/проповед/
Рождество Христово премина, но още сме в атмосферата на
този най-голям християнски празник. По интернет и телевизията все още можем да
чуем рождествени песни, звън на камбанки, изпълнения на хорове и класически
оркестри. Но заедно с тези радостни звуци до нас достигат и други – звуци на
болка и мъка.
Достатъчно е само да
изгледаме централната емисия новини на коя да е телевизия или да хвърлим един
поглед на материалите в печата от
последните дни. “3614 са
новите случаи на Covid”; „Ваксинират ни на наш риск“, “Хоспитализираните отново се увеличават“, „Полицай застрелял родителите
си“, „Над 30000 деца не могат да учат онлайн заради липса на електронни
устройства“, „Вирусолог от Ухан предупреждава за разпространение на нови видове
коронавирус.“ До нас достигат много звуци на болка, но и на човешка мъка.
Само преди няколко седмици научихме за майката от Сандански,
която убила двете си малки деца на 3 и 5 г. Можете ли да си представите мъката
на децата, докато баща им я е тормозел и малтретирал в тяхно присъствие? И
ужасът в очите им, когато е насочила пистолет, а малко след това ги е убила!
Можете ли да си представите ужаса в очите и виковете за помощ
на убитите 6 човека навръх Нова година 2018 г. в Нови Искър – едно убийство без
аналог в близката ни история? Убийството е заради ревност. Можете ли да си
представите тяхната безпомощност, когато убиецът ги е убивал с повече от един
куршум в дома им? Техните сълзи и молитви.
През тази година чувахме и продължаваме да чуваме много
стонове на отчаяни хора, загубили близки или самите те боледуващи от
коронавирус, сблъскали се с хаоса в болниците и преминаващи през страдания, за
които няма лек. Чуваме и тихите въздишки на хиляди други, които не могат да
бъдат оперирани поради пандемичната обстановка, или поразени от бедност, самота,
стрес, депресия, безсъние
и психични разстройства.
Днес продължаваме темата за Рождество от миналата неделя.
Отново ще се върнем малко повече от 2000 години към онова първо Рождество във
Витлеем, но този път не за да чуем проповед, а за да чуем някои звуци. Ако се
опитаме да си представим картината, ще чуем глъчката
от завръщащи се за преброяването хора, блеенето на овцете на овчарите, мученето
на крави в яслите, пеещите ангели в небето, възклицанията на развълнуваните
овчари, дошли да видят бебето в яслите и тихата приспивна песен, която Мария
пее на Младенеца.
Но по-късно тези звуци бяха заменени
от виковете на войници, писъците на деца и оплакването на скърбящите майки. Изминали
са няколко месеца от раждането на Исус. Йосиф, Мария и Исус вече живеят в малка
къщичка някъде във Витлеем. По това време мъдреците идват, за да се поклонят на
Исус.
Матей 2:13-18 „А след като си
отидоха, ето, ангел от Господа се явява насън на Йосиф и казва: Стани, вземи
Детето и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод
ще потърси Детето, за да Го погуби. И така, той стана, взе Детето и майка Му
през нощта и отиде в Египет, 15 където остана до смъртта на Ирод, за да се
сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина
Си.“ 16
Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се много и прати
да погубят всички момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две
години и по-малки, според времето, което внимателно беше разучил от мъдреците.
17 Тогава се изпълни изреченото от пророк Йеремия, който казва: 18 „Глас се чу
в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се
утеши, защото ги няма вече.““
В този пасаж четем за един несигурен и почти луд стар цар,
който смята че управлението му е заплашено, когато чува че се е родил друг цар.
И когато не може да открие това дете, заповядва всички малки момченца във
Витлеем до 2 годишна възраст да бъдат убити.
Така че, когато говорим за звуците на Рождество, трябва да
помним също виковете на войниците, писъците на децата и оплакването на майките,
защото и те бяха част от звуковата картина на Рождество.
Те са и част от онова, което Бог иска да ни каже на това
Рождество.
1.
Има
страдание и Бог дойде, за да го понесе с нас.
Ако това е така, тогава какво
казва Бог? Първо, Той казва, „Знам, че в този свят има страдание и Аз дойдох,
за да го понеса с вас.“
Библията винаги отразява събитията такива, каквито са. Тя
не разкрасява нещата. И когато разказва Рождествената история, тя не само
споменава за ангелите, овчарите и мъдреците, които дойдоха с дарове от злато,
ливан и смирна. Тя също ни казва за цар Ирод, за войниците и за убийството на
малки деца.
За нас е почти невъзможно да си представим какво е да си
бил родител във Витлеем по онова време. Да имаш малко момченце, може би на 18
месеца, което е пленило сърцето ти и дори само мисълта за него разведрява деня
ти.
Аз обичам да гледам снимки на нашия внук. Не мога да му се
нарадвам. Сигурно така са се чувствали и родителите на онези момченца.
И представете си как един ден в дома ви нахлуват войници,
започват да обискират дома ви, докато открият сина ви и го отнасят навън, за да
му отнемат живота. Каква неописуема мъка! На Бъдни вечер гледах чудесния филм
„Рождество“, който пресъздава много точно тези събития. Но тази мъка също е
част от Рождествената история.
Мъката е част от Рождество Христово и днес. Много хора
страдат, много са самотни и опечалени. По данни на изследване във
Великобритания, броя на хора с депресия се е удвоил в сравнение с миналата
година. В цяла Европа и Америка се е увеличил броя на хората, които прибягват
до употреба на алкохол и наркотици. Нарастнал е и броят на самоубийствата. Причина
за тези негативни тенденции е социалната изолация, страхът, че човек ще се
зарази и ще стане товар за семейството си, страхът от смъртта и психологическия
стрес.
На тези хора едва ли ще им е до празнуване на Рождество
Христово.
Но Рождество идва при един страдащ свят и ни казва, че Бог
не ни обещава, че ще ни отнеме страданието. Но Той ни обещава, че преминава
през него заедно с нас.
В книгата си „Нощ“ Илий Вайзел
пише за преживяванията си в концентрационен лагер по време на Втората световна
война. Една вечер когато затворниците се върнали в лагера след цял ден
убийствен труд, видели че в лагера са издигнати три бесилки. Щели да екзекутират
трима въдворени и всички затворници трябвало да наблюдават екзекуцията.
Двама от жертвите били мъже, но за ужас на затворниците те
видели, че третият е малко момче. Затегнали примките около шията им и сложили
тримата да застанат на столове. След това ритнали столовете изпод тях.
Двамата мъже умрели веднага, защото шийните им прешлени се
счупили под тежестта на телата им. Но малкото момче било толкова леко, че вратните
прешлени не се счупили. Той висял там, опитайки се да си поеме дъх, увиснал на края на въжето. Затворниците
били заставени да стоят там и да го гледат повече от 30 минути, докато накрая то
умряло.
В тези ужасни минути един от мъжете зад Вайзел извикал,
„Казваш, че има Бог? Тогава къде е Той? Къде е Той сега?“ Вайзел пише, „Обърнах
се, погледнах го и казах: „Той е там. Виси на края на въжето.“
Убеден съм, че това е посланието на Рождество. Нашият Бог
не е отвъд звездите, далеч в небесата. Нашият Бог дойде, за да бъде с нас, да страда
с нас, да изпитва нашата болка, да кърви с нас. Това е посланието на Рождество.
2.
Има
несигурност и Бог дойде, за да ни приведе през нея.
Второто послание на Рождество е това: „В нашия свят има несигурност,
но Бог дойде, за да ни помогне и да ни приведе през нея.“
Мисля за несигурността, която са чувствали Йосиф и Мария,
докато припряно са стягали малкото си багаж, за да напуснат Витлеем и да се
отправят към Египет.
Аз съм пътувал в чужбина, както повечето от вас. Всеки път
съм се уговарял с моите домакини кой ще ме посрещне, къде ще бъда всеки ден от
пребиваването ми, кой ще ме приюти и ще се погрижи за храната ми, разменяли сме
телефони и имейли. И когато пристигна там са ме посрещали и са се погрижвали за
мен.
Но Йосиф и Мария избягаха в Египет без да знаят къде ще
отседнат там. Не знаеха какво ще се случи. Знаеха само, че Бог ги води.
Ангелът им бе казал, че Исус ще стане Спасителят и ще спаси
хората от техните грехове. Но каква беше тяхната отговорност в това? Как
трябваше да отгледат Божия Син? Какво трябваше да сторят? И какво щеше да
стане? Във всичко това имаше толкова много несигурност.
Нашият живот също е изпълнен с несигурност. Тийнейжърите се
чудят как ще завършат училище, ако пандемията продължава още дълго. И ако
завършат, дали ще бъдат приети да учат в университета това, което желаят? И ако
са приети, ще могат ли да си вземат изпитите?
По-възрастните се чудят дали при това положение все още ще
имат работа догодина. Дали ще могат да си изплатят кредита за апартамента. Дали
от децата им ще излезе нещо? Дали болката, която се е появила неотдавна е нещо
сериозно?
Трябва да признаем, че в живота има много несигурност. Но
Йосиф и Мария имаха едно голямо предимство. Те знаеха, че Бог ги води и че Той
ще се погрижи за тях.
Този Исус, чието малко телце се подхвърляше нагоре-надолу
по време на пътуването до Египет един ден щеше да каже на множествата как Бог
се грижи за небесните птици и полските лилии.
Матей 6:30 „Но ако Бог така
облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много
повече да облича вас, маловерци?“
Като християни ние знаем, че макар и да не знаем какво ще
ни донесе утрешния ден, знаем Кой държи утрешния ден в ръката си. Той иска да
Го оставим да ни води.
Животът е изпълнен с много несигурност, но Бог е този,
който ни превежда през нея. И това също е посланието на Рождество.
3.
Има
смърт, но Бог дойде, за да я преодолее.
И накрая, третото послание на Рождество е това: В нашия свят
има смърт, но Бог дойде, за да я победи.
Преди много време писъците на невръстни деца, жертва на
един побъркан деспот, пронизваха мрака във Витлеем. Но едно дете беше спасено и
беше отнесено в Египет. Години по-късно самото то щеше да стане жертва на
престъпление, но Неговата смърт щеше да бъде по-различна. Защото Той умря на
кръст не заради Своите, а заради нашите грехове.
И понеже Исус стана жертва за нашите грехове, смъртта беше
победена. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (1
Коринтяни 15:55)
В света има смърт, но Бог толкова възлюби света, че изпрати
Своя Единороден Син, за да я победи.
Смъртта е реална и винаги ще бъде тук, така както
страданието и несигурността. Но това е посланието на Рождество, „Бог отнема жилото
на греха, понеже Исус Христос победи смъртта и ни е дал победа над нея.“ Така
е! Този свят не е нашият дом и гробът не е нашата цел.
Едно семейство изгубило седем годишния си син. Те преминали
през всички фази на жалеенето и въпреки загубата и болката, започнали да се
връщат към нормален живот. Тогава дошло Рождество и станало време да украсят
елхата. Когато цялото семейство се събрало, за да украсят елхата, майката си
спомнила, че някои от играчките за елхата били направени от сина ѝ, който вече
не бил сред тях.
И докато ги поставяла на дръвчето, сълзите ѝ потекли сами.
По-големият ѝ син, който бил на 10 години, дошъл при нея, прегърнал я и казал:
„Мамо, плачеш за братчето ми, нали?“ Тя отговорила, „Да, не можеш да си
представиш колко ми липсва!“
Той казал, „Мамо, нали на Рождество празнуваме раждането на
Исус?“ Тя отговорила, „Да, точно така.“ „И братчето ми отиде да бъде с Исус,
нали?“ „Да, така е. Той отиде да бъде с Исус.“
„Тогава това означава, че той трябва да се радва на
празника повече от нас.“ Майка му казала, „Предполагам, че е така. Той се радва
повече на празника.“
Това е значението на Рождество – че макар и смъртта да е
реална, Бог дойде, за да ни даде победа над нея!
Семейството на един пастор
решили да сложат макет на Възкресенската сцена на бебето Исус в яслите.
Поставили всички фигурки – на Мария и Йосиф, на бебето Исус, ангелите и
овчарите и животните.
Малкият Йоанчо дошъл, носейки една от своите любими играчки
– тиранозавър рекс – царя на динозаврите. Това бил един от тези пластмасови
динозаври, които продават. Бил доста голям и се издигал над всички останали
фигурки. Изобщо не му било мястото сред тях.
Баща му казал, „Опитах се да му обясня: „Йоанчо, трябва да
го върнеш, защото не му е тук мястото. Динозаврите са съществували хиляди
години преди Исус и просто няма как да го сложим в Рождествената сцена.“
Но малкият Йоанчо настоявал, затова накрая поставили
динозавъра зад всички други фигурки. Той се извисявал над яслите и над всяка
друга фигурка.
Когато се отдалечили и погледнали към макета, изведнъж им
хрумнало, че може би този динозавър носи скрито послание, за което не са
предполагали – че над всички нас се извива един заплашителен образ, който
заплашва да ни отнеме радостта и мира.
Но тогава идва Рождество Христово и ни напомня, че бебето в
яслите е по-силно от всички динозаври в твоя или моя живот. И Бог ни е дал победата
чрез дара на Своя Син.
Чрез Исус Христос Бог дойде, за да ни помага в нашето
страдание, да ни води в нашата несигурност и да ни даде победа над смъртта. И
още веднъж днес Той ни предлага Себе си, и чака да откликнем на Неговата
покана.
Ще го направиш ли?
Молитва.
