Заблудата на стръвта (Яков 1:13-18)

/проповед/

Един свещеник паркирал колата си на забранено за паркиране място, защото нямал време и не можел да намери място за паркиране. След това сложил бележка под чистачката: „Обикалях карето 10 пъти. Ако не паркирам тук, ще пропусна срещата си. Прости ни дълговете наши.“

Когато се върнал, намерил фиш от КАТ с бележка: „Аз обикалям карето от 10 години. Ако не ти издам фиш, ще загубя работата си. Не ни въвеждай в изкушение.“

Всички ние сме изкушавани по един или друг начин. Изкушавани сме да не кажем истината, да вземем нещо, което не ни принадлежи, да преядем, когато е сервирано нещо вкусно, да не дадем на Господа това, което му принадлежи.

Едно изследване показва, че хората са склонни да се поддават на изкушение най-вече когато пренебрегват времето си с Бога (81%) и когато са уморени (57%).

Но дори когато имаш тихо време и се чувстваш отпочинал, не си застрахован.

Всеки човек преминава през изкушения. С една дума, светът е голям и изкушение дебне отвсякъде. От какво се изкушаваш ти? Как се справяш с изкушенията? Възможно ли е успешно да се съпротивляваме на изкушенията? Отговорът на Библията е „да“!

За да видим отговора на този въпрос, ще прочетем Яков 1:13-18.

Прочит на текста.

В първата среща от поредицата „Действена вяра“ научихме, че трябва да считаме за радост, когато преминаваме през изпитания. Веднага след това Яков говори за изкушения. Връзката е, че в изпитания можем да бъдем изкушени да извършим грях.

Всъщност, тук думата за изкушение е същата, като думата използвана за ‚изпитание‘. Но това са две различни опитности.

Бог ни изпитва за наше добро, за да ни разкрие истинската ни морална същност. Сатана ни изкушава, за да ни направи зло, водейки ни в грях. Но и в двата случая е нужно ние да сме подготвени. 

Защото, както беше казал някой, „изкушението е огънят, който повдига утайката на сърцето.“ А сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно. Кой може да го познае?

Затова Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава.“ (ст.13) Защо не бива да се изненадваме?

Първо, защото всеки бива изкушаван. Изкушенията са универсални. Попитали Томас Едисон как се съпротивлява на изкушения и той отговорил: „Изкушения? Нямам такива. Нямам време за тях.“

И наистина, заетостта е добър антидот срещу изкушенията. Но аз съм сигурен, че всеки жив човек на този свят е бил изкушаван. Ако някой ти каже, че не е изкушаван, това означава само едно: че той е мъртъв. Само мъртвите не се изкушават. Ние трябва да разбираме, че самото изкушение не е грях. Ние не можем да изкореним изкушенията, но сме отговорни за това как реагираме на тях.

Освен че изкушенията са универсални, второ, изкушенията са персонални. Всеки се изкушава от различни неща. Това, което изкушава мен може да не изкушава теб и обратно. Затова ние трябва да сме подготвени и да познаваме слабите си места.

Казахме, че Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията. Второ, той ни посочва източника на изкушенията. Някои хора, особено невярващите, обвиняват Бога, че са изкушавани. Освен първородния грях, ние сме наследили и синдрома на Адам и Ева, които прехвърлиха вината на друг: „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох... А жената каза: Змията ме подмами и ядох.“ (Битие 3:12-13).

Някои хора казват, хората вършат грехове, защото Бог ги е програмирал така. Той е вложил в тях този характер, така че те не могат да не грешат. Адам каза: „Жената която Ти ми даде.“ Индиректно той обвини Бога.

Яков отхвърля тази идея: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.“ (ст.13) За да се справим с изкушението, ние трябва да разбираме кой е истинският му източник.

Според един превод на английски, този стих гласи така: „Дори и не си помисляй, че Бог има нещо общо с твоето изкушение.“

Ако вината не е у Бога, чия е? На Сатана? Той наистина ни изкушава, както изкуши Адам и Ева в градината. Често прeхвърляме цялата вина на него, но за да е ефективно изкушението, трябва да има нещо друго.

Яков разкрива кой е истинският виновник, като показва изкушението не като еднократно събитие, а като процес.

Яков 1:14-15: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо, виждаме, че изкушението започва от нашата страст или пожелание. Пожеланието е вече в нас. Без него грехът нямаше да е привлекателен. Грехът не е магнитът; магнитът са нашите страсти.

Не всички желания и страсти са грешни. Бог е вложил в нас желание да се храним, инстинкт за самосъхранение (т.е. желание да сме в безопасност), желание за сексуално удовлетворение или за облекчение от болка. Но когато тези желания излязат от контрол и отидат до крайност, могат да станат вредни.

Следователно, всичко започва с нашите страсти. Страстта е излязло от контрол желание. След това, страстите водят до заблуда: „който се изкушава, се завлича и подлъгва.“  Думата „подлъгва“ е термин от риболова и означава „примамвам със стръв.“ Рибарите слагат стръв, за да заблудят рибата. Дори четох, че рибарите вече използват силиконови примамки като стръв. Стръвта има двойна функция. Тлъстият, сочен червей или привлича рибата. Второ, той скрива куката.

Същото е с греха. Ние се подлъгваме от греха в частност, защото не виждаме последствията. Подобно на рибата не виждаме кукичката. Но тя е там. Захапваме стръвта. Последствията от греха са истински, но ние сме заслепени от нашите страсти и не ги виждаме. Не можем да направим трезва преценка на ситуацията.

Прелюбодейството или предбрачният секс може да изглеждат приятни. Но когато бракът е разбит и виждаш децата само уикенда, болката е по-голяма от удоволствието.

Да пиеш алкохол и да караш колата с приятели може да изглежда забавно. Но когато колата ти удари крайпътно дърво и причиниш нечия смърт, ще разбереш, че удоволствието не си струва.

Следователно, не Бог, а нашите страсти са източникът на изкушенията. Те водят до заблуда. И трето, изкушението води до грях. Тогава страстта зачева и ражда грях.“ (ст.15а) Започва със страст, води до заблуда и накрая до грях. А грехът е непокорство на Бога. От съчетаването на заблудата и страстта се ражда грях. Но и това не е всичко.

Яков 1:15б: „грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

След кратковременното удоволствие, грехът винаги води до смърт. Всички ние сме грешни, но Бог не ни наказва със смърт веднага. Бог е милостив, но това не бива да ни заблуждава относнокрайния резултат от греха. Ще дойде ден, когато Той ще съди всички.

Чарлз Суиндол казва: „Тук Яков не говори за физическа смърт, защото никой иначе нямаше да е жив. Той не говори и за духовна смърт, защото тогава никой нямаше да се спаси. Отдаването на нашите страсти довежда до състояние, в което вярващият води живот, подобен на смъртта.“

Ние ще бъдем живи умрели.

Макс Лукадо описва така това състояние в книгата си „Нищо чудно, че го наричат Спасител“: „ Увереността е заменена със съмнение, искреността е изместена от пресметливост. Да излезе мира. Да влезе суматохата. Точно когато удоволствието от отдаването на греха престане, започва глада за облекчение. Целта на живота се свежда единствено до това да намериш свобода от вината си. Или както Павел зададе въпрос от името на всички нас, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Ако искаш да се справиш с изкушението успешно, анализирай го. Виж какво го причинява. Къде те води? Какви са последствията? Ако го направиш, ще се убедиш, че не си струва.

Битката за победа над изкушенията е в ума. Всеки път, когато се поддадем на изкушение, ние сме повярвали в лъжа. Лъжата, че краткотрайното удоволствие ще ни донесе вечно щастие. И живеем тази лъжа.

Следователно, за да победим изкушението, ние не трябва да сме изненадани от него, трябва да го разбираме и на трето място, да не се подлъгваме от него.

„Не се заблуждавайте, любезни мои братя“ (ст.16). С други думи, не се подлъгвайте,бягайте от изкушението. Не гледайте лековато на него!

То може да изглежда добро, но не е. Сатана не дава добри дарове. Само Бог дава добри дарове.

„всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.“ (ст. 17)

Бог е Отец на светлините. Тук се имат предвид небесните светила, които огряват небето денем и нощем. Слънцето, звездите и луната никога не се изключват, даже и да не ги виждаме. По същия начин у Бога няма никаква сянка.

Бог не ни дава лоши неща. Сатана иска изкушенията да изглеждат като добри неща. Не се подлъгвайте.

Томас Едисон е казал: „Да наливаш алкохол в човешкото тяло е като да слагаш пясък в лагерите на двигател. Аз съм пълен въздържател от алкохол. Винаги съм смятал, че мога да използвам по-добре главата си.“ Това се отнася за всеки грях. Бог има по-добър начин да използва нашите умове и тела от това да ги предаваме на греха.

Добрата новина е, че тези, които са новородени могат да се съпротивляват на изкушението. Ти можеш да победиш изкушението. Ти си освободен чрез силата на Духа в тебе. Вече не си роб на греха. Вече можеш да се съпротивляваш на грешните практики.

1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“

Бог винаги ще даде изходен път. Понякога този път е просто да избягаш от мястото! Друг път Той може да ни даде сила да се съпротивляваме на изкушението. Бог ще направи път!

Ние не се справяме с изкушението, като скърцаме със зъби и се заричаме да не правим някои неща. Ключът е да изпълваме умовете си с други неща. Вместо просто да се съпротивляваме, ние трябва да променим фокуса си. Изкушението започва в мислите, затова трябва да пренасочим мислите си – това е ключът за победата.

Фактът, че минаваш през изкушения е доказателство, че Бог е близо до теб. Чувствителността ни към греха е дар от Святия Дух. Тя е белег на нашето спасение. Ако бяхме изгубени, тогава нямаше да преминаваме през вътрешна борба. Когато можем да съгрешаваме без угризения, когато грехът стане прекалено лесен, тогава трябва да ни светне червената лампичка!

В заключение – не се изненадвай от изкушението, очаквай го. То ще дойде. Много хора се молят за освобождение от изкушение, но веднага след това отново отиват там, където е то! Някой е казал,

„Да се молиш срещу изкушение и въпреки това да бързаш да отидеш на място, където ще си изложен на него е като да пъхнеш пръстите си в огъня и да се молиш да не изгорят.“

Не се заблуждавай относно природата на изкушението. Разбери откъде идва то. Може да изглежда желателно, но то води до заблуда и непокорство, а накрая и до смърт. Мисли за последствията.

Най-добрият начин да се съпротивляваш на изкушението е като се молиш, избягваш компромисни ситуации, изучаваш Библията и като споделяш с някого за вътрешните си борби.

Малко след своето обръщение, Августин срещнал лице в лице жената, която била неговия зъл гений за много месеци. Тя го завличала все по-дълбоко и по-дълбоко в робството на греха, докато той не бил освободен от неговите вериги чрез обновяващата сила на кръста. Когато той щял да я подмине с небрежно кимване, тя го спряла и казала: „Августине, не ме ли познаваш вече? Виж, това съм аз.“ Той я погледнал за миг, и знаейки, че тя не го държи вече в своята зла власт, Августин отговорил. „Но това не съм аз.“

Ти можеш да устояваш на изкушенията чрез силата на Духа, който живее в теб. Ти си Божие дете. Ти си новороден и Христос живее в теб. Можеш да победиш изкушението!

Нека се молим.

--
БПЦ "Нов живот" Варна
12.11.2017 г.