Добри съвети, лоши съвети (Деяния 21:1-15)

/проповед/

Продължаваме с поредицата „Раждането на Църквата“ върху Деяния на апостолите. Миналият път говорихме за стратегията за благовестване на ап. Павел и научихме някои важни уроци от нея. Че за да е успешно нашето благовестие, са нужни целенасочени и упорити усилия, докато видим отворен прозорец за благата вест, за да продължим с още по-голямо посвещение.

Днес продължаваме с Деяния 21 глава. Ще говорим за добрите и лошите съвети. Ние живеем в общност и често се сблъскваме с трудности. Животът е сложен, затова ни е нужна мъдрост при вземането на решения. Освен Словото, имаме нужда и от приятелски съвет как да постъпим. Но един съвет може да бъде голямо благословение, но и да доведе до пълна катастрофа.

Ако се замислиш сега, най-вероятно ще си спомниш за някой лош съвет, който си получавал или за лош съвет, който самият ти си давал.

Една баба на 80+ години била в доста добро здраве за възрастта си. Всеки ден практикувала бързо ходене или джогинг. Когато разбрал за това, нейният домашен лекар ѝ казал, че макар и да се радва на добро здраве, на нейната възраст не е препоръчително да се уморява. Тя се вслушала в съвета му и спряла всякакви активности. Няколко месеца по-късно го поканили на нейното погребение. След това казал на един приятел: „Бих откъснал езика си за това, че ѝ казах да внимава и да спре да тренира. Съмнявам се, че ще дам отново този съвет... особено на възрастни хора, които се радват на живота толкова, колкото нея.“

Всъщност, така или иначе, хората рядко искат съвет и рядко се вслушват в съвети. Може би защото добрите съвети често объркват нашите планове. Затова и някои хора предпочитат да не съветват приятелите си. Като в онзи виц:

Кой е най-добрия съвет, който можеш да получиш: - Не знам брат, ти си знаеш!

Някой друг пък е казал, че добрият съвет е това, което твоите деца пренебрегват, за да го предадат на своите деца.

В нашия текст апостол Павел получава съвет два пъти от хора, които са имали голямо влияние в живота му. Тези хора бяха силно загрижени за Павел и не искаха той да пострада. Затова го посъветваха да не отива в Ерусалим.

Нека прочетем Деяния 21:1-14.

Тук виждаме, че Павел решава да отиде в Ерусалим въпреки пророческите предупреждения и умоляването на учениците да не го прави. Според някои това е пример за смелост от страна на Павел, но според други – сериозна грешка. Последните смятат, че Павел е пренебрегнал ясното водителство на Святия Дух да не отива в Ерусалим. Разбира се, Павел е човек и е правил грешки, но аз лично не мисля, че това е грешка от негова страна.

Той току-що си беше взел сбогом със църковните презвитери от Ефес. Беше им казал, че те „няма вече да видят лицето му“ (20:38). Святият Дух му беше открил, че занапред го очакват „окови и скърби“ (20:23).

В началото на 21 глава виждаме, че Павел тръгва от Милит, където се е срещнал с презвитерите от Ефес, минава през Кос, Родос и Патара и пристига в Тир. Там Павел и неговите придружители издирват вярващите и остават с тях една седмица. Тук Павел получава първия съвет:

Деяния 21:4 „И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим.“

Какво виждаме тук? Първо, виждаме че

1.     Понякога добри хора могат да ти дадат лош съвет.

Тук думата „чрез“ (диа) в словосъчетанието „чрез Духа“ е със значение „вследствие на“. С други думи, вследствие на това, което Святият Дух е казал.

Святият Дух не беше забранил на Павел да отиде в Ерусалим, напротив, Той го беше „заставил“ да отиде. Той беше открил на Павел, че апостолът ще страда за Христос. Но Святият Дух не беше казал на вярващите да молят Павел да не отива в Ерусалим, а само, че Павел ще пострада. Но поради любовта си към него, те го умоляваха да не отива. Те го правеха от добри чувства, но грешаха.

Днес също можем да получим съвет от християнин, който има добри намерения, но който е погрешен. За съжаление, дори някои християни няма да ни разбират и да одобряват пътя, по който сме поели.

Основателят на Българския християнски студентски съюз, Рик Филингъм, е бил успешен счетоводител в Англия. Има прекрасно семейство с две малки деца, добър бизнес, процъфтяващо финансово състояние. Тогава Бог го призовава да дойде в България и да основе студентско християнско движение там. Мнозина се опитват да го откажат. Някои го насочват към по-добри дестинации – Полша, Унгария... Но слава на Бога, нищо не може да го отклони от Божията воля за неговия живот. Днес хиляди студенти са били докоснати от служението на БХСС. Много от тях служат активно в църквите си в България или чужбина.

Някои родители-християни също ще се противопоставят на решението на техните деца да следват Господа, ако това е съпроводено с много жертви.

Разбира се, много невярващи родители не могат да се примирят, че децата им са тръгнали на църква и се опитват всячески да ги спрат. Но аз говоря за вярващи, чиято ценностна система все още не е променена. Аз съм благодарен за моята майка, която никога не ме е критикувала за това, че съм се посветил на делото на благовестието – напротив, насърчавала ме е и въпреки напредналата си възраст и днес ме подкрепя с присъствието си тук, в църква.

Как ще реагирате вие, родители, ако вашето дете се посвети на мисионерство? Ето какво писмо е написал мисионерът Джим Елиът на своите родители, преди да отиде като мисионер в Южна Америка:

“Не съм учуден, че новината за моето заминаване за Южна Америка ви натъжава. Това е точно това, за което Господ Исус ни предупреди, когато каза на учениците, че те трябва да станат толкова обсебени от царството и от следването на Него, че всички останали неща трябва да са все едно не съществуват. И Той не изключи семейните връзки. Всъщност, любовта към най-близките ни хора според Него трябва да стане омраза в сравнение с нашите желания да издигаме Неговата кауза.

Затова, не тъжете, ако ви се струва че вашите синове ви изоставят, но вместо това се радвайте, че Божията воля се върши с радост. Помните ли как псалмистът описа децата? Той каза, че те са наследство от Господа и че всеки, чийто колчан е пълен с тях, е блажен. А с какво е пълен колчанът, ако не със стрели? И за какво са стрелите, ако не за изстрелване? Затова, със силните ръце на молитвата, опънете лъка и пуснете стрелата да лети – всички тях, право срещу силите на Врага. Тези, които познават състрадателното сърце на Яхве трябва да се отрекат от любовта към своите близки, за да участват в изразяването на Неговата любов.“

Слава на Бога, че Джим Елиът не е послушал съвета на родителите си да не става мисионер. Заедно с още четирима мисионери той е убит от индианците аука, но след това техните съпруги продължават делото им и ауките стават християни.

Очевидно и Павел не е послушал съвета на вярващите, защото той се сбогува с всички и се качва отново на кораба.

Първо, понякога добри хора могат да ни дадат лош съвет. Второ,

2.     Понякога съветите ни се основават на желания, не на Божията воля.

Прочит на Деяния 21:7-11

Един човек на име Агав пророкува какво ще се случи с Павел, като вързва краката и ръцете си с пояса на Павел. Агав не казва нищо повече. Той не интерпретира пророчеството. Не казва на Павел дали да продължи пътя си или не. Но приятелите на Павел, включително Лука, го правят.

Деяния 21:12 „И като чухме това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим.“

Но ако Бог иска Павел да отиде в Ерусалим, защо му изпраща тези предупреждения? Най-вероятно Бог прави това, за да подготви Павел за това, което го очаква в Ерусалим. Вероятно също Бог иска да изпита доколко Павел е решен да се покори на Божията воля.

Тези вярващи с право са се страхували, че ако отиде в Ерусалим, Павел ще бъде арестуван от властите. Но въпреки това, те грешаха като мислеха, че Павел не трябва да отива. Обърнете внимание също, че тези вярващи грешаха, макар и всички да бяха единодушни за това Павел да не отива.

Виждаме, че демокрацията също не е съвършена. Демокрацията се управлява с вота на мнозинството. Но мнозинството също може да греши.

3.     Понякога съветите ни могат да обезсърчават.

Павел сигурно е бил подложен на голям натиск от приятелите му да не отива в Ерусалим.

Деяния 21:13 „Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето?“

„Съкрушаване на сърцето“ е израз, който означава „съкрушаване на волята“, „отслабване на целеустремеността“ и карането на човек да „се разбие на парчета“ така, че да не може да постигне нищо.

С други думи, Павел казва: „Защо правите това? Аз се нуждая от вашето насърчение да следвам водителството на Духа. Вместо това вие ме съсипвате с вашите скърби.“

Но Павел показа, че нищо не може да го спре да следва Божията воля за живота си. Стих 13 продължава така:

Деяния 21:13б „Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господ Исус.“

Той беше готов да страда за Господа и ако е нужно да даде и живота си. Той казва в писмото си към филипяните,

Филипяни 1:21 „Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.“

И по-нататък Павел казва, че има желание да отиде и да бъде с Христос, но да остане в тялото е по-нужно за делото на благовестието.

Павел казва, „Аз съм готов“. В Римляни 1:15 той казва, че е готов да служи. Тук виждаме, че той е готов да страда. Във 2 Тимотей 4:6 той заявява, че е готов да стане „принос“ или „жертва“. Въпросът е, готови ли сме аз и ти?

Веднъж археолози открили римска монета с изображение на вол на нея. Волът бил изправен пред две неща – олтар и рало. Надписът гласял. „Готов и за двете“. Волът трябвало да е готов или за върховния момент на жертва на олтара или за дълъг труд на орене на земята.

Дуайт Муди пътувал с корабче в едно езеро, когато връхлетяла много силна буря. Другите пътници се уплашили не на шега. Дори започнали импровизирана молитва, молейки Бог да ги избави от бурята. Муди не се присъединил към молитвеното събрание. Когато го попитали защо не го е направил, той отговорил: „Аз имам една сестра в Чикаго и една на небето и нямам претенции коя ще видя довечера.“

Как е можел Павел да се изправи пред лицето на смъртта без страх? Той не се страхуваше от смъртта, защото знаеше, че греховете му са простени. Той каза на римските вярващи,

Римляни 10:9, 10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“

Павел беше изповядал, че Исус е Господ и беше повярвал, че Бог Го е възкресил от мъртвите. И той предаде живота си, за да споделя тази блага вест и да увещава хората да я приемат. И сега знаеше, че смъртта е победена на кръста и нейното жило, грехът, е отнето. И той беше убеден, че най-сигурното място за всеки християнин е да бъде в центъра на Божията воля. Да си в Божията воля носи най-голямата радост на земята.

Както гласи една поговорка на индианците чероки, "Когато си се родил, ти си изплакал, а светът се е зарадвал. Живей по такъв начин, че когато умреш светът да плаче, а ти да се радваш."

Павел не спори за Божието водителство с приятелите си. Просто следваше Божията воля за живота си. И едва след като заяви, че е готов да умре в Ерусалим за името на Господ Исус, неговите приятели казаха това, което трябваше да кажат още от самото начало:

Деяния 21:14-15 „И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля. И след тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим.“

Какво научаваме от този епизод за това как ние да даваме и как да приемаме съвети? Видяхме, че приятелите на Павел бяха склонни бързо да казват каква е Божията воля за неговия живот. И второ, макар и да го правеха от добри чувства и любов, те се опитваха да направят Божията воля съобразна с техните желания.

Както казва Осуалд Чеймбърс, „Да избереш да страдаш означава, че в теб има нещо сгрешено. Но да избереш Божията воля дори когато това означава да страдаш е нещо много различно. Никой здравомислещ светия не избира страданието. Той избира Божията воля, както направи Исус, без значение дали това означава да страда или не.“

И накрая, видяхме, че като умоляваха Павел да не отиде в Ерусалим, неговите приятели всъщност го обезсърчаваха и отклоняваха от следването на Господа. Така те бяха използвани от Сатана. За нас не е проблем да следваме Божието водителство, когато то води до благословение и сигурност.

Но не можем да си представим, че Божията воля ще води нас или човека, когото обичаме, през страдания и изпитания. Истината е, че нито наличието на трудности, нито липсата им е индикатор за Божията воля.

Най-доброто място за всеки християнин е да бъде в центъра на Божията воля. Там ли си?

Ще завърша с част от стихотворението на Аида Скрипникова, руска вярваща, преследвана заради вярата. Тя написва стихотворение на пощенски картички и ги раздава на случайни минувачи, знаейки че така рискува свободата и живота си за каузата на благовестието в Русия:

„На Твореца как ще отговориш ти? Какво те чака, друже мой, след гроба? Реши въпроса, дорде е светлина. Защото може би утре ще се явиш пред Бога, за да дадеш отговор. Размисли, ти няма да си вечно тук. Може би утре напълно ще прекъснеш връзката с този свят. Търси Бог, докато можеш да Го намериш!“

Молитва.

 ___________________

01.10.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Няма друго благовестие

/проповед на Джош Прово (САЩ)/

           

Добър ден!  Много се радвам, че пак съм във Варна при вас.  Всеки път, когато съм с вас в църквата, се чувствам като част от семейството ви.  И според Библията наистина сме части на същото семейството- семейството на Бога!  Малко съм нервен днес, защото проповядвам на Български за втори път.  Както казах в Свищов преди един месец, днес ще имаш възможност да упражниш и милостта си, и търпението си.  Търпение, защото трябва да говоря бавно.  Също така можеш да упражниш милостта си, защото ще говоря с толкова много грешки, че ще трябва да ми показваш милост.

            Развълнуван съм, че днес започваме нова поредица върху книгата на Галатяни.  Ще прекараме 11 седмици върху Галатяни.  Смятам, че тя е една от най-важните книги в цялата Библия.  Ако обичаш, намери малката книга на Галатяни.  Тя се намира в Новия завет след книгата на 2 Коринтяни.  Тя не е лесна да за намиране, но ми се струва, че е по-лесна от Авакум!  Днес ще четем Галатяни 1:1-10.

Може ли някой да прочете пасажа?

            Преди да се опитвам да ти обясня тези стихове, желая да ти дам контекста.  Мисля, че е много важно да разбереш контекста на пасажа, особено понеже днес е първата част на новата поредица.  Първо, тази книга е писана от Апостол Павел.  Павел не е един от дванайсетте последователи, но беше призован от Исус по видение да разнася благата вест из Римската империя.  Обикновено Павел пише послания до една църква или други църкви в един град.  А при Галатяни е различно.  Галатия не е град в империята, тя е област.  По време на първата си мисионерска обиколка Павел основава няколко църкви в тази област.  Тъй като тези църкви имат едни и същи проблеми, Павел им изпрати едно общо писмо.  Едно от причините, за които обичам България, е, че България е много близо дo историята на Библията.  Смятам, че Варна е на по-малко от 700 км от тези древни църкви.  Моят роден щат, Мисури, е повече от 10 000 км от там!

            Когато започваш да изучаваш една книга от Библията, трябва да се запиташ защо авторът я е написал.  Това е важен въпрос, нали?  Павел не пишеше, за да ги пита как са.  Не казва, „Как е времето в Галатия?  Видяхте ли новия спектакъл на театъра?  Беше страхотен!“  Разбира се, че не!  Павел пише на тях, защото опасна група учители ги заблуждава и отклонява от истинското благовестие.  И те са ги заблудили много бързо!  Изглежда, че Павел им е изпратил това писмо по-малко от година, след като той е заминал от тях!  Павел им даде истината.  Той замина.  Лъжеучителите долетяха като лешояди и отклониха църквата от благовестието.  Скоро Павел чу на тази тъжна новина и им изпрати това предупреждение.

            Струва ми се, че църквите в Галатия имаха огромен проблем, а може би имаме същия проблем в нашия век.  Много хора са попаднали направо в капана, че истината няма значение.  За дълго време различни религии са казали други неща за Бог, за небесата и за спасението.  А напоследък много хора казват нещо друго.  Много хора сега вярват, че няма значение какво вярваш, защото истината е различна за всеки човек.  Преди една седмица проведох служба в село Бутово, намира се на 50 км от Свищов.  Там има английска група, която изучава Библията всяка сряда.  На Разпети петък имахме служба, на която пеехме и проповядвах.  След като се свърши, един мъж се приближи до мене и заговори за Исус. Той каза, че Исус е истината в неговия живот, но други хора имат други истини.  Казах, „Нима е така?“  Той каза, „Да.  За нас Христос е истината, а за други истината е Буда или Мохамед.  Бог не се интересува в кого вярваме, стига да вярваме в нещо.“  Какво мислиш?  Истината има ли значение?

Виж какво казва Павел в 6-7 стих.  „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“  Павел казва, че има само едно благовестие, а ако някой следва друга пътека, тази пътека извежда към гибел.  Има едно вярно благовестие, а всичко друго е лъжа.

На земята ни има много лъжеучения.  И според мен е важно да ги разберем и да можем да различим между тях и истината.  Накратко искам да ти опиша пет вида ерес, които се намират в някои църкви днес.

Първата лъжа, която е проникнала църквата е, че спасението става чрез добри дела.  Това е точната ерес, която Павел вижда в църквите на Галатия.  По-рано казах, че имаше лъжеучители в църквите.  Тези учители преподаваха нещо, което е коварно.  Казваха, че вярващите трябва да пазят законите на Мойсей, ако искат да знаят Бога.  Сигурно са казали, „Радваме се, че уповаваш на Исус.  Обаче, ако желаеш да бъдеш действителен последовател, трябва да направиш още.“

Това е една от най-лошите грешки на Свидетели на Йехова.  Тази секта преподава, че спасението е чрез добри дела.  Когато бях тийнейджър, двама Свидетели на Йехова почукаха на вратата.  Имах два избора.  Можех да се скрия зад дивана или можех да разговорям с тях.  Избрах второто.  Говорихме повече от два часа.  На края на обсъждането аз ги попитах важен въпрос.  Попитах, „Според вас как някой да се спасява?“  Те ми оговориха, „По добри дела.  Причината, за която чукаме на вратите, е, че искаме да спечелим спасение.“  Изумен бях!  Задах им друг въпрос, „Вършите ли достатъчно добри дела?“  Рекоха, „Не знаем.  Дано да имаме достатъчно до края на живота си.“

Това е толкова тъжно, нали?  Какво казва Библията?  Спасяваме ли се чрез добри дела?  Бог изисква ли някакво количество добри дела, за да си простен?  Разбира се, че не!  Ефесяни 2:8-9 казва, „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога, не чрез дела, за да не се похвали никой!“  Приятели, истинското благовестие ни обещава, че спасението е по благодат чрез вяра.  Ако спасение дойде чрез дела, щяхме да бъдем съвсем безнадеждни.  Не можем да се сдобием със спасение, защото Бог е съвършен и ние сме грешници.  А Библията казва, че Исус е съвсем съвършен и Той умря и възкръсна, за да понесе греховете ни.  Аз не съм съвършен.  Нямам достатъчно добри дела.  Но обещанието на благовестието ни казва, че всеки човек, който вярва в Исус, е спасен.  В Галатия хората са започнали да забравят този факт.  Павел им напомня истината.  Първата ерес, в която много хора вярват е, че спасението се получава чрез добри дела.

Втората ерес, в която много хора вярват днес е, че няма значение какво вършим, докогато вярваме в Бога.  Струва ми се, че това е противоположната на първата ерес.  Първата казва, че Бог ще ти прости само ако направиш достатъчно добри дела.  Вторият казва, че ако вярваш в Бога, ти може да правиш колкото искаш грешки.  Много хора казват, „Да, вярвам в Бога.  Вярвам, че Исус умря и възкръсна.  Пазя постите.  Влизам в църквата всеки Великден.  Вярвам в Бога, но ще живея, както ми харесва.“  В Америка има много хора, които живеят така.  И мисля, че има много хора, които живеят така в в България.  Съгласен ли си?

Преди да дойдем в България, бях пастор в щата Тексъс.  Един ден реших да почукам на някои врати на къщи близо до църквата и да ги поканя на църквата.  Вървях по една улица с 8-10 къщи.  Видях от другата страна на улицата имаше една жена, която викаше към детето си.  Гласът ѝ беше висок и тя беше ядосана.  Давах си сметка, че след няколко къщи ще стигна до нея.  Бях уплашен! Докато чуках на вратите, чувах викащата жена.  Наистина тя беше жестока!  Най-после се приближих до жената и много спокойно казах, „Добър ден!  Виждам, че сте заета с детето.  Просто искам да Ви поканя да дойдете на църквата ми.“  Боях се, че щеше да вика към мене.  Но, тя се усмихна и каза, „Благодаря много!  Вече съм Християнка и съм член на добра църква.“

Разбира се, че не познавам тази жена.  Може би тя е добра майка и просто е имала труден ден.  Само исках да ти поясня, че много хора вярват в Исус, но продължават да живеят както им харесва.  Те казват, „Исус не интересува дали помагам на бедните.  Исус не го е грижа дали прелюбодействам.  Исус не се интересува дали убивам някого.“  Така ли е?  Какво казва Библията?  Тя казва в Яков 2:14-19.  „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.  Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Трябва да знаем, че спасението е само чрез вяра.  Но, истинската вяра винаги ще има добри дела.  Не вършим добри дела, за да сме спасени.  Вършим добри дела, защото Святият Дух живее у нас.  Вършим добри дела не защото искаме да спечелим прощение, а защото обичаме Бога, който отдаде Себе Си за нас.  Вярвам, че ако някой казва, че е Християнин, но никога не действа като Християнин, вероятно няма истинска вяра.  Спасени сме чрез вяра, а истинска вяра се проявява от добри дела.

Първо, видяхме, че много хора вярват, че спасение се е достигнало чрез дела.  Второ, видяхме, че много хора вярват, че Исус не се интересува как живеем.  Третата ерес, която е проникнала в няколко църкви, е, че Исус не е единственият път към Бога.  По-рано описах един Англичанин, който има такава гледна точка.  Според него всеки човек има свой път до Бог.  За някои това е Христос.  За други е Буда, Мохамед или Кришна.  В Америка има малка група, коята се покланя на летящото чудовище от спагети (Flying Spaghetti Monster).  Да знаеш, ако уповаваш на него, няма проблем.

Мнозина вярват, че Бог е като върхът на планината.  И всеки човек е на дъното и се опитва да изкачи върха.  И около планината има хиляди пътеки и може да избереш пътека, каквато искаш.  Може би един път е по-лесен, докато друг път е по-красив.  Те вярват, че ако наистина вярваш, няма значение в кого вярваш.

Какво казва Исус?  Исус казал ли ни е, че Той е един от многото пътища към Бога?  В Йоан 14:6, Исус каза, „Аз съм Пътят и Истината, и Животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“  Приятели, Исус не е един от многото пътища.  Исус е Единственият Път!  Ако някой ти говори различно, той е лъжеучител.

Също има лъжеучители, които допълват Библията с нови учения.  Обърни вниманието на Галатяни 1:8-9.  „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети.  Както по-горе казахме, сега пак го казвам:  Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“

Считам, че най-известният пример за такава ерес са мормоните.  През 19-ти век живял един Американец, който се казал Джоузеф Смит. Смит твърдял, че е получил две златни дъсчици от един ангел, който се казвал Морони.  Морони бил сина на един ангел, който се казал Мормон.  Смит можал да преведе дъсчиците, след като надничал през дупката на шапката си.  Според мен Смит е измислил цялата тази история.  Но даже Смит наистина да е получил дъсчици от някакъв ангел, какво казва Павел?  Павел казва, „Не му вярвай!“  Това е различно благовестие!

Свидетели на Йехова претендират да използват същата Библия като нас.   Истината е, че са променили Библията, за да отговаря на ересите им.  Това е различно благовестие!  Има прочут сборник от книги, който се казва „Гностическите евангелия.“  (the Gnostic Gospels)  Този сборник включва „Евангелието на Мария,“ „Евангелието на Тома,“ „Евангелието на Юда“ и дори „Евангелието на истината“.  Всяко от тях претендира, че ни дава нова информация за Исус.  Действително те са създадени от други лъжеучители повече от 100 години, след като Исус се върна на небесата.  Те са ни дали ново благовестие!  Не им вярвай!

Ако някой учител или дори ангел ти даде ново благовестие, моля ти се, не изоставяй истината!  Тази книга е била достатъчна за почти 2,000 години.  Тя още е достатъчна за нас!

Последният вид ерес, която искам да разкрия е лъжата, че Исус не е Бог.  Едно от най-хитрите инструменти на Сатана е да убеждава хората, че Исус не е Бог.  Почти всяка секта вярва, че Исус е бил просто добър човек.  Исус е бил пророк.  Исус е проповядвал добри неща.  Мормоните казват, че Исус е най-големият брат на Сатана.  Свидетели на Йехова казват, че Исус е първият ангел.  Мюсюлманините вярват, че Исус е пророк, обаче Той не е толкова важен като Мохамед.

Кой е Исус?  Само пророк ли?  Ангел ли е?  Брат ли е на Сатана?  Какво казва Библията?  В първия стих на първа глава на Евангелието на Йоан, се казва, „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.“  Наистина Исус е добър човек.  Наистина Той е пророк.  Наистина Той проповядва прекрасни неща.  Но Библията обявява, че Исус е напълно Бог.  Бог стана плът и живя между нас.  Ако някой казва нещо различно, не му вярвай!

Важно е да знаеш тези видове ерес.  Надявам се, че можеш да устоиш на лъжеучителите, когато се опитват да те заблудят.  Обаче, ако трябва да проповядвам тази проповед след десет години, вероятно ще трябва да те предупредя за други ереси.  Всяка година има нови секти и нови лъжеучители.  Какво можем да направим?  Според мен най-важното нещо, което ще ни е полезно, е да познаваш истинското благовестие като дланта на ръката си.  Тим е пояснил това така:  всеки служител на банката трябва да знае разликата между истинските пари и подправените.  За тези служители начинът да могат да познават подправените, е да познават истинските.  Те оглеждат пари.  Те изучават пари.  Те миришат пари.  Те знаят колко косми има брадичката на Стефан Стамболов!  Ако някой им даде подправени пари, те знаят, защото познават истинските! 

Така е и с благовестието.  Павел иска Галатяните да знаят истината.  Да знаят, че Исус е Божият Син.  Да знаят, че няма друго благовестие, даже ако ангел каже нещо различно.  Да знаят, че има само един път, който извежда към Бога, и че този път се казва Исус.  Да знаят, че истинските Християни се обръщат от грях и се обръщат към плода на Духа.  И да знаят, че спасението ни е дадено само по благодат и не чрез дела, за да не се похвали никой.

Имам просто предизвикателство за вас.  Познавай благовестието.  Изучавай го в ежедневното четене на Библията си.  Запомни важни стихове.  Изучавай го, като слушаш добри учители като Триф.  А ако виждаш или чуваш ерес, или бягай от нея, или й отговори с истината!

Истинската блага вест е, че всички ние сме съгрешили срещу Бога.  Библията казва в Римляни 6:23, „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“  Заслужаваме вечна смърт, защото сме се бунтували от Бога.  Но Библията казва в Йоан 3:16, „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Свой Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“  Исус ни е дал проста покана в Лука 9:23.  „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“  Някой, който решава да последва Исус е спасен.  Това е благата вест.  Ако вярваш в това, никога оставяй тази истина.  Ако имаш въпроси за тези неща, дай ми ги след службата.  Нека се молим.

БПЦ "Нов живот" Варна

08.05.2016 г.