От какво се изкушаваш ти? Как се справяш с изкушенията? Възможно ли е успешно да се съпротивляваме на изкушенията? Отговорът на Библията е „да“!

За да видим отговора на този въпрос, ще прочетем Яков 1:13-18.

Прочит на текста.

В първата среща от поредицата „Действена вяра“ научихме, че трябва да считаме за радост, когато преминаваме през изпитания. Веднага след това Яков говори за изкушения. Връзката е, че в изпитания можем да бъдем изкушени да извършим грях.

Всъщност, тук думата за изкушение е същата, като думата използвана за ‚изпитание‘. Но това са две различни опитности.

Бог ни изпитва за наше добро, за да ни разкрие истинската ни морална същност. Сатана ни изкушава, за да ни направи зло, водейки ни в грях. Но и в двата случая е нужно ние да сме подготвени. 

Защото, както беше казал някой, „изкушението е огънят, който повдига утайката на сърцето.“ А сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно. Кой може да го познае?

Затова Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава.“ (ст.13) Защо не бива да се изненадваме?

Първо, защото всеки бива изкушаван. Изкушенията са универсални. Попитали Томас Едисон как се съпротивлява на изкушения и той отговорил: „Изкушения? Нямам такива. Нямам време за тях.“

И наистина, заетостта е добър антидот срещу изкушенията. Но аз съм сигурен, че всеки жив човек на този свят е бил изкушаван. Ако някой ти каже, че не е изкушаван, това означава само едно: че той е мъртъв. Само мъртвите не се изкушават. Ние трябва да разбираме, че самото изкушение не е грях. Ние не можем да изкореним изкушенията, но сме отговорни за това как реагираме на тях.

Освен че изкушенията са универсални, второ, изкушенията са персонални. Всеки се изкушава от различни неща. Това, което изкушава мен може да не изкушава теб и обратно. Затова ние трябва да сме подготвени и да познаваме слабите си места.

Казахме, че Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията. Второ, той ни посочва източника на изкушенията. Някои хора, особено невярващите, обвиняват Бога, че са изкушавани. Освен първородния грях, ние сме наследили и синдрома на Адам и Ева, които прехвърлиха вината на друг: „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох... А жената каза: Змията ме подмами и ядох.“ (Битие 3:12-13).

Някои хора казват, хората вършат грехове, защото Бог ги е програмирал така. Той е вложил в тях този характер, така че те не могат да не грешат. Адам каза: „Жената която Ти ми даде.“ Индиректно той обвини Бога.

Яков отхвърля тази идея: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.“ (ст.13) За да се справим с изкушението, ние трябва да разбираме кой е истинският му източник.

Според един превод на английски, този стих гласи така: „Дори и не си помисляй, че Бог има нещо общо с твоето изкушение.“

Ако вината не е у Бога, чия е? На Сатана? Той наистина ни изкушава, както изкуши Адам и Ева в градината. Често прeхвърляме цялата вина на него, но за да е ефективно изкушението, трябва да има нещо друго.

Яков разкрива кой е истинският виновник, като показва изкушението не като еднократно събитие, а като процес.

Яков 1:14-15: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо, виждаме, че изкушението започва от нашата страст или пожелание. Пожеланието е вече в нас. Без него грехът нямаше да е привлекателен. Грехът не е магнитът; магнитът са нашите страсти.

Не всички желания и страсти са грешни. Бог е вложил в нас желание да се храним, инстинкт за самосъхранение (т.е. желание да сме в безопасност), желание за сексуално удовлетворение или за облекчение от болка. Но когато тези желания излязат от контрол и отидат до крайност, могат да станат вредни.

Следователно, всичко започва с нашите страсти. Страстта е излязло от контрол желание. След това, страстите водят до заблуда: „който се изкушава, се завлича и подлъгва.“  Думата „подлъгва“ е термин от риболова и означава „примамвам със стръв.“ Рибарите слагат стръв, за да заблудят рибата. Дори четох, че рибарите вече използват силиконови примамки като стръв. Стръвта има двойна функция. Тлъстият, сочен червей привлича рибата. Второ, той скрива куката.

Същото е с греха. Ние се подлъгваме от греха в частност, защото не виждаме последствията. Подобно на рибата не виждаме кукичката. Но тя е там. Захапваме стръвта. Последствията от греха са истински, но ние сме заслепени от нашите страсти и не ги виждаме. Не можем да направим трезва преценка на ситуацията.

Прелюбодейството или предбрачният секс може да изглеждат приятни. Но когато бракът е разбит и виждаш децата само уикенда, болката е по-голяма от удоволствието.

Да пиеш алкохол и да караш колата с приятели може да изглежда забавно. Но когато колата ти удари крайпътно дърво и причиниш нечия смърт, ще разбереш, че удоволствието не си струва.

Следователно, не Бог, а нашите страсти са източникът на изкушенията. Те водят до заблуда. И трето, изкушението води до грях. Тогава страстта зачева и ражда грях.“ (ст.15а) Започва със страст, води до заблуда и накрая до грях. А грехът е непокорство на Бога. От съчетаването на заблудата и страстта се ражда грях. Но и това не е всичко.

Яков 1:15б: „грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

След кратковременното удоволствие, грехът винаги води до смърт. Всички ние сме грешни, но Бог не ни наказва със смърт веднага. Бог е милостив, но това не бива да ни заблуждава относно крайния резултат от греха. Ще дойде ден, когато Той ще съди всички.

Чарлз Суиндол казва: „Тук Яков не говори за физическа смърт, защото никой иначе нямаше да е жив. Той не говори и за духовна смърт, защото тогава никой нямаше да се спаси. Отдаването на нашите страсти довежда до състояние, в което вярващият води живот, подобен на смъртта.“

Ние ще бъдем живи умрели.

Макс Лукадо описва така това състояние в книгата си „Нищо чудно, че го наричат Спасител“: „ Увереността е заменена със съмнение, искреността е изместена от пресметливост. Да излезе мира. Да влезе суматохата. Точно когато удоволствието от отдаването на греха престане, започва глада за облекчение. Целта на живота се свежда единствено до това да намериш свобода от вината си. Или както Павел зададе въпрос от името на всички нас, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Ако искаш да се справиш с изкушението успешно, анализирай го. Виж какво го причинява. Къде те води? Какви са последствията? Ако го направиш, ще се убедиш, че не си струва.

Битката за победа над изкушенията е в ума. Всеки път, когато се поддадем на изкушение, ние сме повярвали в лъжа. Лъжата, че краткотрайното удоволствие ще ни донесе вечно щастие. И живеем тази лъжа.

Следователно, за да победим изкушението, ние не трябва да сме изненадани от него, трябва да го разбираме и на трето място, да не се подлъгваме от него.

„Не се заблуждавайте, любезни мои братя“ (ст.16). С други думи, не се  подлъгвайте, бягайте от изкушението. Не гледайте лековато на него!

То може да изглежда добро, но не е. Сатана не дава добри дарове. Само Бог дава добри дарове.

„всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.“ (ст. 17)

Бог е Отец на светлините. Тук се имат предвид небесните светила, които огряват небето денем и нощем. Слънцето, звездите и луната никога не се изключват, даже и да не ги виждаме. По същия начин у Бога няма никаква сянка.

Бог не ни дава лоши неща. Сатана иска изкушенията да изглеждат като добри неща. Не се подлъгвайте.

Томас Едисон е казал: „Да наливаш алкохол в човешкото тяло е като да слагаш пясък в лагерите на двигател. Аз съм пълен въздържател от алкохол. Винаги съм смятал, че мога да използвам по-добре главата си.“ Това се отнася за всеки грях. Бог има по-добър начин да използва нашите умове и тела от това да ги предаваме на греха.

Добрата новина е, че тези, които са новородени могат да се съпротивляват на изкушението. Ти можеш да победиш изкушението. Ти си освободен чрез силата на Духа в тебе. Вече не си роб на греха. Вече можеш да се съпротивляваш на грешните практики.

1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“

Бог винаги ще даде изходен път. Понякога този път е просто да избягаш от мястото! Друг път Той може да ни даде сила да се съпротивляваме на изкушението. Бог ще направи път!

Ние не се справяме с изкушението, като скърцаме със зъби и се заричаме да не правим някои неща. Ключът е да изпълваме умовете си с други неща. Вместо просто да се съпротивляваме, ние трябва да променим фокуса си. Изкушението започва в мислите, затова трябва да пренасочим мислите си – това е ключът за победата.

Фактът, че минаваш през изкушения е доказателство, че Бог е близо до теб. Чувствителността ни към греха е дар от Святия Дух. Тя е белег на нашето спасение. Ако бяхме изгубени, тогава нямаше да преминаваме през вътрешна борба. Когато можем да съгрешаваме без угризения, когато грехът стане прекалено лесен, тогава трябва да ни светне червената лампичка!

В заключение – не се изненадвай от изкушението, очаквай го. То ще дойде. Много хора се молят за освобождение от изкушение, но веднага след това отново отиват там, където е то! Някой е казал,

„Да се молиш срещу изкушение и въпреки това да бързаш да отидеш на място, където ще си изложен на него е като да пъхнеш пръстите си в огъня и да се молиш да не изгорят.“

Не се заблуждавай относно природата на изкушението. Разбери откъде идва то. Може да изглежда желателно, но то води до заблуда и непокорство, а накрая и до смърт. Мисли за последствията.

Най-добрият начин да се съпротивляваш на изкушението е като се молиш, избягваш компромисни ситуации, изучаваш Библията и като споделяш с някого за вътрешните си борби.

Малко след своето обръщение, Августин срещнал лице в лице жената, която била неговия зъл гений за много месеци. Тя го завличала все по-дълбоко и по-дълбоко в робството на греха, докато той не бил освободен от неговите вериги чрез обновяващата сила на кръста. Когато той щял да я подмине с небрежно кимване, тя го спряла и казала: „Августине, не ме ли познаваш вече? Виж, това съм аз.“ Той я погледнал за миг, и знаейки, че тя не го държи вече в своята зла власт, Августин отговорил. „Но това не съм аз.“

Ти можеш да устояваш на изкушенията чрез силата на Духа, който живее в теб. Ти си Божие дете. Ти си новороден и Христос живее в теб. Можеш да победиш изкушението!

Нека се молим.

--
БПЦ "Нов живот" Варна
12.11.2017 г.