Бъди дъб, не гъба

/проповед/

Бъди дъб, не гъба -

дай възможност на Бог да работи - научи се да чакаш

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

Ето, че сме пред прага на новата година. Преди малко благодарихме на Бог за отминаващата 2017-та година. Толкова много неща се случиха за тези 365 дни! Толкова много благословения изля той в живота ни през тази година.

Като църква Бог беше с нас и ни помогна да споделим благата вест с много хора. Благодарни сме за израстването на църквата и за прибавянето на нови служители. Бог благослови семействата ни с нови придобивки. Молим се за нова сграда и Бог ни даде потвърждение да започнем кампания за набиране на средства.

Toлкова много неща се случиха, че беше трудно да изброим всичко и да благодарим за всичко!

Но има и много неща, за които се молим и на които Бог сякаш не отговаря. Само след няколко часа ще започне новата година. И всеки от нас тайно мечтае и се надява тя да донесе нещо ново. Бог да отговори на някаква конкретна молитва.

Аз например, мечтая децата ми да се оженят за посветени вярващи и да служат със семействата си на Господа. Мечтая всеки човек в църквата ни да започне активно да свидетелства и кани нови хора в църква. Мечтая Бог да отвори врата да закупим наш молитвен дом. Мечтая от нашата църква да излязат мисионери, които да основат нова църква. И още една, и още една.

Някои от нас се молят Бог да ги благослови с партньор в живота. Други чакат децата, съпругът или съпругата им да се обърнат към Бога. Трети се молят за изцеление. Четвърти – за нова работа, където да чувстват удовлетворение.

И сигурно ти се молиш за нещо от много време, но Бог все не отговаря. Остава безмълвен. Не си сигурен даже дали те чува! Или може би те чува, но липсата на отговор означава „не“?

Ние живеем във времето на бързите отговори. Може би, защото с развитието на науката и технологиите много неща, които преди 50 години са изисквали време, днес стават за минути!

С Ваня се запознахме в първи курс в университета. Във втори курс станахме приятели и всичко беше прекрасно. Но след лятната сесия всеки от нас си отиде у дома и ни беше много трудно да се чуваме. Те нямаха домашен телефон. Затова си пишехме писма.

За по-младите, писмото е лист с послание, който слагаш в плик, на който залепяш марка и след това пускаш в пощата. В най-добрия случай получавахме писмото 3 дни, след като е изпратено. Но за нас не беше проблем да чакаме. Чакането беше важна част от живота.

Днес електронните писма се пишат и получават за секунди. Можем дори да си направим видеочат с любимия човек, дори той да е на другия край на света!

Чакането не е необходимо и ако ти се слуша определена песен или ако ти се гледа даден филм. Всемогъщият Гугъл е новият квази бог, който дава незабавен отговор на почти всеки зададен въпрос.

Така учим и децата си. Децата бързо научават, че в името на мира родителите ще им удовлетворят всяко желание. Играчките на някои деца са повече от дните в годината.

В съвременните реклами и видеоклипове кадрите се сменят за секунди, за да привличат вниманието на хората. Ако даден филм или песен са скучни, на помощ идва дистанционното.

Искаме да имаме всичко тук и сега. И нервничим, когато колата отпред не тръгва на зелено, когато работи само една каса в Кауфланд, има много пациенти пред лекарския кабинет или когато телефонът ни не зарежда бързо.

Чакането ни е проблем. Затова, в навечерието на новата година, е важно да видим какво Библията казва за чакането. Ако се научим да чакаме, тогава животът ни ще се промени радикално.

Според Божието Слово има няколко причини, поради които си струва да чакаме. Но днес ще говоря само за една от тях, от която произтичат всички други. И тя е, че

Чакането на Бога дава възможност на Бог да работи.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

„Чакай Господа“. Най-добре чака този, който уповава на Господа в молитва. Чакай пред вратата му с молитва; чакай в нозете му със смирение; чакай на масата Му със служение; чакай пред прозореца Му с очакване.

И когато си покорен и чакаш Господа, първото място, където Господ запретва ръкави да работи е в твоя характер. Той идва и ти вдъхва смелост. Думата на староеврейски за „дерзай“ означава „бъди смел.“ Не отпадай, не се разочаровай, уповавай на Господа, дори когато преминаваш през най-големите изпитания. Дерзай. Защото смелото сърце прави силна десницата.

Ние се учим на търпение и нашият характер се изглажда, когато преминаваме успешно през най-големите изпитания в живота си. Умението да чакаме е почвата, необходима за израстване на плода на Духа в живота ни.

Всъщност, животът на вярващия е едно непрекъснато очакване. И не се знае дали ще дочакаме това, за което се молим на тази земя. Героите на вярата умряха без да видят очакваните от тях неща.

Евреи 11:13 „Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.“

Авраам трябваше да чака 25 години, за да види обещания наследник. Евреите трябваше да чакат 40 години в пустинята, преди да видят Обещаната земя. Давид трябваше да чака 22 години след като бе помазан, докато стана цар на Израел. Йов трябваше да чака дълго, докато Бог му отговори. Пленниците във Вавилон трябваше да чакат 70 години, докато се върнат в Ерусалим.  Евреите в окупирана Палестина трябваше да чакат Месията. Исус чакаше 30 години, за да започне служението си. Учениците трябваше да чакат 50 дни обещания Святи Дух. Всички ние трябва да чакаме небето.

Но, някой ще каже, означава ли това, че трябва пасивно да изчакваме и да не правим нищо през това време?

Не, да чакаш не означава да не правиш нищо. Чакането не е пасивно броене на дните или месеците докато се случи нещо или докато се избавим от даден проблем. То не е предаване на фатализъм.

Чакането е процес, в който ние ставаме това, което Бог иска да бъдем. В този процес Бог върши делото си в нас и извайва нашия характер, а това е не по-малко важно от онова, за което се молим.

Йов искаше незабавен отговор за болката и загубата си, но докато чакаше, откри че искаше да има Божието присъствие дори повече от отговорите Му.

Нека се замислим: какво щеше да стане, ако Бог ни даваше всичко, за което се молим веднага? Няма ли да съжалим, че сме искали някои неща?

Какво щеше да стане, ако Бог ни се разкриеше напълно още при първата ни среща? Нямаше ли да поискаме да потънем в земята?

Ако християнската зрялост ни се дадеше в един момент и не трябваше да израстваме? Нямаше ли християнският живот да е скучен?

Да откажеш да чакаш е като да отвориш роман на последната страница, за да откриеш как завършва. Ще развалиш цялата история!

Разбира се, не винаги чакането е добро. Не е добро да чакаш още един ден да направиш доброто, което можеш да направиш днес. Или да чакаш някой друг да направи това, за което Бог те призовава. Не е добре да чакаш свръхестествено потвърждение от Бога, когато вече знаеш какво да правиш от Писанията.

Чакането на Бога е много различно. Чакането за християнина е израстване в духовна зрялост. Чакането дава възможност на Бог да работи в тебе и в хората около теб. Защото това отнема време.

Един човек отишъл при Бога и му казал: „Господи, вярно ли е, че хиляда години за нас са като една минута за теб?“ Господ казал, „Да.“ „Тогава един милион лева за нас трябва да са като една стотинка за Тебе?“ И Господ пак отговорил, „Да.“ „Тогава ще ми дадеш ли една стотинка?“ „Добре. Изчакай една минутка.“

Често ние искаме Бог да работи в нас и чрез нас, но нямаме търпение да видим бързи резултати. Бащата на съвременните мисии Уилям Кери трябваше да чака 7 години, докато види първия обръщенец към вярата в Индия. Като пастор аз също искам да ускоря процеса на растеж в църквата ни. Виждам много области, в които църквата ни и хората трябва да израстват.

На уроците по английски, литературно-историческия клуб и всички останали прояви, които провеждаме, виждам много хора, които се нуждаят от Бог в живота им. Искам да ги видя обновени веднага. Искам още догодина Бог да ни отговори на молитвата за сграда, за да развием още служения и да бъдем по-ефективни.

Но в Словото Бог ми напомня, че Той знае по-добре от мен кога ще стане това.

Еклесиаст 3:1 „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.“

Когато учениците на Исус го попитаха кога ще възстанови Царството Си, Той им каза: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.“ (Деяния 1:7).

Може да ти се струва, че нищо в живота ни и в хората около нас не се променя. Тогава дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Защото Бог работи. Нужно е само да развиеш умението да виждаш отвъд това, което се вижда с просто око.

Китайският бамбук е едно от най-забележителните растения на земята. Когато градинарят посее семето, в продължение на цели 5 години той вижда само един малък филиз от грудката! Тoзи малък филиз трябва да се полива всекидневно. През цялото това време той пораства само 2-3 см.

Но в края на петте години, китайският бамбук извършва невероятно геройство. За 90 дни той пораства с 28 метра! Това е повече от височината на 8 етажен блок! Как е възможно това?

Отговорът се крие в невидимата част от дървото, кореновата система под земята. През първите пет години кореновата структура нараства в дълбочина и широчина, за да се подготви да издържи дървото, след като то израсте на тази невероятна височина.   

Някой беше казал, какво искаш да бъдеш, дъб или гъба? Ако Бог иска да направи гъба, може да го направи за една нощ. Но ако иска да направи дъб, това отнема няколко години. Ако искаш да си дъб, си струва да почакаш.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“

Може да изглежда, сякаш Бог ни е забравил. Несъмнено и през новата година ще имаш молитви, на които Бог сякаш се бави да даде отговор. Тогава си припомни, че ако искаш нещо, което Му е угодно, то ще стане на Неговото съвършено време.

Той не те е забравил. Там някъде, дълбоко под повърхността, отвъд видимите неща, той работи. Бог е в контрол и придвижва историята към нейния неминуем край. На своето време Той ще отговори и на твоите молитви.

Заключение

Чакането на Господа не е пасивно състояние. То не е като чакане на Годо. То дава възможност на Бог да работи – първо в нас и нашия характер, а след това и в хората около нас. Нужно е само да се научим да виждаме отвъд видимото.

Но понякога не е лесно, защото чакането изглежда напразно.

Бог казал на един човек на сън да отиде вън и да бута огромен камък в двора му. Всяка сутрин през следващите няколко седмици човекът излизал навън и се напъвал да бутне камъка. Бутал, пъшкал, опитвал с лост и лопата, но камъкът не се помръдвал.

Накрая в изблик на гняв човекът паднал на колене, вдигнал очите си към небето и извикал, докато бърше пот от челото си, „Какво искаш, Господи?“ Каза ми да бутам този камък и аз го бутам вече седмици наред, но не се е помръднал и на сантиметър!“

От небето сред облаците се разнесъл гръм, след което глас прошепнал в ухото на човека: „Казах ти да буташ камъка, не да го помръднеш. Аз съм единственият, който може да го помръдне, и когато си готов, ще го направя. Между другото, виж ръцете си.“

Човекът погледнал ръцете си. От работата по тях се били появили мазоли, а мускулите му били наедряли и добили релеф. Макар и усилията да изглеждали напразни, той бил станал силен. А сега започвал и да помъдрява.

Чакането на Господа не е лесно. То означава да работиш и да вършиш своята част, и да оставиш Бог да извърши Неговата, дори когато не разбираме защо го иска от нас.

Когато се научим да чакаме Господа, в края на 2018 година нещата ще изглеждат много различни от сега! Когато се научим да чакаме Господа, ще осъзнаем, че сме израстнали в духовна зрялост и че това е не по-малко важно от отговора, който очакваме. И най-вече, ще чувстваме дълбока радост поради факта, че сме оставили Бог да работи в живота ни, семейството ни и в нашата църква.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ 

_____

БПЦ „Нов живот“ Варна

31.12.2017

Отказа се от всичко, за да спечели нас

"Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус; 6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. 9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име; 10 така че в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, 11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. (Филипяни 2:5-11)

Честито Рождество Христово!

БПЦ "Нов живот" Варна

Идете и внимателно потърсете Детето (Матей 2:1-12)

/проповед/

Как започна вашето духовно пътуване към Исус? Какво беше онова нещо, кой беше онзи момент, кой беше човекът, коя беше историята, която чухте, какво се случи в живота ви, когато решихте да потърсите Христос?

За мен това беше нощта, в която пътувах за първия ми кандидат-студентски изпит в София през лятото на 1990 г. В купето имаше едно момче, с което се заговорихме. След първоначалните думи, които разменихме, много скоро стана ясно, че той е християнин. Говореше с блясък в очите за вярата си. Имаше нещо, което аз нямах, но много исках да имам. Още не знаех какво беше.

Пътувах с нощния влак и отдавна трябваше да съм се опитал да подремна. На следващия ден ме чакаше труден изпит. Но в това момче имаше нещо, което ме караше да задавам въпрос след въпрос. За да не пречим на другите в купето, излязохме в коридора и там продължихме разговора си. Това момче ме насърчи да чета Библията и внимателно да изследвам нещата. Това събитие постави началото на едно не много дълго търсене. След почти две години аз намерих това, което търсех. Поклоних се на Христос и Го поканих за Господ на моя живот.

Как беше при тебе? Колко време продължи твоето духовно търсене? Мисля, че най-общо хората спадат в две категории. Едните са тези, които Христос просто изненадва някой ден с появата си. А другите са тези, които тръгват на пътешествие, което може да отнеме години.

Някои хора просто биват изненадани от Исус. Един ден Той се появява и казва здравей. Овчарите в полето бяха от тази група. Те си гледаха работата, пасяха овцете, надяваха се да избутат нощта без някоя буря да ги връхлети и без някой хищник да нападне стадото. Говореха за маловажни неща, „Как е жена ти, децата ти, кой клас станаха...? А добре“ „Ами твоите...?“

Те не очакваха нищо необичайно да се случи. Тогава изведнъж небето се озари, появиха се ангели и им казаха, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ И овчарите си казаха, „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало.“

Исус просто се появи. Божията слава ги осия. Те си гледаха работата и изведнъж някой се появява и им казва за Христос и те решават да го потърсят. Дотогава не са мислели за това.

Но има още една група хора като мъдреците. Тези хора не само не  се надяват да премине нощта, те нямат търпение да настъпи нощта. Защото тогава ще могат да наблюдават звездите. Те изучават съзвездията, нанасят ги върху карти. Изучават свещените книги, за да научат кога ще се сбъднат пророчествата. Интересуват се от смисъла на живота.

Те живееха във Вавилон и бяха чели еврейските пророчества за Месия. След плена на евреите много от тях останаха да живеят във Вавилон. От техните писания мъдреците знаеха, че Месия ще се роди, когато изгрее ярка звезда. „Ще изгрее звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил.“ (Числа 24:17). След звездата ще дойде Царят.

Те бяха духовно гладни и искаха да знаят кога ще се случи това. Затова те нямаха търпение да настъпи нощта. Цял живот те очакваха да открият истината. Внимателно я търсеха.

В повечето филми и рождествени постановки мъдреците се изобразяват в ясла. Те са и част от фигурките в нашата ясла тук, в църква. Счита се, че са били трима, защото са донесли три дара – злато, ливан и смирна. Но е възможно да са били много повече и няколко от тях да са носили от всеки дар.

Те са били от знатен произход. Разстоянието от Вавилон до Витлеем е почти 1500 км, затова най-вероятно са имали голям антураж. С тях е имало много слуги, каравани, камили, храна. Те са били гледка, която е приковала вниманието на хората в Ерусалим.

Също, те не са дошли в яслата във Витлеем, както се изобразяват в Рождествените сцени. В ст. 11 се казва, че те са дошли да се поклонят в „къщата“, не в яслата. Исус отдавна не е в яслата. Действието се развива почти 2 години след раждането. Разбираме това от заповедта напараноичния Ирод да се погубят всички мъжки деца във Витлеем и околностите му „от две години надолу“ (Матей 2:16).

Затова, ако забелязахте на влизане, днес мъдреците не са в нашата ясла, а тук, на прозореца.

Важно е да знаем за тях, че те бяха езичници до мозъка на костите си. Бяха магьосници, но не такива като мистър Сенко. Не вадеха воали от ръкава си и заек от шакпата си. Те изцяло вярваха в магиите си. И бяха астролози. Вярваха, че звездите предсказват бъдещето. Но те търсеха истината за света около тях.

И Бог изпрати звезда, за да привлече вниманието им. Предлагани са много естествени обяснения на това каква е била тази звезда - комета, нова или супернова. Според китайски документи в 5 или 4 г. пр.Хр. е забелязана супернова. Други свързват това явление със струпването на Сатурн и Юпитер през 7 г.пр.Хр., което било разтълкувано от вавилонските астролози като знамение за раждането на цар в „западните земи“, както те са наричали Палестина.

Когато видяха тази звезда, те знаеха, че трябва да отидат и да я последват. Искаха да потърсят това чудно дете, което ще им помогне да намерят истината. Трябваше да пътуват 4 месеца в пек, студ, умора, лишения и опасности. Но нищо не ги спря в стремежа им да намерят родилия се Цар. Сякаш чуваха Божия глас да им казва:

Идете и внимателно потърсете детето.

Бог изпрати звезда, за да доведе тези езичници до Себе Си. Той иска ние, християните, да бъдем светлина, да водим хората към Него (заставам пред светлината на проектора така, че да ме освети). Да ги насърчаваме да отидат и да потърсят Детето. Но ако някъде няма църква, или ако църквата не го прави, тогава той отива сам при хората.

Той отива при всички, защото обича всички. Отиде при овчарите, а после отиде и при царските особи, при мъдреците.

Колко са пътищата до Бога според Библията? Само един, нали? Как стигаме до Бога? Чрез Исус, Той е единственият Път. Той е вратата. Няма друго име, дадено на хората под небето, чрез което трябва да се спасим (Деян. 4:12). Но колко пътища има до Исус? Толкова, колкото са и хората. Исус използва всякакви начини, за да ги накара да Го потърсят.

Бог би използвал и някой камък или дърво, за да ти се открие. Но Той предпочита да използва църквата. Иска Божиите хора да са светлина за другите. Те да са Витлеемската звезда, която да помогне в духовното търсене на невярващите.

Филипяни 2:15,16: „бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота...“

Бог иска ти да си Витлеемска звезда в това извратено поколение. Хората днес се влияят от всякакви религии и странни учения, но много от тях са търсещи. По медиите им казват какъв им е хороскопът за деня и те слушат. Ние трябва да им кажем, че това е грешно и глупаво, но ако не го направим, Бог ще изпрати друга звезда!

Интересно, че хората които бяха най-далеч от истината, я търсеха най-упорито. Те идват в Ерусалим. Представете си сцената. Идват и питат всеки срещнат, „Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме, да Му се поклоним.“

Слухът за тях стига до Ирод, който е смутен, а с него и целият град. Тяхната наивност се състоеше в това, че те мислеха, че юдеите ще саразвълнувани от събитието. В края на краищата, нали тези пророчества бяха дадени от Бога на тях. Те очакваха Месия от хилядолетия. Тенаивно смятаха, че тези на които Бог е поверил истината ще се радват като тях!

Но те бяха забравили, че когато човек знае истината, той започва да я приема за даденост и спира да търси. „Виждали ли сте царя? Царя! Царя, който се роди! Знаете ли къде е?“ „Оставете ме на мира. Не виждате ли, че съм зает, пазарувам.“

Дори вярващите могат да бъдат погълнати от комерсиализацията на Рождество и да забравят, че на Рождество се роди Царят, който е Христос Господ. Ние се поддаваме на натиска на културата и забравяме да светим.

Но хората, които най-малко знаят истината, гладуват и жадуват най-силно за нея. Те я търсят в това, което знаят. Четат хороскопи, гледат звездите, търсят пророчествата, хвърлят боб, леят си куршум. Биха пропътували хиляди километри, за да потърсят Бога. Да потърсят Детето.

Говорих с една жена за вярата и я поканих на църква. Тя каза, да, трябва да дойдем. Ние вярваме. Миналата година ходихме в Португалия да видим дева Мария от Фатима. Дева Мария се явява на три деца на 13-то число от май до октомври 1917 година и им дава три пророчества. Две се отнасят до възхода на комунизма и втората световна война.

Децата разказвaт, че тя слиза от небето при един дъб и им говори. И това място се счита за свято от католиците. Днес е голямо място за поклонение.

Хората, които разполагат с най-малко знание, го търсят. Мъдреците видяха звездата, тръгнаха на далечен път, за да потърсят детето и очакваха да научат истината от юдеите, да запълнят празните полета. Но срещнаха само неразбиране и незаинтересованост!

В Ерусалим имаше една група хора, които познаваха Писанията и спазваха буквата на закона. Това бяха религиозните водачи и книжниците. Те бяха интелектуалците на Израел. Когато Ирод чу от мъдреците, че Месия се е родил, той привика религиозните водачи и ги попита къде трябва да се роди Помазаникът.

Матей 2:5-6 „А те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малъкмежду Юдовите началства; защото от тебе ще произлезе Вожд, който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“

Те цитираха Михей 5:2. Не се съмнявам, че веднага са цитирали по памет този стих. Някои от тях знаеха наизуст целия Закон. Те знаеха отговорите на всички въпроси!

Но какво направиха? Зарадваха ли се? Не, по-скоро се смутиха (ст.3). Тръгнаха ли към Витлеем? Нищо такова не се казва. Поклониха ли се на Помазаника? Даже и не си помислиха да го направят. Трябваше само, както се казва, да преминат на отсрещната страна на улицата! Тяхната религия беше интелектуално занимание, но нямаше нищо общо с истинското поклонение.

Това е предупреждение за мен. Какво правя със знанието, което имам? Днес има много такива хора в църквите. Дали не съм като някои християни, които цял живот ходят на църква, знаят какво казва Библията, могат да цитират Йоан 3:16 наизуст, имат отговор на всеки въпрос, но животът им остава непроменен.

Знаенето на истината не ги спасява. „И бесовете вярват и треперят.“ (Яков 2:19)

Те не отидоха да потърсят Детето. Тридесет години по-късно някои от тях са били живи. Някои от тях вероятно са били сред тълпата, викаща „Разпни го, разпни го.“

Не беше по-добра реакцията и на цар Ирод. Ирод Велики беше пристрастен към властта и славата.

Той изпрати мъдреците да намерят бъдещия Цар и да му кажат къде се намери, уж за да Му се поклони и той (ст.7,8). Негови бяха думите: „Идете и внимателно потърсете детето.“

Всъщност лицемерният Ирод се страхуваше за трона си. Той беше убил жена си, трима от синовете си, тъща си, чичо си. Сега целеше даелиминира и тази евентуална заплаха за него.

Мисля си, че в мен има малко от отношението на Ирод, а вероятно и във вас. Не че искате да убиете Христос, но не може да седите на трона и да имате Исус в живота си. Не може да управляваш живота си сам и едновременно с това Исус да го управлява. Да градиш своето царство и да се молиш „Твоето царство да дойде.“

Удивително е, че дори в църквата има хора, които имат извънбрачна сексуална връзка. Удивен съм, че има хора в църквата, които се хвалят с това как въртят всички на пръста си. Удивен съм, че има хора в църквата, които идват само заради някаква облага – безплатна храна, подаръци, но не и да се покланят на Бога. Всъщност те бъркат поклонението с използването.

Те се покланят на това, което трябва да се използва и използват това, на което трябва да се покланят. Покланят се на неща и използват Бога. Нека всеки от нас изпита сърцето си и да види дали няма от отношението на Ирод и у него!

Заключение

При всичката лоша слава на Ирод, забележете че той даде най-добрият съвет в историята: „Идете и внимателно потърсете детето. И като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.“ (ст.8) Той, разбира се, лъже. Няма да отиде да се поклони. Ще отиде с книжал скрит под наметалото.

Но това е добър съвет. Сигурно ви е странно, че ви насърчавам да се вслушате в съвета на един лош човек. Но въпреки това, ще го направя. Идете и внимателно потърсете Детето.“

Ако познаваш Бога, ако знаеш истината за Него, но си се отдалечил от Него. Четеш Библията и идваш на църква по навик, но не и за да Го търсиш, иди при Исус. Иди и Той ще ти припомни истината. Ще видиш отново славата и блясъка на Царя в Детето Исус.

Ако търсиш Бога в хороскопи, окултизъм, врачки и всякакви странни теории и религии, иди и потърси Детето Исус, колкото и дълго и трудно да е това пътуване. Предлагам ти през последната седмица на тази година да разтвориш една от биографиите на Исус – някое от евангелията, и да се запознаеш с Царя. Иди и внимателно потърси Исус.  

Ако ли пък познаваш някой, който е объркан от нещо прочетено или гледано, насочи го като Витлеемската звезда към Детето. Нека внимателно да изследва Детето.

Ако Детето е на няколко километра, иди и внимателно го потърси. Ако е на стотици километри, иди и внимателно го потърси. Струва си пътя. Той е този, в когото се сбъднаха всички старозаветни пророчества за Месия. Той е този, който единствено може да задоволи твоя глад. Само Той заслужава да Му дадеш всичките дарове, които си донесъл. Да му дадеш своя живот.

И когато го направиш, животът вече няма да е същия. Поклони се на Царя и радостта на мъдреците ще влезе в твоя живот. Той ще запълни онова, което ти липсва. Неговата истина ще те води. Бъди светлина за другите и ги насърчавай внимателно да търсят бебето Исус. Представяш ли си какво ще стане, ако съседите ти от блока открият истината в Исус? Ако само 100 учители в града ни открият истината в Исус. Ако само 1000 деца станат светлина за своите родители?

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ!

Нека да се молим

---

БПЦ "Нов живот" Варна

24.12.2017

Парадоксите на Рождество

На Рождество Божият Син стана човек, за да може човеците да станат Божии синове. 

Светлината дойде на света, за да може светът да живее в светлина. 

Небето слезе на земята, за да може земята да се приближи до небето. 

Словото стана плът, за да може плътта човешка да се докосне до Словото Божие. 

Божият Син се роди като бебе във Витлеем, за да стане Мъжа на Голгота. 

Исус дойде в люлка и разлюля цялата земя. 

Исус се роди, за да умре за греховете. 

Умря, за да даде живот на всички, които повярват в Него. 

Възкръсна от мъртвите, за да може мъртвите да бъдат възкресени. 

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш" (Римляни 10:9). 

Честито Рождество Христово!

Последната ни надежда

"Бог е нашата последна надежда, защото ние сме Божията първа любов."

- Юрген Молтман, германски богослов

"God is our last hope because we are God’s first love." 

- Juergen Moltmann, German theologian

Вяра която носи мир (Яков 3:13-4:10)

/проповед/

Прочит Яков 3:13-18; 4:7-10.

Един човек оцелял след буря в морето и се добрал до необитаем остров. След време оттам минал кораб и мъжът бил спасен. След като научил, че човекът живял там 5 години, капитанът забелязал, че на острова има 3 колиби и го попитал: „Какви са тия 3 колиби?“ Човекът посочил първата и казал, че живял там. Посочил втората и казал, че ходил на църква там. „Ами третата?“, попитал капитанът. „А, това е където преди ходих на църква.“

Дотук имахме 6 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Разгледахме 5 принципа за истинска вяра - вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело. Последният път говорихме за това как да изговаряме думи на живот, а не на смърт и колко важно е да обуздаваме езика си. Той е буйно зло, което се запалва от пъкъла. Видяхме, че често сме непоследователни и с един език хвалим Бога и хулим човеците, а съответно и Бога. Насърчих ви да използвате акронима ДУМИ като критерий дали да кажете или не нещо, което сте си намислили. Какво означаваше този акроним? (достоверно ли е, умиротворяващо ли е, милостиво ли е, инспириращо ли е)

Днес продължаваме със следващия пасаж (3:13-4:10). Само след няколко дни ще празнуваме отново Рождество Христово. На Рождество говорим за Исус като княза на Мира, за мир между хората. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“ (Лука 2:14)

Но днес виждаме липса на мир. Нашият свят е раздиран от конфликти и войни. Тъкмо Ирак обяви, че се е справил с Ислямска държава, арабите отново заплашиха, че ще убиват заради обявяването на Ерусалим за столица на Израел от САЩ.

Но мирът липсва не само между нациите. Виждаме все повече разтрогнати бракове, ревност и егоизъм във взаимоотношенията на хората. Подобно на човека на пустинния остров, ние сме много добри в изграждане на стени помежду си, дори когато другите са далеч от нас!

В този пасаж Яков ни казва, че можем да имаме вяра, която да носи мир между нас и Бога и нас и човеците.

Посланието на Яков е наречено „съборно“, защото е изпратено до много църкви. И в този пасаж научаваме, че тези църкви са имали проблеми. Ние често си казваме, „Ех, защо не живея в дните на ранната църква, тогава Духът се е изливал мощно, ставали са чудеса и знамения и всички са се обръщали към вярата!“

Да, имало е чудеса, но е имало и конфликти между членовете. Коринтската църква била разделена на фракции. Във Филипи имало две жени, които не можели да се понасят. Галатяните се хапели и ядели един друг (Галатяни 5:15). Павел и Варнава също имали сериозен сблъсък относно Марк и в резултат пътищата им се разделят (Деян. 15:36).

Яков 3:14: „Но ако в сърцето си имате горчива завист и себичност, не се хвалете и не лъжете против истината.“

Конфликтът в църквите, до които пише Яков бил свързан с това, че някои от учителите горчиво завиждали на други. И вместо да се покаят, те се хвалели със завистта си. Как е възможно това?

Проблемът бил там, че те агресивно нападали други учители и се оправдавали, че правят това от ревност за Господа. Но това била не ревност за Господа, а маскирана завист и себичност. Те смятали, че притежават повече знания от другите учители. И не можели да се примирят, че последните са имали повече последователи от тях. Затова са им завиждали. Как е възможно те, интелигентните, да бъдат пренебрегвани от вярващите!

Но интелигентност и мъдрост са две различни неща.

Един пастор, студент и компютърен гений били единствените пътници в малък самолет. Пилотът дошъл в кабината и казал, че самолетът пада и има само три парашута за 4 човека. После добавил, „Аз трябва да взема единия парашут, защото имам жена и три малки деца.“ Затова взел един парашут и скочил. Компютърният гений казал, „Аз трябва да взема един парашут, защото съм най-умният човек в света и всички се нуждаят от мене.“ Взел парашут и скочил.

Пасторът се обърнал към студента и казал с тъжна усмивка. „Ти си млад, а аз съм живял дълъг живот, затова вземи последния парашут, а аз ще падна със самолета.“ Студентът отговорил, „Споко, пасторе, най-умният човек в света току-що взе моята раница и скочи!

Да си интелигентен не означава да си мъдър!

Затова, както споменахме миналия път, Яков предупреждава мнозина да не стават учители, защото ще приемат по-строга присъда. Но този текст е валиден за всеки вярващ.

Когато ние сме движени от горчива завист и себичност, ние действаме според мъдростта, която е „земна, плътска и дяволска“ (Яков 3:15). Тя неизбежно води до конфликт. В контраст на нея, казва апостолът, стремете се към Божията мъдрост, която води до мир.

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Много от хората твърдят, че притежават мъдрост. На въпроса на Яков „Кой от вас е мъдър и разумен?“ (3:13а), сигурно мнозина биха вдигнали ръка и казали: „Знаех си, че ще забележиш моите качества“. Но веднага след това Яков добавя: „Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.“ (3:13б)

Кротостта.

„Кротост“ е едно от блаженствата в Проповедта на планината (Матей 5:5) и е аспект на плода на Духа (Галатяни 5:23). Гръцката дума не означава мек, слаб човек, а съдържа идеята за контролирана сила. Използвана е за опитомен кон, който е силен, но напълно покорен на господаря си. Мойсей е описан като най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но същевременно той е бил много силен лидер. Исус се описваше като кротък (Матей 11:29), но имаше власт да се изправи срещу религиозните водачи и да прогони търговците от храма.

Ако кротостта е контролирана сила, тогава какво е мъдрост?

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Първо, за Яков мъдростта е чиста в своите мотиви. Тя е противопоставена на егоистичната амбиция, която се ражда в нашите страсти и води до боеве и разпри (4:1,2), до счупване на моралния ни компас (4:2б), неудовлетворение в живота (4:2), неправилни молитви (4:3) и духовно прелюбодейство (4:4).

Чистата мъдрост е лишена от всякаква себичност. Тя се стреми да прославя Бога и да изгражда човека, с когото разговаря.

Понякога, когато влизам в доктринални спорове, усещам как ми се иска да докажа, че съм прав и да спечеля спора. Но не извинявам ли така моята гордост, като си казвам, че го правя в името на истината?

Затова, преди да влезем в спор, нека се запитаме ще допринесе ли този спор за Божията слава и за духовното здраве на този човек?

Чистата Божия мъдрост не завижда. За много хора важи сентенцията, че тревата на съседа е по-зелена. Но когато завиждаме, ние нарушаваме Десетата заповед, „Не пожелавай“, която е в основата на всички останали заповеди, насочени към нашите взаимоотношения с ближните ни. Когато пожелаваш (десета заповед), ти си склонен да излъжеш (девета заповед), да откраднеш (осма), да прелюбодействаш (седма) и дори да убиеш (шеста).

На първо място мъдростта е чиста и веднага след това се казва, че мъдростта е „миролюбива“ (ст.17). Словото ни насърчава на много места да търсим мира и да се стремим към него (1 Петър 3:11). Думата „стремя се“ тук има значение на „преследвам животно по време на лов.“

Доктриналната чистота трябва да се защитава, но не бива да влизаме в престрелки относно второстепенни въпроси, демонстрирайки липса на „мъдрост от горе“. Защото, мъдростта е и „ненатрапчива“. Тя предпочита милостта пред правосъдието, прошката пред съда.

Един съдия се славел като най-принципният и справедлив съдия в града. Един ден в съдебната зала влязъл млад мъж, обвинен за убийство. Това бил неговият син! Той започнал да взема наркотици, тръгнал по лош път и убил, за да вземе парите на жертвата. Съдията обичал силно сина си, но не можел да пренебрегне справедливостта. Тогава той направил единствено възможното нещо. Отсъдил, че синът му заслужава смъртна присъда. След това станал и заел неговото място на подсъдимата скамейка.

Същото направи и нашия небесен Отец. Ние бяхме в нашите грехове и заслужавахме смъртна присъда. Но Исус дойде и зае нашето място на кръста. Милостта тържествува над съда.

Мъдростта е не само чиста, миролюбива и ненатрапчива, но и „отстъпчива“. Буквално това означава, че мъдростта се убеждава лесно. Това обаче не означава, че мъдростта е лековерна. Мъдростта е готова да отстъпи, стига да не се засяга основно доктринално положение или принцип на вярата. Ние трябва да преценим кои битки си заслужава да водим.

Неотдавна ми се наложи да разговарям с невярващ човек. Разговаряхме за Бога и вярата, но в един момент разговорът се насочи към съвременното положение и противопоставянето изток – запад. Той каза нещо, което се различаваше от моите възгледи.

Колкото и да ми се искаше да поправя онова, което считах за грешна позиция, почувствах как Святият Дух ме накара да си замълча. В края на краищата, човек може да се спаси дори и да е заблуден относно други въпроси! Но трябва да призная, че не винаги съм бил чувствителен за Божието водителство в тази област!

Божията мъдрост може да различава между важни и маловажни въпроси и е готова да отстъпи във втория случай.

Божествената мъдрост е и „пълна с милост и добри плодове.“ Да си милостив означава да имаш състрадание не само към някого, който страда за нещо, което не е направил, но и да показваш състрадание към човек, който страда заради собствени грехове или грешки. Това за мен сякаш е най-трудното! Но имам от кого да се уча!

Чели ли сте „Клетниците“? Когато Жан Валжан е хванат със сребърните прибори, които е откраднал от свещеника, разследващият полицай прави очна ставка на свещеника с Валжан. Вместо да се нахвърли с упреци за извършената кражба срещу него, свещеникът казва: „Г-н Валжан, защо не взехте и сребърните свещници, които ви дадох, а сте прибрали само приборите?“

Точно това направи и Бог за нас. Той е милостив към нас, въпреки че обикновено проблемите ни произлизат от нашия грях. Но докато бяхме в нашите грехове, Той изпрати Своя Син да умре за нас (Рим. 5:8). Ние също трябва да показваме такавамилостива мъдрост!

Добрите плодове ни напомнят, че Божествената мъдрост не е теоретична, а практична. Тя запретва ръкави и се хваща на работа.

Мъдростта е и безпристрастна. Това може да означава, че тя не взема страна. Но същата дума може да значи и „неделима, целенасочена, пълна“ в смисъл на пълна лоялност към Бога. Мъдростта е напълно лоялна на Бога.

И накрая, в ст.17 се казва, че мъдростта е „нелицемерна“ или "искрена". Това, което виждаш не е маска. Думата, използвана за „лицемерна“ първоначално означавала „актьор“ – човек, който играе роля на сцената, която е различна от него в живота. С това Яков ни насърчава да не играем роля – да сме последователни, прозрачни и надеждни хора, към които другите да могат да се обърнат за помощ и съвет.

Ако имаме тази „мъдрост от горе“ - мъдрост, която е чиста, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна - и я прилагаме в живота си, ние ще бъдем приятели с Бога. Но някой ще каже, ако сме приятели с Бога, тогава трябва да отхвърлим светските ценности и приоритети. Хората ще ни помислят за полудели! Постепенно ще загубим един по един приятелите си.

Един вид, ще обявим война на света. Но нали казахме, че трябва да живеем в мир с Бога и с хората. Не е ли възможно да сме хем християни, хем да сме приятели със света?

Същите мисли са вълнували християните и по времето на Яков. Затова той ги предупреждава, че който иска да е приятел на света, става враг на Бога (4:4). Бог иска пълната ни лоялност.

От опит знаем, че не можем да седим едновременно на два стола. Защо тогава се опитваме да го правим толкова често?! Истината е, че който копира света, неусетно възприема неговите стандарти за поведение.

Преди години голямата ни дъщеря отиде в Англия да помага в провеждането на детски църковен лагер. Тя стоя само десетина дни там. Когато се върна, беше усвоила до съвършенство британския английски акцент. Следващата година отидохме в Америка и за няколко седмици акцентът й стана досущ като на американка! Другите ни деца, които бяха с нас, също не останаха назад.

Същото е вярно за нашето взаимодействие със света. Поради грешната ни природа, ние възприемаме ценностите, принципите и целите на обществото. Но за Яков духовното копи-пействане от света е недопустимо, затова той не пести силните епитети!

Яков 4:4: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“

Не можем да имаме едновременно мир с Бога и мир със света. Яков ни умолява да изберем мира с Бога чрез прилагане на мъдростта от горе. И тук той добавя още един аспект на небесната мъдрост, смирението.

Яков 4:7-8,10: „И тъй, покорявайте се на Бога. Противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие грешници, и очиствайте сърцата си, вие колебливи... Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.“

Когато гледаме към Исус и към Словото Му, ние обръщаме гръб на дявола и неговите лукави думи. Когато се приближаваме в молитва към Бога, ние се отдалечаваме от злото на света. Когато сме измити в кръвта на Агнето, нашите сърца са изцялопосветени. Когато се смирим пред Бога, Той ще ни прослави в своето небесно царство!

Но, отново някой ще каже: как да успеем да го направим, като нямаме сили да се противопоставим на света и неговите похоти? Отговорът е в 6 ст.

Яков 4:6: „Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“

На смирените дава какво? Благодат!

За всичко имам сила чрез Онзи, който ме укрепява (Филипяни 4:13). Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите (Захария 4:6). Когато се смиря пред Него, когато изпразня живота си от своето его, страсти, пожелания и ревнувания, тогава идва Исус с Неговата благодат.

Предал ли си живота си на Исус? Ако да, тогава знай, че същата благодат, която действаше, когато ти предаде живота си на Бога, действа и сега в твоя живот.

Един човек получил голяма сума пари, която трябвало да даде на беден пастор. Решил, че сумата е прекалено голяма, за да я изпрати наведнъж. Затова изпратил част с бележка „Очаквайте още.“ След няколко дни пасторът получил още един плик със същата сума и същата бележка, „Очаквайте още.“ След време дошъл трети и четвърти плик. Това продължило, докато цялата сума била получена.

Същото е и с благодатта, която получаваме от Бога. Когато Бог ти прощава греховете, очаквай още благодат. Когато те приеме в семейството си, очаквай още. После, когато започне да работи в характера ти, очаквай още. Когато работи в семейството и в църквата ти, очаквай още. Когато ти помага в старостта ти, очаквай още.

С помощта на Божията благодат можеш да направиш следващата крачка по пътя към мира.

Искаш ли да имаш вяра, която носи мир? Тогава се смири пред Него и остави Неговата благодат да действа в живота ти. Тя ще отключи небето за мъдростта, която идва отгоре. Тогава ще получиш чистата, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна мъдрост.

Когато това стане, ще се учудиш до каква промяна ще доведе това в твоя живот. Личните конфликти ще станат изключение, а ти ще се радваш на мир и хармонични взаимоотношения. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“

-----

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.12.2017 г.