/проповед/
Миналият път започнахме разглеждането на Авакум и поредицата „Силна вяра в трудни времена”. С помощта на п-р Тим Отри разбрахме, че когато преминаваме през трудности, Бог иска да сме искрени с него, да изказваме страховете си и тогава Бог действа в отговор на нашите молитви.
Днес продължаваме с разглеждането на втората част на първа глава. Нека прочетем Авакум 1:12-2:1.
Какво правиш, когато си се молил на Бог, но Той сякаш не чува:
Молил си се за работа, но вече повече от година си безбработен.
Явил си се на интервю за работа, но са намерили по-квалифициран от теб.
Молиш се за партньор в живота, но той или тя все не идва и не идва.
Предложил си на жена да се ожените, но тя е отказала.
Молил си Бог за изцеление от болест, но докторът ти казва, че операцията не е била успешна.
Искаш да влезеш в университета и да учиш определена специалност, но не си успял.
Молиш се за член на семейството, който се бори със зависимостта си оталкохол, но няма промяна.
Молиш се за повече внимание от съпруга си, но той все е зает за тебе.
Вложил си всичките си спестявания в бизнес, но за година си банкрутирал.
Това са реални ситуации, през които много от нас са преминавали. Такъв е животът. Имаш мечти, правиш планове, искрено се стремиш да вършиш Божията воля, молиш се на Господа, и когато дойде отговорът, той не е такъв, какъвто искаш. Какво правиш тогава?
Често на нас не ни харесва начина, по който Бог отговаря на молитвите ни. Същото се случва и с Авакум. Той очаква Бог да премахне веднага нечестивите управници на Юда. Изобщо не предполага, че Бог ще използва Вавилон, за да осъди цяла Юда. И двата пъти греши.
Разбира се, много хора изобщо не се молят, но това не им пречи да сегневят на Бога. Преди години направихме анкета сред студентите и ги питахме: „Ако срещнете Исус в двора на университета и имате възможност му зададате един въпрос, кой ще бъде той?” Повечето студенти отговориха: „Защо има толкова болка и страдание в света?” Нищо чудно. Ние се чудим защо Бог допуска точно на нас да ни се случват ужасни неща.
Клайв Стейпълтън Луис отбелязва, че проблемът със страданието е най-силното оръжие на атеизма срещу християнската вяра.
Защо шефът уволни точно мен?
Защо синът ми стана наркоман?
Защо точно моят съпруг се разболя от рак?
Списъкът с въпроси е безкраен, защото живеем в трудни времена. Имаме нужда от силна вяра в тези трудни времена. И тук на помощ ни идва книгата Авакум. Тя е написана около 605 г.пр.Хр., няколко години преди Юда да бъде завладяна и отведена в плен във Вавилон.Северното царство Израел отдавна не съществува. Малко по-рано Юда е преживяла духовно съживление по времето на цар Йосия, но при последващите царе запада морално и духовно, преди да бъде завладяна от Вавилон.
Книгата на Авакум се състои само от 3 глави. В тях той тръгва от страх и стига до вяра. Преминава от обърканост към хваление, от тревога към поклонение.
Миналият път видяхме как Авакум помоли Бог да накаже нечестивите в Юда за беззаконието, грабителството и насилието, а Бог му отговори, като обеща да изпрати страшните и ужасни вавилонци срещу Юда.
Днес ще разгледаме второто оплакване на Авакум. В него той зададе три въпроса на Бог. Тези три въпроса ще ни помогнат да видим как можем да се доверим на Бог, когато неговия отговор е различен от нашите очаквания.
Първият въпрос, който Авакум зададе, след като чу изненадващия отговор на Бог е „Кой си ти?”
1:12: „Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой! Ние няма да умрем! Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоя съд над нас; и Ти, Могъщи, си ги назначил за наше наказание.”
Когато се сблъскат със страдание и трудности, много християни се отказват от вярата, защото нямат правилна теология. Имат превратна представа за това кой е Бог. Затова ние се нуждаем от една хубава доза теология, за да укрепим вярата си.
Въпросът „Кой си ти?” всъщност беше риторичен. Веднага, след като го задава, Авакум сам си отговаря, като изтъква основни атрибути на Бога. Бог е:
Вечен – т.е., суверен над цялата вселена.
Господ – това е личното заветно име „Яхве” – личностният Бог на Израел
„Боже мой” – Ти си Творецът и Управителят на този свят, аз съм твое създание
„Святи мой” – Ти си съвършен и отделен от греха.
„Могъщи” – Ти си всесилен Бог.
Първата важна истина, на която Авакум ни обръща внимание е: когато преминаваме през трудности, ние трябва да си припомним важни истини за Бога. Без тях ние ще продължаваме да поставяме под съмнение кой е Той – неговата мъдрост, вярност, сила, справедливост и благост.
Много хора „вярват в Бога”, но не в Бога на Библията. Въпросът често не е „Вярвам ли в Бога?”, а „В какъв Бог вярвам?” Всеки от нас трябва да си отговори на този въпрос. Един познат ми каза: „Вярвах в Бога, бях ревностен и ходих редовно на църква, четох си Библията всеки ден. Но се случиха разни неща в живота ми и загубих вярата си. Не мисля, че има Бог.”
В някои църкви проповядват, че ако вярваме в Бога, всичко в живота ни ще се нарежда по мед и масло. Ще бъдем здрави и богати. Това е благовестие на евтината благодат. То прилича повече на проповед на съвременните ню ейдж шамани, на позитивна изповед, но не и на християнство. Ако вярваме само когато всичко върви по мед и масло, за какво ни е вярата тогава?!
Сравнете това с думите на Павел: „бил съм повече в труд и бичувания прекомерно, в тъмници още повече, много пъти и на смърт.” Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет без един удара; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбини...” (2 Кор. 11:23,25).
Всъщност, фактът че ние страдаме означава, че има Бог. Ако ни беше все едно дали страдаме или не, тогава това би означавало, че няма Бог. Но щом страдаме, че страдаме, това показва, че копнеем по един друг свят. Свят, за който сме създадени, но свят, който сме загубили – Божието присъствие в живота ни.
Кой си ти, Господи? В кой Бог вярваш? В Бога на Библията или в лъжебога на пантеистичния тюрлюгювеч?
Много неща не разбираме. Не знаем защо Бог допуска страдание в живота ни. Точно тогава, когато сме объркани и безпомощни, Авакум ни напомня да се върнем към основните библейски истини:
Бог е добър. Бог е свят. Бог е справедлив. Бог е всезнаещ. Бог е любов. Бог е вечен. Бог не прави грешки. Библията е истинна. Исус Христос е Божият Син. Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта. Той се възнесе на небето. Един ден ще се върне на земята. Святият Дух е третото лице на Троицата. Аз съм запечатан с Духа. Бог е винаги с мен.Всичко съдейства за мое добро и за Божия слава. Бог ще завърши делото си в мен.
Дори само като казвам тези изречения, моята вяра укрепва!
Бог е свят, Той е справедлив. Великият учен Исак Нютон си направил експеримент. Гледал продължително отражението на слънцето в огледало и в резултат загубил временно зрението си. Цели три дни стоял в тъмна стая, но все още продължавал да вижда ярко петно в съзнанието си. Проблемът е, че химичните рецептори, които управляват зрението не могат да понесат силата на директна слънчева светлина. Ние не можем да стоим в присъствието на святия Бог!
След като си припомня пред кого стои, Авакум спонтанно стига довтория си въпрос към Бога: „Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да търпиш беззаконието. Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?” (ст.13)
Когато Бог разкрива своя план да изпрати безмилостните и арогантни вавилонци за осъждение на Юда, Авакум не може да повярва.
„Ти знаеш най-добре какво заслужаваме. Ти си назначил това наказание за нас, то е за наше добро. Но защо халдейците? Не са ли те още по-нечестиви от нас? Те са жестоки варвари, за тях човешкият живот не струва нищо. Пленяват народи и ги разселват, после ги ескплоатират като роби и живеят в разкош (ст. 16). Как можеш да търпиш тяхното беззаконие и да допуснеш тези нечестивци да ни завладеят! Твоят лек е по-лош от болестта ни!”
Понякога ни се струва, че лекът е по-лош от болестта.
Проблемът на Авакум е, че вавилонците са не само безмилостни, но и горди. Те се покланят на идола на собствената си мощ. Това личи от ст 16: „принасят жертва на мрежата си и горят тамян на невода си”. А юдеите поне знаят, че не те, а Бог заслужава поклонение.
Ние често мрънкаме, че Бог не е справедлив към нас. Че други, къде по-грешни от нас, си живеят щастливо, а ние се мъчим. Аз реших данаправя експеримент и написах израза „Не е справедливо” в google. Излязоха 13.1 млн. резултата.
Смятаме, че Бог е несправедлив към нас. Но Божията аритметика не е като нашата аритметика. За нас Бог често действа парадоксално, нокакъв Бог щеше да е Той, ако можехме да отгатнем неговите ходове и да предвидим неговите решения?
„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли – от вашите помисли.” (Исая 55:8,9). Както казваме,въпрос на гледни точки J.
За Авакум и най-грешните юдеи са „по-праведни” от „нечестивите халдейци” (ст.13). За святия Бог всички ние сме грешни. За Авакум има степени на праведност. За святия Бог нашата себеправедност е като мръсна дреха. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” (1 Йоан 1:8)
Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш... (Авакум 1:13б) Твоят лек е по-лош от болестта ни!
Много невярващи днес питат: защо ако Бог е любящ и всесилен, допуска толкова много хора да страдат? Това е труден въпрос, особено ако човекът който го задава преминава през лична трагедия. Боже, защо мълчиш, когато детето ми страда от синдрома на Даун? Защо гледаш безучастно, когато съпругът ми се напива и налита да ме бие? Защо допускаш родителите ми да живеят с мизерна пенсия?
Авакум зададе три въпроса на Бог. Първият въпрос на Авакум беше риторичен въпрос за идентичността на Бога. Той сам отговори на него и беше насърчен от тези богословски истини: „Ние няма да умрем!”.
На втория въпрос „Защо ни се случва всичко това?” той не получава отговор засега.
Идва време за третия въпрос, и той е „Докога?”
Ст. 17: „Но дали затова ще изпразва мрежата си и непрестанно ще избива безмилостно народите?”
Авакум сравнява Вавилонската армия, предвождана от Навуходоносор с рибар, който лови риба, изпразва мрежата и пак я хвърля в морето. Вавилон завладява град след град, област след област, народ след народ и нищо не може да го спре. За него хората са като рибите, а мрежата е в ръката му. Познай кого ще улови той сега? Юда!
В лицето на това покъртително зло, Авакум се чуди кога ще свърши всичко това? Няма ли някой да спре Вавилон? Завинаги ли ще продължава този терор и насилие?
Често и ние задаваме тези въпроси: Господи, докога ще се боря с толкова трудности в живота си? Ако само знаех кога ще свърши, би било по-лесно. Но ако тревогите и страданието ми нямат край, не виждам как ще живея.
Авакум зададе три въпроса на Бог:
Кой си ти, Боже? На този въпрос Авакум отговаря сам.
Как можеш да направиш това? На този въпрос не е даден отговор.
Колко дълго ще продължава всичко това? На този въпрос не е даден отговор.
Това са искрени въпроси. Авакум е честен с Бога и не се колебае да изрази своите съмнения. Не се крие зад заучена набожност.
Той отговаря на единствения въпрос, на който може да отговори и чака Бог да отговори на другите два. Той вярва в Бога, Той е уверен в своята вяра, но има сериозни въпроси, на които търси отговор.
Тогава идва решението. Какво е то?
„На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата.” (2:1) Авакум очаква Яхве да отговори скоро на неговите въпроси, затова заема позицията на стража, часови, който ще стои на поста си в очакване на Божия отговор.
Ние не знаем колко дълго той е чакал. Знаем само, че накрая Бог е отговорил. Някой беше казал, „Хората казват, че Бог вече не говори на хората както е говорил в миналото. Истината е, че хората днес не слушат така, както са слушали в миналото."
В един момент ще трябва ние да престанем да говорим за проблемите си. Ние искаме да говорим, нуждаем се да говорим, да споделяме, да се оплачем на някого, да изплачем мъката си. Но ако продължаваме само да говорим, положението няма да се подобри.
Авакум беше искрен и сподели с Бог страховете си. Но той е и достатъчно мъдър, за да чака отговор от Бога.
Защото нашите най-големи проблеми не са психологически, емоционални или социални. Със сигурност не са политически. Нашите най-големи проблеми са духовни и теологически.
Можем ли да се довериш на Бог? В какъв Бог вярваш? Отиваш ли в кулата си, образно казано, и чакаш ли Неговия отговор?
Когато го направиш, отговорът ще дойде, рано или късно. Мълчанието (1:13) ще бъде заменено с говорене (2:1).
Всъщност, Бог даде своя голям отговор на човешкото страдание, като преди 2000 г. се намеси в човешката история и изпрати Своя единороден Син на земята.
„...както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име; така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните, земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.” (Фил. 2:6-11)
Авакум гледаше от своята кула напред, не само към времето на избавлението на Израел, но и към това най-велико събитие в човешката история. Днес ние можем да влезем в нашата кула и да погледнем назад към кръста. Там е отговорът на всички въпроси, които Авакум зададе.
Гледаш ли към кръста? Защото кръстът е истинският отговор на нашите въпроси. Той е единствено ефективното лечение за нашата болест. Но това лечение струваше всичко на Христос.
Никой не очакваше Божият Син да се роди в плът. Но Бог го направи. Бог е Бог на парадоксите и непредсказуемите решения. Ние вярваме във велик Бог, Спасител и Изцелител!
Затова, нека не се учудваме, че не го разбираме. Божиите пътища са по-добри. Божиите мисли са по-добри. Божиите планове са по-добри.
Може би си се молил на Бог, но не харесваш отговора Му. Какво правиш тогава? Може да се опиташ да се пазариш с него или да му се ядосаш, но това няма да ти помогне. Вместо това като Авакум можеш да зададеш на Бог някои въпроси. Можеш да се върнеш към основополагащите библейски принципи и да си припомниш кой е Бог. Авакум го направи.
Най-вече, можеш да решиш да чакаш Господа с вяра и надежда, че това, което не ти е ясно сега, ще ти се изясни по-късно.
Група алпинисти започнали изкачването на висок връх. Едно от момичетата било с леща в окото. При движение на спасителното въже то ударило окото и лещата падналата. Дълго търсила по скалата или дрехата си, но не намерила нищо. След като ѝ помогнали да се изкачи, казала на приятелите си за изгубената леща. Била доста нещастна, защото без нея била като сляпа. Когато групата слязла на ниското, срещнали друга група алпинисти. Един попитал: „Някой да е губил леща?”
Само по себе си това било невероятно. Но знаете ли защо алпинистът я забелязал? Една мравка вървяла бавно по скалата, носейки ... лещата!
Бащата на момичето бил художник. Когато то разказало на баща си какво ѝ се е случило, той нарисувал мравка, която носи леща, а под нея сложил надпис: „Господи, не знам защо искаш да нося това нещо. Не става за ядене и е ужасно тежко. Но ако това е което искаш да правя, ще го направя за Теб.”
Когато преминаваме през изпитания и трудности и ни се иска да се освободим от товара, нека и ние кажем: „Господи, не знам защо искаш да нося това нещо. Не разбирам за какво ми е и е ужасно тежко. Но ако това е което искаш да правя, ще го направя за Теб.”
Нека се помолим.
10.04.2016 г.,
БПЦ "Нов живот" Варна
